Подкаст: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (2/3)

ИЗТЕГЛИ ПОДКАСТА
(MP3 | 22:23 минути | 21.5 MB)

Продължение на тази статия с класацията от десето до осмо място. Текстът по-долу е само малка част от това, което предлагам ексклузивно под формата на подкаст.

#7
Властелинът на окултното минало и двете кули на злото

Ако кажа, че не харесвам жанра фентъзи, няма да е точно. По-вярно е да се каже, че не го разбирам. Нито чевръстото въртене на мечове спира дъха ми. Нито воят на дракони и гоблини ме кара да онемявам от ужас. Всичко от фентъзито го има около нас, представено под една или друга форма — нужен е само усет да го разпознаем.

Както и да е, трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings, 2001-2003) може би е едно от малкото изключения, а друго е телевизионният сериал „Игра на тронове“. Общото и при двете творби е, че не мога да чета книгите, на които са основани. Опитвал съм, не мога – не ми допада как са написани. Не ме увличат. Открай време имам голям проблем с описанията на битки върху хартия — за мен битката може да се види, да се чуе, да се изпита на гърба, но не и да се… опише. Няма автор до момента, който да ме е убедил в противното.

Трите филма от поредицата „Властелинът на пръстените“ бяха много важни за мен — само чрез тях се сдобих с лесно смилаем и дори увлекателен достъп до някои безспорно добри попадения, особено при сюжетните нишки и сръчното им оплитане. А това, че се забелязват и отчетливи нотки на окултизъм, само прави историята още по-интересна. Да, едва ли е някаква тайна, или дори изненада, че във „Властелинът на пръстените“ има окултизъм… (продължава в подкаста)

Трейлър на „Хобитът“ (2012)

* * *

#6
Черни сити и бели джедаи в галактическа война за нашия свят

Докато сме на тема фентъзи, няма как да не споменем… „Междузвездни войни“. Предполагам, че Star Wars, както наричат тази поредица и у нас, е в челната десетка и на повечето мъже, родени през 1970-те и 1980-те години. През последните години забелязвам, че и много от жените, омъжени за мъже от това поколение, също се зачисляват към  феновете.

Обаче с това общите ми възгледи с мъжете и жените от обичайната публика свършват… Еретикът си е еретик… Може би съм едно от самотните изключения, които харесват повече новата трилогия. Точно така, харесвам повече наскорошните серии, отколкото онези отпреди 30 години. И това не е, защото новите изглеждат по-добре като спецефекти…

Харесвам новата трилогия точно заради онова, заради което не я харесват други хора. Останах смаян от историята — специално тази на Епизод II и изключително от сюжета на Епизод III. За мен беше много важно да науча как според представите на Джордж Лукас се стига до изграждането на една галактическа империя.

Като се почне със сюжетната нишка със създаването на армията от клонинги… като се премине през терористичните действия, приписвани на невинни извършители… като се мине и през всевъзможните политически манипулации в Сената… бавно и постепенно Джордж Лукас ни показва как „невидимата заплаха“ е надвиснала над нашия действителен свят в нашата собствена галактика. (продължава в подкаста)

Свободен превод на сегментите в подкаста, взети от самия филм:

СЕГМЕНТ 1: Спорът на младия Анакин и опитния конспиративен теоретик Оби-Уан

Анакин: Канцлерът не е лош човек, Оби-Уан.
Оби-Уан: Анакин, ние сме верни на Сената. А не на неговия лидер, който успя да остане на служба, дори след като мандатът му отдавна изтече.
Анакин: Сенатът настоя той да остане по-дълго.
Оби-Уан: Да, но вслушай се в интуицията си, Анакин! Нещо не се връзва.

СЕГМЕНТ 2: Наредба 66 или „И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ“ (Откровение, 13:7).

„Настъпи часът! Задействайте Наредба 66…“

СЕГМЕНТ 3: Сенатор Палпатин и Анакин в операта — как черните мъдреци вербуват наивници с обещанието за ариманично безсмъртие. Това е причината Анакин Скайуокър да премине към тъмната страна (лявото посвещение) и да се превърне в Дарт Вейдър.

Палпатин: Ситите и джедаите са еднакви в почти всяко отношение… включително в стремежа им за повече сила/власт.
Анакин: Ситите разчитат на страстите си за добиване на повече сила. Те мислят егоистично, само за себе си.
Палпатин: А джедаите не го правят?!
Анакин: Джедаите са безкористни — раздават се за другите.
(Ръкопляскания в операта)
Палпатин: Чувал ли си трагичната история за Дарт Плегиъс — Мъдреца?
Анакин: Не…
Палпатин: Разбира се… Не е история, която можеш да чуеш от джедаите. Това е ситско предание. Дарт Плегиъс беше водач на тъмните сили… толкова могъщ и всезнаещ… че можеше да използва силата си, като въздейства над мидихлорианите и така създава… живот. Той имаше такива познания в черната магия, че на онези, които бяха важни за него, може да им осигурява… безсмъртие.
Анакин: Значи, той е можел да опази хората от смъртта?
Палпатин: Черната магия е път към много възможности… смятани от някои хора за… неестествени.

* * *

#5
„Бягството“ или „Пътищата към свободата“

Имаше един период преди около десетина години, когато филмовите рецензенти от англоезичната преса наричаха България с прозвището „Меката на второразредните филми“ (The Meka of B-movies). Беше доста точно определение… У нас се снимаха доста нискобюджетни продукции, а от време на време в „Шоуто на Слави“ гостуваха разни холивудски „звезди“, които всъщност опитваха да реанимират залязващата си кариера, преди да се задоволят с малки поддържащи роли, с главни роли във филми, правени директно за DVD, или да свършат в някой телевизионен сериал.

Що за продукция е „Бягството“ (The Way Back, 2010)? Първо, не харесвам превода на името — тотално изопачава идеята на филма. Много по-удачен е буквалният превод „Пътят назад“. А най ми харесва френският превод „Пътищата към свободата“ (Les chemins de la libert?), това е заглавието, което най-вярно описва идеята.

А случайно, или може би е намигане на Провидението, пътищата към Свободата минават задължително през нашата родина. Да! Въпреки че сюжетът е за гулаци и за неколцина юнаци от разни страни, „Бягството“ се явява и най-смисленият и най-красивият филм, сниман някога в България.

Актьорският състав е щатско-европейски. Включва Ед Харис, Колин Фарел, Сирша Ронан, Джим Стърджис… А в много силни поддържащи роли са и неколцина балкански актьори, главно от България и Румъния. Интересен е конкретно Деян Ангелов, който има доста прилично екранно присъствие… Неговата роля не се изчерпва само с две реплики, както обикновено става с родното участие в други чужди филми.

Няма да навлизам в подробности за историята, за да не ви разваля удоволствието, ако не сте гледали филма. Ако не сте, запълнете големия пропуск! Може би е редно с няколко думи да поясня, че става дума за екранизация на книга, писана от полски автор (Славомир Равич; официалният превод на книгата е „Дългата разходка“) — беглец от сибирски гулаг. Това твърдение е спорно – намират се експерти да оспорват достоверността на изнесените факти в книгата, но това по никакъв начин не отнема нейните качества. Не отнема и достойнствата на екранизацията – дори да приемем, че е 100-процентова художествена измислица.

Историята е за преодоляване на сурови условия, препятствия от природата, от егоистични и страхливи хора… Историята е за мъжество, търпение, упорство и една огромна любов към Свободата. Пейзажите са, меко казано, впечатляващи. Българските езера и язовири са представени правдиво като водите на Каспийско море. Българските планини играят ролята на хималайски приют на клети бегълци от бича на съветската власт. Има и паметни картини, реално заснети на изток — в Индия и азиатската пустош. (продължава в подкаста)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Подкаст: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (2/3)"

  1. Shepard  21.07.2012 г. | 15:52 ч.

    Знанието на истината води до необратими последствия върху ума. 😆

  2. Стопанина  21.07.2012 г. | 19:25 ч.

    Ще съм благодарен на всякакви коментари за техническото качество на записа и обработката му.

  3. Александър  21.07.2012 г. | 19:33 ч.

    Стопанина
    Ще съм благодарен на всякакви коментари за техническото качество на записа и обработката му.

    Добро е , а аз ще съм благодарен на нормален плеър с който да гледам филми, или по-точно да не се налага винаги да си оправям(не винаги става) субтитрите от настройки

  4. Стопанина  21.07.2012 г. | 21:43 ч.

    Нямам такива проблеми с KMPlayer.

  5. vanio  21.07.2012 г. | 23:02 ч.

    Добра вечер,Стопанино!Според мен записа е с много добро качество.Но,ако търсиш още по-добро,можеш да облицоваш тавана и стените на студиото с кори за яйца,формата им разсейва звуковите вълни и премахва ехото.Един колега си прави звукозаписно студио и помещението направо кънтеше,но след като направи горе споменатото и едно ефектно боядисване, резултата беше повече от ефикасен.
    Трилогията „Властелинът на пръстените“ като дете съм чел и книгите и публикациите в списание „Дъга“ ,а в последствие съм гледал и филмите. И по мое мнение това е един от малкото филми ,който като качества е наравно с книгата.Друг такъв пример е романът на Дчеймс Хадли Чейс „Още един глупак“ и екранизацията му „Палмето“ с Уди Харелсън и Джина Гершон.
    „Star Wars 1,2,3,4,5,6“ съм ги гледал много пъти.В момента следя и „Войните на клонираните“ ,там ясно се виждат манипулациите на тъмните сили.
    Какво ,ще кажете относно наскоро излезлия „Войните на глада“.Шепата хора в сянка не ни ли показват ,какво си ни намислили.
    Повечето филми (99%) проповядват разврат и поквара или ни представят утопичното бъдеще под формата на художествена измислица, с цел да ни приспят………НО НИЕ НЕ СПИМ

  6. vanio  21.07.2012 г. | 23:14 ч.

    Александър пробвай VLC media player.

  7. Arctos  22.07.2012 г. | 11:58 ч.

    Само аз ли си мисля, че е добре тези записи да ги има и в пълен текстови вариант? 🙄

    Иначе качеството на записите е в пъти по-добро. Има някакво едвам доловимо ехо, но не е болка за умиране.

  8. Стопанина  22.07.2012 г. | 13:09 ч.

    „…да ги има и в пълен текстови вариант?“

    Защо?

  9. Arctos  22.07.2012 г. | 13:41 ч.

    От чисто архивна гледна точка – защото е по-трайно. Записи и технологии се губят с времето – писаното слово остава.

  10. Стопанина  22.07.2012 г. | 16:53 ч.

    Текстът в електронен формат с нищо не е по-защитен от звуковия запис в електронен формат. И двете форми на поднасяне на информация са уязвими при евентуална загуба на електричеството или електронните носители. Освен ако някой не си направи труда да отпечатва текстовете на принтер, което в случая на не особено важни материали като класацията ми за Холивуд е излишно начинание. И да се изгуби, прежалимо е.

    Но като цяло ще помисля върху предложението ти. Тихомир също предложи да качвам и сценариите, за да могат да се правят по-лесни търсения на данни чрез търсачката. За целта обаче трябва да си правя по-различни и по-пълни сценарии за подкастовете, да не импровизирам и преди всичко трябва да са форматирани прилично.

  11. len  23.07.2012 г. | 00:13 ч.

    И на мен, като на Арктос ми се иска подкастовете да ги има и в текстови вариант. Като моята причина не е архивната гледна точка. Аз, така да се каже съм Гутенбергов човек, предпочитам да чета нещо, вместо да го гледам по телевизията или да го слушам по радио или по друг начин. Ако нещо ме впечатли много, ще прочета пасажа още веднъж или повече. При подкаста трябва да го пусна целия, или да помня на коя минута е бил пасажа, който ме е впечатлил. Освен това, мисля, че четенето не е пасивен, а е творчески акт – сам осмисляш нещата, които са ти предоставени, без странични влияния освен самия текст. Докато ако ги слушаш, или гледаш върху теб и възприятията ти оказва влияние интонацията на четящия и ред други неща. Та, ако има как, Иване, слагай и текстовия вариант.

  12. xxTTcc  23.07.2012 г. | 13:06 ч.

    Техническото ниво на записът, е повече от добро за мен, и в крайна сметка ако нямаш намерение да го правиш съраунд нещо, не виждам смисъл да се мъчиш да го подобряваш още, освен ако нямаш някакво прозрение.
    Иначе по въпоса за писменото и звуково слово. Аз принципно обичам повече подкастовете, защото мога да слушам, докато работя. Но от друга страна, бившата ми приятелка беше с проблеми със слуха. А твоето слово е достойно и за хора като тях. :). Тъй, че ако ги имаш набрани, може и да правиш по един пейст, без да е задължаващо.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.