Учителя Беинса Дуно за Царството на Ормузд (Христос) и това на Ариман (Сатана)

Извадки от беседата „В който град влизате“, известна още като „Ормузд и Ариман“

Две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоварва. Едното начало наричат Сатана, а другото – Бог. В старо време са ги наричали Ормузд – Христос, и Ариман – Сатана. Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: В миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите обаче са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормузд-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение.

В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-фини, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормузд-Дей се ползвали с пълна свобода.

Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвършенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормузд-Дей, се превръщали на п?ра. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормузд-Дей, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвършенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните.

Някои мислят, че само сега има такива усъвършенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.

Някои от вас казват: Какво трябва да правим?

Ще работите според правилата на поданиците на Ормузд-Дей. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: „Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!“ – Защо? – Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.

Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: „Спрете този, има какво да се вземе от него!“

Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна, и казват: „Защо трябва да се отрека от богатството си?“ – Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: „Превърнете се…“ – На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество.

Така беше и с Христос.

Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре.

Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормузд-Дей приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен Огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този Огън.

Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“. И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие?

Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последният е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: „Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка.“ Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.

Питам, как е възможно такова съмнение?

Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещеници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещеници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормузд-Дей. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.

Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека оттам я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.

Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си.

Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: „Интересът ми диктува така да постъпя.“ Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, че това е Любов? Ами ако аз те любя като един вълк? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.

Всички вие трябва да проповядвате: „Наближило е Царството Божие!“

Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!

Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: „Дървото се познава само по плодовете си“. Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.

Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин.

Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.

* * *

Христос казва: „Проповядвайте, че е наближило Царството Божие“.

Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групирва всички тия хора? – Ормузд-Дей, или ще кажем, че Христос ги групирва, или Законът на Любовта, или Великият Божествен Закон ги привлича, за да се опознаят и да работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.

Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелистката, или от католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи… Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Туй учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.

Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико Царство, а онези, които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: „Онези народи, които не служат на Бога, нямат никакво бъдеще“. Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката.

На първо място, значи, е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христос.“ Църквата, това е тялото на Христа, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата иде всичко! Тъй че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските.

Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: „Аз съм работил.“ Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. – „Аз съм писал.“ – Още повече ще пишеш. – „Аз съм рисувал.“ – Още повече ще рисуваш.

Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!

Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.

Казва Писанието: „Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи“.

Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а туй единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е, което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега: „Наближило е Царството Божие“!

Туй Царство Божие сега е пред вашия праг. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци. И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва. Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие.

И тъй, в който град и да влезете, кажете: „Наближило е Царството Божие“.

* * *

Извадки от беседата „В който град влизате“, известна още като „Ормузд и Ариман“, държана от Учителя Беинса Дуно на 29 март 1925 г. в гр. София. Още от Словото на Учителя във виртуалната библиотека на „От Извора“.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.