Непретенциозният филм „Прометей“ (2012) погледнат през претенциозни очи

Внимание! В ревюто има леки спойлъри – разкривам дребни детайли на сюжета.

Сред филмите, които отдавна бях набелязал да гледам на кино тази година, беше „Прометей“ на Ридли Скот. Другите са „Хобитът“ (2012), заключителната серия от новата трилогия за Батман и… може би новата, по-земна версия на „Зов за завръщане“ с Колин Фарел и Кейт Бекинсейл. Последният ще го гледам най-вече заради моята потайна изгора Джесика Бийл, но… да не се отклонявам излишно. 😉

Какво ли не изчетох и от кого ли не, преди „Прометей“ да излезе. Мненията бяха поляризирани – крайно оптимистични или крайно песимистични – но имаше и някои киномани, включително и аз, които очаквахме най-обикновен летен хит. Нищо че е предистория на поредицата „Пришълецът“ и очакванията са големи. Дори Алекс Джоунс беше предприел една кампания срещу филма, в която твърдеше, че ще се прави холивудска кампания за популяризиране на масонската религия – масоните се смятали за потомци на боговете, били предопределени за звездите и разни небивалици.

Ако трябва да съм по-точен, това, което Алекс говори за масоните, всъщност се отнася за всички нас: всички сме деца на боговете и заветната ни цел са звездите. За предпочитане – като имаме вечен живот и гледаме звездите не от материалния, а в Духовния свят като негови пълноправни граждани. Нима има духовен Учител или религия, която да не говори за нещо такова? Доколкото има изключение, това е предимно Дарвино-Ариманичната религия, която също бегло е спомената в началото на „Прометей“, и то в доста презрителен контекст.

Основният сюжет набира обороти, след като двойка учени от края на 21 век откриват нещо като много древна карта и „покана“ да посетят едно отдалечено място във Вселената. Двамата идеалистично се надяват да осъществят контакт с извънземните създатели на човечеството. Мисията се спонсорира от корпорацията на стар и болен мъж, който не е сред идеалистите, а се надява да получи нещо различно от евентуалния контакт с високоразвитата чужда цивилизация.

Космическият кораб „Прометей“ не е титан и няма да направи хората равни на боговете, но няма и да ги направи на маймуни като Дарвин.

Няма да описвам подробно какво се случва по-нататък. Филмът продължава, както и очаквах, като типичен летен хит. С всичките произлизащи от това положителни и отрицателни характеристики.

Положителното

Филмът е с много добри визуални качества, заснет е в стереоскопично 3D, като не са пестени пари за спецефекти, декори и костюми. Въпреки псевдорелигиозните и духовните въпроси, които засяга, „Прометей“ е добре структуриран и не е труден за следване дори от зрители, които не се вълнуват от „такива отнесени неща“, а са дошли да гледат как извънземни злоупотребяват с телата на неприятно изненаданите хора.

Ще видите забележително добра игра на Майкъл Фасбендър в ролята на хуманоиден робот с висок изкуствен интелект и тънък усет за сарказъм и цинизъм. Нуми Рапасе, добре позната на любителите на европейското кино, най-вече от шведския първообраз на The Girl with the Dragon Tattoo, може би е бижуто на филма. Актрисата успява да вдъхне живот в иначе скучната си героиня и определено има повече чар в сравнение със Сигърни Уивър в „Пришълецът“.

Отрицателното

Като всеки летен касоразбивач на Холивуд, и „Прометей“ си има кусури, типични за жанра. Тук-там се натъкваме на поносими клишета и „изненадващи“ обрати в сюжета, няма да ги разкривам. Странно или не, макар да е правен от опитен режисьор, има и клишета в кинематографията! Например моменти, когато нещо „непредвидимо“ изскача иззад стъкло или от тъмното, за да ви стресне.

Графично клише ми се видяха и сцените, които ни запращат насред виртуална реалност. Дори 3D-то не допринася положително за усещането, че вече сме гледали такива сцени няколко десетки пъти – и в Star Wars, и в „Аватар“, и…

Тази сцена напомня ли ви на онази, в която Оби-Уан търсеше една изгубена планета във виртуалния архив на джедаите?

„Прометей“ е скъп филм и с отлична визия, но най-вероятно няма да спечели „Оскар“ за спецефекти. Всичките сцени, които се явяват акцент и бяха загатнати в трейълите, изглеждат добре, забележително стилни са, а и някак хомогенни. Но също така са кинематографично клише и не се забелязва дори опит за оригиналност – било в ракурса на заснемането им, било в монтажа и ритмичността им…

Най-големият недостатък е в повечето от персонажите, които са двуизмерни, сами по себе са крачещи клишета и нямат никаква арка в личната си история. Поне двама от тях са направо нереалистични. Така и не разбираме какъв е, да речем, проблемът на студени женски героини, като корпоративната шефка, в която се въплъщава Чарлиз Терон. Ако обърнем внимание на някои загатвания, явно не е била обичана достатъчно от баща си като малка. Съжалявам, но това е поредното клише.

Много неудачен е изборът на Гай Пиърс за ролята на поне два пъти по-възрастен мъж – за целта е натоварен с килограми изкуствена кожа и състаряващ грим. Единственото истинско в екранното лице на Пиърс са очите, в които обаче не се забелязва какъвто и да било правдоподобен пламък в търсене на безсмъртието. Едно ариманично безсмъртие, което, ако сме истински масони и черни окултисти, можем да си купим и на Земята, без да е необходимо да се разкарваме чак до някаква си далечна планета.

Нека по-дългият текст за отрицателното не ви заблуждава

Филмът е по-скоро добър, отколкото посредствен, и в никакъв случай не е скучен или безсмислен. Като качество е с две класи над типичния безмозъчен летен хит. Но и не очаквайте много дълбока философия или дори опит за ревизия на религиите или светските мирогледи. За мене беше положително, че не се натрапва нечия философия.

Героите търсят Истината, а филмът ни научава, че не трябва да очакваме всички отговори в рамките на два часа в киното или в един човешки живот. Смятам, че тази идея е важна и истина сама по себе си, но няма да донесе много почитатели сред преобладаващо нетърпеливите зрители.

Единственото, което се отхвърля безапелационно, е Дарвиновата теория, което намирам за проява на смелост. Отдавна трябваше да видим филм, който да застъпи твърда позиция против това научно суеверие. А застъпваното схващане, че хората са творение на извънземни (едно прибързано заключение, базирано на генетичната близост), по никакъв начин не отменя ролята на християнския кръст за главната героиня. Ролята на кръстчето също беше донякъде смело и поне за мен беше приятна изненада.

Накратко, останах с впечатления за един по-скоро балансиран и непретенциозен филм въпреки разхищенията в бюджета. Не мога да кажа, че ме забавлява или че обогати мирогледа ми, но и не мога да кажа, че беше отегчителен или дразнещ. Просто става за времегубене и за пир на сетивата, особено зрението. Казано в едно изречение: „Прометей“ е от този тип филми, за които няма да мислите, докато се прибирате от киносалона, но докато ги гледате в киносалона, ще ви накарат да забравите къде се намирате наистина, а ще ви заведат там, където не е задължително да ви хареса.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Непретенциозният филм „Прометей“ (2012) погледнат през претенциозни очи"

  1. p4for5  17.06.2012 г. | 00:54 ч.

    Никак не съм съгласен с последното изречение.Ридли Скот остави доста отворени въпроси, над които може да се помисли… Освен това , по мое мнение , си е оставил вратички за поне две различни продължения на тази „серия“ .

  2. Gergana  17.06.2012 г. | 00:58 ч.

    Героите търсят Истината, а филмът ни научава, че не трябва да очакваме всички отговори в рамките на два часа в киното или в един човешки живот. Смятам, че тази идея е важна и истинна сама по себе си, но няма да донесе много почитатели сред преобладаващо нетърпеливите зрители…

    За мен това е квинтесенцията на този точно филм. И аз останах приятно изненадана от дързостта да бъде подразнена и предизвикана публиката по този начин. След като си излязах от киносалона при първото гледане се запитах полу на шега, дали на Ридли ще му се размине белята с Холивуд за в бъдеще (get off scot-free).

    Сценарият е пълен с дупки, недомислици, анахронизми и т.н. Може да е нарочно, може да е неволно, може да е трик за примамване към повторно гледане (манипулациите също се усъвършенстват, в такт с тяхното разкриване), може да е в резултат на некадърност или на сериозно изрязване на готовия продукт (на филма му липсват някъде около 30 мин минимум).

    Каквото и да е, тези пътешествия из звездното пространство символизират обикновено пътя през живота и затова на едно равнище логиката е необходима и важен ориентир, но на едно друго по-високо равнище остава като сянка хвърлена върху дребните тревоги от висотата на по-дълбокия смисъл на нещата.

  3. Стопанина  17.06.2012 г. | 01:01 ч.

    Ридли Скот остави доста отворени въпроси, над които може да се помисли…

    Щеше да е чудесно, ако на мястото на многоточието беше дал конкретен пример за такъв въпрос.

  4. by_Chechi  17.06.2012 г. | 08:45 ч.

    Питам се какво ли би произлязло ако Ридли Скот се захване да направи ремикс на Сталкер…!? 🙂
    (който не знае за Сталкер , по-добре да не пита…:-( )

  5. Дора  17.06.2012 г. | 12:43 ч.

    Благодаря за ревюто на филма. Бях решила да не се приковавам в киносалона, но все пак май ще подаря този пир на сетивата си. А и „забележителен Фасбендър“ звучи повече от примамливо.

    @ by_Chechi

    Трудно ми е да си представя холивудски “Сталкер”. Преди години Содърбърг направи втори “Соларис” и по мое мнение не се справи особено добре.
    За мен по-интересно ще е да изгледам един нов “Кин-дза-дза”, например. Ще е любопитно КУ. 🙂

  6. by_Chechi  17.06.2012 г. | 17:30 ч.

    Дора

    Даааа! ФАКТ !:-)
    Научната фантастика (не фетъзито , наводнило напоследък филмовата индустрия) трудно се поддава на филмиране . Правещият това трябва ама наистина много да знае и разбира ! Както се казва :“ То само с ядене не става – трябва и акъл!“

  7. Savana Blue  18.06.2012 г. | 00:26 ч.

    Благодаря за горната публикация. Ще изчакам и ще гледам филма в интернет.

  8. Александър  18.06.2012 г. | 01:35 ч.

    Savana Blue
    Благодаря за горната публикация. Ще изчакам и ще гледам филма в интернет.

    Много ясно , а преди това ще взема кашкавала с изтекъл срок на годност от работата и ще си го сложа в хладилника да нагостя Хасан Пелтечкоглу

  9. Кристина  19.06.2012 г. | 17:38 ч.

    Интересна гледна точка, но ми е трудо да се съглася с написаното по-горе. Всеки разбира филма по различен начин и открива различни истини. Филмът има една много по-голяма задача далеч по-различна от това да забавлява и разсее аудиторията. Чела съм много книги от различни автори, от различни държави…филмът е направен с цел и тя е да ни накара да се замислим за това какво има отвъд нашия поглед и какво се случва около нас. Отворете си очите, мислете отвъд ограниченията и клишетата в които сме се научили да вярваме. Истината е много по-видима и реална…но на нас ни е по-лесно да вярваме на лъжата, че е истина от колкото на истината като такава.

  10. Стопанина  19.06.2012 г. | 17:44 ч.

    @ Кристина

    На мен ми е чудно как може човек, който е чел „много книги за нещата отвъд нашия поглед“, да оспорва това, което съм казал за филма? Посочете, ако можете, поне едно място във филма, където „нещата отвъд нашия поглед“ се разглеждат повече от повърхностно. Има ли някакво дълбоко философско послание, което съм пропуснал?

  11. Gergana  21.06.2012 г. | 09:21 ч.

    @Дора и by_Chechi
    На мен щеше да ми е интересно да видя как Тарковски щеше да се справи със запланувания си филм по „Петото евангелие” на Щайнер. Имал е такива намерения преди да почине…

  12. Дора  21.06.2012 г. | 23:29 ч.

    Гери, не знаех, че Тарковски е имал проект за филм по „Петото евангелие“ и въобще за интереса му към Щайнер.
    Не съм от феновете на филмите му, но ти сега ме заинтригува с това разкритие. 🙂

  13. Стопанина  21.06.2012 г. | 23:52 ч.

    Бих се учудил, ако „горе“ допуснат проектът да стане продукт. Някои книги не трябва да се филмират, защото не могат да се филмират адекватно, като за „Петото евангелие“ това важи със 101%.

    Достатъчно е да видим „Страстите Христови“ на Гибсън. Страхотна режисура, още по-страхотна игра на интернационалните актьори, един от любимите ми саундтраци, но… Буквална интерпретация на Евангелията. Заради което имаме материалистично възкръсване на Христос накрая и някои волности, като счупването на ребрата Му при побоя. А изрично е казано, че дори при заковаването на кръста са пазили костите Му цели, за да се изпълни предреченото в Писанията.

  14. Gergana  22.06.2012 г. | 07:06 ч.

    О, мисля, че Тарковски би се справил по-ненатрапчиво. Но това няма значение, от „горе” не са го допуснали. Прекалено рано е да се свързват Изтока и Запада.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.