За първи юни от първо лице: Майката, която роди у дома си

Встъпление от Стопанина: Днес е международният Ден на детето и най-подходящото време да се запознаем с историята на една жена, която избра да роди у дома си и да не ваксинира детето си, заради което беше подложена на психологически тормоз от медиите и досега е осъждана от разни медици и социални работници. Тъй като въпросните медии само претендират да представят всички гледни точки, за което е ставало дума и по други поводи, днес, първи юни, е времето, когато можем да се срещнем с гледната точка на самата майка.

Благодаря на г-н Румен Стойчев от HomeoHelp.eu за посредничеството на материала и за любезното съдействие да осигури снимките на семейството.

* * *

Казвам се Доротея и с подкрепата на мъжа ми Пламен родих дъщеря си Тея в дома ни. Лекарите направиха политическа сензация от това и напуснаха лъжи в медиите, заради които ни заплашват да ни отнемат детето и не ни позволяват да я отглеждаме, както ние намерим за добре. Но нека започна отначало.

През цялата ми бременност сме се подготвяли за естествено раждане, за здравословен начин на отглеждане на детето – толкова уверени се чувствахме в способностите си на родители. Раждането беше прекрасно и леко. Продължи около 12-13 часа от първите силни контракции. Бяхме се подготвили отлично – медикаменти, напитки, обстановка, знания…

Следяхме моето и състоянието на бебето непрекъснато. Следяхме кръвното, температурата ми, тоновете на детето, водите. Всичко беше наред! Няколко часа, след като се роди, дъщеря ми посиня на два пъти в дома ни. На втория път вече бяхме на път към болницата, където и без това щяхме да отидем, за да прегледат мен и нея, но просто звъняхме по телефони, търсейки лекар, който да я прегледа, тъй като всички отказваха. При пристигането ни в болницата екипът на родилното отделение беше предупреден, че идва домашна родилка, и в момента, в който ме сложиха на количка, всички излязоха от една стая и се нахвърлиха върху мен с различни саркастични нападки. Казаха ми, че ще задържат дъщеря ми за 5 дни и аз се принудих да остана, за да бъда с нея.

Докато ме преглеждаха, не бяха особено внимателни и любезни – като се има предвид, че 10 човека правеха каквото си решат. Наплашиха ме доста и имам подозрения, че са ме лъгали. Отидох на преглед в Шумен и се оказа, че малката ми е направила естествена епизиотомия, която съвсем добре си зараства. В Търговище каза    ха, че конците ми са саморазграждащи се, а се оказа, че са коприна и е трябвало да се махат.

По време на прегледа ми дъщеря ми посиня още 2 пъти и я приведоха в интензивното отделение, където беше поставена в кувьоз на кислород. Последва подобрение на състоянието й, но на третия ден получи гърч и й поставиха диагноза „хеморагична лезия вдясно извън мозъчното вещество, няма хидроцефалия“. И започнаха лечение.

Не ме разбирайте погрешно… Имаше и хора, които са доста мили, но отношението на по-голямата част от персонала беше доста нападателно: заради избора ни на мястото, където да се роди детето. Постояните нападки и сарказмът ме натовариха много и никой не се съобрази с това, че се тревожа за детето си. Някои бяха дори жестоки.

Появи се и жена от Агенцията за закрила на детето, което и очаквах, но не очаквах да натрапва най-вече личното си мнение и да се опитва да ме манипулира и да ме заплашва, понеже отказвахме да се поставят ваксини на бебето. Запознати сме с правата си, но твърдяха, че застрашаваме детето си, ако не му поставим ваксини, и подлежим на наблюдение от агенцията в продължение на 6 месеца.

Постоянно ми се натякваше, че аз съм много зле, както и че детето ми е зле, и то помя вина. Консултирах се по телефона с други специалисти, които твърдят, че тези проблеми на детето нямаше как да се избегнат дори при раждане в болницата, тъй като бебето се роди твърде бързо (с 2-3 последователни напъна), а няма как да се контролират напъните съвсем. Проблемът се е получил при самото раждане, поради различното налягане.

Нито веднъж не ми обясниха какво е реалното ми състояние, какви лекарства ми дават и по каква причина. Въпреки постоянните ми въпроси. Отговорите им винаги бяха нападки и сарказъм. Зорлем ми казаха точната диагноза на малката, но не уточниха как и с какво я лекуват, нито ме запознаха с точните резултати от изследванията. Все пак уважиха желанието ни да не я ваксинират! Или поне се надявам да е така.

Исках малката да се храни само с кърма, но ми обясниха, че по пътеката и правилата на болницата тя ще се храни с адаптирано мляко, кърма и вода. Поисках консултация с детски невролог и ми беше отказана. Поисках лечение с хомеопатия и ми беше отказана. Поисках пълни изследвания, но ги отложиха във времето. Виждах детето за прекалено кратко време, като всеки път трябваше да ме запознават с мнението си, че сме прекалено нахални родители и безотговорни.

Опасяваха се за вътрешен кръвоизлив на бебето, но рентгенологът отрече да има такова нещо. Щяха да се консултират с неврохирург, но той беше в отпуск за 2 седмици, а сега твърдят, че нямало нужда. Свързах се с невролога на съпруга ми за всеки случай. Той пое ангажимента да прегледа детето и установи, че вътрешен кръвоизлив няма.

Появиха се пак от Агенцията за закрила на детето и ме заплашиха, че след като бъде изписана, дъщеря ми ще ми бъде отнета, тъй като постоянно съм застрашавала живота й – от самото домашно раждане, с отказа на ваксини, с ампулите, които настоявам да й се дават. Става дума за хомеопатичните Арника 30, които давам, за да помогне на кръвоизлива да се свие.

Аз възразявах, че нямат право да ми вземат детето и че моите решения спрямо раждането, ваксините и участието ми в лечението й е напълно мое право като нейна майка. Но те не спряха със заплахите си. Държаха се изключително грубо. Казах им, че прекаляват и прекалено налагат личното си мнение, вместо да си вършат работата.

За  кой ли път ми заявявиха, че съм безотговорна и че детето ми било „дете в риск“, че аз и съпругът ми подлежим на наблюдение – от тях, от психолог, от психиатър и че единственият вариант е след като детето бъде изписано, то да отиде в приемно семейство или институция, докато съдът реши, че можем да го гледаме.

Отговорих им да ме проверяват колкото си искат, но да не ми я вземат. Те ми заявиха, че само това били вариантите. Питах ги по каква логика това е добре за детето. В интерес на детето ли е да го отнемат от майка му, когато то има най-силна нужда от нея? Адекватен отговор не получих.

Изкараха ни и сектанти. Постоянно ме нападаха с какво ли не, без изобщо да са способни да докажат, че ако бях родила в болницата, ситуацията щеше да е различна. Това било само хипотеза.

Отбелязах, че не могат да гарантират безопасността на ваксините, а те заявиха, че „застрашавам живота на детето“ и му отнемам „правото да живее добре“, като не го ваксинирам. Откъде можело те да знаят, като си я взема, какво съм щяла да й давам… Попитах ги: „Вие вашите деца не ги ли лекувате, както вие прецените за добре?“ Отговорът беше: „Да, но според медицинските насоки.“ В смисъл, че те въобще не знаят що е то хомеопатия и има ли тя почва у нас. Явно дори самата дума не разбират.

Трябвало да се докаже произходът на лекарството, което съм искала да се даде на детето, откъде съм го взела и кой ме е консултирал. Отговорих: „Няма проблем, лекар ме е посъветвал, а хомеопатичните лекарства се продават съвсем легално в аптеките, тъй като хомеопатията е призната наука.“

Изписаха ме. Детенцето ми го задържаха за десетина дни. Рядко ми даваха да я виждам, носех храна само за няколко хранения – толкова ми позволяваха. Направиха й контролен скенер и се установи, че хематомът се е резорбирал. Изписаха и нея.

Най-накрая бяхме щастливи у дома! Кърмех я, спинкахме заедно…

На другата сутрин в просъница се стреснах и се събудих. Малката леко потреперваше. Дойде педиатър да я прегледа – всичко било наред и потреперванията били нормални.  Детето потреперваше и през деня на няколко пъти. Втренчваше поглед, потреперваше цялата, сякаш спираше да диша, почервеняваше и след това дишаше повърхностно с хрипове. И това всичко – с увеличаващо се времетраене, първоначално от 1-2 секунди, а после до десетина секунди.

Обадихме се на познати доктори – било нормално, прекалено много сме се тревожили. Но вечерта детето направи два последователни такива инцидента и я заведохме при дежурните неонатолози да я прегледат. Казаха, че всичко е наред, но за всеки случай, ако искаме, сме можели да останем за наблюдение. Съгласихме се. Докато оправяха документите, отново се случи, но този път дъщеря ни цялата посиня и спря да диша. Промениха си мнението: „Добре, че сте дошли.“

Тормозиха бебето. Не успяха да му сложат абокатче. Постоянно пушеха – далеч от нашата стая, но това винаги съвпадаше с появяването на гърчовете й, които бяха ужасни. Ако не бях там, не ми се мисли какво щеше да се случи! След като дадоха на бебето диазепам, манитол и фенобарбитал, то заспа. На другия ден всичко беше добре. Направиха му скенер. Откриха субдурален двустранен хематом. Нищо не ми обясниха, само влизаха в стаята, питаха аз ли съм родила у дома и си излизаха.

Дойде неврохирург от Варна. Гледа снимките от скенерите – такова нещо при бебе не били виждали, но снимките не били добри. Трябвало да решавам – или операция тук, или във Варна. Избрахме транспорт до Варна. Пак направиха скенер и се установи, че няма никакъв кръвоизлив. Значи, тровиха милото ми детенце излишно с дни наред… И като нищо щяха да му отворят главичката без реална причина едва на 15-дневна възраст!

Останахме под наблюдение, за да се установи откъде идват гърчовете. Малката беше в интензивно отделение. Хранех я на 3 часа само с кърма. Но за начало изцедена, за да следят колко яде. Няколко дни след като ни приеха, след всяко хранене правеше гърчове – помислиха, че е някакъв по-неприятен рефлукс. На следващия ден всичко беше наред. И оттогава не е имало гърчове. Много съм доволна от екипа в интензивното. Изключително добре се грижеха за бебето ми!

Седмица и половина след приема ни бебето вдигна температура с втрисане. Обясниха ми, че може би малката се е прегряла от кувьоза, а след това – че може да е настинка. Впоследствие се оказа, че има инфекция, която се открива в урината. Оказа се, че е придобита вътреболнична инфекция от престоя ни в Търговище. Най-вероятно от поставен катетър или от недобра хигиена. След като детето се въстанови, ни преместиха в детско отделение, за да се възстанови повече и да могат да ни изпишат.

Вече бях забравила нападките за раждането ни, но доцентката, която ужким трябваше да лекува детето ми – което тя „правеше“ само по документите му, макар че детето беше пред очите й – получих нови нападки. Изведнъж ме обвиниха, че с раждането си у дома съм причинила сепсис на детето, от което много се изплаших, тъй като знам, че това е опасно. Оказа се обаче, че възпалението е от поставения абокат. Малката отново вдигаше температура и отново трябваше да продължи антибиотичното лечение – с повече лекарства, всеки ден бодене и т.н. Невроложката също беше негативно настроена към мен и ден преди да ни изпишат се държа така, сякаш й се искаше детенцето да е по-зле, за да може да ми натрие носа.

Най-сетне ни изписаха и с Тея отново си бяхме у дома – напрегнати, ужасени, наплашени… но и леко облекчени. Не се установи откъде са тези гърчове, лекарите все повтаряха, че е от раждането, понеже нямаха друго обяснение. Твърдяха, че малката не е получавала достатъчно кислород и не е изплакала. Истината е, че тоновете й бяха в норма, водите – бистри, а още щом излезе главичката, детето изплака и след като излезе цялата, отново изплака… Но те държат на своето!

Предположих, че е толкова унила и не може да използва рефлексите си заради фенобарбитала, но те твърдяха, че бебето имало трайни увреждания от травмиращото раждане. Това не е вярно, защото само ден след спирането на фенобарбитала бебето отново започна да изпълнява всички рефлекси. Лекарите за кой ли път сбъркаха, тровиха ми детето, подлагаха го на мъчителни изследвания, отказаха да ми дадат документите й, когато беше спешна ситуацията, за да се консултираме с лекари и в София.

От Агенцията за закрила на детето продължават да ме заплашват и настояват да ме следят 6 месеца. Твърдят, че тровя детето с магически отвари (визират хомеопатията) и много ме натискат за поставянето на ваксини, което с мъжа ми решихме да не правим още по в реме на бременността – а още по-малко, ако детето е нестабилно. Що за лекари искат да ваксинират дете, за което все още не се знае дали е здраво и с каква диагноза е?!

Моля ви, помогнете ми да се преборя да отгледам дъщеря си така, както природата и майчините ми инстинкти са ме дарили. Защо някакви чужди хора да казват и да натрапват кое било правилно? Та аз съм майка! Най-добре знам.

Не ми позволяват да взема никакво решение сама. Искам личният лекар на Тея да е в Попово, тъй като там има класически хомеопат, като въпросната жена е и с 30-годишен стаж като педиатър. Но се боя, че от Агенцията за закрила на детето ще го изтълкуват погрешно, а на тукашните лекари грам доверие нямам.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

71 коментара за "За първи юни от първо лице: Майката, която роди у дома си"

  1. Майка  13.06.2012 г. | 21:42 ч.

    Искам да разкажа, че моето раждане в болница преди 15 години беше ужасяващо по отношение на „човещината“ от страна на лекарите. Нагрубявана, обиждана, травмирана, стресирана и унижена – нима това е цената „ако нещо се случи“ да имаме подръка лекар. Изключвам малкото достойни хора в бели престилки, които не забравят, че на първо място е човещината и хуманноста в професията. Раждането на моята дъщеря беше най-прекрасното нещо в живота ми и същевременно най-голямото унижение, което съм преживяла. Възхищавам се на смелостта на тази жена, която е избрала естествения начин да роди детето си – така както векове наред са го правили нашите предшественици.

  2. Наблюдател  14.06.2012 г. | 03:59 ч.

    Най-голямата простотия с която съм се сблъсквал лично имаща общо с темата е от преди броени дни и става въпрос за следното…
    При биохимичен скрининг ако вероятността за болест на Даун е по-голяма от 1:250 (0.4%) се обсъжда амниоцентеза. Не е задължителна, а само препоръчителна, но лекарите така поднасят информацията, че не запознатите майки се съгласяват. От друга страна…
    „При до 1 на всеки 100 жени (1%), бременността се прекъсва в резултат на амниоцентезата. На практика ние не знаем защо това се случва. Въпреки това, 99 от 100 бременности ще продължат нормално. -Център „Евро Медисон““

    И какво излиза, че при риск от 0.5% ви съветват да поемете риск от 1%, за да установите дали влизате в тези 0.5% :!::?::shock:

  3. Стопанина  14.06.2012 г. | 14:59 ч.

    И тая седмица не се мина без трагедия…

    Разследват смъртта на родилка във Варна
    Родилка е починала след секцио във вторник вечерта в АГ-болницата във Варна. След аутопсията на родилката, която е приключила днес по обед, е станало ясно, че причината за смъртта е мозъчен оток, съобщава varnautre.bg.

    Окръжната прокуратура във Варна е образувало досъдебно производство за смъртта на родилката в болница „Св. Марина“.

  4. Стопанина  14.06.2012 г. | 17:20 ч.

    Установени са редица нарушения при диагностицирането и лечението на 11-годишната Мария Георгиева, лекувана във видинската болница „Св. Петка“ и починала в линейка на път за София.

  5. Стопанина  20.06.2012 г. | 11:54 ч.

    Лекар наби жена в центъра за спешна помощ във Враца

    Доротея да се радва, че не са я напердашили и нея в болниците. Моралното падение у някои представители на лекарското съсловие е потискащо и вредно за живота ви.

  6. Дорина  11.04.2014 г. | 22:54 ч.

    Брюкселска рецепта за кърмачета:

    „В България, както и в Европа, е в ход тази нова, цинична тенденция – отнемането на децата от семейството по всякакви измислени причини и даването им на приемни семейства – но не за дълго. Приемните семейства се сменят. За да не свикват децата и да не страдат.

    За да нямат семейство.

    Питате ли се защо?

    Ще ви кажа – защото това е основната човешка ценност.

    Единственото свещено кътче, в което оцеляват корените на човешката душа. Кътчето за душите на хората, които безстрастният порой на новите ценности все още не е разрушил.

    Засега.“

    http://avtorski.pogled.info/article/53843/Bryukselska-retsepta-za-karmacheta

  7. Дорина  28.05.2014 г. | 21:51 ч.

    От една съвсем млада страница във фейсбук:
    https://www.facebook.com/pages/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0/1393074804248235

    28-ми май – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНСКОТО ЗДРАВЕ

    На 28-ми май, активисти и защитници на женските права от цял свят се мобилизират за честването на Международния ден за действие по отношение на женското здраве. Активистите настояват за включването в програмата за развитие след 2015 година на сексуални и репродуктивни права и здраве, които са холистични и базирани на човешките права.

    Кампанията се чества за първи път на 28-ми май 1987 година от активисти за женски права по време на четвъртата Международна среща за женски права, която се провежда в Коста Рика. Тази година в кампанията участват над 50 международни, регионални и национални организации.

    Неправителствената организация „Родилница“ се включва в кампанията с искането женските права по време на раждане да се включат в програмата за развитие след 2015 година. Жените не трябва да губят човешките си права и достойнство прекрачвайки прага на болницата. Жените трябва да бъдат обслужвани с уважение на рождения ден на детето си и да си спомнят този ден с умиление, а не да плачат всяка година, като си спомнят насилието, което са преживели. Жените имат право на най-високо достижимите здравни грижи и това включва грижи, които са холистични, основават се на доказателствата и вземат предвид техните човешки права.

    Призоваваме българското правителство и министъра на здравеопазването да заемат ясна позиция против насилието над жени по време на раждане и да вземат всички нужни мерки за неговото премахване.

    Кампанията на 28-ми май се организира от Women’s Global Network for Reproductive Rights (WGNRR) и се подкрепя от следните партньори:

    Aids Accountability
    Asia Pacific Alliance for SRHR (APA)
    Asia Safe Abortion Partnership (ASAP)
    ASTRA Central and Eastern European Women’s Network for SRHR
    ACOME
    Aitemad Research & Development Organization
    Asociación Promoción y Desarrollo de la Mujer
    BPW Yaounde
    ASTRA Youth
    Centre for Reproductive Rights (CRR)
    COALITION POUR LE DEVELOPPEMENT ET LA REHABILITATION SOCIALE, CODR UBUNTU
    Colectivo Feminista Panteras Rosas
    CREA
    Decidir Nos Hace Libres
    Development of Institution & Youth Alliane – DIYA
    Generation Initiative For Women and Youth Network (GIWYN)
    GIRLS’ POWER INITIATIVE (GPI)
    HACEP-Ghana
    Hampshire College (PopDev)
    Human Rights in Childbirth
    Ibis Reproductive Health
    International Centre for Reproductive Health (ICRH)
    International Community of Women Living with HIV/AIDS (ICW)
    International Campaign for Women’s Right to Safe Abortion
    International Planned Parenthood Federation (IPPF-Western Hemisphere)
    Ipas
    MEDECINS DU MONDE
    National Network of Abortion Funds
    People’s Health Movement Nepal Students’ Circle
    PLATAFORMA DECIDIR NOS HACE LIBRES
    RODA
    Rodilnitza
    Samsara Indonesia
    Sonke Gender Justice Network
    Tarshi
    Union Women Center
    WOMEN AGAINST RAPE INC. (W.A.R.)
    Women’s Networking Zone at AIDS 2014
    Women Deliver
    Women For A Change, Cameroon
    Women’s Global Network for Reproductive Rights (WGNRR)
    WeYouth Tunisia
    Youth Coalition
    Young Women’s Christian Association (YWCA)
    YSAFE IPPFEN

  8. Александра  05.05.2016 г. | 15:57 ч.

    Как не ги е срам тези доктори! Как може да са толкова ненаядени та вече на човекоядци ще станат!
    На скоро моя приятелка роди и сега детето и (още няма и 6 месеца) е с левкимия заради ваксина! А сега, питам кой от тия доктори ще плати за лечение на това дете? Кой от тях ще може да успокой тая маика?!
    Доротея бори се, това си е твоето дете и никоя държава, никоя организация, никоя маймуна с диплома за психолог и социален работник не може да ти казва какво да правиш. Да ходят да прибират децата в махалите където са малтретирани по всякакви начини, а не да взимат децата на хора, който искат просто да са родители в истинския смисъл на думата.

  9. Мислещ  06.05.2016 г. | 00:11 ч.

    Александра

    Алекс, най-добре за теб ще бъде, да прочетеш:
    GA-135
    ПРЕРАЖДАНЕ И К А Р М А И ТЯХНОТО
    ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

    Думата карма всъщност означава закон за причина и следствие. Човекът не е напълно отделен самостоятелен духовно-физически организъм, а освен че е такъв, той е част от организма на цялото човечество. Оттам е подвластен на кармата на цялото човечество. Той принадлежи и на определен народ и оттам върху него действа кармата на народа му, разбира се в различните инкарнации на различните народи. Следва кармата на семейството, родът, фамилията, и чак тогава личната индивидуална карма, която зависи от постъпките на човека, макар и в много случаи извършени в афект и без ясно съзнание, какво сме направили. Оттам съответно е и изравняването на кармата и този закон, всъщност винаги ни придружава като минало, което трябва да уравняваме – да страдаме или да имаме радости и щастие, дължащи се на действията ни в предишен живот. Когато обсъждаме този въпрос, ние имаме определен момент, от който поглеждаме към миналото, настоящето и бъдещето. Миналото винаги е нещо, което няма нищо общо с човешката свобода, както ако човек не е учил в младите си години, не е пазил здравето си, в по-късна възраст си плаща. Но освен карма, произлизаща от миналото, във всеки час от нашия живот залагаме бъдещата си карма. Всяка наша постъпка е причина, която ще има следствие. В нея една част произлиза от старата карма, но същевременно съществува и възможноста за свободно решение. Такива свободни решения взимаме както в земния ни живот, така дори преди да се родим. Ние можем да изберем да се родим в много трудни условия, например в тяло с увреждания, в народ, тънещ в мизерия, в бедно семейство и оттам да страдаме, но такова решение може да сме взели, за да придвижим еволюцията си бързо напред и в бъдещ живот да имаме плодовете от предишен тежък живот. Така че страданията в такъв случай не проилизат от принудата, а от свободното индивидуално решение. Освен това можем да променим и принудителната карма от предишен живот.
    Например, носим си предразположения за дадена болест. Но от това, как ще се храним, как ще мислим, как ще чувстваме и постъпваме в живота, можем да не оставим предразположенията да се проявят, а да превърнем негативната тенденция в положителна, въз основа на разумното ни проникване в закономерностите на живота. Така че принудата и свободата са преплетени и е трудно да се разграничават. Но ако си поставим за цел, ще прозрем много неща.

    Има един важен проблем, който не се забелязва от хората. Свободата не е въпрос на избора, т.е. дали ще избера да тръгна по главната, или да мина по малките улички и през градината, дали ще изляза навън в 5 или в 6 часа. Дали ще избера това нещо или другото. Тук трябва много внимателно да се наблюдава.
    Аз никога не съм общо взето свободен или несвободен. Винаги съм свободен от нещо определено, от друга воля, било човешка, било на нечие духовно същество. Не искам да говоря за Бог като общност, за Всемирния, Всеобхватния Бог, чието име не бива да се произнася, понеже не можем да го обхванем с нашето ограничено човешко съзнание, ние сме част от него и поради това можем да обхванем само отделни аспекти от това, което наричаме Бог, а и това е друга тема. Във всеки случай мога да говоря, че съм свободен само от нещо конкретно.
    Когато стана пълнолетен, се освобождавам от родителите си, ставам свободен от нечие влияние, когато се изтръгна от неговия кръг на действие. Това, че не мога да прозра, кой ме ръководи, кой ми дърпа конците, от кое духовно същество или същност изплуват импулсите в мен, ми отнема правото да говоря за свободен избор. Аз мога да говоря с чиста съвест за свобода, когато отначало до край прозирам движещите сили, които ме карат да мисля нещо или да извърша някаква постъпка.
    Ако в мен действат мислите на други хора, които следвам по инерция, не съм свободен. Трябва добре да прозра, дори за най-малките неща, дали ги извършвам по-свободна воля или не съзнавам, че някой друг ми въздейства. А и понеже още не мога да обхвана моя собствен висш аз, не мога да имам сигурността, че мое действие произлиза от мое решение преди раждането, или пък е някакво влияние, което не съзнавам.
    Като първо условие да разбера къде съм свободен, (свободна), е осъзнаването, ясното съзнание за нещата. Към такова съзнание води духовната наука, но то не се постига изведнъж.
    Ако мога да избера между, да речем, пет неща и аз избирам едно от тях, в това не се изразява моята свобода, защото мога и в петте случая да бъда повлияван от духовни същества, които не възприемам, от комплекси на малоценност или надценяване, които не осъзнавам в момента, от вярата в авторитет, която е навлязла чак в кръвта ми, от това, което идва от моето собствено тяло, от моите чувства, които са полуинстинктивни, от афекти. Само когато съзнателно съм избрала макар и нечии чужди мисли, но съм ги приела за моя истина, която мога да защитавам с цялото си същество, напълно ги прозирам и съм ги проверила чрез собствени изживявания, направила съм ги мои, тогава съм свободна от първоизточника на тези мисли, дори и да не съм ги измислила самата аз. Аз прозирам отначало докрай даден процес или предмет и поемам отговорността. Гьоте казва: Извоювай го, за да го притежаваш. А Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в книгата си СС 4 Философия на свободата, която се изучава цял живот, а не само чрез няколко прочитания.
    Така че от всичко казано по-горе следва, че този проблем не може да се изчерпи с казаните няколко изречения, съвсем не е така прост, има много възможности за заблуда и трябва преди всичко много точно да наблюдаваме.

    Да ходят да прибират децата в махалите където са малтретирани по всякакви начини, а не да взимат децата на хора, който искат просто да са родители в истинския смисъл на думата.

    Не Алекс,
    Ничии деца не трябва дасе прибират от който и дае е!!!
    Това, което ти считаш, че е добре за теб и системата в която живееш,Не означава, че е добре и за тези деца, които ти така Леко искаш да ПРИСВОИШ!
    Нямаш това право!!!

  10. Петьо  06.05.2016 г. | 11:38 ч.

    Оги, благодаря за споделянето на този цитат! Струва ми се като да не го е писал (само) Щайнер. От коя част е точно?

    Без да оправдавам емоциите на Александра, струва ми се че твърде малко знаем за случая, че да можем да се изкажем конкретно.

    Обърни и внимание на това как започва и как завършва твоето мнение:

    „Алекс, най-добре за теб ще бъде…“

    и

    „Това, което ти считаш, че е добре за теб […] Не означава, че е добре и за тези…“

  11. Мислещ  06.05.2016 г. | 18:51 ч.

    Петре,
    Цитата е на Нели, има го във форума.
    Не считам, че само тези от махалите са нарицателно за лошо гледани деца. Не са хич малко и българските семейства, където има издевателствата над деца, но за тях се говори рядко.
    По принцип съм против вземането на деца от родителите им, като че ли са някаква неодушевена стока.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.