Класация: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (1/3)

Лесно е да оплюваме Холивуд. Горе-долу шест измежду десет от новите филми рядко стават за гледане или се харесват от зрители със съмнителни интелект и чувство за хумор. Това важи с особена сила за евтините продукции, които самите студия определят като негодни за пускане по кината, заради което направо ни ги сервират на DVD или по кабелните телевизии. Около три измежду десет филма стават за гледане, поне за увлекателно губене на време, но рядко оставят нещо в спомените ни.

Автор: Иван Стаменов — Стопанина

Картината е тъжна като цяло, но не мога да отрека, че сегиз-тогиз от Холивуд излизат читави филми, един измежду десет или дори по-рядко, които ме трогват, научават ме на нови неща, поощряват волята ми да съм по-добър, по окултен (скрит) начин разкриват човешкото минало или предварително информират за подготвяното бъдеще. Има такива филми, ценни филми, които са красивото от многото лица на Холивуд. Точно така, Холивуд е като многоглава ламя и има много лица, а не само едно. Има грозно лице, незапомнящо се лице и красиво лице.

Нека разгледаме красивото лице на американската филмова индустрия чрез нещо като класация на моите любими филми. Това са продукции, които отговарят на няколко условия:

1) мога да ги гледам отново и отново, без да ме отегчат;
2) имат високи кинематографични качества;
3) отличават се с повече от посредствена актьорска игра;
4) носят дълбок или направо окултен смисъл и
5) стават за препоръчване.

Класацията е условна, степенуването не е по важност или по любимост. Освен това някои от позициите ще се заемат от няколко филма — когато става дума поредици или различни заглавия, обединени от обща характеристика.

 

#10
Гласът на невидимия събеседник, който ни тласка към правия път

„Телефонна клопка“ (Phone Booth, 2002) e eдин от онези неангажиращи трилъри, които ще ви държат в плен около час и половина, след което спокойно можете да ги забравите. Така се случи обаче, че гледах този филм по времето, когато посещавах онлайн курс за сценаристи. И по ред причини впечатлението ми от него беше по-силно, отколкото щеше да бъде, ако не го гледах с окото на автор, а само като зрител.

Първата по-успешна творба на Дж. Шумахер след катастрофалните му киноадаптации на комиксите за Батман е нагледно свидетелство, че за отличните крайни резултати е достатъчно да имаме страхотна идея, изпипан сценарий с интелигентни диалози и много добър актьор в главната роля. Не са необходими нито главозамайващи декори, нито непременно бюджет от стотици милиони $. Холивуд може да прави добро кино и с ограничени средства — стига да поиска.

Почти цялото действие е в една улична телефонна кабинка и нейните околности. Главният герой Стю (в ролята Колин Фарел) ненадейно се оказва в положение да отговаря за моралните престъпления, които извършва към най-близките си хора. Налага се да си общува с невидим събеседник — снайперист, който говори на Стю от слушалката и твърди, че го държи на мушка…

Какъвто и филм да гледам, опитвам да страня от буквалното (не)разбиране и търся по-дълбок, вътрешен, окултен смисъл. Намирам го и в непретенциозни летни хитове като „Телефонна клопка“. И без да мислим много-много, лесно можем под снайпериста да разбираме не непременно някакъв човек, а вътрешната съвест на морално пропадащия герой. Съвестта, ако сме я развили и опазили, наистина е точен стрелец, който е невидим и сякаш ни нашепва от телефонна, докато с другото ухо слушаме какво ни говорят на улицата…

Снайперистът може да се разглежда и като олицетворение на Висшите Сили, които виждат всичко, наблюдават ни продължително и търпеливо… И точно когато настъпи подходящият момент, ако правим много грешки и се отклоняваме от съдбата си, идват външните ограничения (иносказателно представени от тясната телефонна кабинка). Неминуемо се случва и нещо, което да ни помогне (обикновено по трудния начин) да признаем грешките си и по възможност да ги изправим. Някои го правят, някои — не…

Първите пъти, когато гледах „Телефонна клопка“, все още не бях запознат с Антропософията. При едно от наскорошните поредни гледания обаче, ми направи впечатление нещо, което и досега ме забавлява. На практика изложението на филма не е нищо друго, освен представяне на вътрешната битка между Луцифер и Ариман, как те си оспорват властта над Стю. Дълги са мъките на младия мъж и постоянни са залитанията му ту към луциферичен цинизъм, ту към ариманичен страх, ту отново към луциферова арогантност, ту пак към ариманични лъжи и опити за подкупи.

И колко хубаво, че посланието накрая е категорично: Спасението е в Пътя, Истината и Живота. Точно така! Пътят (извън телефонната клопка) минава през (признаването и изповядването на) Истината, в резултат на което получаваме и Живота си обратно: свободни, чисти и по детски невинни. Ако ви хареса този филм, донякъде подобни като цялостно усещане (но без чак такава дълбочина) са „Мъж на ръба“ (Man on a Ledge) и „Погребан жив“ (Buried).

 

#9
Африкански цветя, заради които ще обикнете даже родните плевели

Има няколко филма, които поотделно едва ли щяха да се намерят в моята челна десетка. Но взети заедно, като колекция, в която свързващата тема е Африка, те са силни — всеки един от тях е парченце от по-пълната картина за драмите в Черния континент. Някои от заглавията, които ще изредя, могат да се смятат за продукти на европейското кино, а не на Холивуд, но понеже част от финансирането им е холивудско, дистрибуторите им са холивудски, а и някои от актьорите са холивудски, вярвам, че мястото им тук е оправдано.

Може би най-добрият от четирите филма, с които ще ви занимая, е „Вечният градинар“ (The Constant Gardener, 2005). В него героите на Ралф Файнс и Рейчъл Вайс разследват експериментите на фармафията сред бедното и необразовано тъмнокожо население в Африка, както и крайностите, до които са готови да стигнат корпорациите и политиката, за да покрият аморалните си действия.

Тези теми са обширно застъпени в „От Извора“, така че едва ли е нужно да обяснявам подробно с какво ме плени този художествен филм. Не е документален, макар да е основан на реални събития, но чрез художествените средства могат да се постигнат не по-малко успехи в изобличаването на злото.

Замислен като африкански епос с бюджет от 100 млн. долара, „Кървав диамант“ (Blood Diamond, 2006) нито успява да въздейства по предвидения начин, нито си връща вложените пари. Това, с което прави впечатление, е чудесното операторско майсторство и играта на Лео ДиКаприо. Епичното се губи покрай самоцелното показване на брутални сцени.

Насилието може и да ни хвърля в бездната на африканската реалност, но за епоса е нужно разгръщане, каквото така и не се постига заради заплетения сюжет, въртящ се в ограничени сфери от живота на тамошните хора. Както насилието на моменти се натрапва, така и посланието е написано още в заглавието на филма. Много качествен и стойностен продукт на Холивуд, но си има доста слабости и без останалите три за Африка никога не бих го включил в челната десетка.

Историята на „Последният крал на Шотландия“ (The Last King of Scotland, 2006) всъщност ни занимава с един от последните самозвани самодържци на Уганда, Иди Амин, и неговия човеконенавистен режим. Това е филмът, който много по-удачно ни запознава с алчността и властолюбието на известни и не чак толкова познати ни военни превратаджии и пишман-афрохайдути.

Форест Уитакър, мой любим цветнокож актьор, е в ролята на злодея Иди Амин, който, ако желае, може да си докарва и приветливо лице. Нетипична за него роля, тъй като Уитакър обикновено играе тихи, вглъбени и положителни персонажи. И тук започва като такъв, преди да ни „шамароса“ изневиделица със злото, което се таи под маската му и извира толкова мощно, че не подбира враг и приятел, а дави всичко живо наред.

Друг холивудски кинохит, който би трябвало да ви поощри всеки ден да благодарите на Бога, че е благословил желанието ви да се родите в България, е „Проповедникът с картечница“ (Machine Gun Preacher, 2011). Този претендира да е най-правдивият филм, доколкото е писан по автобиографичната книга на протагониста в историята, Сам Чилдърс, който е бивш пандизчия и наркоман, а понастоящем — строителен предприемач и проповедник с картечница в Африка.

Противоречив филм, който ме остави раздвоен преди всичко в мнението и отношението ми към г-н Чилдърс. По всичко личи, че той е искрена, силна и волева натура, доколкото успява да обрисува и да изповяда най-грозните си черти и да се изплъзне от лапите на дрогата. Особено достойно за възхищение е делото му по изграждането на приюти за африканските семейства и най-вече сирачетата, избивани и осакатявани от местните (кандидат-)диктатори като Иди Амин от преждеспоменатия филм.

Не съм убеден, че „християнските“ му проповеди имат нужната дълбочина и че дори са християнски… Въобще не съм убеден и че картечниците имат място в ръцете на един истински проповедник. Но съм убеден, че въпреки всичките му очевидни недостатъци и пушките, г-н Чилдърс и най-вече това, което прави, е много по-богоугодно от делата на която и да било Църква в Африка. И със сигурност е много по-богоугодно от нищото, което аз съм правил за онези страдащи хора.

Колкото и да съм раздвоен, пръв признавам, че африканците имат много повече нужда от г-н Чилдърс и неговата закрила, отколкото от моите по-добри проповеди спрямо тези на американския колега с картечницата. В крайна сметка всеки е „едно с Отца“, когато изпълнява Волята Му. Аз правя това, което умея и смятам, че иска Господ от мене за българските условия. Чилдърс прави същото, но според нуждите на африканските условия.

Кой от двама ни е повече Богу мил? Това е нещо, което се питам от време на време, но е и нещо, на което не искам и не мога да отговарям. Филмът за колегата с картечницата ми е едновременно сред любимите, въпреки че главният герой в много отношения ми е сред възможно най-антипатичните типажи. Какъвто и да е, колкото и да не одобрявам огромни пасажи от философията му, Чилдърс има моите уважения като цяло. И филмът за него си струва — кара ме да мисля, и то по такива сложни морални дилеми, че и месеци по-късно не съм се приближил до задоволяващи отговори.

 

#8
Галоп срещу войнолюбския марш

След толкова много години Стивън Спилбърг успя да ме направи свой почитател! Никога не съм отричал качествата му на режисьор, но и винаги досега имаше нещо във филмите му, което ми идваше в повече. Важи както за сериозните му проекти, така и за по-леките, ония „за цялото семейство“…

При семейните филми, независимо за кой говорим, в поне едва-две сцени ми идват в повече изтърканият хумор и опитите за изкуствено създаване на драма. Това обикновено се корени в проблем със сценария, но от режисьора зависи дали един проблем ще мине незабелязано, или ще се натрапи. При военните филми на Спилбърг досега беше същото. Конкретни примери, които мога да посоча, са натрапването на еврейските унижения и страдания в „Списъкът на Шиндлер“, а кървищата и калищата в първите 20 минути от „Спасяването на редник Райън“ до ден-днешен ми докарват тикове.

Да-а-а бе, знам, че „режисьорът ни показва ужасите на войната“, но едно е да покажеш нещо, а е съвсем друго да вземеш това нещо и да го напъхаш зорлем в гърлото на зрителя. Тъй де, образно казано! И пак образно казано, както конят е велика фигура в шаха и може във всеки момент да обърне играта, така и „Боен кон“ (War Horse, 2011) е велик филм, с който Спилбърг най-сетне намери баланса.

Следвайки историята на очарователния, природно умничък и добре обучен кон Джоуи препускаме през абсурдите на войната, без после в кошмарите ни да ни преследват обрязаните членове на тичащи шиндлерови евреи или отрязаните крайници на Редник-Райъновците в Нормандия. Като яздим Джоуи, минаваме през британските окопи, после през немските, на няколко пъти конят попада в ръцете на различни от воюващите армии в Първата световна война. В един момент временно се озовава и в мирен френски дом. Най-много ми допадна, че в нито един момент не се разчиташе на стереотипи при представянето на някоя от националностите. Всъщност филмът се бори с тях, особено с лошите, използвани и до ден-днешен във военната пропаганда.

Кулминацията в „Боен кон“ за мен е една сцена в т.нар. Ничия земя, където един британски и един немски войник опитват да спасят Джоуи, но за целта се налага непременно да си съдействат. Диалогът им е интелигентно осмиване на всички национални стереотипи, като думите и делата няма как да не ви жегват в сърцето, ако имате такова. Ситуацията става и драматична, когато осъзнаем, че щом приключението на двамата мъже приключи, всеки от тях ще се върне в окопа си и много скоро може да се наложи да застреля другия. И то защо?! За да може по-късно да получи „благодарностите на кралицата“ или съответно „одобрението на кайзера“ за добрата служба.

Само в тази ключова сцена на Ничия земя бойният кон нанася такъв удар с копитото си върху същността на войните, че човек трябва да е мно-о-ого изгубен в мрака, за да не му просветне поне мъничко. За какво трябва да ни просветне? Че войните винаги се водят от млади наивници под ръководството на стари мошеници.

Филмът според мен е подходящ и за по-големи деца. Ако детето ви е над 10 години, позволете му да го гледа и му помогнете сам? да стигне до важните поуки. Колкото по-рано си изгради представа за човещината и добие отвращение от калта на бойните полета, толкова по-добре. Така смятам.

* * *

В продължението на импровизираната класация очаквайте няколко филма, които са правени предимно за мъже, но по някакъв тайнствен начин могат да пленят и жените.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

19 коментара за "Класация: Защо понякога Холивуд заслужава нашата любов (1/3)"

  1. Гошко  28.05.2012 г. | 08:52 ч.

    Старичък, но…
    Falling Down
    http://www.imdb.com/title/tt0106856/

  2. minas_tirith  28.05.2012 г. | 11:38 ч.

    К-PAX http://www.imdb.com/title/tt0272152/
    Pay it forward http://www.imdb.com/title/tt0223897/

  3. Александър  28.05.2012 г. | 15:20 ч.

    Форест Гъмп ме кефи също (Forrest Gump)8)

  4. Ermand  28.05.2012 г. | 16:29 ч.

    Добавям още (за които се сещам на прима виста) и:
    The Adjustment Bureau
    My Sister’s Keeper
    August Rush
    Feast of Love
    Crash
    Gone Baby Gone

  5. Захария  28.05.2012 г. | 18:30 ч.

    Направо ме разби с тези филми! 😯 Нито един от изброените до тук не съм го гледала… А си мислех че съм в час със съвременното кино… 😳

    Определено много има да наваксвам! 🙄 😀

  6. Gergana  28.05.2012 г. | 21:40 ч.

    Захи, никой не може да знае всичко. Знаеш – „Око се ненасища от гледане, ухо се ненапълня от слушане…“ Важното е казаното да ни облагороди, защото душата се оформя от това, което за тялото е в премного.

  7. Savana Blue  28.05.2012 г. | 21:52 ч.

    Към участниците в коментарите относно горната публикацията от Стопанина:
    Моля, давайте кратко резюме към линковете които посочвате. И ако може, нека да е на български език! За повече информация прочете:
    „Нека бъдем тъй добри да тачим форумната етикеция“
    http://www.otizvora.com/2012/05/4351/3/

  8. Тим  28.05.2012 г. | 22:27 ч.

    „Кървав диамант“ не знам точно по какъв начин и как е трябвало да въздейства, но за мен това си остава много важен филм. Гледах го като го пуснаха по кината, и успях да си избистря някои работи, които преди това разбирах по-скоро формално – например, че всички сме преди всичко хора, че няма значение дали си от България, Африка или Полинезия. Успях да си се представя в техните кожи, с техния мироглед (на местните). И най-вече – че всичко това делене по граници, нации и цвят на кожата е временно и има нещо много по-величествено, което ни обединява.

    А преди малко гледах и Machine Gun Preacher, и… филмът е размазващ, страшно въздействащ. Направо не знам какво да мисля, явно пак трябва да го гледам – толкова въпроси изникват за това какво е справедливо, какво е вярата, мястото на използването на насилие и всичко това съотношено към службата и почитането на Бога. Ето например, точно накрая (в надписите), истинският Чилдърс пита: „Ако имахте брат, сестра или дете в положението на тези африканчета, и ако аз мога да им помогна – тогава има ли значение по какъв начин“? Според мен трябва да имаш невероятна вяра и сила, а и да си ги доказал с някакви действия, за да кажеш: „Да, има значение“…

  9. Стопанина  28.05.2012 г. | 23:03 ч.

    Форест Уитакър е изключителен актьор. Повечето филми с негово участие си заслужава да бъдат изгледани. Както и почти всички с Едуард Нортън и с Дейвид Морс

    Ако не си омъжена, взимам те! 🙂 Това са и мои любимци. За жалост, ми повехнаха надеждите да видя Дейвид Морс с главна роля в екранизацията на „Блус в лятна нощ“ (Beach Music на Пат Конрой). Преди 10 години щеше да е перфектен, но много остаря, докато се наканят да филмират книгата.

    Според мен трябва да имаш невероятна вяра и сила, а и да си ги доказал с някакви действия, за да кажеш: „Да, има значение“…

    Тим, много ме мъчи и мене тази морална дилема. Според мен, като мисля обективно и неангажирано в ролята ми на страничен наблюдател, има значение. Но ако съм близък с жертвата, вероятно щеше да ми се размъти главата и да не мисля точно така. И да мислех така, може би щях да потърся Чилдърс с ясното съзнание, че правя грях.

    Случвало ми се е нещо подобно, например когато платих на лекар да ми убие кучето, защото страдаше ужасно и щеше да страда още няколко дни в адски мъки, преди да умре по „естествен“ начин. Просто се помолих и казах на Господ, че ако има нещо против това, което правя, да ми го пише на сметката и ще си го плащам в този или друг живот. Но не съжалявам и за миг, че потърсих „д-р Чилдърс“…

  10. Gergana  28.05.2012 г. | 23:11 ч.

    @Тим

    Матей 19:29
    и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

    Сега, в това няма смисъл. Но ще има.

  11. Димитър  29.05.2012 г. | 01:49 ч.

    Относно „Боен кон“ да добавя нещо … какво казва Щайнер за отделянето на коня 🙄

    Иначе на много филми може да се обърне специално внимание, но понеже до преди малко по телевизора бръмчаха „Дарма и Грег“ да им обърна внимание …

    Родителите на Грег – крайно ариманизираната схема.
    Родителите на Дарма – крайно луцеферизирана схема.
    Уж се търси някакъв баланс, ама само на ужким 😉

    пп Гери и сега смисъла го има ❗

  12. Arctos  29.05.2012 г. | 15:03 ч.

    „Кървав диамант“ е не просто добър филм за Африка, той е най-добрият! Невероятно затрогващ и навяващ хиляди размисли. Гледал съм го сигурно над 20 пъти и мога да говоря с часове за силните му страни. Още повече, че съм посещавал някои от местата, показани във филма, и съм се срещнал в лице с типичната африканска душевност и невероятните природни дадености на този приказен континент.

    „Проповедникът с картечницата“ също има някои силни страни, но като изключим основната сюжетна линия с моралната дилема на главния герой, на която сте обърнали внимание и вие, не представя нищо ново на фона на останалите филми за Африка.

    Страхотна тема! Очаквам с нетърпение останалите две части.

  13. Александър  29.05.2012 г. | 15:21 ч.

    напротив, най-добрия филм за Африка е „Боговете сигурно са полудели“ 8)

  14. Arctos  29.05.2012 г. | 16:02 ч.

    Той е малко по-друга категория, но съм съгласен, че е велик. Особено първата част. 8)

  15. Savana Blue  29.05.2012 г. | 23:01 ч.

    Филми с участието на Дейвид Морс /David Morse/
    Роден на 11.11.1953г. в САЩ
    Наистина добър актьор!
    1. Войната е Опиат (2009) … полк. Рийд
    2. Пасажери (2008) … Аркин
    3. Дистърбия (2007) … Търнър
    4. 16 пресечки (2006) … Франк Нъджент
    5. Down in the Valley (2005) … Уейд
    6. Д-р Хаус (2004) … Майкъл Тритър (6 епизода)
    7. Доказано жив (2000) … Питър Бауман
    8. Примамката (2000) … Адгар Клинтийн
    9. Танцьорка в мрака (2000) … Бил Хюстън
    10. Луди в Алабама (1999) … Дов Булис
    11. Зеленият път (1999) … Брутъс Хоуъл
    12. Парламентьорът (1998) … командир Адам Бек
    13. Контакт (1997) … Тед Ароуей
    14. Скалата (1996) … майор Том Бакстер
    15. Извънредни мерки (1996) … Агент Фрак Хеър
    16. Дълга целувка за лека нощ (1996) … Люк/Диделус
    17. 12 маймуни (1995) … Др. Питърс
    http://www.movies-bg.org/people.php?people_id=181

  16. Дорина/Лилия/  30.05.2012 г. | 11:28 ч.

    Моята страст не е киното…, по други изкуства си падам. Холивуд нито го мразя, нито го любя. /брат ми живее близо до него, ние виждаме общо взето само показната му и бляскава страна./ От всички тези филми, някои съм гледала, други само чувала, трети изобщо съм ги пропуснала покрай съзнанието си/несъзнателно/. Но…предпочитам европейското кино. И имам любим британски актьор – Джеръми Айрънс! И като актьор си го харесвам, и като личност извън екрана, и изобщо… си го харесвам този човек: smile:
    Всъщност го харесвам отдавна, и случайно или не, все се чудех на кого ми прилича визуално – и в нета скоро антропософски чуждоземни коментари го оприличиха с Рудолф Щайнер, дори се коментираше дали няма да направят филм за него, с изпълнител на неговата роля – Джеръми Айрънс.

  17. Стопанина  30.05.2012 г. | 12:04 ч.

    предпочитам европейското кино.

    Хммм, на мен от години насам ми е трудно да го различа от Холивуд. И в добрия, и в лошия смисъл.

    Като посочи визуалната прилика между Айрънс и Щайнер, май наистина има впечатляващи общи черти. Но идеята да се прави филм за Щайнер, честно казано, ме ужасява.

  18. Дорина/Лилия/  30.05.2012 г. | 14:55 ч.

    Ами по-камерните неща харесвам, в които с малко думи да се казват много неща, думите да носят психологизъм и символизъм в себе си, психо-завръзки и развръзки, интуитивно да мога да бъда с ход напред какво ще се случи…, да се случват тайнствени и необясними за метериалистичното съзнание неща/но всичко под сурдинка, без екшъни!/… Понякога даже имената им не си спомням, нито кой играе в тях/отнесена работа съм малко 😉 /, някак това са факти, които не са ми нужни…, посланието обаче дълго време го нося, пък макар и отново и отново да гледам същия филм, винаги добавям още и още в себе си…

    Да, наистина приликата е впечатляваща. Няма случайност според мен в тази прилика – как подобен род наследствени физически фактори и донесени от самото му същество в тази инкарнация са се съчетали до такова подобие!? Може би биографията на Джеръми и личността му биха представлявали интерес за някой духовен изследовател във връзка с тази прилика…

    А защо те ужасява тази идея, с какво точно те ужасява?
    Има картини-портрети на Щайнер – пак изкуство. Сигурно и музикални произведения са му посветили някъде из широкия антропософски свят, и поезия… Може би тук опира да духа, който носи самото кино като изкуство, просто сега ми хрумна… Или може би идеята да се интерпретира изобщо личността му – като човешко същество и като Посветен, а оттам и отношенията му и всичко, което е било и е последвало…

  19. Веселин  07.06.2012 г. | 16:09 ч.

    Статия за Джеймс Камерьн и влиянието на филмите му вьрху зрителите! http://www.parallelreality-bg.com/index.php/analizi/kratkianalizi/412-2012-05-21-16-50-57.html

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.