Искрено и лично: Христова възраст и малки победи над кусурите

Днес навършвам 33 години — Христовата възраст, както я наричат — и няма как да не я чувствам нещо като юбилей. Нищо че не е кръгла годишнина. Няма как и да не правя поредните равносметки и да гледам отстрани пътя, който съм изминал досега. Моята равносметка е добра, харесва ми, а текстът ми по-нататък ще е доста по-различен от онзи, който писах преди две години.

Автор: Иван Стаменов — Стопанина

Чета това, което публикувах при навършването на 31 години, и сега ми се струва толкова странно и далечно. Като писано от друг човек. Преди две години се сравнявах с онзи, който бях на 13, и отчитах напредъка си. Сега ми се струва, че само за изминалите две години съм се променил толкова, колкото за периода между годините 13 и 31. Макар външно да не изглеждат големи крачки, вътрешно, в същината си са такива.

Освободих се от месиянския комплекс

Самата възраст и наближаващият рожден ден ми помогна за този напредък. От няколко месеца насам през ден размишлявам какво съм постигнал досега и какво е постигнал Исус за същото това време. Ще кажете, не е честно това сравнение… Първо Исус е бил носител на фино тяло от индивидуалност като Заратурстра. А после става и съсъд на най-напредналото Същество, познато на човечеството: Христос. Може да е така, но дори този аргумент ме накара да погледна по-скромно на себе си.

От малък си знам, че съм… специален, по-различен от връстниците си. Това постепенно и в по-зряла възраст се изроди в месиянския комплекс. Докато повечето момчета играеха футбол и се целеха с фунийки, аз си стоях вкъщи, рисувах, пеех и четях книжки… Имах малко верни приятели, всички останали ме имаха за задръстеняк, зубър, а от някои от тях научих и специалното значение на думата „педал“. Определено бях особен и неразбираем за тези, които растяха по някакви шаблони на „типичното момче“, бъдещият „(в най-добрия случай) посредствен мъж“.

И до днес почти не ме интересуват лично нещата, от които се вълнуват мъжете в обкръжението ми. Интересно ми е да знам от какво се вълнуват останалите, но познавателният ми стремеж е от чисто антропософска гледна точка, заради любопитството и стремежа към човекознанието. Опознавам света в този отрязък от време и преди всичко: духовете, които бушуват в хората около мен и подготвят бъдещето.

Специален съм в смисъла на… особняк. Мисля, че съм особен и странен в хубавия смисъл на думата. По-важното е какво мислят другите, а мисля, че тези, които ме познават днес по-добре и по-отдавна, мислят като мен. Казвали са ми го и в прав текст. Когато с парите от даренията купихме и взех на отговорно пазене четирите куфара с книги от Учителя, споделих какво съм направил пред един колега. Той каза: „Край! Вече съм убеден, че си неспасяем случай.“ Каза го шеговито, в смисъл: „Ти си най-ненормалното копеле, което познавам, но те приемам такъв, какъвто си.“ Е, не е като да няма прогрес от „педала“ до „неспасяемия случай“! 🙂

От малък съм си такъв — специален, може би малко шантав; мълчалив и срамежлив на живо; престорено нескромен, отворко и дърдорко при писане; суперпредпазлив до степен на параноя, включително грижовен за останалите, за цялото човечество… А бе, малко съм си луд, без да съм социопат. И като си знам това, и като осъзнах, че с тези качества мога да имам само малка трибуна с шепа слушатели и читатели, се освободих от месиянския комплекс. Излишният товар (който сам си бях поставил) върху специалното (което си ме товареше и без това по рождение) вече го няма.

Медитацията върху житието на Христос и двамата духовни учители — знаете кои — ми помогна най-сетне да разбера не само интелектуално, но и вътрешно:

Малкото добро и малките успехи по същество са братя на най-великите дела

Вече не мисля непременно за нови книги, нито че с тях ще мога да разтърся света, да обърна посоката на времето или да я канализирам в друго, по-добро направление. Предпочитам да се съсредоточа върху малките, почти незабележимите неща. Ето, смятам, че първата крачка беше пречупването на гордостта ми. Имам предвид решението да получавам помощи от вас. Беше ми много трудно да се навия на такова нещо, но се радвам, че неколцина от вас ме натиснаха, за да можем „случайно“ скоро след това да спасим книгите на Учителя от сигурно разпиляване.

Междувременно по неведоми Божи пътища и с посредничеството на д-р Чилингиров у мен попадна и ръчният часовник на Петър Дънов, може би най-скъпата вещ под покрива ми. Умишлено не казвам, че притежавам тази вещ, защото не я чувствам моя. Пратена ми е да я пазя, докато, ако щете вярвайте, имам чувството, че и тя пази мене… Трудно е за обяснение, както ще е трудно на някои да разберат защо смятам този часовник за най-скъпата вещ, след като не е нито златен, ни сребърен, ни платинен.

От какво ме пази този часовник? — От гордостта и криворазбрания месиянски комплекс.

След като „случайностите“ пращат на човек дарове като безценни книги и безценен часовник, е лесно за този човек да си каже: „Сигурно съм се прославил с нещо на Небето, щом ме удостояват с тази чест.“ Признавам, минават ми такива мисли, без да им позволявам да покълнат. Имам щастието да разпознавам лукавия ласкател, който ми ги нашепва. Ако горделивите мисли станат упорити, тогава взимам часовника на Учителя или само си помислям за него, при което веднага в главата ми прозвучават последните думи, които този часовник е чул от Беинса Дуно: „Свършихме малка работа за Бога!“

При тези думи, изказани преди последния дъх на Учителя, отново ставам малък и скромен. А през последните два месеца взех решението и аз да свърша една малка работа за Бога, толкова малка, че за околния свят ще е незначителна. Но за мен е нещо велико, голяма крачка напред… може би към по-доброто приемане на Духа и на Христовия импулс. Знаем, че Божият Дух идва само канен и на чисто, той не се натрапва, та реших да го поканя, като пречистя дробовете си.

Спрях цигарите. И преди съм ги спирал за кратък или дълъг период, но този път е по-различно. Самият факт, че го пиша тук, показва някакъв ангажимент, който е поет твърдо и с отговорност. Мотивите ми не са нито финансови, нито здравословни, нито заради идиотските законови ограничения… Реших, че спирам цигарите заради Христос! Съвсем сериозно — казах си: „Какво обичаш повече, тютюна или Спасителя? Избирай!“

Мисля, че изборът е лесен. И като го направих, вече трети ден съм без никаква абстиненция, пуши ми се повече по навик и защото няма къде да си дяна ръцете, но решението е взето: ще си създам нови навици и ръцете ще ги използвам за писане на леко скучни и безсмислени текстове като този. Колкото и да са тъпи, са по-добри от всяка цигара.

Вече на 33, няма как да не мисля и за бъдещето

Наближавам онази възраст, която, ако вярваме на Рудолф Щайнер, реализира Кармата на човека за конкретното му въплъщение. Освен това, ако до 35-ата година отношенията му с околния свят са били едни, постепенно стават точно обратните: светът започва да упражнява натиск и тежест отвън-навътре. Ще ми трябват сили — например физически, които пестя със спирането на цигарите. Ще ми трябва и опора — вече я получавам по най-различни начини от мнозина от вас: финансова, морална, с безвъзмезден труд, та дори и с дразнещите коментари. Да, дори коментарите на някои от вас, към които проявявам раздразнение, показват някои личности черти в мен, които подлежат на изправяне.

Така че, благодаря на всички, че ви има и че се намерихме. Вие сте ми подарък от съдбата за всеки ден, не само рождения! — Стопанина

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

49 коментара за "Искрено и лично: Христова възраст и малки победи над кусурите"

  1. Gergana  20.05.2012 г. | 00:39 ч.

    Дано ти се сбъднат надеждите и разбудиш много хора.

  2. JammerBg  20.05.2012 г. | 18:49 ч.

    Бъди здрав!

  3. мехмедова  28.05.2012 г. | 11:51 ч.

    След като „случайностите“ пращат на човек дарове ……..Аз съм на 41 и все още ми е трудно да свикна със случайноостите.

  4. Лилия  28.05.2012 г. | 13:25 ч.

    В смисъл какъв – получаваш в повечко дарове от „случайностите“ или никакви?!

  5. Константин  04.06.2012 г. | 06:31 ч.

    Вие сте супер и карайте само напред, към съвършенство и разцвет!
    У всекиго има кривотии, малко или много, и трябва да ги изправим. Пожелавам Ви Любовь!

  6. Om Ram  10.07.2012 г. | 11:55 ч.

    И никога не забравяй, че си специален … както и всички останали.

  7. Ева  12.07.2012 г. | 02:51 ч.

    Повратът в живота на човек настъпва на 36 годишна възраст, на 36 години нумерологичния и астрологичния кръг имат точно съвпадение със съдбовния „път на живота“, заложен в рождената ни дата, и затова все си мисля, че Христос е достигнал пика на своята съдба не на 33, а на 36 години (въпреки разпространеното вярване, че е бил на 33).

  8. Стопанина  12.07.2012 г. | 09:53 ч.

    Моят първи разтърсващ и пълен житейски поврат настъпи преди навършването на 30 години. Може би ще искаш да ревизираш сметките си.

  9. Дорина  14.07.2012 г. | 18:26 ч.

    Здравей, Ева!

    Ами има много поврати в човешкия живот. Случват се в различна възраст – понякога съвпадат, понякога не съвпадат с астрологичните ритми на различните планети. Обикновено тези поврати поне при мен са белязани със загуби – губя близки хора – физически или по друг, но много убийствен за мен начин.

    Много млади хора между 20 и 30 год. възраст вече поемат съвсем осъзнато към духовно развитие. Поне аз познавам една дузина такива – много зрели и мъдри, и много чисти души. Земната възраст е нещо много плаващо в сравнение с духовната мъдрост, с която се раждаме – тя идва от предишни инкарнации.

    Лично аз се „събудих“ между 17 и 19 год. После имаше дълъг период, в който беше нужно съвсем да се заземя – дом, деца, красота в дома и разни такива, явно необходими ми неща. Повторното „пробуждане“ дойде след една среща след 15 години… Човекът не беше хич духовен, само че аз установих, че нещо съм попропуснала, докато гледам по земному на света…

    Никога за нищо не е късно.

    Около 35 год. е може би предпоследен влак за осъзнаване на духовното като път за развитие на душата ни, защото на 42 не че е късно, но е болезнено като човек се обърне назад, да види себе си не по един наистина цялостен начин, а като земно хаотично бродещо човече…

    Говоря само и единствено от 43-годишния си опит… 🙂

    Поздрави!

  10. zaharia  18.05.2013 г. | 00:46 ч.

    Честит Рожден Ден, Стопанино!

    Да си ни жив и здрав ти пожелавам, и много Светлина по Пътя!

  11. Стопанина  18.05.2013 г. | 09:44 ч.

    Благодаря, Захи, да ти се връща!

    Тази година няма да има „Искрено и лично“ за поредния РД. Запецнах на една глава и ще я мъча днес.

  12. Петър Иванов  18.05.2013 г. | 11:17 ч.

    Честит рожден ден и от мен! 🙂 Много, много здраве и успехи с творческите планове!

  13. Емо  18.05.2013 г. | 13:18 ч.

    Честит рожден ден, бъди жив и здрав Човек!

  14. Goodman  18.05.2013 г. | 13:51 ч.

    Честит Рожден Ден.

    Пожелавам ти да завършиш книгата си преди да се подмладиш с още една година!

  15. Стопанина  18.05.2013 г. | 18:51 ч.

    Много сте мили!

  16. giordana  18.05.2013 г. | 21:43 ч.

    Честит Рожден Ден и от мен!

    Само Светлината да те води в този земен път! Чрез тази Светлина около теб, да

    осветяваш пътя и на още много, много други души!

    Успешно завършване на новата ти книга!

  17. Savana Blue  20.07.2014 г. | 00:54 ч.

    Това е чисто технологичен въпрос;

    Като се опитам да вляза в дискусионния форум, ми изписва ‘имате временна забрана до 26
    септември, а Иван Стаменов ме увери, че бана ми е безсрочен. Това си е негово право и аз не мога го оспорвам.

    Само искам да знам срока на бана си.

    Мисля, че не съм досаждал на съфорумниците с нищо…. , на Стопанина, може би…., но всичко е за добро в този свят ….

  18. Стопанина  21.07.2014 г. | 16:28 ч.

    Банът първоначално беше тримесечен, до септември, затова така ти излиза. Но после, след като ми написа „онези писма“, прецених, че е по-добре да стане безсрочен. Ти не си ли на същото мнение?

    Под „безсрочен“ се разбира, че срокът изцяло ще зависи от теб. За начало – изясни си какъв ти е проблемът с мен и как можеш да го решиш. Ако не го измислиш или не е по силите ти да се справиш с проблема, за какво ти е да се връщаш? Имаш ли приятели тук? Допринасяш ли с нещо повече от пропаганда на ВК и ГИ?

    Мисля, че не съм досаждал на съфорумниците с нищо…. , на Стопанина, може би…., но всичко е за добро в този свят ….

    Някой ден може и да е за добро, но сега поведението ти е невъзпитано и грубо. И то без основания!

    Ако мислиш, че аз виждам доброто в това да ми досаждаш и да ме атакуваш, както един пияница си търси поводи за щяло и не щяло – грешиш. На мен ми е пределно ясно, че още не можеш да преодолееш злобата си заради предишния ти също основателен бан, както и заради това, че те ограничавам с пропагандата. Време е на теб да ти стане ясно, че тук аз определям правилата за пределите на собствената си търпимост и за непозволените теми във форума и блога.

    Ако тези правила те устройват, заповядай пак след датата, на която свършва предварителният бан. Ако тогава преценя, че продължаваш да не си се изяснил, ще ти дам тройно повече време за размисъл…

  19. Savana Blue  21.07.2014 г. | 18:09 ч.

    Всичко е наред, благодаря!
    Август съм на планина, после на море през септември. След това, може от време на време да участвам във форума, и то само в темата пророчества от inranxan. Тя ми е любима.
    Приятно лято!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.