На кръстопът преди съдбовния сблъсък с равносметката

Тази статия е следствие от все по-често срещаните случаи на неразбиране на времето, в което живеем. Моя близка наскоро ми каза: „Достатъчно е да сме добри, другото не ме интересува!“ Ще се постарая да бъда максимално изчерпателна, но ако не доизкажа някой аспект, моля задавайте въпроси.

Автор: Йорданка Иванова – Dani

Няма да говоря в какво вярвам или не вярвам, по-скоро ми се иска да изнеса някои мои наблюдения и всеизвестни факти, но казани по различен начин. И се надявам поне някой да се замисли и да поразсъждава над тях. Тези, които отскоро попадат на този род материали или отскоро посещават сайта, моля ви, не подхождайте с доверие, а прочетете колкото се може повече информация, разгледайте я критично и я подложете на изпит. Никой не иска и не очаква да вярвате, а самите вие да имате опитност и наистина да знаете защо е така.

През всички векове се е говорило за „свършека на света“, не откривам топлата вода и съм наясно, поне доколкото мога, че светът няма да свърши. Казано е иносказателно – няма да свърши, само ще се преобразява, всички ще минаваме от едно състояние в друго. Това, което става и ще стане в недалечно бъдеще, е изпитание, изпит за всички Души! Всеки ден, дори може да се каже всяка минута, сме изложени на изпити, най-важно е за отделния човек какво ще изживее и как ще го изживее. Всички на земята сме изминали дълъг път от прераждане в прераждане и всеки е учил и прилагал това, което е било необходимо за него и за неговото израстване.

Всяка мъка, несгода и трудност е стъпка по дългия и труден път, който изживяваме, за да изградим камък по камък собствените си бъдещи тела. В зависимост от нашите реакции и мисли, ние влагаме качества или недостатъци в нас. Всеки един недостатък с времето ще се изчисти, но това ще стане в много прераждания и с много препятствия и мъки. Отказът от учене и себеусъвършенстване, влизането в заблуди и нежеланието да изправяме погрешките си води до още по-големи страдания и болка. Само тук, на земята, с труд по усъвършенстване на нашите знания и умения можем да изградим здрава основа за бъдещите си тела.

Много неща съм чувала, нищо не ми е чуждо и непознато, аз също си имам моите изпитания и изпити. Просто съм свикнала да анализирам ситуациите, които ми се случват, и по този начин знам какво имам да върша със себе си. Цялата история на човечеството е подчинена на уроци – уроци, които ние трудно учим, защото първо сме допуснали „кривите мисли“, или казано по друг начин, научили сме се да лъжем и да изкривяваме Истината. За Природните закони това е недопустимо.

Природата, тя не търпи нещо изопачено и измислено извън нейните ясни правила. Допуснали сме кривите постъпки, това са всички онези постъпки, продиктувани от лъжата и заблудата. Дори атеистите или скептично настроените не отричат факта, че има Природа и че тя работи и е подчинена на правила и закони, които са извън нас. По-скоро човек, като част от Природата, е подчинен на природните закони, а не обратното – човек не може да подчини Природата на собствените си измислени закони.

Всички знаем поговорката: „Един ден стомна за вода, втори ден стомна за вода и на третия ден стомната се счупила.“ Денят на равносметката за човешкия напредък наближава.

Обръщам се към всички, които днес са най-големите тарикати и най-лесно прежалват всичко ценно, дадено от Духа. Днес сте силни, вие сте „хората на деня“, но дали ще бъде така и утре, когато ви сполети неизбежното? Какво ще стане, когато Природните закони се произнесат за вашите постъпки?

Обръщам се и към тези, които имат слабо усещане или поне някакво предчувствие, че нещо не е наред, че животът се изменя и не е като вчера. Мнозина живеят с илюзията, че вървят напред в бъдеще, изпълнено с чудеса и лежане по гръб, но това е илюзорно и подвеждащо чувство. Тези, които наистина вървят напред, са тези, които спазват Природните закони. Някой може ли да ми посочи кога и къде Природата си е позволила някой да живее на чужд гръб, за сметка на някого друг? Кога природата е допуснала някой да се облагодетелства за сметка на друго живо същество?

Защо ли всичко е във водовъртежен хаос, защо ли всички страдаме и ни боли, без да виждаме път напред? А всъщност има път, и то голям, а има и кой да ни посрещне – има кой да ни научи, да ни нахрани, утоли. Защо ли постъпваме по един и същ начин, а очакваме различни резултати.

Да, така е, за някои е шега, за мен – истина. Говоря му за Бог, а той ми казва „няма, това е измислица приказка стара“. Той не иска да чуе, не иска да знае, а тридесет минути по късно ми казва „помощ, от това ме боли“, „помощ, това не е честно“, „помощ, не може така да работя и да крадат от труда ми“.

Може, защото си позволил тези неща, не искаш да учиш, не искаш да прилагаш и да помагаш. Може, защото си срещу Природния закон! Ти си на път, но този път не води наникъде. Пътят наникъде е поредната болка, която ще преживееш, поредната порция страх и страдания, които сам си поръчваш. Да, никой не иска да му казват как да живее – ние уж знаем много и най-добре – но всеки накрая се моли за помощ. А кажете, кажете ми как да се помогне на човек, когато той сам върви срещу себе си?

Говорим приятелски с някого, аз предлагам идея, но преди да помисли, той отговаря с „не, това не може да стане“. Питам аз – „защо да не може да стане?“ – и вместо поредната разправия, ставам и свършвам нещото сама. Ако някой чака друг да свърши работата му, няма да стане! „Бог дава, но в кошара не вкарва!“

Дали ще се промени животът ви, ако се научите да разбирате противоречията в живота си? Ако истински се промените, дали ще получите същите резултати? Дали децата ни ще се учат от улицата и дали родителите ни ще просят? Дали ще ходим немили-недраги за едно парче хляб? Огледайте се добре и помнете: Има Сили, които са вечни, които наистина знаят и могат!

Твореца ни е дал свободна воля и днешните мисли, постъпки и действия градят утрешния живот на всеки един от нас. Всеки е отговорен първо сам пред себе си и след това пред тези, които е подвел и заблудил. Бог се проявява във всичко градивно в този свят. Може ли да дадете пример, когато Природата не е градивна, а е завистлива, егоистична, подла и подмолна, която на всяка цена и с всички средства ограбва някого? Природата може само да дава, тя постоянно ни дава и дава…

Какво правим ние – вземаме, вземаме и пак вземаме. Как мислите, дали това ще бъде един безкраен процес, дали няма някъде някой ден да ни попитат, да ни потърсят сметка: „Вие взехте толкова, а какво дадохте в замяна?“ На всеки според заслуженото! Единственото, което може да направи днес всеки един от нас, е да избере по кой път ще върви в бъдеще и дали това ще бъде осъзнато или не.

Тук не е важно в какво вярвам или не вярвам аз. Става въпрос в какво вярвате, как мислите, какво чувствате и по кой път вървите вие, всеки един от вас. Много съм далеко от мисълта да ви упреквам, коря или съдя. Наясно съм, че който съди – бива съден! Който каквото прави, на себе си го прави. Това също е факт, ако някой все още не го е проверил, съвсем скоро ще го изпита с цялата тежест и отговорност.

Моите думи са продиктувани от това, че е много трудно и тежко, когато виждаш как губиш по един или друг начин брат си или сестра си, някой ближен. Огледайте се добре, Природата няма да ни търпи още дълго. Някой ще кажат: „Какво сме направили ние, нищо, аз нямам вина.“ Ще ви отговоря така: Никога на човек не му е допадало някой друг да му казва какво и как да мисли. Една от причините е, че всеки се мисли за много образован и знаещ, никой не иска да засягат егото му. Когато някой друг започне да поучава да показва грешки и недостатъци на съгрешилия, се получава навлизане в личното пространство и идва насрещната отбрана: „Кой си ти, че ще ми даваш акъл; аз си знам, дай ми пари.“

Така егоизмът, който сме развили – че знаем, че можем и че сме върхът на еволюцията – ни подлага динена кора и все повече и повече ни пързаля надолу и надолу. Всеки един от вас има пълно право да не се съгласи, но това, което е вътре във вас вложено от Природата, то знае всичко необходимо за вашето развитие. Чували ли сте как сърцето ви бие учестено, когато не сте съгласни с нещо, а когато не знаете и не разбирате, във вас настава смут.

Обърнете се към това дълбоко скрито дълбоко във вас и се научете да го чувате и разбирате. Влагайте поне десет минути на ден, за да разпознавате себе си и Истината, скрита дълбоко в Душите ви.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

10 коментара за "На кръстопът преди съдбовния сблъсък с равносметката"

  1. Емо  11.05.2012 г. | 03:46 ч.

    Прекрасен материал! Благодаря.

    Все едно получавам отговори на зададени въпроси точно от преди 2-3 дена. Поредната „случайност“ 🙂

  2. Светльо  11.05.2012 г. | 06:42 ч.

    Благодаря Дани, постоянно си задавам тези въпроси и един от отговорите, които получих е твоят материал. Благодаря отново 🙂 Хубав ден на всички!

  3. Мислещ  11.05.2012 г. | 09:36 ч.

    Браво Дани, явно изказването във форума наdragonn, че:
    Егото е най-красивото нещо което съществува, стига да се разбере правилно. те е подтикнало да пишеш.
    Една препоръка към dragonn малко четеш момче, и много си си повярвал, взел си се твърде на сериозно.

    НАУКАТА И
    ВЪЗПИТАНИЕТО

    Егоизмът – е Майка на всички пороци
    …Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адамxvi трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти
    и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.

    Аз ще започна коментара си с твоя финал:

    Така егоизмът, който сме развили – че знаем, че можем и че сме върхът на еволюцията – ни подлага динена кора и все повече и повече ни пързаля надолу и надолу.

    В унисон на твоята публикация, ще цитирам Учителя:

    „Смисълът на човешкия живот на земята е чрез множество превъплътявания да се реализира една по-висша разумност, освобождаване от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човекът трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот. Той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшето божествено съзнание и за висшата любов и да бъде все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно всеки човек трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и ограничено съзнание и да започне да живее по-пълно с Божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него това цяло, толкова той е в по-пълна хармония с разумната природа, с Бог.”

    „……….Животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм.”

    Его-изъм (egoismus) – Поставяне на личните интереси над тези на другите; себеичност.

    Егоизмът се явява огромна пречка и препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека, за развитието на душата му. Убеден съм, че с настъпващото ново време, егоизмът няма място. На преден план ще бъде взаимното доверие и Любовта. Забелязвам, както в мен, така и в другите хора с които, имам контакти по един или друг повод, да проявяваме доза егоизъм. Кой повече, кой по-малко. Ето например, аз се улавям, че имам една черта, проявяваща се, като егоизъм – това да критикувам. Искайки да покажа (докажа) на другите житейските си опитности. Да но, в някои случаи излиза, че това което съм научил, като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим свой си жизнен път и собствени уроци за учене. Но, от друга страна си мисля, че не бива пък да си мълча, да не изразявам свободно собственото си мнение, и да го отстоявам, когато чувствам, знам и съм убеден в правотата му. Това неминуемо води и до критики към опонента. Може би, в такива случаи е важно да не ставам груб, и да не се мъча на всяка цена да го налагам, колкото и правилно да ми се струва.
    Тук искам да добавя, че егоизма се проявява и на по-високо ниво, разбирай –национално. Давам пример с волейболния мач между България и Сърбия онзи ден. Няма да скрия, че бях обладан от желанието да победим, че сме по- добрите, това по своята същност си е колективен егоизъм. В този ред на мисли, национализма си е Колективен Егоизъм във висша форма. При националистите думата Любов към другите, отсъства тотално.
    Най-силно проявление на егоизъм има в закоравелите материалисти. Те възприемат егоизма, като двигател за развитието си.
    Спирам до тук, че темата е дълга.

  4. Светльо  11.05.2012 г. | 10:01 ч.

    Давам пример с волейболния мач между България и Сърбия онзи ден

    Оги, а не ти ли приличат тези битки на съвременни гладиатори – хляб и зрелища за масите, а днес дори по-малко хляб, повече зрелища. Място където могат да се разразят доста ниски страсти – егоизъм, омраза, злоба, псувни, крясъци, национализъм и т.н. Дори и името на залата е Арена…

  5. Стопанина  11.05.2012 г. | 10:25 ч.

    Цитат от статията:

    Някой може ли да ми посочи кога и къде Природата си е позволила някой да живее на чужд гръб, за сметка на някого друг? Кога природата е допуснала някой да се облагодетелства за сметка на друго живо същество?

    Мога да посоча много примери.

    На Земята:
    1. В животинското царство имаме паразити, някои които и в преносен смисъл, и буквално живеят на чужд гръб и се облагодетелстват от хазяина си.

    2. Аналог на паразитите имаме и в човешкото царство.

    В Духовния свят:

    1. Духовете на мрака, които опитват и тепърва ще опитват да се възползват от човека за собствения си напредък.

    2. Самото образуване на животинското царство се дължи на това, че една част от човечеството е трябвало да се отдели от по-изостаналите си събратя, да ги лиши от възможностите за напредък, за да може да напредва човека.

    Злото има свое място и смисъл, които е добре да се разбират. Много неща позволява „Природата“, но с уговорката, че един ден ще си връщаме дълговете към ощетените.

  6. Dani  11.05.2012 г. | 10:35 ч.

    Благодаря ви момчета!

    Спирам до тук, че темата е дълга.

    Мисля, че е добре да говорим и обсъждаме, защото по този начин си изясняваме за нас не доизяснени ситуации и окраски, а от друга страна ставаме полезни за тези които искат да разберат.

    Мога да посоча много примери.

    На Земята:
    1. В животинското царство имаме паразити, някои които и в преносен смисъл, и буквално живеят на чужд гръб и се облагодетелстват от хазяина си.

    2. Аналог на паразитите имаме и в човешкото царство.

    В Духовния свят:

    1. Духовете на мрака, които опитват и тепърва ще опитват да се възползват от човека за собствения си напредък.

    2. Самото образуване на животинското царство се дължи на това, че една част от човечеството е трябвало да отдели по-изостаналите, за да може да напредва.

    Злото има свое място и смисъл, които е добре да се разбират.

    Всеки си мисли, че не е паразит, а знаещо еволюирало същество което е на върха на пирамидата.

  7. Стопанина  11.05.2012 г. | 10:47 ч.

    Всеки си мисли, че не е паразит

    Много пъти съм казвал, че не мога да възприема стереотипите като средство за аргументация или като изходна точка за развиване на теза. Ако кажеш „всеки“, това включва и мен. Обаче аз не само се смятам за нещо като паразит, ами напълно съзнателно живея с убеждението, че все още се развивам и съм зависим от търпението, благоволението и милостта на Бога и на нашите напреднали Братя.

    Доколкото има разлика между различните хора е, че едни още сега опитват да изменят паразитното в себе си, като го преобразуват в симбиоза: взимаме, но и даваме. Аз не се наемам да твърдя кои са повече. Това е без значение.

  8. Dani  11.05.2012 г. | 11:14 ч.

    Доколкото има разлика между различните хора е, че едни още сега опитват да изменят паразитното в себе си, като го преобразуват в симбиоза: взимаме, но и даваме.
    Тук съм съгласна с това което казваш, но са шепа тези които разбират и съзнават това. Така е, не е аргументация, но образно казано в каква степен на развитие съм аз (без да изпадам в самосъжаление) спрямо напреднали същества, понякога много ситуации изглеждат по различен начин от различен ъгъл.

  9. Стопанина  11.05.2012 г. | 11:53 ч.

    но са шепа тези които разбират и съзнават това.

    Което си е напълно в реда на нещата, а не против законите на „Природата“. Ако всички бяхме на еднаква степен на развитие, днес нямаше да има Слънце, което да ни огрява. Нямаше да има минерално царство, по което да ходим. Нямаше да има растения, които да ни дават плодовете си. Нямаше да има и животни, които да олицетворяват всичките човешки недостатъци.

    Задачата на разумните не е да променят света и другите хора, а да променят самите себе си. Като промениш себе си и придобиеш нещо ценно, ще можеш да го предаваш и на останалите, без да го губиш от личния си душевен архив. Само така можеш да помогнеш на другите да разбират и да осъзнават. Ако те го искат…

    Не всички ще поискат помощта ти веднага, затова Природата всъщност е много търпелива и търпи издевателства почти до смърт, за да даде време и шанс на мъчителите си да се научат от грешките си. Нека не приписваме собственото си нетърпение на Природата. Защото нетърпението е недостатък, който не се отнася за Сили, на които реално е присъщо, че работят за крайните си цели в огромни периоди, обхващащи стотици човешки животи.

  10. dan_dan  03.08.2012 г. | 18:53 ч.

    Използвам коментар който съм писал по рано в друг форум с което давам своята гледна точка за това как действат законите, физични и морални, тяхната стойност и какво е отношението на Христос относно нашата безотговорност. Какъв е смисълът на действието на Духа в нас и каква е наградата за тези които следват Божията истина.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.