За съдбата и свободната воля: Из „Откровения на Кармата“

Тематично подбрани извадки от духовната наука

По-долу можете да прочетете извадка от заключителната лекция в цикъла „Откровения на Кармата“ (част I  и част 2) от Рудолф Щайнер. Смятам, че има отношение както към анализа ми на химна „Върви народе възродени“, така и към някои от коментарите там, които вече дойдоха след статията и вероятно тепърва ще идват.

Следната извадка осветява духовно и една друга дискусия в наскорошни коментари – тази за привидното противоречие между свободната воля и Кармата (съдбата, предопределението). Тя осветява и привидното противоречие, че имаме свободна воля, но за много хора тази „свободна воля“ всъщност трябва да е в кавички. Противоречията се изчистват с просвета и както ще ви убеди Щайнер: със себепознание.

* * *

Рудолф Щайнер:

Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба. Но в кой момент от своето развитие човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман. Тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години, има едно характерно изживяване.

Най-същественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство!“ Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия!“ Усещането от този забележителен момент човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.

Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля“, когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.

Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим (същото се отнася и за живота между раждането и смъртта) да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля. Защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието. Двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят. Едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.

Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим. То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.

Накъдето и да отправите поглед – навсякъде, където има следи от човешки мисли и чувства – ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман. В по-голямата си част хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия да ги разберат. Ето защо лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм. Те се стремят единствено към онзи комфорт на душата, който те извличат от своите представи. Макар и в много случаи хората да не съзнават този егоизъм, той винаги се намесва в техните желания, в техните страсти.

А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.

И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.

* * *

Извадката е само част от лекция 11, която може да се разбере по-всеобхватно само ако се запознаете и с предходните десет лекции. Още в първата се прави опит за определение, дефиниция на Кармата, което е различно от представите, които може би имат много читатели. А в по-нататъшна лекция Щайнер призовава и да се въздържаме от предлагането на недостатъчно добре обмислени или направо абсурдни примери за отношението на свободната воля към Кармата и съдбата. Наскоро трябваше да прочета няколко такива аналогии, които ме хвърлиха в смут, а в един момент се оказах безсилен да отговарям и да изчиствам всяко от тях.

Затова предлагам горния текст по двойния повод и с призива да се запознаете с цикъла изцяло!

За мен „Откровения на Кармата“ (част I и част 2) в голяма степен има облик и усещане на въвеждащо четиво в Антропософията. Поне за мен общото звучене на този цикъл е много по-разбираем в сравнение с „Въведение в Тайната наука“. Бих казал, че и преводът не е от най-лошите, които познават антропософите. И само една десета да се разбере от съвременния човек, все ще му е от някаква полза.

Ако не сега, все някога.

Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "За съдбата и свободната воля: Из „Откровения на Кармата“"

  1. Крис  19.05.2012 г. | 21:52 ч.

    Да, добър е Рудолф Щайнер, но не е толкова разбираем като Петър Дънов. По същество казват едно и също, но първият значително го усложнява, както прави и Е.Блаватска, Никому не е нужна такава словесна превзетост. Важен е смисълът.
    Словото е нож с две остриета, колкото и просто да го кажеш, пак ще го изкривят хората, зависи с какви духовни очи гледат.

  2. Радослав Йорданов  19.05.2012 г. | 22:13 ч.

    На мен Щайнер ми е много по-лесен за разбиране. Може стилът му да е на по-високо ниво, но като се концентрираш малко повече, а и когато го почетеш известно време, се свиква и нещата стават много достъпни. Докато при Учителя, беседите са изключително символични. Може да използва прости примери от живота, но те са толкова дълбоки, че поне за мен, много трудно се разбират.

  3. Ангел  21.05.2012 г. | 14:51 ч.

    И на мен Дънов ми е твърде отнесен – метафорите и сравненията му изискват от теб да знаеш поне половината от това, което казва, за да го разбереш. Иначе само си мислиш, че си го разбрал.

    Щайнер е по-конкретен и затова е по-малко вероятно да правиш грешни тълкувания.

    Аз напоследък чета Дънов заради общото позитивно внушение, което оставя. Думите му влияят, дори когато не си ги разбрал напълно…

  4. Крис  22.05.2012 г. | 22:50 ч.

    Няма проблем, на кой каквото му допада.
    Важното е да прилага, а не само да чете.
    Поздрави!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.