„Върви народе възродени“: Върви по дяволите или върви по Бога

Еретичен прочит на ортодоксалния химн

Едни и същи статии се претоплят и поднасят като нови манджи вече двайсетина години. Преди време реших да предложа нещо ново, като захапах „нашия“ проф. Пламен Цветков след едно от поредицата му упражнения върху 24 май и българщината. Сега отново си избирам този празник, за да предложа още по-голяма дързост — анализ и нов прочит на химна, който звучи по радиата и в училищата из цялата страна.

Не очаквам овации, защото знам, че няма нищо по-мразено от неподправената истина, но времето отдавна е назряло. Смятам, че нашата епоха изисква да осмисляме всичко онова, което сме наизустили още като деца, без да сме го подложили на критика. Налага се да вникваме в това, което рецитираме с патос; обикновено — без да е осмислено. Едно такова декламиране или пеене, в което няма критична мисъл, може да се оприличи на машинално мляскане на дъвка.

Моят прочит на „Върви народе възродени“:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви.
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Първите четири куплета на този „химн“ са послания, които авторът поставя в устите на Кирил и Методий. Дали обаче солунските двама братя биха се подписали под това, което им приписват като техни думи? Едва ли…

Кирил и Методий, определяни като равноапостоли, са били наднационални съработници и пастири Христови. Всеки опит да им се приписва съвременен „научен“ мироглед е, меко казано, грешка.

Нямам възражение към посланието за вървежа в посока на светлата бъднина. Въпросът тук е — какво Кирил и Методий са разбирали под „светла бъднина“? Като се има предвид, че старобългарската книжнина се състои почти изцяло от християнски, апокрифни и нравствени текстове, били те преводни, или авторски — можем да очакваме, че солунските двама братя под „народе възродени“ биха разбирали нещо в смисъла на духовното възкресение; а под „светла бъднина“ — нещо в смисъла на „Царството Божие“, което, както знаем от Христос, „не е от този свят“.

Що се отнася до „книжовността, таз сила нова“, това в кавичките може да отговаря на съвременното политпросветно твърдение, че Кирил и Методий са създали първата писменост на българите, но историческите факти са категорични, че това не е вярно. От изворите знаем, че те са реформирали старите „готски писмена“, глаголицата, които са били смятани и анатемосани като „еретически“ от ортодоксите на изток и от папството на запад. Таз сила нова — кирилицата — подновява съдбините на българите, само доколкото новата азбука става по-приятна за очите на враговете на българската Църква (която пък не е БПЦ).

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви.
От длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Щеше да е чудесно, ако всяка книга отразяваше Светлината и ни упътваше към светли бъднини. Но, уви, това не е така. И първото, което можем да направим за децата си, е да им помогнем да отсяват зърното и ценното от плявата и мракобесното в книжнината. Нещо, което химнът за 24 май не прави, а проповядва, че всичко, що е писано, е достойно за преклонение.

Още във втория куплет започват уточненията на началното послание, което в химна за 24 май няма нищо общо с нравственост, Възкресение и опит за повдигане над „този свят“. Напротив — четем или слушаме за вървеж към „мощната просвета“, една абстракция, която ни спестява уточнението, че не всяка литература възпитава морала; не всяка книга е духовно повдигаща… Все пак чичко Ленин, чичо Сталин и Тато също са творили „мощна просвета“, подканяща ни да вървим към „световните борби“, но това не е просвета в контекста на Кирил и Методий, нали?

Специално посланието „в световните борби върви“, откъдето и да го погледнем, е войнолюбско. Да, има и духовни борби, в които си струва да се включваме, но „световните борби“ могат да се разбират като едни или други светски борби. Индоктринацията на децата от училищна възраст естествено включва и „задължителен“ характер — в химна това е изразено чрез „от длъжност неизменно воден“. Нещо като периодично натрапвания „военен дълг“ на всеки младеж.

Твърдението, че „Бог ще те благослови“ представлява циментирането на индоктринацията с лъжливото твърдение, че вървежът в световните борби е по Божията Воля. Няма как, като чета или слушам за това „благославяне от Бога“, да не си представя попове, които ръсят със светена вода войниците по Гергьовден — един отвратителен ритуал, шаманизъм, който може и да е ортодоксален и зрелищна традиция, но е несъвместим със заповедта „не убивай“ и същността на Христовото учение.

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Коя наука е слънце?! Тази, която се преподава в училищата заедно с този химн? Тази наука, която отрича душата? Странно — може ли някой да обясни по какъв начин науката грее в душите, след като се надсмива самомнително и даже стъпква всичко душевно и духовно?

В този си вид и предвид липсата на съществени уточнения, поредният куплет, приписван на Кирил и Методий, е една отявлена възхвала на голото неутрално знание. Знанието, донесено от Луцифер. Знанието, в което няма Христов морал и нравственост, не само не укрепва народността, а както се е случвало безчет пъти в човешката история — е нещо преходно. Преходно — досущ като народите, които един ден неизбежно (про)падат, колкото и мощно да са били огрени от това луциферово „слънце“. За спасението е нужно и едно друго Слънце…

Спасителя е Неговото не случайно прозвище.

Ще обърна внимание и че на два пъти в куплета пеем и четем „напред!“. Но какво е „напред“? Нима не е важна гледната точка? Ако пропадаме в една пропаст, нима не се движим… напред? Важно е да уточним в коя посока „напред“ трябва да поемем по вертикалата. Къде е „напред“ — надолу, по дяволите? Или нагоре — към Слънцето и Бога?

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Огнените мечове са атрибут на падналите духове. Мечът на Христос излиза от устата Му – това е Божието Слово, което не се кръстосва с Духа, защото се носи от самия Дух.

Антрихристът Ариман не закъснява с неговите призиви за национализъм и любимото му регламентиране на кръвното братство. За пореден път в този химн имаме извращение на Христовия импулс за духовното братство. Духовно братство не само с останалите славоезични народи, но и с братята по дух от всички народи по света.

И какво означава „кръстосай дух със огнен меч“? За какво „кръстосване“ говорим?

Кръстосване в смисъла на „чифтосване“ и „оплождане“? Самият Дух, както е известно от Свещените книги, е Огън всепояждащ. Така че няма нужда този Дух да се чифтосва с някакви си огнени мечове, освен ако не влагаме в това особен смисъл — например опорочаване на Духа с огнените мечове на войнолюбието.

А може би става дума за кръстосване в смисъла на „кръстосване на мечове“, като при война? Чий тогава е огненият меч, който се кръстосва и воюва с Духа?

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…

Авторът на песента звучи така, сякаш черпи сведенията си от първа ръка — направо от Акашовата летопис. Разбира се, в случая той приписва собствените си думи на други хора, като по този начин им придава изкуствен „авторитет“.

Нямам никакви причини да смятам, че Кирил и Методий биха си позволили да насърчават народа си да върви по един път, който не минава през Христос. Никъде в посланията на химна не четем за Христос или за Отца ни, освен в онова изречение по-горе, което легитимира и „благославя“ войнолюбието.

О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

О, глупости невъобразими,
о, свещена простота!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, България продължава да е вярна на идеологиите, философиите и вярата (де факто безверието), които я тласкат към „подвизи“ безчет. Тласкат народа напред — към дъното на бездната. И ако четящите тези редове изберат да се замислят, може би сега е времето да разгледат следните заключителни въпроси и да им отговорят както намерят за добре:

* * *

Докога България ще е вярна на този химн с неговите антихристиянски завети? Докога ще поощряваме децата си да декламират нещо, без да мислят, както ние някога сме го декламирали — също без да мислим?

Ако оставяме децата да повтарят нашите грешки, това движение напред ли е? Или по-скоро е тъпчене на едно място? Или пък, погледнато от друг ъгъл, е инерцията от пропадането още по-напред към дъното? И какво трябва да направим, за да поемем нагоре?

Мисля си, може би е разумно да спрем за миг и да си кажем: „Ча-а-акай малко, накъде вървя с таз бодра песня на уста?!“ И евентуално, да направим спасителния завой надясно и нагоре, като намерим вярната посока за мислите, думите и делата си.

Иван Стаменов
6.5.2012 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

36 коментара за "„Върви народе възродени“: Върви по дяволите или върви по Бога"

  1. Gergana  28.05.2012 г. | 21:45 ч.

    Така е, Влади. Мисията им и аз си я представям като помирителна, а не просветителна. Но, това е то. Няма ли зло, няма и добро.

  2. Гошко  29.05.2012 г. | 08:07 ч.

    Цитат:
    „…Преди Кирил и Методий днешните наши буквени знаци са съществували и ние сме ги ползвали. Някои са отпадали, добавяни са нови, трети са се видоизменяли, но като цяло в писмеността ни е съществувало едно консервативно палеолитно-неолитно ядро, което не се е изменяло и поради това, днес ние ползваме буквени знаци в азбуката си, които идват от далечните времена на праисторията на нашите земи. Това е факт. Неоспорим факт, отбелязан върху десетки артефакти по музеите ни.

    За нашите учени времето на античността и турското робство не е история на един и същ народ. Оттук идват проблемите и мрака в душата на българина.
    Че азбуката по каменните плочи в Родопите е точно кирилица, свидетелствува един много дълго премълчаван и доста неудобен исторически факт – наличието в Средния Изток на писмото “кириали” (наред с “брахми” и “пахлави”), което било писмо на Средноазиатска България със столица град Балх, и което почти напълно се припокрива с известната нам кирилица! Кириали! Факт, абсолютно неизвестен за средностатистическия българин, на който главата му се пълни с идеологемата за “солунските двама братя”. Но тази идеологема е необходима да съществува, за тези, които създадоха мита за безписмеността на дедите ни и създадоха своите съвременници, които да го поддържат! Защо не се казва, факта, че Константин Философ се преименува на Кирил 50 дни преди да почине в Рим? И че кирилица се наименува нашата азбука, не защото Константин Философ я е създал, а защото тя така се казва изначало?! Кириали, която е първият арийски език, и термин, който нашият учен Георги Кръстев превежда като “първосвещен”. Руският езиковед Турчанинов, пък е убеден, че от този език произхождат финикийският, арамейският, а оттук и всички западни езици! Оттук цялата официална история за произхода на писмеността ни трябва да се пренапише и в учебниците по история тази глава от историята ни също да бъде сменена! На Константин Философ и Методи, трябва да бъде правилно уточнено мястото – на актуализатори и реформатори на вече съществуващата ни писменост. Писменост, която съществува още от праисторически времена. Неслучайно тя е “първосвещена” – кириали.
    … …“

  3. Владимир Помаков  29.05.2012 г. | 10:07 ч.

    Би било много хубаво ако някой можеше точно, ясно и доказано да ни каже какво точно представляват т.нар. „древни гърци“. Откъде са дошли, какъв е произходът им, къде са научили всичко това което са писали и правили и вършили и т.н. и пр. Историята засега разполага с някои свидетелства, които сочат, че т.н. гърци (обобщаващо) са дошли на Балканите на три вълни: първата, около 16 в пр. Хр. идва с кораби от Египет, след възкачването на фараон Ехнатон и неговите реформи; това са може би единствените „гърци“ които са били грамотни, имали са знания, умения, материална и духовна култура и т.н Втората и третата вълни на „гръцко“ навлизане на Балканите са 8-6 в. пр. Христа и това са вторични номади от Близкия Изток – хора почти без култура, неграмотни като цяло, без религия, митове, пантеон и т.н., 100% паразити… Тия дето днеска обитават нашите бивши земи са някакви мелези между някогашните навлеци и местното население, предимно българи.

  4. Savana Blue  29.05.2012 г. | 20:42 ч.

    Учителя Беинса Дуно казва, че ангел Елохил довежда братята Кирил и Методий от края вселената за да ни се даде славянската писменост. Това „края на вселената“ ми звучи като „първосвещена азбука“
    Учительтъ въ една отъ своит? беседи посочва, че буквата ? е свалена отъ Константинъ отъ Невидимия св?тъ и, че тази буква представлява единъ отъ кардиналнит? небесни знаци, която е знамето на славянската писменость и на славянството. Буквата ? е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость.
    Учительтъ казва: „Кирилъ и Методий, Св?тилата на Славянския родъ, ви измъкнаха отъ тъмнината и ви обл?коха съ Св?тлина. Кирилъ и Методий свързаха българския народъ съ Небето“.
    (Вж „Изгр?вътъ“, т.IV, стр.14–20, изд.1995 г., София)
    източник:
    http://triangle.bg/books/1941-02-05-05.1998/details.html

  5. Владимир Помаков  30.05.2012 г. | 21:08 ч.

    Цитат Савана Блу: „…казва, че ангел Елохил…“
    Дали наистина Петър Дънов е казал точно това? Щото доколкото ми е известно няма такъв ангел! Има „елохим“, което на иврит е множествено число на съществителното „ел“ или „елоах“ (аллах) = бог, т.е. елохим е „богове“. Но левитите, в тяхното стремление да направят далаверата си с „богоизбрания“ народ, твърдят, че в техния „специален случай“ това множествено число е единствено число, ама съществителното е с главна буква! Или някаква такава каша. Егати шменти-капелите!

  6. Savana Blue  30.05.2012 г. | 21:30 ч.

    Призвание към народа ми –
    български синове на семейството славянско

    Послушайте думите на Небето:
    Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и
    сърце на бъдещето. Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира,
    синове на Царството Божие, слушайте Словото: ……

    Аз съм Елохил,
    Ангел на завета Господен.
    Съобщено на 8 октомври 1898 г.
    Варна – България
    Преписано от печатни за корекция коли /страници 5/ на брата П. Киров на: 30 май,
    събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 г. гр. Бургас
    Преписал: М. Сотиров
    http://www.otizvora.com/wp-content/Beinsa%20Douno/Razni/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BA%D1%8A%D0%BC%20%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%20%D0%BC%D0%B8.pdf

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.