5 концепции, които плачат за изхвърляне от държавните училища

Като родител, който е поддръжник на домашното обучение, често се замислям за децата, които все още са в системата на държавното образование. Докато ние силно вярваме в ползите от това, децата ни да са си вкъщи и да водят живот в условия на домашно обучение, зная, че това просто не е възможно за всеки.

Смятам, че държавната образователна система използва напълно неефективни модели за преподаване и усвояване на знания. Нашата училищна система е дълбоко вкоренена в един архаичен мисловен шаблон, който би следвало да преразгледаме и подобрим, за да бъде в крак с текущия технологичен и обществен напредък.

Докато пощряваме щастието, увереността, сигурността и смелостта на децата да търсят своето призвание, е време да видим и какво трябва да премахнем от философията на образователната система, така че да можем да подготвим по-добре децата си за истинския свят, който ги очаква извън организираното театро в училищния двор.

Делене на децата по възрастови групи

Разделението по възраст на учениците само подхранва идеята, че не можем да работим заедно с различни хора. Това не може и да бъде по-далеч от истината. Работата с различни възрастови групи не само е полезна за развитието на децата, но взема под внимание най-разнообразните темпове, с които те се развиват. Не всички петгодишни са на еднакво ниво. Защо да не им предложим възможността да се учат от по-възрастни деца, или пък да помагат на по-малките?

Наличието на широк спектър от възрастови групи в класната стая ще направи няколко неща. Като начало, изглежда, че малките деца се облагодетелстват силно от по-възрастните ученици, тъй като обичат да подражават на батковците, каките и своите себеподобни. По-възрастните придобиват увереност и радост, докато помагат на другите, и се учат да бъдат по-толерантни и внимателни към останалите, когато се грижат за по-малките. Това облагородява всички и може да се постигне доста лесно.

Рехабилитационните програми (за възрастни) са чудесни и работят добре. Но защо да не предложим подобен вид взаимодействия и в училищата? Установява се възрастова разлика от около 3-4 години, поне за някои определени учебни занятия и дейности. Проиграваме сценария на практика и виждаме кое работи най-добре за учениците. Училищата тип „Монтесори“ вече го правят и това спомага за насърчаване самочувствието и творческите способности. Две неща, които за момента са силно занимарени в нашата училищна система.

Тестове и изпити

„Когато резултатите на тестовете се повишават, трябва да се тревожим – защото те са лоша мярка за нещата, които имат реално значение, като не взимат предвид всичко онова, което жертваме в отчаяния си опит да повишим резултатите.“ – Алфи Кон, изтъкнат психолог с много книги върху възпитанието у дома и в училище.

Методът за изпитване на децата чрез тестове се оправдава с възможността за контрол на учебния процес. Как ще знаем какво знаят децата ни, ако учителите си вършат работата без тестове – казват защитниците на тестовете. Тази форма на „отчет“ обаче би трябвало да взима предвид щастието на децата и родителите. Винаги ще има недоволни, но ако преобладаващото чувство е позитивно и децата изпитват удоволствие от ученето, това ще е достатъчно. И отново, ако искаме родителите имат контрол, просто можем да им дадем избор: да подберат за децата си училище, което набляга на изпитването, или такова, което не го прави.

Общоприетото прилагане на тестове вече не е точно мерило за възможностите на учениците. Начетеността и способностите не могат да се измерят с някакви универсални шаблони. В допълнение, все повече учители се оплакват, че губят всякаква свобода, която по-рано са имали, относно как да преподават в класната стая преди изпитите. Качеството и гъвкавостта на образованието пада, тъй като фокусът е изцяло върху това, което създателите на тестовете намират за важно.

Междувременно творчеството и индивидуалните заложби на отделния ученик се потискат или заличават от живота му. В крайна сметка нека не забравяме, че всеки отговор на въпросите от така наречените тестове може да се намери за секунди с телефона или компютъра. Така че, всъщност, какъв е смисълът?

Заети с работа

Даже дирижираните снимки не могат да скрият отегчението на повечето деца в класната стая.

Многото домашни и изискването децата да присъстват в училище по много часове на ден затрупват децата с тягостна работа. Почивката и свободното време съвсем на са ценени, но всички, малки и големи, се нуждаем от тях. Много по-полезен начин за прекарване на свободното време за всяко дете представляват игрите и взаимодействието (общуването) с родителите, роднините и приятелите. Ако са приключили с работата си в класната стая, разрешете им и ги окуражете да правят каквото им е присърце. Те все още ще бъдат заети, но заети с работа върху неща, които са от значение за тях самите. Това не е ли достатъчно важно? Принуждавайки ги да вършат допълнителна учебна работа в извънучебно време, дори може да бъде вредно.

По мое мнение домашните трябва да се премахнат изцяло (мога да чуя как всички деца се радват). Когато един второкласник е в училише по цял ден, пет дни в седмицата, защо му е да върши още училищна работа? Това е лудост! Безсмислени тетрадки и помагала, само и само да се придаде вид, че те винаги работят или винаги учат. Имам новини за вас; те наистина винаги учат и обикновено най-успешно чрез игри. Оттървете се от домашните изцяло и оставете децата да прекарват време с родителите и приятелите си, да играят и да разучават света при условия, определяни от самите хлапета.

Дълги часове далеч от дома

„Ние искаме от децата през по-голямата част от деня да правят това, което малцина възрастни могат да издържат и един час. Колко от нас, докато слушаме например лекция, която не ни интересува, могат да възпрат ума си от блуждаене? Вероятно никой.“ – Джон Холт, нюйоркски педагог, един от най-дейните защитници на домашното обучение.

Бъди индивид: Не се страхувай да си различен.

Казано с прости думи – нашите деца са преуморени и прекарват прекалено много часове отделени от семейството си. Семейните връзки са изключително важни за развитието на детето, особено когато то е по-малко. Взаимодействието с техните братя и сестри, с родителите, с роднини и домашни любимци, са жизнено важни за формирането на личността им.

При сегашното положение в държавното образование виждаме децата си за много ограничено време през деня, като по-голямата част от това време бързо се поглъща от рутинни занимания, като писането на домашни, вечеря, минаване през банята и съня. Намалете часовете, които се прекарват в класната стая при сегашното обучение. Ако имаме по-малки класове, тогава четири часа дневно ще са достатъчни за това, което сега се постига за седем или повече часа.

Ако родителите се борят със служебни ангажименти, тогава използвайте това време да оставите децата да развихрят въображението си и да опознаят света. Сейте в градината, позволете им време пред компютъра, уредете чиракуване на по-възрастните деца и т.н. Оставете децата да изберат с какво искат да се занимават и им осигурете условията.

Индоктринация в класната стая

„Ако искате да създадете учебна среда, пълна противоположност на това, в което мозъкът го бива, вероятно ще създадето нещо като класна стая.“ – Джон Медина, молякулярен биолог, специлиазирал се в наблюдение на начина, по който мозъкът обработва информация.

Чудовищното лице на индоктринацията: Пей „Обама“ за промяна!

В училищата и класните стаи преобладава чувтвото за институция, която е студена и нездравословна. Деспотичните правила все повече заприличват на затворнически. Това задушава творчеството и любопитството на децата, като ги принуждава да приемат за „норма“ един живот, какъвто водят затворниците в килия. Зная, че построяването на изцяло нови училища е невъзможно, но внасянето на свеж въздух, изнасянето на класните стаи на открито, рисуването и поощряването на учениците да дават идеи са все неща, които ще помогнат нещата да тръгнат към подобрение.

Когато се строи ново училище, имайте предвид какво ще захрани вашата собствена изобретателност, какво ще ви помогне да съумеете да видите света и всичките му възможности. Не е ли това най-доброто, което можем да дадем на своите деца?

В края на краищата, каквото и да мислите за домашното обучение, образователната система като цяло се нуждае от огромна промяна във философията си. Защо внасянето на нови идеи в класната стая да е нещо лошо? Зная, че много от четящите тази статия вероятно ще се запитат как ще се финансират всички тези промени. Но аз отново ще оспоря, че въпросът не е как да намерим още пари, а по-скоро как и за какво използваме това, с което вече разполагаме.

* * *

Автор: Bohemian Mom @ Activist Post

Превод: Емо

(Бел. пр.: Предлагам на вниманието ви и едно малко книжле: „Затъпяване – скритата цел на държавното образование“. Намира се в „Спиралата“. Много добро попадение по темата и засяга почти същите въпроси, като ги анализира от сходна гледна точка. Авторът е многократно награждаван учител от САЩ, който излиза със силно послание.

Проваля ли се в действителност образователната система? Не. Напротив, самозваният елит получава точно това, за което и плаща – една система, която убива творчеството, убива любовта към книгата, възпира естествения порив към знания за света. Децата са комплексирани, озлобени, с бедна култура. И като резултат – запълват душевните си празнини с повърхностен материализъм.)

Споделете публикацията

Google1

За Емо

emo@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „Трябва ли по-напред да отровим водата и земята, за да разберем, че парите не стават за ядене?“

Всички публикации

43 коментара за "5 концепции, които плачат за изхвърляне от държавните училища"

  1. Дорина  08.06.2012 г. | 15:31 ч.

    Да, така е. Ако наистина темата представлява интерес за вас, дискутира ме я във форума. По-нагоре съм пуснала линк.

  2. Дорина  09.06.2012 г. | 14:59 ч.

    Дорина/Лилия/
    Добро утро!
    Това е моя собствена разработка за това какво е нужно като концепция за едно истинско, човеколюбиво, полезно и здравословно образование!
    (Премахнато по молба на авторката – бел. Стопанина)

    Да, благодаря! Преместено е във форума, като продължение на статията „Душетресение помита българското образование от десетилетия“.
    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=718.0

  3. morpheus  10.06.2012 г. | 20:41 ч.

    Това, което сте написали тук не е точно глупост, но е повърхностно разглеждане на проблема! Много ама много отгоре! И ако трябва да отговоря защо имам толкова богат арсенал, че няма накъде! Не че не съм съгласен с всичко изброено тук и нарочно изпуснах няколко запетай колкото да има задължително грешки в отговора, но не давате отговор на най-важния въпрос: Какво по дяволите е ученето? На физическо ниво какво се случва когато научим нещо! И като намерите отговора на този въпрос ще разберете, че всичко написано тук не само е отгоре/отгоре, а на всичкото отгоре обобщава сякаш това е единственото, което може да се направи! И общо взето едни хубави пожелания за лека нощ – ключ от палатката. Там където са сложени сто стоманени катинара там е интересно тука е … просто палатка.

  4. morpheus  10.06.2012 г. | 21:05 ч.

    http://www.otizvora.com/2012/05/4378/comment-page-2/#comment-16195 Ето това са абсолютни глупости. Ще мотивирам отговора си … и в момента държавата счита тези предмети за предмети с ниска относителна трудност. И тя го прави през последните 20 години много успешно. За справка вижте ППЗНП и наредба 24 от 6 септември 2006 на Министерство на здравеопазването. Голям проблем обаче е да се дефинират три прости понятия – учене, интелигентност, развитие. Какво е ученето? Колко вида учене има? Какво е интелигентността? Колко вида интелигетност има? Какво значи развитие на интелигентността чрез учене. Хайде да не говоря, че нормативната уредба и начинът на работа в момента са толкова ама толкова примитивни. Тези предмети на които казвате, че не трябва да се слагат оценки развиват в голямата си част функции като въображение, творчество, визуална памет … те развиват първични форми на интелигентност свързани със сетивност. Много трудно ли го обяснявам. Сетивата определят интелитентността, а не глупавото вербализиране на абстрактни идеи познати като думи и тяхната обработка, запаметяване и т.н. Това са истинските глупости в образованието да превръщаме учениците във флашки с информация и да ги караме да наизустяват и зубрят. Отделя се повече време на вторичната, а не на първичната интелигентност. Поради което учениците са вторично затъпели и първично закърнели. Просто изречение, което ако го осмислите напълно, ще разберете какви пълни глупости сте написали!!! Не сте подготвен/а по темата.

  5. Дорина  10.06.2012 г. | 21:55 ч.

    Много объркано, импулсивно, гневно звучите… Предлагам ви като древногръцки бог да се отдадете тази вечер на съня /в него е истината и решението на утрешния ден/, което ще направя и аз… и се надявам утре и аз да съм станала по-умна, по-подготвена, не чак толкова повърхностна…, и вие по-спокоен. 🙂

  6. Дорина  11.06.2012 г. | 08:05 ч.

    Здравейте, отговорила съм ви във форума.

  7. Пепи  11.06.2012 г. | 15:01 ч.

    Статията съдържа комбинация от интересни, важни, верни, полезни, хубави неща. Но само толкова.

    Училището трябва да подготвя за живота. Ако животът навън изисква умения, подготвени именно в лошата „класна стая“, тогава механичното и елиминирането и ще навреди на децата и то много.

    Утопичните идеи могат да са полезни за група избрани деца с подходящо финансиране, но в общия случаи многото тра-ла-ла вредят и ще произведат едно неподготвено за живота дете, излъгано в обратното.

    Материалът е много далече от проблемите на българското образование. Тюрлюгювеч от интересни неща, събрани на едно място. Напомня ми младежите от Българския Великден, толерирани и подлъгвани от ред правителства, после изплюти като ненужни. Опитах се веднъж да си пиша с техен представител, беше много смешно, насреща видях високомерие и бездушие, откъснати от страната и проблемите и хора, дълбоко заблудени, че ние които сме тук и нашите идеи не са важни, защото именно те са носители на най нужното в момента.

    В нашата преса липсват материали които да коментират нашите реални и конкретни проблеми. Цари страх да се назовават нещата.

  8. Пепи  11.06.2012 г. | 15:18 ч.

    Съгласен съм с Морефус за пълните глупости в линка които е дал, не е никак объркан или импулсивен. В този линк се смесват прекалено много училището, семейството, социалните служби. Не може толкова много народ да се бърка в живота на когото и да било. Икономичисеското състезание в което участват страните/народите (искат това или не) изискват резултатите да се постигат с по-малко ресурси, никоя икономика не може да издържи мечтите за възпитание на дете с участие на толкова много бюджетни служители. Да не говорим, че децата трябва да бъдат учени точно на обратното: стигнало ли се е до „социалните“ значи имаме проблем! Вместо да харчим пари за материална база в училището ние ще назначаваме нови и нови хора.
    Идеята за „домашно образование“ е неактуална. То не е и не може обект на регулация от държавата именно, защото е домашно.
    Ако някои го иска – моля. Но само толкова. Все пак парите не падат от небето, освен за някои бюджетни служители.

  9. Дорина  11.06.2012 г. | 15:52 ч.

    Пепи
    Училището трябва да подготвя за живота. Ако животът навън изисква умения, подготвени именно в лошата „класна стая“, тогава механичното и елиминирането и ще навреди на децата и то много.
    Утопичните идеи могат да са полезни за група избрани деца с подходящо финансиране, но в общия случаи многото тра-ла-ла вредят и ще произведат едно неподготвено за живота дете, излъгано в обратното.
    Материалът е много далече от проблемите на българското образование.
    В нашата преса липсват материали които да коментират нашите реални и конкретни проблеми. Цари страх да се назовават нещата.

    Извинете, но кой живот имате предвид – българският ли или някой друг… Все едно да ми кажете, че моите деца, или децата на България е нужно да бъдат подготвени за живота именно, чрез „лошата класна стая“, именно чрез недомислието на цялата ни система, държава… Ами това си е направо черен хумор, според мен, моля ви! Тук изобщо не става въпрос само и единствено за „домашно възпитание“, става дума изобщо за българското образование. От какво ви е страх, че ще се изпразнят класните стаи ли и ще си загубите работните места?! В нормалните държави /там, където има има доказало смисъла си образование/ толерантно съществуват и домашното образование, и родителските кооперативи, и училища на католици, на протестанти…, както същото се отнася и за подобен род толерантност и в социалните сфери – болници, центрове, приюти, социално-терапевтични общност, целта е да се обгрижат хората, които се нуждаят, никой не дърпа килимчето към себе си от различните възможни работодатели /социални служби, духовни общности…/. Тук в БГ няма избор, има само един модел и той е нужно да бъде избран, всичко друго. Това не е нормално в 21 век, в една европейска държава!!!
    Ами вие защо не пишете в пресата, по медиите, след като толкова “ ясно“ виждате проблемите, що се криете под псевдоними?! Хайде де!

    По въпроса за утопията моля вижте този списък от хора по света, които са завършили този „утопичен“ модел, наречен Валдорфска педагогика, както и родителите, които са часто от обществения световен елит и са избрали именно това образование за децата си… И те ли са „утописти“ и „тра-ла-ла“… Брей, все ние българите сме най-големите разбирачи!!!

    http://www.diewaldorfs.waldorf.net/list.html

  10. Огнян (Мислещ)  11.06.2012 г. | 20:01 ч.

    @Пепи
    Ти прочиташ ли си коментарите, преди да ги публикуваш?

    Кое сега е вярно, това ли:

    Статията съдържа комбинация от интересни, важни, верни, полезни, хубави неща. Но само толкова.

    Или:

    Материалът е много далече от проблемите на българското образование. Тюрлюгювеч от интересни неща, събрани на едно място.

    Какво повече трябва да съдържа!?!

    Ами това:

    Училището трябва да подготвя за живота. Ако животът навън изисква умения, подготвени именно в лошата „класна стая“, тогава механичното и елиминирането и ще навреди на децата и то много.

    Пепи,
    Стига с тези общи формулировки – Живота го изисква!!!! Кой живот? Кой определя какво изисква живота и по какви критерии го прави?

    Но първо, дай определение, кое за теб е живот на вън и кое е друг живот, може би вътре – някъде си!?! Явно, че ти по някакъв начин разделяш живота. Странно, значи трябва да имаме урок за живота навън и урок за вътре. Ако си на улицата може да си груб, ама в къщи не можеш, защото тати не дава. Така те е възпитал, това ли искаш да кажеш!?!

    Казваш:

    В нашата преса липсват материали които да коментират нашите реални и конкретни проблеми. Цари страх да се назовават нещата.

    Е…, тука в този сайт и форум не е така. Няма страх и се коментират всички теми. Чувствай се свободен да изразяваш мнението и виждането си по тази и други теми. Само не го прави стереотипно и с дежурните формулировки.

    Икономичисеското състезание в което участват страните/народите (искат това или не) изискват резултатите да се постигат с по-малко ресурси, никоя икономика не може да издържи мечтите за възпитание на дете с участие на толкова много бюджетни служители.

    Това е стереотипно мислене. То не е дори и мислене, а тичане по нанадолнището, защото е по-лесно, а мисленето изисква енергиен ресурс, който ти не искаш да отделиш. Караш по най-малкото съпротивление.

    „Икономическото състезание” в което участват държавите!!!!

    Запитай се, защо е това измислено (изкуствено) състезание? Причината да го има? Кому е нужно то? Чии интереси обслужва?
    Нима на земята няма достатъчен енергиен ресурс за всички хора? Има, но разпределението е неправилно поради „Утопичните идеи” за Власт и Богатство.

    Да не говорим, че децата трябва да бъдат учени точно на обратното: стигнало ли се е до „социалните“ значи имаме проблем! Вместо да харчим пари за материална база в училището ние ще назначаваме нови и нови хора.

    Кое е това обратното? Отделен въпрос е, че социалните служби, във вида в който са днес, трябва да бъдат премахнати. Те вредят много повече от колкото да помагат. Целта им като функция е по-скоро да отчуждават децата от родителите и да ги правят функция на държавата. А трябва да е обратното, държавата да е функция от нас хората.

    Идеята за „домашно образование“ е неактуална. То не е и не може обект на регулация от държавата именно, защото е домашно.
    Ако някои го иска – моля. Но само толкова. Все пак парите не падат от небето, освен за някои бюджетни служители.

    Тук, още по-категорично ще възразя на твърдението ти за не актуалността на „домашното образование”.
    То е най-важната част от цялостното образование на едно дете.
    И разбира се, че не е обект на регулация от държавата, слава Богу, че иначе ти гарантирам да се превърнеш в биологичен робот, без мисъл, воля и вяра.

  11. morpheus  12.06.2012 г. | 02:27 ч.

    Домашното възпитание и образование безпорно са нещо много важно, но по хиляди хиляди причини е невъзможно в България! Невъзможно е никъде, а дори и да беше възможно, то предполага родителя да е достатъчно добре образован и обучен за работа с детето. Айде на бас, че такива родители първо са малко и второ превръщат децата в жертва на собствената си култура. Спомням си за една такава практика в Япония, която беше фанатизирала родителите да се информират от всичко, което прави детето им в училище! Повярвайте ми не искате да знаете!!!! И в крайна сметка оставете им на тия деца лично пространство лишено от родителя. Ако социалните контакти на детето се сведат само до общуване със семейството то това намалява кръгът му на социална интеракция и колективно учене, вероятно това ще ескалира в проблеми като прекалена зависимост от родителя, затвореност, индивидуалност. И въпреки всичко смятам, че това би било грешно решение, защото се свежда нивото на информираност до ограничен кръг. Няма социална интерактивност между учителите, съучениците, другите деца извън класа. Още една брилянтна идея! Нямам думи! На всичкото отгоре мислите ли, че така ще спрете разхищението на държавни средства? Не нема да дадат нищо на хората по-скоро това ще отнеме още една социална привилегия. Правото на безплатно образование без значение пол, раса, социален статус и т.н. Я ми кажете колко родители ще могат да бъдат специалисти в 12 области на човешкото знание едновременно. А мислете малко. Възможно ли е един човек да научи колкото дванадесет и дори и да беше възможно колко такива хора бихте могли да намерите? Нито учениците, нито родителите са виновни по някакъв начин за тая дивотия! Но всеки учител, който става за нещо в тая професия разработва сам за себе си начина, който работи и познавам много „стари“ кучета в тая професия дето са много ама много добри в методите и начините си да предадат възможно най-добре и интересно материята защото тя е повтаряна години и е увладяна до съвършенство. Сега домашното образование според мен не е работа на родителя да се бърка в тая работа. Защо ли? Този сайт и без това ми намирисва на евтина пропаганда, която е бушон и предпазен клапан за нещо или на някой, но при всички положения не се трае вече и не се мълчи вече, ако ще каквото ще да става. Системата на Кошера се разпада. Нациите, границите се разпадат … смесват размиват, но проблемът тук е много по сериозен от тези решения!

  12. Огнян (Мислещ)  12.06.2012 г. | 08:58 ч.

    @morpheus

    Домашното възпитание и образование безпорно са нещо много важно, но по хиляди хиляди причини е невъзможно в България! Невъзможно е никъде, а дори и да беше възможно, то предполага родителя да е достатъчно добре образован и обучен за работа с детето. Айде на бас, че такива родители първо са малко и второ превръщат децата в жертва на собствената си култура.

    Тук определено имаме разминаване в разбирането за
    „Домашно образование“!
    За теб това е алтернатива на училището, а аз влагам нещо много по-различно от това да изучаваш разни предмети със сухо съдържание в тях. Съдържание, от което 70% е ненужна информация, която те задължават да назубриш само за да може държавата да те лицензира, като знаещ и можещ.

    Това за което аз говоря е много повече от едно материално образование. Аз говоря за едно образование, което те възпитава в Любов. Към днешна дата, аз любов към детето в училището не откривам!

    „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!” При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Учителя

    Учителя (Петър Дънов) го е обяснил много простичко и ясно, нали!

    Само трябва да се четат и прилагат съветите му. Ето и още от него, извадките са от „РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ЖИВОТА”

    Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството. За дисциплината в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр. Любовта не е приложена.
    В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата и трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне.
    В днешното училище учителят и училищната програма определят в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр. И всичко това трябва да се наложи на детето. Това е неестествено. Самата детска природа трябва да определи в кой период какво трябва да се преподава, какви методи да се употребят, кои детски сили да се развият и пр. Учителят няма какво да измисля програми, планове и пр., а самата детска природа трябва да ни посочи методите и програмата. Значи, изследването на детската природа е първата стъпка за изграждането на истинската нова педагогия. Иначе, резултатите ще бъдат отрицателни, даже печални. На музиката в днешното училище не е дадено онова първостепенно място, което й се пада, за развитието на всички детски сили.

    „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите!

    Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. В този смисъл понятието „образование” включва в себе си обучението и възпитанието. Първото има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.

    Аз говоря за втория принцип, Възпитанието. Това е много важно условие за правилното развитие на детето, за съжаление то лисва в съвременното училище. Защото днешното училище се е превърнало в печатница за пари, чрез едно измамно лицензиране на човешката природа!

  13. Arctos  14.07.2012 г. | 02:11 ч.

    Домашното обучение остава извън закона

    За коментар по темата потъсихме и зам.-министъра на образованието Милена Дамянова. Нейната позиция е, че образованието съдържа в себе си идеята за обучение, възпитание и социализация. „Образованието е цялостен процес. При домашното образование няма общност – детето общува само с баба, дядо, мама и татко.“ каза тя. Нейното мнение е, че училището е център на общността и че само чрез участието на детето в нея, то може да изгради гражданската си позиция.

    Каква идиотка! Добре поне, че гласът на разума още не е заглушен напълно:

    „Когато институционализацията е принудителна и безалтернативна, тя култивира не образование, а краен конформизъм. В система, в която „правата“ се объркват със „задължения“, а разнообразието на избора – с разнообразяване на правилата, човек няма как да бъде образован – той излиза единствено обработен“, твърди активистката.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.