Искрено и лично: Самотни ли сме в необятния всемир

След прекъсване от близо три месеца продължавам с рубриката за отговори на често срещани въпроси. В тази статия ще опитам накратко да изложа мнението си по темата за извънземните и изобщо за формите на живот във Вселената. Едва ли има човек, който поне веднъж през живота си да не се е питал, докато вечер гледа блещукането на милиардите звезди по нощното небе: „Сами ли сме на Земята?“ Ако никога не сте си задавали този въпрос – един въпрос и от мен: Какво ви има бе, хора?!

Автор: Иван Стаменов – Стопанина

Първи често срещан въпрос:

„Мислиш ли, че има живот на други планети?“

Бройката на свидетелите не гарантира верността на фактите. И пет милиарда души да описват сходни срещи с малки сиви извънземни, това не означава, че трябва да приемаме подобни сведения като чиста монета. Пропагандата на черните братства е силна, а и ариманичните Същества са властелини на илюзиите.

Ако трябваше да отговоря преди 20 години, щях да ви занимавам с философски размисли за необятността на Вселената и за статистическата невероятност да живеем на единственото място в Космоса, където по някаква случайност е възникнал живот. Може би щях да ви предложа цитати от Карл Сейгън, а защо не и такива от Фокс Мълдър („Досиетата Х“). Да, досущ като Мълдър, от малък и някак по рождение бях зачислен в редиците на „вярващите“ (I want to Believe).

Нещо повече – преди от „просто вярващ“ да стана „вярващ, но и знаещ“ – се интересувах живо от митологията на уфолозите. Бях крачеща енциклопедия за „катастрофата в Розуел“, за „Зона 51“, за видовете извънземни, посещаващи Земята (малките сиви, „скандинавците“, рептилоидите и т.н.), за техните цели, враждите помежду им, та дори и на кои от тях сме експеримент. Ахъм, следях с интерес и размишленията на Ерих фон Деникен върху палеоастронавтиката.

Личната опитност

Огнените колесници от Библията и други Свещени книги едва ли се отнасят за транспортните средства на съществата от други галактики, които са поели по пътя на материализма.

Понякога сам, понякога и в компания с приятели и роднини, съм наблюдавал странни летящи светлини, които не бяха самолети, нито Венера, нито падащи метеорити, нито метеорологични балони, нито „нещо от този свят“. Тези „огнени колесници“, както ги нарекох много години по-късно, веднъж направиха шоу и пред иначе невярващата ми майка – и то по такъв безцеремонен начин, че оттогава тя вече не може да отрече съществуването им, нито да ги „рационализира“ по някакъв материалистичен начин. И тя се нареди сред „вярващите“, въпреки че по обясними причини не обича много да говори за онова, което видяхме – страхува се как ще я приемат събеседниците; страхува се от присмех…

И така, винаги съм вярвал, че не сме сами във всемира. Винаги съм знаел и че може би имаме редовни гости, прииждащи с „огнените колесници“, които съм наблюдавал, или с нещо подобно, което нарочно имитира „огнените колесници“ от Свещените книги. Обаче днес пришълците от плът и кръв (или аналогичната телесна течност), сиреч извънземните с високотехнологичните машини, почти не ме интересуват. Ама как така? Защо?

Ами ето така: Повече ме интересуват другите „извънземни“, истинските ни Създатели, които физическото око не може да види. Казано инак…

Пробудих се!

В един момент прозрях, че митологията за „Зона 51“ и предполагаемите връзки на държавните власти с чужди цивилизации са просто една сапунена опера. Във всяко ново десетилетие сагата на уфолозите се обогатява с нещо, като се запазват или се опровергават досегашните схващания – изобщо, откакто завърших един курс за сценаристи, ми е много лесно да разпозная основните компоненти на един чисто човешки сценарий. Колкото и да е сложен, колкото и да е добре замислен, сценарият си е сценарий – той може да е основан на някакви истини и на действителността, например върху факта, че чужди цивилизации ни наблюдават с интерес, но в крайна сметка митологията на уфолозите си остава научна фантастика. При това отчетливо обособена в „телевизионни сезони“ (горе-долу по един на десетилетие).

Лявото посвещение и черните тайни братства изкарват извънземните като наши създатели и водачи към бъдещето. За целта са впрегнати книгопечатането, Холивуд и „авторитетни“ телевизионни програми като History Channel. От друга страна, дясното посвещение и Бялото братство има само един гуру: Христос! Изборът е ваш: Христос или малките сиви антихристи.

Освен това пробуждане и възпламеняване на интереса към духовните „извънземни“ (тези, които направляват еволюцията ни от фините сфери на Земята и от Слънцето), имаше и друго – много по-значимо пробуждане. Откакто започнах да чета Антропософия и Словото на Учителя, прозрях още нещо. Цялата митология на уфолозите лежи върху окултните данни за същността и борбите между Съществата от Бялата ложа и тези от Черната ложа. Истината за духовните Йерархии (Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими) е отразена и изопачена във всичко онова, което се твърди за йерархиите и културата на чуждоземците в „Зона 51“.

Точно така, като имаме горното предвид, ще можем лесно да се досетим кои окултни общества имат интерес да поддържат и да обогатяват митологията за извънземните с летящите чинии. Това са същите черни братства, които не искат да знаем, че „извънземните“, които би трябвало да ни интересуват, не са от плът и кръв, а ни влияят на духовен план и се оглавяват от Христос. Очакването на контакт с материални извънземни е изкривяване на представата за Второто пришествие – тъжно, но днес може би тези, които очакват извънземните да кацнат в градината на Белия дом, са толкова, колкото и онези, които очакват Христос да слезе от облаците.

Има и друго обаче, което дойде с пробуждането на интереса към окултното и което за мен е несравнимо по-важно. То сякаш автоматично ме освободи от цяла плеяда заблуди. Например окултният факт, че сама по себе си Светлината е Живот! Или другият окултен факт, че всяка планета от нашата Слънчева система (а и из всемира) си има обитатели – те може и да нямат физически тела и да не са видими за нашите очи, но кой е казал, че нашата земна форма на живот е „стандарт“?

Така стигаме до друг често срещан въпрос:

„Ако твърдиш, че на всяка планета живеят разни същества и Същества, защо не ги виждаме?“

Дори много от учените материалисти ще се съгласят, че търсенето на чуждоземен живот трябва да започне с освобождаване от заблудите, че този чуждоземен живот трябва да е непременно като земния – да е задължително на повърхността на планетата, а планетата да има определена температура и много вода.

Един от физиците например – Ян Лампрехт, поддържа схващането, че Земята и (повечето от) планетите в Слънчевата система са кухи. Случайно или не, това е залегнало и в окултните учения, въпреки че светската митология за кухата Земя е доста по-повърхностна и неточна спрямо окултните описания за строежа на планетата ни. Лампрехт привежда различни физични и астрономически аргументи в подкрепа на тази представа. Но най-интересното за мен е, че задава въпросите (предадени ги с мои думи):

Сигурни ли сме, че „нормата“ е да живеем на повърхността на дадена планета? Ако планетата е куха, нима нейната вътрешност не е по-сигурно място? Нима под повърхността не сме по-защитени, да речем, от глобални катаклизми, като падането на метеор-убиец, изригването на супервулкани и т.н.? Това, че ние живеем на повъхността на Земята, означава ли, че така трябва да бъде навсякъде из всемира?

Когато сме потънали дълбоко в мрака, е възможно да не разпознаем живота в светлинките на безчет звезди.

Всички тези размишления са валидни и важни, ако държим, че животът непременно трябва да се проявява във физически тела. Ние обаче, ако сме окултисти или поне религиозни, знаем, че животът на материален план, въобще не е вся и всьо. Ако знаем, че дори Светлината е живот, всяка вечер, докато гледаме милиардите звезди в Млечния път, ще е просто глупаво да се питаме: „Сами ли сме във всемира?“ Да гледаш звездите и разумните Същества, които ги обитават и с всяко блещукане ни намигат „тук сме, не сте сами“, а в същото време се питаш „има ли нещо там“, това е просто проява на слепота.

Някои от нас може и да се чувстват самотни, но това е заблуда на ума, заблуда на представите – своего рода Ариманова измама, която изцяло зависи от това, какво възприемат или възприемат сетивата ни. Зависи и от начина, по който полученото от сетивата се превръща в представи. Всичко е въпрос на степени на съзнание. В момента, когато разширим съзнанието си и го наситим с богати представи за всемира, неминуемо идва прозрението:

Ние никога не сме сами!

Правият Път към звездите не се изминава с летящи чинии, а чрез нетленните тела, които тепърва ще развиваме, ако изберем естествената духовна еволюция.

Може понякога да попадаме в сенките на живота и да се чувстваме самотни, но да се чувстваш самотен и реално да си сам – това са две различни неща. Ние никога не сме сами, даже когато се измъчваме от самотата. Ние не сме сами във всемира, колкото и да ни убеждават сетивата в противното.

Духовните, невидимите „извънземни“ винаги са с нас и дори вътре в самите нас. Материалните извънземни с космическите кораби също са край нас, но се крият, защото – убеден съм – нямат право да се намесват в еволюцията ни. Затова и не очаквам грандиозно събитие, например среща между нашата материалистична цивилизация с гости от чуждоземна материалистична цивилизация. И материалните извънземни, и духовните Същества са наши братя – но ние трябва да търсим контакт с духовните.

Те, духовните Същества, са тези, които ни водят и ни помагат да вървим без големи отклонения по Пътя към звездите. Те са и тези, които ще ни разкриват, стъпка по стъпка, смисъла и всеобхватността на Живота. Разумният човек умее да си подбира приятелите. Аз избирам Големите Светли, вместо малките сиви.

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Искрено и лично: Самотни ли сме в необятния всемир"

  1. Захария  30.04.2012 г. | 16:38 ч.

    Май тия дни всички сме на космическо-извънземна вълна… 😆

    Напълно споделям мнението на Стопанина. И направо се плаша от манипулациите, които се ширят по т.нар. научно-популярни телевизионни канали. Скоро попаднах точно на тази поредица за древните извънземни по History Channel и направо се втрещих, като видях как се изкривяват нещата. Страшно е… 🙁 Надявам се че повечето хора могат да прозрат истината, дето толкова умело се прикрива зад купища лъжи…

  2. FCB  30.04.2012 г. | 17:47 ч.

    Аз пък очаквам такава среща с материални извънземни, под предлог че трябва да се обеденим в Световно правителство за да се спасим от чуждите нашественици.
    Иначе защо се правят 11111000000000000 филми за извънземни?
    Възможно е и да се симулира такова нашествие чрез проекта Син Лъч

    http://vbox7.com/play:3780701e

  3. FCB  30.04.2012 г. | 17:48 ч.

    Също така е възможно и да съм слънчасал от плажа 😉

  4. Стопанина  30.04.2012 г. | 18:09 ч.

    Иначе защо се правят 11111000000000000 филми за извънземни?

    Тоталното объркване на представите ще е с тазгодишния летен хит „Прометей“ (Prometheus) на Ридли Скот. Акцентът е върху палеоастронавтиката и тоталното извращение с мита за Прометей, важността на който Щайнер изтъква в цикъла „Легендата за храма“.

  5. Радослав Йорданов  01.05.2012 г. | 09:06 ч.

    Много ми хареса статията. Това е хубавото на този сайт, че има някакъв непринуден, правилен синтез на всичко, а не задушливото разделение на „това е единствената истина, не се занимавай с други!“.
    Особено ми хареса частта за самотата. Даже някъде ще си го отделя като цитат това: „Духовните, невидимите „извънземни“ винаги са с нас и дори вътре в самите нас. Материалните извънземни с космическите кораби също са край нас, но се крият, защото – убеден съм – нямат право да се намесват в еволюцията ни. „

  6. Светльо  02.05.2012 г. | 11:27 ч.

    Благодаря за откровенията! Неизменно когато поглеждам нощем на горе към звездите, единственото нещо което ми идва на ум е, че не сме сами. От друга страна всички наши преживявания, целия ни живот по един или друг начин е напътстван от духовни същества и ако си мислим, че ние сме сами тотално сме се заблудили.

    Между другото прегледах две клипчете анонсиращи филма „Прометей“ – ужасно е! Ето тук:
    и тук:

  7. Светльо  02.05.2012 г. | 14:30 ч.

    Едно допълнение към анонсите за филма „Прометей“ – вижте в началото коя година се развиват събитията – 2023…

  8. Dani  02.05.2012 г. | 15:52 ч.

    Светльо
    Едно допълнение към анонсите за филма „Прометей“ – вижте в началото коя година се развиват събитията – 2023…
    „Братята“ говорят, важно е да се научим да ги разпознаваме.

  9. Астролог  06.05.2012 г. | 18:13 ч.

    „За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много нека. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.

    Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото, ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката и порядъкът се възстановява.

    Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете, какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте, дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети. “

    Въпроса е практически – има методи за развитие на Съзнателна връзка с Висшите Светове. За това е нужно езотерично обучение, пречистване, живот в хармония с Вселенските Принципи и закони. „Чудото не е че някой е постигнал, чудото е че някой е ..Започнал“
    http://www.facebook.com/groups/242705789151219/doc/242762582478873/

  10. Стопанина  06.05.2012 г. | 18:42 ч.

    Астролог, бъди така добър да цитираш, като уточняваш кой е казал цитата, в кой труд го е казал… и като отделиш по-ясно личното изказване от цитираното.

    Благодаря.
    Нека бъдем тъй добре да тачим форумната етикеция:
    http://www.otizvora.com/2012/05/4351/

  11. Астролог  06.05.2012 г. | 19:21 ч.

    Преди малко дочетох „форумната етикеция“ и я приветствам. Извинявам се за пропуска. Първия голям цитат в кавички е от беседа на Учителя Беинса Дуно, „Хикс, игрек и зет „, томче „Реалности и сенки“, 29 април, 1931 г.

    А другия цитат в кавички накрая е от Ошо, който въпреки, че е много …дискусионен автор, ина и някои ценни моменти, които не искам да отхвърлям, без разбира се ни най-малко да толерирам някои други факти.

    Въпроса е практически – има методи за развитие на Съзнателна връзка с Висшите Светове. За това е нужно езотерично обучение, пречистване, живот в хармония с Вселенските Принципи и закони.
    това е от мен. Преди време срещах от Рудолф Щайнер в смисъл: „силите на имагинацията, инспирацията и интуицията са по големи от всички конски сили в света“. Оттук работата за развитие на свръхсетивно възприятие, съчетано с морални импулси и мотивация, може да е един съществен фактор за преодоляване на механичното/материалното, както и изключителен фактор за оцеляване през следващите десетилетия. По пророчеството на св. Малахий, сегашния папа се получава предпоследния преди… едно важно събитие… http://en.wikipedia.org/wiki/Prophecy_of_the_Popes

  12. Gergana  06.06.2012 г. | 02:47 ч.

    Да, ние „никога не сме сами, даже когато се измъчваме от самотата.“

    Изгледах два пъти филма на Ридлей Скот „Прометей”… Защо?

    Защото след първия път трябваше да отида и втори, лично да се уверя, че очите ми, колкото и да са заблудени от специалните ефекти, са съзряли правилно мъничкото послание, изпратено от филма.

    Изненадах се и, честно казано, за разлика от многобройните почитатели на перверзната иконография на Гигер, оживена и конкретизирана в творческия устрем на един тепърва налучкващ пътя си начинаещ режисьор Скот, се въодушевих и приветствам начинанието на узрелия майстор-кинематограф Ридлей.

    Непретенциозен, прям сюжет, който разкрива по един доста фрагментиран, леко банален, неизпъкващ с нищо особено, но въпреки това целеустремен начин, минало, настояще и наложително (с други думи: бъдеще).

    Няма как иначе. За един по-остър завой от „последвалото” (Alien) на „предходната история” (Prometheus), щеше да изгуби кредит, както в Холивуд, така и сред твърдите почитатели на официалния канон.

    Ридлей се вълнува от друго, обаче. Как да изтъкне значението на зачатието от любов и саможертвата в името на човешкото, без да прозвучи твърде мелодраматично?

    В един твърде изпросен момент, капитанът на космическия кораб си тананика под сурдинка: „Е, ако не можеш да си с тези, които обичаш, обичай тези, с които си…”
    Актът е извършен и всеки е свободен да го тълкува, както си иска.

    В един друг момент, растителните сили се понасят по звука на една проста мелодия, за да прерастнат в центростремителното движение към Земята.

    Във филма отпадат „големите въпроси”. Остават малките пожелания – коледни, научни, алчни, себични, умолителни, недоосмислени…

    Накратко, Ридлей се опитва да вдъхне такъв живот във филма, който да имитира самия живот, и с това отваря вратите за един дебат, който така и няма да се състои.

    „Откъде идваме? Кой ние създал? Защо раждаме чудовища?
    Те не са това, което си представяхме.”

    Повярвайте в себе си и ще устоите, отговаря Скот. Писанието по стената се променя.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.