Упадъчното въздействие на рекламите и днешната философия

Едуард Бърней, племеник на Зигмунд Фройд, пръв използва идеите на чичо си, за да манипулира хората. Всичко започва в началото на 20 век със създадения от него метод – връзки с обществеността (от англ. public relations), даващ възможност на правителства и корпорации да натрапват на хората неща, от които те никак не се нуждаят. Било е постигнато чрез свързването на стоки, услуги или политически идеи с подсъзнателните и егоистични желания на индивида. Това е и рождената дата на консуматорското общество.

По-нататък методът на Бърней прерастна в средство за контрол над масите – задоволените хора станаха покорни. Егоцентризмът вече доминира всеки аспект от живота ни, включително схващанията на съвременния човек.

Културният егоцентризъм, политическите и финансовите интереси

Ако поставите хората в положение да мислят единствено за себе си, както и да използват стоките и услугите, които вие сте им внушили за необходими, това ще облагодетелства материално управляващата класа и ще предостави в нейните ръце средствата за контрол. Мнозина вярват, че това твърдение е безобидно, макар и вярно. Проблемът е, че целите на елита далеч не са безкористни. Те промениха живота на милиони хора и отслабиха основите, върху които се градят цели общества и държави. Разбира се, всичко това беше направено с умисъл.

Пол Мейзър от Леман Брадърс, 1930 г.:

„Трябва да преобразим „културата на нуждите“ в „култура на желанията“. Хората трябва да се научат да търсят нови неща, още преди старите да са изчерпани. Човешкото желание трябва да засенчи човешката нужда.“

Раждането на консуматора (и смъртта на гражданина)

Преди тази огромна културна интервенция понятието „консуматор“ (потребител) никога не е съществувало. Хората бяха граждани. Хората бяха работници. Нямаше такова нещо като потребители. Консумеризмът беше създаден от системата на властта.

Бърней и сподвижниците му за пръв път употребиха тактиката да свързват потребителските стоки и политическата пропаганда с чувството за индивидуална значимост, успех и благосъстояние. Подсъзнателното внушение беше ясно и просто:

„Използвай тези продукти, подкрепяй тази кауза и ще бъдеш преуспял, значим и щастлив.“

Хората всъщност често бяха наричани „машини за щастие“. Ако снабдяваш тези машини със стоки и услуги, докато непрестанно подклаждаш огъня на желанията им, много скоро те няма да се нуждаят от нищо друго.

Clinique: Пълното щастие

Техники за убеждаване

• Съобщения за медиите. Новинарските агенции са информирани за новите разработки и продукти, сякаш те наистина са нещо важно, новини като всяка друга.

• Използването на фотомодели, обществени личности и знаменитости за реклама на продукти. По този начин се внушава на хората, че те също могат да станат известни, значими и секси, ако си купят даден продукт.

• Създаването на „независими организации“. Тези сформирования най-често са създадени предумишлено с целта да вдъхват доверие в предлаганите продукти – били те пазарни, или политически.

Добре известно е, че тези тактики са масово явление в наши дни. Те са част от класическия подход за оформянето на предпочитания и нужди – всичко в името на индивидуалното щастие. С други думи – „щастие“ и „успех“ станаха синоним на „стоки“ и „услуги“.

Философия на самоусъвършенстването и ню-ейдж

Едва ли е изненадващо, че егоцентризмът превзе ученията за самоусъвършенстването. Лъжеучители и гурута си направиха съвременни философски школи, които изопачават древните и истинните учения. Отново в името на вездесъщото потребление. Няколко примера:

Тони Робинс, „Неограничена власт“:

„Ако някога сте мечтали за по-добър живот, „Неограничена власт“ ще ви покаже как да използвате силата на ума си, за да имате, да постигнете и да създадете всичко, което си пожелаете.“

Джеймс Рей:

„Веднага, щом концентрирате мисълта си върху това, и… бум! Имате чисто нов Мерцедес. Толкова е просто.“

Боб Проктър:

„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си създали.“

Из наръчника на учението „Закон на привличането“ (Law of Attraction):

„Ако можеш да си го представиш, можеш и да го притежаваш!“ (Изопачена и извратена версия на закона, че „подобното привлича подобно“ – бел. Стопанина.)

Освен болезнено неистинни и подвеждащи, горните твърдения отразяват действителния егоцентизъм, бленуван от Бърней. Егоистични желания, детски мечти и жажда за „повече“ – това са основополагащите камъни на днешната култура, в която функционират „машините за щастие“. Искаме да бъдем неограничени, преуспели, богати, известни – и го искаме сега!

Coca-Cola: Фабрика за щастие

Истините, които мнозина от нас не желаят да чуят

• Не можеш да притежаваш всичко, което си пожелаеш. Нито да постигнеш всичко, към което се стремиш. Но можеш да имаш много неща и да постигнеш много успехи, ако се стараеш и си готов на саможертви.

• Имаш редица ограничения – физически, умствени, емоционални и духовни. Само ти можеш да откриеш докъде се простират те. Когато го постигнеш, ще бъдеш свободен от очакванията, които те изхвърлят зад борда на естествените ти възможности.

• Ако искаш нещо, не е сигурно, че ще го получиш. Да искаш нещо, дори не означава, че то съществува. Концентрацията върху намерението не е нищо повече от съсредоточено внимание.

• Страданията са неизбежни и са доста добър учител.

Какво уби философията на днешния „потребител“

Философията, която създаде егоцентричните „машини за щастие“, не само повреди идентичността на „гражданина„ и „работника“, но също така влезе в сериозен разрез с някои по-ранни съзидателни принципи.

Джордж Вашингтон:

„Надявам се, че моите сили и добродетели ще са достатъчни, за да защитят може би най-завидната от всички титли – образа на честен човек.“

Аристотел:

„Всеки държавник най-вече се стреми да изгради изгради образ пред съгражданите си чрез склонността към добродетел и вършенето на чисти дела.“

Ф. Скот Фицджералд:

„Делата ни са нашият облик.“

Ако можете да се въздържите, не позволявайте вашата най-вътрешна същност да загине бавно под ударите на консуматорските желания, които в крайна сметка ще ви превърнат в егоистична машина, която копнее за щастие, което не може да получи. (Забавленията не са щастие, а две различни неща, въпреки че рекламите може и да ви убеждават в противното – бел. Стопанина.)

Ваш е изборът да станете самостоятелна личност с твърд характер, която не се нуждае от прищявки и фантазии, за да избяга от реалността. Истинското самоусъвършенстване е тежка работа, но в един момент и някъде по пътя тази работа дава плодове – истинското щастие.

Автор: Майк Бъндрант

Превод: Станислав Т.

Източник: Natural News

Споделете публикацията

Google1

За Goodman

goodman@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине Любовта.“

Всички публикации

40 коментара за "Упадъчното въздействие на рекламите и днешната философия"

  1. Georgiev  01.05.2012 г. | 19:08 ч.

    Светльо
    29.04.2012 г. в 07:55 ч.
    Не бива да се изпада в крайности, още е рано да се хваща гората и да се води аскетски живот. Не е лощо обаче да се понастройваме 🙂 Дерзай с опитите 😉
    ===========================
    Сещам се за „Паралелни светове“-Клифърд Саймък.
    Примерно се появават вечни ножчета за бръснене. Това автоматично затрива една голяма част от индустрията, която няма какво да прави след като се насити пазарът за ножчета за бръснене. Резултат-цялата индустрия, която се занимава с добив на специални стомани, рудодобив и прочие отива в небитието. Няма доходи-хората измират от глад и т.н. За какво го казвам това нещо?
    Защото икономиката трябва да се движи, трябва да произвежда НЕЩО и това НЕЩО трябва да се потреби и след това да се потреби едно друго НЕЩО. Пиша „НЕЩО“ с главни букви защото имат предвид точно НЕЩО, без значение какъв боклук е.
    В тоя ред на мисли съм съвсем съгласен с казаното от Светльо. Светът се срутва и хората не желаят да потребяват това НЕЩО. Писна им вече. Дори и рекламата не помага.И PR не помага.
    И да.. „Не е лощо обаче да се понастройваме“ към „аскетски живот“
    ПП Аааа, и накрая в „Паралелни светове“ всички стават слуги по един или друг начин на произвеждащите вечни ножчета за бръснене

  2. Радослав Йорданов  01.05.2012 г. | 19:17 ч.

    @Georgiev

    Това се отнася само за определен брой икономически системи. Има и други модели, където подобно рахищение не е необходимо. В тях център не са пазарите, а човекът.

  3. Georgiev  01.05.2012 г. | 19:40 ч.

    Това е безспорно! Има няколко тънки момента. Колко е населението? За да живеем без индустрия, която умишлено или не отива на майната си/простете за езика/, то тия хора би трябвало да имат поне храна. Изпитвам силно подозрение, че ще станем свидетели и потърпевши на депопулация в световен мащаб.
    Друг тънък момент ше настъпи когато намаленият брой хора ще трябва да се моли за храна на тези, които ще я притежават.
    Идеалът за пасторално, духовно общество ще се сблъска с възможностите на тези, които притежават планетата….
    Просто съм доста уплашен за децата си. Това е.
    Включих се в темата защото ми се струва, че въздействието на рекламата в момента е твърде надценено. Ако тя беше всесилна-то светът нямаше да се гърчи в програмирани мъки./Тук е мястото да вмъкнем изказването на шефа на ФЕД. Той рече миналата година нещо от рода…“Прогнозите за американската икономика са твърде мрачни защото населението си държи парите в банките и не иска да потребява стоки“/
    ПП Не ме разбирайте грешно. Винаги съм сочил рекламата и програмната журналистика като огромно зло

  4. goodman  01.05.2012 г. | 20:27 ч.

    Georgiev
    Изпитвам силно подозрение, че ще станем свидетели и потърпевши на депопулация в световен мащаб.

    Георгиев,
    подозренията ти са основателни. Моля те, споделяй ги с хората около теб, защото изпускат златната възможност да се подготвят за предстоящите събития. Пък било то и само материално.

    Виж и това:

    http://www.otizvora.com/2012/04/4239/

  5. Минувач  01.05.2012 г. | 21:39 ч.

    Този Клифърд Саймък разсъждава доста примитивно и елементарно. Ако някой измисли вечни ножчета за бръснене – това значело край на цялата бръснарсконожчена индустрия и безработица и глад за бръснароножарите. Грешно, господин Саймък! Ако някой измисли вечни ножчета за бръснене, това означава да се освободи ресурс от стомана и материали, и този ресурс да се насочи за други продукти които да подобряват живота но хората – идеи за това не липсват. Същото е с електрическите крушки – могат да работят по 100 хил часа и повече, но фабрично се правят да работят по 1000 часа – planned obsolescence. Този Саймък, дали изобщо си е задавал въпроса как така производството става все по ефективно, как така технологиите се усъвършенстват постоянно, и при това положение хората вместо да работят по 7, по 6, по 5 часа … работното време си остава 8 часа, а инфлацията изяжда доходите на хората. Излиза, че процеса на производство се усъвършенства и става все по-ефективен, а хората работят все повече за по-малко пари за да консумират неща които не са им нужни и да правят оборот и милииони на мултимилионните компании компаниите. Наред с парите и печалбата, много е важно човек да е зает постоянно, да не остава със себе си и да няма свободни време иначе може да започне да за замисля.

  6. goodman  01.05.2012 г. | 22:18 ч.

    😀

    Минувач,
    точно това е казал и Саймък, но с литературни похвати.
    Според мен си напълно прав, но има хора, които не вземат нещата на сериозно, докато не им ги поднесат „в забавна форма“.

    Иначе прави ли ти впечатление, как рекламата и маркетинга реално промиват мозъци – колко хора биха се замислили за това, което обясняваш? Потребителски делириум…

  7. Georgiev  01.05.2012 г. | 22:37 ч.

    Този Клифърд Саймък разсъждава доста примитивно и елементарно.
    Ееее, доста самодоволно. При това без да е прочетено произведението…За един от най-добрите в бранша..нямам думи

  8. Минувач  01.05.2012 г. | 23:02 ч.

    Georgiev
    Този Клифърд Саймък разсъждава доста примитивно и елементарно.
    Ееее, доста самодоволно. При това без да е прочетено произведението…За един от най-добрите в бранша..нямам думи

    Това беше шега:) – Съгласен съм, че Клифърд Саймък е един от най-добрите фантасти, не знам дали още е жив, преди години когато четях фантастика (нямаше особен избор тогава) ми беше един от любимите.

    Само че цитата изваден от контекста и така предложен наистина звучи елементарно и примитивно – като че ли Саймък наистина е искал да каже точно това.

  9. FCB  07.05.2012 г. | 00:12 ч.

    Минувач
    Този Клифърд Саймък разсъждава доста примитивно и елементарно. Ако някой измисли вечни ножчета за бръснене – това значело край на цялата бръснарсконожчена индустрия и безработица и глад за бръснароножарите. Грешно, господин Саймък! Ако някой измисли вечни ножчета за бръснене, това означава да се освободи ресурс от стомана и материали, и този ресурс да се насочи за други продукти които да подобряват живота но хората – идеи за това не липсват. Същото е с електрическите крушки – могат да работят по 100 хил часа и повече, но фабрично се правят да работят по 1000 часа – planned obsolescence. Този Саймък, дали изобщо си е задавал въпроса как така производството става все по ефективно, как така технологиите се усъвършенстват постоянно, и при това положение хората вместо да работят по 7, по 6, по 5 часа … работното време си остава 8 часа, а инфлацията изяжда доходите на хората. Излиза, че процеса на производство се усъвършенства и става все по-ефективен, а хората работят все повече за по-малко пари за да консумират неща които не са им нужни и да правят оборот и милииони на мултимилионните компании компаниите. Наред с парите и печалбата, много е важно човек да е зает постоянно, да не остава със себе си и да няма свободни време иначе може да започне да за замисля.

    Абсолютно съм съгласен, даже и да бяха 8 часа пак добре , но със сигурност повечето хора работят и по 12 часа

  10. Paw Lin  28.02.2015 г. | 17:27 ч.

    (Забавленията не са щастие, а две различни неща, въпреки че рекламите може и да ви убеждават в противното – бел. Стопанина.)

    Поздрави за избора на статия. По отношение на изопачените духовни принципи, мисля че тази статия е интересна: http://consciousreporter.com/conspiracy-against-consciousness/materialism-as-mysticism-subverts-spirituality-and-consciousness/

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.