Велинград: Стопанина гостува в земите на бесите

Никога досега не бях ходил в Родопите. Вероятно и не бих отишъл, ако нямах конкретна работа. Стана така, че работата сама ме намери — командироваха ме във Велинград, едно от съвременните селища, наричано с прозвището българската SPA столица. Ще си спестя коментарите по този въпрос. Само ще отбележа, че колкото и да са луксозни и модерни спа центровете там, до тях се стига по кошмарни пътища, поддръжката на които, по мое мнение, би трябвало да е сред приоритетите на тези бизнеси.

Както и да е…

За мен Западните Родопи бяха интересни дотолкова, доколкото исках да имам непосредствена представа за земите, обитавани от древните беси — едно от любимите ми тракийски племена. И въпреки че днес мястото, където старите пророчици на бесите са вещаели бъдещето на Александър Македонски, се обитават от разни цигански жрици, във въздуха е останало да витае нещо особено и вълнуващо — едновременно смътно тревожно, но и красиво.

Тъдява преди хиляди години са предричали победоносните походи на Александър, разрастването на неговата империя, която впоследствие се наследява от Римската империя — а така античната супердържава става и средата, в която нахлува Христовият импулс. Разбира се, това става, след като един дух се явява на ап. Павел насън и го моли да дойде в Македония (или Тракия, тъй като през първи век сл. Христа двете имена вече са взаимозаменяеми).

По същите тези земи някога са наричали Дионис с тракийското му име — Вал?н или Велин (едва днес осъзнах, че случайно или по-скоро не, името на града, в който пиша тези редове, Велинград, явно е някаква тънка шега на Провидението). Дионис — богът на природните цикли в природата, а в по-общ план — на настъпващото и отиващото си време. Особено силно усетих този дух и днес — както казах, като нещо едновременно тревожно, но и вълнуващо.

Нямах възможност да видя много,
но почувствах може би повече, отколкото бях подготвен

Работата ми е свързана с гостуване на едно събитие, което ще трябва да отразявам, така че не мога да се шматкам като турист. Но намерих време да разгледам някои от карстовите извори, включително най-големия, Клептуза. Минах транзитно и през един-два спа центъра. От тези места са повечето снимки, които споделям по-долу.

Наистина това гостуване е повече въпрос на лично усещане. Ето, днес Силите ме доведоха тук. Някак вълнуващо е. Същите тези Сили ме опазиха при един малък инцидент, от който се отървах с няколко ожулвания, натъртвания и разлепени кецове. Някак тревожно беше. Също като времената, които идват и ще заменят спа центровете…

Всичко, мисля си, колкото и страшно да звучи или да изглежда, в крайна сметка ще е за добро. Даже за многострадалните Родопи, които са страдали, и днес още се мъчат, тепърва ще се озорят и още малко. И после ще се радват и може би ще върнат древния си блясък, древния си дух и далновидност за събитията, определени за векове напред…

Иван Стаменов — Стопанина

Велинград, 26-27 април 2012 г.

* * *

Писано е, решено е:
Където е текло — пак ще тече!

При карстовия извор Клептуза

При карстовия извор Клептуза

И от най-краставата жаба може да стане чаровен принц:
в точното време и след целувка от съдбата.

При карстовия извор Клептуза

При карстовия извор Клептуза

При карстовия извор Клептуза

Малкият Караман мечтае за времето, когато ще стане респектиращ овчарски пес.

Караманчо с двама от братята си.

Слънч(еви/асали) колеги 😉

Имало едно време почивна станция за височайшите членове на БКП.
А днес на това му викат спа център.

Спа екстериор

Спа…

Спа…

Родопска китка

Велинград, видян от баира над една урва, в която щях да се претрепя…

Край

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Велинград: Стопанина гостува в земите на бесите"

  1. Александър  27.04.2012 г. | 03:22 ч.

    И аз съм ходил там преди 5-6 години , направи ми впечатление че е абсолютно чисто по улиците 😯

  2. Захария  27.04.2012 г. | 03:38 ч.

    Има едни много интересни каменни образувания в горите около града в посока към Стария Чарк, като създадени от човешка ръка са…

    Стопанин, ако имаш възможност да пообиколиш в онази посока, а и не само там, ще има доста да видиш, много повече от Клептуза. 😉 Определено има какво да се види във Велинград и околностите, има го и това особено усещане, дето го описваш. Аз много го харесвам този град, имам роднини там и почти всяка година ходя поне за по няколко дена…

  3. Тим  27.04.2012 г. | 14:33 ч.

    Имам много хубави спомени от Велинград, но името на града много ме дразнеше. Вече не. 🙂 Можеш ли да обясниш малко повече за Валин -> Велин?

    Сега се замислих, че всъщност дори градчета и селца с такива нелепи на пръв поглед имена имат много красива и дълбока символика – като Димитровград и твоето село Антон да речем. 🙂

  4. Светльо  27.04.2012 г. | 15:34 ч.

    Всъщност града носи името на Вела Пеева – партизанка. Преди са били три села с имената Каменица, Лъджене и Чепино, сега квартали във Велинград.

    А относно тънката шега на Провидението, Валин от ПКС ли имаш в предвид?

  5. Стопанина  27.04.2012 г. | 18:42 ч.

    ако имаш възможност да пообиколиш в онази посока

    Нямах възможност. Беше за кратко и по програма. Имах само 4 часа на собствен ход, които използвах за Клептузата, че беше най-наблизо. А и след като се контузих, повече не ми се шляеше. Да не говорим, че носих чужда техника за 2000 лв., трябваше да се минава през една циганска махала и си рекох, че не е най-разумно да дърпам дявола за опашката.

    Можеш ли да обясниш малко повече за Валин -> Велин?

    Преди няколко години споделих част от личните си опитности за Валин (от ПКС) с един приятел, който е завършил класически езици и превежда много от археологическите находки. Понеже Валин искаше сам да разбера откъде му е името, се разрових и видях, че има такъв персонаж – ариец от древноиндийските епоси. Но този приятел-полиглот се сети, че имало и някакво сведение, че Валин е името, с което траките наричали Дионис. Това бърка сметките на онези, които отъждествяват Дионис със Загрей (и Сабазий), затова изворът не е много известен и не се цитира ама хич. Даже ей сега го потърсих и не можах да го намеря. Имам сведението някъде в архив, но документацията ми в папка „История“ е 20 GB и не знам дали ще го намеря (скоро).

    Всъщност града носи името на Вела Пеева

    Знам, че името е ново и на сравнително нова личност, но си позволявам да търся и някакви духовни причини и странни пътища на Провидението, които да възкресят едно старо местно име, макар и по неразбран или неподозиран повод. Знаете, не вервам в „случайности“ (там, където сме склонни да виждаме „случайности“, просто не виждаме Ариман и неговите лукавства).

  6. Тим  27.04.2012 г. | 21:12 ч.

    Преди няколко години споделих част от личните си опитности за Валин (от ПКС) с един приятел, който е завършил класически езици и превежда много от археологическите находки. Понеже Валин искаше сам да разбера откъде му е името, се разрових и видях, че има такъв персонаж – ариец от древноиндийските епоси. Но този приятел-полиглот се сети, че имало и някакво сведение, че Валин е името, с което траките наричали Дионис. Това бърка сметките на онези, които отъждествяват Дионис със Загрей (и Сабазий), затова изворът не е много известен и не се цитира ама хич. Даже ей сега го потърсих и не можах да го намеря. Имам сведението някъде в архив, но документацията ми в папка „История“ е 20 GB и не знам дали ще го намеря (скоро).

    Ха, чак сега разбрах това за „маймунския цар“ от ПКС – те така го превеждали името. Иначе и преди си споменавал, че е персонаж от индийските книжа. Може и да съм те питал преди, но да съм забравил: нали „Вали“ визираш?

    А ако изворът се появи отнякъде или пък се сетиш къде е бил – моля те, пусни го тогава тук, че ми стана много любопитно. 🙂 Ама само ако „случайно“ го намериш – не искам иначе да ти губя времето в търсене из 20 GB.

    *Ако съм разбрал правилно за името (малко свободни съчинения) – Валин е дума с произход от, да го наречем, „ангелския език“. Която явно по някакъв начин се е отпечатала в българския поне (и вероятно в Индия). Не ми стана ясно само как става преминаването от корена „вал“ във „вел“ или обратното? Или просто от особеностите на езика и с времето се е изместила гласната – както в много удачния за темата случай с Палена и исполин?

    Да си продължа свободните съчинения – Велин, поне в български контекст, дали не идва от велий? Следователно затова го превеждат като Дионис южните съседи (ако приемем за вярно това, че Дионис идва от основата „дио“). Тоест има своеобразно отъждествяване на добър, велик, голям от една страна и думата за Бог или божества от друга (както например в английския God и good са много подобни). Хм, интересно… Ще ме прощава Валин за лаишките ми разсъждения. 😳

    Всъщност града носи името на Вела Пеева

    Мене точно това изключително, ама изключително ме дразнеше и ме дразни в други случаи с други населени места (въпреки че се уча да ги приемам така, както са). Сега вече поне за себе си ще знам, че както изглежда, това име не е просто така; няма случайности. Нали апостол Павел беше казал нещо за (Божия) ред и безредие (което го има и на корицата на ПКС). 😉

  7. Dani  27.04.2012 г. | 22:09 ч.

    Тим , за малко и аз се присъединявам към свободните съчинения. Преди много години съм ходила във Велинград и винаги асоциацията ми за името ми е била и в момента така ми идва, Велик, не мога да го обясня защо.

  8. Стопанина  27.04.2012 г. | 22:47 ч.

    нали „Вали“ визираш?

    Да, Вали/Валин/Балин.
    BTW името Вали едва ли се превежда като маймунски цар. По-скоро Маймунски цар е било прозвище на Вали(н)/Бали(н). Както Луи е личното име, а Кралят-слънце е епитет. Това обаче не означава, че Луи се превежда като крал-слънце. Нека не се предоверяваме на „разбирачи“, които с лека тълкуват „Рамаяна“.

    как става преминаването от корена „вал“ във „вел“

    Не е задължително да става такова преминаване. По-скоро става дума за преминаване от един език в друг и после връщане във видоизменена, вече неузнаваема форма.

    Може например името първоначално да е било Балин. То идва от Бяльо чрез затвърдяване на „б“-то. Обаче имаме и втори, напълно независим произход на името Балин в България, което идва от румънско (романско) влияние. А вариантът Балин го има и като алтернатива на Валин също при индусите.

    Ако вземем името Балин (българското или румънското) и го прекараме през гръцки, получаваме Валин, защото гърците нямат „б“. Ето един начин да получим Валин от Балин. Логически трудно можеш да свържеш нашата дума „бяло“ (и името Бяльо) с Валин, но с малко разходки из съседни земи и езици и връщането обратно чрез смесени бракове и всевъзможни културни влияния всичко става обяснимо.

    Ако приемем, че първоначалният вариант на името идва от БЯЛ/БЕЛ, ето едно елементарно „преминаване“ – въпрос на местен диалект и дали едното тракийско племе казва бЯл, а друго – бЕл. Днес имаме какви ли не вариации на името:

    Белин – м. 23
    Белина – ж. 61
    Валина – ж. 5
    Велин – м. 879
    Велина – ж. 343

    По данни от Честотно-тълковен речник на българските имена, 1975 г. В бройката не влизат разните умалителни и производни като Белинчо, Велинко и т.н.

    Защо, ако БЯЛ/БЕЛ е оригиналът, са повече вариантите с „В“? Много силно гръцко влияние? Не! Както правилно си посочил, намесва се думата „велий“ (голям, могъщ, велик). Думата Велин започва да се свързва с „великото“, а не с първия си вариант – „бялото“, а освен това също е царско име. В домашни (българските) извори името на Тервел всъщност е Тривелий (Триждевелик, аналог на Трисмегистос).

    Велин, поне в български контекст, дали не идва от велий?

    Накратко, да. Обаче този български контекст на Велий е сравнително нов, от новата ера, даже може би след 4-5 век нататък. Тук говорим за по-старият контекст, бялото, което се е променило от новия контекст – търсенето не на бялото, а на величието, кой както си го разбира.

    Аналогично, например името Иван може и да идва от Йоан в следхристиянски времена, но в още по-стар контекст идва от Йехова. Някой може да се чуди как Йехова става Иван. Ами ето така, става – с чудеса!

    А ако изворът се появи отнякъде или пък се сетиш къде е бил – моля те, пусни го

    По тази причина го търсих – да го кача. Обаче дори не можах да си спомня дали беше от гръцки, или от латински източник. И от кой век…

  9. Gergana  27.04.2012 г. | 23:28 ч.

    Белин, зевзек самин, вели:
    „Спа, спа, наспа се. Я, се събуди!“
    Три пъти простря се,
    един път разшири.
    Новото е старо,
    но по-добро, нали?
    Латински и гръцки са само за наглед,
    българският има по-добър приглед.

  10. jj  28.04.2012 г. | 15:31 ч.

    Привет Стопанино,
    При следващо посещение в района на Велинград, може да отделиш време за посещение на язовир Белмекен – 2000 м. над морското равнище. Това е едно от прекрасните места в Рила. Силно си пожелавам след време феновете на този сайт да си направят сбирка на Белмекен. Когато съм там имам чувството , че някой се грижи за мен, усещам се сигурен, разумен, спокоен, силен. Пожелавам на всеки един да посети Белмекен и да изпита своето преживяване.
    Поздрави.

  11. Емо  28.04.2012 г. | 16:01 ч.

    Красиво и ритмично.
    Готино написано – за теб типично 🙂

  12. Savana Blue  28.04.2012 г. | 19:33 ч.

    Би било чудесно да има срещи на форума и на феновете на http://www.otizvora.com
    Подкрепям идеята на jj

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.