Цар Симеоновият Съборникъ – изследвания II: допълнено издание

На 6.IX.1821 г. в Главния архив на Министерството на външните работи в Москва, постъпва голям ръкописен сборник, известен под названието Архивен сборник. През следващите 180 години той изиграва важна роля в историографията на руската средновековна литература. Екатерина Велика предава този сборник за съхранение на своя канцлер граф Безбородко, а след неговата смърт се зачислява в най-тайния от руските архиви, като през последвалото столетие само неколцина учени са имали достъп до него.

Княз Михаил Оболенски, който от 1831 г. до смъртта си в 1872-ра завежда архива, посвещава повечето от времето на управлението си за изследване на този ръкопис и установява, че е препис от друг ръкопис от XIII век. А също и че негов протограф е огромен сборник, съставен от известния презвитер Григорий от X век, книжовник на Преславската школа, който е занесъл своя сборник в Киев. Според княз Оболенски първоначалният сборник-протограф — „Цар Симеонов Съборникъ“ — е съдържал три раздела: 1) исторически, включващ части от Библията, 2) четири исторически съчинения и 3) един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен.

След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. А един от тези преписи, съдържащ почти целия втори раздел, е известният като втора руска книга „Изборник Святослава 1073 года“. По-късно се установява, че посвещението „на княз Святослав“ е написано върху изстърганото посвещение на българския цар Симеон Първи. Още по-късно става ясно и че 4 листа от българския оригинал с посвещението, 4 илюстрации и 2 начални заставки тази книга са заети от българския оригинал.

Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие от редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземляр от оригинала, спасен и съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.

БЕЗПЛАТНО ИЗТЕГЛЯНЕ НА КНИГАТА:

Основен текст: 1-74 стр. (PDF, 2.1 MB)
Приложение: 75-131 стр. (PDF, 19.6 MB)

Поради големината на втория файл, който съдържа фотокопия от книгата на княз Оболенски, е рисковано да го зареждате в браузъра си, тъй като програмата може да забие. Препоръчително е да свалите двата файла (десен клик > Save Link As…) и да ги четете локално на компютъра си. Първият том с изследванията на д-р Чилингиров върху „Цар Симеоновият Съборникъ“ можете да изтеглите от тази страница.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

6 коментара за "Цар Симеоновият Съборникъ – изследвания II: допълнено издание"

  1. Стопанина  05.05.2012 г. | 15:09 ч.

    Печатната версия вече може да се намери на пазара. Основното място на разпространение е в книжарница „Български книжици“ (до градинката пред Кристал в София).

  2. Веселин  14.01.2016 г. | 21:47 ч.

    Уважаеми Стопанин, книгата „Несколько слов о …“, която през 1870 г. публикува Княз М. А. Оболенски и отнасяща се до споменатото в текста Ви, както и тази, която публикува неговата дъщеря, княгиня Анна Михайловна Хилкова, 2 години след кончината му, „Изследования и заметки княза М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ“, включваща неговите изследвания, от началото на октомври 2013 г. са ми под ръка, под формата на сканирани фототипни копия. Към тях има и други негови публикации на исторически исторически теми, които доказват, че Григорий презвитер мних на всички църковници на Българските църкви в Х-ти век, по повелята на Симеон Велики, е занесъл в Киевска Рус огромен брой български книги, които са поставили основата на руската грамота (по израза на Княз Оболенски) и култура. Ако само малко си припомните откриването на зимните Олимпийски игри в Сочи, през 2014 г., с представянето на буквите ни пред милиардите зрители, Русия му отдаде подобаващата почит!

  3. Стопанина  14.01.2016 г. | 22:31 ч.

    Веселине, не разбирам за кой мой текст става дума.

    Не разбрах и на кого Русия е отдала почит. Нали не забравяме, че Русия няма никакъв интерес и никога не е казвала, че тези букви са български?

  4. Мислещ  15.01.2016 г. | 08:25 ч.

    Веселин
    Ако само малко си припомните откриването на зимните Олимпийски игри в Сочи, през 2014 г., с представянето на буквите ни пред милиардите зрители, Русия му отдаде подобаващата почит!

    Да, така беше!
    Но, го направиха за наша сметка! Никъде не споменаха, България, нали?
    На скоро имах леки спорове в един рускоезичен форум по темата. Те до ден днешен си вярват, че това е тяхна азбука, а ние сме поредните готованци, които сме получили нещо от тях!

  5. Петьо  15.01.2016 г. | 10:54 ч.

    По-образованите руснаци знаят каква азбука ползват. Може и да не се афишира много, ама чак пък да не се признава. А пък съвременния вариант на кирилицата, който използваме и си е точно руски – изработен в Холандия по поръчка на Петър Първи. Разбира се тук става въпрос за графично изписване. Отделно повечето шрифтове, които се ползват в електронното пространство в България също са с руско графично оформление, следвайки руските традиции, а не нашите.

  6. Мислещ  15.01.2016 г. | 11:36 ч.

    Петре,
    Благодарение на Русия са съхранени старите български ръкописи, а в руските архиви има много повече документи, отколкото в българските архиви относно приноса ни в руската култура.
    Но, това не пречи на част от по-образованите руснаци просто да премълчават истината.
    Малцина са тези, които открито признаваха и проповядваха за духовният принос на българите към руснаците. Един от тях е акад. Дмитрий Лихачов.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.