Бележки върху новите издания на Словото на Учителя

Встъпление от автора, д-р Асен Чилингиров: С излизането от печат на последните заглавия от обявената през 1966 година програма за отпечатване на неиздаваните, както и на някои издадени преди 1945 г. беседи и лекции на Учителя в техния, според думите на „координатора“ на изданията, д-р Вергилий Кръстев, „автентичен и неподправен вид“, тази програма е изпълнена и се налага известна равносметка. Тази равносметка обаче не смятам направя аз – оставям я на читателя, който най-после ще има възможност да разполага с беседите и лекциите на Учителя без „изопачавания и извращения на текста“ и без „обръщания на словореда, промена на думи и изречения“, в който смъртен грях д-р Кръстев уличава всички редактори на Словото от миналото и до днешни дни без изключение.

Аз съм излагал многократно моето становище за редактирането на Словото на Учителя, също както и за „автентичността“ на дешифрираните текстове, които служат за основа на това издание. Още от 1950-те години имах възможност да работя с такива материали и познавам сигурно малко по-добре техните особености от значително по-младите от мене, които едва напоследък са имали възможност да се занимават с този проблем. По същия въпрос съм водил многобройни и продължителни разговори с д-р Кръстев, за последен път през месец август 1998 година. При всички тези разговори не само че винаги съм поддържал тезата, че дешифрираните стенограми не могат да служат за основа на едно издание на Словото в този вид, в който са стигнали до нас, без те да бъдат редактирани, но съм му предоставял и достатъчно силни аргументи в подкрепа на моята теза.

За да не бъда голословен, още преди четири години му предадох един списък на около 600 грешки, променящи до неузнаваемост смисъла на текста, които намерих в дешифрираната стенограма на само една от лекциите. А това представлява средно повече от една грешка, т.е. едно изречение на страница, предадено в изменен и съответно погрешен вид. През следващите години, и то още преди да започне изпълнението на програмата на д-р Кръстев, повечето от тези лекции излязоха в две различни редакции, като нито една от въпросните грешки не беше поправена.

Ето примери за какви грешки става дума при тези лекции…

Редакцията на Словото:
Бележки за новите издания на Словото на Учителя,
отпечатани по програмата на д-р В. Кръстев

(PDF, 22 стр., 239 Kb)

* * *

От Стопанина: Предлагам пълния текст само в PDF формат, тъй като включва специфични знаци и особена подредба, която не мога да възпроизведа ефективно в онлайн вариант. При отваряне на файла е възможно да излезе малък прозорец с въпрос дали искате да пуснете документа на цял екран. Каквото и да изберете — „да“ или „не“ — няма особено значение.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

70 коментара за "Бележки върху новите издания на Словото на Учителя"

  1. Вал  23.04.2012 г. | 05:33 ч.

    Защо всъщност всички намиращи се редактори не работят заедно върху преработката на текстовете от стенограмите, а всеки трябва по отделно и всичко да излиза в различни варианти?

  2. Мислещ  23.04.2012 г. | 07:41 ч.

    Защо всъщност всички намиращи се редактори не работят заедно върху преработката на текстовете от стенограмите, а всеки трябва по отделно и всичко да излиза в различни варианти?

    Валя, ти как виждаш това да се случи. Различни редактори, може би някои и не се познават, работещи на доброволен принцип – кой, когато и както намери за добре, да седнат, превеждат, набират и редактират.
    За да стане това трябва доста добра организация, което пък от своя страна изисква, първо време, второ финансов ресурс. Не мисля, че е толкова елементарно, както ти го изкарваш. 🙄

  3. Peter  23.04.2012 г. | 11:29 ч.

    Дълбок поклон и искрена благодарност към д-р Асен Чилингиров за положения от него огромен труд и пълна отдаденост на своя народ.

    Колко от съвременниците му доказано притежават неговата рафинираност във всяко едно отношение – висока нравственост, съчетана с изключителна научна ерудиция и дълбоко познаване на наследството, завещано ни от Учителя? Ако днес има подходящ човек, който да се нагърби с цялостна редакция на Словото на Учителя, то това е именно д-р Асен Чилингиров.

  4. Вал  23.04.2012 г. | 19:50 ч.

    Оги, виждам го някак си. Има една приказка – има ли желание, има и начин, няма желание – няма начин. Но все едно…

  5. Savana Blue  25.04.2012 г. | 22:21 ч.

    Аз предлагам докато са живи, д-р Асен Чилингиров и д-р Вергилий Кръстев да се срещнат и разберат по братски в името на словото дадено ни от Учителя Беинса Дуно. И двамата са работили десетилетия в тази насока. И двамата знаят изключително много. След тях оставаме ние с нашата интуиция. А, и още нещо. Кому е нужно Общество Бяло Братство
    http://www.beinsadouno.org/ да е регистрирано по закона за вероизповеданията http://hpberov.blogspot.com/2008/11/blog-post_03.html
    Все едно антропософското общество да се регистрира по закона за вероизповеданията. Ужас !

  6. Peter  26.04.2012 г. | 10:25 ч.

    „Аз предлагам докато са живи, д-р Асен Чилингиров и д-р Вергилий Кръстев да се срещнат и разберат по братски в името на словото дадено ни от Учителя Беинса Дуно.“

    Не знам доколко една такава среща е реалистична… За мен лично, д-р Вергилий Кръстев допуска известно залитане в нездрава посока, която може да превърне живото Учение в поредната мъртвородена религия. Визирам част от схващанията и душевните му настройки, изразени чрез декларираното негово верую и по-точно това:

    „II. Вярвам във Великият Учител – Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и Живот, в Слово и в Дух Животворящ, открил Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 1922-1944 г. за пръв път на земята и във Вселената. Словото му бе Бог. И Бог бе в Сила, Дух и Мощ чрез Словото му.
    ІІІ. Вярвам във Великият Учител – Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа.“

    Това негово верую в определена степен възпроизвежда Никео-Цариградски символ на вярата, но може да се възприема и като негова сериозна опозиция и дори пълно отречение. Подобни трактовки могат да доведат единствено до разделение и противопоставяне сред самоопределящите се като християни.

    За сравнение с веруюто на д-р Вергилий Кръстев ще цитирам началото на Символа на вярата:

    „1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
    2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.“

    Стопанина също отбеляза в един свой коментар, че една такава подмяна и съпоставка е най-малкото неприемлива и вреди. Това в никакъв случай не омаловажава делото на Учителя, но потенциално може да доведе до известни изкривявания в схващанията, поради престараване и прекалена ревност във вярата.
    При д-р Асен Чилингиров трактовките на Словото изглеждат поставени на много по-здрава основа.

    Допускам, че може да съм на съвсем погрешен път в разсъжденията си, затова моля за снизхождение и извинение. Ще се радвам да науча какво мислят и други хора по този въпрос?

    Още веднъж се извинявам на всички, чиито чувства или разбирания може да съм засегнал по някакъв начин с казаното от мен!

  7. А. Чилингиров  30.04.2012 г. | 08:51 ч.

    По въпросите и поправките на Вап: ЛИНИЯ
    В текста на Учителя не става въпрос за права или крива линия. Той е казал очевидно „да пази линия“. Ако и разговорната форма „да пази линия“ сега да не е често употребявана в съвременния език – а поради това е възможно непознаването на тази форма в младото поколение – тя беше твърде разпространена в говора през миналия век. Отбелязана е и в РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК т. VІІІ, БАН: София 1995, с. 667. Аз не мога да реша, дали в преиздаването на СЛОВОТО през следващите години ще трябва да се дават пояснителни бележки при всички подобни случаи. Това трябва да реши следващото поколение.

  8. Вал  30.04.2012 г. | 10:40 ч.

    Д-р Чилингиров, здравейте!
    Тази разговорна форма ми е позната, но за мен не е очевидно, че е тя е била употребена, понеже се казва „кръстът“, а не „човек“. Но ще се съглася и с Вас, че не става въпрос и за права или крива линия – това, което аз давах като пример. Всъщност права линия е дори малко абсурдно действително, но смисълът на изречението в крайна сметка според мен се отнася до кръста (по-скоро естествената линия на кръста).
    Не знам до колко обаче тоя спор е важен и дали не издребнявам. И все пак Словото е съставено от всички тия малки примери.
    Аз от години чета лекции от Учителя и съм привикнала към начина му на изразяване. Случвало ми се е и ред пъти да попадна на някакъв текст в интернет и да разбера, че е от Учителя, още преди да съм проверила автора, точно заради това специфично изразяване!
    Не знам Вие какво смятате по този въпрос. Една книга или един текст примерно, може така силно да бъде изменен от редакцията, че напълно да се изгуби замисълът на автора и всичко онова, което той е вложил заедно с думите.
    Според мен при самото издаване на Словото, бележки не са необходими. Нужно е пълно разбирателство преди издаването обаче. Човек взима книгата и се вглъбява – неприятно е, когато, увлечен в някакъв текст, трябва постоянно да прекъсваш четенето, за да проверяваш бележките. Това са беседи, а не научен труд и споровете на редакторите и техните пояснения и доказателства трябва да останат помежду им, трябва текстът сам да стои пред читателя с цялата си истинност, че честно и във взаимно съгласие на всички страни е бил редактиран там, където наистина е било необходимо.
    Следващото поколение може да реши много по-добре ако има съветите на предходните поколения. Но е необходимо разбирателство, а не налагане на мнения на различните страни.
    Така виждам аз нещата. Предполагам, твърде идеалистично…

  9. Радо  22.06.2012 г. | 10:21 ч.

    „ОБРЪЩЕНИЕ НА ПЛЕЯДИАНЦИТЕ КЪМ БЪЛГАРИТЕ

    Обръщаме се към Българите. Вие, които сте в България, неслучайно сте избрали това място и това време. Осъзнайте духовната мисия на вашия народ и на страната си. Бъдете горди (но не възгордени), че сте българи и че Мировият Учител Беинса
    Дуно (Петър Дънов), е дошъл във вашата страна. Запознайте се лично с това учение, за да не бъдете манипулирани от невежи личности, които (съзнателно, или не) служат на тъмните сили.
    Не съдете за Учението по отделни хора и от преразкази, а пийте от идвора – той е до вас. Изворът на Истината е във вашата страна.“

    http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Taini%20obshtestva/emilia.manolova-taini.proekti.pdf

    До къде стигнахме ….. и плеядианците да ни го казват …. 😀

  10. Van  22.06.2012 г. | 17:41 ч.

    Не е ли това с Плеядианците толкова проверимо, колкото и Бъзикилийкс. Едно приятно пожелание, в най-добрия случай.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.