Масовото измиране на деца и двуликата карма на бъдещето

„Зловеща катастрофа отне живота на 28 души в Швейцария късно във вторник, 22 от загиналите са деца, останалите 24 пътници са с наранявания с различна тежест. […] Причините за катастрофата ще се изясняват дълго – първоначалната версия, че шофьорите на автобуса са били преуморени, не се потвърждава, защото трагедията се е случила близо половин час след началото на пътуването.“Монитор

* * *

Интересен цитат, където впечатление правят изразът „зловеща катастрофа“ и прозрението, че „причините ще се изясняват дълго“ (ако изобщо някога се „изяснят“). Какво означава „зловеща катастрофа“? Това означава, че колкото и да е ужасна катастрофата сама по себе си, тя вещае (сиреч е предвестник на) нещо още по-ужасно в близко или по-далечно бъдеще. Чудя се, дали колегата от „Монитор“ е имал нещо предвид, като е писал горното, или неправилно е използвал думата „зловеща“, вместо, да речем, „изключително тежка“ или „страшна“ катастрофа? Думата „зловещ“, ако е употребена правилно, има отношение към бъдещето.

Питам се тия неща, защото според мен авторът на статията е прав, както ще стане дума по-долу. Просто не съм сигурен, че е използвал тази дума съзнателно – може би му е дошла от „горе“ и той я е използвал, без непременно да е бил наясно какво всъщност ни се казва с нея.

Що се отнася до „причините за катастрофата, които ще се изясняват дълго“, разбирайте „изясняване на кого да се лепне вината“, за да бъдат „възмездени“ близките на загиналите. Но задоволяването на опечалените съвсем не означава истинско „изясняване“ на „причините за зловеща катастрофа“. Не и в смисъла, за който аз ще пиша. Ще пиша от гледната точка на Антропософията, доколкото го позволяват собствените ми ограничени познания за истинските първопричини и какво е отношението им към „зловещото“ и бъдещето.

Бързам да ви уверя, че няма да правя повърхностни причинно-следствени връзки, каквито например правеше Дедо Николай след концерта на Мадона и трагедията с потъналото корабче „Илинден“ в Македония. Такива обяснения за „внезапната карма“ относно причините на катастрофата в швейцарския тунел може и да вършат работа в лаишкото православно богословие, но мен не ме задоволяват и не се вписват в моето символ верую. Все пак нека уточня, че в съдбата на тези 22 загинали деца, повечето от които са били от Холандия, може би действително е било заложено да изкупят част от народностната карма, но Рудолф Щайнер изрично набляга, че законите на кармата са много сложни – всеки отделен случай трябва да се проучи ясновидски, тъй като прилагането на „универсални шаблони“ може да ни вкара в заблуда.

Ще предложа два цитата от антропософските книги, които може би ще хвърлят светлина върху духовните първопричини за трагичното събитие:

„Помислете колко е важно за съвремието, когато толкова хора умират в млада възраст. Ние можем да си кажем: „До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света.“ – Това вече съм го разглеждал и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки. И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук, и доколкото те са млади хора, чрез тази общност с мъртвите може да се породи един оживен духовен живот. Това ще се породи, когато материализмът не може да разгръща така силно своята сила, че Ариман да простре пипалата си и да победи всички човешки сили.“ (Събр. съч. 182, лекция „Смъртта като преобразяване на живота“)

С други думи, чрез (само)жертвата на деца се постига едно ефективно противодействие на влиянията от ариманичните духове. Облекчава се и кармата на материализма, на която е подвластно цялото човечество. Тъй като починалите деца стоят много по-близко до нас, въплътените хора на земята, тези загинали деца ще могат да ни въздействат по-добре (в сравнение с починалите възрастни) за появата на нови импулси в духовния ни живот. Ето как трагичното събитие с катастрофата на онзи автобус в Швейцария може да се отнесе към кармата на бъдещето – не в „зловещ“, а в изцяло позитивен смисъл. За зловещото обяснение ще стане дума чак накрая.

Преди това нека уточня защо смятам, че смъртта на тези 22 деца няма отношение към кармата на миналото и към личната им карма. Ще го направя с втория цитат от Щайнер, който е обяснението на един въображаем пример с 500 човека, които загиват заедно при един пожар.

„Възможно е общото изживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат определена съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например сдружения, формиращи се сега, дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечното минало са преживели някакво общо нещастие.“ (Цитатът е от отговорите на въпроси от слушатели след лекциите, публикувани в Събр. съч. 135.)

Казано иначе, трагичната смърт на тези 22 деца също може да се обясни с кармата на бъдещето. И отново в положителен смисъл, а не зловещ: може би един ден тези деца, които са отпътували заедно за духовния свят, в един бъдещ отрязък от време ще се завърнат заедно на земята и ще образуват някакво общество, водени от общи идеали.

В този смисъл са и обясненията на Щайнер в извънредната лекция „Мефистофел и земетресенията“, където разяснява за бъдещата карма на хора, които масово измират при природни бедствия: земетресения, изригване на вулкани и т.н. От само себе си се разбира, че е малко вероятно десетки, стотици и дори хиляди души, които умират заедно при една катастрофа или бедствие, да са имали една и съща карма. Особено в такива случаи е нормално да приемем, че са загинали и напълно невинни (или по-точно казано: кармично необременени) хора, които задължително ще бъдат компенсирани в следващите си животи. Тоест по този начин, чрез загиването им невинни, те си създават не отрицателна, а положителна карма.

С изписаното дотук, вярвам, успях да очертая няколко вероятни първопричини за трагедията в онзи тунел. Причини, които със сигурност няма да се появят в материалистичните доклади и вестникарските статии, основани на полицейските разследвания. Каквито и „причини“ да обявят, тези „причини“ всъщност ще са последствия от истинските първопричини в духовния свят с оглед на кармата – била тя от миналото или за бъдещето.

Къде е мястото на „зловещото“ във всичко това?

Както заявих по-горе, съгласен съм с написаното в „Монитор“. Интуицията ми го подсказва, но ще трябва да го проверим с времето – времето ще го докаже. Не е само до интуицията. Имам и нещо конкретно предвид от лекциите на Щайнер. Докато пиша тези редове, нямам възможност да намеря от кой лекционен цикъл беше изказването, но при първа възможност ще го добавя. (Ако сте попадали на него и се сещате откъде е, можете да ми помогнете с посочване на точния източник.) Тук ще го перифразирам по памет.

В общи линии Щайнер казваше, че често децата и особено младежите, които умират във възрастта на половото съзряване – до навършването на 17 години – се заемат със специфична задача на оня свят. Те посрещат умиращите „долу“ и ги напътстват в живота им „горе“, в духовния свят. Освен това участват в насочването на душите, очакващи ново въплъщение, при слизането им към народа и родителската двойка, които са предварително определени с помощта на духовните Същества от Йерархиите.

Всички деца, загинали в катастрофата онзи ден, са около 12-годишни. За много от тях може да се предполага, че вече са били с окончателно „наместено“ астрално тяло и в началото на половото им съзряване. Това ги поставя именно в „специалната категория“ умиращи деца, за която стана дума – тези, които посрещат душите, напускащи Земята. И точно в това за мен се състои „зловещото“. Ако на оня свят имат нужда от много съработници, които да помагат при посрещането на мъртъвци, може би със страшна сила наближава онова пророчески описано време, когато милиони, дори милиарди души ще измрат за съвсем кратко време на Земята.

Това е спекулация, лично мое предположение – пръв го уточнявам – но според мен има основания поне да имаме и това предвид. С казаното не желая да предизвиквам страхове – напротив. Целя само всеки да го има предвид и да се подготви. Ясно е, че става дума за хладнокръвно отношение към тези неща, преди всичко за психическа подготовка, защото кой, как и дали ще оцелее – това за мен е Божа работа.

Уточнение: Моето „зловещо“ обяснение за завчерашната трагедия по никакъв начин не влиза в противоречие с по-горе написаното за положителната карма. Всъщност го допълва. Хората, които умират в млада възраст, може и да упражняват въздействие върху човечеството, като противодействат на Ариман, но това не означава непременно, че позитивните въздействия ще бъдат уловени от човека, приспан и своеобразно умъртвен от материалистичния светоглед. Няма защо да се лъжем – духовната слепота и глухота сред „живите“ ни съвременници все още е масово явление.

Така или инак, тези и всички други деца, които умират преждевременно, може да успеят да предотвратят донякъде триумфа на Ариман, но има някои неща, които са определени да станат: едно от тях е въплъщението на Ариман; друго – балансирането на Земята и Небето, което включва и масовото измиране на много, много хора, включително изчезването на цели народи, за което ни подготвят психически пророците. За да можем да не се пречупим в кулминацията на мрака и да кривнем от Пътя.

Може да възникне възражение…

Мога да формулирам възражението така: „Умирането на 22 деца на едно място е трагедия, но всеки Божи ден по света умират много повече деца – разликата е само, че това не става на едно и също място и в един и същ миг като при една катастрофа. Трагедията в Швейцария ни се струва ужасна само защото смъртта на децата е концентрирана на едно място и е дошла за всички по едно и също време.“

В известен смисъл това може да е вярно. Много са децата, които умират ежедневно по целия свят. Но все пак това не трябва да ни приспива и да ни пречи да забелязваме кога „нормалното ежедневие“ започва да се проявява в натрапчиво концентриран вид.

Само за последните месеци в Сирия бяха убити над 300 деца, преди да спрат да броят жертвите – междувременно бройката може да е станала много по-голяма. Кръвопролития в такива мащаби не са ежедневие от памтивека. Геноцидът и касапщината срещу деца е сравнително съвременно явление. Друг пример… От септември 2000 година в конфликта между Израел и Палестина са убити 125 израелски деца, а малолетните и непълнолетните палестински жертви са 1471! Няма да изброявам черни статистики от целия свят – само ще отбележа, че България също не е подмината от „странна“ концентрация на зловещи или просто нелепи случаи, при които децата взеха да мрат като мухи.

И така, не живеем в Царството Божие и е „нормално“ (или поне очаквано), че някъде ще измират деца. Докато има млади наивници, готови да водят войните на стари мошеници, ще има жертви, а сред жертвите – и деца. Проблемът за мен е в зачестяването и особено в концентрацията на тези събития. Убеден съм, че тя води както към нещо положително, така и към нещо, което няма да ни допадне. Може би, ако сме будни, трябва да се ослушваме и оглеждаме за двете. С цялото интелектуално хладнокръвие и с цялото сърдечно състрадание, на които сме способни.

* * *

Автор: Иван Стаменов – Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

44 коментара за "Масовото измиране на деца и двуликата карма на бъдещето"

  1. Вики  27.03.2012 г. | 00:48 ч.

    детцките души
    ДЕТСКИТЕ

  2. ВОДА  27.03.2012 г. | 10:02 ч.

    – просто за жалост имам пропуски в правописа си , не се дразни 🙂

  3. Leo  28.03.2012 г. | 20:10 ч.

    Думата „зловещ“, ако е употребена правилно, има отношение към бъдещето.

    Има ли откъде да научим ‘разширеното’ значение и на други думи?

  4. Крис  25.05.2012 г. | 23:09 ч.

    Здравей,
    прави ми впечатление, че ти или Вие, Стопанин, както предпочитате, обяснявате един или повече конкретни случаи чрез цитати на Щайнер.
    Самият Щайнер обаче в текста по- горе казва,че всеки един случай трябва да бъде разгледан ясновидски, защото може много да се сгреши.

    Оставам с впечатление, понеже сте толкова убеден в това, което говорите, че притежавате ясновидски способности и също, че сте виждали вече етерното тяло на Христос?

  5. Стопанина  26.05.2012 г. | 15:22 ч.

    @ Крис

    Първият абзац съдържа невярно твърдение. Не обяснявам нищо конкретно, а давам няколко възможни обяснения, без да натрапвам нито едно от тях.

    Въпросите ти по-нататък се основават на невярното твърдение, което току-що опровергах, така че не се чувствам длъжен да отговарям сега. Най-вероятно ще отговоря в някое издание на „Искрено и лично“, когато ще имам и по-добър интернет.

    Сега съм на село и възможностите ми за общуване онлайн са силно ограничени.

  6. Крис  26.05.2012 г. | 18:18 ч.

    Няма проблем, но темата е твърде болезнена, за да бъде изобщо коментирана.
    Възможните обяснения са наистина само възможни, и то – малко.

  7. Лилия  26.05.2012 г. | 19:06 ч.

    Иван, какво мислиш за тези деца, чиито души избират родителска двойка, която в последствие ги изоставя в българските домове-институции, и там както напоследък се оказва те масово мрат в мизерия и в нечовешки условия и отношение към тях… Чия карма изкупват и какво е тяхното „бъдеще“ в Духовния свят?!
    А това, че въпросната катастрофа стана в Швейцария точно, центърът на Антропософията, не е случайно. Няма недосегаеми и богоизбрани държави… Друг е въпросът какво се случва с Антропософията на запад…
    Поздрави!

  8. иван д.  27.05.2012 г. | 12:12 ч.

    Здравейте Лилия! Ако въпросът е към мен ,смятам , че е отвратително.
    Не знам,какво същество трябва да си,за да направиш това.Мнението ми би било субективно ако само цитирам Щайнер,не съм ясновидец,така че мога само да кажа,че имаме нужда силно от Христос.Има един подкаст на Стопанина за ариман,номер 11,ако не си го чула,сега е момента.Поздрави!

  9. Лилия  27.05.2012 г. | 16:05 ч.

    Здравей, Иван Д.
    Много благодаря за насоките ти. Попаднах и на други неща и ги изслушах с голямо внимание.
    Моят въпрос беше към Стопанина, както тук наричате Иван, или Иван Ст., но всеки, който се чувства Иван и добре дошъл да ми отговори! 🙂

  10. иван д.  27.05.2012 г. | 16:43 ч.

    Оооо,извинявам се! Надявам се Стопанина да прости.Съвпадение,понеже имам по горе коментар и така…! Поздрави!

  11. Лилия  28.05.2012 г. | 12:42 ч.

    Привет, Иван Д.! То няма случайни неща… Твоята препратка ме импулсира в определена посока… Но въпреки това очаквам отговор от Иван Ст.
    Посоката Иван Д. е следната: напоследък си давам сметка, че България и по-точно различните институции-домове, които все още съществуват у нас, в които измират деца, възрастни хора, психичноболни хора…, са абсолютна концентрация на Ариман и то възможно най-изявена. Но някак ние не можем да излезем от този род ариманични структури вече десетилетия, и това е не само лична карма на тези измиращи същества, не само да приемем, че имат и вид родова карма, но и практически наша народностна карма…Защо точно тук в БГ се случва това?! И най-парадоксалното – отново Ариман, под формата на половинчати проекти и проектчета, с европари, завоалиран в „нови методи на парче“ за деинституционализация или за каквато и да е „промяна“ в тази насока, отново Ариман идва, за да „спасява“ Ариман, значи Ариман на квадрат…
    В същия момент имаме и голяма концентрация на духовна мощ в тая държава! И много от чужденците-антропософи /реално посветени в антропософията го знаят!/ Тук, в тази държава има истинско огнено-духовно семе /малцина са, но съществуват/… И битката наистина ще е мощна – между Христос и Ариман на квадрат! Защото оказва се, че българският народ често е мързелив, трудно възприемчив, труднопроменлив, вечно изчакващ, покорен, но на практика има едно зрънце предпазливост в него, усет за фалши… И така дори някои „духовни“ проекти, идващи отвън/практически ариманични, а не Христови по своята същност/, които се гласят за България пропадат, случайно или не… от моя опит… знам това.
    Поздрави! 🙂

  12. Лилия  28.05.2012 г. | 14:00 ч.

    А ето и една интересна статия от днес по въпроса за българското „мълчание“ 🙂
    http://www.dw.de/dw/article/0,,15980972,00.html

  13. иван д.  28.05.2012 г. | 15:18 ч.

    Здравейте! Всичко по темата: GA-140.Препоръчително по темата.Поздрави!

  14. Лилия  28.05.2012 г. | 16:33 ч.

    Благодаря много! Ще се заема с ГА 140 в следващите дни. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.