Музиката: Една възходяща разходка по петолинието

„Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Чрез музикалната хармония Божият дух ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността.“ – П. Дънов

Защо окултните науки и различните религии от всички времена отделят толкова специално внимание на музиката? Р. Щайнер я поставя на най-високо място сред останалите изкуства, тъй като единствена между тях изобразява не външния, а вътрешния свят на човека. Чрез вибрациите на музикалните тонове можем да контактуваме с Висшите Сили и директно с Господ. Според Питагор, музикалните хармонии служат за балансиране на противоречията между материалното и духовното. В Светите Писания се казва, че в Небесния Свят ангелите „пеят“ в перфектна хармония, разделени в различни „хорове“… Изобщо музиката винаги е съпътствала човека в неговото духовно развитие и е играла много важна и значителна роля във всички религии.

Какво всъщност представлява музиката?

От гледна точка на физиката всеки музикален тон се състои от определен брой вибрации в секунда, или херц. Най-ниският тон има 16 вибрации в секунда. Под тази цифра говорим за удари. От 20000 херца нагоре говорим за ултразвуци, които човешкото ухо не може да възприеме. На всеки 8 тона, или на всяка октава, броят на вибрациите се удвоява: 16, 32, 64, 128 и т.н. Когато се настройва един струнен инструмент или се акордира пианото, на практика се опъват струните, за да достигнат необходимия брой вибрации в секунда. Ако са повече, тонът е по-висок, ако пък са по-малко, тонът е по-нисък.

В най-ранната предучилищна възраст музиката е абсолютно необходим елемент не само за музикалното възпитание на малките, но и за тяхното психо-моторно и социално-комуникативно развитие.Чрез универсалния език на музиката детето се научава и да интерпретира правилно езика на природата и заобикалящия го свят. От седмата година нататък, като педагогическо средство, музиката има много важна роля, защото е единственият училищен предмет, който е свързан с почти всички останали:

• Математика: размерите 2/4, 3/4, 4/4 и т.н. всъщност са математически дроби, както и музикалните фигури: цяла 4/4, половина 2/4, четвъртина 1/4, осмина 1/8… С тях отмерваме продължителността на тоновете, т.е. ритъма.

• Граматика: музиката е съставена от фрази, периоди, части, също както литературните фрази и изречения.

• Поезията може да се превърне в текст на песен, а едно литературно произведение би могло да се разкаже и с музикален език.

• Историята на музиката е тясно свързана с историята на човечеството.

• География: не само всеки народ и страна имат своята специфична народна музика, но и всяка област и район в отделните държави притежават собствена музикална и фолклорна традиция, която ги отличава от останалия свят.

• Освен физиката като цяло, един неин дял – акустиката, е тясно свързан с музиката, защото разглежда как се възприемат звуците в различни видове отворени и затворени помещения.

• Анатомия: най-красивият музикален инструмент е човешкият глас. За да се свири на какъвто и да било музикален инструмент, влизат в действие различни анатомични органи.

• Психология: с универсалния език на музиката могат да се изразят и предизвикат цяла гама от чувства, емоции и преживявания.

• Медицина. Напоследък се създаде нов вид лечение, наречено музикотерапия.

• Логика. Нищо в музиката не е случайно, а следва един определен логичен ход.

• Спорт: много спортни дисциплини (художествена гимнастика, фигурно пързаляне, синхронно плуване и др.) са невъзможни без музика.

• Електронната музика е тясно свързана с информатиката.

• Балетът и всички видове танци, а също театърът, киното, литературата и изобразителното изкуство, са свързани с музиката. Пример за връзка между изобразителното изкуство и музиката: „Картини от една изложба“ от руския композитор М. Мусоргски.

Но как всъщност човек възприема и интерпретира музиката?

Предлагам една алтернативна гледна точка. Както петте линии на музикалното петолиние, ние имаме пет различни начина на възприемане:

1. Слушане
2. Изучаване
3. Изпълняване
4. Преподаване
5. Създаване (композиране)

1 – Слушане. На първата линия на петолинието, в най-ниската фаза на музикално възприемане, човек развива своята индивидуална култура, слушайки различни видове произведения. Според собствените му вкусове, някои му харесват повече, други по-малко. По този начин индивидът се научава да различава разнообразните стилове и музикални жанрове. По-голяма част от хората се спират и остават на този етап. Но когато слушането е насочено и придружено с обяснения, музикалната култура става по-богата. Ако от млада възраст е започнато в правилна насока, музикалното възпитание на някои деца и младежи ще ги поощри да преминат към втората фаза на музикално възприемане:

2 – Изучаването на даден инструмент. С това човек се качва на втората линия на петолинието и навлиза по-дълбоко в музикалното изкуство. Започва да развива музикалният си слух. Ако е упорит, се научава на търпение и самодисциплина. Всеки ден редовно се упражнява, знанията му се разширяват значително. Трудът му дава плодове, започва да изпитва наслаждение и удовлетворение, когато изпълнява научените произведения. Мнозина се спират на тази фаза, свирейки за лично удоволствие или за обогатяване на общата си култура. Съвсем малко хора продължават своето развитие в тази област, избирайки музиката като професия. Те са тези, които се качват на следващата, трета линия на петолинието.

3 – Изпълнители: оркестранти и концертмайстори. Научили са вече много за музиката, омаяли са се от магическия й чар и са решили да й посветят живота си, да станат артисти. Обикалят света на турнета, участват в конкурси и фестивали. Продължават да се упражняват от четири до осем часа на ден, само за да поддържат техниката, придобита през годините на обучение с много труд и лишения.

Ето поредният концерт: публика, почитатели, критици, автографи. И за сетен път идва това странно усещане, което те разтърсва отвътре, съчетава едновременно страх и възбуда – нарича се сценична треска. Най-после си на сцената, всички очи са вперени в теб. Тишина. После магията започва. Музиката те грабва, обгръща те изцяло и те понася в своите необятни и прекрасни светове… Забравяш всичко наоколо. Свирейки произведението, ти едновременно се наслаждаваш, споделяш и даряваш на слушателите това наслаждение. С последния акорд магията изчезва. Отпускаш се изтощен, но и удовлетворен. Както винаги, си търсил да дадеш на слушателите максималното от себе си. Гръмват ръкоплясканията. Публиката, екзалтирана, отвръща на положените усилия с любов и обожание. Емоционалната обмяна е изпълнена.

С любов е дадено и с любов е прието. Кратка почивка, събиране на силите и отново към следващото изпълнение, към следващите концерти, с пълна всеотдайност… Но не всички професионални музиканти се спират на тази фаза. Една част от тях се качва на следващата, четвърта линия на петолинието.

4 – Музикални преподаватели. Много от изпълнителите са и учители. Други избират само едната или другата професия. Преподаването е специфично изкуство, друга творческа мисия. Тук въпросът не е „какво?“, а „как?“. Как най-добре да преподаваме знанията, които притежаваме? Първо и главно: с любов. После с щедрост, всеотдайност и уважение към ученика. По какъв начин да запалим искрата и ентусизма на децата към музиката и музикалната професия? Пак с любов, но и с различен подход към всеки, съобразно неговите индивидуалност и характер. Как после да я поддържаме в учениците тази искра през дългите години на обучение? Все с любов, позитивност, но ако е необходимо – и с твърдост. Как да възпитаме бъдещите музиканти на търпение, упоритост и самодисциплина? С любов и личен пример.

Как да ги научим да обикнат музиката и да се възхищават и да разбират великите творци от миналото и настоящето? Като показваме нашата обич и преклонение. Как да им помогнем, като насърчим и събудим скритите таланти, с които Господ ги е дарил? Пак с любов и искрена щедрост.
Ако няма учители, кой ще открива, развива и подготвя новите музиканти? Музикално-педагогическата работа е едновременно творческа, психологическа и много отговорна. Учителят подготвя бъдещето. От неговата дейност зависи дали музиката ще продължи, или не. Но най-много музиката зависи от тези, които я създават. Така идва последната най- висша фаза, петата линия на петолинието.

5 – Композитори. Няма ли ги тях, няма да има и музика. До тази фаза достигат единици, но тук за истинските творци отдаването на музикалното изкуство трябва да бъде тотално. Това обикновенно е придружено от много спънки и страдания. Вибрациите понякога са толкова силни, че някои композитори свършват земния си път с умопомрачение: Шуман, Доницети, Гершуин… За да чуеш и запишеш правилно мотивите, които Ангелите от другия Свят ти нашепват, е необходимо ментално да се настроиш на нужните вълни. Това изисква усамотение и пълна концентрация, което не винаги е възможно. Изисква и една свръхчувствителност. А в грубия материален свят свръхчувствителните страдат много повече от обикновените хора.

От друга страна, Дънов казва, че Любовта се проявява чрез страданието. Истинската музика се ражда от Любовта. Затова без страдание и Любов няма музика! Наградата е неуписуемото усещане, макар и за кратко, че си в унисон с други измерения – с Висшите Светове, обгърнат от необятната Божия Любов. Наградата е и че си успял чрез музиката, която си написал, правилно да предадеш на другите хора Безсмъртното Божие Послание. Ето отплатата за всичките традания!

Световната музикална съкровищница е пълна с безсмъртни творби на такива отлично изпълнили мисията си композитори.

Родени от германския народ: Бах, Хендел, Бетховен, Роберт и Клара Шуман, Менделсон, Брамс, Вебер, Вагнер, Орф, Р. Щраус..

Австрийци: Хайдн, Моцарт, Шуберт, Диабели, Йозеф и Йохан Щраус, Малер, Шонберг…

Италианци: Скарлати, Монтеверди, Вивалди, Чимароза, Клементи, Белини, Росини, Доницети, Верди, Бойто, Пучини, Леонкавало, Маскани…

Унгарци: Лист, Барток, Кодали…

Чехи: Сметана и Дворжак

Французи: Люли, Берлиоз, Гуно, Масне, Дебюси, Сен-Санс, Фуре, Равел, Онегер…

Поляци: Шопен, Яначек и Шимановски

Норвежец: Григ

Испанец: Албениц

Аржентинец: Пиацола

Англичани: Бритъни и нашия съвременник А. Л. Вебер

Руснаци: Глинка, Мусоргски, Чайковски, Бородин, Римский-Корсаков, Рахманинов, Скрябин, Прокофиев, Стравински, Шостакович, Кабалевски…

Арменец: Хачатурян

Американци: Скот Джоплин, Гершуин, Бърнстейн

Румънец: Енеску

Българи: Панчо и Александър Владигерови, П. Стайнов, Д. Христов, Панайот и Любомир Пипкови, М. Големинов, Д. Ненов, Ф. Кутев с огромния му принос за популяризирането на уникалния български фолклор по света.

* * *

Автор: Йорданка Минева

Бел. Стопанина: „Ако си ти“ – композиция на авторката. 🙂

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

17 коментара за "Музиката: Една възходяща разходка по петолинието"

  1. Arctos  04.02.2012 г. | 20:46 ч.

    Страхотно! Страхотно! Поздрави на Йорданка и благодарности за прекрасната статия! Бих се радвал и да ни предложи още от своите композиции. 🙂

  2. Росен  05.02.2012 г. | 13:04 ч.

    Поздравления за статията! Аз самия съм в самото начало на изучаване на музикален инструмент и попадането ми на тази статия обогати знанията и осветли пътя ми. Благодаря ти!

  3. Gergana  05.02.2012 г. | 13:21 ч.

    И аз благодаря!

  4. giordana  05.02.2012 г. | 13:37 ч.

    @ Arctos

    Благодаря.
    За сега нямам други записи на мои композиции за изпращане.

    Искам да допълня имена на още композитори, от световната музикална литература:

    Германци: Глук, Хиндемит…

    Австрийци; Брукнер, Веберн, Берг, Х. Волф…

    Италианци: Перголези, Паганини, Корели,Керубини, Спонтини, Респиги, Бусони…

    Французи: Бизе…

    Унгарци: Лехар, Калман…

    Англичани: Пърсел…

    Българи: Г. Атанасов, К. Кюркчийски„ Чучков, М. Левиев…

    и още много, много други повече или по-малко известни…

  5. Gergana  05.02.2012 г. | 14:08 ч.

    Аз към французите бих добавила и Рамо (Jean-Philippe Rameau).

  6. giordana  05.02.2012 г. | 14:20 ч.

    @ Gergana

    Благодаря, Гергана. Със сигурност съм забравила още. Ето, сега ми идва на ум нашият незабравим П. Хаджиев. На практика е невъзможно да се изброят всички…

  7. Gergana  05.02.2012 г. | 14:27 ч.

    Е, ако ти си забравила, аз пък си нямам и представа дори… 🙂
    Очаквам още статии. Поздрави!

  8. giordana  05.02.2012 г. | 14:50 ч.

    @ Росен

    Благодаря и неб.

    Продължавай с изучаването на инструмента и не се отчайвай, ако няма веднага резултат. Мога ли да знам кой инструмент изучаваш?

  9. Росен  05.02.2012 г. | 18:44 ч.

    Любимият ми инструмент е саксофон (сопрано), бях тръгнал да си купувам китара, а накрая се прибрах в къщи с клавир (йоника) 😆
    Нямам намерение да се отказвам от каквото и да е начинание, което съм подел. Те всичките са важни за пътя ми. Изразявам себе си по много начини, но имаше един порив, който не можех да изкажа, изпиша, изиграя или изрисувам. Тогава осъзнах, че трябва да си купя инструмент (първи, но не и последен ), помислих-осъзнах-купих 😆
    Успехи за напред Giordana.

  10. Захария  06.02.2012 г. | 02:11 ч.

    Чудесна статия, Йорданке! И много полезна за такива като мен – невежи в музикално отношение. И много, много вдъхновяваща! Благодаря ти! 😉

  11. giordana  06.02.2012 г. | 10:13 ч.

    @ Захария

    Много си мила! Радвам се че ти е харесала.

    Да благодарим на снега и полярния студ в Рим, които ме заковаха в къщи от петък. Ако продължава така, кой знае… може да напиша и още една статия…

  12. giordana  07.02.2012 г. | 09:59 ч.

    Една поправка: Композиторът Астор Пиацола е аржентинец, а не испанец. Други, от по-известните, испански композитори, които не съм изброила са: Пдрел, Гранадос, Фала, Сарасате Сеговия.

    Ако Стопаниът, може да ги поправи в статията…

  13. giordana  07.02.2012 г. | 10:49 ч.

    @ Стопанина

    Благодаря.

  14. Дора  08.02.2012 г. | 15:37 ч.

    @ giordana

    Поздравления за статията! В коментара си към нея ще си позволя да посоча едно име – това на диригента Йордан Камджалов, определян като една от сензациите на класическата сцена. Понастоящем българинът е генерален музикален директор на филхармонията и операта в Хайделберг. За спецалното място и важната роля на Учителя Беинса Дуно в живота на маестрото тук .

  15. giordana  08.02.2012 г. | 23:14 ч.

    @ Дора

    Благодаря от сърце, за тази информация! Прочела си ми мислите.

    Имам намертение, да напиша една поредица от статии, посветени на българи- артисти,пръснати по света, за да разпространяват духовна култура, както е предсказал Учителят.
    Този материал, ще ми бъде много полезен. В момента събирам информация, точно за такива личности!

  16. Дора  09.02.2012 г. | 10:56 ч.

    Хубава идея! Очаквам поредицата. 🙂
    Едно уточнение относно Камджалов – избран е за музикален директор в средата на миналата година, но встъпва в длъжност от септември тази година.

  17. Светльо  09.02.2012 г. | 13:47 ч.

    Вие се зареждате от природата. Някои се зареждат от вярата си…
    – Моята нагласа е някак надрелигиозна, надполитическа, надпартийна. Не мисля, че това трябва да разделя хората, тези разграничения не бива да бъдат решаващи. Случвало се е журналисти да ме питат дали вярвам в Бога. Какво има тук за вярване? Вижте ми ръката: трябва ли да вярвам, че тя има 5 пръста? Ами тя просто си ги има. Или пък тази чаша вода. Тук ли е, пред нас ли е? Това просто е реалност. Бог просто е тотална реалност.

    Едно интервю с Йордан Камджалов. Искренно се възхищавам на този млад Българин!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.