Баби продават имане за висше на внуците

Семейства разпродават имотите си, за да пратят децата си да учат в реномирано чуждо висше училище. Това обяви вчера Бистра Илиева, шеф на консултанска фирма, по време на откриването на образователното изложение за обучение в чужбина. Майки и татковци, баби и дядовци се разделят с вили и апартаменти, за да набавят поне 30-50000 лв. и така да да подсигурят следването на детето си в чужбина.

„Родителите се стремят да заделят достатъчно пари, за да са спокойни децата им в чужбина, защото работата там невинаги се намира лесно“, поясни Бистра Илиева.

„Ще продам имот, за да пратя внучката си да учи в Италия“ – каза пред „Монитор“ баба Румяна и т.н.

Продължава…

* * *

Бърз коментар: Луди хора, а понеже става дума за българи, отчитам масова лудост. Продават сливи за смет. Ако има по-голяма измама от парите, тези хартийки без никакво покритие, това е единствено и само дипломата за висше образование. Няма банкнота, която да ти купи имот. Но дипломата винаги поглъща цяло имане.

След като на баба детето иска да учи нещо, да сяда и да учи. Да чете първа, втора, трета гледна точка по даден предмет. Бабиното унуче да се научи саминко да посяга към книжките, а да не чака някой професор да му казва какво да чете и какво да не чете. В университета не правят нищо друго, освен да те насочват към онова, което така или инак трябва сам да си прочетеш.

А най-добре на баба детето да почне някаква работа, която му е по сърце, и да трупа опит — да краде занаят. Всичкото истинско познание се придобива единствено и само в практиката. И един ден на баба детето ще разбере, че всички обиграни работодатели не питат каква диплома си купил с имота на баба, а гледат стажа в CV-то и по колко си се задържал на едно работно място. Сиреч дали си читав човек или те гонят през два месеца.

Но…

Който не учи по лесния начин — учи по трудния и… скъпия!

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

40 коментара за "Баби продават имане за висше на внуците"

  1. giordana  31.01.2012 г. | 00:28 ч.

    Човек@

    Момче, аз от 20 години живея в чужбина,(Италия), уточнявам: дойдох не по мое желание.
    Всеки ден благодаря на Господ, че Висшето си образование завърших в България, (Музикална Педагогика). Това ми помогна много за професионалната ми реализация. Моята специалност до съвсем скоро изобщо я нямаше тук, а музикалната подготовка като цяло в Италия, е на много по-ниско ниво от нас.Синът ми от 5 клас до униврситета учи тук. Уверявам те, образователната им система, е пълна анархия.Разбира се, говоря от личен опит…
    Нещо повече: от както съм в чужбина ми се повдигна националното самочувствие! Да, изкарват се повече пари, но и разходите, съответстват на приходите. Не се главозамайвай от външния блясък. Търси същността на нещата. Желая ти успех

  2. tann  31.01.2012 г. | 00:54 ч.

    Здравейте, ще ви отклоня малко…
    Втора част на Пътят към слънцето има ли вече?

  3. Захария  31.01.2012 г. | 16:04 ч.

    До колкото знам, следващата книга, върху която работи Стопанина, ще бъде за пришествието на Ариман. Не съм го чувала да споменава за втора част на ПКС…

  4. Стопанина  31.01.2012 г. | 16:37 ч.

    @ tann

    Продължението на ПКС се пише в реално време пред очите на публиката. Героят Димитър Найчев си стои под главата на елена в ловджиската хижа, пише на лаптопа си за „От Извора“ като горско ченге, лови бракониерите на свободата и записва подкастове. Прави го под псевдонима „Стопанина“. Духът на Гергана и други самодиви по цял ден му нашепват: „Бой по ариманизма до дупка! Война водим!“ Не случайно и Валин казва на 254 стр.:

    „От тяхната земя (на англичаните) ще се разпростре небивало зло. Ще повлече всички безумци. Ще ги подучи брат да яде брата си. И що народ ще се изгуби преди Големия трус! Праведните отрано го усещат, не с разум, а със сърцата си. Бягат, кой накъдето свари. Ще пишеш повече за това, но по-нататък.“

    Е, от година-две Найчев пише и говори усърдно за това…

  5. giordana  31.01.2012 г. | 19:09 ч.

    @ tann
    Не разбра ли,че в ПКС, Стопанина говори за себе си.Благодарение на преживените мъки и страдания, е разбрал своята мисия в този живот.Неговата мисия е точно това, което прави в момента: предоставя безценна информация БЕЗПЛАТНО на нас, “жадните души“, директно“ОТ ИЗВОРА“.Мисля, че, всеки от нас,е тук на Земята с някаква Мисия.Опитал ли си се да разбереш коя е твоята? Моята я усъзнах благодарение на Стопанина, книгата му ПКС и този сайт.

  6. Стопанина  31.01.2012 г. | 19:20 ч.

    @ giordana

    Благодаря за високата оценка и признанието. Но не ме ли надценяваш… много? Все пак за твоята мисия, изобщо на всички музиканти, има едно хубаво определение още от Питагор: Задачата на музиката е да внася хармония между противодействащите си елементи – ниските и високите тонове, звукът и тишината.

    Музикантите в това отношение стоят много по-високо от писачите. Не всеки ще улови грешната буква или дума в един текст, но грешките в музиката, фалшът, се улавят и от нетренираното ухо.

  7. dragonn  31.01.2012 г. | 19:23 ч.

    И каква е твоята мисия giordana?

  8. giordana  31.01.2012 г. | 20:27 ч.

    Да уча на Музика колкото се може повече деца в една държава (Италия), където Музиката, като предмет, въобще не е предвидена до 5 клас включително в държавните училища! С културната Асоциация, която създадох, със семейството ми тук, организираме музикални курсуве, в детските градини и началните училища, срещу минимално заплащане от страна на родителите. Аз лично обучавам 17 класа сутрин в 2 училища, около 450 деца,на други 10 класа от детската градина преподава една млада колежка италианка, наша сътрудничка.. Отделно следобед имам индивидуални уроци по пиано предимно с деца , включително и събота. Най-добрите ученици по пиано изпращам на музикални конкурси, някои спечелиха награди, други не…От година и половина с нашата Асоциация отворихме и школа по музика, (в един периферен квартал, на Рим, където няма нищо от този род). Организираме международен Конкурс по пиано през май, вече 2-ро издание, концерти и т.н.

    Ето, това е моята мисия. От 6 -7 годишна, моят свят е Музика.Преминах всички етапи на музикалното образование в България ( от 1 клас уроци по пиано, Средно Муз. У-ще, с пеене и пиано, Висш Музик. Педог. Институт – Пловдив).
    Преди да открия този сайт, и статиите на Щайнер и Дънов, изобщо не съм предполагала, че Музиката играе толкова важна роля, за човешкото развитие,въпреки, че от почти 20 години, се занимавам с музикално-педагогическа дейност тук в Италия.

  9. giordana  31.01.2012 г. | 21:11 ч.

    @ Стопанина

    Преди време беше писал че скромнича… ( за песента която ви подарих).
    Сега май си ти този, който скромничи.

    Знаех, че съм “изпратена“ тук в чуждата държава, (а аз никак не исках да идвам) с някаква Мисия. Беше ми казано “ от горе“ в един странен сън през 1992 г. Само, че не проумявах, каква ще е тази Мисия… Мислех : нещо кой знае какво… А Господ инстинктивно ме е водел да я върша, тази мисия, без да го разбирам напълно. След като открих сайта ти, прочетох трудовете ( и продължавам да ги чета) на Дънов, Щайнер М. Иванов и т.н… най-после ми светна в главата, за какво става дума…
    Сега продължавам да върша същата работа, но с много повече разбиране и ентусиазъм. Това, благодарение, на теб, Стопанино!

    И на друг въпрос, който ме мъчи от много време, си отговорих:

    Защо толкова години до сега, не ми се случи да уча на музика поне едно българско дете? А през ръцете ми, през тези почти 20 години, са минали, освен италианците, ученици от всякакви раси и континенти.

    Отговорът е: Защото българските деца, има кой да ги учи, а тези дечица тука, мен чакат да ги ограмотявам музикално, сега съм убедена… Искренните им погледи, ентусиазъм, усмивки и комплименти, са отплатата за всичкият труд и енергия, която влагам, за да свърша възможно най- добре работата си, или мисията ми.

  10. Българин  31.01.2012 г. | 22:53 ч.

    Току що, се опитах за пореден път да обясня на жената, във връзка с бъдещото образование на щерката, че „колкото по- елитно е училището, толкова по-голям курвалък се шири“.Става въпрос за средно образование и й давам пример с висшото – „Студентски град“.Просто „Майко мила, Родино моя“

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.