Заповядайте във виртуалния Гьотеанум с неговата библиотека!

В съзнанието на антропософите новогодишната вечер при посрещането на 1923 година е черна дата. Насъскани от тъмните окултни среди в йезуитския орден, група немски националисти изгарят Първия Гьотеанум в Дорнах, Швейцария. И макар на същото място скоро да се появява Вторият Гьотеанум, който е център на Антропософското общество до наши дни, събитието от 31 декември 1922 г. носи поука. Тя е, че трябва да сме подготвени дори за най-неприятното, защото злото има своя роля в Божията воля, затова от време на време му се развързват ръцете. Самият Щайнер предупреждава, че трябва да отстояваме истината „докато сме способни“, което по мое разбиране означава, че ще дойдат времена, когато антропософите и деноминационните християни ще са подложени на изпитания, пред които трагедията с Първия Гьотеанум напълно ще избледнее.

Колкото повече наближава времето, когато въплътеният Ариман (Антихрист) ще се появи на сцената, за да изпълни особената мисия за човечеството, толкова повече интуицията ми нашепва, че трябва да направя каквото съм способен и „докато съм способен“, за да осигуря опазването на антропософската литература и Словото на Учителя Беинса Дуно. Нищо чудно някой ден и Вторият Гьотеанум да пострада от „заблудена“ ракета на НАТО или при следващия голям световен конфликт, когато никой няма да знае къде и какво точно се случва.

Най-общо казано, имам смътно лошо предчувствие

Това лошо предчувствие съвсем се подсили, когато „случайно“ попаднах на почти пълната колекция от книги и лекционни цикли на Рудолф Щайнер. При това на оригинален немски език! Нямам предвид колекцията от анонимния дарител, за която споменах тук, а съвсем различна колекция, която се появи за няколко дни на един сървър, който иначе много рядко посещавам и който по начало е последното място, на което може да се намери такова съкровище. Скоро след като изтеглих файловете, материалите изчезнаха също толкова внезапно, колкото се бяха появили. Сякаш Провидението се беше погрижило да съм на точното място в точния момент с оглед на събитията, които предстоят в близко бъдеще.

Нямам представа как и дали антропософите по света пазят наследството на Щайнер, затова реших да заделя 6GB от дисковото пространство на „От Извора“, което ще бъде закупено със средствата от вашите дарения, за построяването на виртуален Гьотеанум. Адресът му е Книгохранилище > Антропософска литература. Пак там ще качвам и колекцията от материали на български език. Засега съм качил само немските книги в DOC формат, тъй като тепърва ще купувам допълнителното дисково пространство, а в момента то е ограничено.

Можете да отваряте файловете с разширение .DOC, като използвате комерсиални програми (напр. Microsoft Word) или безплатни (напр. OpenOffice). В списъка ще намерите и един архивен файл с разширение ZIP, който съдържа всички DOC файлове за по-удобно сваляне и съхранение на вашия компютър. Предложението ми е всеки, който има възможност, да съхранява файловете и в личен архив, понеже заличаването на един сайт е по-лесно дори от изпепеляването на сграда.

Какво предстои

Очаквайте в скоро време да кача PDF-ите с документи на немски език, както и българските преводи – също в DOC и PDF формат. За да се ориентирате кой файл на коя книга или на кой лекционен цикъл отговаря, разгледайте този списък. Например файл 1-013.doc отговаря на Събрани съчинения (GA) 13 със заглавие „Въведение в Тайната наука“. Файлът 1-018.doc отговаря на Събрани съчинения 18 със заглавие „Загадките на философията“ и т.н.

По-нататък ще започна лека-полека да качвам архивите с беседи и лекции от Учителя. Това е много трудоемък процес, ще стане бавно и постепенно, затова ви моля да проявите разбиране и да се въоръжите с търпение! Благодаря на всички за моралната и финансова подкрепа,

Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

108 коментара за "Заповядайте във виртуалния Гьотеанум с неговата библиотека!"

  1. Дорина  04.08.2012 г. | 11:35 ч.

    Това е една голяма тайна, Петре! 😆

    Когато имам такива синхронни съвпадения то е като мощна вълна, която преминава през съзнанието ми. Имала съм например следното преживяване – аз съм в Германия, моя сродна душа е в България. В един момент аз чета еди кой си том на Кармични взаимоотношения, еди коя си лекция – споделям. И в миг след това получавам известие – този човек чете същата лекция! Как да не подскочиш!!! Или попадам на сватба в малък немски град в една катадрала, споделям. Отговаря ми – днес и този човек е бил на сватба. Или…имам картина като на филм пред очите си в една дъждовна вечер по коя улица се движи, подробности от облеклото – всяко движение виждам… И събуждайки се ме чака писмо, в която ми описва какво се е случило предишната вечер, каква буря се е извила и т.н., разбирате…моята картина.
    Какво е това?! И какво правя аз в такива ситуации? Вече не ме плашат и изненадват. Приемам ги със спокойствие и тиха радост! Хубав ден на всички!

  2. Петър Иванов  04.08.2012 г. | 12:16 ч.

    @ Дорина

    Да, тайна е, но вече сме във времето, в което все повече „тайното ще става явно“. „Настръхването“ е пряко следствие от спонтанно, канализирано и възходящото раздвижване на Свещената енергия, която иначе циркулира хаотично през енергийните центрове на човека. Има различни степени и сила на този загадъчен процес… При култивиране на определени качества в човека (предимно на благоговение и респект към Духовния свят и Йерархиите), на върха на темето все по-често започва да се усеща, че се раздвижва „хилядолистника“. Всеки човек е подвластен в различна степен на тези въздействия, но при благородните и възвишените хора се случва много по-често.

    Подробностите и същността на това скрито взаимодействие между хората и духовните същества ще продължат да бъдат обвити в тайнство още дълго време. Те са запазени като Дар за следващата раса.

    Ето фрагмент из „Цар Петър” от „Книга за Царете” от великия Н. Райнов, в който се намеква за същността на свещения трепет, (така нар. настръхване) :

    „Те стояха с наведени глави – и всеки жадуваше в опасен подвиг да изпита себе си – и една обща сила сближи тези сбрани хора – и трепет премина отведнъж през душите им, както мълния разклаща канарите на балкански връх.
    И от човек на човек преминаха свещени тръпки – и те се усетиха чужди на всичко вчерашно, на всичко днешно – и светът, измамата, суетата, домашното огнище, обичните хора – : всичко се плъзна някъде далече – далече.“

    http://nrainov.blogspot.com/

  3. Дорина  04.08.2012 г. | 12:43 ч.

    Да, страхотно описано, много точно и живо. Благодаря!

  4. Дорина  04.08.2012 г. | 18:48 ч.

    Смятам, че ще е добре в бъдеще да се организира нещо като среща на участниците от сайта, която ще ни даде възможност да се опознаем по-добре, а и мисля,че би действала сплотяващо и инспириращо, особено в днешни времена, когато всички ние сме критикувани, оплювани и анатемосвани. Отделно смятам,че ще е много голям плюс, ако всеки разкаже с какво се занимава и да можем да черпим опит помежду си, не само за въпроси от духовната наука, но и за нещата от живота. Ще можем да си помагаме.

    Ето, пуснах тема във форума!
    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=771.0

  5. Стопанина  06.08.2012 г. | 21:28 ч.

    ❗ Имам една молба към всички изворчани. Във форума публикувах превода ми на един много интересен лекционен цикъл. Моля, всеки, който има време и желание, да отбележи там забележките си, преди да го публикуваме на сайта, а после евентуално и в отпечатана книжка.

    Който няма регистрация във форума и не желае да си прави такава, може да ми прати коментарите си за превода на is@otizvora.com.

  6. Стопанина  30.10.2012 г. | 20:03 ч.

    Сменени са файловете на GA-236 (PDF и DOC версия) с актуализиран превод под редакцията на Нели Хорински. Присъединявам се към съвета на Нели да обърнете внимание на лекция 17, особено актуална в настоящия момент.

  7. Дорина  28.03.2014 г. | 16:53 ч.

    Бих искала отново да се включа в тази тема, след близо две години. Може да се каже, че съществен „импулс“ получих от развиващата се в момента тема във форума – Дом на Словото, от две дами. Моите поздравления за идеята и реализацията й. Въпреки, че за мен това е поредното излетяване висоооооко с розовите антропософски балони и хвърчила! Но те си носят, както се казва отговорността, за това, което правят. Аз също. Чудесно е хората да бъдат антропософски „ограмотени“, да се изживеят тези дълбоки смисли във витражите на Гьотеанума. Обаче… това е само щрих и то вече преекспониран /в България, както винаги нещата идват след десетилетия!/. Картината на тази превъзнесеност, прегръдки и сърчица, ми прилича на захаросан памук, дето го продават по селските сборове… Извинете ме, мили дами! 😳

    Лично аз съм ходила в Гьотеанума два пъти – през лятото на 2008 год. и през зимата на 2013 год. Не мисля да ходя трети път.

    Ще кажа накратко – място, което се е превърнално най-вече в туристически обект и атракция не само на антропософи от цял свят, но и изобщо на туристи. Място, което бълва от скъпоплатени „антропософски“ инициативи, имитира се дейност, защото цялото това нещо е нужно да се самоиздържа, то е издържано и от социално-терапевтичните общности, които пращат огромни суми там… Последно като мое мнение: Гьотеанумът е съвременният каменен ковчег на Духа.
    Център на Антропософията може да бъде всяка една точка в света, в която и двама да се съберат в нейно име, ще направят храм в душите си!

    И сега малко от по-големите умове от мен, ако аз съм просто една многознаеща и „зла“ българка-антропософка. 😯 Прочетете две пламенни статии на Генадий Бондарев – за онова което се случва с наследството на Р.Щайнер, а също за цялото отношение на „антропософите“ към смъртта на Щайнер. Как мислите кой е в момента във водещите редици в Гьотеанума, чии духове шестват? Антропософията при западняците е наследствена. Така че внуците и правнуците на онези, които някога са били около Щайнер днес са отново там… Е, за какво става дума тогава!?
    А Българското антропософско общество от години провежда всичките си лекции и напоследък и общи събрания в един от бившите комунистически хотели на София!? Който се занимава сериозно с езотерика ще разбере какво казвам! Повече няма какво да добавя, четете сами…

    Онова, което е днес е нужно да бъде разбрано многостранно, а не в розовобалонни сияния… Така се прави изключително добра услуга на онези сили, които всъщност стоически се опитват за отдалечат човека от Истината за нещата. Те са сложни и многопластови.

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzSHRMWW9GV1J6d0E/edit?usp=sharing

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzVl9jeWVIQ01aVkU/edit?usp=sharing

    И си мисля, дали пък вярно някое ракета на НАТО не е добре да го бамне това място /както пише горе в статията/, та барем се опомнят тия превъзнесени люде на кой свят са, да си устроят истински Духовни центрове вътре в излетелите си човешки души, и да спрат да си измислят реално кумир, който сляпо да следват, цитират и без реално да разбират големите задачи, които ни е завещал като човечество!

  8. Мислещ  28.03.2014 г. | 20:44 ч.

    Дорина
    Ще кажа накратко – място, което се е превърнално най-вече в туристически обект и атракция не само на антропософи от цял свят, но и изобщо на туристи. Място, което бълва от скъпоплатени „антропософски“ инициативи, имитира се дейност, защото цялото това нещо е нужно да се самоиздържа, то е издържано и от социално-терапевтичните общности, които пращат огромни суми там… Последно като мое мнение: Гьотеанумът е съвременният каменен ковчег на Духа.
    Център на Антропософията може да бъде всяка една точка в света, в която и двама да се съберат в нейно име, ще направят храм в душите си!

    И си мисля, дали пък вярно някое ракета на НАТО не е добре да го бамне това място /както пише горе в статията/, та барем се опомнят тия превъзнесени люде на кой свят са, да си устроят истински Духовни центрове вътре в излетелите си човешки души, и да спрат да си измислят реално кумир, който сляпо да следват, цитират и без реално да разбират големите задачи, които ни е завещал като човечество!

    Дорина, разсмя ме. 😆

    Но за съжаление, печалбарството не е само патент на антропософите. Бялото братство в България по нищо не отстъпва на своите колеги антропософи по изтънченост на водене на бизнес делата си.

    Сега, разбирате ли, защо ценя това което прави Стопанина?
    Защото го прави и се раздава Безкористно!!!
    Както един наш съфорумец Антар обича да започва всяко изречение с „А“ та и аз така:
    А ето затова съм тук.
    А този сайт ми дава много повече от едно Префърцунено общество, та било то Антропософско или Бяло братство. 😆

  9. Дорина  28.03.2014 г. | 21:29 ч.

    То е малко смях през сълзи, Оги. При мен е ред сълзи и ред сополи… честно, не го крия. 😥
    Поне аз се чувствам и тъжна, и наранена от всичко това. Предадена също, както и чувствам Щайнер предаден и неразбран.
    Може би имам свръхочаквания, свръхидеали, свръх… и аз не знам какво!
    Ето при второто ми ходене в Гьотеанума бях там цяла седмица, и то на целодневни занимания в една от постройките на крачки от централната сграда, точно там, където някога се е ваела Дървената статуя. Целодневните ми впечатления, усетът ми, не могат да ме излъжат. Просто съм категорична – за мен не това е центърът на Духовността, която идва от истинската човешка топлина и Христовата любов. Не, не и не.

    Аз тук също се чувствам много повече в Духа…, особено след твоята вкусна братска лютеница, с която ме спаси след Житния режим!!! Такъв жест не се забравя 😆

  10. Дорина  30.03.2014 г. | 11:13 ч.

    И така преди да се оттегля в родопските си покои за заслужена пролетна ваканция, бих искала да споделя още нещо за „преди“ и „сега“, за истината и неистината днес! Нека още малко полетят розовите балони, а подир тях нека летят и „префърцунените“ /както каза Мислещ!/ антропософи, и допеят лебедовата си песен… Това им остава. 😳
    Може би някои мои „приятели“ тайничко се надяват да ме налапа някой родопски мечок на Мечи чал, ама ще му приседна!!! 😆

    И така… в линковете по-долу ще видите автентични снимки от строежа на Първия Гьотеанум /има дори снимка от лекция на Щайнер пред работниците-строители/. Във втория линк ще видите пожара и изгарянето на Гьотеанума, руините, които остават.

    За мен тези снимки са много свидни… и съответно изпитвам безмерна тъга. 🙁 Вижте само ентусиазма, вижте само Духът, който струи от тези хора!!!… градящи истинския храм на Антропософията, нейното земно тяло, с ръцете си, с делата си, с душата си! Земно, самоотвържено, крилато!
    И се чувствам супер омърсена, когато си представя днешните белоякичковци там, помпозните им конференции, общи обяди и вечери, дрънкащите европари по повод на „антропософски“ проекти…

    Нямам какво повече да добавя! 🙁

    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzU3NUM0pWY2dhdjQ&usp=sharing

    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzZzlVeGV3b2ZMb1k&usp=sharing

    Из лекцията на Дим.Мангуров „Пазителят“:

    „… Макрокосмическата Молитва „Отче наш“, произнесена за пръв път на 20.09.1913 година при полагането на Крайъгълния Камък под първия Гьотеанум. Полагането на Камъка означава познание, Любов и силна воля, за да издържи на огромната злоба и омраза на многобройните врагове. Щайнер жертва силите на етерното си тяло, за да създаде онази духовна обвивка около дорнахския хълм, която в древността е обкръжавала всички истински мистерийни места. Обвивката е трябвало да послужи като съд за висшите духовни импулси, които да се спуснат и мястото да стане център за духовния живот на цялото ЗАПАДНО човечество. Гьотеанумът е бил ЖИВО същество, състоящо се от физическо и етерно тяло.

    Жертвата на Щайнер е приета от духовния свят и речта при полагането на Камъка е красноречиво доказателство, но самият Щайнер вероятно е предусещал какво ще става занапред и затова на другата сутрин е бил особено мрачен. Но семето бе посято и даде своя плод на Рождество 1923 година. Аз-ът и астралното тяло на човека са свързани повече с индивидуално-личното начало и затова жертвите на Щайнер от 1899 и 1907 година са имали повече личен, интимен характер. В 1906-1907 година във вътрешен смисъл автобиографията му свършва.

    В 1914 година започва Първата световна война и строителството на Гьотеанума силно се забавя. Първата крачка към „войната на всички срещу всички“ е направена. Започва ТРЕТИЯТ етап в развитието на Антропософията, когато тя трябва да излезе навън и даде социално-действени импулси във всички области на човешкия живот и преди всичко в педагогиката, медицината, религиозната, научната и непосредствено в социалната сфера. Христологичната тема постепенно се сменя с окултно-социалната, в която Христовото име не се споменава така често и въпреки това лекциите от това време могат в тяхната съвкупност да бъдат обозначени с едно име: „Христос и XX век“, защото почти всичките са насочени към развитието и разбирането на характера на Христовия импулс в съвременния свят, разглеждан в Михаилова светлина. Именно във военните години се избистря окончателно антропософското учение за трите системи на човешкия организъм. Сега Щайнер встъпва в деветия седемгодишен период от живота си, стоящ под въздействието на Сатурн, и докосвайки се до инспирация от целия Космос, може да смени след 1917 година постепенно окултно-социалната тема с темата за Михаил, която развива до смъртта си. В периода от 1916-1921 година Щайнер е нещо като дясната му ръка, защото Михаил е взел кармата му за своя и действа през него. Така Щайнер е помогнал изключително много в битката с Дракона, вкарвайки духовни импулси във всички сфери на жизнената практика на човечеството, където антимихаелическите власти са най-силни. Тогава в антропософското общество идват много хора с искането да приложат изнесената Мъдрост в най-различни области на живота и в резултат бурно се развиват дъщерните разклонения на Антропософията. В 1921-1922 година се основава „Християнската общност“. Щайнер създава и съвършено новата наука „Окултна социология“, обясняваща езотерично събитията. Но антропософите са неподготвени за всичко това и започват големи трудности, свързани с много амбиции и грешки, водещи до разрушителни последици, изразяващи се в изключителна враждебност отвън към самото движение. Щайнер, спазвайки докрай основния принцип в новата езотерика – абсолютно уважение към свободната воля на всеки – ги е оставил да извършат грешките, за да могат после напълно свободно да ги осъзнаят. Какво ли му е струвало?! Затова и движението за „социалната тричленност“, „позволено“ според Щайнер от самия Михаил, претърпява крах в 1919 година. Езотеричната работа, прекратена още в началото на войната, сега е трябвало да се възроди отново, но вече на съвършено нова степен,. Само така е можела да възникне пълна хармония между духовните източници на Антропософията и нейното външно разширяване чрез проникване в различните области на човешкото знание. Гьотеанумът, който е бил самата Антропософия, но видима на физически план, е трябвало да бъде открит като новия център на мистериите на западния свят, ориентиран към Михаил-Христос и съединяващ в пълна хармония вътрешното и външното, Духа и материята, което е възможно само по пътя на езотеричната работа. Но будността на антропософите се оказва слаба и на 31.12.1922 година Гьотеанумът изгаря напълно, без синтеза да е извършен чрез постепенно продължаващо действие – каквото е било намерението – а е трябвало да се извърши жертва, израстваща от великата скръб след пожара, граничеща с отчаяние. И ако Ефеският храм изгоря в древността от „ревността на боговете“, действали отвън към човека, Гьотеанумът изгоря от „ревността на хората“, защото сега „тъмните“ богове излизат от вътрешността на човека. Заспалите антропософи не са опазили силите на етерното тяло на Щайнер, вложени в Гьотеанума, но въпреки всичко работата не е прекратена и заплануваното за 01.01.1923 година било изпълнено. Това е признак за огромното ДУХОВНО МОГЪЩЕСТВО, което е притежавал Щайнер по това време. Но другите са били слаби и упадъкът продължил, като особено болезнен е разколът в немското общество. Щайнер обаче се противопоставя с позитивност и през цялата 1923 година говори за същността и задачите на антропософското общество и антропософското движение, за социалната тема, за окултните основи на християнските празници и особено за Михаиловия, завоювайки го отново за цялото човечество с грандиозната имагинация на Михаил с меча като новия Дух на Времето. 1923 година е свързана и с обширна дейност за създаване и организиране на национални общества в различни страни, от които на Рождественското Събрание трябваше да възникне Всеобщото Антропософско Общество с център в Дорнах. По това време Щайнер е вече почти на 63 години и е излязъл в своето възрастово развитие отвъд пределите на Сатурн и стои под въздействието на целия Космос. В тази ситуация той е трябвало да вземе в пълна самота като Христос в Гетсиманската градина най-трудното решение в своя живот, за да проникне Антропософията сред човечеството чрез едно реорганизирано общество и изпълни социалните задачи, поставени от Михаил. Щайнер избира жертвата, БЕЗ ДА ЗНАЕ за последствията, поставяйки на карта цялата си земна мисия. Истинската свобода изисква първо да извършиш едно деяние от собствени, вътрешни импулси, пронизани от Христос, а след това се вижда дали то е добро. Само при тези условия се извършват действия от Любов. С Рождественското Събрание е поет огромен риск духовните сили, които дотогава са ръководили отгоре Антропософското движение, да се оттеглят поради самото свързване на ръководството на Антропософското Общество непосредствено с представителството на духовната Мъдрост. Така в бъдеще човечеството ще твори в Космоса „от свой страх и риск“, опирайки се единствено на Христовия импулс в своето сърце. Духовният свят отговаря само ако стъпката е направена свободно и ПРАВИЛНО. „

  11. Дорина  08.04.2014 г. | 17:38 ч.

    Чааак леко съм шокирана! Не че вече има цели две български издателства дето издават Щайнер, а сега се появява и трето издателство, ами че не се посвеняват тези „издатели“, барабар с преводачът, да изтипосат следното:

    Излезе от печат книгата на Рудолф Щайнер „Градивни камъни за разбиране на Мистерията на Голгота“.

    346 стр. в превод от английски, GA 175.

    Можете да разгледате съдържанието на:

    http://www.aeterna.bg/publisher/books/GA-175-building-stones

    Цената на книгата е 12 лв., като в нея не са включени пощенските разходи. Доставката може да бъде по пощата или по куриер (до офис или до врата) по избор на клиента.

    Тъй е то – бизнес, бизнес и бизнес, от едната страна има продавачи, а от другата купувачи-клиенти. Издаването на Щайнер става бизнес за от АОБ, при условие, че на хартия се броят към 150 човека, но реално не са повече от 50!!! Всичко друго е на хартия.

  12. Дорина  20.04.2014 г. | 16:57 ч.

    Искам да благодаря сърдечно на Евгени Мангуров, който точно в днешния ден ни направи такъв хубав подарък – преводът на ГА 232, от който е долният цитат.

    Той изключително силно се свързва с казаното по-рано от мен – за съзнанието на днешните антропософи, за онова, което е „изгоряло“ заедно с горящия Първи Гьотеанум, неговият дълбок окултен смисъл, и невъзвратима загуба, която за съжаление днес е облята в „багрите“ и суетата на Втория Гьотеанум. Всъщност онова, което се е случило тогава е било истинският край на замисълът на Щайнер – Гьотеанумът да бъде едно живо земно въплъщение на Космическият Логос. Тогава възниква и въпросът: А какво е тогава днешният Гьотеанум! По-ясно от това няма кой да го каже, освен самият Щайнер:

    „Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства, какво би трябвало да бъде Гьотеанумът… Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Слово беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Слово»

    Ето и целия цитат. Още веднъж – благодаря, Евгени! Някак ми стопли душата. Бях започнала да се питам дали пък не съм прекалено критична, зла, едностранчива и субективна в ината си! Не, не съм.

    „И наистина е било така, че в това, което са учили за Пра-Словото в ефеските Мистерии, се съдържа това, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото, именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства, какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, то именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод, да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Слово беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Слово».
    После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас. И от скръбта може да се роди потребност — да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан, — това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем: да превърнем този пламък в повод за това, благодарение на него да видим другият пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм. И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан. Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад, от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм.
    И нима и днес, скъпи мои приятели, обръщайки поглед към тази нещастна нощ и унищожителния пламък на пожара в Гьотеанума, не виждаме ли в него разтопяващите се метали на музикалните инструменти? Нима ги няма там тези, така гръмко и така свято говорещи топящи се метали, именно на музикалните инструменти, проникнати в пламъците от най-удивителните цветове?
    Червено-кафявите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес. И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Слово», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш за това, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
    Човек е Микрокосмос по отношение на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си. Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
    (Имат се в предвид тръбите на органа, който е бил разположен в първия Гьотеанум над западния вход. (бел.на прев.))
    Съзерцавай Логоса
    В изгарящия пламък;
    Намери отговора
    В дома на Диана.
    Пламъкът на Акаша през новогодишната нощ много ясно изрече тези думи наред с много друго.“

  13. Дорина  04.06.2014 г. | 20:57 ч.

    Еййййй, Щайнер не го оставиха на мира във форума! То с години едно и също правят от форум във форум, от лекция на лекция… и в родното АОБ, и в Дорнах. То са едни напъни… Той Духът му се измъчи вече! Той иска РАЗВИТИЕ, иска ДА СЕ ИЗСЛЕДВА СВЕТА, а не сляпо следване десетилетия и столетия! Горкият Щайнер и горкото Същество на Антропософията! 🙁

    Мъчат се другарките-антропосфки, и Щайнер мъчат! /много е важно, че са членки на АОБ!, това трябва задължително да се отбележи 🙂 /, и почват една с друга да се приветстват… и сами си говорят.
    Ето я цялата лекция за Дървената статуя в Гьотеанума, качена преди повече от една година в друг форум:
    http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=6&t=1245

  14. Астролог  05.06.2014 г. | 16:12 ч.

    Какво и защо се мъчат, въпреки, че са членки?

  15. Дорина  05.06.2014 г. | 21:55 ч.

    Астролог
    Какво и защо се мъчат, въпреки, че са членки?

    Астролог, ти не четеш ли?! 🙂

    Дорина
    Еййййй, Щайнер не го оставиха на мира във форума! То с години едно и също правят от форум във форум, от лекция на лекция… и в родното АОБ, и в Дорнах. То са едни напъни… Той Духът му се измъчи вече! Той иска РАЗВИТИЕ, иска ДА СЕ ИЗСЛЕДВА СВЕТА, а не сляпо следване десетилетия и столетия! Горкият Щайнер и горкото Същество на Антропософията!

    Няма какво да добавя, а и не обичам да се повтарям… няколко години вече. 🙁

  16. Астролог  06.06.2014 г. | 14:22 ч.

    И в Руското. Но „Что делать“ и „Кто виноват“?
    Преди време не получих отговор за кармата на Антропософското общество, поета от Щайнер.
    Според Учителя ако влезеш в някакво общество или партия, поемаш от неговата карма. То някой път и в някой форум ако влезе човек…

  17. Стопанина  06.06.2014 г. | 14:35 ч.

    Според Учителя ако влезеш в някакво общество или партия, поемаш от неговата карма.

    Ето още една причина да не се гласува за морални недораслеци.

  18. Дорина  06.06.2014 г. | 16:14 ч.

    Астролог
    И в Руското. Но „Что делать“ и „Кто виноват“?
    Преди време не получих отговор за кармата на Антропософското общество, поета от Щайнер.
    Според Учителя ако влезеш в някакво общество или партия, поемаш от неговата карма. То някой път и в някой форум ако влезе човек…

    Виж, Астролог, днес не ми е ден, сутринта загубих малка и ценна душичка, за която се грижех последните седмици. 😥
    Въпреки това накратко ще ти отговоря. Не знам защо мислиш, че аз мога да дам някакъв краен отговор. Никой не може да го даде. Има логика в събитията, има сегашна ситуация, има противодействащи си сили… Просто човек е нужно да е с много отворени сетива /не само физически, но и духовни/, за да може да „вижда“, „чувства“ и „знае“ нещата. /колкото и ирационално да звучи/. Това е нещо като да можеш да „общуваш“ с природните стихии, но е на друго ниво. Идва освен като логика, идва като моментни картини. Толкова по този въпрос. Преди две години бях писала теми, мисля, че бяха две, във форума. Потърси ги, ако не си ги чел. На мен сега не ми се рови, за да търся линкове. Просто ми е много тъжно.

    Щайнер явно има карма лична, която изкупва, мислейки, че нагърбвайки се с кармата на цяло едно общество в международен аспект, и в случая на цяло духовно движение, ще може да изкупи. Явно личната му карма е извънредно сериозна. Понякога ми е много, много съжалително за него. 🙁

    Бих споделила и нещо друго – преди Коледа имах среща с един възрастен антропософ. Той ми сподели, че още преди да създадат АОБ им е казал в очите да не го създават, че хората не са готови, че то би било абсолютно в услуга на Ариман. И рече: Колкото могат, толкова, Дорина… 🙁 Те го изгонили от „събирането“… Но същият този човек е член на АОБ и да речем продава книгата, която е превел, на различна цена – на антропософи, и на неантропософи. Това е отчайващо. Попитах го съвсем логично: След като си знаел всичко това, защо стана член и защо продължаваш да бъдеш? Той ми отговори: Ами, за да споделя кармата им.
    Човек е свободен да реши дали иска да сподели нечия карма или не. Лично за мен, предвид на цялата ситуация, развила се още от изгарянето на първия Гьотеанум, та до наши дни, е начин да бъде доубита Антропософията, имитирайки непрестанно нейното „Възкресение“. Лично аз не съм мазохист и затова приех решението да напусна АОБ – никак не ми беше лесно, имаш ред сълзи, ред сополи, но го реших и го направих! Напускайки едно общество, не ставаш по-малко антропософ, напротив – ставаш истински свободен в Духа и кармата си е твоя!

    Във връзка с последното ти изречение: „То някой път и в някой форум ако влезе човек…“
    Единственото нещо, което според мен е много важно за един духовен форум, е хората да съумеят да излязат извън него, да го направят следствие, а не причина за общуването си. Да излязат от него, и да имат общ жив живот. Тогава биха могли много силно да противодействат на всичко, което идва към тях и в живота, а и в самото форумно пространство. Защото то изобщо не е безопасно.

    Айде да ги зарежем сега „антропософите“, Астролог, виж каква красавица снимах преди малко върху здравеца в двора ми… 😳
    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzalFzSy1UOWFsMVE/edit?usp=sharing

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.