Искрено и лично: Защо съм горд „конспиративен теоретик“

Случвало ли ви се е различни хора да ви задават едни и същи въпроси, сякаш са се наговорили? Питат ви по един и същ начин не за друго, а просто защото са типични представители на съвременното човечество: а) те са образовани (индоктринирани) по шаблона на светските училища и университети; б) традиционно се определят като православни, католици или каквато там е тяхната религиозна деноминация (въпреки че реално повечето от тях живеят като чисти атеисти); в) питат ви не толкова, защото искрено се интересуват какво ще кажете, а колкото „да върви разговорът“…

И макар не винаги въпросите да са злонамерени (всъщност, като изключим някои коментари на сайта, при мен най-често тези въпроси идват от роднини и колеги, с които иначе много се обичаме), става някак досадно да им отговаряш за втори, десети… не знам си кой път. То и да искаш да им отговориш, не е никак лесно, защото на някои въпроси не може да се отговори едносрично или с две думи. Особено по духовните теми трябва да почнеш, тъй да се каже, чак от Сътворението, за да обясниш качествено нещо от настоящето или някое пророчество за бъдещето. И колкото повече обясняваш, толкова повече те заливат с поредните въпроси – от онези, които първо те ентусиазират да си сладкодумен, на десетия път те дразнят, а накрая те отегчават до смърт.

Когато трябва да отговаряш за N-ти път на, да речем, „какво мислиш за 2012-а и края на света“, не ти остава нищо друго, освен да вдигнеш безпомощно очи към небето или да се откачиш от темата по възможно най-бързия начин – ако трябва и с малко грубост, ако те човъркат.

И така, направих си малък списък с въпроси, които с течение на годините станаха най-досадните и най-отегчителните. Кръщавам рубриката „Искрено и лично“. В нея ще има както статии, така и подкастове. Избрах това име, защото ще пречупя отговорите през себе си. Както казва Учителя, човек трябва и има право да говори за неща, в които има лична опитност. Сходни са и инструкциите на Рудолф Щайнер за антропософите на бъдещето – според него трябва да прекарваме посланията през себе си: човек да говори на човека. И предимно трябва да се обръщаме към сърцата на хората, а не към ариманизирания студен ум. Думите да са към ума, посланието – към сърцето.

* * *

Първата тема от новата рубрика ще е относно конспирациите.

1.  Откога се извъди такъв „конспиративен теоретик“?

По рождение съм си такъв. Не винаги съм го показвал и откакто престана да ми пука какво мислят за мен, много хора почнаха да се „изненадват“ или направо да се „ужасяват“. А няма защо. Случайно или не, се (пре)родих в семейството на военен офицер. Беше по време, когато някои неща се говореха театрално на висок глас, а точно обратните неща – само в тесен кръг и някак тихо. Против властта можеше да се говори (що годе открито) само с вицове. Дори на нас, някои от по-будните деца, ни правеше впечатление, макар да не можехме да изразим изграждащите се представи с конкретни думи.

От най-ранна възраст слушах възрастните в моето обкръжение да обсъждат военни тайни, държавни тайни, какви ли не тайни… Бях толкова малък, 3- или 4-годишен, че възрастните може би наивно са си мислели, че нищо не разбирам и че не ме интересува какво си говорят. Грешаха! Определено не разбирах всичко, но разбирах достатъчно. И макар да не бях способен да осъзная, че ставам свидетел на конспирации (тази дума влезе много по-късно в речника ми), знаех, че се прави нещо потайно, нещо може би опасно, нещо, от което зависи много. Потвържденията идваха и от факта, че обикновено след това ме предупреждаваха:

„Ако някой те пита къде сте ходили с татко ти, ще кажеш…“, „Ако те питат какво са си говорили с този или онзи, ще кажеш…“, „Не си играй с копейките във влака (на път обратно за България), защото има лоши хора, които пишат лъжи до милицията за родителите на деца, които събират чуждестранни парички…“ и т.н. Десетки, ако не и стотици бяха начините, чрез които вкарваха и мен, детето, в конспирациите на възрастните.

Вашият (някога) малък Стопанин беше на една годинка, когато вече имаше „особено мнение“ за конспирациите, предимно за злонамерените, дълбочината на които до ден-днешен го оставят с широко отворени очи и не престават да го изненадват. Мнението му за заговорите и защо трябва безцеремонно да бъдат изобличавани е изразено по категоричен начин от средния пръст на лявата ръка…

Както и да е, сами по себе си военните и държавните тайни са форма на някаква конспирация. Помислете добре върху това и ако сте искрени преди всичко към себе си, няма как да не се съгласите, че самата дума „тайна“, особено в контекста на държавната и/или военната, е синоним на „заговор“ (конспирация). Уточнение: Не е задължително заговорът да е злонамерен срещу самите хора от държавата – в определени случаи може наистина да става дума за тайна в защита на националните интереси – но държавната тайна все пак си е чиста форма на конспирация. Изобщо, когато двама души пазят тайна, която (обикновено) е против интересите на други хора – това е някаква конспирация. А когато две държави като България и СССР имат общи тайни срещу други държави, които пък пазят своите тайни от България и СССР, имаме цяла поредица от знайни и незнайни конспирации, надлъгвания, сложни системи за разузнавания и контрамерки.

В повечето случаи колкото по-малко от тайните са ти известни, толкова си по-склонен да теоретизираш какво точно се пази в тайна, защо се пази в тайна и дали някои официални и „общоприети“ обяснения отговарят на истината. Това е нещо, което намирам за напълно нормално. Стремежът към истината и придобиването на познания е естествена човешка черта. И обратно, ненормалното е да повтаряш като папагал, че конспирациите са измислица, и всеки път, като ти говорят за тях, да реагираш като програмиран робот, който се присмива на самата идея, че двама или повече човека могат да пазят тайни от другите хора. Има и случаи, когато присмехът идва от хора, които са съвсем наясно за конспирациите и просто целят да посяват съмнения, но това е отделна конспирация.

Е, аз бях малко дете, когато имах възможност да слушам и да бъда свидетел на „някои неща“ (както в България, така и в СССР), които до ден-днешен минават за „теория на конспирацията“ и са обект на подигравки от разни хора, които нямат никаква лична опитност за същите тези неща. Бил съм непосредствен свидетел на събития, които по-късно се описват в „Правда“ или „Работническо дело“ като съвсем други събития. След като си видял истината с очите си, какво трябва да направиш? Да си внушиш, че очите и ушите ти са те излъгали, и да се довериш на „повечето очи и уши“ на журналистите от „Правда“ и „Работническо дело“? Или е по-разумно да си останеш „конспиративен теоретик“, който вярва на личната си опитност?

Аз избрах второто и не смятам да се извинявам за това…

2. И какво сега? Вярваш в световния заговор, илюминатите и извънземните в американските подземни бази?

Има определени длъжности в тайните служби на почти всяка страна, които не се занимават с нищо друго, освен с наблюдение и писане на доклади къде какво се тиражира, както и с изкривяване на всеки опит за достигане до истината по даден въпрос. Войната се води срещу всяка истина, която може да попречи на дадени политически цели. Оръжието на тази информационна война се нарича пропаганда, която пък може да е или много груба, или изключително префинена. На такава мръсна служба са агентите от, да речем, Information Awareness Office към Пентагона, които дори си имат много показателно лого с още по-многозначителния слоган: „Знанието е сила.“ (Scientia est potentia)

Обратното, както знаем от Оруел, също е валидно. Невежеството също е сила, а целенасоченото поддържане на невежеството и изкривяването на представите е всичко, от което се нуждаят в Пентагона, в Кремъл, в Брюксел или още по-горните инстанции. Едно от най-често използваните средства е изграждането и утвърждаването на стереотип за „конспиративните теоретици“ – обикновено им се приписва някаква абсурдна система от вярвания или някакъв „общохарактерен“ модел на поведение, за да бъдат вкарани в презряна група от „хаховци“ (например, че всеки, който говори за илюминати, непременно вярва в глупостите за Зона 51, за еврейския заговор и т.н.).

Някой може да възрази, че самото твърдение за дезинформацията от някакви си тайни служби е конспиративна теория, която подкрепя другите конспиративни теории. Сиреч било методологическа грешка да доказваш дадено нещо, като просто повтаряш това нещо в друга форма. Принципно това Е метологическа грешка, но не и в конкретния случай. Защото пропагандата не е теория, а факт. Обратното може да се говори само от хора, които предпочитат просто да „вярват“ или да „не вярват в нещо“, от хора, които ги мързи да проверяват натрупващия се емпиричен материал; и от филистери, които мислят, че знаят много повече, отколкото реално знаят. А! И да не забравяме онези, които наивно мислят, че ако дадено нещо е било вярно преди десет години, то продължава да е вярно сега и ще е вярно во веки веков.

Общото между такива хора е, че не могат да разграничат теорията от фактите. Не могат, защото ги мързи да проверяват. Мързи ги дори да мислят. Не става дума за обикновено мислене – всеки има някаква мисъл. Става дума за мислене, при което съсредоточаваш вниманието си върху дадена тема за повече от минута и при което полагаш усилия да анализираш дори онова, което принципно не можеш да приемеш току-така.

Да вземем за пример доклада на Кас Сънстийн, един от царедворците на Обама, който предлага конкретни мерки за „инфилтриране“ и „потушаване“ на групите, които разпространяват неудобна „конспиративна“ информация спрямо официалната политическа пропаганда. Ако някой твърди, че този доклад, в който се обявява война на „конспиративните теоретици“, не съществува, значи живее в някаква своя реалност, където „не може да съществува това, което не трябва да съществува“. Добрата новина е, че този документ няма да престане да съществува само защото някои не желае дори да го погледне. А за жалост, макар да живеем в епохата на Съзнателната душа, все още много хора са склонни на какви ли не интелектуални еквилибристики, за да съхранят фалшивата реалност, която (може би) им се струва по-удобна от действителността.

Докладът на Сънстийн е факт. Призивите му за война с хората, които разглеждат събитията по света различно от официалните версии на властите, също са факт. Това, че Пентагонът е поръчал софтуер, чрез който автоматично може да се разпространяват политически коректни мнения и дезинформация в индустриални количества, също е факт. Израел признава, че вербува компютърни специалисти за информационна война – това също е факт. Китай, Австралия и изобщо всички страни цензурират и репресират мненията на дисиденти в интернет – също факт. Русия убива журналисти, изобличаващи пропагандата срещу Чечения и манипулациите на изборите: факт. Пребиват с чукове български журналисти или взривяват домовете им, защото хвърлят светлина във владенията на мрака – тоже факт.

Къде тук, сред всичките тези факти, е мястото на конспиративната теория? Да, има конспиративна теория, но къде точно е тя? Тя се изразява в детайлите на конкретните случаи.

Да вземем за пример изказването на Състийн, че всички, смятащи атентата на 9/11 за дело на окултни среди, работещи на американска територия, трябва да бъдат заглушени. Ясно е, че една такава теория трудно може да се докаже емпирично. Лесно е да се докаже, че официалната конспиративна теория, създадена от администрацията на Буш, издиша във всеки параграф, но е трудно да се защити обвинението срещу конкретен извършител. Не е невъзможно, но винаги ще могат да се посочат и насрещни аргументи. Самият факт, че теориите не са единодушни (едни смятат, че 9/11 е дело на Буш и неговата фамилия заради петролния им бизнес в Близкия изток; други намират израелска връзка; трети търсят данни за съвместна американско-израелска акция), показва, че теориите не са факти, а просто теории.

Да, факт е, че това са все теории, а не факти. Но тези теории лежат на някакви факти. Да се твърди, че са плод само на фантазия, ето това е пропаганда – при това от най-жалките и предназначена за тези с най-нисък коефициент на интелигентност и за лапнишараните. Най-абсурдната конспиративна теория за 9/11 си остава официалната. Защо някои твърдят, че трябва(!) да я приемаме на юнашко доверие – това също е тема за конспиративно теоретизиране.

Ето личната ми опитност по този върос:

Трагедията на 9/11 стана, когато бях на 23 години, в самото начало на близо 14-годишната ми кариера в пресата. Тогава работех и за няколко от изданията за компютърни игри, като около година преди падането на кулите близнаци написах статия за играта Red Alert 2. Тази игра, разработена от едно геймърско студио, което вече не съществува, си имаше страхотна маркетингова кампания, включително и различни постери. На три или четири от тях, които бяха най-впечатляващите, няколко самолета летяха към сградите на Световния търговски център, в основата на кулите се виждаха експлозии, а рекламните слогани гласяха: „Боядисайте града в червено“ и „Инвазията започна“.

Когато една година по-късно гледах преките предавания на CNN с горещата новина, че „Америка е под атака“, нямаше как да не ме връхлети чувството за дежа-вю. Непрекъснато въртяха записа как първият самолет се разбива в една от кулите. И тъй като на някои от постерите на играта имаше и втори самолет, устремен в същата посока, споделих пред майка ми: „Ще има и втора атака с друг самолет.“ Десет минути по-късно майка ми не можеше да повярва на очите си. „Откъде знаеше?“ Ами „някак“ знаех! Казах й още: „Кулите май ще паднат.“ Бях „някак“ убеден, че ще стане така, защото го бях виждал…

Естествено майка ми не вярваше, тъй като вероятно смяташе, че първия път просто съм налучкал случайно или че имам някакво лично желание сградите да паднат ефектно. Думи нямам да опиша изражението й, когато по-късно кулите наистина се срутиха по един много интересен начин – същият като при записите на контролираните имплозии на постройки; записи, които „случайно“ бях гледал по телевизия Reality TV месеци наред преди 9/11. „Откъде знаеше бе, Иване?“ Показах на майка ми един от постерите, онзи с двата самолета и кулите, който оттогава и до съвсем наскоро стоеше залепен върху хладилника ни вкъщи. За да ми напомня: „Има нещо гнило зад световните събития, а ти можеш да правиш взаимовръзките и да ги изобличаваш.“

И помня как на 9/11 и в дните след това настойчиво искаха да ме убедят, че малката дупка в Пентагона и трапът на онова поле са направени от пътнически самолети, които по някакво чудо са се изпарили. Рекох си: „Тия ме вземат за мезе!“ Те обаче бяха упорити – сякаш ми казваха: „Не, Иване, трябва да си тъп и да вярваш редом с всички останали на всяко нещо, което ти казваме! Ако ти кажем, че тревата пред Пентагона е синя, а не зелена, ще ни вярваш! Ако кажем, че слънцето изгрява от запад, и това ще вярваш! Това е официална версия и ако мислиш, че си видял нещо различно, нямаш място в изфабрикуваната реалност.“ Познато! Още от детска възраст…

Осама това, Ал Кайда онова… може би е бил Осама… най-вероятно е бил Осама… не, със сигурност е бил Осама! Едно и също се въртеше денонощно и се повтаряне до втръсване без каквито и да било доказателства. Пускаха се само частните мнения на разни „експерти“ и сътрудници на CNN, с някои от които по-късно имах и личен сблъсък. Така се наложи държавната конспиративна теория, че Осама и Ал Кайда стоят зад 9/11. Така ме накараха да гледам „конспиративно“ на това събитие, което стана катализатор и на редица други важни събития от третото хилядолетие. По мой си начин се убедих в, меко казано, нередностите на фалшивата реалност.

Чак години по-късно гледах документални филми за далаверите около застраховките на кулите близнаци, за падането и на Сграда 7 (която не беше ударена от самолет), за манипулациите на ФБР върху „записа“ на „самолета“, който уж ударил Пентагона, и т.н. Това просто затвърди нещо, в което вече сам се бях убедил. Истината е, че никой не може да убеди друг човек в каквото и да било. Човек сам се убеждава и може само да допълни представите си и да разшири съзнанието си от разбиранията на други хора. Истината не си проправя път с насилие.

Ако съзнанието е затворено и тясно, нищо няма да влезе там, ако ще да го вкарваш с хидравлично разбиване… Това е една от причините от години да не се изявявам по други форуми и да не се натрапвам. Знам, че който търси – ще ме намери и ще ме изслуша. Ако намира фактите ми за факти, а теориите ми за основателни, нека ме разпространява. Това е моята философия и тя е философията на свободата и на истината.

И обратно, като имаме горното предвид, Кас Сънстийн не може да ме накара насила да вярвам в една смешна теория – теория, в която вече не вярват експертите и членовете на комисията, които са я създали (вижте тук, тук и тук). Сънстийн е безсилен, ако ще да се надриска от напъни. Щом човек веднъж се е събудил и разсънил, не могат да го приспят с пропаганда.

Но дори да приемем чисто хипотетично официалната конспиративна теория за вярна, това не променя нищо! Ал Кайда и Осама са обучавани и финансирани от ЦРУ. Казва го не друг, а Збигнев Бржежински в книгите си – той е менторът на всички американски президенти от Картър насам. Ал Кайда е творение на ЦРУ, включващо специално обучени муджахедини, които първоначално са били изпращани да създават проблеми на съветските войски в Афганистан. Сега ги използват за каквото е необходимо – например за главорези и нови диктатори в „демократизираните“ арабски страни след падането на Мубарак и Кадафи.

Така че и по линия на Ал-ЦРУ-Кайда излиза, че 9/11 е дело, организирано или поне допуснато от задкулисните играчи в САЩ. Днес, над 10 години по-късно, когато са крещящо очевидни последствията от това събитие и по-нататъшните цели, основани на него, горе-долу знаем и защо е организирано или допуснато. За да бъде експлоатирано, както тенденциозно се експлоатира смъртта на евреи в нацистките трудови лагери, без да се уточнява, че в тези лагери са умирали всякакви хора: поляци, руснаци, украинци, самите дисиденти сред германците, възрастни немци, които са били жертва на програмите за евгеника на населението, та дори и много цигани. Но фалшивата реалност изисква да повтаряме само мантрите за еврейския Холокост, защото концепцията за целенасочен Холокост оправдава съществуването на държавата Израел. Тъй като държавата Израел вече е създадена и има право на съществуване, явно „теориите на конспирациите“ (тук реално имаме факти) нямат това право.

Губят се подробностите за 9/11: как точно е организирано събитието, от кого точно и какви са всеобхватните цели – това наистина е въпрос на теории, спекулации и фантазии. Но фактите в основата си остават факти. А теориите са задължителни за всеки, който търси истината, но няма начин да я провери директно в Акашовата летопис. 😉 В тази връзка, ако междувременно сме възприели окултен мироглед и знаем Целта на всички цели, всичко някак си идва на мястото: включително дрисъкът на Сънстийн и службите, които работят усърдно по неговите инструкции за заглушаване на истината.

В заключение на първа част от поредицата „Искрено и лично“

Толкова с общите приказки за „конспиративните теории“ и „официалните версии“. Моята самопреценка е, че в сайта предлагам предимно факти. Да, позволявам си и конспиративни теории, но те винаги са обосновани. И през ум не ми минава да подценявам интелекта на читателите си, като ги заливам с фантасмагории. Точно заради това редовните ми читатели са зрели, информирани и мислещи хора – понякога се съгласяват с теориите ми, понякога ги оспорват, понякога ги допълват или само ги коригират. Аз давам, без да губя нищо, те ми връщат, също без да губят нищо. Така всички печелим.

Колкото повече ставаме, толкова повече губят патологичните лъжци в политиката, тези във военно-индустриалния комплекс, сладурите в икономиката и особено онези шедьоври от окултните общества, които ръководят преждеизброените. Единственото, от което се страхуват черните братства, които (засега) имат цялата власт на земята, е да изгубят тази власт. От нищо друго не ги е страх. Фактологически обоснованите теории помагат на хората да се пробудят или поне създават условията за пробуждането. Нека не забравяме, че само Бог пробужда, и никой друг! Но нека помним и че Силите имат нужда от съработници на Земята. Не със смущение, както очакват някои, а с гордост се смятам за един от тези съработници.

Защо? Защото всеки пробуден човек е „материална загуба“ за окултните среди, които преследват егоистични цели. А черните братства най-много ги е страх от конспиративното мислене, което е оплодено от окултни познания или поне от някаква форма на набожност (или от едната Любов към Истината). Защото пророчествата и правилно изполваният окултизъм имат силна обяснителна стойност! Те са светлината, която безапелационно прокужда мрака от неговите незаконни (по Божественото Право) владения.

Няма нищо по-благородно от това, да говориш истината (такава, каквато е според най-съкровените ти убеждения) във времена на всеобщи заблуди и във времена на съзнателно преклонение пред лъжата. Няма нищо по-благородно от това, да си конспиративен теоретик! Както казва Оруел, това е революционно дело. И съвсем за финал нека напомня онази мъдрост, че няма армия в света, която може да спре идеите, на които им е дошло времето.

* * *

Мненията на други автори по темата:

Пол Дж. Уотсън: „Трябва ли конспиративното мислене да бъде обичайното мислене?“

Майк Адамс: „Психология на роба: Напречен разрез на лековерния ум“

Майк Адамс: „Конспирация ли? Властите признават, че заговорничат срещу вас“

Пол К. Робъртс: „Конспирациите като факти и част от ежедневието“

Чък Болдуин: „Християните са заплаха за политиката“

* * *

В следващите части очаквайте отговори на въпросите (може и да не са в тази последователност):

1. Как се съчетават конспирациите с журналистиката? (Впечатления от първа ръка.)
2. Откъде си толкова сигурен, че има Бог? (И в заядливия вариант: „За посветен ли се имаш?“)
3. Мислиш ли, че сме сами във Вселената? (Много любим въпрос! Особено обичам да ми го задават, докато отгоре блещукат милиарди звезди…)
4. Защо вярваш безрезервно на Беинса Дуно и Рудолф Щайнер? (Един от най-често срещаните въпроси с най-разочароващите резултати от опитите за отговор.)
5. Защо мразиш „нашата българска православна Църква“? (Това се очертава особено забавен и скандален материал)
6. Като плюеш против държавата, анархия ли искаш? (Този материал пък ще е по тема, която ми е отегчителна до смърт, но все пак няма как да се мине без нея, вкл. с разяснения на философията ми за данъците)
7. Ходил ли си на психиатър? (Това може да остане за поредицата „Пришествието на Ариман“ във връзка с темата за етерното пришествие на Христос и това, което предупреждава Щайнер за невежеството на психиатрията.)

Това са само част от планираните.

Очаквайте и прояви на спонтанност. 😉

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

16 коментара за "Искрено и лично: Защо съм горд „конспиративен теоретик“"

  1. inranxan  16.01.2012 г. | 00:31 ч.

    xubava ideja….

  2. Стопанина  16.01.2012 г. | 01:25 ч.

    Ще се постарая в следващите издания да съм по-кратък. И няма да го има уводът.

  3. Емо  16.01.2012 г. | 13:52 ч.

    Добре се е получило. И силно.
    Даже доста силно, особено думата „съработници“. Носи отговорност със себе си, нещо което не веднъж ме е карало да си мисля, нямаше ли да е по-добре да си остана в матрицата и да не се притеснявам за нищо? 🙂
    Опасното според мен е кармата, защото вярвам, че има хора (като мене) които повече знаят (колкото и малко да е над „общоприетото“) отколкото вършат, а това навярно носи отговорности – карма.

  4. Александър  16.01.2012 г. | 17:17 ч.

    добър материал , ако може в следващата рубрика да отговориш на въпроса “ Защо не Харесваш Волен Сидеров“

  5. Стопанина  16.01.2012 г. | 17:35 ч.

    Отговарял съм вече:
    http://www.otizvora.com/2011/05/2933/

    Мога да добавя и други неща, но не смятам да губя време, като се занимавам с личност, която успя да фалира морално пред очите на всички ни. И не е като де не ми е бил симпатичен или поне интересен някога…

  6. Росен  17.01.2012 г. | 15:03 ч.

    Добра тема, напомня ми за въпросите задавани към мен самия. Продължавай в този дух! Едно вмъкване искам да добавя, без цел да те увличам по нови „конспиративни теории“ 😆 предполагам чувал си за blue beam? И за връзката му с 9/11 както и с очакваното от „християните“ второ пришествие на Христос ( по тяхно вярване от плът и кръв) … http://www.youtube.com/watch?v=nPAYbbGLYlE
    както и по темата за 9/11 http://www.youtube.com/watch?v=SXr_sGrUFO4&feature=related
    както и http://www.youtube.com/watch?v=fL_x9NsxJlg&feature=related
    Успех по пътя, който си поел!

  7. Боряна  17.01.2012 г. | 16:33 ч.

    …“няма армия в света, която може да спре идеите, на които им е дошло времето“
    И аз като „пробудена“ от една година поне усещам, че идват революционни времена /даже вече са дошли/.
    Стопанино, този сайт откликва на духовната ми потребност от информация и споделяне на подобни “ конспирации ‘. Вече съм сериозно пристрастена към него!

  8. Светльо  17.01.2012 г. | 22:40 ч.

    Евала за снимката! Празнуването на първата годинка си е наистина събитие:))) Наистина кърти!!!:)

  9. Захария  18.01.2012 г. | 15:07 ч.

    Очертава се да е доста интересна поредицата, ще чакам с нетърпение следващата част 😉

    А снимката наистна избива рибата 😆

  10. Val  20.01.2012 г. | 01:22 ч.

    Средният пръст, казвам без дълбоки познания в хиромантията, се отнася към справедливостта.
    Аз разбирам от обясненията ти, защо се проявяваш като конспиративен теоретик.
    Но не разбрах друго – защо си горд или… може би горделив? 🙂

  11. Стопанина  20.01.2012 г. | 07:57 ч.

    Прочети внимателно последните абзаци за „съработниците“.

  12. Muzzy  22.01.2012 г. | 04:49 ч.

    Екстра е статийката с увода барабар.Напълно съм съпричастен -и на мен ми е писнало да обяснявам защо не вярвам в караконджули и Дядо Мраз ,и защо ако бръкнеш в контакта с двата пръста в контакта прераждането не ти е гарантирано и т.н. 🙂

  13. Varna Mapper  15.06.2018 г. | 07:33 ч.

    @Стопанина
    (знам, че пиша в в стар пост, но бях доведен тук от линк в една от последните ти публикации)

    В статията се видях да се споменава за играта Red Alert – това ме досеща за соундтрака Hell March(чийто автор е Frank Klepacki), ако не се лъжа е от същата игра. Между другото – падам си по игри, в които играя с държави(завладяването ми е слабост – така е като си падам по историята).

  14. Стопанина  15.06.2018 г. | 11:07 ч.

    Първият Hell March е на първия Red Alert. В статията се коментира Red Alert 2. Във всяка следваща серия Франк ремиксира парчето – хем е същото, хем не е. От поредицата RA най-много ми допадаше композицията Bigfoot. От „тиберийната“ поредица – всички на Франк, до днес ги слушам в Spotify.

  15. Varna Mapper  15.06.2018 г. | 22:16 ч.

    Ще ги изслушам, освен това Main Theme на Command&Conquer Generals също си го бива – даже виждам да го ползват не само в играта.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.