Пол К. Робъртс: Прогнозата за свободите през Новата година

Изминалата година не беше добра за 99% от населението, а новата се очертава да е още по-зле. В тази статия ще разгледам прогнозата за свободата. В следващата ще ви занимая с икономическото развитие. Много мрачна се очертава ситуацията, касаеща свободата. Изказващите се критично за незаконните войни, водени от Вашингтон, или по отношение на покушенията срещу Конституцията, току-виж се озовали безсрочно в някой затвор, защото сега всяка критика срещу политиката на Вашингтон може да се счита за „терористичен“ акт срещу Вашингтон. Да речем, такива могат да са критиките против бомбардирането на палестински деца или хуманитарните акции чрез флотилии с помощи за Газа.

Режимите на Буш и Обама си гласуваха правото да опандизват критиците без необходимия за това съдебен процес. Първата поправка към Конституцията на САЩ вече се отнася само до наивно-ентусиазираните американци, скандиращи: „САЩ! САЩ! САЩ!“ Вашингтон се е самопровъзгласил за световен прокурор, отправящ непрестанни обвинения срещу другите държави за потъпкването на човешките свободи, а в същото време лично е отговорен за бомбандирането на половин дузина държави до степен на неузнаваемост, заплашвайки при това още няколко други със същото отношение, като на всичкото отгоре нарушава собственото си писано право, като и Женевската конвенция, прилагайки методи на мъчение срещу пленниците.

Вашингтон е подбрал разни чуждестранни политици, чиито държави са били въвлечени в граждански войни, и ги изпраща на съд за военни престъпления, докато собствените му военни престъпления продължават да се трупат. Обаче, ако някой дръзне да изобличи военните престъпления на Вашингтон, попада без формално повдигнати срещу него обвинения в условия, подобни на инквизиция. Показателен пример е случаят с Брадли Манинг. Манинг, войник на САЩ, се смята, че е човекът пуснал видеото „Collateral Murder“ в WikiLeaks, което по думите на Марджъри Кон „показва военни в хеликоптер Апачи, убиващи 12 невъоръжени цивилни, включително и двама журналисти от Ройтерс. Хора, опитващи се да спасят ранените, също попадат под обстрел и биват убити.“ Един от добрите самаряни, притекъл се на помощ, е бил баща на две малки деца. Видеото разкрива наслаждението, с което военният персонал взривява хората от небето. Когато става известно на „войниците, носещи демокрация за хората“, че са пръснали на парчета две малки деца, вместо очакваното покаяние, чуваме един глас на палач да казва: „Да не е водил децата си във военна зона.“

Това го цитирам по памет, но смисълът е запазен. Когато за пръв път изгледах видеото, бях поразен от наглото военно престъпление. Очевидно е, че дузината убити хора просто са си вървели по улицата, без да заплашват никого, невъоръжени, заети с обичайни занимания. Зоната дори не е военна. Ужасът се състои в това, че щатски военен персонал си играе на видео игри с ЖИВИ хора. А от коментарите, които подхвърлят по време на касапницата, се подразбира, че им е забавно да убиват нищо неподозиращите хора. Забавно им е да убият бащата, притекал се на помощ, и да стрелят по колата, в която се намират децата му.

Това не беше просто някаква злополука, причинена от погрешно програмиран безпилотен летателен апарат, взривяващ училище пълно с деца, или някоя болница, или семейството на някой фермер. Става дума за американски войници забавляващи се със своите високотехнологични играчки и убиващи всеки, за когото могат да намерят предлог, че е враг. Виждайки това, разбрах, че Америка е пропаднала. Злото беше надделяло.

Бях на път да напиша, че нищо не е направено в отговор на престъплението. Но все пак нещо беше сторено. Един американски войник знаеше, че военните власти са наясно с ужасното престъпление и не си бяха помръднали дори пръста да направят разследване. Той знаеше още и че, като американски войник, е длъжен да докладва за извършени военни престъпления. Но на кого? През 21-ви век Вашингтон води войните си най-вече, като снизходително поставя военните престъпления в графа „допустими щети“.

Един войник със съвест предаде видеото на WikiLeaks. Не знаем кой е той. Вашингтон твърди, че името му е Брадли Манинг, но от Вашингтон лъжат всеки път, щом си отворят устата. Така че може би никога няма да узнаем, Това, което знаем е, че наказание за извършителите на военното престъпление няма. Силата на закона се насочи срещу разкрилите престъплението – Брадли Манинг и Джулиан Асандж. Брадли беше задържан почти две години, преди да му бъдат повдигнати обвинения пред съд.

През декември (2011 г.) на предварителните прослушвания Вашингтон не можа да представи друго, освен скалъпени обвинения. Без доказателства. Обвинителят капитан Фейн каза на съда, ако можем да вярваме на сведенията, че „Манинг е бил обучаван в и му е било поверено използването на многостранни системи за разузнаване, а той е използвал обучението си, за да предаде оказаното му доверие. Той се възползва от нашето доверие“. С други думи, Манинг е изнесъл пред света истината за едно военно престъпление, което е прикрито, а Вашингтон и Пентагонът смятат, че този, който изнася истината съгласно военния код на САЩ, е „предател на доверието“.

През 1970-а, по време на военния съд над капитан Ърнест Л. Медина във връзка с клането в Ми Лай (село в Южен Виетнам, нападнато от ам. военни сили на 16 март 1968 г – бел. пр.), изложението на прокурора гласи:

„Участващият във военни акции офицер носи задължението, както като човек, така и като началник, да осигури грижи за невоюващите, а също и за предалите се воюващи. Глава 3 на Женевската конвенция, отнасяща се до Отношението към военнопленниците, забранява насилие срещу живота и срещу личността, особено убийство, осакатяване, жестоко отношение и измъчване. Забранява се също взимането на заложници, посегателството срещу достойнството на личността и едностранните обвинения и осъждане. Изисква се на ранените и болните да им бъде оказана помощ. Същите задължения се намират и в секцията от Женевската конвенция, отнасяща се до Защитата на цивилното население по време на война. Докато тези препоръки за хуманно отношение се отнасят до всички, влизащи в контакт с гореспоменатите групи, те най-вече са морално задължение на командващия офицер, който трябва да осигури оказването на съответната помощ и съдействие.“

„В добавка, всички военни, независимо от своя ранг или позиция, са длъжни да докладват за всеки инцидент или действие, за които подозират, че представляват военно престъпление, на своя началник, веднага щом им се отдаде практическата възможност за това след узнаването на съответните факти. Началниците, получили съответните доклади, трябва да уведомят юридическия отдел според мястото на разпределение. Трябва да е ясно, че на военните престъпления не се гледа с леко око и че всеки индивид е задължен да се въздържа, да предотвратява или да докладва за всяко подобно недопустимо поведение. Докато началникът, като индивид, е длъжен да спазва тези изисквания, от него се изисква още и да се грижи за налагане на съответните наказания в случай на военни престъпления, извършени от части под негово командване.“

На национална пресконференция, проведена на 17 февруари 2006 г., генерал Питър Пейс, тогава председател на Обединения комитет на началник-щабовете, заяви: „Абсолютно задължение на всеки в униформа е да не се подчинява на заповед, която е незаконна или неморална.“ Генерал Пейс каза, че на военните им е забранено да извършват престъпления срещу човечеството и че заповеди или събития, които представляват това, трябва да се оповестяват. Въпреки всичко, когато Манинг последва военния код, неговото съблюдение на закона беше изкарано за престъпление. Капитан Фейн съобщава на „съда“ (един истински съд не би дал ход на фалшиви обвинения, но в Америка истинските съдилища изчезнаха), че Брадли Манинг „в крайна сметка подпомага враговете на САЩ, като косвено им подава информация чрез WikiLeaks.“

С други думи, „престъплението“ е непреднамерената последица от спазването на служебните задължения – нещо като непреднамерените/допустимите щети при убийствата на жени, деца, хуманитарни работници и старци, извършвани от безпилотни машини, бомби, хеликоптерни картечници, и въобще от военни лица, които имат нетърпеливи пръсти върху спусъка. Защо Вашингтон наказва само Манинг за случая на „допустимата щета“?

Капитан Фейн не можеше и да бъде по-ясен. Ако кажеш истината и разкриеш военните престъпления на Вашингтон, значи подпомагаш врага. Това простичко изречение на капитана с един удар премахва всички защитни механизми, вписани в законите на САЩ и в Първата поправка на Конституцията във връзка със изказването на гражданско мнение, и осъжда всеки със съвест или чувство за справедливост на безсрочно задържане и мъчения.

Незаконното задържане и отношение към Манинг си имаше цел, според много информирани хора. Наоми Спенсър пише например, че дългото задържане на Манинг и забавеното повдигане на обвинения са имали за цел да принудят Манинг да уличи WikiLeaks, за да може САЩ да изискат екстрадирането на Джулиан Асандж и да го обвинят или директно като терорист, или да го задържат за неопределено време във военен затвор, без необходимите следствие и съдебен процес.

Случаят с Асандж е мистериозен. Асандж потърси убежище в Швеция, където бил изкушен от две жени. И двете признават, че доброволно са правили секс с него, но след това и двете излизат с твърдения, че докато са спели с него в леглото, той отново е имал сексуални отношения с тях, въпреки тяхното неодобрение. Той не се е съобразил и с молбата им да използва кондом за защита. Шведската прокуратура отхвърли обвиненията след разследване на събитията. Странно, един друг шведски прокурор, жена заподозряна във връзки с Вашингтон, възобнови обвиненията и се опитва да изиска екстрадирането на Асандж от Англия за Швеция, за да го подложи на разпит. От правна гледна точка е неясно дали един прокурор би могъл да изиска екстрадиране с цел следствие. Върховният съд на Великобритания е решил да разгледа въпроса и да изслуша изискванията на прокурорката. Обикновено за екстрадирането на някого се изисква съдебно решение и то се издава за хора, обвинени в престъпление. Швеция официално не е повдигнала обвинение срещу Асандж.

Истинският въпрос тук е дали шведската прокурорка действа от името на Вашингтон. Много от тези, които следят случая, смятат така и мислят, че ако Швеция отново арестува Асандж, ще го изпрати във Вашингтон, където той ще се окаже безсрочно арестуван и измъчван, докато каже това, което Вашингтон изисква от него – че е сътрудник на Ал-Кайда. По този начин Вашингтон би се очистил от разкритите военни престъпления, престъпления разкрити, както се твърди, именно от Манинг и Асандж.

Междувременно, докато Вашингтон най-нагло обвинява други държави за потъпкване на човешките права, Конгресът одобри, а президентът подписа закон, който дава право за безсрочно задържане и прилагане на мъчения. Както Рон Пол казва, това ще ускори подхлъзването на Америка към тирания и тоталитаризъм.

Подписвайки Закона на Тиранията, президент Обама отбеляза, че не смята дори тази тирания, установена от закона, за достатъчна. Той съобщи, че подписва закона с допълнителните уговорки, че си запазва правото, независимо от какъвто и да е закон, да изпраща американски граждани, без оглед на съответните процедурални и конституционни защити, в чужбина за разпит и прилагане на мъчения. Това е правителството на САЩ, което твърди че е правителство на „свободата и демокрацията“ и което разнася „свободата и демокрацията“ чрез бомби и окупации. Миналата година тиранията се разви по един начин, който не предвещава нищо добро. Президент Обама обяви, че държи списък от хора, които възнамерява да елиминира без съд и присъда, а Министерството за вътрешна сигурност (направо Оруелско название) съобщи, че е преместило фокуса си от обичайните терористи към „местните (американски) екстремисти“. Последната категория си остава без точно определение и включва всички, които Министерството нарочи за такива.

И нищо от гореизброеното не беше извършено зад затворени врати. Убийството на Конституцията беше престъпление, извършено пред очите ни. Но също като Кити Дженовезе, която беше намушкана до смърт в Ню Йорк през 1964 г. пред очите на свидетели, които не й се притекоха на помощ, така и медиите, Конгресът, правните сдружения и училища, а също и американската общественост, не съумяха да защитят Конституцията си. Дори само в рамките на моя живот потъпкването на Конституцията и спадането на авторитета й може да се нарече чудовищен. Сравнете мънканията към полицейска държава на Обама с общественото недоволство към списъка с противници на президент Ричард Никсън. Опитайте се да си представите какво щеше да стане, ако навремето президент Рейгън беше обявил, че има списък на американци, определени за елиминация без обвинение и съд.

Местните и щатски полицейски сили са военизирани не само що се отнася до тяхната екипировка и въоръжение, но и като отношение към гражданите. Въпреки липсата на вътрешни терористични атаки, Министерството за вътрешна сигурност извършва неправомерни обиски на колите и камионите по магистралите и на пътниците, използващи обществен транспорт. Всеки униформен на федерална служба бива обучаван систематично да нарушава конституционните права на гражданите, а гражданите, от своя страна, се тренират да приемат тези нарушения за нормални. Младите нямат спомен от това, какво е да се качиш в обществения транспорт или да използваш пътищата, без да минаваш щателни обиски. Или какво е да се събереш на мирен протест, без да бъдеш смазан от полицията. Свободата постепенно става част от митовете и легендите.

В такава една система, каквато се изгражда пред очите ни, няма място за свобода, демокрация, права. Пред нас стои чистата тирания. Докато Америка упада до абсолютна полицейщина, политиците непрекъснато говорят за „нашите ценности.“ Кои са тези ценности? Безсрочно задържане без обвинение пред съд. Мъчения. Неправомерни претърсвания на голо и обиски по домовете. Епидемия от полицейска бруталност. Орязване на правото на свободно слово и правото на мирен протест. Непредизвикана агресия, наречена „предохранителна война“. Намеса в политическите избори и вътрешните дела на чужди държави. Икономически санкции към държави, които не се кланят на Вашингтон.

Ако полицейската държава беше просто злощастна последица от една реална война срещу терора, тя можеше да се разтури, щом войната свърши. Явно е обаче, че полицейската държава е преднамерена последица. Патриотичният акт (The PATRIOT Act) е една обширна и умна атака срещу Конституцията. Не възможно този закон да е писан в краткия период между 11-ти септември и представянето му в Конгреса. Просто си е стоял на някой рафт и е очаквал сгодния случай.

Отнемането на гражданските свободи, гарантирани по Конституция, е умишлено, както и заграбването на всевъзможна власт в ръцете на изпълнителните органи. Тъй като досега не е имало терористична атака в САЩ (освен организирраната от ФБР преди десетилетие), следователно не съществува и такава терористична заплаха, която би оправдала установяването на политически режим с изключителни правомощия. Но всичко се върши умишлено под лъжлив претекст, което значи, че се следва един необявен план. Заплахата срещу американците е във Вашингтон.

От всички президентски кандидати само Рон Пол обръща внимание на проблема, свързан с гибелта на Конституцията. Но въпреки това, избирателите са се съсредоточили около проблеми, които са маловажни пред този. Обработвани непрестанно от американското Министерство на Истината, американците не са достатъчно наясно колко е необходимо да изберат Рон Пол за президент.

Може да се окаже прекалено късно дори за един президент като Рон Пол да обърне хода на нещата. Един президент няма власт, освен ако не бъде подкрепен от правителството. Какви шансове има Рон Пол да получи одобрение за един свой евентуален списък от правителствени членове в Сената? Военно-разузнавателният комплекс няма да сдаде властта. Добре субсидирани интереси биха блокирали неговите назначения. А ако той се опъне и продължи да създава проблеми на укрепената власт, току виж станал жертва на скандал и не бъде преизбран, а в по-лошия случай – принуден да си подаде оставката. Спомнете си какво се случи с президента Картър. Директорът на бюджета и ръководителят на кабинета му бяха уличени и това го лиши от властта в службата му. Дори и Роналд Рейгън трябваше да се откаже от половината си правителство.

Не съм сигурен, но подозирам, че оправянето на нещата по надлежния политически ред вече не е възможно. Един шанс да си възвърнем свободите може да дойде заради надменността на Вашингтон. Имперските амбиции и жажда за власт могат да предизвикат невъобразими вълнения и загуба на съюзници. Задграничните стремежи, съчетани с едно деморализирано, безработно и потиснато население в собствените граници, не очертават успешна развръзка. Колко време още можем да очакваме, че руското правителство ще търпи намесата на неправителствени организации, спонсорирани от САЩ, да се месят в тамошните избори и да организират политически протести? Колко време още можем да очакваме, че Китай ще бърка стратегическите си интереси с американския потребителски пазар и няма да се освести? Колко време още да очакваме, че Япония, Канада, Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Турция, Египет и петролните страни от Близкия и Среден изток ще търпят да са марионетки на САЩ? Колко още време ще може доларът да действа като резервна валута при положение, че Федералният резерв пръска пари по покриването на огромни дългове?

Колко дълго ще може да оцелее една „суперсила“, когато тя не е в състояние да произведе политически водачи? Спасението на Амеррика ще дойде, когато имперските амбиции на Вашингтон бъдат разбити. Много от читателите, по-специално тези, които гледат новините по Fox и CNN и четат Ню Йорк Таймс, може би ще си кажат, че преувеличавам, що се отнася до 2012-а. Разбира се, мнозина вярват, че драконовските мерки, въведени със закон, ще се отнасят само за терористите. Но откъде ще знаем кой какъв е? Безсрочното задържане и мъченията не изискват доказателства. Американската общественост няма как да знае дали задържаните и измъчвани хора са терористи, или просто политически противници. Решението за задържане и мъчение не се отчита пред никого. То се взима изцяло по субективната преценка на някого в изпълнителната власт. Защо американската общественост предпочита да вярва в почтените намерения на едно правителство, което съзнателно я излъга, че Садам Хюсеин има оръжия за масово поразяване и представлява заплаха за Америка?

Подобно на злокачествен рак, тиранията се разпространява. Александър Солженицин, най-известният писател от Съветската ера, е бил офицер от Червената армия през Втората световна война, на два пъти удостояван с орден. Той написал леко критични коментари по отношение на водената военна политика от Сталин в писмата си към един приятел, като за тази си постъпка бил осъден в свое отсъствие от тайната полиция на осем години в Гулаг – за антисъветска пропаганда. Но дори и Сталин официално не е използвал безсрочно задържане.

През Съветската епоха дори изкуството, литературата и музиката бяха подлагани на щателна проверка за признаци на антисъветска пропаганда. Американската група Дикси Чикс претърпя подобна цензура с още по-плашещи резултати. Буш не се нуждаеше от тайна полиция. Американската общественост сама се погрижи да свърши работата на тайната полиция. Както пише във Уикипедия: „По време на един концерт в Лондон, десет дни преди нахлуването в Ирак в 2003 г., водещата вокалистка на групата, Мейнс, каза, че „ние не искаме тази война, това насилие, и се срамуваме, че президентът на САЩ (Джордж Буш младши) е от Тексас“. Това изявление обиди много американци, които го сметнаха за грубо и неродолюбиво, а в последвалата дискусия групата загуби половината от посетителите на концертите си в САЩ. Случката се отрази лошо на тяхната кариера и доведе до обвинения в не-американщина на трите жени от групата, а също и до заплашителни писма, смъртни заплахи и публично унищожаване на техни албуми в знак на протест.“

В Нацистка Германия и за най-слабата критика можеха да ти почукат посред нощ на вратата. Хората, които имат власт, я използват. А властта по правило привлича най-лошия тип хора. Както свидетелстват Абу Гариб и Гуантанамо, демокрациите не са защитени от използването на властта за зло. И наистина, подобно отношение към затворниците се разиграва и във вътрешната щатска затворническа система.

На 30 декември 2011 г., търсейки резултати с ключови думи „полицейска бруталност“ в Yahoo, попаднах на 20 милиона резултата. Тлъсти и агресивни полицейски тъпаци използват електрошок срещу деца и хора в инвалидни колички. Блъскат грубо възрастни жени. Те са олицетворение на ужаса. Те представляват по-голяма опасност за гражданите, отколкото самите престъпници. Превантивна война, безсрочно задържане, трансфер на хора, мъчения срещу „заподозрени“ (които са неясно определена категория), елиминиране – това са все драконовски мерки, които не се нуждаят от предоставяне на доказателства.

Терминът „превантивна война“ е Оруелска концепция. Как ще предотвратиш една война, като я започваш? Как ще знаем дали една държава, която сега не ни е атакувала, е щяла да ни атакува в бъдеще? Превентивната война е като идеята на Джереми Бентъм да предотвратява престъпленията, като заключва предварително тези, които висшата класа смята по принцип за предразположени към престъпна дейност. Наказание без престъпление – в това се превърнаха американските „ценности“.

Концепциите, въведени от режимите на Буш и Обама, са напълно чужди на англо-американските представи за законност и свободи. За едно десетилетие САЩ се превърнаха от свободно общество в абсолютна полицейска държава. Американското население, доколкото въобще е наясно с този процес, просто се подчини на революционните изменения, идващи от политическия връх. Рон Пол е единственият американец, кандидатстващ за президент, който се противопоставя на тази установена тирания, а той дори не е на някое от водещите места в предварителните резултати и анкети. Това само по себе си е показателно за цената, която американците поставят на свободата си. Те, изглежда, приветстват новата ера на тирания, в която тепърва навлизат.

* * *

Автор: Пол Крейг Робъртс (Бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ и съветник на някогашния президент Рейгън. Д-р Робъртс води рубрика в The Wall Street Journal и е работил като щатен редактор за това издание. Последната му книга се казва „Как пропадна икономиката: Войната на световете“. В нея той описва причините за икономическия и всякакъв упадък на родината си.)

Превод: Гергана Мълчанова

Източник: Prison Planet

Споделете публикацията

Google1

За Гергана Мълчанова

geri@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата.“

Всички публикации

15 коментара за "Пол К. Робъртс: Прогнозата за свободите през Новата година"

  1. Захария  10.01.2012 г. | 13:06 ч.

    Много добър материал.

    Свободата постепенно става част от митовете и легендите.

    Това е горчивата истина за съжаление 🙁

  2. Емо  10.01.2012 г. | 18:35 ч.

    „Рон Пол е единственият американец, кандидатстващ за президент, който се противопоставя на тази установена тирания, а той дори не е на някое от водещите места в предварителните резултати и анкети.“

    Това обобщава всичко за мен. Изводът който си правя, е че има мнозинство човешки същества на които им липсва нещо, за да могат да разграничат Добро от Зло, Светлина от Мрак.
    И нищо чудно, като вече и „духовните“ среди, Ню ейжда, култа към „извънземните“ и т.н. не само размиват тази граница (както правят и масмедиите, чрез дезинформация), а ще отидат и по-далече – ще изкарат черното – бяло и ще си вярват 🙁

    Дано да греша.

  3. Тим  10.01.2012 г. | 20:00 ч.

    Емо, на мен пък ми прави впечатление, че Рон Пол всъщност има изключително солидна подкрепа. И в анкети, и като вот. Ето, дори ако отвориш заглавната страница на Youtube, през повечето дни от седмицата топ клиповете са свързани с Рон Пол (или ако са свързани с други кандидати – обикновено топ коментари са такива, подкрепящи Пол). Личното ми впечатление е даже, че дори с малко, Пол вече е с най-голяма популярност и подкрепа от републиканските кандидати (но разбира се, може и да съм пристрастен и да бъркам).

    Проблемът е, че за големите медиите Пол не съществува; говори се за другите кандидати, дори за най-неизвестните, за Пол – не. Или ако „съществува“, му отделят незначително време (като при възможност след името му следват сравнително подигравателни, снизходителни, и дори лъжливи и уронващи името му коментари). Ето един пример напосоки – голяма телевизия (може би CNN или Fox), предизборни дебати (или нещо такова), коментари и интервюта след предаването: репортерът има възможност да вземе интервю от Рон Пол, но предпочита да изчака някакъв треторазреден политик или шоумен. Не съм сигурен за детайлите, но със сигурност имаше такъв случай.

    За изборите е подобно – там Пол трябва да има много голяма преднина, за да е сигурен в положителните резултати – фалшифицирането на гласове никак не е новост за Америка.

    В тази връзка, някои го обвиняват, че е прекален джентълмен, защото не коментира нещата, вършещи се против кандидатурата му. Но във всеки случай – както и да се развият изборите – дали ще загуби, дали ще стане дори и президент, дали ще го гръмнат като Кенеди – той е един от малкото политици (сега се сещам само за още двама по-известни, извън семейството на Рон Пол), които могат да променят нещо и да освестят колкото се може повече американци. Дай Боже да има възможно най-голям успех!

  4. Емо  10.01.2012 г. | 20:16 ч.

    И аз съм за Рон Пол 🙂
    А за медийната манипулация е ясно, даже в на Доунс сайта (май там) четх една новина, в предаване по една от големите медии вадят статистики брой поддръжници на кандидатите… и Рон Пол даже го нямаше в нея(!), при положение, че бяха сложили някакви фърфалаци с по 7-8% поддръжници в ранглистата…
    Дано да греша и просто да съм прекалено черноглед в момента.

  5. Радослав Йорданов  10.01.2012 г. | 20:16 ч.

    Ако бях американец, Рон Поу би бил моят избор, наистина говори хубави неща, но все пак нещо ме притеснява в него. Някак седи като единствения възможен избор, като оазис в пустиня, който те приканва да пиеш от неговата вода. И аз, както Тим, забелязах, че във всички алтернативни медии, политикът има голяма подкрепа. Човекът с нищо не е заслужил моят скептицизъм, надявам се да не засягам неговите почитатели. Дано греша.

  6. Стопанина  10.01.2012 г. | 20:27 ч.

    но все пак нещо ме притеснява в него.

    И мен – даже мога да го назова: има нещо свръхчовешко в него, щом за толкова години във властта не се е покварил и не е изменил на йота възгледите си за Свободата и Мира. Напълно естествено е да те притеснява – на фона на останалите ненормалници, войнолюбци и банкстерски подлоги той е единственият нормален. Но понеже „нормата“ се определя от мнозинството, ти изглежда „ненормален“.

    Иначе аз залагам на Мит Ромни или на преизбиране на Обама. Това е сигурният облог – в когото инвестира Goldman Sachs, печели. Няма никакъв шанс да оставят Рон Пол да влезе в Белия дом. Всички знаем какво предстои и е неотменимо. Америка никога повече няма да бъде това, което беше. Дори след Ариман…

  7. Радослав Йорданов  14.01.2012 г. | 16:44 ч.

    @Ванката
    Да, прав си. Съмнението ми в него е продиктувано от световната, политическа и икономическа ситуация. А, и заради това, което се очаква да стане, в бъдеще. Не виждам, как се вписва в тази покварена политика, нито как се е задържал във властта, с подобни възгледи. Както и да е, мисля че съм прекалено конспиративен. Ако е искрен, желая му всичко добро и да продължи да работи за с такова човеколюбие и мъдрост, каквито демонстрира.

  8. Тим  28.01.2012 г. | 00:48 ч.

    Продължават наглото медийно затъмнение над Рон Пол – на живо пред негови привърженици, CNN говорят за всички други кандидати, но не и за Рон Пол – http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EaNbLxsekp8&gl=GB. Мда, наистина не може да съществува това, което не трябва да съществува.

  9. Мислещ  28.01.2012 г. | 10:44 ч.

    Но за сметка на Рон Пол, Нют Гингрич все повече почва да се котира. Защо ли ? Защото са му големи обещанията, и галят ушенцата на тези които стоят и подържат политиката на абсолютна полицейска държава и военна доктрина. Ще цитирам великите обещания на Гингрич:

    Кандидат за Белия дом атакува Космоса, ако стане президент
    Републиканец обеща US база на Луната
    Гингрич ще прави преврат в Куба

    Освен дръзкия поглед, отправен към Луната, Гингрич се изказа остро и за външната политика, като заяви, че ако стане президент, би подкрепил въстание в Куба срещу режима на братя Кастро. Както обяснява републиканецът, за борба със сегашните власти на Куба ще се използват
    всички методи, които Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Йоан Павел II са използвали срещу Съветския съюз – психологическа война, секретни операции, твърди политически и икономически санкции.

  10. Светльо  31.01.2012 г. | 11:43 ч.

    Сорос вещае хаос в Европа и бунтове и затягане на режима в САЩ
    http://www.segabg.com/article.php?id=586820

    По подобие на това което беше Германия през 20-те и в очакване на поредния нацистки режим в САЩ и Западна Европа!

  11. Стопанина  31.01.2012 г. | 11:51 ч.

    Сорос нищо не вещае. Такъв е планът. От пророчествата не само знаем, че точно това ще се случи, но знаем и как ще свърши.

  12. Светльо  31.01.2012 г. | 11:56 ч.

    Това имах предвид, че просто предупреждава.

  13. Стопанина  24.02.2012 г. | 10:12 ч.

    Брадли Манинг официално обвинен по 22 параграфа

    Счита се, че до ареста си през май 2010 г. Брадли Манинг е предал на Уикилийкс 250 000 грами на американските посолства, чието публикуване започна в края на ноември.

    За тези престъпления е предвидена смъртна присъда, но обвинението вероятно ще поиска доживотна присъда.

  14. garan4e  24.02.2012 г. | 15:17 ч.

    @Светльо – само корекция – Сорос не предупреждава, а информира. Той е един от изпълнителите на „плана“ към Новият Световен Ред.

  15. Мислещ  20.04.2012 г. | 10:00 ч.

    Свободата постепенно става част от митовете и легендите.
    В такава една система, каквато се изгражда пред очите ни, няма място за свобода, демокрация, права. Пред нас стои чистата тирания. Докато Америка упада до абсолютна полицейщина, политиците непрекъснато говорят за „нашите ценности.“ Кои са тези ценности? Безсрочно задържане без обвинение пред съд. Мъчения. Неправомерни претърсвания на голо и обиски по домовете. Епидемия от полицейска бруталност. Орязване на правото на свободно слово и правото на мирен протест. Непредизвикана агресия, наречена „предохранителна война“. Намеса в политическите избори и вътрешните дела на чужди държави. Икономически санкции към държави, които не се кланят на Вашингтон.

    Ако полицейската държава беше просто злощастна последица от една реална война срещу терора, тя можеше да се разтури, щом войната свърши. Явно е обаче, че полицейската държава е преднамерена последица.

    А следната информация, е още една тухла в амбициите на САЩ да се превърнат от страна на „свободно мислещи“, в страна на „контролирано мислещи“. С явните им намерения да обхванат целия свят – „Световно правителство“.

    Европарламентът одобри противоречиво споразумение за трансфер на данни за пътници, пътуващи до САЩ

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.