Делото на Христос и противодействащите духовни сили

Започвам с въпроса: Какво всъщност придобива съвременният човек чрез Духовната наука (Антропософията)? Отговорът ще се основава върху много неща, които са навлезли в нашето знание в течение на лекциите – особено на онези, изнесени през миналата зима. В началото Духовната Наука може да изглежда, че е поредният мироглед за света измежду много други. Някой може да спори: „Загадките на съществуването са налице. Хората се стремят чрез всички възможни и налични средства религиозни или научни да разгадаят тези загадки на съществуването, водени от стремеж и желание за познание. Духовната Наука може да се смята просто за поредната житейска философия сред много други – независимо как се наричат останалите: материализъм, монизъм, анимизъм, идеализъм, реализъм, или каквото там се сетите.

Духовната Наука може да се определи като нещо, което се стреми да задоволи желанието за знание, както е при другите съвременни световни концепции. Но това няма да е правилно. В онова, което човек придобива чрез Духовната Наука, има нещо с положителна и непрекъсната стойност за живота; нещо, което не само задоволява неговото мислене, неговата жажда за знание, но и представлява действителен силен фактор в самия живот. За да разберем това, трябва да погледнем далеч напред и да помислим върху еволюционното развитие на човечеството от една специална гледна точка.

Много често сме се връщали назад до времето, предшестващо великия Атлантски потоп, до времето, когато нашите прадеди (това ще рече нашите собствени души в телата на нашите прадеди) са живели върху древния континент Атлантида – между Европа, Африка и Америка. Връщали сме се и още по-назад, към Лемурийската епоха, когато душите на хората са били на една много по-ниска степен на съществуване. Отново ще говорим за тази епоха, като за начало си припомним следното. Човек е достигнал до настоящата степен на своите чувства, воля и интелигентност, дори на своята форма, защото по-висши духовни Същества в Космоса също са работили за земното съществуване. За тези Същества сме говорили с имената Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността и т.н. Те са великите строители и архитекти на съществуването, които са водили човешката раса напред, стъпка по стъпка, към нейното съвременно състояние.

Но днес трябва да ни стане ясно, че има Духове и Същества, различни от онези, които помагат на човешката еволюция да върви напред – те също се намесват. Става дума за духовни Същества, които противодействат на прогресивните сили. И за всяка епоха – Лемурийска, Атлантска, Следатлантска – е възможно да се посочи кои специфични духовни Същества внасят „пречките“, кои духовни Същества са противодействащи на онези, чиято единствена цел е прогресът на човечеството.

Библейската история за Грехопадението и изгонването на Адам и Ева от Рая е алегоричен разказ за изкушението на човечеството от Луцифер (змията от дървото за познаване на добро и зло) и потъването на човеците в сетивния свят през Лемурийската епоха.

В Лемурийската епоха – първата, с която ще се занимаем днес – това са Луцефирическите Същества, които са се намесили в човешката еволюция в противовес на Силите, които по онова време се стремяха да я подтикнат напред. В Атлантската епоха Духовете, противодействащи на прогресивните Сили, са били Ариманическите Същества – Духовете на Ариман (или Мефистофел). Ариманови (или Мефистофелови) Духове са онези, които в Средновековието са известни като Духове на Сатаната – те не трябва да се бъркат с Луцифер. През нашата съвременна епоха, с напредване на времето, ще се включат други духовни Същества, за които ще говорим по-късно – те също ще бъдат пречки в работата на прогресивните Духове.

Сега да се запитаме: Какво всъщност постигнаха Луциферическите Духове в древната Лемурийска епоха? Ще разгледаме това от една особена гледна точка. На каква област сложиха ръка Луциферическите Духове през Лемурийската епоха? Най-добрият начин да разберем това е да погледнем назад в хода на човешката еволюция. Вие знаете, че през (първия еон от общочовешката еволюция, наречен) Древния Сатурн, Съществата от йерархията на Престолите излъчиха собственото си естество, за да поставят първия зачатък на човешкото физическо тяло. На Древното Слънце (втория еон от еволюцията) Духовете на Мъдростта внедриха у човека етерното (или жизненото) тяло. А през еона, наречен Земя, Духовете на Формата дариха всеки от човечеството с Аз (или егото), за да може, като се осъзнае за отделен от заобикалящата го обстановка, човекът да стане независимо същество.

Чрез делото на Духовете на Формата човешките същества станаха независими от външния свят, който ги заобикаляше на Земята. Но човеците можеха да останат все така зависими от самите Духовете на Формата – човеците щяха да са управлявани от Духовете като кукли на конци. Това обаче не стана и се дължи на едно събитие, което в известен смисъл имаше благотворно въздействие – през Лемурийската епоха Луциферическите Същества се противопоставиха на Духовете на Формата. Тези Луциферически Същества дадоха на човека възможността за свобода – но заедно с това дадоха и възможността на човеците да вършат зло, да се поддават на страсти и желания в света на сетивата.

Къде тези Луциферически Същества се хванаха за човека? Те се хванаха за онова, което беше внедрено у човека като негов най-вътрешен член по онова време – астралното тяло. Те се заловиха именно за човешкото астрално тяло и го обсебиха. Ако не бяха дошли Луциферическите Същества, това астрално тяло щеше да остане единствено в притежание на Духовете на Формата. Те щяха да внедрят в това астрално тяло силите, които дават на човека неговата физиономия, като щяха да го направят образ на Боговете, а именно образ на Духовете на Формата. Човекът щеше да стане подобие на Боговете (Духовете), но в своя живот и за вечни времена той щеше да остане зависим от Духовете на Формата.

Луциферическите Същества, така да се каже, пропълзяха в човешкото астрално тяло, след което в астралното тяло вече работеха два вида Същества: Съществата, които подтикват човека напред, и противодействащите Същества, които пречат на първите, но същевременно дадоха човешката независимост. Ако Луциферическите Същества не бяха обладали човеците, човек би останал в състояние на невинност и чистота в своето астрално тяло. В него нямаше да възникнат никакви страсти, запалващи го да жадуват за онова, което може да се намери само на Земята. Страстите, наклонностите и желанията на човека бяха втвърдени, изродени от Луциферическите Същества. Ако те не се бяха намесили, човекът би задържал една вечна жажда за своя небесен дом, за областите на духа, откъдето е слязъл. Той не би се радвал на нищо, което го заобикаля на Земята: земните впечатления не биха събудили в него никакъв интерес.

Именно чрез Луциферическите Духове човек получи този интерес да жадува за впечатления на Земята. Тези Духове го потопиха в земната сфера, след като проникнаха в най-вътрешното му устройство – астралното тяло. Защо по онова време човекът не отпадна напълно от Духовете на Формата или от по-висшите духовни области? Коя е причината, поради която в своите интереси и желания той не се подчини напълно на света на сетивата? Това беше поради факта, че Духовете, които водеха човечеството напред, взеха необходимите мерки: те внедриха в съществото на човека онова, което в противен случай щеше да му е чуждо. Става дума именно за болестите, страданието и болката. Това беше необходимото противодействие срещу делата на Луциферическите Духове. Луциферическите Духове дадоха на човека сетивни желания. А като противовес (противомярка), висшите Същества въведоха болестите и страданието като последствия от материалните желания – целта беше човекът да не потъне напълно в сетивния свят.

И тъй – в света има точно толкова страдания и болка, колкото хората имат интерес само към физическото и материалното. Везните се държат в съвършен баланс: едното блюдо не превишава другото. Дадено количество страсти и желания върху едното блюдо, същото количество болести и болка върху другото блюдо. Това беше резултатът от взаимните действия през Лемурийската епоха на, от една страна, Луциферическите Духове, а от друга – на Духовете на Формата.

Ако Луциферическите Духове не се бяха намесили, човекът нямаше да слезе в земната област толкова скоро. Неговите страсти и жадуване за сетивния свят доведоха до това, че очите му се отвориха и той можеше да гледа заобикалящата го сетивна област по-рано, отколкото това би станало в противен случай. Ако еволюцията беше продължила неотклонно в посоката, планирана от прогресивните Духове, човекът щеше да вижда заобикалящия го сетивен свят едва от средата на Атлантската епоха нататък. Нo и дори тогава човек би виждал по-скоро духовно, а не както вижда днес: той щеше да вижда света като пряк израз на духовни Същества.

Поради това, че човек преждевременно потъна в земната сфера, тласкан надолу от своите земни интереси и желания, условията също се промениха преждевременно. Още през Лемурийската епоха стана това, което иначе щеше да се случи от средата на Атлантската епоха. Резултатът беше, че Ариманическите Духове (Мефистофеловите Духове, както е еднакво вярно да се наричат) се смесиха с онова, което човек вече беше в състояние да вижда и да възприема. По този начин човекът стана податлив на грешки – за първи път човек можеше да върши, нека го наречем, „съзнателен грях“. Войнството на Ариманическите Духове започна да работи върху човека от средата на Атлантската епоха насам.

Ариман (известен още като Сатана и Мефистофел) се включва като сила на противодействие през Атлантската епоха. А в началото на нашето трето хилядолетие след Христа очакваме и въплъщението на Ариман в плът и кръв – Антихриста.

Ариманическите Духове към какво подтикват човека? Те го подтикват да възприема всичко в заобикалящата го среда като материално – в резултат човек не вижда истинските духовни основи на сетивния свят. Ако човек виждаше духовното във всеки камък, във всяко растение, във всяко животно, той никога нямаше да изпадне в грешка, а следователно и да е склонен да върши зло. Ако само прогресивните Духове работеха върху човек, той щеше да е защитен от тези (Ариманови) илюзии – илюзии, на които човек винаги става жертва, щом се оставя изключително и само на проявленията в света на сетивата.

По какъв начин духовните Същества, които желаят и придвижват човешкия прогрес, успяха да противодействат на Аримановата измама, заради която възникват грешките и илюзиите от материалния свят? Те се погрижиха – процесът, разбира се, беше бавен и много постепенен – човек да носи и да изработва своята Карма. Обобщено, Съществата, които трябваше да уравновесят намесата на Луциферическите Същества, въведоха в света страданието, болката и онова, което е свързано с тях – смъртта. А пък Съществата, чиято задача беше да изправят кривините, причинени от Аримановите илюзии в сетивния свят, направиха възможно за човека чрез неговата Карма в края на краищата той да заличи всички грешки и злини, които е извършил в света.

И тъй, какво щеше да се случи, ако човек беше станал жертва на злото и грешките (без да има Карма)? Малко по малко човек щеше да стане едно със злото – нямаше да е възможен никакъв напредък за него, тъй като с всяка грешка, с всяка лъжа, с всяка илюзия ние поставяме пречка по пътя на напредъка си. Ние щяхме да отпаднем от пътя на нашия напредък – щяхме да сме натрупали пречки по нашия път чрез грях и грешки, без да сме в състояние да ги поправим. С други думи, ние нямаше да постигнем истинската цел на човека. Тази цел щеше да е недостижима, ако не действаха силите на Кармата.

Да предположим, че в даден живот ние извършваме някакво зло. Ако това зло се установи здраво в живота ни, това означава, че губим стъпката напред, която бихме направили, ако не бяхме извършили тази грешка. С всяка грешка се изгубва стъпка напред. Ако нямаше възможност за превъзмогване (изправяне) на грешката, човекът щеше да се изгуби в нея. Но беше дадено блогословението на Кармата. Какво означава това благословение за човека? Нима Кармата не е нещо, пред което трябва да треперим, от което трябва да се ужасяваме? Нищо подобно! Кармата е сила, за която човекът би трябвало да е благодарен. Защото Кармата ни казва: „Ако извършите зло, помнете, че Бог не може да бъде излъган каквото човек посее, такова ще пожъне.“

Всяка грешка изисква да я поправиш, а след като си я изпъдил от своята Карма, можеш отново да направиш стъпка напред! Напредъкът не е възможен без Кармата. Кармата е благословение, което ни е дадено, тъй като тя ни задължава да изтрием всяка грешка, която сме направили по пътя си досега, за да можем да продължим по пътя си напред. Кармата е непряко последствие от делата на Ариман.

А сега да продължим с темата. В наши дни ние се приближаваме към епохата, в която и други Същества ще започнат да работят върху човека. Това са Същества, които в недалечно бъдеще ще се намесват все повече и по-надълбоко в човешката еволюция. Както Луциферическите Духове се намесиха през Лемурийската епоха, а Ариманическите Духове – през Атлантската епоха, така в нашата епоха ще видим намесата на едни други Същества. Нека да ни стане ясно естеството на тези Същества, (които тепърва ще опитат да спъват естествения ход на еволюцията ни).

Това можете да разберете, като вземете предвид казаното в моята книга „Теософия“. Там е показано, че трябва да се различават следните човешки устройства: първо, неговото физическо тяло, след това неговото етерно (или жизнено) тяло, както и неговото астрално тяло (или както съм го нарекъл в тази книга – сетивно или душевно тяло). Това са трите тела, които човек имаше преди своето Земно съществуване. Основата на физическото тяло беше положена през първия еон – Сатурн; на етерното тяло – на следващия еон (Слънце), а на душевното или сетивното тяло – на еона Луна. През настоящия еон Земя беше прибавена сетивната душа, която фактически е една трансформация, несъзнателно доразвиване на сетивното тяло.

За Съществата, които се намесиха през Лемурийската епоха, можем да кажем – те окупираха астралното тяло на човека, като потопиха неговите интереси, импулси и желания надолу в земната сфера. Къде, по-точно казано, се окопаха тези Луциферически Същества? Луцифер загнездва себе си в сетивната душа и остава там. Чрез несъзнателната трансформация на етерното тяло възниква интелектуалната душа, по-подробно описание на която се съдържа в книгата, озаглавена „Възпитанието на детето“. В това второ душевно устройство – интелектуалната душа или трансформираната част на етерното тяло – се установява Ариман. От там той подлъгва човека към фалшиви понятия и претенции за материални неща, води го към грешка, към грях, към лъжа – към всичко, което се поражда в интелекта или умствената душа. Във всяка илюзия, в която материята е единствената реалност, трябва да виждаме нашепванията на Ариман (Мефистофел). Трето, съществува Съзнателна душа, възникваща от една несъзнателна трансформация на физическото тяло.

Нека си припомним как стана тази трансформация. Към края на Атлантската епоха етерното тяло, съответстващо на главата, влезе вътре във физическата глава и постепенно внесе самосъзнанието във физическото тяло. Човек все още работи върху тази несъзнателна трансформация на физическото тяло, върху развитието на своята Съзнателната душа. А в най-близко бъдеще едни духовни Същества, известни под името Асури, ще пропълзят в Съзнателната душа, като по този начин ще имат достъп и до човешкия Аз, до Егото. Защото Азът осветява Съзнателната душа. Асурите са изостанали Същества от йерархията на Архаите (Духовете на Личността). Те са Същества, които вместо да подтикват човешкия напредък към независимост, го подмамват към груб егоизъм. Асурите ще породят зло с много по-голяма сила, отколкото беше пораждано от Сатанинските сили (на Ариман) в Атлантската епоха или от Луциферическите Духове през Лемурийската епоха.

В течение на настоящия еон Земя човекът ще изхвърли цялото зло, което Луциферическите Духове донесоха с благословението на свободата. Злото, донесено от Ариманическите Духове, може да бъде отхвърлено чрез Кармата. Но злото, донесено от Асуровите сили, не може да бъде изхвърлено по този начин. Добронамерените Духове въведоха болката и страданието, болестта и смъртта, за да може човешката еволюция да напредва въпреки силите на Луцифер. Добронамерените Духове създадоха Законите на Кармата срещу Ариманическите сили – по този начин ще може злото да се превърне на добро. Но на човечеството ще му е много трудно да се справи със силите на Асурите, които ще навлизат в по-нататъшния ход на еволюцията.

Това е така, защото Асурите ще внушават на онова, което са заграбили – самата сърцевина на човешкото същество, Съзнателната душа заедно с Аза – да се присъединят към земната материалност. Частица след частица Асурите ще откъсват от Аза. И колкото повече Асурите се наместват в Съзнателната душа, толкова повече частици от Аза си човекът ще трябва да остави зад себе си на Земята. Следователно онова, което по този начин ще стане жертва на Асурите, ще бъде безвъзвратно загубено. Това не значи, че целият човек ще стане тяхна жертва – но част от неговия дух ще бъде откъснат от силите на Асурите.

Тези Асурови сили днес (началото на XX век – бел. И.С.) се предшестват от преобладаващата склонност да се живее напълно в материалния свят; човек не обръща внимание на реалността на духовните Същества и духовните светове. Наистина Асуровите сили разлагат хората по начин, който е повече теоретичен, отколкото фактически. Днес те по различни начини заблуждават човека да мисли, че неговото Аз е продукт само на физическия свят: те го подмамват към един вид теоретичен материализъм. Но с напредването на времето – предшествуващите знаци на това са развратните страсти, които все повече ще преобладават по Земята – те напълно ще заслепят човешкото виждане за духовните Същества и духовните сили. (Бел. И.С.: В други лекции Щайнер уточнява, че Асурите ще започнат да действат активно от началото на нашия XXI век.)

Човекът няма да знае нищо, нито ще иска да знае нещо за духовния свят. Все повече и повече хората ще проповядват, че най-високите морални идеали са просто едно издигане на животинските импулси на по-горно ниво; че човешкото мислене не е нищо друго, освен трансформация на една способност, която притежават и животните; че човек е близък до животните не само на външен вид, но и по отношение на цялото си естество, което също произтичало от животното… Много хора ще приемат този възглед доста сериозно и ще започнат да подреждат живота си според него. Засега човек не основава целия си живот върху принципа, че неговата същност произлиза от животното. Но този житейски възглед неминуемо ще възникне и резултатът от него е, че хората ще започнат да живеят като животните – ще потънат в животински импулси и животински страсти. Тези страсти ще имат много проявления, които не е необходимо да описвам тук – още в наши дни из големите градове стават оргии на мръсна сексуалност; в това проявление вече можем да прозрем злокобния адски блясък на Духовете, които наричаме Асури.

И тъй, нека още веднъж си припомним: Страданието, болката и даже смъртта са внесени в човечеството от Духовете, които работят за човешкия напредък. Думите от Библията (изречени от Йехова към Ева след Грехопадението, тоест след изкушението на Луцифер – бел. И.С.) са недвусмислени: С болка ще раждаш децата си! Смъртта дойде в света (тоест хората станаха смъртни, след като потънаха в сетивния свят – бел. И.С.). Смъртта беше отредена за човека от Силите, които противодействаха на Луциферическите Духове.

От кого обаче дойде дарът на Кармата? Кой направи Кармата възможна за човека?

За да разберем отговора на този въпрос, трябва да отхвърлим всякакви „установени“ понятия за време. Земните понятия за време са в основата на вярването, че онова, което се е случило някога тук или там, може да има своите въздействия (и последствия) само на по-късен етап. Но в духовния свят нещата стоят по-различно: онова, което се случва, предварително разкрива себе си и своя резултат; неговият резултат е вече станал предварително.

Откъде идва благословението на Кармата? Откъде е възникнало в нашата земна еволюция това благословение на Кармата? Не от друга Сила, а от самия Христос.

Макар Христос да идва (въплътен на Земята сравнително) късно, Той винаги е присъствал в духовната сфера на Земята. Дори в древните светилища на Атлантида жреците са говорели за „Духа на Слънцето“ – за Христос. В древната Индуска епоха Светите Риши са говорели за „Вишва Карман“, Заратустра в древна Персия говори за „Ахура Маздао“, Хермес – за „Озирис“, а Моисей говори за Силата, която, бидейки вечна, внася хармонизация на временното и естественото; Силата в „Аз съм“ като предвестник на Христос. Всички са говорили за Христос. Но къде Той е могъл да бъде намерен в онези древни времена? В областта, в която само окото на духа може да проникне – в духовния свят. Христос е бил намиран в духовния свят – работещ в него. Това е Той, Който дори преди човекът да се появи на Земята, изпрати възможността за Карма.

След това Той Самият дойде на Земята и ние вече знаем какво означава това за човека. Ние сме описали онова, което беше сторено от Христос в земната сфера – говорили сме за значението на Събитието на Голгота и неговото въздействие дори върху онези, които по онова време са били в духовния свят, невъплътени в земни тела. Ние знаем, че в момента на Голгота, когато кръвта е текла от раните му, Христовия Дух се появява в подземния свят и наводнява целия свят на Духа с блясък и светлина. Казвали сме, че появята на Христос на Земята е събитие от върховна важност, включително за оня Свят, през който човек преминава между смърт и ново раждане. (Сравнете Евангелието на Йоана с другите Евангелия, по специално с Евангелието на Лука: В момента, когато кръвта започва да тече от раните на Спасителя на Голгота, Земята, която в течение на еволюцията беше станала все по-тъмна и по-тъмна, започва да изпраща лъчи в космическото пространство, започва да свети.)

Импулсът, произтичащ от Христос, е една действителност в пълния смисъл. Необходимо е само да се попитаме какво би станало със Земята, ако не се беше появил Христос. Точно от противоположната гледна точка – ако Христос не беше дошъл на Земята – можете да разберете значението на Христовото идване. Нека предположим, че Христос не беше дошъл, а Мистерията на Голгота не беше станала. Преди идването на Христос условията в духовния свят за човешките души, наистина са описани точно в древногръцката поговорка: По-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в Царството на сенките.

Това е така, защото преди Събитието на Голгота душите в духовния свят са се чувствали напълно изолирани – обгърнати от тъмнина. Духовният свят с цялата своя блестяща яснота не е бил прозрачен (и видим) за онези, които са влизали в него през портите на смъртта. Всеки един се е чувствал изолиран, отхвърлен обратно към самия себе си, като че е имало издигната стена между него и всяка друга душа. И това усещане на изолация (ако не беше подвигът на Христос) щеше да става все по-голямо и по-голямо. Човек щеше да се втвърдява вътре в своето Аз – щеше да бъде обърнат само към себе си, без да има възможност да открие някакъв мост към другите. А егоизмът, вече твърде голям, щеше да се увеличи извън всякакви мерки с всяко следващо въплъщение. Всяко земно съществуване все повече и повече щеше да превръща хората в абсолютни егоисти. Нямаше да има никаква надежда за братство на Земята или за вътрешна хармония между душите тъй като с всяко пътуване през духовния свят щяха да проникват по-силни влияния в Аза. Това е, което щеше да стане със Земята без Христос.

Пътят от една душа към друга душа отново ще бъде намерен, като вече е възможно великата сила на братството да се излее върху цялото човечество – това се дължи на Христовото идване, на Събитието на Голгота. Следователно Христос е Силата, която даде възможност на човека в края на краищата да обърне земното си съществуване към добро – с други думи, да даде на Кармата си истинския й облик, тъй като Кармата може да се изработи (изчисти) само на Земята. Това, че човек намира у себе си силата да спечели от своята Карма във физическото съществуване с оглед на една напредваща еволюция – всичко това той дължи на въздействието на Христовото Събитие, на присъствието на Христос в земната област.

И така, виждаме, че много различни сили и Същества въздействат съвместно върху еволюцията на човечеството. Ако Христос не беше слязъл на Земята, човекът щеше да затъне в грешки, защото, след като се беше втвърдил в самия себе си, той щеше да си стане като своеобразна сфера – щеше да е натикан в това състояние, изпълнено от грешки и грях. Христос наистина е Светлината, която води навън от грешките и греховете; Светлината, която дава възможност на човека да намери Пътя нагоре. И сега нека се запитаме: Какво всъщност загуби човекът, когато той слезе от духовния свят и беше обгърнат от желания и страсти под влиянието на Луцифер, а след това под влияние на Ариман – в грешки, илюзии и лъжи в земния свят? Той загуби прякото виждане на духовния свят, той загуби разбирането за духовния свят. Какво, следователно, той отново трябва да спечели? Той трябва отново да спечели пълно разбиране на духовния свят.

Човек може да схване важността на Христовото Дело, само като осъзнае с пълна яснота на съзнанието си значението на Христос. Христовата Сила наистина съществува – тя не е донесена от някой човек, тъй като Христовата Сила беше донесена на Земята не от някой друг, а от Самия Христос. Кармата навлезе в човечеството чрез Христос. А сега чрез своето себесъзнание човек трябва да се научи да познава Христос в Неговата действителна природа и в Неговата връзка с цялата Вселена. Само така човек може да работи в истински смисъл като едно Аз. Какво постига човек, когато не се задоволява само с това, да остави Христовата Сила да работи върху него несъзнателно, и си казва: Аз съм доволен от знанието, че Христос дойде на Земята! Той ще ме спаси и ще осигури моя напредък! В такъв случай нищо не постига. Напредък има, когато човек си каже: Аз съм решил да разбера какво е Христос в действителност, как Той слезе. Аз съм решил да участвам чрез собствения си дух в Христовото Дело!

Спомнете си, че Луциферическите Духове се промъкнаха в астрално тяло на човека, затова човек е слязъл в света на сетивата – така стана плячка на злото, но и придоби възможността за себесъзнателна свобода. Луцифер наистина присъства в съществото на човека, свлякъл го е долу на Земята, уловил го е в земно съществуване: страстите и желанията, съдържащи се в астралното тяло, най-напред са били въведени от Луцифер в земната област. Ариман също е бил в състояние да се промъкне в астралното тяло (мисля, че тук има грешка, би трябвало да е етерното тяло – бел. И.С.) – в интелектуалната душа. Появи се Христос и с Него онази Сила, която може да повдигне човека отново нагоре – към духовния свят. А сега, стига човек да го желае, може да опознае Христос – може прибие и много мъдрост. Какво ще постигне чрез това? Нещо изключително важно!

Когато човек познае Христос, когато поеме мъдростта, която поражда проникновения в онова, което е Христос в действителност, тогава той спасява себе си и Луциферическите същества чрез знанието за Христос. Но ако човек само казва „Аз съм доволен от факта, че Христос се е появил“ и се оставя да бъде спасяван от Него несъзнателно – тогава човек не може да направи нищо за спасението на Луциферическите същества. Тези Същества, които са донесли свободата на човека, му дават и възможност, ако той го желае, да разбере и Христос. И когато това стане, Луциферическите Духове биват очистени от Огъня на Християнството, а злото, което те са извършили на Земята, се превръща в благословение.

Свободата, която човек получи, ще бъде отнесена в духовната сфера като благословение. Че човек е способен на това – той е способен да разбере Христос и че Луцифер е преобразен в една нова форма и може да се съедини с Христос като добър Дух – това все още само като предсказание беше казано от Самия Христос на онези около Него. Той каза: „Вие ще бъдете просветени от новия Дух, от Светия Дух!“ Този „Свети Дух“ не е никой друг, освен Духът, чрез който човек може да разбере какво е направил Христос. Христос е желал не само да работи, но също и да бъде разбран. И затова изпращането на Духа, чрез който хората се вдъхновяват, изпращането на „Светия Дух“ се съдържа в Християнството.

В духовен смисъл Света Троица принадлежи неразделно към Великдена. Този „Свети Дух“ не е никой друг, освен Луциферическият Дух, преобразуван вече във висша чиста слава – Духът на независимото разбиране, проникнато от мъдрост. Самият Христос предсказа, че този Дух ще дойде при хората след Него и че в светлината на този Дух трябва да продължат човешките усилия. Какво е това, което работи напред в светлината на този Дух? Световният поток на Духовната Наука, стига да бъде схваната правилно. Каква е тази Духовна Наука? Тя е мъдростта, която повдига до пълната светлина на съзнанието в Християнството, която в противен случай ще остане в несъзнателното. Факелът на възкръсналия Луцифер – но Луцифер вече е трансформиран в добро, осветява пътя на Христос. Луцифер е носителят на Светлината. А пък Христос е самата Светлина! Както показва самата дума, Луцифер е „Носителят на Светлината“. Това е, което би трябвало да бъде движението за Духовна Наука – това е вродено в нея.

Напредъкът на човечеството зависи от живо разбиране на великото Събитие на Голгота. Онези, които наричаме „Учители на Мъдростта и на Хармонията на Чувствата“, са обединени във Великата ръководеща ложа на човечеството. И както някога „огнените езици“ са трепкали като жив символ над групата Апостоли, така „Светият Дух“, предречен от Самия Христос, управлява като Светлина онази Ложа на Дванадесетте. Тринадесетият е Ръководителят на Ложата на Дванадесетте. „Светият Дух“ е великият Учител на онези, които ние именуваме „Учители на Мъдростта и на Хармонията на чувствата“. Чрез тях неговият глас и неговата мъдрост протичат надолу към човечеството чрез този или онзи духовен поток на Земята. Богатствата на мъдростта, събрани от движението на Духовната Наука за разбиране на Вселената и на Духовете в нея, протича чрез „Светия Дух“ в Ложата на Дванадесетте. И това е нещото, което в края на краищата ще отведе човечеството, стъпка по стъпка, към свободно и самосъзнателно разбиране на Христос и на Събитието на Голгота.

Да се „култивира“ Духовната Наука – това означава да се разбере, че Духът е изпратен в света от Христос. Възприемането на Духовната Наука – това се съдържа в истинското Християнство. Това все повече и повече ще става ясно за хората и тогава те ще осъзнаят, че чрез Духовната Наука те имат един силен актив в своят живот. Хората дължат на Духовната Наука съзнанието, което постепенно проблясва у тях че Христос е Духът, Който изпълва света със Светлина. И последствието ще бъде, че тук, на този земен глобус, в самия физически свят, хората ще напредват в своя морален живот, в своя живот на волята и в своя интелектуален живот. Чрез самия физически живот светът ще бъде одухотворен все повече и повече. Хората ще растат в доброта, в сила и мъдрост и с все по-задълбочен мироглед ще проникват в основите и в произхода на Битието. Те ще носят със себе си в свръхсетивния живот плодовете, придобити от физическия живот, и отново ще връщат тези плодове от свръхсетивния живот в следващото ново въплъщение. Така Земята все повече и повече ще става израз на своя Дух – на Христовия Дух.

Духовната Наука ще бъде разбрана като една действителна и дейна сила. В различни отношения днес човечеството е близо до пълно загубване на Духа. В една публична лекция наскоро (Берлин, II, 909) стана дума, че днешните хора страдат от страх пред наследствеността. Страхът от товара на наследствеността пряко произтича от материалистичната епоха. Но достатъчно ли е човек просто да си каже, че той няма нужда от този страх? В никакъв случай това не е достатъчно. Човек, който не се занимава с духовния свят – човек, който не пропуска в душата си онова, което може да протече от Духовната Наука – е поданик на силите на физическата наследственост. Само когато насити цялото си същество с онова, което Духовната Наука може да му даде, той придобива власт над силите на наследствеността и започва да ги разглежда като фактор без съществено значение. И по този начин човек става победител на всичко, което въпрепятстващите сили поставят по пътя му във физическия свят.

Не трябва да спорим и философски да отричаме или да доказваме: „Духът съществува!“ Не е това начинът човек да придобие власт над своите сетива, а начинът е да се проникне от Духа, като абсорбира Духа, като има воля да придобие интимно познание за Духа. Тогава Духовната Наука ще направи хората по-здрави дори на физическия свят: защото Духовната Наука сама по себе си е терапия, която носи сила и здраве. И съществената сила на Духовната Наука ще стане още по-очевидна за нас, когато разгледаме какво става с човешкото същество, когато премине през портата на смъртта. Съвременният ум среща голяма трудност в разбирането на това.

Типичният съвременен човек си мисли: Защо да се грижа за това, което става в духовния свят? Когато умра, тъй или инак ще отида в духовния свят и тогава ще видя и ще чуя какво става там! Такова изказване може да се чуе в безброй разновидности: „Защо да се тревожа за духовното, преди да умра? Когато му дойде времето, ще видя онова, което има да се вижда там. Моето отношение към духовния свят не зависи от това, дали се занимавам или не се занимавам с него. Само че въобще не е така! Човек, който мисли по такъв начин, ще навлезе в един свят на тъмнина и мрак, няма да вижда нищо от онова, което съм описал за духовните светове в книгата „Теософия“. Само когато човек се свърже по дух и душа с духовния свят през живота си във физическия свят, той ще придобие способност за възприемане на духовния свят. Подготовката трябва стане през неговия живот тук, на Земята. Духовният свят е там и действителен – обаче способността човек да ВИЖДА в този свят трябва да се придобие тук, на Земята. В противен случай човек ще е сляп в духовния свят.

Следователно Духовната Наука е силата, която единствена дава възможност на човека да влезе в духовния свят със съзнание. Ако Христос не се беше появил във физическия свят, човек би отишъл отдолу под този свят, не би могъл да намери вход за духовния свят. Но Христос го повдига в духовния свят по такъв начин, че човек може да вижда и да бъде съзнателен там. Това зависи от неговото познание как да съедини своето същество с Духа, изпратен от Христос. Ако няма това познание, човек остава безсъзнателен. Човек трябва да спечели своето безсмъртие чрез собствени усилия, тъй като едно безсъзнателно безсмъртие не е никакво безсмъртие. Едно красиво изказване на Майстер Екхарт е: Каква полза, ако човек е цар, щом той не знае това? Това, което той иска да каже, е: От каква полза е духовният свят за човека, ако той не знае, че духовните светове са действителност?

Способността да се вижда духовния свят може да бъде придобита само във физическия свят. Онези, които питат „защо изобщо е било необходимо човек да слиза във физическия свят, нека помислят върху това. Човек слезе, за да придобие виждане в духовния свят. Той ще остане сляп за духовния свят, ако не беше слязъл някога, а сега не придобие себесъзнателна зрялост, която да му даде възможност да се завърне в духовния свят – свят, който ще бъде в светлина и блясък пред душата му. Следователно Духовната Наука не е просто едно „схващане за света“, както смятат някои, а нещо, без което човек не би могъл да знае нищо за световете на безсмъртието. Важи дори за безсмъртната част от естеството на човека.

Духовната Наука е една действителна сила, проникваща в душата като реалност. И това, че вие присъствате тук и искате да се учите на Духовна Наука, означава, че вие трябва не само да събирате знание, но и да израствате в нещо, което в противен случай не бихте придобили. Това е разликата между Духовната Наука и другите схващания за света. Последните се коренят в знание, а Духовната Наука се корени в съществуване.

Ако схванем правилно тези неща, ще си кажем: „След тези изяснения се разкрива една вътрешна основна връзка между Христос, Духа и Духовната Наука. Предвид тази връзка, отпадат всички повърхностни изказвания, че източното и западното течение на окултизма си противоречат. Няма такова противопоставяне. Няма два вида окултизъм – има само един окултизъм. Няма никакво противопоставяне между източната и западната теософия. Има само една Истина. И какъв трябва да бъде нашият отговор, когато ни питат: Ако източният окултизъм е същият като западния окултизъм, защо тогава в източния окултизъм не признават Христос? Правилният отговор е, че не сме ние тези, които трябва да дадем отговор. Това задължение не е наше, тъй като ние напълно признаваме източния окултизъм.

Ако бъдем попитани дали признаваме онова, което източният окултизъм казва за Брама, за Буда, ние ще отговорим: „Ние наистина признаваме това. Ние разбираме какво означава, че Буда е постигнал своя възвишен ранг по този или по онзи начин. Ние не отричаме нито една от източните истини: доколкото те са положителни истини, ние ги признаваме. Но това пречи ли ни да признаем и онова, което отива по-нататък? Определено не! Ние потвърждаваме онова, което е казано от източния окултизъм, но това не ни пречи да признаваме и западните истини.“

Някои хора твърдят, че било нисш начин на мислене от страна на ориенталците да казват, че Буда бил умрял от ядене на твърде много свинско. На тези учени господа може да се обясни, че всъщност в това има една дълбока истина. А именно, че Буда беше предал твърде много езотерична мъдрост на онези, които бяха непосредствено около него. Това преизобилие (от познания) е причинило задвижване на един вид особена Карма – в този смисъл ние сме съгласни, че това е така („преяждането убива“). Ние казваме: Несъмнено зад това (алегорията с преяждането със свинско) лежат по-дълбоки езоторични истини – както се твърди и от източните окултисти! Но когато за изказването, че „Откровението“ е било разкрито на евангелиста Йоан на о. Пасмос сред гръмотевици и светкавици, се твърди, че било неразбираемо, тогава нашият отговор е: Всеки, който съзнава какво всъщност означава това, знае, че е истина.“ (Рудолф Щайнер има предвид един пасаж от „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватска. По-късното издание, съставено от Ани Безант, на базата на ръкописи от Блаватска, включват едно уточнение, че авторката не е съзнавала значението на „гръмотевици“ и „светкавици“ като алегория за съпровод на духовни откровения.)

Ние не опровергаваме това, което е казано за Буда, но не можем да се съгласим, когато се отрича верността на другото изказване – например това за Откровението. Ние не оспорваме твърдението, че астралното тяло на Буда е било запазено и по-късно е било включено в Шанкачария. Но това не ни пречи да твърдим, че астралното тяло на Исус от Назарет беше запазено и в множество точни копия беше включено в различни индивидуалности, посветени на Християнството – като Свети Франциск от Асизи или Света Елисавета от Тюринген. Ние не отричаме нито една истина на ориенталския езотеризъм. Следователно, когато ни питат защо някои неща се опровергават, защо има противопоставяне, ние не сме задължени да отговаряме. Щеше да е наше задължение да отговорим, ако противопоставянето идваше от наша страна. Но това не е така! Задължението за отговор е за онзи, който отрича, а не за онзи, който се съгласява. Това е твърде очевидно.

В следващи лекции ще разберете по-добре връзката между Духовната Наука и Събитието на Голгота. И ще осъзнаете, че цялото призвание, цялата мисия на Духовната Наука в света се издига до една по-висока сфера – стига Духовната Наука да се изразява в действия, вдъхновени от силата и от Духа, изпратен от Самия Христос. И тъй, ние виждаме как Силите работят заедно в света, как всичко, което сякаш се противопоставя на напредъка на човечеството, по-късно се оказва, че е било благословение.

Осъзнаваме също така, че през Следатлантската епоха, от век на век, Духът, който е донесъл свобода на човека, ще се яви отново в подновена форма: Луцифер, главният носител на Светлина, ще бъде спасен, тъй като всяко нещо във великия Световен План е добро, а злото трае само известно време. Следователно, във вечността на злото вярва само онзи, който не може да различи временното от вечното. Онзи, който не може да се издигне от временното до вечното, никога не може да разбере злото.

* * *

Лектор: Рудолф Щайнер, беседа от 22.3.1909 г.

По нередактирания превод на някой, който много добре е направил, че не се е подписал. Текстът претърпя щателна редакция от моя милост — Иван Стаменов — като приемам възражения и забележки. Също така поемам цялата отговорност и „вина“ за „своеволието“ си спрямо това, което някои наричат „автентичен дух на антропософията“. Съжалявам, но по мое мнение първоначалният вариант на текста — такъв, какъвто се предлага на публиката от издателите на Българското антропософско общество — беше почти нечетивен. Не е укор, а просто обръщам внимание на един (често срещан) проблем, който тепърва може да става още по-голям проблем, ако не уважаваме родния си език (и неговия източник: Архангела на народа).

 

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.