Беседа от Учителя Беинса Дуно: Свети Дух ще ви научи

Ще ви прочета дванадесетата глава на Евангелието от Лука до тридесет и седми стих:

Между това се събра едно многохилядно множество, тъй че хората се настъпваха един друг. Тогава Той заговори първо на учениците си:
„Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което няма да се узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухо в скривалищата си, ще бъде разгласено от покривите. А на вас, моите приятели, казвам: Не се бойте от тия, които убиват тялото, а след това не могат да направят нищо повече; ще ви кажа от кого да се боите: Бойте се от Онзи, Който след като е убил, има власт да ви хвърли в пъкъла – от Него се бойте! Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога. А на вас и всички косми на главата са преброени – не бойте се, вие сте по-ценни от врабчета. И казвам ви: Всеки, който Ме признае пред хората, и Синът Человечески ще го признае пред Божиите Ангели. И на всеки, който каже дума против Сина Человечески, ще бъде простено, но на онзи, който изрече хула против Духа Свети, няма да се прости. А когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се грижете как и какво да отговорите или по какъв начин ще го кажете, защото Дух Свети ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“
Тогава някой от тълпата Му рече:
„Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.“
А Той му рече:
„Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“ При това им рече: „Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да умножава имотите си.“ И им каза притча, като рече: „На един богат човек нивата беше много родила и той си помисли: «Какво да направя – няма къде да събера житото?» И рече: «Това ще направя – ще съборя хамбарите си и ще съградя по-големи, и там ще събера всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години – почивай, яж, пий, весели се!» Но Бог му рече: «Безумнико, нощес ще поискат душата ти, а това, което си приготвил, кому ще остане?» Така става с този, който събира имане за себе си, а не забогатява за Бога.“
И рече на учениците си:
„Затова ви казвам: Не се грижете за душата си с какво да я нахраните, нито за тялото си с какво да го облечете; душата струва повече от храната и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че те нито сеят, нито жънат, нямат нито скришници, нито хамбари, и Бог ги храни, а колко вие сте по-ценни от птиците! Пък и кой от вас с усърдието си би могъл да увеличи ръста си с един лакът? И тъй, ако дори най-малкото не можете да направите, защо се грижите за другото? Погледнете криновете как растат – не се трудят, нито предат, но казвам ви, че дори и Соломон във всичката си слава не се е облякъл като всеки от тях. И ако тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещта, Бог тъй облича, колко повече Той облича вас, маловерци! Затуй не търсете какво да ядете или какво да пиете и не се грижете за него, защото всичко това търсят в света езичниците, и вашият Отец знае, че имате нужда от него, а търсете Царството Божие и всичко останало ще ви се придаде. Не бой се, малко стадо, понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царство! Продайте си имотите и раздайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват – съкровище на Небесата, което да не се изчерпва, до което крадец не може да се добере и молец да прояде, защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Да бъде кръстът ви препасан и светилниците – запалени; и вие ще бъдете като онези слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истина, истина ви казвам, той ще се препаше, ще ги тури да седнат и като пристъпи, ще им прислужва.“

Христос казва: Защото Дух Свети ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.

Понякога е трудно да обясним на хората от света някои духовни истини. Търговецът разбира от своята търговия, земеделецът – от своето земеделие, лозарят – от своето лозарство, ученият – от учението си; всеки разбира от своята специалност. Но стигнем ли до една Божествена Истина, става вече много трудно тя да се изясни и да се предаде.

Духът ще ви научи. Казвате, че Духът е невидим. – Не, Духът е видим – дрехата на Духа е Светлината. Следователно, ние виждаме дрехата му. Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорим за Божественото, хората питат: «Можем ли да Го пипнем?» Те мислят, че само това, което могат да пипнат, е реално. Разбира се, че това, което може да се пипне с ръце, е реално, но човек може да улови нещо и с духа си – ти можеш да хванеш нещо и с железарски клещи, а фотоапаратът пък може да улови образа и сянката на даден предмет. Някой пита какво е реалното в света. Улавяш един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и твоето осезание предава на мозъка ти посредством нервите впечатлението от възприетия образ. Ти си пипнал един предмет, но знаеш ли какво представлява той, можеш ли да обясниш неговата същност? Казваш, че си пипнал кокошка – но след като си я пипнал, ти можеш ли да определиш какво представлява тя? За мнозина кокошката е птица с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главата, може да сготвиш супица или друго вкусно нещо. И след като пийнеш отгоре на всичко едно-две килца винце, казваш: «Ето това е кокошка!» Така определяш понятието за кокошка – иначе не може да се определи. Да, трудно е да се определи какво представлява една кокошка, една овца, един вълк – за да определиш това от психологична гледна точка, ти трябва да влезеш в обекта, да разбереш неговото вътрешно състояние.

Какво можеш да кажеш за Иван Стоянов, ако не познаваш вътрешното му състояние? За да имаш известно понятие за него, ти трябва да разкриеш какви мисли и чувства го вълнуват в дадения момент. А влизали ли сте в положението на една кокошка или овца, за да знаете какво те мислят и преживяват? Казвате, че те били без душа – как така нещо, което е без душа, може да дава живот на другите? Капнал си от умора, умираш от глад, но хапнеш ли си кокошчицата, след един-два часа се възстановяваш, а след двадесет и четири часа можеш вече да решаваш важни въпроси. Питам тогава: Кокошката глупава ли беше? Нима могат глупавите неща да произвеждат умни неща? – Животът ражда живот, умното ражда умно, Любовта ражда Любов, глупостта ражда глупост, Мъдростта ражда Мъдрост. Чудни са хората, като мислят, че овцата била глупава, а сами те поддържат какви ли не глупави идеи.

Христос казва: „Този Дух, Светият Дух, Духът на Светлината – Той определя.“ Не казва: „Духът, който дойде“, а казва „като дойде Духът на Светлината, Той ще ви научи какво да кажете в дадения момент“. Христос има предвид Духа на Мъдростта. Следователно, всичко се заключава в казването. Докато не те уловят и не те принудят да си кажеш името, ти нищо не казваш. Хванат те, набият те и чак след като кажеш името си, се спасяваш. Това означават думите „Духът ще те спаси“. Ти си царски син; хванат те, упорстваш, не казваш името си – ще те набият; кажеш ли името си – спасен си.

Преди години английският престолонаследник излязал една вечер да гуляе и да се весели. Стражарите го хванали, набили го и го изправили пред съда. Съдията го попитал за името му. Престолонаследникът, възмутен как така да не знаят името му, ударил плесница на съдията, който го осъдил за това на три дни затвор. Когато кралят научил за този случай, казал: «Слава Богу, че в Англия има съдия, който да съди право!» Всички очаквали, че когато стане крал, престолонаследникът ще си отмъсти на съдията, но вместо това, той му благодарил за справедливата присъда.

Христос казва, че когато Разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни запита: «Кой си ти?» Тогава няма да мълчиш, а ще кажеш Истината – Духът ще те научи в този момент какво да кажеш. Няма като този престолонаследник да мълчиш или да удряш плесници, а веднага ще си кажеш името. Ще кажеш: Аз съм царски син, направих една малка грешка – ходих да гуляя с другари. Тогава съдията ще ти каже: «Друг път не ходи!»

Този дух отсъства у съвременните хора, които се мислят за много умни. Аз често оспорвам тъй широко разпространеното мнение, че те са много умни. Казвам: Покажете ми една държава, една фирма, която да е просъществувала през последните две хиляди години, покажете ми един дом, който да не се е разрушил, покажете ми едно семейство, чиито деца да не са умрели. Питам ви: Ако вашите фирми не издържат дори двадесет и пет години и фалирват, умни ли сте? Не сте ли от ония деца, които си правят край пътя къщички от пясък и който мине край тях, ги събаря? Майката пита децата си: «Какво правите?» – «Къщички.» – «А къде са те?» – «Вятърът ги отнесе.» Днес всички хора си правят къщички от пясък – не е лошо това, този стремеж на хората не е лош, лошото е, че те ги правят от пясък. Често малките деца си правят и стомнички от пръст – те лесно се пекат на слънце, бързо изсъхват, но след това също тъй бързо се пропукват и не задържат вода.

Христос казва: „Като дойде Духът, ще ви научи.“ На какво? Ще ви научи, че Разумното гради върху здрава основа. Бог ни е дал живот и ние трябва да знаем как да го запазим. Човешкият живот е преходен, Господ го е изсипал в един съд от пръст, от глина; достатъчно е само да се докоснем до този съд и съдържанието му да се излее, съдът да остане празен. Казвате: «Умът и сърцето ми са празни.» Защо? – Защото Божественият Дух не работи в тях. Казвате: «Сърцето и умът ми са пълни.» Да, пълни са, защото Духът работи в тях. Казваш: «Духът Божи работи в мене.» Ходиш ли със Светлина в живота? «Не ходя.» Тогава Духът не работи в тебе.

Има и друг дух, който като дойде, казва ти кое било право, кое криво, и ти се чувстваш като изправен пред циганка-врачка: «Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина – зле; през първата половина ще имаш девет оки късмет, а щом станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си.» Че късмет може ли с оки да се мери? Дойде някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала, обира къщата ти и чак като дойде мъжът ти, те изваждат от чувала с брашното. Всички съвременни хора се намират в такъв бръшнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени: едни са влезли с главата, други – с краката; едни са влезли с двадесет и пет хиляди лева, други – с петдесет хиляди. И всички продължават да пипат чувала. Питам: След като този чувал е донесъл толкова злини, има ли смисъл още да го пипате, да го изследвате?

Като дойде Духът, ще ви научи какво трябва да кажете.

Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да захване. Ако захване търговия – в нея има лъжа; да стане свещеник – има лъжа; учител да стане – пак има лъжа. Навсякъде има лъжа. Най-почтените служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите – но да я нямаше в тях лъжата! Аз мисля, че когато попът лъже, една негова лъжа струва колкото сто обикновени лъжи. Следователно, ако един търговец излъже сто пъти, всички тези лъжи се равняват на една попска. Например, търговецът предлага плат, в който има само 10% вълна, но лъже и го продава като чист вълнен. Но казвам: Сто подобни лъжи се равняват на една попска – значи попът трябва да чака търговецът да излъже сто пъти, та чак тогава да има право на една лъжа; а ако търговецът излъже петдесет пъти, попът няма право да излъже нито веднъж.

Но когато дойде този Дух на Истината в нас, Той ще ни научи.

Всеки трябва да работи нещо в света. Каквото и да работи човек в живота си, навсякъде той може да бъде честен, защото всички занаяти и професии, които съществуват в света, си имат определено предназначение. Някои физиолози уподобяват търговците на онези клетки в човешкия организъм, които съхраняват мазнините, та като дойдат гладни години, да има какво да се яде. Всеки събира богатства, за да може някой ден по-скъпо да ги продава. Когато настъпи глад в Египет, трябваше да дойде някой, който да събере всичкото богатство на египтяните, за да може да изхрани целия еврейски народ. Злото не е в събирането на туй богатство, а в неговото разпределение – то трябва да се разпределя разумно.

Онези, които влизат в Божествения Свят, казват, че Господ ще уреди работите. Не, човекът със своя дух ще ги уреди. Духът ще покаже начина и пътя – като дойде, Той ще ти прошепне: «Сухо е времето – иди и засей нивата!» Вие питате дали ще вали дъжд, а Той ви казва: «Върви да сееш!» Някои чакат да завали дъжд и тогава да засеят нивата си, а разумният селянин отива да разоре и посее. Тогава не минават дори пет-шест дни и пада дъжд – Господ те благославя. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва. Дори времето да е облачно, когато Духът му каже да отиде на нивата, той отива и времето се оправя. Друг път времето може да е хубаво и ясно, но Духът му казва: «Стой вкъщи!» Защо? – Вие приличате на онзи кадия, който отишъл по Коледа на гости у един поп. След като го нагостил, попът му казал:

–    Кадия ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне голям сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш.
–    Откъде знаеш?
–    Показа го моята свиня.
–    Че как така го показа?
–    Когато времето се разваля, тя събира пръчици и ги разнася из двора.

Кадията послушал съвета на попа и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупал. По-късно, веднъж кадията запитал местния ходжа:

–    Ходжа ефенди, какво ще бъде времето?
–    Само Алах знае – казал ходжата.
–    Как така само Алах знае? И попската свиня знае, а ти не знаеш!

Така и ние казваме: «Господ знае!» Но който внимателно наблюдава външния свят, който наблюдава пчелите, птиците, вижда, че в тях има един Дух, който им показва, че условията ще се изменят. Когато предстои да падне дълбок сняг, у птиците се появява едно предчувствие и ще ги видите да се събират на ята, да си пълнят гушите, да трупат храна в двоен и троен размер, за да могат да преживеят. Когато ще се разваля времето, ще видите пет-шест часа преди бурята как пчелите усилено почват да работят, бързат насам-натам, връщат се в кошерите си, пак излизат, пак се връщат и когато времето се развали, всички са се прибрали. А паякът пък тъче двойни нишки и казва: «Буря ще има, трябва да взема мерки, за да не се развали къщата ми.» Разбира ли един човек езика на пчелите, на птиците, на свинете, на паяците, такъв човек няма да остане насред пътя.

Мнозина не вярват в Бога, не разчитат на този Божествен Дух, а подобно на съвременните богати хора разчитат на парите. Може да се разчита на тях, ако ни осигуряваха устойчив живот, но в сегашните времена хората влагат един, два, три, петдесет милиона лева в някоя банка, която впоследствие фалира и те изгубват всичко. В Русия има хора, които са притежавали двеста милиона рубли капитал, а днес са последни бедняци. Питам тогава: Как ще се осигуриш? На този, който слуша, Духът казва: «Не се уповавай на тези пари, изтегли ги от банката и ги раздай на бедните, а утре те ще ти помогнат!» Ще кажеш: «Ама как така да ги раздам!» – Ако сам не ги раздадеш, ще ти ги вземат насила. Смъртта е голям разбойник – тъкмо решиш да си похапнеш и да си попийнеш, при теб идват духовете на смъртта и казват: «Ти си забогатял – дай парите!» Оберат те, ти заминеш и хората казват „Бог да го прости“. Защо да го прощава Господ, след като духовете са го обрали?

Кои хора обират духовете? Те търсят да открият някой тлъст и него обират. Като видя такъв човек, казвам си, че скоро ще го надушат духовете. Какво трябва да прави той? Ако разбира закона, трябва да пости, защото ако не раздаде сега тези мазнини, утре ще му одерат кожата. Трябва да постиш четири, пет, до десет дни, та когато дойдат духовете-разбойници, да кажат: «Този не ни трябва – хайде да го оставим!» А когато видят такъв тлъст, мазен, ще кажат: «Хайде да го оберем!» Те го хващат като кокошка, опичат тялото му, изсмукват душата му, а вие казвате „Бог да го прости!“ Душата му обикаля около своята къща, плаче и пита как да я съгради отново. Ако питате свещениците, те ще кажат, че е умрял. Не е умрял – само къщата са му обрали. Затова умрелият се утешава, когато му донесат малко житце. Умрелите много малко ядат – казват, че мъртвият тежал тридесет и три грама, затова се задоволявал с много малко и само от миризмата на житото можел да се нахрани.

Христос казва: Когато Разумният Дух дойде, ще ти разкрие закона, върху който животът е съграден – познаваш ли този закон, ти няма да се страхуваш от нищо. Бог е вложил в тебе голямо богатство – ум, сърце, воля. Имаш ли това богатство, и на гол камък да седнеш, пак ще можеш да оправиш живота си. Питате какво да правите. Чудни са хората. Цигулар си, ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш – един ще ти даде нещо, друг ще ти даде. На някому се повредила колата, а ти знаеш да поправяш коли – ще я поправиш, след което ще седнеш в нея и той ще те закара където искаш. На втори, на трети ще поправиш колата и така ще се прочуеш като майстор и всеки ще те вика да му поправяш колата. А сега си седнал да се молиш Господ да ти уреди живота. Така постъпил известният англикански проповедник Спържин. Когато трябвало да се събере известна сума за някаква благотворителна цел, един богаташ предложил да се отправи обща молитва към Бога, за да помогне. Спържин казал: «Братя, няма защо да изкушаваме Господа; всички тук сме заможни хора и можем сами да съберем парите. Ето, аз давам петдесет хиляди.» Така само за един час те събрали сумата – а знаете ли колко време трябва да се чака, докато този въпрос мине през Божествената Камара? За такава молба Господ кара хората да чакат десет години – колко пъти за това време ще падаш духом, ще се обезсърчаваш?

Когато Господ ти каже да изпълниш Волята Му, няма да питаш какво да правиш. Ако имаш пари в касата си, ще кажеш: «Господи, искам да правя добро!» Инак ще заприличате на един, който дойде при мен и ми каза: «Господин Дънов, от тебе искам една услуга; желая да помогна на Братството – купил съм лотариен билет и искам да спечеля двеста хиляди лева, та половината да дам на Братството.» Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, този печеливш билет щях аз да взема и цялата сума щеше да отиде за Братството. Ти си тръгнал да правиш добрини с чужди пари – с чужда пита прави майчин помен.

Такива са повечето благодетели в сегашния свят – искат първо да спечелят, че тогава да правят добро. Те ми приличат на онзи циганин, който се качил на една топола да лови косове, дошла буря и той започнал да се моли: «Свети Никола, запази ме от бурята и ще ти дам едно косче – на теб едно и на мен едно!» Бурята продължила и циганинът казал: «Давам всички косчета на тебе, само ме запази!» Минала бурята и тогава циганинът казал: «Не на теб, а на мен се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и на тебе не ти трябват косчета.» Целият християнски свят е като циганина на тополата – докато трае бурята, обещава всичко, а премине ли, всичко остава в джобовете му.

Но Божественият Закон е такъв, че Господ ще Си вземе всичко, което е Негово.

В Бялото Братство се държи строга сметка. Ти си търговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някого, за да му услужиш в Негово Име, но ти отказваш – няма да мине много време, ще ти се случи нещо и ти ще изгубиш десет пъти повече от това, което трябваше да пожертваш. Например ти си лекар, при теб дойде някой болен и ти му отказваш да го прегледаш, понеже нямал пари да ти плати. Ще го прегледаш без пари, ще сториш това в Името на Бога! Ако откажеш – ще загубиш клиентелата си. Ако учителят откаже да помогне, ще изгуби службата си; ако търговецът откаже да направи услуга – ще фалира. Няма човек в света, който е отказал да изпълни Божията Воля и не е изгубил десетократно. Изпълни Божията Воля!

Тогава как ще се оправи светът? Светът няма да се оправи, докато не дойде Духът на Светлината. Щом дойде Той, ще бъдем смели, решителни, за нас всичко ще бъде възможно. Щом човек има в себе си Божествения Дух, щом изпълнява Неговата Воля, думата му винаги ще се слуша. Затова и аз ви казвам: Бъдете смели в Духа на Светлината! Искаш да направиш едно добро, но в теб има някакво раздвоение. Запомни: Божественото изключва всяко раздвоение! Каже ли ти Бог да направиш нещо – ще го направиш! «Ами ако после Господ се отметне?» – Господ никога не изменя решенията си, Той винаги изисква от човека това, което може и което има – никога не изисква това, което не може и което няма.

Христос казва: „Като дойде Духът, ще ви научи какво да кажете.“ Знаете ли какво трябва да кажете? Това значи да знаеш да кажеш една дума на място. Ще ви поясня тази мисъл с един пример, който съм давал и друг път. Млад поет се влюбил в една графиня, но поради разликата в общественото им положение, тя не можела да се ожени за него и отхвърлила предложението му. Обезсърчен и отчаян, той решил да се самоубие. Като узнала за намерението му, графинята си поставила маска на лицето, преоблякла се и тръгнала след него. Тя го настигнала, спряла го, казала му на ухото само една дума и той се върнал. Питам: Какво му е казала? – Само една дума! Когато дойде Духът, ще ви каже само една дума и във вас ще настъпи промяна – лицето ви ще просияе, ще се възродите. Често в живота само една дума може да бъде от значение за нашето спасение и само една дума може да ни обезсърчи: „не се бой“ или „от теб нищо няма да излезе“.

Божественото Учение се изразява в положителното – мислете винаги положително! Когато дойде Духът, ти питаш защо са всички твои страдания. Той ти отговаря, че страданията са най-великите благословения, които Господ изпраща на грешните хора, за да се свестят. Човек трябва да бъде внимателен към всички изкушения, които среща на пътя си. Така през време на войната мнозина платиха с живота си; неприятелят хвърляше различни предмети – часовници, ножове, писалки, – в които беше поставено взривно вещество и при докосване експлодираха. По-късно вече хората се научиха и като видеха такъв предмет, не го взимаха в ръцете си. И сега дяволът е поставил много такива предмети, такива примамки – знаеш ли какво се крие в тях? Духът казва: «Не пипай този часовник – той не ти трябва!»

Ние сега тръгваме в разумния живот. Някои казват: «Да живеем за църквата!» – Няма защо да живееш за църквата, ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие – да изпълниш обещанието си. Нищо повече. В ума ти е заложена на първо място идеята да служиш на Бога, след това – да служиш на себе си, и най-после – да служиш на ближните си. Такъв е редът: първо на Бога, после на себе си, на своята душа, и най-после на ближните си. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: Ще служим на Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после – на ближния си като на себе си, и най-после на враговете си, като ги любим. Щом приложим в Школата тези три метода, ние ще получим разрешението на всички социални проблеми.

Някой се мъчи и не може да реши известна задача. Защо не може да я реши? – В него не е дошъл Божественият Дух. Някои искат, като се помолят на Бога, да им се простят всички грехове. Питам: Постил ли си пет-шест дни, молил ли си се? Не си постил и три-четири часа, а искаш Господ да ти прости. И когато молитвата ти не се изпълни, казваш, че Господ не те е послушал. Не, пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мислите си, чувствата си, действията си и тогава ще кажеш: «Господи, прости ми!» Постът е метод, чрез който решаваме най-великите задачи в света. Така постъпи и Христос – след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня. Тогава се яви Духът и Той тръгна да проповядва. Следователно всяка работа в света започва с пост – постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено – умът ти ще бъде светъл, сърцето ти – чисто, волята – силна. Така можеш всичко да направиш.

А сега някой десет дни не яде и това било пост! Какво не яде? – Не яде печена кокошка и не пие винце. Това не е пост. Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всички сметки от тефтера си. Ще кажеш на Господа: «Господи, както правя сега аз, така направи и Ти с мене.» Господ ще каже: «Дайте сега и Моя Тефтер!» Ти ще заличаваш и Той ще заличава; ти ще казваш „това давам аз“ и Господ ще казва „и Аз това давам“. Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш „аз давам толкова“, а после се поколебаеш, Господ също спира на това място.

В Школата, в която сте сега, важат само вашите действия. Каквото вършите, ще вършите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, за да бъдете благоугодни на Бога и да изпълнявате Неговата Воля. И тогава всяка ваша работа ще бъде благословена. Ние проповядваме Учението на Любовта, в чията основа е прошката. Това учение е за силните, а не за малодушните, защото само силният може да прощава. Някой болен казва: «Аз ще работя за теб.» Кога? – «Един ден, някога…» Той не може да стане от леглото си, а щял да работи за теб! Важен е настоящият момент, а не бъдещето – важно е това, което можеш да направиш сега, а не утре.

Казваш: «Ех, какъв хубав самун ядох вчера!» Друг пък казва: «След един месец съм канен на обед, ех, какво ядене ще падне!» Едното е минало, другото е бъдеще, а ти сега си гладен. Дойде някой и ти даде четвърт хляб и малко боб. Питам: Туй малкото не струва ли за теб сега повече от вчерашния ти самун и бъдещия ти обед? Бъдещето е на ангелите, миналото е твое, а настоящето е на Бога – това е Реалността. Дайте ми настоящия хляб и аз ще ви дам и вчерашния самун и бъдещия обед – нека за мен да е настоящето! Това е смисълът, това е философията! А ние, когато имаме парче хляб, казваме: «Хубаво е това парче, но един ден ще ми дадат цял самун.» Я ти дадат, я не. Това, което сега имаш, е Реалното – благото, колкото малко и да е то, е Божествено. В Божественото няма никакво изключение. Идва някой и ти казва: «Аз не съм богат човек, ще ти дам хиляда лева.» – «Не, на мене ми обещаха десет хиляди лева, няма да взема твоите хиляда лева.» Минават ден, два, три – банката, която ти обещавала парите, фалирала. Ако беше взел хилядата лева, щеше да си помогнеш, а сега оставаш без нищо.

Настоящето е Божественото – уловете го!

Да оставим миналото на светските хора, бъдещето – на религиозните, а ние да се ползваме от Божественото Настояще! Някои искат да ни убедят сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да блаженстваме. Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам – сега ми дайте малко хлебец, пък после ще видим. Ако сега имам малко хлебец, ще бъда като в рая. В какво се състои бъдещото голямо блаженство – можете ли да ми опишете в какво се състои това бъдещо благо, бъдещото благо на онзи свят? Като получи парче хляб, бедният се радва, доволен е, че може да задоволи глада си. А богатият, и да получи десет хиляди лева, не се радва – не му стигат. Един английски богаташ, който имал 365 милиона лири, по време на коронясването на краля се хвърлил в морето от страх, че парите няма да му стигнат. Бил умопобъркан – че кой не е умопобъркан?

Има ли някой, който да мисли по-трезво? Ти имаш сто хиляди лева в банката и се боиш, че няма да ти стигнат, понеже имало криза, а беднякът, който няма нито стотинка в банката, когато спечели сто лева, радва се, казва: «Слава Богу! Утре пак ще заработя.» Питам тогава: Кой е щастлив, не сме ли като онзи англичанин? Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света – Реалното е настоящето. Да приемем малките благословения, които Бог ни изпраща в света – върху малките добрини почива цялото щастие! Това щастие го носи Божественият Дух. Той всеки ден хлопа на вратата ти, а ти Му казваш: «Не ме закачай сега, имам толкова важни въпроси за решаване, с жена си не съм се примирил.» Повикай Духа да ви примири! А ти първо ще се примиряваш с жена си и после ще викаш Духа да дойде. Не, повикай Духа и Му кажи: «Господи, Ти си дошъл навреме, ела, помогни ми и каквото кажеш, ще го направя.» По този начин въпросът веднага ще се реши.

Христос казва: „Като дойде Светият Дух, ще ви научи какво да кажете.“ Този дух ще ни научи да говорим с езика на Любовта – започнем ли да говорим с този любовен език, за нас всичко става възможно. Виждали ли сте къде е силата на децата? – Те знаят този език. Дойде си някой път бащата от работа, жената започва да му иска пари за дрехи, за това-онова. «Нямам пари – отговаря мъжът – голяма криза има сега!» Идва голямата дъщеря, горда, надменна – иска също пари от баща си. И на нея той отговаря, че няма. Идва малкото детенце, казва някаква сладка дума и току-виж пари се намерили. Малкото детенце казало една сладка дума на ухото на баща си. Майката е недоволна: «За мене няма, а за малкото дете има.» Да, защото това малко дете знае как да говори, разбира езика на баща си. Когато и ние започнем да говорим на Господа на Неговия Език, на Езика на Любовта, Сърцето Му започва да се отваря и ние придобиваме всичко. А сега Му казваме: «Татко, ти трябва да ни дадеш.» Тогава Той ни отговаря: «Нямам нищо за вас.»

Така ние приличаме на онзи син, който следвал в странство и написал писмо на баща си: «Татко, прати ми пари, защото без тях не мога да завърша.» Бащата не знае да чете, среща един касапин и му дава писмото да му го прочете. Касапинът прочита писмото и му казва грубо: «Е, пари ти иска да си му пратил.» Недоволен от сина си, бащата казва: «Нищо няма да пратя на това магаре – знае само пари да иска.» По-нататък среща по пътя си един абаджия и го кара също да му прочете писмото. Абаджията започва кротко: «Татко, моля ти се, имам голяма нужда – прати ми пари, за да мога да завърша.» «А, щом е тъй, ще му пратя.» Така абаджията спасява положението. Това е син, който разбира езика на баща си – това е цялата философия на живота.

Езикът ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл – това е Божественото в света. И когато всички се научим да говорим на този език, светът ще се оправи. Това изкуство ще научите в Школата – изкуството да говорите меко. И тогава Духът ще ви научи какво да кажете – тогава Любовта ще ви научи какво да кажете.

* * *

„Дух Свети ще ви научи“,
съборна беседа, държана на 27 август 1922 г.,  неделя, 6 часа сутринта.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.