Музикален подарък от Giordana – „Ако си ти“

Пътувах си тази вечер с автобуса към бърлогата ми – бягах от поредния изморителен работен ден. Както обикновено, преглеждах RSS-ите на любимите ми сайтове в издирване на любопитни материали за „От Извора“. И ненадейно забелязах, че съм получил имейл от Йорданка Минева. Трябваше ми половин минута, за да се сетя коя е авторката – сетих се само защото се беше представила многозначително в текста си. Това е нашата нова съфорумничка Giordana.

Към писмото й имаше приложен файл – една нейна композиция на пиано, която тя ми подаряваше в знак на благодарност „за вниманието, което ми отдели“. Йорданке, това, което ти ми подари, прави вниманието ми към теб направо нищожно! И ето защо настоях с твое разрешение да споделя подаръка с останалите гости на сайта:

Докато си пътувах в автобуса сред вечерните светлини на столицата, слушах невероятното ти парче и започнах да забелязвам нещата около мен по съвършено нов начин. Направи ми впечатление – автобусът беше значително по-пуст от обикновено. Хората пред мен седяха, вперили очи някъде оттатък голямото стъкло на шофьора. Изглеждаше така, сякаш нашият автобус се движеше в насрещното платно. Задръстването, цялото движение беше срещу нас, но нашият малък автобус се провираше в мрака, устремен към крайната си цел – а целта: червеникавите светлини, които изглеждаха някак размазани, като Огън, като Любовта на върховно Същество, което ни очаква, за да ни се разкрие.

И ето че ненадейно насреща изникна полицейска кола със светнат буркан – мина и отмина, остана някъде далеч зад гърба ми. Не ни спря. После мина и пожарна. Сякаш бягаше от Огън невиждан. После втора… И кола след кола – все на хора, които сякаш се движеха в обратната посока на тази, която всъщност трябва да следват. Само нашият малък автобус се движеше напред – цепеше мрака, сфетофар не го спираше и всеки от нас, пътниците, може би знаеше: „Ако си ти (Който си мисля, че Си насреща, ще стигна при Теб и нищо няма да ме спре)“.

Стопанина се прибира с този автобус и слуша:

Йорданка Минева (Giordana)
„Ако си ти“ (Se ci sei tu)
(WMA, 3.7 MB)

Има и втора причина, Йорданке, подаръкът ти да ми легне толкова присърце. От няколко седмици насам непрекъснато се молех на Бога да ми даде знак – дали да направя това, което съм си наумил. Искам да се науча да свиря на музикален инструмент. Това ужасно ми липсва в настоящата инкарнация. В последните ми три живота винаги съм свирил – случайно или не, все на струнни инструменти. Така че сега тепърва (32-годишен) съм решил да се уча на китара. За собствено удоволствие и без амбиции за музикална кариера.

Та мисълта ми е, че имах колебания дали китарата няма да ме разсейва и да ме откъсне от работата, да ме излекува от месиянския комплекс. Смятам, че чрез твоя подарък и особено чрез второто ти писмо Господ ми отговори. Да, още в първите дни на 2012-а започвам с уроците по китара!

Ще публикувам и части от второто писмо (със съкращения на личните подробности), тъй като от него ще станат ясни повече неща за хубавото парче и неговата авторка. Йорданка пише:

„Радвам се, че ти хареса. Разрешавам ти да я пуснеш (композицията) в твоя сайт. Регистрирана е в италианската агенция за авторски права. Музиката се композира, за да се слуша. Аз пиша с любов, от сърце и душа, надявайки се да стигна до други сърца и души. Напоследък нямам много време да пиша музика, за съжаление, защото, освен частните уроци по пиано, които давам от години, от една година с мъжа ми и неговите дъщери отворихме школа по музика и танци.

Организираме концерти с всякакви стилове музика за малки и големи артисти, културни вечери, картинни изложби с музика и танци, концерти за Коледа и Великден. Подготвяме и II Международен конкурс по пиано „Алдо Чиколини“ (един от най-прочутите италиански пианисти) за всички възрастови групи до 35 години. В това начинание ни помага млад български пианист и наш личен приятел – Иван Дончев, ученик на Алдо Чиколини.

В началото на следващата година (надявам се) ще излезе от печат мой сборник с пиеси за пиано, предназначен за деца и ученици. Моите ученици вече ги свирят. Е, малко се похвалих, ще ме извиняваш.

Поздрави,
Йорданка“

Извинена си (за каквото и да си мислиш, че трябва да се извиняваш?!). Нещо повече – пускам и линк към сайта на вашата Културна асоциация. Едва ли ще ви пратя нови ученици от България, но все пак… Неведоми са пътищата Господни. Ако бях в Италия, щях да дойда да ме обучавате по chitarra classica.

* * *

До всички читатели: Йорданка предложи да напишем български текст на нейната композиция. Как ви се струва идеята? Аз вече имам идея за няколко стиха, вдъхновени от мелодията и изживяването в автобуса. Не знам дали текстът ще се върже добре с парчето, но смятам тия дни да го споделя в коментарите, след като се избистри в главата ми.

Качено на 23.11.2011 г., 23:48 ч., в Оттук-оттам.

-----
Други материали, които ще харесате:

» Можеш ли да си представиш...
» „Върви народе възродени“: Върви по дяволите или върви по Бога
» Велинград: Стопанина гостува в земите на бесите
» Елбетица, кръстато пиле и Сур елен
» Покана за регистрация на всички Изворчани (+ допълнения)
» Странните гърмежи и проблясъци в Уисконсин - плюс запис
» Подбрано от Мрежата: Защо се върнах в България
» Милиони американци се подготвят за предстоящи бедствия
» Благодаря за помощта: „От Извора“ в ТОП 1 МЛН. на Alexa.com
» В стихове: Страдание святого Архангела Михаила