Учителя Беинса Дуно и Законът на съвършенството

„И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“
Евангелие от Матея: 5; 48

Аз ще разгледам 48. стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота. Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“ Тук думата „съвършен“ се употребява не в смисъл на една наследена добродетел, а в смисъл на продукт на човешката воля – човек може да бъда съвършен, когато иска, т. е. когато иска, той може да прави добро. Или с други думи казано: който иска да прави добро, той е съвършен, а който не иска да прави добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувствува правилно, той не е съвършен – съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Ние можем винаги да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени.

Не, ние трябва да спазваме Закона за съвършенството, който съществува в природата. Тя е най-добрият учител и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е затънал в дълбоко тресавище – той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да избави. Когато търговецът обърка своите сметки, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден увлича след себе си още десетки души. По-добре остани си сам, макар и без никакъв кредит – в природата няма никакъв кредит, тя ни кредитира в настоящия момент, дава ни всичко, но за следващия ден не мисли за нас.

Когато ние, съвременните хора, започнем да мислим за бъдещето, започнем да мислим как да го уредим по-добре, по-сносно, навлизаме в дълбоките води на лъжливия живот. Ако влезем в Бога, Който е взел всички обстоятелства предвид, каква полза има да Му даваме съвет какво да прави? Ако се движим в Бога, има ли смисъл да се осигуряваме? Аз говоря само за онези, които са духовни и имат съзнание. Това е въпрос само на съзнание – какво върши светът, то е друг въпрос, светът е извън Бога. Като казвам това, изхождам от факта, че светът е извън хармонията на Божествения Живот. Извън хармонията на Божествения Живот може да стават много неща, но вътре, в хармонията на Божествения Живот нещата стават само по един начин.

Следователно, когато двама души духовни се срещнат и се запитат какво представлява доброто, този въпрос е от лукаваго – човек, който те пита какво е доброто, той те изкушава. Нима аз трябва да ви питам какво представлява зрението – аз зная какво представлява зрението и този, когото питам, също знае това. Ако сме слепи и двамата, като тръгнем, ще започнем да се спъваме тук-там и след това ще вземем да философстваме кои са причините за нашето спъване. Аз казвам: Основната причина за нашето сегашно състояние е слепотата ни. И тъй, когато сме в основните причини на Божествения Живот, няма защо да се питаме какво представлява доброто. Това ние го знаем, ние знаем какво е добро – доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има и плода на Духа – Любовта, а който има Любов, ще има и добро. Където има Любов, има добро; където няма Любов, няма добро. Следователно, ние не можем да вършим добро, без да има Любов, не можем да се заемем с доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата – всеки от вас може да провери у себе си този закон.

И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът е първата проява на Бога, изявлението на Бога в света. Второто изявление на Бога е Любовта. Третото изявление на Бога е доброто, плодът на Духа.

Аз говоря за методи от гледището на природните закони. Вие може да ми възразите: «А защо в това разпределение не влизат Мъдростта и Истината?» – В това разпределение те не могат да влязат.

Има един закон, който определя раждането на децата и той действа по следния начин. Някъде се раждат деца; първото от тях е мъжко, след това второто, третото, четвъртото, петото, шестото са все мъжки и чак седмото се ражда женско. Законът е такъв – шест братя трябва да се родят, за да дойде една сестра. Понякога законът действа в обратен ред – шест сестри трябва да се родят, за да дойде един брат. Друг път става едно изменение и първо се ражда един брат, после една сестра, после пак брат, пак сестра. Някога пък се раждат двама братя и една сестра или две сестри и един брат. Всички тези положения действително съществуват и вие може да ги проверите в семействата.

Казва се как трябва да бъдем съвършени. Как? – Като Бога. И тогава съвременната философия, съвременните знания казват, че ние, хората, не можем да бъдем съвършени и че съвършен е само един Бог, а съвършенството за нас било въпрос за бъдещето. Това е едно погрешно схващане. Ние не говорим по същество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото Съвършенство, а говорим за съвършенството, което се проявява в дадения случай в настоящето – в дадения случай аз мога да бъда милостив като Бога. Какво може да ме спре да бъда милостив? Милостта не подразбира, че аз трябва да обхвана целия свят с нея. В дадения случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в добродетелите – в злото няма съвършенство.

Когато отричаме съвършенството и добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, само за да увеличим нашия търговски кредит. Така лекарят, професорът, се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите. Но това, според мене, не са добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела, фирма, за благочестие, а по същество, отвътре, нямат никакво благочестие. Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието Благоволение, Божията Любов. Или, казано на наш език – когато извършим това, което Бог изисква от нас, да се задаволим с Усмивката Му и с Думите Му: «Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.»

Питам: Има ли в света нещо по-хубаво от Божията Усмивка? Ще запитате: «Че може ли Господ да се усмихва?» А знаете ли коя е Божията Усмивка? – Божията усмивка е милосърдието. Господ казва: „Призовете Ме в милосърдието.“ Когато Той се усмихва, Той ни призовава. А понеже ние сме големи философи и сме слушали от хората за Бога, мислим си дали Той ще ни приеме, като сме такива грешници. Но щом се доближим до Него, Той ни се усмихва и казва: «Не е тъй, както светът ви е научил, не бойте се, елате при Мене, Моята Мъдрост не е така елементарна.» Потупа ви Господ по рамото, отмине си и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри. Това значи, че Господ е зап очнал да работи у вас.

Не, днес Господ е тук, стои на едно място, аз Го виждам. Той казва: «Чакай да видим дали тези деца могат да ме видят.» Вие казвате сега: «А, Вие ни изпитвате – та ние ли сме най-праведните, че Той да е тук?» Казвам ви: Ето, Господ е тук сега. Можете ли да видите Неговата Усмивка? Не знаете ли какво правят младите моми и момци? – В първия момент и двамата са сериозни, после момата се усмихне, след това той се усмихне; ако тя не се усмихне, остават и двамата начумерени – не се усмихват. Така и вие – понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: «Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога?» И минавате пред Него с наведени очи. Така и момата минава пред момъка. И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма.

Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове – никой ангел, никое съвършено Същество не донася пред Бога, че еди-кой си от вас съгрешил, че еди-кой си какво направил. Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят ангелите за него пред Бога? Те казват: «Това Твое дете направи едно голямо благодеяние.» И Господ казва: «За това добро, което е направил, ще му дадете един орден за заслуга, ще го възнаградите за това добро.» А какво ще бъде възнаграждението, какъв ще бъде орденът? – Страдания. Такава е великата философия на живота. Бог е тъй снизходителен към всички! Той съвсем не е така начумерен, както са го представяли толкова години. Той е Бог на Любовта, на тази Любов, която сега ще изучаваме. Той е в тази любов, поусмихва се и казва: «Тия деца…»

Бъдете съвършени, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.

Христос казва «бъдете съвършени», но поставя едно важно условие: бъдете, бъдете сега съвършени, в този момент. И ние трябва сега да приемем този Господ на усмивките. Аз бих желал ние всички да почнем така да се усмихваме като Него. Когато правите добрини на земята, ангелите не им обръщат никакво внимание, а когато направите някое голямо зло, те казват: «Това е нещо особено, то заслужава да се изучи – прекрасен обект е за нашите изследвания.» Господ казва: «Дайте един орден за заслуга на този, който е направил това.»

За този контраст ще ви приведа следния пример: Един голям разбойник убил през живота си 99 души, но един ден се разкаял за тези си престъпления и решил да се изповяда пред някого; този му казал: «Интересен е твоят случай, твоето спасение в милиони подобни случаи става само веднъж; но ето какво трябва да направиш ­ ще насаждаш всяка година по един бостан с дини и други плодове и който пътник минава оттам, ще го сприраш и ще му даваш по една диня; същевревенно ще забиеш една главня в земята, която редовно ще поливаш. Ако Господ ти прости греховете, тази главня ще покара; не покара ли – свършена ти е работата.»

Разбойникът послушал съвета, направил си бостан и който пътник минавал покрай бостана му, спирал го и му предлагал по една диня. Десет години прекарал той така около бостана си. Един ден минал един пътник на кон и той се опитал и на него да предложи диня. Извикал му няколко пъти да спре, но конникът продължил пътя си. Разбойникът се ядосал, вдигнал пушката си, насочил я към пътника и извикал: «Толкова хора съм убил – и тебе ще убия, ти ще бъдеш стотният!» Убил го и като се върнал на бостана си, какво да види – главнята поникнала и се разлистила.

Каква била работата? Господ бил заповядал на един царски син да се ожени за една мома, а този пътник бързал да развали сватбата. Та разбойникът вдигнал пушката си и убил пътника, за което Господ му простил греховете. Какъв грях има от това, ако някой от вас вдигне пушката си и убие този, който ви мисли зло? Ние не знаем кое е зло и кое е добро – това са относителни неща. Добро е това, което е плод на Любовта, което е в съгласие с Волята Божия.

Ние сме се събрали, за да приложим този закон. Как? – Сега ние всички сме казали, че ще служим на Господа. Апостол Павел казва: Да станем съработници на Бога – или казано на съвременен език, да станем Негови съдружници, да вложим капиталите си в Него, да започнем да работим и да кажем: «Господи, каквото Ти кажеш, каквото благоволиш, ние сме готови на Твоето Благоволение.» Аз сега засягам този закон за съвършенството, за да можем да се избавим от съвременните илюзии. И най-доброто дете, т.е. и най добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си, майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевлява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете.

Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат природните сили и да работят съгласно Божията Воля. Затуй трябва да приемем, че Господ, Който е между нас, с тази усмивка ни казва: «Аз съм създал заради вас най-добрите условия за живота.»

Едно също така погрешно разбиране на съвременните хора е, че ние трябва да се молим, за да измолим нещо от Господа. Под измолване, аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да любим, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив, и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е. нашата воля и мисъл да бъде насочена към Бога. Вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: «Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.» След това заговорва сърцето ви и казва: «Хубаво е това!» Но после идва волята и казва: «Сега не му е времето, почакай малко.» Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена любов няма. И сърдечна любов няма. А има само волева любов, защото Любовта подразбира един напълно завършен акт. Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов.

Помислено, почувствуван и несвършено, това не е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствувано и свършено.

Когато в Писанието се казва да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, под „сила“ се разбира човешката воля. И сега вие, които живеете в тази епоха, така трябва да разбирате това, ако искате да ви се усмихне този Господ. Ако искате да Го видите, вложете във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля желанието да проявите любовта си, и веднага ще Го видите. Аз мога да ви посоча случаи, при които млади хора стават ясновидци, щом дойдат във възрастта на половата любов, която е най-малката любов, проявена на физическото поле. Момъкът казва: «Тя ми се усмихва.» Другите не виждат това. «Не, тя ми се усмихва», настоява момъкът. «Не, тя беше много сериозна», казват другите. «А, много хубаво ми се усмихва тя.» ­ «Не, ти се заблуждаваш!» Аз вярвам, че младите ще потвърдят това, което говоря, като факт. Половата любов е най-малката любов на физическото поле и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Любов? Затова Божията Любов започва с най-малките величини, тя е любовта на младите. Ако тази любов започне с лъжа, целият ви живот ще мине в лъжи – няма изключения. А ако тя започне по ум, воля и сила, целият ви живот ще бъде честен. Затова Христос казва: Бъдете съвършени във всички ваши мисли, чувства и действия.

Ако искате да се домогнете до Божията Наука, този е пътят, който аз съм проверил – в него няма никакви изключения. Знаете ли кога се е родила усмивката? – Когато се е проявил първият дух в света, който бил недоволен и се чудил как е могъл да се побере в такава малка форма, докато преди това е бил тъй голям, че цялата вселена не е могла да го побере; и като затворил Господ този дух в най-малката форма, усмихнал му се. Усмивката е признак на задоволство; и когато Господ затворил в една тъй малка форма духа, когото преди това не побирала цялата вселена, Господ му се усмихнал и му казал: «Сега ти разбра Моя Закон.» Затова сега ние в света сме затворени в малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове; всеки от вас иска да заповядва, да бъде цар, царица, щом като каже нещо, то да стане. Не само у едного, а у всички вас има такива велики идеи.

Сега Господ ни е турил в малки дупки. Като сме дошли да изучаваме Закона на смирението, Той казва: «Тези Мои велики деца са доволни в тези малки кратунки, усмихват се през тези малки мозъци и си казват един за друг: „Колко са му хубави очичките“.» Сега ние сме на правия път. И в разбиранията си сме по-добре, отколкото сме били по-рано.

Една пословица казва: Всеки ангел, който е сгрешил и е дошъл в съзнание, е по-добър от онзи, който не е сгрешил, защото е изпитал много възможности. В света има възможности да грешим и да не грешим – за всеки човек има възможност и да греши, и да не греши; и да прави добро, и да не прави добро. Щом човек не може да направи добро, злото е на мястото му.

И тъй, ние можем да бъдем съвършени, като вложим Любовта в мисълта си, в сърцето си и във волята си. И когато всяко наше действие е заквасено от тези три велики сили, ние можем да приложим Христовия Закон на Любовта. Едно време Христос беше малък и затова го разпънаха, но сега, като дойде Христос, няма да могат да го разпънат. Защо? – Защото няма такова голямо дърво, от което да направят кръста му. Едно време имаше такива дървета, а сега и всички дървета да се съединят, нищо няма да излезе – сега в света е невъзможно Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове.

Гледах веднъж във Варна – морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат. Обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея. Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: «Не го докосвайте, защото е много опасен!» Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме, и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но Законът е съвършен ­ Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това можете да проверите. Когато ние обичаме някого интензивно, когато тази любов е съзнателна, вижте колко сме внимателни, предвиждаме всичко! А колкото по-малка е тази любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни. Затова Любовта трябва да предшества съвършенството. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа.

И тъй, беседата тази сутрин беше на тема „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец“. Начало на съвършенството е Любовта, Любовта е плод на духа, а доброто е плод на Любовта. Ние сега ще посадим тези принципи, тези плодове, вътре в нас. Този Господ от хиляди години ни е чакал да се събудим. Той е пращал ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днес, като праща слугинята да събуди децата, казва й:

– Виж дали децата са станали.
– Не, спят още.
– Нека си спят.
После пак казва:
– Иди пак да видиш, може да се е събудило някое от децата!
Отива слугинята:
– Най-малкото се е събудило.
– Нищо, нека другите поспят.
После пак:
– Я иди виж пак!
– И второто дете е станало.
Едно по едно се събуждат.
Така и Господ изпраща слугите си и казва:
– Вижте, спят ли децата!
– Още не са станали.
– Нека си поспят.

Едно по едно се събуждат; започват да ги измиват и да ги обличат. Когато се събудим, тогава ще дойдем да попеем и ще започнем работата на деня. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни се пробуждат по-рано, други по-късно, но все пак до обяд ще се събудим всички. Когато се събудим, ще бъдем съвършени и ще започнем с Новия Закон на Любовта, който ще зацарува на земята и ще си казваме «братко, сестро!»

Това ще бъдат поздравите ни.

* * *

Беседа от Учителя, държана на 20 август 1921 г., събота, в 10 часа сутринта.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.