Учителя за формите на съзнание: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.“

Размишление: В природата съществуват ред процеси, някои от които са съзнателни, имат отношение към разумния живот, а някои са несъзнателни. Запример вижте какво прави простият каменар. Дават му задача да издяла един камък, да му предаде четириъгълна форма или да издяла от него някакъв корниз за къщата на някой човек. Всичко това той прави по някакъв образец, но ако го запитате какво е работил днес, той ще ви каже: „Зная, че дялах един камък, изработих от него нещо, но де ще се тури този предмет – не зная.“ Това е един от несъзнателните процеси. Какво ще постигне този каменар, ако през целия си живот дяла само камъни или прави корнизи на хората? Този каменар ще постигне изкуството да дяла камъни, от които хората ще се ползват.

Често съвременните хора, съвременните учени се занимават с такива маловажни мисли като тези, да дялат камъни, да правят от тях корнизи, без да знаят де могат да се употребят тези мисли. Това показва, че в живота на хората всички неща не могат да бъдат еднакво важни: ония, които са далеч от сърцето ни, считаме маловажни, а тези, които са близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо мнозина считат като важна, велика, Божествена идея тази – да обичаме цялото човечество. Съзнателна идея е тази, но човек не може да обхване в себе си цялото човечество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, в което се намирате, по никой начин не можете да обичате цялото човечество. Под ближен разбирам някой ваш приятел или приятелка, ваша сестра, някой ваш съученик, някой верен ваш слуга и т.н.

Питам: какъв трябва да бъде вашият морал като ученици? Ще кажете, че моралът на света е известен вече, а вие като ученици се стремите към нов, възвишен морал, а не към сегашния, който съществува от осем хиляди години насам. Той е създаден от хората, но такъв, какъвто е днес, крачка напред не може да отиде. Сегашният морал е остарял, той е вече на израждане. Всичко в света остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всяко нещо, което има форма, остарява. В съвременния свят от памтивека съществуват четири вида религии, на които хората и до днес още се кланят. Тези четири форми религии са били известни от най-стари времена на всички стари народи.

Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т.е. обредна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи като триъгълник, кръг с точка в средата, пентограм, шестограм, на някакви муски като парченца от дрехата на някой светия и т.н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора.

Втората форма религия наричаме милитаризъм – религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: „Този свят със сила само може да се оправи.“

Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Тя си служи с всички видове далавери.

Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религии представят семейството: клерикализмът е майката, милитаризмът е бащата, капитализмът – децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си.

Като проследите развитието на цялото човечество, всички тия религии ще намерите във всеки човек отделно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителните черти на всяка форма, на всеки вид религия. Всеки ден човек може да бъде или клерикал, или милитарист, или капиталист, или социалист. Ставаш сутрин и започваш с молитва, с обреди. Вървиш така до едно време и после кавзаш: „Не може само с молитва. Трябва да се приложи грубата сила.“ След това казваш: „И туй не помага. Човек трябва да разполага с пари.“ Най-после, като видиш, че и това не помага, казваш: „Ние, слабите, трябва да се обединим, да станем силни, да устояваме на трудните условия. Трябва да образуваме братство, да опитаме силата си.“ В това отношение всички форми на религиите имат свои богове, на които се кланят.

Всички форми, всички обреди на тия религии са външни заблуждения, в които човечеството е попаднало. Обаче това са форми, наложени от черната ложа, от тъй наречените „тъмни сили“. Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на любовта, милитаризмът – на мъдростта, капитализмът – на истината, а социализмът – на правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън навсякъде, стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите – с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини.

Следователно, религията е изопачена форма на любовта; военщината е изопачена форма на мъдростта; капитализмът, който представя кръвообращението в човека, е изопачена форма на истината; социализмът е изопачена форма на правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, но си служат със закона на насилието. И клерикалът ще те обеси; и милитаристът ще те обеси; и капиталистът ще те обеси; и социалистът ще те обеси. Защо? – Защото всички са деца на една майка. Те си приличат, понеже една майка ги е родила. И след всичко това един ще се хвали, че е клерикал, друг – милитарист, трети – капиталист, четвърти – социалист.

Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота – любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно, новият морал в света трябва да бъде морал на любовта.

Сега аз засягам въпроса принципно. Когато човек е вървял през някоя гора и се е спирал пред някои извори, в пътуването си той е направил доста пакости. Обаче ако съзнанието му е будно, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, прости прегрешенията ми. Като минавах през гората, изплаших много птички, изпочупих доста клончета, изкалях водата на малките изворчета. Трябваше да бъда внимателен, да не причинявам никаква пакост.“ Нека птичките, дърветата, цветята и изворите знаят, че човек минава край тях. Такова трябва да бъде съзнанието на всички ония, които живеят според новия морал. Който живее по новия морал, той не може да направи пакост нито на растенията, нито на животните, нито на своите ближни.

Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание в себе си – да чувствувате Бога, да се свържете с Него – никога няма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора имат същото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: „Дали ни слуша Господ?“ В това отношение вие положително трябва да знаете, слуша ли ви Господ, или не ви слуша. За да ви слуша Господ, вие трябва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правят съвременните религиозни хора? Те се изправят пред Господа, изпъчат се и започват да се молят, като че кой знае какво са направили. Какво са направили? С какво ще се похвалят? Ако е въпрос да се похвалят с главата си, слонът има по-голяма глава от тях. По тегло слонът има повече мозък от човека. Съвременните учени се стремят да намерят ония съществени черти, които отличават човека от животното.

За следния път и вие пишете върху темата: „Отличителните черти на човека и животните“ Някои окултисти казват, че човек се отличава от животните по светлината. Човек има повече светлина от животните. Обаче това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви са отличителните качества на човешкото съзнание и какви – на животинското? Мислете върху този въпрос.

И тъй, като разсъждавате върху четирите форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, през които човечеството е минало. Обаче с тези вярвания човек не може да влезе в Царството Божие. Всички тези възгледи, тези вярвания трябва да се изменят. Ако един набожен човек може да те обеси, че не споделяш неговите възгледи, каква набожност е тази? Ако един милитарист може да те обеси само за това, че не поддържаш неговите възгледи, какъв милитаризъм е това? В Америка в 1905 година двама американски милиардери взели участие в една борсова игра: единият купувал, другият продавал, а всички останали около тях страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудели и т.н.

Питам: коя е формата, по която съвременните хора трябва да живеят? Всички тия учения дадоха ли образец, по който хората да живеят в хармония помежду си? Никой не пожертва нещо от себе си, с което да внесе мир в света. Кой господар днес ще бъде доволен, ако види, че слугите му го управляват? Като погледне на слугата си, господарят казва: „Слуга е това!“ Тъй щото, ако и за в бъдеще продължават да се прилагат четирите вида учения, в света ще продължава да съществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъв простор между хората.

Учениците на новото учение трябва да имат определена форма, определен начин на живеене. Човек сам създава формите. Запример клерикализмът, милитаризмът, капитализмът и социализмът са човешки учения. Тези учения не са създадени от Бога, но от хората. В природата не съществува никакъв клерикализъм, никакъв милитаризъм, никакъв капитализъм, никакъв социализъм. Ако влезете в разумния живот, който е зад сцената, на която хората живеят, ще видите, че там никакви форми не съществуват. Често разумните същества напущат своя живот и слизат на земята, за да си създадат едно забавление само за няколко часа. Те могат да вземат формата на някое низше същество и да изиграят известна роля. Те разполагат със знания, които могат да приложат, когато и както пожелаят.

Докато гледате с очите на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. В очите на едно млекопитаещо, на един вол, вие можете да видите голяма красота – това зависи от вас. Ако търсите красиви очи, вгледайте се в тия на вола. Волът има по-красиви очи и от човека. Очите му са дълбоки и изразителни. Като гледа как господарят му се отнася с него, волът казва: „Няма нищо, един ден и ние ще се освободим от това бреме.“ Понеже ходи на два крака като човек, господарят ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макар и не като нашия господар. Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие. Той не знае какво е злоба. Като гледа, че господарят му бърза, волът казва: „Защо толкова бърза господарят ми? Не знае ли, че за всяко нещо има определено време?“ После обърне поглед към господаря си и продължава работата си. Понякога господарят мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: „Вол е това, нищо повече!“ – Не, под тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само в очите му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези в животните, той ще разбере тяхната съдба, принципите, към които спадат и т.н. И те като хората се различават едни от други. Някой кон запример обича да хапе, да рита, а друг не върши това.

Тези учения, за които ви говоря, са допринесли нещо за развитието на човечеството. Те са помагала в човешкия живот. Наистина, когато постъпва по човешки, човек ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за свободата, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата.

Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме.

Следователно, всеки ден човек може да минава през едно от тия четири състояния. Някой казва: „Без пари в живота не може.“ Този човек е капиталист. Друг казва: „Човек не може сам да живее, все трябва да има един другар.“ Този човек е социалист. Домът е първата фаза на социализма. В дома бащата представя милитаризма и казва: „Хайде, деца, всички на крак!“ Трябва да знаете, че закон съществува в света. Майката представя клерикализма. Тя казва: „Деца, трябва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия закон.“ Какво представят децата? Те са импулсът на родителите. Те са капиталът, който движи и домовете, и обществата, и държавите. В дома децата движат ума и сърцето на родителите. Докато децата са при родителите си, домът е богат, майката и бащата имат импулс да работят. Щом изгубят капиталите си, т.е. синовете и дъщерите си, бащата и майката казват: „Какво ще се прави сега?“ Най-после те се примиряват с положението си и казват: „Да са живи слугите!“ Така беше и с Адам. Той първо беше сам, но пожела да има другар. Бог му каза: „Ще родиш син.“ Най-после Адам роди своя пръв син – Ева.

Сега от всички се изисква установен морал. Когато ви питат нещо за учението, което ви се преподава в Школата, вие трябва да имате определено понятие. Това учение не е учение на любовта, нито е учение на мъдростта, на истината, на правдата или на добродетелта. То се стреми към тях, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае от нови форми, които още не е изработило. Не трябва да се говори само за морал или че трябва да се обичаме. Когато обичате някого, не трябва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щом дойдете до любовта, новото учение изключва абсолютно всякакво съмнение. Щом дойде в дома ви някой човек вие трябва да имате пълно доверие към него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трябва да бъдат отношенията между учители и ученици в новото учение? – Те трябва да почиват на пълно доверие, на взаимна любов. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се справи с него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче има цяр за съмнението; също така има цяр и за малодушието, за безверието и т.н. За да се въздейства на тия отрицателни прояви в човека, преди всичко самият човек трябва да се познава.

Астролозите познават кой човек е страхлив или кой е подозрителен. Сатурновите типове са подозрителни. Каквото да им се говори, те казват: „Тази работа не ни радва, тя няма да се нареди добре.“ Защо работите на българите не се уреждат добре? – Понеже Сатурн ги управлява. Каквато работа да започне българинът, в края на краищата той ще фалира. Българинът започва добре, но като дойде до едно място, казва: „Тази работа не върви напред, няма да се нареди както трябва.“ Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят. От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато България ще се управлява от друга някоя планета, освен Сатурн. Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите? Кога са изпаднали българите под влиянието на Сатурн, това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му веднага започва да тупти и той се съживява. Сатурн, Венера, както и останалите планети, съществуват като реалности и оказват въздействие както върху отделния човек, така и върху отделните народи.

Не само планетите влияят върху човека. В невидимия свят съществуват цели Йерархии от напреднали, разумни Същества – ангели, които влияят, помагат на цялото човечество. Тези Същества са отражение на любовта. Аз разглеждам Венера като напреднало Същество, като отражение на любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с този принцип. Не само българите, но всички хора, още след грехопадението, са изгубили връзката си с любовта, с този велик принцип, и днес трябва да я възстановят. Всеки човек може да бъде българин, в смисъл сатурнов тип. Българинът е повече замислен, обича да философства. Като седне някъде, той веднага започва да мисли, да разсъждава и да мълчи. За да се развесели, той трябва да пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпака си настрана и започва да пее: „3аплакала е гората, гората и планината“ или „Стоян мами думаше“.

Сега аз ви навеждам на тия въпроси, за да се заинтересувате от тях, да почнете да ги изучавате. Вие трябва да изучавате християнството от ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трябва да го разглеждате като проява на Божията Любов. Така ще дойдете до реалността на нещата, до онази положителна наука, която трябва да се подложи на опит. По този начин вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание в себе си, той трябва да бъде в състояние да стисне тебешира и да го превърне в злато. Този човек може да каже: „Знаеш ли кой съм аз?“ Той има вяра в себе си, в своите знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне в злато. В златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформират нещата. Ако нямате в себе си изкуството да трансформирате нещата, ако нямате любов, вие не можете да разберете посоката на вашите идеи. Идеите могат да се трансформират, да се облагородят или да се превърнат в мощна сила в живота само ако имате влиянието на възвишените Същества.

За да се убедите дали съществуват тези възвишени Същества, вие трябва да направите опит. Ако не можете да направите никакъв опит, трябва да приемете това твърдение като аксиома. В духовния свят не е позволено да се говорят неща, които не са опитани и проверени. За всяко нещо трябва да направите опит и ако опитът излезе несполучлив, трябва да намерите един учител, който ще ви каже защо не сте успели в опита си. Всяко нещо, което е опитано и проверено, е всякога вярно и истинно.

Ако вземете един квадрат, ще знаете, че двете му страни са положителни, а другите две – отрицателни. Тези четири страни могат да бъдат положителни низходящи и отрицателни низходящи, както и положителни възходящи и отрицателни възходящи. Като познавате законите и силите, които действат в квадрата, вие можете да се ползвате от тях за трансформиране на своите мисли и чувства. Докато са в зародиш, идеите са положителни, кинетически; те са впрегнати на работа. Щом се оплодят, те стават отрицателни, т.е. с отрицателна енергия. Когато дойде някаква идея в ума ви, гледайте дали тя е възходяща или низходяща. Според идеята и вие ще вземате съответна посока. С други думи казано: всяка идея има своя посока на движение – или към центъра на земята, или към центъра на слънцето.

Ако дадена идея има посока към центъра на земята, вие трябва да вземете мерки, за да не попаднете под нейното влияние. Докато минавате през центъра на земята, никога не трябва да се ползвате от нейните плодове. Следователно, не вземайте нищо назаем от съществата, които живеят на земята. Ако вземате от техните плодове, ще изпаднете в низходящо състояние. Обаче когато пътувате към центъра на слънцето, към възвишените принципи, с които вашата душа е в съгласие, всичко, каквото те имат, ще бъде във ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трябва да приемате всичко като храна за вашия организъм. Запример, можете ли да употребите дребните камъчета или пръстта за храна? – Не можете. Следователно, пазете се от всяка храна, която не е полезна за вас. Тази храна ще ви причини ред болезнени състояния. Обаче можете да се ползвате само от плодове, които вземат соковете си отдълбоко.

Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо. В беседата „Житно зърно“ запример се вижда начинът, по който човек може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни целия свят, колко повече човек може да направи това. Кажете: „Каквото житното зърно може да направи, и аз мога да направя.“ Англичанинът казва: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя. Каквото растенията могат да направят, и аз мога да направя.“ Наистина, в някои отношения растенията са по-добри химици от най-добрите химици в света. В своите лаборатории те изработват това, което хората химици не могат да постигнат. Ще кажете: „Нима хората трябва да се учат от растенията?“ – Да, от растенията ще се учат. Те владеят изкуството да боядисват така, което хората не могат да постигнат. Те трябва да изучават това изкуство от растенията.

И тъй, вие трябва да се ползвате от живата, от разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божественият принцип един ден ще ви докосне. Често този велик принцип минава и заминава покрай вас, но в това време вие сте някъде замислени и пропущате случая да се възползвате от Неговото добро въздействие. Когато Бог се приближава към една душа, веднага около нея се натрупват много същества, с разумни съзнания, които искат да й влияят, и по този начин й причиняват ред страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Бог се е приближил към вас. В този момент около вас се трупат не едно-две, но хиляди същества. Щом усетите това натискане, вие трябва да излезете над тази тълпа и да й кажете, че разбирате повече от нея. И Христос разреши въпроса по същия начин. – Как? – С любов.

Когато се запитвате защо страдате, ще знаете, че страданията носят велики блага за вас. Зад всяко страдание се крие едно велико благо. Казвате: „Защо страдам?“ – За да станеш богат. – „Защо страдам?“ – За да станеш учен. – „Защо страдам?“ – За да станеш умен. – „Защо страдам?“ – За да станеш силен. – „Защо страдам?“ – За да станеш добър, да познаваш живота. Това са отговори на въпроса: Защо страдам? След като разрешите тези въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдам? Един ден, като отидете на небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило.

Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в небето. Вие ще искате извинение от страданието за лошите работи, които сте говорили за него. Кой от вас не е казал поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде някое страдание, казвате: „Да не дава Господ никому такова страдание!“ Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до някакво обяснение на страданията. Едно трябва да знаете: Степента на съзнанието, до което днес сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота.

Сега вие трябва да се наблюдавате, да видите колко бързо се сменят състоянията у вас. Ставате сутрин, клерикал сте. После вземате ножа и с него се разправяте – милитарист ставате. Не се минава много, ставате капиталист. Скоро след това минавате в друго състояние, ставате социалист. Обаче вие трябва да дойдете до положение да видоизменяте тия състояния. Това може да се постигне само чрез закона на любовта. На клерикала може да се въздейства главно с любовта; на милитариста – с мъдростта; на капиталиста – с истината, а на социалиста – с правдата. Следователно, който има любов в себе си, той ще бъде богат; който има мъдрост в себе си, той ще бъде силен; който има истината в себе си, той ще бъде свободен; той ще бъде господар и слуга на себе си, а не на другите хора.

В Америка един милионер срещнал един метач и му казал: „Ти ми се харесваш. Искам да те направя свой наследник. Имам седем милиона долара; искаш ли да ги завещая на тебе?“ – „Не ми трябват пари, не зная какво да ги правя. Аз имам много хубава работа, за нищо не я сменявам с друга някаква.“ – „Вземи парите и ги употреби както знаеш“ – казал милионерът. Метачът взел парите, раздал ги на бедни, а за себе си задържал метлата, с която и по-рано мел улиците. В лицето на метача милионерът видял един добър, справедлив човек, една събудена душа, затова дал милионите си на него и казал: „Вземи тези пари и ги употреби както знаеш.“ Нека по този начин Бог благослови и тебе, и мене. Ще кажете: „Глупав човек бил този метач. Да не задържи парите за себе си, а да ги раздаде на бедните!“ – Не е лошо човек да задържи и за себе си една част от парите, но с тези пари той трябва да изпълни Божия закон.

Обратен на Божия закон е човешкият. Отивате в една банка да вземете пари. Обаче отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворят гишетата. Всички гишета ли ви интересуват или само едно от тях? В дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чек. Спирате пред гишето, вземате парите и си излизате. Ако вървите по човешкия закон, вие ще се интересувате от всички гишета. Колкото да се интересувате от всички гишета, вие няма да получите това, което те съдържат. Ако вървите в Божествения живот, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне част от това, което съдържа в себе си.

Като ученици вие искате да знаете целия смисъл на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размените чека си. Не ви са нужни всички гишета, не ви е нужна цялата банка. Следователно, когато искате да разберете изцяло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цялата банка. Едно гише ви трябва. Ще вземете чека си, ще се представите пред касиера на банката ще кажете: „Заповядайте, имам един чек, ще ви моля да ми услужите.“ Според Божествения закон, като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще кажете: „Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя.“ Той ще ви запита: „Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път.“

Всеки от вас трябва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизират: една основна идея на любовта, около която всички други да се централизират; една основна идея на мъдростта, около която всички други да се централизират; една основна идея на истината, около която всички други да се централизират. Като живеете по този начин, ще имате резултати, ще бъдете свободни. Само умният човек е свободен да живее както иска. Той не може да прави погрешки. Какъвто метод да избере в работата си, той всякога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но един от тях е най-близък до истината, най-близък до идеала. Колкото по-умен е човек, толкова по-близък път ще избере той; колкото е по-малко интелигентен, толкова по-далечен път ще избере в работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си.

Сега, като разглеждам живота, съзнателно поставям някои неща пред вас да събудят вашия песимизъм. Казвам, запример, че еди-коя си работа не може да се постигне. Вие вземате буквално въпроса и сте готови да се обезсърчите. Казвам: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи с хората, той ще страда. Следователно човек трябва да бъде в съприкосновение с всички души, със своите ближни. Изобщо кой за каквото е роден, трябва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете в себе си: „Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна без отлагане.“ Мнозина отлагат работите си за друго някое прераждане. В следното прераждане работите ще бъдат толкова сложни, че няма да остане време да завършите изоставените работи от сегашния си живот. Който отлага работите си за следното прераждане, той мяза на онзи ученик от първи клас, който казва: „Сега аз няма да уча, ще отложа уроците си за догодина. Тогава добре ще изуча този материал.“ Той не знае, че във втори клас ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трябва да владее материала от първи клас. Такова нещо представя въпросът за следните прераждания.

Когато ученикът минава от клас в клас, като започне от първи клас и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика от великата окултна школа гимназията се състои от 12 класа. Университетският курс се състои пак от 12 курса с четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университет, на ученика са потребни цели 24 години. Всяка година пък се състои от 25 000 години. Сметнете колко години са нужни на окултния ученик, за да свърши гимназия и университет вън от четирите отделения. Това не трябва да ви обезсърчава. Като ви говоря за продължителността на времето, аз повече ви насърчавам, отколкото обезсърчавам.

Представете си, че някой човек е осъден на смърт. Разглежда се делото му и се издава присъда още утре да бъде обесен. По някаква щастлива случайност изпълнението на присъдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човек туптеше от ужас, от страх, сега вече започва радостно да тупти – животът му е продължен с една година. Щом дойде определеният ден за присъдата, изпълнението й се отлага за две години още. После за още четири, пет, шест години, докато най-после престъпникът се амнистира. Той излиза от затвора, доволен, щастлив, радва се на живота. Какво лошо има в това продължаване на времето? С продължаване на времето този човек продължава живота си.

Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъг процес на изкупление. Щом кажем, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. В този дълъг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път. Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете? За осем минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието. За същества, на които съзнанието е развито, 25 000 години представят 25 деня. Казва се в Писанието, че пред Бога хиляда години са като една година; значи, 25 000 години се равняват на 25 години.

Като разглеждате нещата по този начин, вие ще влезете в особена зодия, дето изчисленията са съвсем други. Бъдещият живот, в който ще влезете, астрологически коренно ще се различава от сегашния. В този живот вече вие ще намерите смисъла на нещата. Това, което сега се говори, ще ви бъде като подарено. Много от идеите, които сега не ви са понятни, тогава ще станат понятни. Тогава ще разберете, че животът е непреривен.

И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допускате никаква тъжна мисъл да вземе надмощие над вас. Ако Бог ви е дал един спасителен пояс, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, в което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителен пояс, отколкото да нямате. Така само ще можете да преодолеете мъчнотиите, които имате.

„Верен, истинен,
чист и благ всякога бъди!
И Господ на мира ще изпълни
сърцето ти с всички добрини.“

(„Форми на съзнанието“, беседа от Учителя, държана на 4 януари 1928 г., София.)

* * *

Беседата беше публикувана по идея на Нина Димитрова

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.