Трише, Ромпой, Чомски, Ватикана и протестиращи наивници искат диктатура в икономическата власт

В реч от 24 октомври, президентът на ЕЦБ – Жан-Клод Тришеза пореден път лансира идеята за финансово министерство на ЕС. Според него Европейският икономически и паричен съюз (еврозоната) няма бъдеще без действия в тази насока: „Все повече изглежда, че не е твърде дръзко обмислянето на финансово министерство, а по-скоро обратното – пренебрегването на тази идея ще е твърде дръзко.“ А по какъв начин и кой ще изработи плана за институцията и избора на финансов министър? Това не става ясно. Такова финансово министерство вероятно би било решено по подобие избирането на Херман Ван Ромпой за президент на Европейския съвет – от шепа европейски политически лидери, или по-скоро – от началниците им в сянка. Сигурното в случая с предлаганата финансова централизация е, че това ще ни отдалечи от основополагащите принципи на ЕС, включващи финансова независимост за участващите държави.

А изказването на Трише идва след подобно предложение от миналия петък на гореспоменатия Ромпой. Той предлага обща хазна на ЕС. Подобни медийни изказвания и действия в тази насока все повече очертават оформянето на „Съединени европейски щати“. Всичко това неизменно ни тласка в една известна посока: „Имаме нужда от световно правителство, от нов световен ред.“ Това заяви бившият съветски лидер Михаил Горбачов. Той говори пред публика в Америка миналата сряда. В същия тон за глобално управление е и призивът на група интелектуалци, сред които и Ноам Чомски. Подкрепят ги част от привържениците на протестите, залели Америка и света в последния месец – движението, стартирало под името Occupy Wall Street, описвано в САЩ като „Втора американска революция“.

Много любопитно е и необичайното включване на Ватикана по въпроса за финансовата криза. Папството иска (о, изненада!) „глобална институция“ и „централна световна банка“, които да предотвратят подобни кризи в бъдеще. В този случай явно имаме съвпадение на окултните интереси на йезуитския орден и западните кукловоди, които очевидно се съюзяват за постигането на целите си. Повече за тези съглашения – тук. Това, разбира се, не е първият път, когато от Ватикана се включват в игрите на западните задкулисни властелини. Пример отпреди близо 2 години е подкрепата на папа Бенедикт към Климатоложката църква.

***

В наскорошен официален доклад, резултат от финансов одит, една от най-големите (частни) банки – Федералният резерв – беше уличена в корупция на всяко равнище и конфликти на интереси. Вместо централизация на световните финанси в огранизации, подобни на Федералния резерв, финансовата криза може да намери решение по друг начин, противоположен на предлагания от Трише и компания. Група нобелови лауреати и топ финансови експерти казват: „НЕ на големите банки. Да ги оставим да фалират – не се нуждаем от тях, за да спасим икономиката.“ „Поне трябва да ограничим големината на банковите гиганти.“ Зад тези думи застават топ икономисти като Станли Фишър – управител на Bank of Israel и дипломен ръководител на Бен Бернанке (настоящ председател на Федералния резерв) от времето му в Масачузетския технологичен институт, където преподава и споменатият Ноам Чомски.

Спирането на войните в Афганистан и Ирак също е чудесен вариант за облекчаване на финансовата ситуация. Само американските граждани са платили трилиони долари за военните операции на управниците си. Но идеите на Фишър и другите експерти могат да се окажат трудно изпълними. Ново проучване на Цюрихския университет показва това, което някои вече знаят прекрасно. Елитарни компании – основно банки – оказват огромно влияние върху световната икономика и фактически я контролират. Изследването проследява 43 060 транснационални корпорации и идентифицира „сърцето“ на глобалните финанси – 1318 на брой компании. В тази група се оформя вътрешен кръг – 147 компании, които контролират 40% от средствата на група „1318“. От 147-те всички притежават част или всичко от другите компании (съответно някои са изцяло притежание на други), което ще рече, че ги контролират едни и същи хора. Повечето са банки – в топ 25 са Barclays Bank, JP Morgan Chase, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America. Резултатът от това струпване на средства е, че тези финансови институции напълно господстват над медиите, финансовата и политическата система в световен мащаб: 7 основни неща, които всеки човек трябва да знае за тези банки-хищници и корпорации-паразити.

***

В сряда и четвъртък се проведе заключителната среща на лидерите на ЕС и еврозоната, свързана с финансовата криза. Тя беше предшествана от коментари като тези на Ангела Меркел: „Сега или никога“, „Ако еврото пропадне, и Европа пропада“ и други в този дух. Най-вероятно тези лозунги са предназначени само за пред медиите, за да могат хората да разберат „важността“ на взиманите мерки. Но едно от по-интересните изказвания беше на президента на Европарламента – Йержи Бузек. Той предупреди, че нарастващото обществено недоволство спрямо финансовите мерки на съюза могат да застрашат плановете за промяна на европейските договори. Които тепърва щели да се променят с цел по-голямо финансово обединение и „сигурност“:

„Безпокоя се, че нашите граждани може да не са готови за нов рунд референдуми и ратификации. Някои депутати постоянно ме информират, че в техните райони много хора виждат ЕС като част от проблема, а не от решението.“

Бузек предлага (или поне загатва) същото като Трише и Ватикана – поробване на страните от ЕС, премахване на правото на избор, диктатура… По-рано Меркел коментира финансовите мерки: „Това е само една стъпка от дълъг път.“ Разбира се, имаме все по-малко и по-малко съмнения в това. Това е пътят към Новия световен ред с Ариман начело.

Официалните решения от срещата вече са ясни. Те включват опрощаване на част от дълга (откъм частния сектор), но и още финансиране с над 100 милиарда евро (тоест допълнително задлъжняване) за Гърция, увеличаване на EFSF фонда до 1 трилион евро, като се очаква фондът да достигне до 2 трилиона с финансиране от Китай, Япония, Бразилия, МФВ. За чудовищността на евробондовете, EFSF и модерната практика да се спасяват безотговорни и корумпирани банки – вижте тази статия на Уебстър Тарпли.

Още от официалните решения: над 100 милиарда евро за спасяване на банките (очакват се това да са около 70 на брой европейски институции), по-строги финансови мерки, както и възможно преразглеждане на европейските договори и тяхна промяна в бъдеще. „Дългият път“ наистина явно сега започва. EFSF фондът, изглежда, ще нарасне до 2 трилиона, но според политическия експерт Даниел Грос, реално са необходими 4 трилиона евро. А Гърция ще продължава да бъде здраво оплетена от чужди интереси, които практически владеят страната.

Евродепутатът Найджъл Фараж обобщава срещата:

„Европейската сделка не е спасение, а нова форма на поробване. […] Накрая ситуацията ще е прекалено безнадеждна, за да очакваме каквото и да било спасение (bailout) на финансите. Трябва да се позволи на Европа да фалира. […] Вижте Гърция. Ако отнемете на правителството възможността да взима решения, и ако дадете тази възможност на МВФ, Европейската комисия, ЕЦБ… те казват на министъра какво може и какво не може да прави. […] Ако отнемете правото на хората да определят сами бъдещето си, ще ги разгневите дотолкова, че в Гърция не много далеч в бъдещето ще има революция. […] Да вземем за пример Исландия. Там просто не успяха да съберат средствата и политическата воля, за да спасят банките. Банките там банкрутираха. Но къде е сега Исландия? Исландия понастоящем отчита ръст. Понесе удара и лошото, и се съвзема.“

 

Споделете публикацията

Google1

За Григор Самуилов

Автор, коментатор и преводач на статии и обзорни материали в областта а политиката, банкерството, науката, религията и образованието.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.