Михаил Иванов: За да не казвате повече „ако знаех!“

Хората са съвършено способни да разберат интелектуално къде е доброто и къде е злото, както в самите тях, така и в другите, но продължават да допускат същите грешки. Трудно е да се приеме, но е така. Обяснява им се, разбират, опитват, но правят обратното на онова, което твърдят, че са разбрали. Защо? Защото не е достатъчно да се отправят към своя интелект, необходимо е да се докоснат други фибри на тяхното същество. Не можем да се доверим много на някой, който казва: „Да, разбирам!“, защото ако неговите чувства и желания го тласкат в една различна посока, той ще се насочи в нея.

Следователно не си правя илюзии, знам, че възможностите на един духовен Учител са ограничени. Неговата работа се състои в това, да просветлява съществата, да им помогне да разберат как могат да излязат от блатата, в които са се потопили, и да им открие великите области, които ги очакват, ако се повдигнат, но Учителят продължава да е безпомощен, що се отнася до техните вкусове и нужди. Това само учениците имат силата да го направят, като почувстват, че от това ще намерят своето спасение. И в действителност, въпреки че успяват да го почувстват, това не е достатъчно. Всъщност, въпреки че искат с цялото си сърце да вървят в пътя на светлината, възниква една трета трудност, най-ужасната: нещо в тях, наречено навик, се противопоставя на тази промяна.

Ще ви дам един много прост пример: По телевизията дават една програма за глада в Африка. Всичките зрители разбират, че би трябвало да се направи нещо, защото е нечовешко да се позволи цели народи да страдат по този начин. Включително мнозина се разчувстват и спектакълът на тези страдания пълни очите им със сълзи. Но сега, ако им се каже: „Ето какво можете да направите, за да имат тези народи с какво да се нахранят!“, колко от тях ще приемат да изоставят своето спокойствие и своите навици? Колко ще се решат да изпратят парите, които пазят за своите удобства и за своите удоволствия, пък даже и само една част от тях, за да облекчат положението на тези нещастници? Е добре, същото това се случва, когато се опитваме да променим живота си. Мисълта и чувството могат да бъдат в съгласие, но за да може волята да победи лошите навици, мързела и егоизма, това коства много.

Когато ме чуват да говоря или четат моите книги, знам, че някои мислят: „О, бедничкият! Как може да вярва, че е лесно да водиш хората към Пътя на Мъдростта, на Правдата и на Любовта?…“ Не, не мисля, че е лесно, не съм толкова наивен, говоря, за да просветя онези, които са дошли да ме слушат, защото всяка вътрешна промяна започва с разбирането, но знам много добре, че останалото не зависи от мен. Не мога да направя така, че хората, които предпочитат илюзиите, да обикнат истината.

И включително за оня, който открива истината и който люби истината, може да се каже, че точно това е мястото, откъдето започват трудностите. Тези трудности най-напред съм ги открил от личен опит. Разбрах, че може да се приеме светлината, да се люби светлината, но когато става въпрос да постигнем успехи в подчиняването на психическата материя на тази светлина с цел тя да бъде напоена от нея, Боже мой, колко време, колко трудно е това! За един момент тя (материята) е мека и схватлива, но изведнъж започва да оказва съпротивление, да се бунтува и взима предимство. Тогава трябва да се започне наново. Но не трябва да се отчайваме, защото лека-полека тази материя ще отстъпи. Понеже разбирането е там и Любовта е там, един ден промяната ще се извърши. Във всеки случай, това което е сигурно, е, че без разбиране и без любов е безполезно да очаквате дори и най-малкия успех.

Да разберете къде е доброто и да желаете това добро, може би няма да е лесно, но винаги е по-малко трудно, отколкото третия етап: прилагането. Всеки един може лесно да приеме, че е за предпочитане да бъде трезвен, да бъде верен на своята съпруга или тя да бъде вярна на своя съпруг, да владее импулсите на гнева, да постъпва честно и искрено да желае да го постигне, но ето, че когато дойде изкушението, как да избегне да му се поддаде? За да устои, е необходимо ситуацията да бъде ясна и на трите плана: ума, сърцето и волята. И най-трудното е да обучиш волята, за да промени тя своите навици.

Един лош навик е като едно клише, което се записва в нашите фини тела. Един път записано, то се възпроизвежда безброй пъти. Включително, дори и мигновенно да се покаем заради нашата грешка, това за нищо не служи, повтарямe я отново… и после пак се разкайваме. Това е като една безкрайна верига от грешки и угризения. Бориш се, плачеш, разкайваш се, повечето пъти е неефикасно, защото угризението също е записало своето клише и тогава то се появява вceки път след грешката, но не помага да я изправим. Като че ли грешката и угризението са две същества, между които не съществува никакъв контакт. Следват еднo след другo, нищо повече. Ще кажете: „Но това е така, защото човекът е слаб!“ Да, слаб е; и е слаб, защото е невежа. В деня, в който ще има светлината, ще успее да триумфира над своите лоши навици.

И какво трябва да правим тогава? Трябва да заместим клишето, т.е. да заместим лошите навици, като полагаме усилия постепенно и съзнателно да имаме други мисли, други чувства и преди всичко други постъпки. Тези ще бъдат едни нови записи, нови привички, които ще успеят да неутрализират старите клишета. Няма да ги изтрият, защото в Природата нищо не се изтрива, но ще се наложат върху тях и те ще бъдат тези, които ще действат занапред.

Преди време един човек ми призна, че се чувства неустоимо привлечен от всички млади жени; давал си сметка за опасността, която това представлявало, но не знаел как може да се бори срещу тази страст и ме помоли за съвет. Ето какво му казах: „Опитайте се да потърсите една млада жена, която по-скоро ви оставя безразличен, и така ще можете да се владеете по-лесно и ще можете съзнателно да свикнете да поддържате дистанцията. После ще намерите друга и после друга, и ще продължите да постъпвате правилно. Така малко по малко във вас ще се запише нов тип поведение и то ще доминира. И когато се намерите пред една от тези девойки, които преди са ви карали да си изгубите ума, вече ще имате едно безупречно поведение. Но бъдете постоянно буден и бодърстващ, и продължавайте да се упражнявате с онези, които не ви изкушават.“

А какво се върши обикновено? Точно обратното: хвърляме се към хората и нещата, които са ни приятни и се отдалечаваме от други. За да победите едно изкушение, една слабост, трябва да се опитате да заместите опасния обект с друг, който да бъде безобиден за вас; новите привички, които по този начин създавате, ще ви защитават. Но даже и да не сте изложени на пагубни изкушения и да не им се подчинявате, винаги трябва да мислите да създавате нови по-добри модели на поведение, за да прогресирате.

И знаете ли, какво нещо е дяволът, образно казано, който често подтиква съществата към покаянието, за да продължават да вървят по грешния път с обновени сили и с един обновен плам? Не, със сигурност не го знаете. Като се съжаляване и плачете, вие засилвате желанието – сякаш тези сълзи, тези съжаления и тези желанията извличат сили, за да се задействат отново. Наистина такава е човешката природа и онзи, който не познава нейните кривини, нейните увъртания и нейните капани, ще продължава да допуска грешки.

Колко хора вярват, че постъпват в съгласие с доброто, което те разбират и обичат! В действителност правят точно обратното, но е невъзможно да го приемат. Защо? Защото си въобразяват, че е достатъчно да приемат в ума си един идеал и да искат да го реализират, за да го пoстигнат. Да, ама не – за съжаление не е толкова просто. Всъщност с това започва най-трудната част.

Ето защо едно от първите качества на Ученика е прозорливост. За предпочитане е да се държи добре, но да се държи лошо, това все още не е най-страшното. Най-страшното е да не си съзнателен за това. Онзи, който не е способен да види, че е постъпил зле, продължава да бъде потопен в непреодолими противоречия. Преживява провали, отхвърлен е от другите и не разбира защо: мислил се е за безупречен, бил е убеден, че останалите ще го одобрят, а даже и че ще му се възхищават. Разстройва се от това, което му се случва, мисли, че светът се е обединил срещу него, което влияе много негативно върху неговите мисли и чувства: бунтува се и по време на този бунт губи своята светлина и своята любов. И всичко това, защото отказва да признае, че не е успял да свърши същинската работа: приложението на идеалите в живота.

Почти безполезно е да се впускате в духовния живот, докато не сте разбрали колко е упорита низшата природа в човека и в каква степен работата, която трябва да се извърши чрез него, изисква будност, смирение и себеотрицание. Много хора вярват, че щом като са намерили едно духовно учение, ще се трансформират бързо. Само че не е така – владeeнето на психичния живот е много по-трудно, отколкото си го представят! Във всяко човешко същество обаче съществува тази способност за обновление, за регенериране, за обожествяване, но това е един много бавен процес. А това, което всеки може да реализира в настоящия си живот, зависи от работата, която вече е била започната в предишни въплъщения.

Онзи, който не е съзнателен за трудностите, които неизбежно възникват в духовния живот, е невъзможно да напредва; и е още по-невъзможно да помага на другите: пред оскъдните резултати ще се обезсърчи много бързо. Един проповедник, един духовен водач обяснява, повтаря, има впечатлението, че е разбран; но ето ви тук онези, които казват, че гo следват, а правят точно обратното на онова, което е изглеждало, че са разбрали. Как да не се умориш с течение на времето и да не се обезсърчиш, включително и да не се разгневиш? Качествaтa на един проповедник трябва да бъдaт стабилност, търпение, снизхождение. (Бел. Стопанина: Тук преводът със сигурност не е адекватен. Думата „снизхождение“ се приема повече като „високомерна любезност“. Затова нека на мястото на „снизхождение“ всъщност се разбира, струва ми се, далеч по удачното благосклонност или дори милосърдие.)

Тази стабилност, това търпение и тази снизходителност са крайно необходими. Имате примера със Слънцето. Следователно, също като Слънцето, един духовен водач трябва да дава своята светлина, а после онези, които той е просветил, нека правят каквото могат. Всеки ден гледам Слънцето и виждам, че не се възмущава, не потъмнява, не се обезсърчава задето хората не знаят как да ценят и да използват светлината. Тогава си казвам: „Е, аз също не трябва да се възмущавам, нито да се обезсърчавам, нито да потъмнявам.“

Не е необходимо да ми обясняват колко е трудно да помaгaш на хората да се подобрят. Има ученици, които често мислят, че знаят повече от своя Учител, което е добре за тях. Те искат да изживеят своите опитности и го правят. След известно време, когато вече са били добре очукани и разочаровани от живота, най-накрая разбират. И тогава искат да направят другите съпричастни на знанието, което отскоро са придобили. Но защо другите трябва да ги слушат? Те също искат да изживеят своите опитности. И ето защо мъдростта, която някои са придобили с цената на толкова усилия, рядко е използвана от другите.

Необходимо е хората да са били добре смачкани и сдъвкани от живота, за да приемат, че мъдреците имат право. И така те също са станали на свой ред мъдреци. Но не са много тези, които ще се опитат да се възползват от тяхната мъдроcт. Затова всяко следващо поколение повтаря грешките на предишното. Това е вярно не само за отделните хора, a важи и за обществата. Кой иска наистина да научи уроците на историята? Дава ви се една светлина, тя осветява вашият път. Решете се да я следвате! Исус казва: „Още малко Светлината ще бъде между вас. Ходете, докато имате светлина, за да не ви изненада тъмнината.“ Тази Светлина, за която Христос говори, очевидно не е същата, която представлява деня като опозиция на нощната тъмнина; тя представлява добрите вътрешни и външни условия, които ни се дават, за да напредваме.

Колко хора, когато се намерят в трудности и са подложени на изпит, изведнъж стават съзнателни за своето невежество, за своята слабост и си казват: „Ех, ако знаех!“ Можело е да го знаят, защото в известен момент са им били дадени всички условия, за да учат, да се упражняват, да се закалят; но са пренебрегнали тези добри условия. Духовният живот изисква усилия, но на тях по-рано други дейности и други занимания са им изглеждали по-важни.

„И сега, прекалено късно ли е?“ – ще попитате. Не, никога не е прекалено късно. Пътят на Живота е дълъг, безкраен и ще ви бъдат предоставени други условия, било в това съществуване (въплъщение), или в друго. Опитайте се тогава да не ги загубите, за да не трябва да казвате още един път: „Ако знаех!…“

* * *

Автор: Омраам Микаел Айванхов

От Стопанина: Специални благодарности за Dani, че ми помогна с тази беседа в особено подходящ момент!

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

15 коментара за "Михаил Иванов: За да не казвате повече „ако знаех!“"

  1. Припомням  28.10.2011 г. | 01:33 ч.

    Ще си призная,че досега съзнателно избягвах да чета думите на Петър Дънов и Щайнер.Не защото са казали нещо лошо или невярно,а защото смятам,че хората нямат нужда от духовни водачи.В момента,в който безрезервно повярваш на някого и го последваш,ти се отказваш да мислиш със собствената си глава.По-интересно и по-важно за мен е да чета мненията и споровете във форума.Но словата на Михаил Иванов ме грабнаха,защото до голяма степен те са илюстрация на моите лутания,желания и личните ми успехи и неудачи.
    Освен това неговите думи ме накараха да се сетя за баба ми и дядо ми,които без да бяха чували за М.Иванов, Дънов и Щайнер,сякаш интуитивно носеха в себе си това,за което те говорят.
    Така че,благодаря за хубавото преживяване.

  2. Dani  28.10.2011 г. | 06:31 ч.

    На свой ред искам да благодаря на г-н Димитров за превода, просто си я копи/пейст от ФБ.
    Превод от испански език: Димитър Христов Димитров
     

  3. Peter  28.10.2011 г. | 12:40 ч.

    Чудесно е, че този сайт реабилитира името на Омраам Микаел Айванхов. В някои среди има неподобаваща за естеството на духовните им цели омраза към него. Браво на всички, които са се потрудили!

  4. Мислещ  28.10.2011 г. | 17:51 ч.

    Благодаря ти Дани, темата ми дойде точно на време, като допълнение към книгите които, тези дни прочетох. Те са две от Учителя „Единственото богатство” и „Възможности за щастие”, и една от Михаил Иванов „Любов и сексуалност”. Последната я открих преди дни, докато се ровех в нета за негови материали по твоя молба.

    Ще цитирам част от книгата „Възможности за щастие“:

    Сега и на вас казвам:
    Работете върху ума си, да придобиете повече светлина.
    Работете върху сърцето си, да го направите благодарно.
    Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си.
    Виждате, че някоя мравка се дави, хвърлете и? едно листче, да се качи на него.
    Едно цвете изсъхнало – полейте го.
    Няколко клони се преплели – разплетете ги.
    Една река се подпушила – извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече.
    Гледайте на света като на бащин дом.
    Знайте, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.

  5. Gergana  28.10.2011 г. | 21:27 ч.

    Много хубава статия. Когато намеренията са чисти и човек говори от собствен опит, ето какво се получава – ясно, разбираемо слово, способно да повдигне слушателя.

  6. Стопанина  30.10.2011 г. | 20:06 ч.

    Припомням написа:

    Ще си призная,че досега съзнателно избягвах да чета думите на Петър Дънов и Щайнер.Не защото са казали нещо лошо или невярно,а защото смятам,че хората нямат нужда от духовни водачи.В момента,в който безрезервно повярваш на някого и го последваш,ти се отказваш да мислиш със собствената си глава.

    Учителя казва по тази тема:

    Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на еди-кое си място на планината има един чист, хубав извор. И без да му кажа, ще го намери, но ще се лута повече време. Като знае де е изворът, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието си, и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек сам да придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или свое верую. Не, в реда на нещата е пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е първият Учител на човека. Следователно никой не се учи сам – човек трябва да се учи от някого. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции на Учителя пред ООК, 1931-32)

  7. Припомням  31.10.2011 г. | 02:33 ч.

    Съгласна съм,Стопанино.От друга страна,съвсем съзнателно чета твоите статии и слушам подкастовете. Ти ми звучиш по-близко и по-разбираемо.Вероятно защото сме съвременници в този живот.Напоследък малко ме затрудняваш,защото се понатрупаха доста материали,а не смогвам на темпото.А и като по астрономичното време съм със седем часа назад,изоставам още повече в четенето;)

  8. neli angelova  18.11.2011 г. | 19:47 ч.

    za radi tvoita sviata bogia lubov bezrezervna kam nas ,covecite bogi i bogite ceda i bogite rabi ,sa lubov .amin

  9. Стопанина  18.11.2011 г. | 20:31 ч.

    В Монтана не пишете ли на кирилица?

  10. Светлина!  03.09.2014 г. | 20:25 ч.

    Много харесвам Омраам . Сякаш всяка негова дума е точно в десятката за мен и моите лутания. Сега чета книга „Пътят на Светлината“ на Луиз Мари Френет за неговия живот и съм в някаква абсолютна благодат докато чета. Препоръчвам я. И аз не разбирам защо някои не го харесват. В крайна сметка всеки Учител си има своите ученици. Едни разбират по-добре Омраам , други Дънов , трети Питагор и т.н. Всеки се привлича според вибрациите си към определена тема…и според много други фактори де…но това е друго…

  11. Светлина!  03.09.2014 г. | 22:18 ч.

    Омраам Микаел Айванхов – Пътят на Светлината от Луйз Мари Фретет
    „Един ден той дръзва да опита трудно упражнение на един връх , по който е почти невъзможно да се изкатери. Михаил иска да да се увери дали по време на изключително трудното изпитание в него няма да възникне нещо , което да го предупреди да спре,онова, което се нарича интуиция. …Няма къде да стъпи , но все пак успява да закрепи крака си на една едва забележима издатина и да се закрепи. Вкопчен в скалата , Михаил се моли , свързва се с Бог и се вслушва в своята интуиция.Щом като получи отговор да продължи , той премества другия крак върху друга грапавина..Така лека по лека достига Върха…

    Дързостта , която е характерна за неговия темперамент , го води непрекъснато към нови опити.
    Едно разсъждение , което прави по-късно върху една от тези проверки е твърде красноречиво за самия него :

    “ Изходът , разрешението трябва да се търси. Чудесно е да дръзнеш и предприемеш авантюра , да се впуснеш в Действие. Духовните хора често се колебаят и се питат: „Това добро ли е ? Дали ще мога да вървя по този път?“ И така дълги години не посмяват да вкусят от прелестта на един нов живот. Знаете ли , че в древността не са удостоявали с Посвещение изпълнените с доброта , а дръзките ? За онези , на които им липсвало дръзновение , казвали , че не са готови да приемат Посвещението“* ( неиздадена беседа от 9 май 1944 г)

  12. Astrolog  03.09.2014 г. | 23:45 ч.

    ? 😕

  13. Gergana  04.09.2014 г. | 00:06 ч.

    Добре, да постулираме, че само дръзките „го получават“. Не ти ли звучи самодоволно, своенравно, себеобично, самонамерено… например имам късмет… Защо кармата ни възнаграждава и изпитва? Или не сте стигнали дотам с урока…

  14. Astrolog  04.09.2014 г. | 04:13 ч.

    Аз не ви намирам за неспособни, ами ви намирам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва.

    В тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвам ви сега някои отрицателни качества, а във втората лекция пък ще ви кажа и други. Сега ви казах четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в школата нямате никаква потреба, абсолютно никаква потреба от тях. И като работи нашата школа, вътре в една година, аз искам вече да се отличавате. Ще дойдем, ще се решим вече, ще турим началото, това е школа вече. Казва някой: “Покажи ни недостатъците!” Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още няколко отрицателни качества. Не сега, но следующия път. Дръжте тия отрицателни качества! Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. На мястото на своенравието, на лицемерието, на любопитството, ще ви кажа с какво да ги заместите. Тъй щото, искам да бъдете, няма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употребя сега. Изправни? – но всинца сте изправни. Примерни? – всинца сте примерни. Аз ще кажа: Аз ви наричам ученици на Любовта. Разбирате ли? И следователно като такива ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам, ще постъпвате според закона на тази велика Божествена Любов. Ще кажете: “Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва”. Сега тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: “Приятелю, аз съм ученик на Любовта”. Като заговори тщеславието, ще му кажеш: “Аз съм ученик на Любовта”. Заговори ли лицемерието, ще му кажеш: “Аз съм ученик на Любовта”. Заговори ли любопитството, ще му кажеш: “Аз съм ученик на Любовта”. Тъй приятелски ще си говорите: “Аз съм ученик на Любовта” и ще спирате там. И като идват при вас, вие тъй им отговаряйте. Те ще идват, вие ще им казвате: “Ние сме ученици на Любовта”. Докато и те ще ви кажат един ден: “И ние сме ученици на Любовта”. И въпросът ще се свърши. Победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: “Понеже вие сте ученици на Любовта и ние ще станем ученици на Любовта”.
    Отрицателни и положителни

    черти на ученика

    6школна лекция на общия окултен клас,

    4.IV.1922, Вторник, Ст. София.

  15. Gergana  04.09.2014 г. | 07:10 ч.

    Това са много благи думи, отправени към други хора. Сложете в ума си как пък Христос се е обръщал към своите ученици. Задръжте благонравието в сърцето си и пожелайте с волята си и Бог да откликне. Дано! Тези думи на Учителя ще си ги препрочитам, Астроложе, за да ме зареждат с кураж и себепознание.
    От един друг човек към друг и нататък

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.