Михаил Иванов – подбрани мисли: трета част

С ограничените си схващания за религията колко много християни и днес все още придават една отблъскваща и ужасяваща представа за Бога! Това обаче не им пречи да повтарят, че „Бог е Любов“. Било им е казано и те го повтарят, но тяхното поведение разкрива точно обратното. Следователно те имат още много да се развиват, ако действително искат да им повярваме, че техният Бог е Любов! Някои ще кажат: „Ние трябва да заявяваме вярата си и да я отстояваме.“ Разбира се, но вярата и любовта не са – по принцип – два отделни свята: свързани са и взаимно се поддържат. Докато не разберем какво е истинската вяра, не можем да имаме любов. И обратно, докато не сме способни да проявяваме любовта си, не можем да имаме истинска вяра. Правилно е да имаме вяра и да я браним, но не бива да я налагаме на другите хора, защото това вече не е вяра, а фанатизъм.

* * *

„Моля се, търся помощта на Небето, но то не ме чува, не ми отговаря.“ Така някои се оправдават, че повече не се молят. Понеже Небето било глухо… Разбира се, че не е вярно – Небето не е глухо, нито жестоко, и ако се чувстваме откъснати от него, то е защото самите ние сме обвити в твърди „обвивки“, та присъствието му, светлината му и любовта му не могат да проникват повече през тях. Свети Павел казваше: „защото ние чрез Него живеем и движим се, и съществуваме“! Да, чувстваме се изолирани и изоставени, защото замърсените пластове, които сме създали сами чрез отрицателни мисли, чувства и действия, задръстват всички съобщителни линии. А всъщност Небето, щастието, радостта са тука, съвсем близо до нас. И ако работим търпеливо върху себе си, за да се пречистваме така, че фините ни тела да стават все по-възприемчиви, един ден ще успеем да възстановим връзката си с Небето и присъствието на Бога ще изпълни цялото ни същество.

* * *

Всяко живо същество има своето място в една или друга област на пространството. Мястото на рибата е в морето, на къртицата – в земята, на птицата – във въздуха. А кое е мястото на човека? Човекът е Син на Бога и неговото място е в необятността на Вселената. Но за да може действително да намери това свое място, той трябва най-напред да знае кои са местата на ума и на сърцето му, които ще му позволят да влиза във връзка с тази необятност. Мястото на ума е в района на светлината, само там той вижда ясно. Мястото на сърцето е в района на топлината, именно там то се разширява и прегръща целия свят.

* * *

Колко хора умират от мъка или дори се самоубиват заради клевети, обидни писма, жлъчни статии! Както и мнозина дейци на изкуството – поради злонамерена критика и насмешки и подигравки!… Ако злото до такава степен е имало влияние върху тях, това е защото те не са знаели как да го преобразят. За да устояваме на злините, трябва да се учим от земята. Да, от нея. Наблюдавайте как земята използва мръсотиите и отпадъците, които й хвърляме – тя ги преработва като твърде ценна материя – тор, който ще участва в създаването на всякакъв вид цветни, уханни, хранителни растения. Тогава защо човекът да не опознае тайните, които владее Земята? Защо трябва да отстъпва заради мръсотиите, каквито са критиките, злословията и клеветите?

* * *

Някои хора са враждебни към вас и вие бихте желали те да променят отношението си, нали? Постарайте се най-напред вие сам да се промените. За да променят другите поведението си, не трябва да воювате с тях. Те ще се променят само когато усетят, че вие сте се променили, че някаква светлина, доброта и спокойствие лъхат от вас. Като работите върху себе си, вие ще задължите другите да се променят. Трябва най-напред да победите вътрешните си „врагове“, а едва след това – и външните си врагове, чрез силата на примера. Добре виждате, че раздорите, караниците и критиките не водят доникъде… Затова във всяка трудна ситуация най-напред намерете доброто поведение към другите, а после ще имате достатъчно време да се разправяте с тях, но със светлината и с всемогъществото на любовта.

(Бел. Стопанина: „Като работите върху себе си, вие ще задължите другите да се променят. Трябва най-напред да победите вътрешните си „врагове“, а едва след това – и външните си врагове, чрез силата на примера.“ Питам: Съвършеният Христос колко от враговете си „задължи“ да станат добри чрез силата на примера? Учителя Беинса Дуно да не би да направи всички българи свои приятели? Не и пак не. Преди всичко ние трябва да използваме ума си и духовното си сърце (интуицията), за да различаваме онези, които са ни врагове, защото просто не ни разбират, от другите, които са ни врагове, защото по никакъв начин не искат да се разберат с нас. Това, което казва Михаил Иванов е валидно само за първите. За вторите важи методът на заобикалянето. Когато не можеш да се справиш с определени зли хора, заобикаляй ги! Но винаги имай предвид, че някои сблъсъци със злото са неизбежни и твърдо предопределени. Така че работи по себе си и да приемеш мисълта, че ако говориш истината, трябва да си готов да ядеш и пердах.)

* * *

Природата ни дарява щедро с богатствата си, но всичко, което взимаме, е съвсем точно записано някъде. Това са дълговете, които й дължим, ще трябва да й ги изплатим някой ден. Как? Тъй като не можем да й върнем тези благодеяния в такъв вид, каквито сме ги получили от нея, нито пък да ги изплатим с пари, още отсега трябва ежедневно да плащаме с онази „монета“, която се нарича уважение, признателност, обич, желание да учим всичко, което Космичният Разум е написал във великата си книга. „Плащането“ означава даване на нещо в замяна – всичко добро, което сърцето, умът, душата и духът ни са способни да създадат, може да се счита като плащане. Във физическото ниво ние сме ограничени, но в духовно ниво възможностите ни са безпределни, и тук можем стократно да върнем всичко онова, с което природата ни е дарила.

* * *

Откакто човечеството е открило, че огънят и водата, работейки заедно, произвеждат сила, която може да се използва, то е започнало да напредва значително в областта на техническите средства. Но все още хората не са открили същественото: как да работят с водата и с огъня в духовните области. Водата и огънят са символ на сърцето и ума, на чувството и мисълта. Сърцето, като водата, е женски принцип; интелектът, като огъня, е мъжки принцип. И докато човекът не се научи да работи с тях, той е „ерген“, непроизводителен. Сърцето върви в една посока, умът – в друга, а това разединение не може да „роди“ детето: силата. Във всички области, за да действаме, е необходимо добре да познаваме двата принципа: огъня и водата, свойството излъчване и свойството приемане. В Божествения свят Мъдростта представлява огъня, а Любовта – водата. Любовта и Мъдростта раждат Истината, а Истината е раждащият се Христос, т.е. едно ново съзнание.

* * *

Когато се молите, свързвайте се с множеството духовни същества, които точно в този момент се концентрират върху Бога. Представяйте си този огромен събор от прекрасни хора по света, които в този миг се обръщат към Господ, и се присъединете към тях. За да отправите някаква молба, тайната е да не сте сам, а да се включите в общност от повече хора. Ако един човек сам отправи молба към правителството, няма да бъде чут, но ако цял народ изисква нещо, то ще го вземе под внимание. Като се свързвате с общността на всички, които се молят по целия свят, гласът ви няма да остане глас в пустиня – той ще звучи заедно с хиляди други гласове, които искат от Небето повече светлина, повече любов, повече справедливост на Земята, за да се осъществи Царството Божие и неговата Правда. Тази молитва винаги бива удовлетворена заради силата на общността, а тогава и вие ще имате лична полза.

(Бел. Стопанина: „Ако един човек сам отправи молба към правителството, няма да бъде чут, но ако цял народ изисква нещо, то ще го вземе под внимание.“ Това е вярно дотолкова, доколкото „ще вземе под внимание“ не означа непременно „ще уважи молбата“.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.