Д-р П. К. Робъртс: Гибелта на Свободата и кошмарното ни бъдеще

Някои от нас очакваха този ден – ние предупреждавахме за неговото настъпване, но бяхме посрещани с освиркване и присмех от онези „патриоти“, които разглеждат Конституцията като средство за защита на престъпници и терористи, както и като някаква пречка за Президента да действа смело, за да ни даде „сигурност“. В книгата „Тиранията на добрите намерения“, на която съм съавтор с Лорънс Стратън, дадохме свидетелства, че много преди 9/11 щатското законодателство беше престанало да бъде щит за народа и се беше превърнало в оръжие за държавните власти. Събитието, известно като 9/11 (11 септ. 2001 г.), беше използвано, за да издигне позицията на някои официални властници над закона. Докато самият Президент прибягва до незаконни действия, хората в изпълнителната власт също не подлежат на санкции от закона, който забранява незаконните действия. С президентската благословия властите без страх от последствията могат да потъпкват законите, които пазят гражданите от наблюдение без съдебно позволение, от безсрочни арести, от мъчения.

Мнозина очакваха Обама да възстанови отговорността на държавните власти пред законите. Но той направи друго – разшири обхвата на противоконституционната власт, започната от Буш/Чейни, като сега гражданите могат да отиват безсрочно в затвор, без дори да са им повдигнати обвинения; а също така могат и да ги екзекутират, без преди това да са им издадени съдебни присъди. Обама твърдо отстоява, че за него Конституцията не важи и че имал право да прави покушения над гражданите, които той смята за „заплаха“, без това да е съобразено с обичайните съдебни процеси. С други думи – всеки американец, който попадне в категорията на „опасните“, е безправен човек, който може да бъде елиминиран без съдебни дела и разглеждане на доказателства.

На 30 септември Обама използва това свое ново президентско правомощие, за да убие двама американски граждани – Анвар ал Авлаки и Самир Кан. Кан беше смахната личност, свързана със списанието „Инспайър“, и трудно можеше да се разглежда като сериозна заплаха. Авлаки беше умерен американски проповедник на исляма, който служеше на американското правителство след 9/11 по различни проекти за противодействие на ислямския екстремизъм. Постепенно Авлаки стана по-радикален, след като му се наложи да се бори с лъжите на Вашингтон, които бяха използвани за оправдание на войните срещу мюсюлмански държави. Той стана критик на щатските власти и проповядваше пред мюсюлманите, че не трябва да приемат раболепно американската агресия и имат право да се защитават и да отвръщат на ударите.

В резултат на това Авлаки беше демонизиран и се превърна в заплаха. Всички обаче знаем, че Авлаки просто правеше критични проповеди срещу безогледното клане на мюсюлмани. Аргументите на Вашингтон бяха, че неговите проповеди може да са имали влияние върху онези, които са обвинени в извършването на терористични актове. По този начин властите изкараха Авлаки главен виновник за тези актове. Спекулациите на Обама, че Авлаки е бил някакъв високопоставен агент на Ал Кайда са просто това – една спекулация. Дори незапознатите с историята стигнаха до заключението, че Авлаки беше направо убит, без да бъде съден, просто защото американските власти нямат никакво реално доказателство, че този човек е бил агент на Ал Кайда.

Дали Авлаки е правил или е искал да прави нещо незаконно – това вече е второстепенен въпрос. Важното е, че Конституцията изисква дори най-кръвожадните убийци първо да бъдат осъдени от правораздавателната система, преди да бъдат наказани. Когато Американският съюз за защита на гражданските права (ACLU) оспори пред федерален съд правото на Обама и неговата администрация да поръчват екзекуции на граждани, от Министерството на правосъдието възразиха, че решенията на Обама за убийствата на американски граждани са изпълнителна власт, която е извън обхвата на правосъдието.

Федералният областен съдия Джон Бейтс с това свое решение беляза съдбата на Америка, като пренебрегна конституционното изискване никой човек да не бъде лишаван от живот, без да е имал право на защита. Той разпусна делото и обяви решението си, че по него трябва да се произнесат в Конгреса. Като използваше овчедушието на съдия Бейтс, Обама се задейства, преди да е започнало обжалване, и установи божествените си права, като така придвижи напред трансформацията на президентската власт към самодържавие – процес, започнал още при Джордж У. Буш.

Адвокатите Глен Грийнуолд и Джонатан Търли отбелязаха, че убийството на Авлаки е преди всичко покушение срещу ограниченията на Конституцията над държавните власти. Сега американските царедворци не само могат да отвличат американски граждани и да ги държат в доживотен затвор без каквито и да било доказателства и съдебни решения, но също така могат просто да разстрелват хора на улицата или да ги правят на кайма с безпилотни самолети. Преди някои читатели да са се произнесли, че убийството на Авлаки не е кой знае каква трагедия, защото американските власти винаги са били касапи, имайте предвид, че ЦРУ досега елиминираше чуждестранни противници и това не бяха публично обявявани случаи – камо ли с твърдението, че президентът е над закона. Точно обратното – такива покушения се отричаха, а не се представяха за правомерни действия на американския президент.

През последните 20 години САЩ сякаш се ръководеше по напътствията в Mein Kampf („Моята борба“ на Хитлер – бел. пр.). Книгата Energy in the Executive: The Case for the Strong Presidency (В подкрепа на изпълнителната власт: Защита на силното президентство) от Тери Истланд описва идеите на федералисткото общество – организация от адвокати републиканци, които работят с целта да премахнат юридическите и съдебните ограничения върху изпълнителната власт. Под камуфлажа на извънредни мерки във военно време (разбирайте „войната срещу тероризма“) режимът Буш/Чейни използва тези идеи, за да развърже ръцете на президента, да го издигне над Конституцията, но и да лиши гражданите от техните граждански права. Войната и „националната сигурност“ станаха основание за властниците да си присвоят нови права, а страхът и желанието за мъст заради 9/11 накараха Конгреса, съдебната система и много от хората да поемат по този път на опасни заигравки с правата и свободите.

От години цивилните и военните лидери признават, че „войната срещу тероризма“ е проект, който ще трае 30 години. След изтичането на този срок президентската власт ще е приключила преобразуването си в самодържавие и няма да има връщане назад. За да бъда още по-конкретен, нео-консерваторският „Проект за Нов американски век“ е недвусмислен, че „войната срещу тероризма“ е само едно условие за осъществяването на амбицията за американско господство над света.

Мечтата на Обама: Да метне въжето на „предателя“ Брадли Манинг. Колаж от истински американски патриоти, които смятат редник Манинг за герой.

Агресорските войни и имперските амбиции са военни престъпления според международното право. Такива войни изискват употребата на доктрини, които издигат президента над закона и Женевската конвенция – както Буш беше издигнат от неговото Министерство на правосъдието чрез минимална съдебна и юридическа намеса. Незаконните и противоконституционни действия включват заглушаване на критиците и наказания за тези, които разкриват престъпленията на държавните власти. Ето защо Брадли Манинг вече година е в затвора, в изолатор, където редовно е подлаган на всякакъв тормоз, без да са му повдигнати каквито и да било официални обвинения. Върховните федерални съдии се мъчат и да изфабрикуват обвинения за шпионаж срещу Джулиан Асандж – основател на Wikileaks. Други високопоставени федерални съдии пък опитват да скалъпят обвинения за тероризъм срещу пацифистите и активистите за мир.

„Терорист“ и „поддръжник на терористи“ – тези понятия все по-често се използват във връзка с какви ли не представи. Агенцията за национална сигурност обяви, че бюрокрацията и полицията вече не търсят толкова чужди терористи, колкото „местни екстремисти“. Възможно е Авлаки да беше екзекутиран, защото беше ефективен критик на американските власти. Полицейските държави не възникват развити до най-малките детайли. Първоначално те оправдават незаконните си действия чрез демонизиране на техните противници – по този начин създават прецедентите, които са им необходими, за да си присвоят безотговорна власт. След като държавните власти успешно отъждествят критиците си с „помощници и поддръжници“ на терористи (какъвто е случаят с антивоенните активисти и Асандж) или направо ги нарекат „терористи“ (както направи Обама по адрес на Авлаки), не е далеч времето, когато ще залепят подобни етикети на Глен Грийнуолд и ACLU.

Режимът на Обама, аналогично на режима Буш/Чейни, е един режим, който не търпи ограничения от закона. А това важи и за следващия самодържец на власт. Тези, които се борят за управление според законите – може би най-великото постижение на човечеството – ще се окажат отъждествени с противниците на режима и ще се окажат поредните врагове на мушката.Тази огромна опасност, надвиснала над Америка, остава незабелязана от повечето хора. Когато Обама обяви на едно военно събрание, че успешно е екзекутирал американски гражданин, последваха овации. Режимът на Обама и медиите представиха събитието като равностойно на наскорошното (и предполагаемо) елиминиране на Осама бин Ладен. Двама от „враговете на народа“ бяха триумфално изпратени в небитието.

Президентът гордо обяви, че е убиец и терорист спрямо Конституцията, като го направи пред ликуващи хора, които са давали клетва да бранят Конституцията. Това е изключително свидетелство, че американците не са способни да разпознават заплахите за свободата им. Емоционално хората приеха новата абсолютна власт на президента. Ако президентът може да поръчва убийствата на граждани, какво остава за някакви си там мъчения? „Амнести интернешънъл“ би тревога, че американският Сенат се кани да приеме решение, което ще позволи на затвора „Гуантанамо“ да съществува неограничено време, както и че сенатор Кели Айот се готви да прокара законопроект, узаконяващ „разширените похвати за разпит“, сиреч мъченията.

Вместо да се изправят срещу заплахата, повечето американци просто ще си кажат, че властите вече не си поплюват срещу терористите, и ще дадат своето одобрение. Ухилени от задоволство заради смъртта на враговете си, американците следват път, който води до неограничена власт на държавата, включваща и употреба на инструменти от средновековните зандани. Хората имат доволно много свидетелства от новинарските репортажи и в YouTube за полицейските гаври с жени, деца и пенсионери; за жестокото отношение към затворници и дори убийства, при това не само в „Абу Гариб“, „Гуантанамо“ и тайните затвори на ЦРУ в чужбина; но също така и за издевателствата в щатските и федералните затвори в границите на САЩ. Властта над беззащитните привлича хората с предразположение към жестокостите и злото.

Безсмислените жестокости са нахлули и в Американската армия. (Бел. Стопанина: Тези жестокости не могат да нахлуят току-така и някак от само себе си, приятелю. Те нахлуват, защото се носят и вдъхновяват от една категория Духове на Мрака, наричана асури или паднали архаи. Интересно е, че дори човек, който не е окултист, забелязва количественото и качественото засилване на злото, след като асурите нахлуват и започват да работят против човечеството от началото на третото хилядолетие насам.) Клипът на Пентагона, в който щатски войници се наслаждават – така личи от думите и действията им – на избиването на цивилни и журналисти, които просто ходят по улиците, показват едни войници и офицери, които са лишени от човечност и военна дисциплина. Превъзбудени от тръпката да отнемаш животи, нашите войници даже повториха престъплението си, когато откриха картечен огън по един баща и двете му малки деца, притекли се на помощ на първите пострадали.

Могат да се изредят и други случаи: изнасилването на онова младо момиче и избиването на цялото му семейство; касапницата срещу онези цивилни и подхвърлянето на калашници до труповете им като „доказателство“, че са терористи; удоволствието от мъченията на безчет хора в „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“ – удоволствие, което декларират не само разни войници, наскоро изключени от гимназията, но и образованите агенти на ЦРУ и психолози с докторски титли. И на никого от тях не се търси отговорност, ако не броим онези глуповати редници, които позират на някои от снимките с извращенията.

Как ли американците си представят съдбините си, след като „войната срещу тероризма“ вече опустоши защитата, гарантирана им от Конституцията? Ако Авлаки наистина трябваше да бъде екзекутиран, защо президент Обама не защити гражданите от прецедента, че занапред могат да екзекутират и други хора без съд и присъда? Той можеше да го направи, като първо лиши Авлаки от американско гражданство. Ако властите могат да отнемат живота на Авлаки просто ей така, определено могат и да го лишат от гражданство. Лесно е да се досетим – онези във властта искат да убиват граждани, без да се съобразяват със закона.

Бягството от отговорност пред законите се наблюдава и в другите занимания на властите. Във Вашингтон са наясно, че техните оправдания за войните са скалъпени и не издържат на критика. Президент Обама стигна дотам, че обяви военната касапница в Либия, която той започна без разрешение от Конгреса, като всичко друго – но не и като война. И понеже това не било война, той не бил отговорен пред Резолюцията за военните сили от 1973 г., един федерален закон, който контролира властта на президента да въвежда САЩ във въоръжени конфликти без съгласието на Конгреса.

Огън, кървища и смърт на цивилни в Либия: Не ми било война, най ми било „кинетична операция“.

Някои американци постепенно престават да прикриват срамотиите си с флага (тоест от паравана на „патриотизма“ – бел. пр.). Те започват да осъзнават, че са въвлечени във войната в Афганистан като отмъщение след 9/11. След това бяха намесени във война с Ирак по причини, които се оказаха лъжа. Тепърва виждат все повече и повече военни намеси: Либия, Йемен, Сомалия, Пакистан, като инвазията в Пакистан се подготвя като трамплин за следващи кланета в Сирия, Ливан и Иран. Икономическите последствия от десетгодишната „война срещу тероризма“ започват да се усещат на гърба на всеки – войната се води и на наша територия. Постоянно чуваме експлозии за дефицити във федералния бюджет, а националният дълг обезкръвява системата на здравеопазването и социалните грижи. Разрушаването на тавана за допустимия дълг застрашава самата държавност.

Критиците на войните едва сега започват да набират публика. Сегашните властници няма да заглушават критиците си, като повдигнат обвинения направо срещу изявени лица – например срещу сенаторите Рон Пол и Денис Кусинич. Ще започнат с обикновените хора, организиращи протести срещу войните, като ги изкарат „антивоенни активисти“, а след това и „местни екстремисти“. […] Миналата година режимът на Обама направи експеримент за стратегията си – Денис Блеър, началник на Националното разузнаване, обяви, че властите са съставили списък с американски граждани, които един по един ще бъдат избивани в чужбина. Ако това признание беше направено по времето на президентите Ричард Никсън или Роналд Рейгън, щеше да се надигне вълна от възмущение и щяха да завалят исканията за импийчмънт (отстраняване на президента от служба и подвеждането му под отговорност – бел. пр.). Обаче сега не се случи нищо такова – изказването на Блеър не трогна никого. Така режимът разбра, че спокойно може да налага целите и властта си, като смело ги упражнява.

Читателите ме питат какво да направят. Американците не само се чувстват безпомощни – те са безпомощни. Те не могат да направят нищо. Телевизионните и печатните медии, които са собственост на шепа корпорации и се субсидират от държавата, са се оплели като свински черва с властниците и отдавна не са способни да вършат онова, за което са създадени – да защитават нашите права и да държат властите отговорни за действията им. Дори сайтовете на пацифисти защитават войнолюбците от хората, които са скептични към официалната теория за 9/11. Повечето такива сайтове защитават „добрите намерения“ на властите във „войната срещу тероризма“. И най-аргументираните критики се отблъскват с думите: „Това не служи на нашите интереси.“

Гласуването няма никакъв смисъл. Президент „Промяна“ се доказа по-лош и от Буш/Чейни. Както се изказа наскоро Джонатан Търли, Обама е „най-кошмарният президент в нашата история“. (Бел. Стопанина: Не знам дали Обама е най-кошмарният досега, но със сигурност ще бледнее пред един от следващите ви президенти: въплътеният Ариман.) Рон Пол е единственият кандидат-президент, който е твърдо в защита на Конституцията, но повечето американци си нямат и хабер от Конституцията, за да оценят такъв човек.

(Бел. Стопанина: Американците си нямат представа за ценността на Конституцията, защото четат „Антихрист“ на Ницше, за да се чувстват и показват умни. Ако бяха наистина умни, щяха да четат Рудолф Щайнер, който в третия том на „Карма на неистината“ предупреждава какъв силен интерес имат черните братства да стъпчат Конституцията на САЩ. Това са същите тъмни среди, които са си поставили за цел да връчат световната власт на Антихриста. Същите черни братоци, които успоредно с убийството на Конституцията, искат да наложат английския език като световен. Днес виждаме как са изпълнили с отличие и двата си проекта. И това са същите тези среди, които вкарват Елена Блаватска в окултен плен – точно защото е искала да изобличи плановете им за Конституцията и подробностите около плановете им да създадат най-благоприятна среда за Антихриста и неговата световна хегемония.

За да убедят европейските черни окултисти да пленят окултно Блаватска, американските слуги на Ариман са казали: „Тя работи срещу Конституцията на тази държава.“ Сиреч крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ Но не съм сигурен, че дори и американците да знаеха какви борби е имало още в началото на миналия век за Конституцията им, днешните поколения щяха да се трогнат. Асурите също са отличници. Каквото има да става – ще стане. Мнозина ще тръгнат по дяволите съзнателно и доброволно – вече виждаме първите им крачки… Да му мислят разумните!)

Да очакваш спасение от някакви си избори – това е самозаблуда. Всичко, което можете да направите – особено ако все още сте млади – е да напуснете тази страна. Защото бъдещето на Америка е сигурно – то ще е небивал кошмар. (Бел. Стопанина: Представа си нямаш колко си прав, докторе!)

* * *

Автор: д-р Пол Крейг Робъртс

(Бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ и съветник на някогашния президент Рейгън. Д-р Робъртс води рубрика в The Wall Street Journal и е работил като щатен редактор за това издание. Последната му книга се казва „Как пропадна икономиката: Войната на световете“. В нея той описва причините за икономическия и всякакъв упадък на родината си.)

Източник: Prison Planet

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Д-р П. К. Робъртс: Гибелта на Свободата и кошмарното ни бъдеще"

  1. P.E.A.C.E.  12.10.2011 г. | 23:18 ч.

    @ Стопанино
    Интересно е, че дори човек, който не е окултист, забелязва количественото и качественото засилване на злото, след като асурите нахлуват и започват да работят против човечеството от началото на третото хилядолетие на сам.
    Това ме е глождело винаги! Кое прави разликата? Разликата един да си каже „Тука има нещо гнило!“ , а друг „Щом е по новините значи е така.“…
    Знам, че няма точен отговор, просто искам да изкажа възмущение 🙂


    Не знам дали Обама е най-кошмарният досега, но със сигурност ще бледнее пред един от следващите ви президенти: въплътеният Ариман.

    Предполагам имаш предвид не само на тях, а на нещо като глобална федерация от много държави.
    Но дори и така да е, какво стана с погледа ти над Англия?

    Рудолф Щайнер, който в третия том на „Карма на неистината“ предупреждава какъв силен интерес имат черните братства да стъпчат Конституцията на САЩ.
    Той май май е „познал“ доста неща.
    Чрез ясновидство само ли го е направил, знания, или по-скоро комбинация от всичко по малко?

    искат да наложат английския език като световен
    Това е много интересна тема!
    GOD – DOG – случайност?
    Или пък поздрава им „hellow“, hell (ад) – ow (оуу, възклицание)?
    Тъмен език ли е английският, или просто е най-добър за предаване на Тъмното посвещение.
    А ако има език който е най-добър за тази цел, то трябва да има такъв и за противоположното, кой е този език 🙂


    вкарват Елена Блаватска в окултен плен

    Означава ли това, че тя е от Светлите?
    Не е ли по-скоро тя по-малко зло?
    Сегашните са ратаи на Ариман, а тя до колкото знам е на другата ръка – Луци, или поне така я разконспирирват на места.
    Отделно съм забелязал, че е любимка на хора с анти-християнски настроения като цяло.
    „Луицфер символизира.. живота.. мисълта.. прогреса.. цивилизацията.. свободата.. независимостта.. Луцуифер е логоса.. Змията.. Спасителят“ – „Тайната Доктрина“ Е. Блаватска, страници 171, 225, 255, том 2, английска версия (или поне така пише в разни сайтове, не съм проверявал, нямам и книгите).

    Коментирах само коментарите, не защото казаното в статията не е вярно или интересно, но защото те са ми още по информативни.
    Иначе САЩ потъва, но пък докато потъва пак е по-добре от много други места като че ли… Или поне от към пари – въпреки дефицита пак са си богаташи.

    Асурите в крайна сметка са болка заради удоволствието от нея? Някаква вилнееща агресия?
    Ако е това – то мисля, че го виждам около мен. Има определени характерни черти, които съпътстват такива хора – „живее се един път“, „ям, пия, е.. и бия“, непукисти са, нямат задръжки, обаче пък имат силна воля.
    Предположение – Наркотиците изкуствено отварят сетива, за които човекът не е още готов и това спомага за обладаването и/или понасянето му по низходящи течения??

    Стана много дълго, ще спестя още стотина въпроса 🙂

  2. Мислещ  13.10.2011 г. | 08:43 ч.

    Прочитайки материала веднага направих асоциация със създадения у нас „Специализиран съд” за корупция и организирана престъпност. Сигурно някой ще се запита какво е общото със случващото се в САЩ. Веднага ще отговоря: Общото е, че се правят опити да се заобиколи съдебната система и да се даде свобода на действие, при тях на президента и неговата администрация, при нас на управляващите чрез специализирания съд.

    Ще цитирам
    Иванка Иванова – Директор на Правната програма на Институт „Отворено общество“

    Изобщо смисълът в идеята за специализиран съд се свежда до две неща: За пореден път да бъде създаден нов орган, вместо да се намери управленско решение за подобряване на ефективността на прокуратурата и полицията, т.е. да бъдат налети още публични ресурси в система, която и в момента разходва прекалено много такива. По данни на Евростат от 2004 г. България харчи за обществен ред и сигурност най-много от всички страни в ЕС – 2,9% от БВП, а средното за ЕС е 1,7%. Българските разходи за съд и за прокуратура са също сред най-високите в Европа. Всъщност по отношение на публични разходи за прокуратурата само страните от бившия Съветски съюз харчат повече и това е показателно само по себе си за това до каква степен прокуратурата продължава да бъде важен политически играч у нас. Тъжната истина е, че досега организираната престъпност и корупцията служат само като извинение за създаване на нови и нови служби и наливане на повече ресурси в старите. В това отношение предложението за създаване на специализиран съд следва модела на създаване на ДАНС и Комисията „Кушлев“, без при това да е доказано, че наличието на тези две отделни нови служби е допринесло по някакъв начин за намаляване на „организираността“ на българската престъпност или за ограничаване на корупцията.

    Повече информация може да прочетете тук:

  3. Димитър  13.10.2011 г. | 11:56 ч.

    Напроо тръпки ме побиват от това което има да идва.

    Мирчо, относно езикът …
    17:1 – „След това дойде един от седемте ангела, които
    държаха седемте чаши, и говори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; 2. с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от нейното блудстване; 3. И тъй, той ме отведе духом в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

    Символично е загатнато, че Блудницата е тази която седи начело на англоезичният свят … до момента в който идва Звярът и я разрушават …

    И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

    Абе прочети откровението гл. 17 и ще проследиш каква, ще е съдбата на САЩ … новият Вавилон 😉

  4. P.E.A.C.E.  13.10.2011 г. | 12:56 ч.

    Митак не знам, това там ми е толкова сложно, че не знам направо. Със сигурност е многопластово.
    И не е само САЩ според мен, но пък е и САЩ в кюпа.
    Вавилон трябва да си има вавилонска кула, а Европейският парламент е правен по картина на тази кула.

  5. Стопанина  13.10.2011 г. | 13:16 ч.

    @ P.E.A.C.E.

    какво стана с погледа ти над Англия?

    Независимо къде ще се роди, според мен ще е на Острова, Ариман със сигурност ще управлява военната машина на Америка.

    Чрез ясновидство само ли го е направил, знания, или по-скоро комбинация от всичко по малко?

    От всичко… по много!

    Това е много интересна тема!
    GOD – DOG – случайност?

    Интересна тема, но не е за обсъждане тук.

    Означава ли това, че тя е от Светлите?

    Обяснил съм в третия сегмент на тази проповед. Достатъчно обобщено съм обяснил и в самата статия по-горе. Всъщност няма нито един твой въпрос, който да няма отговори в предишни публикации на сайта.

    @ Димитър

    Абе прочети откровението гл. 17 и ще проследиш каква, ще е съдбата на САЩ … новият Вавилон

    А ти прочети „Апокалипсисът на Йоан“ от Щайнер и виж огромната разлика между тълкуванията от посветени и повърхностните тълкувания. 🙂

  6. Димитър  13.10.2011 г. | 14:03 ч.

    Стопанино, вече съм го казвал хиляди пъти … отражението на действителността е на всяко едно ниво … дълбокия смисъл от духовния свят и първопричините които Щайнер вижда съм ги оставил за десерт 😆 Но от думите си не бягам … това е което ще стане на този план … на това ниво ще го има и ще бъдеш свидетел! Така че погледът който са ми дали не е повърхностен 🙄

    Още днес почвам на Щайнер Апокалипсисът за да имам по добър поглед и да не мЪ гледаш с тва око, Стопанино 😆

    И като стана дума дай един линк … или да се потрудя малко и аз 😀

  7. Димитър  13.10.2011 г. | 14:14 ч.

    Почнах да чета 😀 на Димо превода … от тук
    http://anthroposophie.byu.edu/bulg/bulg.html

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.