Без именуван адресант: „Ти искаш да вярвам…“


Давам си малко почивка от поредицата подкастове за „Пришествието на Ариман“, за да си събера мислите, да си създам нужната нагласа, да се подготвя какво и как да говоря. За да си създам нужното душевно равновесие, трябва да се освободя от едни мисли, които ме мъчат – чувстват се като в затвор в главата ми и искат да излязат. Този подкаст им дава нужната свобода. След като го записах, се чувствам облекчен – изповядан.

Няма да кажа дали се обръщам към конкретен човек или говоря принципно. Може да е конкретен човек, но да смятам, че това обръщение е валидно и за други. А може и да си говоря колкото да не заспя, от скука… Мили приятели, свободни сте да вярвате в каквото повярвате, както аз си запазвам исконното право да вярвам на нещата, в които вярвам – по една или друга лична причина и от опитност.

„Ти искаш да вярвам…“

(MP3, 11:57 мин., 11.5 MB)

* * *

Саундтрак:
1. David Arkenstone — Water of Life (Out of Darkness)
(Жива вода – изход от тъмата)

2. David Arkenstone — Angels in the Snow
(Ангели в снега/студа)

Добавих два подраздела на този с подкастовете – имат самообясняващи се имена:

„Пришествието на Ариман“ и „Разни“.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

24 коментара за "Без именуван адресант: „Ти искаш да вярвам…“"

  1. Мислещ  08.10.2011 г. | 09:30 ч.

    Силна изповед, изпълнена с мъдри слова. Ще си позволя да цитирам това което ме докосна. Коментар няма да правя, споделените мисли говорят достатъчно:

    Ти може в неверието си с лека ръка да зачеркнеш написаното на моите страници, но това няма да ги направи бели, напротив докато драскаш ще ги направиш още по-богато изписани

    А докато драскаш в моята книга на душата, занемаряваш писането по своята книга

    Едно е да работиш Само за себе си, друго е да работиш за себе си за да работиш за Другите, това е любов

    На мен ми хареса пътя по който поех и няма да се върна назад, нито заради роднини, нито заради приятели……. ще си позволя да добавя, ….. нито за кариера, нито за (илюзорно ) материално богатство

    За мен е важно само какво Христос мисли за мен

    Всеки му според Вярата ще се дава

  2. dragonn  08.10.2011 г. | 18:51 ч.

    Мили приятели, свободни сте да вярвате в каквото повярвате

    Това ми хареса най-много.

    Иначе за мен всяко сравнение на човек с нещо друго (дори и със Христос) е принизяване от това прекрасно същество, което действително сме. Може би Христос е другото наименование на Висшият Аз на всеки човек (така вече бих го приел).

  3. Стопанина  09.10.2011 г. | 01:35 ч.

    Ей, много обичате пустите абстракции…

  4. P.E.A.C.E.  09.10.2011 г. | 21:12 ч.

    Да… и Висшият Аз не се интересува от Светли и Тъмни, защото Тъмните са лоши, ама и Светлите не са добри (?!), защото това не е вашият път… а Висшият Аз се интересува от „Баланса“ (каквото и да е това), общо взето много близко до доктрината на Антон Ла Вей… няма добро и зло… има опит само.
    Или поне така пише в „библията“ – Матрицата 5, която даже я няма цяла, само преведени фрагменти, и като цяло никой не е излагал философията описана там в последователност, само от тук от там, по малко и винаги фрагментирано, спуснато помеждудругото примесено като подтема в някоя главна тема…
    Колко интересно и неманипулативно нали? 🙂
    О да, забравих най-важното, хората не се прераждат последователно, така се прераждат само лошите дракони извънземни. Висшите Азове които громят летящи чинии и извънземни с оргонити, се прераждат едновременно на няколко места и в няколко времеви линии.
    Последователно се прераждат само извънземните и някои изостанали човеци. (интересно, че НИКЪДЕ другаде не го пише това за едновременното инкарниране, освен там, предполагам Буда е бил от изостаналите, не толкова напреднал както някои…)

    Общо взето това витае в х-нета. Части от това горното и някои неща които съм изпуснал са възприето от ОГРОМНА част от търсещите в нета.
    А „християните“ и „дъновистите“ са много наивни да вярват в някакви си книги на по 2000 години 🙂
    Абе не сте ли гледали цайтгайст?! Там казват „истината“ за християнството…

    Малко изповед и от мен, относно кое взе да ми писва да слушам…

  5. dragonn  09.10.2011 г. | 21:59 ч.

    P.E.A.C.E. от къде си сигурен че библията е стара книга – Ама еди кой си преди 2000 години е казал? От къде си сигурен че Христос е съществувал – да не си бил там?

    Всичките ти знания и вярвания лежат на това, което е казал някой друг. Това се отнася също и за мен. 😉

  6. P.E.A.C.E.  09.10.2011 г. | 22:03 ч.

    Това се отнася за цялата планета.
    С тази разлика, че истинските фанатици обвиняват другите „че следват еди кой си“, а не виждат себе си…
    Добре, някои поставят вярата си във Вал Валериан и „Матрицата 5“, на мен интуицията ми по клони (ама лееекичко) към Благата Вест от Апостолите, Посланията на Павел (проповядвал в Мизия и Македония) и разни други такива.

    Мозъка е СЕТИВЕН ОРГАН, също като окото и ухото. Окото приема светлина, ухото – звукови вълни, мозъка – мисли и идеи. Не ги произвежда.
    Затова някои приемат едни идеи, други други – защото на едни им е наострено сетивото, а на други закърняло. В зависимост от начина на живот.

  7. Van  09.10.2011 г. | 23:26 ч.

    PEACE, по мое мнение крайъгълният камък в тая Матрица номер 5 е това, което каза по-горе: „няма добро и зло… има опит само“. В същото твърдение стои както достойнството на това произведение, така също и неговият недостатък.

    Достойнството е в опита да се примирят противоречията в човешкия живот. Но как авторът прави това – като казва, че те са противоречия само „тук“, на земята, докато там „горе“ противоречията изчезват. Поне на мен тая стратегия ми свърши работа за не повече от едно-две преживявания.

    Много скоро започнах да си мисля:
    – Защо не съм удовлетворен от идеята, че животът е само преживяване, опит. Защо продължавам да се вълнувам от доброто и злото?
    – Авторът упорито избягва думата Бог. Вместо това налага Азът и Опитът като абсолютна истина. Това е удивително съчетание на ариманизъм и луциферизъм, но не е моето определение за баланс. Ще се поясня.
    Луциферската част от „баланса“ казва – ти не си тук, ти не си от тук, ти си безкраен, многоизмерен, велик и могъщ Аз. Твоят духовен живот е свещен, ти правиш Света и Вселената чрез твоето въображение и намерение (А ако не съм аз авторът на Света, много повече ми изглежда да съм част от творението?).
    Ариманическата част казва – прави каквото искаш, това е само едно преживяване, което твоят Аз има нужда да преживее (А ако не е твоят Аз този, който има нужда от него?). Понеже няма добро и зло, а само преживяване, моралът е просто интерпретация, а достоинствата и пороците са толкова относителни, колкото ти решиш да бъдат. Целта (преживяването) оправдава всички средства.
    – Наистина ли Преживяването е най-голямата истина на света – това ли е целта на нашето съществуване?

    В един момент разбрах защо имам усещането, че ме вкарват в Матрица номер 5 – защото авторът заменя „Бог“ и „Любов“ с „Аз“ и „Преживяване“.

    Разбрах, че не ми харесва идеята да размивам границите между добро и зло оправдавайки се, че ги примирявам (преживяване заради самото преживяване). Добро и Зло ще се примирят само в любовта. Това е, което Бог иска и следователно е най-хубавото нещо, което моят Аз може да поиска.

  8. Литл Монстер  09.10.2011 г. | 23:35 ч.

    Мдаааа, и все пак. От опит казвам, че е добре нещата да се „балансват„-както казва и моята племенничка. Така, че и Дънов казва, че трябва да имате занаят и да отделяте от времето си през деня за размисли за Бога. Но, не е добре и полезно да се отдаваме, а още по-малко вманиачаваме в това, визирайки и себе си включително. Както и предполагам ще е вредно, да принесете нещо или някого в жертва, за да задоволите нечий, как да го нарека – „стремежи„, „желания„, ,интереси„. Или пък да се прибягва до смешни и никому ненужни „заплахи„. Или Вие не се опасявате от излишно обременяване на кармата. Благодаря Ви предварително за изчерпателния и искрен приятелски отговор???

  9. Литл Монстер  09.10.2011 г. | 23:38 ч.

    Между другото, бих искала и да Ви попитам г-н Стаменов, колко от хората които постват коментари след статийте Ви, познавате лично??? Много важен въпрос е това? Простете „стилните и правописни грешки„, но разбирате ли, практикуваната от мен професията тук, ми налага да ги допускам.

  10. Литл Монстер  09.10.2011 г. | 23:43 ч.

    И още нещо, как да се изразя обаче, за да не нараня някого… Някак си, „много удобни„ мисли и цитати сте публикували от Дънов тук. Към всички читатели ли са? Има ли изобщо някой от читателите Ви, който бихте желали да срещнете ОЧИ В ОЧИ?

  11. Литл Монстер  09.10.2011 г. | 23:48 ч.

    И без да упреквам пряко когото и да било, не съм последовател на Дънов, но уважавам философията му, просто защото съм я пробвала. КОЕТО НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ АЗ ИЛИ КОЙТО И ДА БИЛО ДРУГ, ИМА ПРАВО ДА Я ПОЛЗВА ЗА „НЕЧИСТИ„, манипулативни или КАКВИТО ИСКАТЕ СИ ГИ НАРЕЧЕТЕ целичките там. Пиша това, просто ЗАЩОТО НЕЩАТА ОТСТРАНИ изглеждат така поставени. Имайте това предвид. Още веднъж благодаря, за проявеното от Ваша страна уважение.

  12. Стопанина  09.10.2011 г. | 23:54 ч.

    Така, че и Дънов казва, че трябва да имате занаят и да отделяте от времето си през деня за размисли за Бога. Но, не е добре и полезно да се отдаваме, а още по-малко вманиачаваме в това, визирайки и себе си включително.

    Второто изречение не е от Дънов. Самата дума „вманиачаване“ ми звучи грозно и абсолютно не на място. Все едно да говорим за вманиачаване в яденето. Вманиачени или не, трябва да ядем! Даже по няколко пъти на ден. И всеки трябва да яде толкова, колкото има потребност, без да преяжда. Важи и за духовната храна.

    колко от хората които постват коментари след статийте Ви, познавате лично??? Много важен въпрос е това?

    Какво му е важното на този въпрос? Аз дори не мога да го разбера. Какво означава да ги познавам лично? С някои от по-редовните коментатори постепенно започнахме комуникация и извън сайта, където си споделяме неща, които не бихме споделили публично: Тим, Мислещ, Галин, Артемида… Но не сме се виждали на живо. А с някои от тези, които ме четат, без да коментират (често), се познавам и лично.

    Простете „стилните и правописни грешки„, но разбирате ли, практикуваната от мен професията тук, ми налага да ги допускам.

    Каква е тази професия, която… налага допускането на грешки?!?!

  13. Стопанина  10.10.2011 г. | 00:02 ч.

    Още веднъж благодаря, за проявеното от Ваша страна уважение.

    Литл Монстер, би ли написала един коментар, в който да се съсредоточиш върху мислите си? Не ми е приятно да спамваш с хаотични размисли и просто за твоя информация: уважението постепенно повехва.

    Някак си, „много удобни„ мисли и цитати сте публикували от Дънов тук.

    Не знаех, че се делят на „неудобни“ и „удобни“. Ето че тази вечер научих нещо ново и от теб. 🙂

    Към всички читатели ли са?

    😯

    Има ли изобщо някой от читателите Ви, който бихте желали да срещнете ОЧИ В ОЧИ?

    Има. Специално за теб, ако това те интересува,… не държа (откровено казано).

    НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ АЗ ИЛИ КОЙТО И ДА БИЛО ДРУГ, ИМА ПРАВО ДА Я ПОЛЗВА ЗА „НЕЧИСТИ„, манипулативни или КАКВИТО ИСКАТЕ СИ ГИ НАРЕЧЕТЕ целичките там.

    Не знам защо ми се причу заглавната мелодия от „Зоната на здрача“. Ще кажеш ли директно какво имаш предвид и какво те смущава или да сменям плочата?

  14. Мислещ  10.10.2011 г. | 10:12 ч.

    @Литл Монстер
    09.10.2011 г. в 23:48 ч.

    И без да упреквам пряко когото и да било, не съм последовател на Дънов, но уважавам философията му, просто защото съм я пробвала. КОЕТО НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ АЗ ИЛИ КОЙТО И ДА БИЛО ДРУГ, ИМА ПРАВО ДА Я ПОЛЗВА ЗА „НЕЧИСТИ„, манипулативни или КАКВИТО ИСКАТЕ СИ ГИ НАРЕЧЕТЕ целичките там.

    Струваш ми се доста объркана. Сподели конкретен пример от твоя житейски опит, как може да се ползва учението на Учителя за „нечисти и манипулативни“ цели!!!
    Защото, ако приема твоето твърдение за истина, трябва да допусна, че и всичко казано от апостолите Павел, Матей, Марк и т.н. също може да се ползват с цел манипулация!!!

    …Някак си, „много удобни„ мисли и цитати сте публикували от Дънов тук…

    Любопитно ми стана, и аз, както Стопанина, ще те попитам:
    Кои са тези неудобни мисли и цитати, сподели ги с нас!!!

    ……Към всички читатели ли са?…….

    Що за въпрос!?!
    Нима Учителя е разделял хората, на заслужаващи да четат неговите лекции и мисли и такива които е поставял в презряна група?

    Накрая нещо лично към теб, научи се да казваш (изразяваш) ясно, конкретно и недвусмислено нещата. Това което си коментирала, ми звучи общо и отвлечено, без никаква аргументация. Хвърлено в пространството, и оставено да насажда съмнения. Типичен похват на днешните политици и религиозни фанатици, да коментират неща в публичното пространство отнасящи се към дадена тема, без доказателства, конкретика и яснота. И оставят хората сами да търсят истината или да приемат непроверените твърдения, като се доверят на авторитетие и казаното от тях.

  15. P.E.A.C.E.  10.10.2011 г. | 13:57 ч.

    Van ми то това с „няма добро и зло, зависи от гледната точка“ до колкото знам си е сатанизъм, по на Антон Ла Вей и компания доктрината.

    Стопанино, би ли коментирал тези мои предположения относно тази философия?
    А какво мислиш за концепцията „едновременно инкарниране“?

  16. Стопанина  10.10.2011 г. | 15:00 ч.

    Стопанино, би ли коментирал тези мои предположения относно тази философия?

    Ами прав си. Тази философия е на принципа „Как да бъдем духовни без Бог“. Сиреч: „Учете се да плувате в горещите пясъци на Сахара и се чудете защо всъщност нищо не сте научили, когато ви хвърлят да изпробвате плуването си в Средиземно море.“

    А какво мислиш за концепцията “едновременно инкарниране”?

    Струва ми се фантасмагорична и в пряк конфликт със знанията за кармата. Буда изобщо не е бил изостанал. Напротив – бил е последното си въплъщение. Затова сега, както казва Щайнер, работи на Марс за тамошното човечество – задачата му е сходна с тази на Христос за Земята. Но косвено засяга и нашата еволюция, тъй като промяната на Марс ще се отрази и върху отвъдния живот на земното човечество. За протокола и за избягване на недоразумения: човечеството на Марс не живее във физически форми.

  17. zaharia  10.10.2011 г. | 15:43 ч.

    Така е, за съжаление… понякога и най-близките ни хора не разбират, че това което е добро за тях не е задължително да е добро и за нас. Но пък да не забравяме, че тези близки хора се ни близки само в този живот, в следващия ще сме в други взаимоотношения с тези хора, ако изобщо се родим на едно и също място и в едно и също време. Затова е важно да държим на вярата си, защото Бог ще бъде с нас през всичките ни животи, а не само през сегашния… или поне аз в това вярвам…

  18. JJ  10.10.2011 г. | 15:46 ч.

    Привет, ще използвам поредната лекция на Стопанина за да споделя и аз нещо, което ме мъчи и иска да излезе от главата ми. До момента не съм имал с кого да споделя, опасявал съм се, че ще ме сметнат за „отнесен“ и няма да приемат сериозно моето преживяване. Споделянето тук може да сбъдне тези ми опасения, но вече си мисля, че няма да ми причинят някакви болежки. Понеже Стопанина не сподели конкретика от своето преживяването на 30.11, но аз ще си позволя да разкажа моето преживяване. Преди 6 години работех в Стара Загора, опитвах се да изхранвам семейството си с едно магазинче. Работех по12-15 часа на ден. Една вечер се прибирах към квартирата си, вървях по улицата, мислех за изминалия ден, беше тъмно, но улчините лампи успяваха са осветят поне локвите по улиците. В един момент вдигнах глава нагоре, погледнах към небето, видях звездите. За някаква частица от време изпитах чувството, че се изстрелвам нагоре към звездите, че ги достигам.. изпитах усещането, че всичко това ми е познато, все едно това ВСИЧКОТО влезе в мен…Почувствах се част от Вселената…Налудничаво ли звучи… ами трудно е да се предаде едно чувство, което минава като удар от електричество през цялото ти същество.. Изпитах го, без да съм достатъчно подготвен за да го задържа, защото вярвам, че може да се задържи това състояние. Преди това си преживяване имах няколко спонтанни посещение на сбирки на антропософи от Стара Загора, познавам някои от тях, но не съм навлизал дълбоко в територията на Щайнер. Определено можете да си тълкувате моите писания по различни начини, но аз минах по някакъв друг път, знам, че го има, копнея пак да изпитам това преживяване, то зарежда с непозната странна енергия.. Не,че на другия ден отворих магазина с ентусиазъм, не, че започнах да си свиркам докато работя… НЕ, не се случи това ..а, започнах да се вглеждам в хората. Имах подобно, но много по-леко трепване, когато за първи път открих Белмекен и красотата на Рила.. имах чувството, че винаги съм бил там.. почувставах се у дома си… с хиляди мъки изчаквах да мине петъчния ден и да отпраша към Рила… държах се като наркоман….само за това мислех, за гледката, за преживяното, за усещането… Преди година имах премеждие в Рила, всеки, които чуеше и особено като видеше снимки и белези от случката не вярваше как съм успял да се спася… но само аз си знам, че не съм се спасил… усетих, че нещо друго ме спаси. Не съм си представял, че мога да заобичам без никакви условия едно определено място и да съм готов да му простя всичко.. но това е факт.

  19. zaharia  10.10.2011 г. | 15:56 ч.

    @JJ
    В един момент вдигнах глава нагоре, погледнах към небето, видях звездите. За някаква частица от време изпитах чувството, че се изстрелвам нагоре към звездите, че ги достигам.. изпитах усещането, че всичко това ми е познато, все едно това ВСИЧКОТО влезе в мен…Почувствах се част от Вселената…
    JJ, аз се чувствам така всеки път, когато погледна звездите 😉

    Имах подобно, но много по-леко трепване, когато за първи път открих Белмекен и красотата на Рила.. имах чувството, че винаги съм бил там.. почувставах се у дома си…
    Не съм се качвала на Рила, но на Витоша също витае един такъв дух на вечност, величественост… не знам и аз как да го опиша, но определено се влюбих в тази планина…

  20. Стопанина  10.10.2011 г. | 16:05 ч.

    @ JJ

    …поредната лекция на Стопанина…

    Не го разглеждам като лекция. И вие не би трябвало да го разглеждате така.

    Понеже Стопанина не сподели конкретика от своето преживяването на 30.11

    Предпочитам да го запазя като интимно изживяване. А и окултният ученик няма право да споделя този тип опитности. Много кратко и алегорично съм описал събитието на 102 стр. от Пътят към слънцето – там, където превеждам песента на Дони.

  21. Флойдиан  12.10.2011 г. | 20:44 ч.

    Подкастът е изконно култов.
    Предполагам смътно, божествени откровения се отключват след дългогодишен труд, любов и истина към всичко и всеки, и липса на страх….?

  22. Стопанина  12.10.2011 г. | 23:13 ч.

    Благодаря. За липсата на страх си съвършено прав. Има безстрашни луди глави, които не придобиват нищо от смелостта си. А има и безстрашни разумни глави, които колкото са по-смели, толкова повече получават. Смятам се за един от вторите.

    Но също така пръв признавам, че нямам любов към „всичко и всеки“. Имам любов към Истината – ненаситна любов. Имам и разбиране за нещата, които не харесвам, и за хората, които са ми противници. Но това разбиране не е любов. Разбирането ми е нещо като семе, което тепърва трябва да даде плода: любовта. Сега още зрее…

    Но от друга гледна точка самото разбиране говори за любов. Ако не обичах тези хора по някакъв начин, едва ли щях да искам да ги разбирам. Така че и едното, и другото е вярно – както е вярно и, че каквото имам: трябва да се развива.

  23. giordana  03.11.2011 г. | 02:02 ч.

    Isviniavam se sa latinskata asbuka, no giveia ot 19 godini v ciugbina a s kompiutara ne sam mnogo na ti.Moeto „probugdane“ stana pres poslednite dni na septemvri 1992, no podgotvianeto mu zapocna mnogo po -rano (ot kakto na 7 godiscna vazrast zapocnah da ucia piano otcrivaiki ciudnia tainstven sviat na musicata).Musicata dnes ? moiata profesia, moiat givot, moiata liubov (ucia dezata da sviriat na piano, piscia musica za deza i ne samo, organiziram musicalni concursi, conzerti … samo ce za sagialenie ne v Balgaria).Usesctaniata za koito govorisc, az ghi imam kogato komposiram, po slabo ,kogato sviria, peia, slusciam ili prepodavam musica, no v edna septemvriiska nosct prez 1992 godina se sluci nescto mnogo povece: edin stranen san za vinaghi promeni moiat givot. Nai strannoto ot vsicko be, ce ug sanuvah, a v sasctnost biah budna sas zatvoreni oci: vsicko vigdah i ciuvah. Zialoto pregiviavane: tova koeto mi se kaza i pokaza,usesctaneto za dokosvane v nai intimnoto na dusciata mi, niama da zabravia do kraia na zemnite mi dni.Na 21 dekemvri (tocno predi Koleda!), sasctata godina, zaminah za ciugbina, zasctoto, ubedena sam tova be nacertaniat za men pat, taka triabvasce da stane. Ot togava , az go sledvam,nikak ne mi ? bilo lesno i sega ne mi ? lesno, no prodalgiavam, preborih se s problemi, koito isglegdaha nevazmogni, v nai tegkite momenti se moleh na gospod za pomosct, i tia idvasce neociakvano i ot kadeto izobscto ne biah pomisliala.Leka, poleka strahat mi se stopiava i prodalgavam na pred.nadiavam se da sam na prav pat sa moiata misia. Ti stopanino viarvam si otkril tvoiata.razkazah vsicko tova, zasctoto mislia, c? vseki ot nas triabva da rasbere svoiata misia i da ia sledva bez strah, sas pomoscta i sadeistvieto na bog i nebesnite sili. Sluciano otkrih tvoiat sait, predi niakolko dni, posdraviavam te za prekrasnata iniziativa. Bih iskala da proceta nescto povece za vraskata megdu musicata i nebesnite sili. (Namerih samo ednastatia po vaprosa.

  24. Дорина  26.03.2014 г. | 21:00 ч.

    Много силно ме докосна казаното в подкаста! То няма давностен срок, вечно е! Вечно като Духа! 😳 Като „благата вест“ към чистото зрънце в човешките ни сърца!

    И една много душевна и светла изповед, която ме докосна също:

    Благата вест

    Ако Благовещението се беше случило днес, то нямаше да предизвика никакъв медиен интерес. Случката в галилейския град Назарет нямаше да влезе в нито една новинарска емисия, в нито един сутрешен блок. Разговорът, проведен в самота и интимност в една малка стаичка, нямаше да бъде съобщен по нито един телевизионен канал. Диалогът между едно момиче и един ангел нямаше да бъде коментиран от нито един анализатор. Защото за съвременното общество интересните неща са много по-различни. Днес нашите празници са други.

    Всъщност не е чак толкова голяма разликата, настъпила през изминалите две хилядолетия. И тогава Назарет е стоял встрани от важните исторически пътища и събития; и тогава Назарет е бил затънтено, глухо градче – неслучайно Натанаил учудено пита Филип: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Събитието в Назарет е описано единствено от евангелист Лука, единствено той повдига завесата на Божията тайна. Той не съобщава датата, на която Ангелът е посетил назаретската Девица, тя влиза в празничния календар на Църквата няколко века по-късно. Но евангелистът ни предава същността на събитието и то е в истинския смисъл на понятието съ-битие – от назаретския диалог насетне човешкото битие става съ-битие с Божието.

    Поразителен е диалогът между девицата Мариам и Ангел Гавриил в тишината и зеленината на галилейското градче. Това е диалог между небето и земята, между Бога и човека, между историята и есхатона. Той съдържа в себе си като зародиш всички последващи евангелски събития. Този диалог непрестанно ще се възпълва във времето, ще се разпростира над света, ще се доказва. Този разговор сигурно е проведен съвсем тихо, защото най-съкровените неща се изричат винаги съвсем тихо, почти шепнешком. Дали заради тази тиха,съкровена шепотност разговорът между Мариам и Гавриил остава и до днес недочут от мнозина? Дали защото е заглушен от шумотевицата на света? Дали защото ние чуваме само това, което искаме да чуем?

    Мариам също би могла да не чуе тихите думи на Ангела. Или би могла да го чуе, но да не му повярва, да се усмихне свенливо и да го подмине. Или да поиска доказателство, че това е истина, както направи свещеникът Захария, бащата на Господния Предтеча. Или би могла да го чуе, да се наведе смутено, да се замисли, но да не отговори.

    Бог разпозна Мариам сред цялото човечество и я посети. Но Бог имаше нужда и Той Самият да бъде разпознат от девицата. Имаше нужда от нейната свободна воля, от нейния свободен отговор, от нейната споделена радост, от нейния възторжен възглас – ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти! Бог за всичко ни пита, иска и очаква нашето съгласие. Той не ни се налага, не изисква от нас безропотно подчинение, отсичане на личната воля, обезличаване. Напротив, очаква нашия трепет. Очаква онова удивително, по детски спонтанно „да“ на Мариам, промълвено в най-дълбок, най-съкровен трепет. Очаква нейното едва чуто „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думите ти“, което Синът й след трийсет и три години ще повтори в най-дълбоката и тежка нощ на света с думите: „Но нека бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.“

    В онзи миг Мариам приема не само Божията любов, но и Божията болка. Приема меча, който щеше да прониже сърцето й, приема неговата рана. Приема и горчивата чаша, която няма да отмине и Плода на утробата й. Дава своето съгласие да бъде осенена от благодатта, но дава и своето съгласие да види Сина си осъден, пребит, унизен, оплют, бичуван, превит под тежестта на кръста, прикован, разпънат, мъртъв.

    Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти, това трепетно поробване на Мариам е записано на небесата, в девствената й утроба и в чистото й сърце. То остава записано там и в скръбната привечер, когато полагат сваленото от кръста мъртво тяло на нейния Син в йосифовия гроб. То е неизличимо записано и в онова развиделяване, когато скърбящата майка заедно с жените мироносици вървят смълчани към гроба и виждат отваления от вратата гробни камък.
    Нека ми бъде по думата ти, тези думи на Мариам са дръзновението на смъртните към Бога. Всеки един от нас е призован, от всеки един се очакват същите думи – израз едновременно и на свободната ни воля, и на глада ни по Бога, и на любовта ни към Бога. Любовта е не само едничка цел и смисъл на живота, но и неговото осъществяване, осъществяването на Божият предвечен промисъл.

    Бог разпознава всеки човек и през любовта Си го отделя от останалите. Само разпознат от Бога, човек може да придобие своята уникалност и изцеление. Само Бог може да дари на човека неговата личност, но Той може да му я дари само през свободната му воля. Затова е толкова разтърсващ и покъртителен отговорът на Мариам – защото тя съдейства да бъде разпозната, съдейства да бъде призована и възкликва с благоговение: нека ми бъде по думата ти!
    Бог всичко и всекиго оличностява, личността е толкова по-ярка и изявена, колкото по-богата и свободна е нейната воля. Но у човека сетивото на разпознаването е странно неразвито и приглушено. То се отваря мъчително и бавно така, както мъчително и бавно проумяваме неизследимата тайна на Тялото и Кръвта Му, които Христос раздаде на учениците си още преди да е разпнат.

    Ето така да усетим този празник – да се оставим да бъдем разпознати от Бога. Да усетим, че сме разпознати от Него. Да отвърнем обичливо на призива Му, да проверим себе си, да се разпознаем – така Благовещението ще стане част от нас.
    Благовещението е зачатието на Божия Син. Всяка блага вест носи в себе си зачатие на нещо добро и свято. Всяка вест на любов, на милост, на споделеност се превръща в блага вест.
    Дали ще чуем Благата вест? Дали ще я пропуснем да влезе в сърцето ни? Дали ще й разрешим да заживее в нас? Дали ще заживеем ние в нея?

    Автор: Теодора Димова, Портал Култура

    Благата вест в картините на признати майстори:
    https://drive.google.com/folderview?id=0B8ixxinWehqzdmh2dDIyMWd3M0k&usp=sharing

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.