Михаил Иванов – подбрани мисли: втора част

Духовете на Светлината никога не използват насилие върху хората, не им се налагат и никога не биха влезли в този, който не ги е поканил. Докато Духовете на Мрака с упорита натрапчивост настояват, налагат се, вкопчват се. Затова, ако искате да бъдете посетени от Ангели, трябва вие сами да ги поканите, като им кажете: „Ето, тук аз съм собственик и господар. Елате, моля, разполагайте с всичко мое – то е ваше!“ Щом тези светли Същества усетят, че изпълняват волята на собственика, влизат и дори, за да влязат и отвърнат на молбата му, стават много смели – нахвърлят се върху дяволите и ги прогонват: „Марш, навън!“ В този момент, да, те са в състояние напълно да се наложат. Но докато господарят на къщата не ги покани, не влизат – зачитат волята му.

* * *

Истинското знание предполага способността ни да проникваме в глъбините на същество, човек или на предмет, а това може да се осъществи единствено чрез отъждествяване – т.е. сливането ни с това същество или този предмет, които желаем да опознаем. Поне за миг е наложително да станем другия или другото, но не можем да направим това, ако стоим извън него, като се задоволяваме само да го наблюдаваме. Трябва да проникнем вътре в него, за да усетим и най-малките вътрешни вибрации на неговия живот. Но умът ни не е в състояние да го направи. Ето едно практическо приложение: ако всеки ден с дух и обич се отъждествявате с Всевишния – с Този, който е Изворът на Живота, с Първопричината, с Бащата на всичко – един ден ще усетите, че Бог започва да живее във вас с цялото си великолепие, мощ, мъдрост и любов. Това е именно опознаването на Бога.

* * *

Обикновено мненията на отделните хора зависят от техните физически, умствени или психически недостатъци, от низшите им потребности, подтикнати от техните страсти. А за съжаление това е в сила и за писателите, мислителите, хората на изкуството. Разбира се, те представят философските си възгледи и личните си мнения върху изкуството като резултат от многолетен труд и размисъл, и навярно са искрени. А в действителност всички тези теории са само израз на техните настроения и на повече или по-малко болезнените им или пагубни стремления. Учудващо е заключението, че най-убедени в своето обективно и безспристрастно мнение по различни житейски проблеми са именно хората, обзети от инстинктивни стремежи и пориви. Ето въпрос, който заслужава да бъде по-често обект на размишление.

* * *

Михаил Иванов е ученик на Беинса Дуно. Прекарва значителна част от живота си в разпространяване на Словото в земите на Франция. Там е известен повече като Омраам Михаел Айванхов.

Ние само преминаваме през свят на привидности – твърдят мъдреците и посветените – защото животът е сън, от който един ден ще се събудим. Това е още една идея, върху която трябва да опитате да работите. Като минавате през някакъв труден период, например си кажете: „Страдам, боледувам, чувствам се преследван. Така е, но това е някаква илюзия, сигурно сънувам, а щом се събудя, няма да остане и следа от всичко това.“ Или пък: „Всички тези изпитания не ме касаят. Не зная на кого точно се случват…, може би на някой друг, (който е) с моята външност, но съвсем не и на мене. Аз съм далеч от всичко това – тъй като съм дух, неуязвим, и мога да гледам на тези събития като обикновен зрител.“ Да, вие можете действително да напредвате в духовния си живот само ако успеете да различавате къде се намира истинската действителност.

* * *

Вътре в себе си приемаме формите, цветовете, размерите, плътността, вибрациите на съществата и предметите, които обичаме. Можем да твърдим, че любовта не е нищо друго, освен нивелиране, взаимно проникване. Ако обичате човек, който е по-чист, по-умен и по-благороден от вас, автоматично се извършват обмени, и вие печелите от това, извисявате се – неговата светлина, неговите добродетели проникват във вас. Разбира се, не изведнъж, а постепенно заприличвате на него. Тъй като законът за взаимното проникване се потвърждава на физическо ниво, защо той да не действа също на астрално и ментално ниво? Животът се състои от обмени – не само между човеците, но и в Космоса, между Небесните тела. Именно затова Земята един ден ще стане слънце, понеже между нея и Слънцето също има обмени.

* * *

Да се молим не означава да изискваме от Господ да задоволява нашите желания и да улеснява съществуването ни. Истинската молитва е дишане на душата, разгръщащо се в небесата – а то въздейства не само на психическите и духовните ни тела, но и на физическото ни тяло. Човек, който знае за какво се моли, и то с цялата си искреност – пламенно, предизвиква в организма си ред процеси, които стигат до промяна в движението на електроните в самата същност на тялото му. Постарайте се да разбирате естеството на тази способност на човека – да се стреми към Същество или свят, които го превъзхождат, и при контакта си с тях постоянно да се обновява.

* * *

Когато Исус казваше: „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“, – той се отъждествяваше с Космичния принцип на Христос, Сина на Бога, еманация на Твореца, която съществува във всеки човек като дълбоко скрита искра: неговата висша душа. Това означава, че всеки човек може действително да влезе във връзка с Бога само посредством висшата си душа. Именно чрез нея той се свързва с Христос, а чрез Него – със самия Бог. Единствено висшата ни душа, която е чиста Божествена квинтесенция, може да срещне Бога. А тази среща се подготвя с медитации, съзерцание, отъждествяване – всички тези упражнения ни изтръгват от земното притегляне, за да ни извисят до нашия истински Аз, който се слива с Бог.

* * *

Когато ви обземат страхове и тревоги, не се опитвайте да се борите с тях, тъй като няма да успеете да се отървете. Трябва да намерите някакви други начини. Виждали ли сте как едно птиче кълве зрънца по земята? Ето, че една котка се приближава. И какво прави птичето? Не я чака, за да се пребори с нея, а литва. Ще кажете: „Но ние как да полетим?“ Като се преместите чрез мисъл или молитва другаде – в области, където царуват мир, красота и светлина… За това могат да ви помогнат някои книги и музикални произведения, а също контактът ви с природата и работата с въображението ви. Най-важното е да не оставате на едно място, а да успявате да се премествате в друга област.

* * *

Някои хора, щом веднъж са взели вътрешно решение да служат на Бога, стават непоносими до такава степен, че се изпокарват с близки и роднини. Всички трябва да знаят, че са станали „велики мистици, светии“ – и така започват стълкновенията и битките. А не бива! Реши ли човек да посвети живота си на Бог и да Го обича повече от всичко на света, най-вече е длъжен да развие в сърцето си щедрост и любов. Понеже Бог е любов! В стремежа си да откриете Бог, вие смазвате или убивате другите, това означава, че нищо не сте разбрали. За да се доближавате до Бога, започнете да „мислите и чувствате“ като Него: че всички хора са във вас, че са самите вас. Тогава, вместо да се борите с тях, като се превръщате в чудовище, вие усещате от какво се нуждаят – техните грижи и тревоги – и това чувство поражда у вас желанието да им помагате. Ето как обичаме Бог и се доближаваме към Него.

* * *

Този, който не служи на Светлината, по необходимост служи на мрака. Това е безпощаден закон. По собствена воля или принудително, осъзнато или не, ако не предпочетем Небето, се отправяме към Ада. Ако не се решим на извисяване, пропадаме. Вие си мислите: „Светлината ли?… Небето ли?… Та какво всъщност е това? Аз искам да съм свободен!“ Но не се замисляте как да попречите на силите на мрака да се настанят във вас. Този, който търси именно така свободата, затъва в робство. Не осъзнава, че попада под въздействието на тъмни същности, които имат интерес да го експлоатират. Той се подвежда по тях, като си въобразява, че сам изпитва желания и взема решения, а всъщност върши работата на други. Болшинството от хората разбират свободата като децата – смятат се за свободни, като вършат всевъзможни неразумни или опасни неща, които впоследствие ги ограничават и дори рушат, отварят клетките на „дивите зверове“, които ги разкъсват и опустошават. Само мъдреците знаят, че за да бъдат истински свободни, трябва предварително да се ограничат, като служат на Божествения свят.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.