(101-200) Колекция 700 мисли от Учителя Беинса Дуно

101. Христос е Космическо същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват Шестата раса.

102. Не може да дишате добре и правилно, ако мисълта ви не е активна и чиста. Чистата мисъл привлича чистия въздух.

103. Велико нещо е да искаш прошка от онзи, когото си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и са ти причинявали пакости. Това качество на великия човек не се постига лесно и изведнъж. Много трябва да работите върху себе си, за да го придобиете. Направете опит поне една година да работите върху това качество.

104. Понякога човек се разкайва и за доброто, и за злото, което е направил. И след това започва да разправя на хората какво е извършил. Направи ли някакво добро, някакво разумно дело, човек трябва да мълчи. Доброто има отношение към Космоса. Радвай се, че си изпълнил волята Божия, че служиш на Господа.

105. Сърцето е резервоар, в който се втичат и изтичат енергиите на Космическия човек. Обърнете внимание на линията на сърцето (на ръката) – колко е дълга, какво направление има и дали е колкото линията на ума. От посоката, дължината и направлението на тези две линии се определя характерът на човека, както и от съчетанието на планетите на нашата Слънчева система.

106. Човек трябва да черпи знанието си от Природата, от вятъра, от облаците, от камъните, от дърветата, от цветята. Трябва да мислите, наблюдавате, съпоставяте.

107. Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще.

108. Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

109. „Никой не ме обича“ – казва някой. Ти кого обичаш? Свиваш се, стягаш се и гледаш с подозрение на всички хора. Очакваш от тях те да те обичат, те да ти дадат. Ти дай нещо от себе си! Ти направи услуга! Ти покани някого да обядва с тебе в твоя дом!

110. Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

111. Понякога е за предпочитане да се откажете от някакво благо, отколкото да го получите.

112. Искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, а го изтръгнете с корен, за да не може да израсне отново.

113. Освободете сърцето си от горчивината, от завистта, крамолите, недоразуменията, защото времената са усилни. Пространството е пълно с Божии воини, които искат да въдворят ред и порядък. Ако доброволно хората не се прегърнат като братя, като синове на един Баща, насила ще бъдат заставени за това.

114. Обезсърчен си. Намираш се в безизходица. Не си в състояние да мислиш. Послужи си тогава с жълтия цвят на спектъра (отдели от призмата светложълтия) и така направи, че да грейне в ума ти.

115. Бедни сте – страдате. Болни сте – страдате. Нямате жилище – страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи – тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.

116. Когато станете сутрин, казвайте си: „Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие! Дай ни светлина да разбираме волята Ти и да я изпълняваме!“

117. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от това, което всеки момент получават.

118. Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.

119. Не може да си щастлив, ако не обичаш поне един човек безкористно. Обикни някого, без той да знае за това, и нека да ти е приятно. Така ще разбереш една истина.

120. Каквото и да вършите, да е проникнато от любов. Престъпление е да вършиш каквото и да е без любов.

121. Всеки един момент сме изложени на опасности. Със силна концентрация на мисълта и молитва може да се спасим от злощастието.

122. Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате любов. Религиите са външната страна на живота.

123. Всяка светла мисъл е едно възвишено Същество, един ангел, който временно обитава в човека. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления. Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си.

124. Добрата мисъл е тялото на някое възвишено Същество, което идва при нас за кратко време. Тя идва с някаква мисия, да ни остави нещо и да се върне назад.

125. Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките – това също е опасно.

126. Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

127. Винаги при преход от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотии, защото всички форми на старата култура се разрушават, за да се създадат условия за новата.

128. Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механичен, а абсолютно свободен процес.

129. Не допускайте да ви обземат дълго време тъжни, мрачни мисли. Има общества, които работят по закона на внушението. Не мислете, че сте свободен.

130. Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

131. Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него.

132. Когато Словото стане плът, то видоизменя и самата плът. Истинският живот е този, в който Слънцето става плът.

133. Обидил те някой – трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява.

134. Аз наричам морален онзи, който издържа на всичките изпитания. Пред отворената каса – минава и заминава, пред красивите жени – минава и заминава, пред златото, къщите, имотите – отминава. Чист, честен, окото му не трепва, никаква власт не го привлича, не се възгордява, не се обезсърчава – на всичко издържа.

135. В бъдеще енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще отоплява и осветява света. Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане.

136. Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.

137. Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на Земята коренно ще се измени, ще стане по-рядка, ще се намали количеството на кислорода, както и атмосферното налягане. Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия.

138. Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги – да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я закрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.

139. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – всичко това е отдалечаване от истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.

140. За да се пригоди към умовете на хората мисловната енергия, специални Същества слизат от особено високи светове и я обработват. Не мислете, че човешкият мозък се нуждае от същата енергия, която е нужна на стомаха. Една е енергията, при която стомахът функционира, друга е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея.

141. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а така човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата и израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува в света.

142. Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания. Но за един ум, който е организиран по-добре, нищо не е скрито. На Земята има същества, чиито тела са по-ефирни, по-светещи от другите.

143. Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония.

144. Ако ви кажа, че някой лекар лекува, ще ви заблудя. Лекарят не може да лекува – той само може да ви облекчи, да снеме товара ви, да ви постави в по-хигиенични условия. Природата лекува. Господ лекува.

145. Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което не се прави сега, не е добро. Минало добро няма. Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото. Доброто е вътрешен непреривен процес.

146. Силата на човека е в мисълта. Тя създава цялата вселена. Тя е творчески принцип. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното става възможно.

147. Айнщайн живее в Четвъртото измерение. Той повече няма да идва на Земята. Айнщайн е роден изново. Само на „родените изново“ се поверяват великите тайни на Природата.

148. Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали живота и условията на това Съзнание.

149. Гениите и светиите идват от света на Истината. Ако човек не е проникнат от онзи вътрешен стремеж към Истината, не може да бъде гений. Това е възвишеното състояние.

150. Господи, огради ме и запази ме от всяка нечиста сила, като пратиш дух лъчезарен и верен да ми посочи истината, за което жадува душата ми!

151. Ако ти храниш една отрицателна мисъл или каквато и да е омраза към когото и да е – все ще си болен и мъчно ще можеш да се лекуваш. Отрицателните мисли са лоши проводници на силите на човека.

152. Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползват от него.

153. В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ.

154. Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва. Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни.

155. Серафими – братя на Любовта – нервна система. Херувими – братя на Хармонията – бели дробове. Престоли – братя на волята – сърцето. Гоподства – братя на Радостта и Благородството – стомаха. Сили – братя на Движението, Доброто, Растенето – жлъчен мехур. Власти – братя на Формите и Изкуствата – черен дроб. Началства – братя на Времето, Състоянията и Такта – далак. Архангели – братя на Огъня и Топлината – бъбреци, ръководят народите. Ангели – приготовляват и носят Живота – възвишените мисли, растителността. Последния чин ще заемат напредналите човешки същества.

156. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: „Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва – и те ще се отстранят.“

157. Растенията отделят от себе си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха, при това от главата – един род, от ръцете – друг, и т.н. Отдалече можеш да разбереш един човек здрав ли е или не. От здравия лъха приятен мирис. Ако мозъкът е здрав, от главата излиза една мека приятна светлина, както при светиите. Във всички хора тази светлина е според степента на развитието им. Хора, чието сърце е добре развито, имат магнетична сила. От тях се отделя особен, свещен пламък. Ако храносмилателната им система е добре развита, от тях лъха сила, здраве, жизненост.

158. Заразата се явява там, дето има тъмни места. Болестите се дължат на нечистота и тъмнота.

159. Болен си, защото си излязъл от Господа навън, защото не си спазил Божиите закони и природните закони. Ще отидеш при Господа и ще кажеш: „Господи, понеже не изпълнявам Твоята воля, затова се разболях. Сега ще я изпълнявам, за да оздравея.“

160. Господи, каквото и да ми се случи, превърни го в добро!

161. Божието присъствие е навред. Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало.

162. Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестоост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това.

163. Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво – не й противодействайте. И когато се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате – каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро.

164. Там, дето няма Бог, работите винаги се оплетени.

165. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима.

166. Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

167. Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог.

168. Определено е какво нещо е познанието: „Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.“

169. Жива, непрекъсната връзка с Бога – това е щастието.

170. Ако някой не може да ти даде мил, хубав поглед, ти му дай. Пожелай добро на всекиго.

171. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на организма.

172. При големите страдания създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.

173. Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

174. Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание. Умът не е готов за тях.

175. Като обичате някого, само Бог да знае за това.

176. Живота, духа не можеш да го туриш в гроба. Духът не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата и духът – никога!

177. Като изучавате светлината на червените лъчи една година тъй, както трябва, ще видите колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувствате живата безсмъртна природа на тези лъчи. Ако можете да видите този хубав, ярък червен цвят, никога няма да го забравите. Бог е оставил една велика тайна в тия червени колебания, в тия трептения. Една есенция е затворена от хиляди години в този цвят и Бог очаква децата да бъдат досетливи и умни, че всеки да си вземе толкова благо от него, колкото му е необходимо. А ние отминаваме тази светлина – и постоянно викаме за помощ, и умираме при голямото изобилие, което Бог праща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят.

178. Във въздуха има един нов елемент, който сега (1931 г.) навлиза. Той е толкова лек, че навсякъде влиза и никъде не остава. В новото дишане ние ще възприемем този елемент. Чрез новото дишане алхимиците са търсили начин да удължат живота. При него трябва дълго време да задържиш въздуха и дълго да го издишваш.

179. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : „Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.“ Всеки ден прибавяйте по нещо към здравето, добротата, разумността и силата си.

180. Духовният живот е сила, с която човек може да обнови своето тяло, както и своята кръвоносна и нервна система. Всеки ден можете да се обновявате. Ако вашата вяра, вашето учение, вашата наука нямат тази обновяваща сила, за какво са ви?

181. Молитвата е за улеснение, за да не загубите живота, който имате. Молитвата е, за да не загубите чувството, което имате в сърцето, мисълта, която имате в ума. Молитвата е подкрепа.

182. Един от начините за обновление на ума и сърцето е заниманието със Словото Божие.

183. Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.

184. Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение.

185. Когато един народ закъса морално и материално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е принесъл в жертва своите велики хора, да е придобил някакво благо. Няма народ, който, като се е опълчвал срещу великите идеи, срещу моралните си хора, срещу големите умове на човечеството, да е успял и прокопсал.

186. Обикновено на всяка система от висши Същества отговаря такава система от нисши, които си влияят взаимно. При това взаимодействие между системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият дух, който регулира всички неща, цялата Природа на човека.

187. Мислите са живи. Много същества се обличат в нашите мисли. Така че не е безразлично какви мисли ще допускаш в себе си, нито какви ще приемаш от другите. Замествай веднага лошата мисъл с хубава.

188. Според мене това, което не виждаме, е реално. Реално е само това, което никой не може да ви го вземе. Това, което не може да се покаже, е реално.

189. Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.

190. Във вашия мозък може да се насъбере такава нисша енергия, която да убие някого. Днес събирате, утре събирате такава енергия – и един ден се ражда у вас престъпно желание. Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с Бога, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят. Молитвата е огражане.

191. Връзката ви с Бога – там е силата.

192. Цветните лъчи на светлината са разумни Същества, разумни живи души.

193. Мозъкът приема мисълта, той не я произвежда. Мозъкът е подобен на радиото. Както то отдалеч хваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава – значи възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка си ние се влияем от един свят много по-висок от нашия.

194. Разпиляването на енергията не е жертва. Мнозина разпиляват живота си, а мислят, че правят жертва. Без любов жертва не може да има.

195. Няма по-хубава храна за човека от ябълките, житото, хляба, зехтина и всички плодове. Житото е много важно, то дава много нещо на човека и го прави по-устойчив.

196. Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии… Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.

197. Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада.

198. У вас има такива космически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката, мантрите, формулите, поезията, молитвата.

199. Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете.

200. Ако вие можете да привлечете от пространството необходимата материя и да изпълните всичките си дрехи с тази магнетична първична материя, винаги и в най-големия студ, ще ви е топло. Дрехата може да е много тънка, но магнетизирана ли е, няма опасност от простуда.

* * *

Из книгата „900 мисли“ на Учителя Беинса Дуно.

Съставител: Лалка Кръстева (1927-1998 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.