(1-100) Колекция 700 мисли от Учителя Беинса Дуно

1. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато те решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да бъдат отворени всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждането на земния живот.

2. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.

3. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.

4. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Ако светиите не бяха имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота, която имат.

5. Като ви срещнат хората, да кажат: „Ето един човек, който изпълнява волята Божия.“ От тази похвала по-хубава няма.

6. Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото душата ви ще се смути още повече. Например, често искате да сте носители на Божествената любов и я търсите. Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?

7. Просветленият ум и доброто сърце са богатството на човека. Нямате ли просветлен ум и добро сърце, вие сте само едно натоварено магаре.

8. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по любов, това е новото.

9. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувстваш в душата си, определя целия ти живот.

10. Любовта дава всичко, каквото обещае. Тя не отлага нещата. Щом обещае нещо, още в същия момент тя го дава. Когато приемеш един пътник да нощува в дома ти, това е любов; щом го нахраниш, това е любов. Добрият прием идва от Слънцето, а храната – от Земята.

11. Питате какво трябва да правите, за да ви обичат хората. Правете това, което прави Слънцето. Давайте!

12. Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е назряла и вие трябва да я изплатите. Това не може да се отлага. Ако се отложи, ще се спънете.

13. Не е положението, което прави човека. Глупавият човек, гдето и да го поставиш, все си е глупав.

14. Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам – нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.

15. Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога – период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и е започнал самостоятелно да живее и се развива. Ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика майка и е влязъл в света на промените, в пътя на ред противоречия, на които трябва да се радвате, защото те показват, че живеете в областта на Божественото. Противоречията са възможности за постижения.

16. Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеле, за съзидание на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, след смъртта на физическото тяло тя остава като сираче бедна и не може да се проявява, понеже няма отгде да черпи сила.

17. Формата на сегашните хора не е нищо друго освен „прана в движение“. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, се раждат болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.

18. В света има една разумна материя, която прониква във всичките клетки на цялото тяло, за която ние дори не подозираме. Около тази материя, която е разумна, има разумна сила, която я обгръща. Двете обгръщат външно всички клетки и проникват през всички най-малки частици на нашия организъм.

19. Живата енергия, която трябва да освежи организма ви, идва от гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, а това се отразява зле на целия организъм.

20. Човек не е бил животно, само като дух той е минал през фазите на растението и на животното, но произходът му е Божествен. Човек е минал през нисшите форми, но не се е спрял при никоя от тях, и е продължил пътя си. Той продължава и до днес да създава форми.

21. Бог ни е създал, преди ние още да сме приели човешка форма. Главното е, че ние съществуваме и вън от тази форма, с още други духовни тела, които според мене са дванадесет.

22. Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.

23. Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов!“. Ако умът ви е замъглен, кажете си: „Господи, просветли ума ми с Твоя дух!“ или „Дай ми виделина чрез Твоя дух!“

24. При добрия човек скъпоценните камъни стават проводници на Божествени сили.

25. Колкото по-добри и по-разумни стават хората, толкова повече се ражда злато в Земята. Златото расте и зрее като плодовете, дори си има и ухание. Колкото по-лоши стават хората, толкова златото и скъпоценните камъни намаляват.

26. Говори истината, защото с истината ти ограждаш главата си от злото.

27. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които вижате.

28. Човек има и трето око, от което излиза Божествената светлина и което му показва как трябва да гледа. Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си.

29. Ако работите за Бога – и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас.

30. Някой път вие мислите, че имате постижения. Имали сте. Но за днешния ден успехът ви ще зависи от днешните постъпки – от една добра мисъл, от едно добро чувство и от една добра постъпка.

31. Скъпоценният камък съдържа кондензирана, сгъстена фина енергия. Понякога той губи своята сила и блясък и после отново ги придобива. Причина за това понякога са самите хора. От някои скъпоценните камъни губят своя блясък, от други го придобиват. Окултната наука си служи със скъпоценни камъни като метод за трансформиране на неприятностите и за лекуване.

32. Когато истината действа в човека, лицето му става светло, защото истината е синтез на всички лъчи на светлината.

33. Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява.

34. Въздържанието не означава мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си – да говори или не. На кого трябва да говори? – Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен.

35. Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използува за градеж.

36. Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен към Бога. Това в окултизма се нарича „Инфлюкс“ – влияние на духа върху човека, т.е. връзка между Божественото и човешкото.

37. Как човек трябва да се справи с обидата? – Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли.

38. Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно Тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от Тъмното; светлината на Тъмното Слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на Земята.

39. Доброто е храна на сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав, нито щастлив. Сърцето се развива и усъвършенства само чрез доброто. Без сърце и без ум човек е нула.

40. Когато говоря за свойствата на златото, аз имам предвид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината, минало е през Истинското Слънце, после през Тъмното, след това през нашето и с него заедно е дошло на Земята. То съдържа ценни свойства, които носи от слънцата, през които е минало. Това злато е носител на живота. Ако някой се е домогнал до златото, когато минава през Тъмното Слънце, той е в състояние да убие човека. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през четири превръщания. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си.

41. Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте неразположени, обидени, нервни, вземайте по десет капки от тази вода. Каквото и да преживявате, вземайте от тази вода. Магия ли е това? – Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както химиците ги познават. В целия Космос съществува един единствен елемент, от който са произлезли всичките останали, на брой повече от милиард, а не само 90.

42. Колкото повече се развиват хората, толкова по-голям брой и по-разнообразни елементи ще влязат в живота им. В духовно отношение всеки човек, всяка душа, ум и сърце представляват отделни елементи. Всяка мисъл, всяко чувство и постъпка също представляват отделни елементи. Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго същество тя е някаква възможност.

43. Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа.

44. Защо страдат хората? – Защото не са свободни. Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.

45. Застани пред Бога като дете и кажи: „Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце!“

46. Под „природа“ аз разбирам едно общество на възвишени Същества, които са завършили своето развитие. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления.

47. Един закон има в Природата – закон на единството, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона за единството е и законът за множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В първичната причина се крият всички причини.

48. Сегашният човешки порядък е в стълкновение с порядъка на живата Природа и вследствие на това се раждат социалните страдания. Ние търсим причината за тях там, където не е. Единствената причина за социалните противоречия е, че ние сме в стълкновение с живата природа.

49. Всеки ден прилагайте микроскопичната Божествена идея да давате. Всеки ден да давате нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото.

50. Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат – това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека.

51. Виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, вижда и в Америка какво става, няма защо да ходи на място да види.

52. Когато слънце грее – да не спите. Когато Господ говори – да не спите. Когато Учителят говори – да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

53. Кой с когото е свързан, носи последствията от неговия живот.

54. Знанието е процес на очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради умственото тяло. Чрез съзнанието идва храната на умственото тяло.

55. Умът продължава живота. Ако човек мисли правилно, удължава живота си.

56. Да желаете малко, да вършите много – това е посоката на Четвъртото измерение.

57. Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той е в сенките.

58. Колкото човек е по-благороден в своите постъпки, толкова строежът на тялото е по-добър.

59. Ако човек има идеалистичен подтик в живота си, той ходи изправен. Щом стане материалист, почва да се навежда към земята. Когато изгуби вяра в себе си и в своите близки, започва да се прегърбва. Прегърби ли се един човек, това всякога говори за дефект на ума. Гръбначният стълб е перпендикуляр, всяко негово отклонение показва кривина в характера.

60. Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от организираната ви воля, остава само да използвате тези условия. Даден ви е въздух да дишате, дадена ви е светлина да възприемате, даден ви е език, с който меко и сладко да говорите.

61. Природата е сбор от разумни Същества, които са завършили своето развитие. Тези Същества съставляват едно общество, един вечен свят и оттам всички светове водят началото си.

62. Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще се пътува до Луната и до другите планети, ще има съобщения със Слънцето и с другите планети, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със Съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия.

63. Някой казва: „Тежка дума ми казаха.“ Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те „простак“. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

64. Нищо не трябва да пожелаваш – това е чистота.

65. Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра!

66. Океаните са кръвта на Земята. Планините са гръбначният стълб. Металните руди са нейните нерви. Скъпоценните камъни са ендокринните жлези. Реките са вените и артериите. Водата е етеричното тяло на Земята.

67. Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените Същества, които са над нас – тя излиза от очите на тези същества.

68. Душата е свързана с различни Йерархии, а човешкият дух – с Бога.

69. Всеки един клон, било на науката, било на изкуствата, си има свои разумни Същества, които го поддържат. Здравето се поддържа от разумни Същества, силата на човека – също. Доброто – също.

70. Ако имате хубава, хармонична мисъл, паметта ви ще се усили.

71. Погрешката, която правите, е една проверка за онова, което не ви достига. Забележите ли я, зарадвайте се. Има какво да изправяте.

72. Природата не търпи да влагаш капитала където и да е. Всичко, с което разполагаш, трябва да е в оборот. Такъв е законът на Природата.

73. Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло. Физическото тяло е триизмерно, астралното е четириизмерно, умственото – петизмерно, причинното – шестизмерно. Материята на тези тела има различен състав.

74. Когато човек се свърже с Първата причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. Когато обичате някого, вие задоволявате нуждите му, преди той да се е обърнал към вас. Не го ли обичате, нищо не давате.

75. Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него.

76. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на някои места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места – по-малко. Това неправилно разпределение създава доста страдания. И най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тягостни състояния.

77. Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това.

78. Тъмнината е произлязла от света на Тъмните Същества, а светлината – от света на Светлите Същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите. Светлите Същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високите светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже иначе не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да подобрят своето положение.

79. Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. Любовта е слязла на Земята да говори с хората и с най-дребните същества. Далечна и висока е целта на истината. Само търпеливият може да я постигне.

80. Сега се намираме в една епоха, когато нашата Земя и цялата Слънчева система излизат от една тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие – Алфиола, невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата Земя, а също и нашите тела и умове ще се преустроят. Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот.

81. Христос дойде да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и създадоха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си.

82. Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата и те станат негова плът и кръв. Истинските придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе.

83. Само любовта ще разреши социалните въпроси, когато във всички индивиди дойде новото Космическо съзнание.

84. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие, ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи, разумни същества.

85. Христос е имал пробудено съзнание и затова е могъл да учи направо от Невидимия свят, чрез непреривната си връзка с Първичната причина, с Вечното начало. Христос е една от великите страни на Космичната реалност.

86. Всички учени и велики хора, всички мъдреци, които са направили нещо за доброто на човечеството, които са го повдигнали, са били смирени и кротки хора.

87. Един ден беседите на Христос ще се възпроизвеждат. В Природата нищо не се губи. Един ден не само ще се чуят проповедите му, но и ще се види всичко, което е ставало. Христос е говорил много, а съвсем малко е записано в Евангелията.

88. Силният човек не се оплаква и не се оправдава. Той носи раните си и върви напред.

89. Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина.

90. Ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на Земята. Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.

91. Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.

92. Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

93. Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.

94. Има една любов, която е важна. Като кажа на един болен: „Аз те обичам“, и той стане от леглото и оздравее, значи, че наистина го обичам.

95. Ранните слънчеви лъчи са най-благоприятни за човека. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща енергия по цялата Земя; има и специален трансформатор за всеки човек на Земята. Всеки човек има трансформатор, който приема специално изпратените за него светлина и енергия.

96. От атома до Слънцето – всичко е Бог. Във всяко нещо е скрит Бог, във всичко има условия за напредък и подобрение.

97. Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен. Просветата идва, но не както мислите, само от четене на книги. Човек се ражда с тези възможности.

98. Вие сте дошли на Земята не като фактори, но като умове на едно Велико съзнание – да извършите работата си както трябва. Ще я свършите, ако бъдете в хармония с това Велико съзнание, тогава силите му ще потекат във вас. Изгубите ли вярата в него, ще изгубите смисъла на своя живот.

99. Кармически студът произлиза от лошите мисли. Отрицателните сили в Природата поглъщат всичката топлина, всичките блага, всичко, което е хубаво.

100. На това напрежение, на тия отрицателни мисли, които се носят из атмосферата, вие трябва да дадете отпор, а не да се оставяте негативната обстановка да ви въздейства.

 

* * *

Из книгата „900 мисли“ на Учителя Беинса Дуно.

Съставител: Лалка Кръстева (1927-1998 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.