Михаил Иванов – подбрани мисли: първа част

Чрез молитва и медитация вие влизате във връзка с висши райони, откъдето натрупвате енергии. Затова, ако след това ви се наложи да говорите, вашето слово ще бъде осмислено, живо и въздействащо, защото е изпълнено с обич, светлина и Божествена сила. Тази Любов, Светлина и Божествена сила са именно Словото, което придава мощ на речта. Можем да изразим тази идея и по друг начин, като кажем, че преди словесно да се изкажете, вие имате мисли и чувства – това всъщност е Словото. Речта е формата – думите, които избирате на определен език, за да облечете вашето Слово и да бъдете разбран от хората, докато Божественото Слово мигновено намира подходящия израз в невидимия свят, за да бъде разбрано от всички същества, дори от Ангелите и Архангелите. Ала независимо дали ще говорите на хората, или на Ангелите, започнете да работите върху вашето Слово, т.е. върху мислите и чувствата си, чийто проводник ще бъде то.

• • •

Любовта е средство за изцеление – дори и при най-тежките условия тя е способна да възстанови равновесието, здравето ви, способна е да възвърне живота ви. Понеже животът и любовта са свързани, и за да може животът да тече, трябва да се призове любовта. Където има любов, там има живот, а където любовта намалява, там наближава смъртта. Всички религии ни учат да обичаме Този, който дарява живота. Това Същество, което изпълва Вселената, можем да открием навсякъде. То е в земята, в растенията, във водата, във въздуха, в огъня, в нашия организъм, в слънцето, в звездите – навсякъде, и там също трябва да Го търсим, за да ставаме все по-живи и по-живи.

• • •

Михаил Иванов е ученик на Беинса Дуно. Прекарва значителна част от живота си в разпространяване на Словото в земите на Франция. Там е известен повече като Омраам Михаел Айванхов.

Който се изкачва на планина и открива извора на някоя река, се възхищава на чистата вода и сладкия й вкус. Като тече надолу към равнината, тя постепенно от поток става река, после пълноводна река, но в нея се оттичат нечистотии, отровни вещества, изхвърлени от жителите по бреговете й. При устието, където тя се влива в морето, този, който пие вода от нея, рискува да се отрови. От извора си до морето реката представлява цяла йерархия. Тази йерархия откриваме и в себе си – от извора, който е нашият Божествен Аз, до физическия план. За да можем да пием чистия живот, трябва да се освободим от нисшите области на физическото, астралното и менталното ниво, и да потърсим водата по върховете на високите планини в самите нас: душата и духа ни.

• • •

Можем да сравним любовта с дърво, чиито корени представляват сексуалността. Тези корени са дълбоко враснали в човека и не можем да ги изкореним, но и не бива да се опитваме да ги изкореним – те са необходими, колкото корените са необходими на дървото. Трябва да се отиде по-далече, по-нагоре – в стъблото, в клоните, в цветовете и в плодовете. А цветовете и плодовете на любовта са саможертвата. Най-духовната любов получава началния си порив в половата сила, но трябва да се научим как да я обработваме, да я поливаме, да я предпазваме от насекомите и бурите. Когато вкусите плодовете на това дърво – Любовта, тогава ще узнаете, че това са плодовете на безсмъртието, на вечния живот.

• • •

Колко много хора на изкуството не осъзнават отговорността, която носят. Те не допускат, че като им е дало този дар, Небето ги е направило притежатели на голямо съкровище, благодарение на което могат да правят чудеса. Даже тези, които осъзнават, че са носители на изключителен талант, не вярват достатъчно във възможностите на тази дарба. Идеалът за един творец в изкуството трябва да води хората към Божественото, и тогава неговото име ще бъде записано в „Книгата на живота“ като спасител на множество човешки души от скърби и смърт. Нека той не се притеснява за своята душа – ако спасява душите на други хора, някой ще спаси и неговата душа! На този, който разпространява светлината около себе си, други му носят също светлина.

• • •

Когато човек се ангажира в духовния живот, основното е да придобие сила, като се упражнява върху най-дребните неща. Защото от значение е не това, което ще осъществите, а това, че ще ставате по-силен. Затова не бива веднага да се впускате в големи проекти, ще се изложите на провал. Неуспехът сам по себе си не е толкова сериозно нещо, но при всяка неудача рискувате да загубите по малко от вашата вяра и доверие, а когато вярата и доверието намаляват във вас, силите, които са свързани с тях, също намаляват. Ако ви казвам да започвате с малки неща, това е защото зная, че успехът в малките неща увеличава вярата в големите.

• • •

Ерата на Рибите е към своя край и ние влизаме в ерата на Водолея, която (според астролозите) ще донесе големи промени. Въпреки това не трябва да се счита, че цялото човечество изведнъж ще се преобрази. Това, което ще се промени за всички, са възможностите, защото от Водолея се вливат нови течения. Но ще се променят само хората, които полагат усилия да се хармонизират с тези течения. Небето ни изпраща вълни, но то няма да ни изпълни с Мъдрост. Ние навлизаме в ерата на Водолея, но този, който бездейства, няма да се възползва изобщо от тези влияния. Астролозите и езотериците навсякъде повтарят: „Ерата на Водолея, ерата на Водолея…“ Това е много добре. Но ако вие наистина желаете да влезете в ерата на Водолея, трябва да се подготвяте, за да приемате новите идеи, които носи това съзвездие – идеите на братството, на всемирното единение.

• • •

Смирението е добродетел, която не е добре разбрана… Смирението не означава постоянно да се принизяваме, а да обърнем поглед нагоре – към Съществата, които ни превъзхождат. Като ги гледаме, инстинктивно се сравняваме с тях. И естествено виждаме, че сме съвсем дребни. Да, но не трябва бездейно да се задоволяваме само с това – да съзерцаваме тези прекрасни Същества. Трябва и да напредваме. Защото истинското смирение води човека към съвършенството. В стремежа си да подражава на всички, които са го надминали, той напредва. В желанието да бъде съвършен като Господ човек става наистина смирен. Някои ще кажат обратното – че това е гордост. Те грешат. Как Исус, който толкова е наблягал на смирението, ще подтиква хората към гордост, като казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“? Помислете и ще разберете, че като имате за идеал съвършенството на Господ, вие ще напредвате по пътя на истинското смирение.

• • •

Какво означава да вярваме в Бог? … Всъщност това няма голямо значение. Ние трябва да общуваме с Него, да Го докосваме, да Го чувстваме – тогава дори няма да си задаваме въпроса дали вярваме, или не – ние го живеем. Вярата предполага, че това, в което вярваме, е външно спрямо нас, че никога не сме го почувствали: просто вярваме, без да знаем защо, а дори не знаем и в какво вярваме. Някой казва: „Аз вярвам“. Но това е почти нищо, трябва да задълбочим вярата си. Атеистите също вярват, но по своему – вярват, че Бог не съществува, и това също е „вяра“. Но тяхната вяра не им носи нищо, тъй като е немислимо да живеем от нещо, което не съществува. Съмнението в съществуването на Бога няма реална основа – не можем да усетим несъществуващото, нито да се нахраним с него. Докато е възможно да усетим реалността на Бога, и не само да я усещаме, но и да я изживяваме.

• • •

За да си придадат вид на силни, някои хора вдигат много шум около себе си – целият свят трябва да узнае, че успяват във всяко начинание, а другите са длъжни да ги слушат и следват. Естествено, винаги има слепци, които биват убедени и покорени от подобни демонстрации. Но други хора – по-чувствителни и по-прозорливи – си дават ясна сметка, че това са комедии, предназначени да прикрият слабости и нечестност. Този, който притежава истинската сила, не се нуждае от сцена – той знае, че рано или късно другите ще усетят това. Да, виждате, че безсилието има своите методи, както и истинската сила има също своите методи. Истинската сила е притежание на великите Учители – те не се нуждаят от фойерверки, за да удивляват хората. Те са търпеливи и знаят, че рано или късно ще бъдат признати, защото навсякъде във Вселената е записано, че в края на краищата най-мъдрият и най-добрият тържествува.

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.