Беинса Дуно: Цитати за греха и грешките – трета част

Човек трябва да бъде герой – ако падне и съгреши, да падне до дъното и оттам да започне да пълзи нагоре. Истински герои са онези, които слизат до дъното и които възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото след като паднат до дъното, те имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото след като се изкачат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пълзят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 122)

Щом е дошъл на Земята, човек ще слиза и ще се качва – но важно е да знае как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. (Ibid.)

На земята наказват само онези, които правят пакости и злини. Когато човек направи някое престъпление или зло, стражарът го хваща, предава го на полицията и срещу него се завежда дело. Колкото по-голямо е престъплението, толкова по-голям шум се вдига около него. […] Когато човек прави добро обаче, никой не се интересува от него. Много естествено – на земята няма закони, които да разглеждат добрите дела на хората и да им отдават заслуженото. На земята съдят само престъпниците и злосторниците. На Небето е точно обратно – там се интересуват само от добрите дела на хората, а не от лошите им и престъпни дела. Там никой не се интересува от грешките и престъпленията на хората, не ги търси. А колкото по-голямо е доброто, което някой е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по-голям шум вдига около себе си. (Ibid., с. 167)

Бог е милостив и снизходителен към нас. Когато грешим, Той казва: «Все ще излезе нещо добро от тези деца!» Бог обича грешните повече от праведните, простите – повече от учените, защото те имат нужда от Него. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 84)

Казват за някого, че е грешен. Че ако ние съдим с Божията Правда, не зная дали ще се намери в света един праведен човек. Ако дойде един учен човек и подложи на проверка цялата съвременна цивилизация, не зная колко праведни хора ще се намерят – моята статистика аз няма да ви кажа. Не че няма праведни хора, но ще забележите, че на всяко лице има нещо изцапано, навсякъде има по нещо, което недостига и съдията е праведен, и свещеникът е праведен, и майката и бащата са праведни, но резултатите са грешни. Не може бащата и майката да бъдат праведни и святи хора, а детето да е грешник. И не може майката да е грешница, а детето да е светия. Тъй не може, тези неща са несъвместими. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 68 сл.)

Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 262)

Има пасивен и активен грях – напр. гордост, лицемерие, притворство. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 24, 15 (28) август 1907 г.)

По-голям грях от убийството няма. Който се опитва да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало е бил човекоубиец. На такива Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? Защото е човекоубиец. (НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи, (1921), София 1947, с. 141)

Никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идват и всички останали пороци. […] Убийството е създало всички грехове. (Ibid., с. 146)

Най-голямото зло за всички религиозни общества е, че религиозните хора държат грешките на другите в умовете си. Вследствие на това умовете им не са в състояние, не са свободни да се занимават с онова, което Бог може да им даде – не са в състояние да видят онова, което трябва да видят. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 18)

Христос е на Земята. По един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца. […] Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти може десет пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш. Грешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност – ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. Следователно за предпочитане е малкото падение пред голямото. Ако Той понякога те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето идва падението. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия (1922), София 1922, с. 709 сл.)

Ние приемаме като свещено правило в живота си максмата, че пръчката е нещо благословено, понеже е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откакто Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитаещите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица [владишкия жезъл]. Всички носят тази тояга и казват: «Да живее тази тояга!» Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! С тази тояга, която е направена от трите елемента, Любов, Мъдрост и Истина, ще показваш правия път. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, (1925-26)

Някой казва: «Не може да се живее другояче!» Та именно като грешиш, ти ще умреш! (Ibid.)

Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, а разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, а разгледай условията, при които той прави добро. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да ги съди за доброто и за злото, което те вършат. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 145)

Не се занимавайте с грешките на хората – има кой да се занимава с тях. Първо човек сам се занимава с грешките си, а след него цяла Йерархия от Същества изучава неговите грешки, като прави редица математически изчисления. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 107)

Да се занимава човек с грешките на другите, това заначи да се трови – за каквото човек мисли и с каквото се занимава, такъв става. Именно затова той трябва да се занимава както със своето добро, така и с доброто на хората. Като срещнете някой човек, търсете в него доброто, красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Бог да му помогне, да го изведе от лошия път. Само съвършеният човек има право да се занимава с грешките на хората, защото той е в състояние да ги изправи. Понякога Бог изпраща един пророк при някой грешник, за да му каже, че трябва да изправи отношенията си към Бога, към ближните си и към себе си. Ако не направи това, Той ще вдигне ръце от него и ще го остави да носи последствията от своя лош живот. (Ibid.)

Не разисквайте върху греха. Сгрешите ли – късайте връзката с греха, нищо повече! (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 35)

Казвам: Има изключителни условия в живота, при които, без да иска, човек греши. Това се дължи на факта, че при известни придобивки човек се излъчва. Той се стреми да се издигне в обществото, да стане известна личност. Така в него се развива тщеславието. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 166)

Страданията на съвременните хора се дължат на това, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 39)

Само Бог има право да наказва и да прощава грешника – Той го създаде и Той ще го спаси. Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той няма право нито да наказва, нито да прощава. (Ibid., с. 99)

Като ученици, бъдете готови да изправяте сами грешките си. Обидиш някого – иди при него да се извиниш. «Не искам!» Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили в природата и ще се справят с тебе по закона на пентаграмата, но обърната с главата надолу. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 41)

Единствено разкаянието спасява човека от греха. Какво представлява разкаянието? Тониране, което има за цел хармонизирането на всички тонове, с които човек може да свири по Божествен Начин. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 175)

Човек може да направи много грехове, но ето, заражда се душата му и тя се оправдава. А друг човек, може да не е направил грехове, обаче, като се е отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 96, 18 (31) VIII 1909 г.)

Който люби Господа, той не може да греши и няма сила, която да го спъне в развитието му. (Ibid.)

Всяка част, която се отделя от цялото по какъвто и да е начин, съдържа вече в себе си условия за смърт, за грях и за страдания. Колкото по-голям е грехът, толкова по-големи са страданията, толкова повече човек се е отдалечил от Разумното Начало, от Цялото. Какъв е цярът срещу греха? Да се върне човек към Цялото, към Бога. Това значи човек да придобие щастие, да стане щастлив. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 30)

Христос казва, че на Небето за един грешник се радват повече, отколкото за 99 праведни (Лука, 15; 7). Небето от праведните няма какво да се интересува – в Небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи. […] Почти всички хора са прекарали това затворничество: «Да ям, да пия – после кой знае какво ме чака!» Не, не, това не е човещина! Това са деветдесетте и девет праведни овци. Всяка овца, която се е изгубила в гората, е умната овца. Изгубенитге овци са умните овци, защото само една умна овца се губи – глупавите вървят в общото течение. Най-умната се качила тук-там, наблюдава. Умната се губи. Овчарят казва: «Умната овца се загубила!» И почва да я търси. А деветдесетте и девет глупави овци не мислят, а смятат че са прави. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 28, 40)

Ако виждам грешките на човека, аз нищо не казвам за него. Когато видя светлината в човека и измеря нейната сила, тогава казвам, че съм открил нещо добро в него. Това са неговите добродетели. Казвам: Не се занимавайте с неща, които не ви влизат в работите. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 196)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.