Беинса Дуно: Цитати за греха и грешките – втора част

В света съществува един закон за раздробление, от който е произлязъл грехът. Кое докара греха в света? Разклонението, раздроблението, различието във формите, различието в половете, различието в желанията на хората, различието в мислите и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха греха в света – нищо повече. Тъй че, когато някои питат как е влязъл грехът в света, казвам: Насадете една градина и вие ще видите как е влязъл грехът в света. Онези деца, които минават за много почтени, щом минат покрай някоя градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят. Някое от тях, като мине покрай плодовете, ще се поспре. Другото ще пожелае да си откъсне, третото ще влезе в градината и ще си откъсне, а градинарят ще си каже: «Какво става? Кой научи тия деца да крадат?» Той ги нарича крадци, но това е негово специфично разбиране за кражбата. Добре, кое е по-хубаво сега: да има плодни дръвчета и да стават кражби, или да няма плодни дръвчета и да не стават никакви кражби? Да има живот, но да има и смърт, или да няма живот и да няма смърт? (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Какво е грях, какво е престъпление? Грехът и престъплението са неизползвани добродетели. Какво е омразата? Неосъществена Любов. Какво е лъжата? Неизявена истина. Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място ще дойде непременно лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, ще те огради непременно невежеството. Ако се откажеш от Светлината, ще дойде непременно тъмнината. Сама по себе си тъмнината е една сила в света. (Ibid.)

Движенията на човека по теченията на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човек надолу? Защото в тези течения няма никаква устойчивост. Трябва обаче да се прави разлика между съзнателно слизанe и подхлъзване. Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление и като видите, че някой греши, вие сте готови да го осъдите. Не, когато виждате чуждите грешки, считайте, че вие грешите. Научете се да виждате в лицето на всеки себе си. Като постигнете това, в грешките на хората ще виждате свои грешки, а в добродетелите на хората ще виждате ваши добродетели. Мислете тогава върху грешките на хората, защото са и ваши грешки. Радвайте се на добродетелите на другите, защото са и ваши добродетели. Щом някой сгреши, кажете: Тази грешка е моя. Щом направи някакво добро, кажете: Това добро е мое. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи, 1935, София 1935, с. 49-50)

Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915)

Грехът е огън, но огън, който изгаря, а не огън, който пречиства. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 11)

Грехът, злото в света, разрушава, а доброто твори, създава. (Ibid.)

Грехът може да бъде неразбран, а може да бъде и разбран. Ако грехът се разбере като вътрешна свобода, в която човек се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много грешки между хората. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 225)

На земята ние сме малки деца, правим грешки, но Господ е много снизходителен към нас. Ако ангелите правиха грешки като нашите, те биха били изринати, биха били изхвърлени завинаги от Небето. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 263, 19 август (1 Септември) 1912 г.)

Не е приятно да изправяш чуждите грешки. Това е най-голямото нещастие. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 35)

Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече той губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от Небето и го оправя. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 120)

Ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казна: «Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви, накажете го за постъпката му!» «Ами ти какво направи?» «Бих го.» «Щом като си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него?» «Аз го ударих силно и му пукнах главата.» «Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив.» Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 296 сл.)

Каквато и грешка да направите, малка или голяма, не се стремете да я покривате. Изнесете я пред себе си като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете. Щом съзнаете грешката си, изправете я без никакво самоосъждане. Какво правят съвременните хора? Мнозина от тях, като направят някаква грешка, бързат да я замажат отгоре, да я скрият и от себе си. Не правете втора грешка! Това е лъжа, от която трябва да се освободите. Ако не изправите грешката си, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън. Каквато и грешка и да видите в себе си, не я скривайте, извадете я навън и изчистете дрехата си, за да няма никакво петно. Дрехата, с която ще влезете в другия свят, трябва да бъде чиста, бяла, светла. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 20)

Нямате право да се самоосъждате, но да се оставяте и другите да ви осъждат, и то не е право. Виждаш, че работата се усложнява – ти можеш само да признаеш, че постъпката ти не е правилна. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 325-326)

Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. Защо? ¬ Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на нас. Следователно, ако не изправите живота си, друго същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце. (Ibid., с. 221-222)

Всяка неизправена грешка е грях. Всяка изправена грешка е знание. Значи знанието произтича от изправените, от коригираните грешки на хората. Като пострада малко, човек изправя грешките си и придобива знания. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 45)

Само в свободата може да се греши. Може ли да греши човек, на когото езикът или ръцете са парализирани? Такъв човек ще мине пред хората за светия. Аз бих желал да мине за светия само онзи човек, на когото езикът и ръцете са здрави – истински човек е този, който може тъй да контролира своите удове, че да не върши никакво престъпление при здрав език и здрави ръце. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 225)

За да прави човек много грехове, той трябва да бъде много напреднал и Небето тогава е особено взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато грешат, но когато те пораснат, вие ставате по-взискателни към тях. Така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 15 (28) VIII 1909 г.)

Грехът не е в яденето – грехът е в лакомията на хората. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 38)

Често хората поставят тезата, че само Господ е добър, а ние можем да грешим. Аз не зная от кой кодекс те извадиха това заключение, този закон, че хората могат да грешат. Значи учениците, които учат музика, могат да свирят неправилно, да взимат погрешни тонове! Или пък учениците, които учат математика, могат да смятат погрешно. Не, не е така – учени-кът трябва да бъде като учителя си! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия (1925-26)

Грехът съществува само в човешкия свят, а не и в Божествения, където всичко е в хармония. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 38)

Болестта, грехът не произлизат от Божествения Свят, те са дяволски изобретения. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 38)

В Божие присъствие, човек не може да греши. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 81, 17 (30) VIII 1909 г.)

Казваш: «Да отида на оня свят да си почина малко.» Прав си – оня свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на Земята е грехът. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 52)

И в духовния свят съществуват възможности за грешки – възможност за грешка и грях са две различни неща. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия (1915-19), Русе 1929, с. 178)

Грешките на хората са последствия от минали човешки постъпки, следоветелно те са неизбежни. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 396)

За да не греши, човек трябва да мисли право. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 86)

Някои казват: «Аз мога да направя каквото искам.» Не можеш да правиш каквото искаш; всяко нещо трябва да се прави на времето си. Ако онзи бивол ляга през лятото в локвата, това е добре за него, така той се брани от мухите. Мислите ли, че ако през зимата той легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хо¬рата, като казват „защо да не вляза в локвата“. Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи там – ако влезе, главата му ще пати. Някой пита: «Защо не трябва да грешим?» Зимно време е, който стъпи в локвата, ще си изгуби живота. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия (1924-25)

Две правила: Щом направи някаква грешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави грешки и ги изправя, е прилежен ученик. Човек никога не трябва да отлага изправянето на грешките си. Който не изправя грешките си и ги отлага, е ленив ученик. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 226)

На онзи, който е тръгнал в Пътя на Истината, не се позволява да прави никакви грешки. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Ние наричаме грешник този човек, който не изпълнява Волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява Волята Божия. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 73 сл.)

Главната задача в живота не е да бъде човек добър, а да изпълнява Волята Божия. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 76)

Бог не се радва на праведния, а се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето си и записва времето, деня и часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 70)

Нечистите мисли и желания, които човек храни в себе си, могат да се наслоят не само във физическото, но и в духовното му тяло, защото физическото тяло е сандъкът, в който се крие същинското, духовното тяло на човека. Тъй че тези утайки могат да се натрупат всъщност в духовното тяло на човека, а не във физическото, и там да произведат тези пертурбации, които човечеството днес минава. Всички промени стават в духовното тяло. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Жертвата е Закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез Закона за жертвата. Самопожервованието е само закон, метод да възстановим своята първоначалана чистота. И след като я придобием, ще имаме основанието да видим Бога, ще придобием истинското съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на Слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата ни на оная висота, на която тя е била преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие – еволюцията на душата, нейният живот. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, IV серия (1921-22), София 1922, с. 278)

Грешките на човека не са свързани винаги с някакъв недостатък в него. Той не трябва да съжалява, че някъде е сгрешил, а трябва да се стреми да изправи грешките си. Остави ли ги неизправени, те носят лоши последствия. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 399)

Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят грешки, а глупавите не могат да правят никакви грешки, понеже в тях всичко е глупаво. Вие сте чудни, като казвате, че еди-кой си направил грешка. Този човек, който е направил грешка, аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

От психологична гледна точка не е добре човек да се занимава с греховете и грешките на хората. Защо? Защото и когато обича, и когато мрази, човек се свързва с греховете и слабостите на дадения човек. Когато обичате някого, вие се свързвате с този човек и придобивате неговите качества. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с неговите качества. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 89)

Често ние се опълчваме против хората задето грешат. Разрешете първо въпроса защо вие грешите – това е главният въпрос, който трябва да разрешите. Казвате: «Защо онзи греши?» Не е въпросът защо онзи греши, а защо ти грешиш. «Защо онзи мисли така?» Не е въпросът защо той мисли така, а защо ти мислиш така. Нима твоята мисъл е безпогрешна? Хубаво, в едно отношение ти го превъзхождаш, но в друго отношение пък си по-долу от него. Всички искат да решат въпроса защо другите грешат, защо другите мислят така, а не се спрат да решат тези въпроси по отношение на себе си. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Благодарение на греха, човек се натъква на греха, на противоречия, и търси причината за това вън от себе си – в условията или в окръжаващите. Вината е в самия него, а не вън от него. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 38 сл.)

Не смесвайте вашето прегрешение със злото и не разрешавайте въпроса със злото в света – този въпрос още никой не е разрешил, върху него още хиляди години ще се мисли. Не се сърдете на злото, понеже ако му се сърдите, все едно че го каните с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото – вие трябва да го разбирате, а не да му се сърдите. И на доброто не трябва да се сърдите, макар че то е причина [за злото]. За доброто обаче има един закон: доброто от немай-къде прави зло, от немай-къде влече злото след себе си. На ваш език го казвам: от немай-къде. Или да ви го кажа по-ясно: всеки предмет влече сянка подир себе си. Казвате: «Без скянка не може ли? » Не може! «Не може ли да се освободиш?» Не може – никога не можеш да се освободиш; където и да отидеш, тя все ще дойде след теб, вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примириш с това положение. В живота човек не може да се освободи от влиянието на злото. Това трябва да знаете! Аз говоря за земния живот. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 135)

Не се плашете от вашите грешки, не се плашете от злото. Вложете в себе си онова мощното, силното. Вложете го в живота си, във вашия ум, във вашите добродетели, не се спирайте върху въпроса за вашата греховност. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 19)

Злото не е в грешките, които човек прави, а в неизправянето им. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 173)

Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки. Защо? Защото те се отпечатват върху съзнанието ти. Можеш да фотографираш всички глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 38)

Всяка част, която се отделя от цялото по какъвто и да е начин, съдържа вече в себе си условия за смърт, за грях и за страдания. Колкото по-голям е грехът, толкова по-големи са страданията, толкова повече човек се е отдалечил от Разумното Начало, от Цялото. Какъв е цярът срещу греха? Да се върне човек към Цялото, към Бога. Това значи да придобие човек щастие, да стане щастлив. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 30)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.