Споделено: Обичам работата си – мразя работа, която не ми е работа

Понякога не е за вярване колко преобразуващи могат да бъдат само няколко седмици. Имам предвид, че няма нищо невероятно само по себе си, но е някак друго, когато теорията се превърне в житейски опит. Чак тогава онова, което е просто правдиво на думи, става толкова истинно, че направо… не е истина! Сигурно десет пъти съм чел следната мисъл от Учителя, без доскоро да бях способен да я приема в нейната дълбочина:

„Не е приятно да изправяш чуждите грешки. Това е най-голямото нещастие.“ (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 35)

Но стана така, че трябваше да изживея нещастието, за да си върна щастието. Миналия месец бях, тъй да се каже, повишен в отговорен редактор на едно столично издание. За незапознатите: както подсказва името на длъжността, това включва редица отговорности, сред които съгласуване на темите за всеки брой, проследяване (доколкото е по силите на отговорника) за фактологически редности и нередности, улесняване на коректора с изчистване на по-грубите правописни и стилистични неточности в изказа, а по възможност и синхронизиране на материалите от журналистите с предпечатната подготовка… Няма да изброявам всичко – не е съществено.

Важното е, че работата хич не ми допадна. Дотолкова бях изтощен от борби срещу редакционната политика и съответното охлаждане на междуличностните отношения, че последните три дни преди излизането ми в отпуска са ми като в мъгла, като остатък от някакъв сън – не точно кошмар, но нещо много подобно. А чак през отпуската – когато отпочинах при баба Мария и дядо Митко, и се надишах на чист въздух; и се наслушах на щурчета и лястовички; и се нагледах на слънце, пеперуди и светулки – имах възможността да си направя равносметката колко нещастен съм всъщност. Все пак, верен на принципите си да не се отказвам лесно от предизвикателствата, си наложих волята да направя усилия да харесам новата си работа.

Не се получи – насила хубост не става. Ето, още в първия работен ден след почивката се чувствам изцеден от непрестанно изправяне на чуждите грешки: фактологически абсурди, български текстове с английска граматика, произволно боравене с ненужни чуждици,  изискване „от  горе“ да прибягвам до двойни стандарти (едни за един журналист, различни за друг), та даже и да се самоцензурирам за собствените ми текстове.

„Не е приятно да изправяш чуждите грешки. Това е най-голямото нещастие.“

Абсолютно вярно, защото мразя „работата си“, която изобщо не ми е работа. Затова и сдадох поста, горе-долу по начина и с думите, с които го прави Димитър Найчев в „Пътят към слънцето“. Сега отново съм „прост редактор“ и облекчението се усеща. Защото това ми е истинската работа – работата, която обичам. Не случайно Учителя е казвал и да заемаме най-малките постове.

Сега съм истински отговорен редактор, защото действително отговарям само за собствените си успехи или неуспехи като автор. А един месец бях безотговорен редактор, който се чудеше коя чужда грешка по-напред да оправя, преди накрая да получи упреци, че не е смогнал с всичко, не е приложил правилно двойните стандарти, не се съобразява с редакционната политика и дори има наглостта да я оспорва. Да не говорим за случаите, когато трябваше да науча, че било по-важно един текст да е „забавен“, отколкото фактологически верен. Слагам кавички на забавата, защото ставаше дума за своеволна атеистична пропаганда, гавра с паметта на светци и веселба с кастрацията на животни. Мно-о-ого летни теми, страшно настроение носят!

Друг извод от събитията през последните седмици е, че трябва да запазя темпото на работата по новата книга – „Пришествието на Ариман“. Разбира се – за сметка на сайта. Не мога да кажа, че съжалявам. Назрял е моментът да предложа един цялостен поглед върху ред неща, за да станат по-ясни. Сайтът има смисъл, но напоследък не съм в душевното разположение да ви занимавам с теми на парче, при това писани от разни автори.

Решението ми е правилно – така смятам, тъй като служебните „възходи“ и „падения“ се случиха точно по времето, преди да стигна до мястото, отредено за извращаването на езика – едно от условията за пришествието на Ариман. Случайно или не, покрай драмите ми като (без)отговорен редактор получих (бих казал: свише) необходимите насоки какво трябва да добавя към вече написаното. Ако нещата вървят все така, от злото и омразното в службата ще се роди една страхотна и много отговорна книга.

И ако е рекъл Господ начинанието ми да има успех, много (без)отговорни и главни редактори би трябвало да останат засрамени; а ако са и поне наполовина свестни хора, колкото ми се иска да вярвам, че са, би трябвало и да преосмислят възгледите си за живота и най-вече: за отговорността на професията.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Споделено: Обичам работата си – мразя работа, която не ми е работа"

  1. Албена  12.07.2011 г. | 20:51 ч.

    След чистия въздух, пеперудките и светулките човек не е вече така склонен към излишни самоизтезания. Дано да запазиш по-дълго хубавите спомени – поне лястовички имаме в изобилие над София. 🙂 Много обичам да ги гледам, особено привечер. Дори в момента над нас кръжат десетки (да не кажа стотици), цвърчат си волни и наистина са невероятно релаксираща гледка на фона на розовите облаци…

  2. Галин  12.07.2011 г. | 22:46 ч.

    Като прочетох статията се сетих за една друга статия на Калина Андролова.
    http://prnew.info/tag/kalina-androlova/

    Сетих се и за книгата “Алхимикът“на Паулу Коелю. Там той описва какво струва на човек да следва своята лична легенда.

  3. Стопанина  13.07.2011 г. | 00:25 ч.

    @Галин

    Действително има сходства. Но все пак се разграничавам от госпожата, защото тя говори за „българския бизнесмен“, без да ме убеждава, че същото не е валидно за „икономистите“ от всяка част на планетата. Също така цитира Удроу Уилсън – един от най-противните филистери сред американските президенти.

    Не случайно Щайнер редовно го споменава и разглежда една от ключовите му предишни инкарнации. А специално върху цитата за селянина и демокрацията, даден от колежката, може да се напише елементарно оборване. Но няма да го направя – защото действително няма да е „забавно“ за читателя, а и не си струва усилието да си губя времето с поредните глупости.

    Нещо леко встрани от темата. Благодаря за тази публикация във форума. Любопитно ми е какъв импулс си имал, за да я пуснеш, но го направи точно когато стигнах до едно място в книгата, където цитатът за мислите пасна невероятно добре. Бях зациклил и някакъв вътрешен глас ме накара: „Разсей се малко, виж какво става с форума и сайта, а решението за края на главата ще си дойде само.“ Така и стана.

  4. kaiza  13.07.2011 г. | 13:22 ч.

    С нетърпение очаквам книгата!

  5. Галин  13.07.2011 г. | 18:14 ч.

    Така е – влиянието на Ариман върху икономистите от различните части на планетата ги кара доста да си приличат в своите действия.
    Но ми харесва, че тази жена мечтае за едни медии,които дават знание на хората и то със стремеж към духовното. /На мен би ми харесало да има поне едно печатно издание със статии, които виждаме тук за Щайнер и Дънов./Тя говори за смирението и преклонението като извор за знанието на една отворена душа. Това е предварителното условие за всяко духовно познание. Хубаво би било вътрешният път на такива хора да ги доведе до антропософията.
    Хората , които са въплътени днес и са свързали своят предрожденен живот с Михаил се делят на две групи. Едните са съзнателните Михаелити, а другите са несъзнателните Михаелити. Групата на съзнателните е по- малка от групата на несъзнателните. Последните се стремят към духовното прустройство на света, но за съжаление рядко имат възможност да достигнат до Духовната наука. Задачата на съзнателните Михаелити е да направят нужният мост за връзка с несъзнетелните. А това е един труден процес,но все пак семената му са засяти в Духовният свят.

    За посочената публикация причините мога да ги разгледам от две страни. От една страна исках да наблегна, че това което трябва да обединява хората за едно добро бъдеще в шестата епоха е Христовият импулс. А за да го разберем по- добре е нужно да имаме познание за жертвите на Христос.
    От друга страна се опитах да акцентирам върху духовните първопричини за разликата в светоусещането и душевността на отделните хора. Да кажа, че това е част от плана на Йеархиите за човека. Всеки има да внася нещо индивидуално, нещо уникално в духовното развитие на човечеството. Но знанието за тези дълбоки първопричини, може да помогне на членовете на духовно насочените групи ,а защо не и на всички интересуващи се хора да постигнат една хармония по между си.

  6. Балинов  13.07.2011 г. | 18:45 ч.

    Стопанино, задължително е за човек като теб да издири и прочете уникалната книга, незнайно как промушила се през ситото на соца (изд.1984)- „Принципът на Питър“ . Там постулатите са точно такива: в една йерархия ако си компетентен на поста си , те повишават на пост, за където може да се окаже, че не си компетентен или просто – че това не е „твоят пост“ , както при теб се е случило
    Това е така , защото на различното йерархично ниво се занимаваш с различни неща от тези, които си извършвал с радост и компетентно на стария си пост.
    Така една учителка ,която се справя отлично с дечурлигата, бъде повишена до директор на училището, може вече да не се справя така добре, тъй като за този пост са необходими съвсем други качества, защото ще си има работа със съвсем различни субекти . Ако не се справя добре като директор, тя остава на този си пост. Тоест – на нивото си на некомпетентност. Ако се справя – повишават я до инспектор и т.н.
    Затова не е задължително добрият работник да бъде и добър бригадир, добрият спортист да бъде добър треньор и т.н.
    (Както наший мозъчен донор Ицето Стоичков трябва да обиколи всичи отбори на света за да разбере , че като треньор е гола вода.Тоест – от ниво на компетентност минава на ниво на некомпетентност )
    Само бруталните кариеристи избират да останат на нивото си на некомпетентност. Умните си знаят мястото и не се изкушават да се издигат до ниво, където „няма да бъдат себе си „

  7. Стопанина  13.07.2011 г. | 19:40 ч.

    @ Балинов

    При мен не става дума за компетентност или че това не е „моя пост“. Три години съм работил като отговорен секретар (почти идентично на отговорния редактор), бил съм зам. глав. редактор, а и главен редактор на едно годишно издание. Макар да съм имал ядове, малко или много начинанията винаги са ми харесвали. И смятам, че винаги съм се справял много добре или поне прилично. Ако не беше така, бизнесмените нямаше да ме държат. Със сигурност не съм отличен за такава „отговорна“ работа, защото съм педантичен до степен на досадност и това понякога пречи на баланса между качеството на продукта и сроковете за създаването му. И когато се налага да жертвам качество заради срок, ме хваща нервата – понякога така ме тресе, че сам не мога да се понасям; а какво остава за околните?!

    Ако някой каже, че върши отлична работа в пресата, като балансира супер качество с изпълнени срокове, няма да му повярвам – това просто ще значи, че няма трезва самопреценка, каквато аз претендирам да имам за себе си. И ще значи още, че неговите критерии за високо качество са това, което аз наричам посредственост по моите критерии. Не казвам кой има верни критерии, защото те не са писани и не могат да се мерят с везна или линийка. Само казвам, че моите критерии са високи и докато ми е отредено да се занимавам с редакторска работа, няма да се изменят и няма да правя компромиси. Там, където има място за безпринципност и плаващи стандарти, няма място за моята компетенция.

    Достатъчно противно ми е, че често се налага да проституирам интелектуално в полза на рекламодатели, но винаги намирам начин така да извършвам услугите, че да не се чувствам като отрепка, а и будният читател да може да се ориентира, като чете между редовете. Останалите читатели почти не ме интересуват – на тях и в прав текст да им каже как стоят нещата в действителност, ще ти се озъбят насреща, че ги лъжеш. Казано инак, аз съм от „елитните“ и като такъв, правя само нещата, които ми е приятно да правя – извинявам се за вулгарната аналогия, но анален и групов не правя.

    Проблемът в конкретния случай, който съм описал, е, че имах компетентността за поста и желанието да го поема. Но с ръководството (бизнесмените и редакторите по-горе в йерархията) нямахме еднакви критерии за качество, забава, читава редакционна политика и дори за тематиката на изданието. С други думи – аз трябваше да се съобразявам с фактори, които противоречат на личните ми принципи, убиват желанието ми, лишават ме от каквато и да било свобода за самоинициатива и компетенстността ми се впряга за чужди интереси. Става дума за интереси, които дори не са в интерес или по тематиката на изданието.

    И няма нищо по-абсурдно от това, изведнъж да научавам, че съм „лош“, задето си върша работата качествено и отговорно. Много се надявам, че бизнесмените и главният редактор ще се освестят навреме. Ако не го направят, ще ги принудят обстоятелствата. Защото опитността и компетенстността ми са категорични, че ако читателите лепнат етикета „парцал“ на дадено издание, този етикет после трудно се маха, а понякога няма време за изчистване на името, защото марката умира. Но каквото и да стане, аз съм чист пред съвестта си, защото съм им казал, каквото трябва, и съм направил най-доброто, на което съм способен.

  8. Балинов  14.07.2011 г. | 14:28 ч.

    Много благодаря за отговора. Мисля, че си го казал прекрасно. (както винаги)
    В тая книжка , дето ти препоръчах има тема точно такава – „За една йерархия суперкомпетентността е по-вредна отколкото некомпетентността. Защото й пречи да се самосъхрани“
    Бизнесмените са хора , които успяват да се задълбочат само в правенето на пари. 🙂

  9. Христо  15.07.2011 г. | 11:13 ч.

    Хубава статия 🙂 Относно Ариман отдавна искам да споделя едни неща, но все се спирам. Преди сигурно две години след дълго мислене по въпроса ми се присъни кой е той. В съня ми инкарнираният Ариман беше човек, който не очаквах да е. Няма да кажа кой видях за да не заблуждавам никого, ако не е вярно. Само ще кажа че всички сте го виждали по телевизията. Роден е в Америка. Дълго се чудех и мислех че сънят ми е просто илюзия. После намерих доста потвърьдения че наистина може да е той. За пример в книгата на Бойка Цветкова за Ванга има един пасаж, в който Ванга говори за антихриста и там се казва че той не самон е роден вече ами започва да влияе вече на много хора. Този разговор е воден мисля 1990. Книгата е написана по разговори, които са били записани на касетофон, така че имам основание да вярвам. Друго потвърждение намерих в една антропосовска публикация където се цитира Щайнер, който казал че инкарнацията на Ариман щяла да бъде средата на 20 век. После проверих числовият сбор на името му,после на рождената дата…. и все дава 6. Пак казвам така или иначе аз не съм сигурен че знам отговора на въпроса кой е той но имам позиция и то достигната по особен начин. Наскоро ми се присъни че той ще убие един президент ама какво значи това… Така или иначе който и да е той знам че той има успехи благодарение също на определени влияние на звездите,както и на числата и техните сборове. Едно от главните числа, използвани от него е 11. Според Дънов това число е най- нещастното за еврейте, но също и за другите е такова.За ден от седмицата използва главно петък…Това са мои наблюдения. И така просто исках да изкажа едно мнение:)

  10. Стопанина  15.07.2011 г. | 12:08 ч.

    За пример в книгата на Бойка Цветкова за Ванга има един пасаж, в който Ванга говори за антихриста и там се казва че той не самон е роден вече ами започва да влияе вече на много хора.

    Христо, това е пълно противоречие с казваното от Ванга за книгите на племенницата й Красимира Стоянова. Верните пасажи са в книгата на Стоянова – другите пишат небивалици или в най-добрия случай препредават „цитати“ от четвърта ръка.

    Друго потвърждение намерих в една антропосовска публикация където се цитира Щайнер, който казал че инкарнацията на Ариман щяла да бъде средата на 20 век.

    Проверявай „цитатите“. 🙂 Защото този не е верен и няма как Щайнер да е казвал такова нещо предвид десетките други неща, които казва за въплъщението на Ариман. Въплъщението на Ариман ще е чак сега, в третото хилядолетие. Ако вече е станало, Ариман всъщност ще е Ариманчо – малко дете, което тепърва ще расте и за което тепърва ще чуваме. Според мен не е въплътен.

    А понеже при моите окултни упражнения съм го виждал как ще изглежда като човек, мога да ти гарантирам, че не го дават по телевизията. Но ако го видя, веднага ще го позная, дори в момента да е малко дете. Мисля, че много хора ще усетят нещо още като го видят – не само защото има нещо отличително в него (в горната половина на лицето, което няма да назова), а ще уловят нередното (неестественото) с интуицията си.

  11. Христо  15.07.2011 г. | 12:53 ч.

    Нито мога да отрека това което ми написа, нито мога да потвърдя това което аз написах. Просто исках да споделя едно мнение 🙂
    Когато имаш „видения“ или такива опитности вглеждай се дали тези които виждаш носят ръкавици. Ако носят – не им вярвай. Това са съвети от Дънов. Той казва че падналите духове са много добри в преструването. Приемат всякакви образи единственото, което крият с ръкавици и обувки са краката и ръцете. Те са им деформирани, понеже нямат добродетели. Това съм го чел в книгата: Изгревът на Бялото Братство пее и свири,учи и живее том 7. Лек ден 🙂

  12. Литл Монстер  17.07.2011 г. | 02:40 ч.

    До Христо: Може би искаш да кажеш, че числото 11 е сложно и трудно, но не ми се вярва Дънов да го определи за нещастно. И нека не забравяме все пак, че за евреите е цяло и огромно нещастие дори само да си избършат масата след вечеря!

  13. Литл Монстер  17.07.2011 г. | 02:51 ч.

    И още нещо! Уважаеми Стопанино, не Ви познавам, но бих искала да Ви попитам защо смятате са Ви повишили, така да се каже. Не мислите ли, че след като на тази „обикновена„ редакторска позиция се чувствате толкова добре, е необходимо малко преобразуване в живота Ви. Преобразуване – имам предвид – малко, така да се каже – да се „озорите“. Споменавам това, понеже и Дънов ни казва, че една от причините поради които ни се дават трудностите е да се „изправим„…Оххх. По принцип, никоя работа не е удоволствие – мисля – но, може би трябва да дадете време на това предизвикателно повишение и да издигнете себе си на по-високо ниво. Обикновено…утре имам дълъг полет. Но пак ще продължа, понеже имам неяо важно да поспоря с Вас, ако Ви е приятно и нямате нищо против. Освен това, във връзка с поправката на чужди грешки, за която споменавате. И това е доста относително описано, за неприятно Ваше задължение. Пак стана дълга мисълта и аргументацията ми. Сложно е и знам, че ще се съгласите с мен, след като чуете всичко. За съжаление, трябва да спя, за да летя след малко!

  14. Литл Монстер  17.07.2011 г. | 02:56 ч.

    Зависи грешките от кога и от кого са, знаете всичко е сложно, относително и далеч не бихме могли да сложим всеки случай под общия знаменател. Но някои подобни грешки – се налага да ги оправяте. Въпроса е какво удовлетворение Ви носи това! Не може само да наблюдаваме винаги. Неяснотите идват от стреса и претовареността ми. Но ще се изясним. Аз обикновено подкрепям прогреса на хората, като не трябва да се самозабравяме, особено към техническия такъв.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.