Вътрешен човек: Истината за парниковите газове и климата

(Преводна статия)

„В този материал авторът описва най-забележителните примери на моралните епидемии, които бяха предизвикани по една ли друга причина. Той показва и колко лесно се заблуждава широката публика, както и какви подражатели и колко безлични могат да са хората, увлечени в своите заблуди и престъпления“ – тези думи са на Чарлз Маккей в предговора на първото издание на „Невероятните заблуди и безумства на човечеството“.

Искам да разгледам една съвременна морална епидемия, а именно онзи възглед, според който покачващите се атмосферни концентрации на парникови газове (особено въглеродния диоксид) ще имат катастрофални последици за човечеството и планетата. „Климатичният кръстоносен поход“ се характеризира с инстински вярващи последователи, с нагаждачи, циници, алчни правителства, манипулатори от различен вид, дори с деца, въвлечени в кръстоносния поход – и всичко това е основано на една спорна наука с нейните подозрителни твърдения.

Аз съм непоколебим поддръжник на идеята за чиста околна среда. Трябва да сме бдителни, за да запазим земята, въздуха и водата си от истинско замърсяване, от радиоактивни частици, тежки метали и патогени. Но въглеродният диоксид (CO2) не е от замърсителите. Въглеродът е елементът на живота. Телата ни са направени от въглерод. Един обикновен човек издиша около килограм въглероден диоксид (най-простата химически стабилна молекула от въглерод в земната атмосфера) на ден. Преди индустриалната революция концентрацията на CO2 е била 270 частици на милион (чнм). В днешно време концентрацията е около 390 чнм, 0.039 процента от всички молекули в атмосферата и по-малко от процент от частиците в дъха ни. Геоложките данни показват, че преди близо 50 милиона години (кратък момент от дългата история на живота на Земята) равнищата на CO2 са били хиляди частици на милион, много по-голяма стойност от сегашната. А тогава животът е процъфтявал в изобилие.

Сега Агенцията за защита на околната среда (Environmental Protection Agency) иска да регулира въглеродния диоксид в атмосферата, като го обяви за „замърсител“. Според речника ми (Webster’s New Collegiate Dictionary), да замърсяваш,  означава „да създаваш или да помагаш за създаването на мръсотия, да заразяваш, оскверняваш, профанизираш“. Значи, като дишаме, правим въздуха мръсен, заразяваме го и го оскверняваме? Правят се опити и да се поправи остарялото, тясно определение на „замърсяване“. Например настоящата статия в Уикипедия за „замърсяване на въздуха“ настоява, че замърсяването включва: „въглеродния диоксид (CO2) – безцветен, без миризма, нетоксичен парников газ, свързан с морското окисляване; отделян чрез горене, чрез производство на цимент и дишане“. (Бел. пр. – Става въпрос за английската версия на статията; но българският ? вариант е с идентично съдържание по отношение на „замърсителите“).

Що се отнася до зелените растения, въглеродният диоксид е не замърсител, а част от, образно казано, техния насъщен хляб – наред с водата, слънчевата светлина, азота и други съществени елементи. Повечето зелени растения са еволюирали при нива на CO2 от няколко хиляди чнм – много пъти по-високи нива от сегашните. Растенията виреят по-успешно и имат повече цвят и плод при високи нива. Управителите на комерсиални парници разбират това и изкуствено увеличават концентрацията в техните парници до над 1000 чнм.

Твърди се, че Уолис Симпсън – жената, заради която Едуард VIII се отказва от британския трон – е казала: „Една жена не може да бъде прекалено богата или прекалено слаба“. Но в действителност можеш да имаш предостатъчно или прекалено малко от нещо хубаво. Дали трябва да сме доволни или притеснени заради увеличените нива на CO2 – това зависи и от количествените суми, а не само от качествените съображения.

Колко близо до горния или долния лимит за въглероден диоксид е сегашният състав на атмосферата? Дали не сме имали оптималната концентрация в преиндустриалните нива от 270 чнм? Докато четем всички онези спиращи дъха новини за „въглеродното замърсяване“ и призивите за ограничаване на нашата „въглеродна тежест“, човек би си помислил, че Земята не може да има прекалено малко въглероден диоксид. По същия начин Симпсън е вярвала, че една жена не може да бъде прекалено слаба – едно наивно мнение, като имаме предвид тъжната анорексията на много млади дами. Дискутират се различни гео-инженерни схеми за пречистването на въздуха от въглероден диоксид и очистването на атмосферата от „замърсителя“. Няма долен лимит на CO2 за човешките същества, но има такъв за човешкия (начин на) живот. Ще бъдем съвършено здрави и в един свят с малка или никаква концентрация на CO2 в атмосферата, но няма да има нищо за храна и ще се натъкнем на други „дребни неудобства“, защото повечето растения спират да виреят, ако равнищата на CO2 паднат значително под 150 чнм. Ако искаме да се храним и обличаме с продукти, създадени от зелените растения, се налага да приемем, че всъщност е възможно въглеродният диоксид да бъде и твърде малко.

Минималната допустима стойност (на CO2) за растенията не е чак толкова по-малко от тази в пред-индустриалната епоха – 270 чнм. Възможно е да се окаже, че това число (270) не е било достатъчно и че сегашните равнища всъщност са по-приемливи. И определено бихме имали по-висок стандарт на живот с още по-големи стойности. Има данни, че калифорнийските портокалови насаждения са около 30 процента по-продуктивни сега, отколкото са били преди 150 години – това се дължи на увеличението на CO2 в атмосферата.

Макар хората и много животни да живеят добре и без никакъв въглероден диоксид във въздуха, все пак има горна граница на търпимост. Вдишването на въздух с концентрация (на CO2) от няколко процента, подобна на концентрацията на въздуха, която издишваме, спъва обмяната на CO2 между кръвта и газовете в белия дроб. Както НАСА (за астронавтите), така и ВМС на САЩ (за подводничарите) са извършили обширни изследвания на човешката поносимост към въглероден диоксид. В резултат американските ВМС (Военноморските сили) препоръчват горна гранива от 8000 чнм за 90-дневно пътуване (круиз), а НАСА препоръчва горна граница от 5000 чнм за хилядодневна мисия. И двете организации приемат общо налягане от една атмосфера. По-високи нива са допустими при мисии от само няколко дни.

Заключението е, че атмосферните нива на въглероден диоксид трябва да са над 150 чнм, за да избегнем увреждането на зелените растения, и под 5000 чнм, за да избегнем вредата при хората. Това е един голям диапазон, а нашата атмосфера определено е много по-близо до долната граница на диапазона, отколкото до горната. Сегашното темпо на изгаряне на изкопаеми горива добавя приблизително 2 чнм на година към атмосферата, така че би отнело 300 години, докато сегашните нива се покачат до 1000 чнм. А все пак 1000 чнм е много по-малко от това, което биха предпочели растенията, като също така е много по-малко от допустимия горен лимит, посочен от НАСА и ВМС за хората.

И все пак има остри призиви за незабавното прекратяване на покачването в нивата на въглероден диоксид и намалянето на сегашното равнище. Както беше обсъдено, животните дори не биха забелязали удвояване на въглеродния диоксид, а растенията биха му се зарадвали много. Предполагаемата причина за ограничаването му е спирането на глобалното затопляне –  но след като предреченото затопляне не се осъществи в толкова големи мащаби, както прогнозираха компютърните модели, сега искат да спираме климатичните промени. Промяната на климата досега беше смущаващо спокойна, затова вече се изтъква друга причина за намаляването на въглеродния диоксид: спирането на хипотетичното увеличение на екстремни климатични събития, като урагани или торнада. Но това не е непременно логично. Честотата на екстремните случаи е или непроменена, или намаляла в последните 150 години, в които равнището на CO2 се е увеличило от 270 до 390 чнм.

Нека разгледам някои от проблемите, които предполагаемо са причинени от въглеродния диоксид. Повишените нива на CO2 са сочени за причинители на наводненията в градовете, сушата, тропическите болести в Аляска и т.н., дори и епидемията от бъбречни камъни. Доскоро наистина имаше известно затопляне на планетата (което от 10 години не нараства – бел. Стопанина) и трябва да сме благодарни на Провидението за това. Защото без парниковото затопляне на въглеродния диоксид и неговите по-силни съдружници – водната пара и облаците, Земята щеше да е твърде студена, за да поддържа сегашното изобилие на живот.

Ако всички други елементи остават непроменени, въглеродният диоксид ще причини още затопляне. Въпросът е колко още затопляне и дали увеличените нива на CO2 и затоплянето ще бъдат полезни или вредни за планетата.

В същността си доводите са следните: нивата на въглероден диоксид са се увеличили от около 280 на 390 чнм през последните близо 150 години, а Земята се е затоплила с около 0.8 градуса по Целзий за същото това време. Следователно – затоплянето е заради CO2. Но взаимовръзката не е доказателство за причините. Петлите пеят всяка сутрин по изгрев, но това не означава, че те са причина за изгряването на Слънцето. Слънцето пак ще изгрее в понеделник, дори ако предишния ден изядете петлите за вечеря.

Имало е много периоди на затопляния и охлаждания в миналото, когато въглеродният диоксид не се е променял. Известен случай е средновековното затопляне, около 1000 г., когато викингите са създали селища в Гренландия (и все още е отговаряла на името си – Зелената земя), а англичаните са изнасяли вино. Този период е последван от една „малка ледена епоха“, когато реката Темза често замръзвала през зимата. Няма данни за значително увеличение в количествата CO2 през средновековния период, нито пък има данни за значително занижаване по време на последвалия студен период. Документираните вълни на глад с милиони жертви настъпват по време на студения период, защото лошото време убивало посевите. От края на тази малка ледена епоха досега (с известни прекъсвания) Земята се затопля и съответно качеството на човешкия живот се е подобрило.

Рядък случай на удачна взаимовръзка между нивата на CO2 и температурата осигуряват ледникови проби, показващи циклите на ледникови и междуледникови периоди за последните милион години. Но тези данни показват, че промените в температурата предшестват промените в равнищата на CO2, следователно промяната в нивата въглероден диоксид в атмосферата е ефект от промяната в температурата. Това е станало вероятно заради повишеното отделяне на CO2 от затоплящите се океани и обратния ефект, когато са се охлаждали.

За последно континенталните ледени шапки са започнали да се топят преди около 20 000 години. По време на Големия студ (Късен Дриас) преди около 12 000 години Земята драстично се изстудява и после затопля в рамките на 10 градуса по Целзий за 50 години.

Климатът на Земята винаги се е променял. Сегашното затопляне изобщо не е нещо необикновено за критериите на геоложката история, а и вероятно е от полза за биосферата. В действителност има незначителна връзка между изчислените стойности на CO2 и температурата на Земята за последните 550 милиона години (период Фанерозой). Ясно е, че няколко фактора влияят на земната температура. И въпреки че CO2 е един от тези фактори, той рядко е доминиращият. Другите фактори не са добре проучени. Приемливи кандидати са спонтанните изменения на сложни течения в океаните и атмосферата – вероятно под влияние на континенталните плочи; вулканите, вариациите на земните орбитални параметри (елипсовидност, ос на въртене, и т.н.), сблъсъци с комети и астероиди, промени в активността на Слънцето (не само забележимото излъчване, но и количеството ултравиолетова светлина, както и слънчевият вятър с магнитното си поле), вариации при космическите лъчи (водещи до променливост в облачността), и други причини.

Данните за една малка ледена епоха и период на глобално затопляне през Средновековието  създаваха неудобство за средите, които имат интерес от истерията покрай глобалното затопляне. Това е така, защото тези епохи показват, че сегашното затопляне е почти същото като предишните затопляния и застудявания (които не са имали нищо общо с индустриалната революция и изгарянето на изкопаеми горива). Организацията, натоварена с производство на научни данни в подкрепа на кръстоносния поход срещу климатичните промени, а именно IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change; същата организация през 2007 г. печели Нобелова награда за мир съвместно с Ал Гор – бел. прев.), накрая намира разрешение. Те пренаписват климатичната история за последните 1000 години със знаменитата температурна реконструкция във вид на „стик за хокей“.

Първият доклад на IPCC, публикуван в 1990 г., показва много ясно средновековния период на затопляне и малката ледникова епоха. А в доклада от 2001 г. е публикувана графика, претендираща да показва средната температура на Земята от 1000 г. насам. Още по-краен вариант на графиката „хокеен стик“ краси корицата на петдесетия годишен отчет на Световната метеорологична огранизация към ООН. За изненада на хората, знаещи за убедителните доказателства за споменатите периоди на затопляне и застудяване, графиката показва почти непроменлива температура от 1000 г. до около преди 150 години, където температурата започва рязко да се покачва като острието на хокеен стик. Заключението от отчета е, че това е в резултат на антропогенния „замърсител“ CO2.

Прословутата графика „Хокеен стик“

Това своеобразно damnatio memoriae (лат: пълно заличаване на данни за съществуването на събитие или личност) на неудобни факти, просто зачеркнати от доклада от 2001 г. на IPCC, е точно като заличаването на Троцки и Ежов от фотографиите на Сталин в късните години на диктаторския му режим. Нямаше обяснение защо и двата периода (на затопляне и застудяване), ясно показани в доклада от 1990 г., просто бяха „забравени“ 11 години по-късно.

IPCC и поддръжниците, които я издигнаха на пиедестал, направиха всичко по силите си, за да полуляризират „хокейния стик“. Но както Джон Адамс отбелязва: „Фактите са упорити нещица. И каквито и да са нашите желания, склонности или повели на страстите, те не могат да изменят състоянието на фактите и доказателствата“. Хокейната крива привлича вниманието на двама канадци – Стив Макинтайър, минен консултант, и научния статистик Рос Макитрик. След като изследват по-внимателно оригиналните данни (много от които са дендрохронологически), както и анализа, довел до хокейния стик, те стават все по-объркани. Усилената, удивително детайлна и упорита работа на двамата в продължение на години постоянно беше възпрепятствана – особено в опитите им да получат автентични данни и модели за анализ на данните. Резултатите обаче сочат, че хокейният стик не се потвърждава от реалните данни. Отлична и скорошна историческа справка върху темата е книгата The Hockey Stick Illusion („Илюзията Хокеен стик“) на А. Монтфорд.

Беше някъде по времето на конференцията за климата в Копенхаген през есента на 2009 г., когато пропагандаторите на глобалното затопляне се изправиха пред нов проблем. На руски сървър беше качено огромно количество писма и други файлове от компютрите на CRU (Climate Research Unit; Център за изучаване на климата) на Университета на Източна Англия. Сред файловете имаше имейли между членове на силовата структура на климатичния поход –   наричани за краткост „отборът“. Тези файлове бяха, или поне би трябвало, доста смущаващи за техните податели и получатели. Утвърден учен от CRU например пише: „Послепис: Няколко човека ме притискат да издам (бел. прев. – разбира се в смисъл на поверителна информация на външни лица, които да сверят доколко е „правилна“) станционните данни за температурата. Не ми казвайте, че във Великобритания има свобода на информацията.“

Обичаен начин да поддържаш научна последователност е чрез рецензии, чрез анонимната оценка на научен труд от квалифицирани, конкуриращи се учени преди публикуване на труда. При една отговорна рецензия е възможно авторите да бъдат задължени да направят съществени ревизии, за да поправят пропуски в познанията или методологията си – като това става преди издаването на техния труд. Но методът с рецензиите се проваля с гръм и трясък в научните среди на климатологията. Алармистите за климата притежават нещо като първоначалното въздушно превъзходство на Кадафи над зле организираните му противници в Либия.

Замислете се над този коментар на един сред най-уважаваните лидери на IPCC (от имейлите на CRU): „Не ги виждам тези трудове в следващия доклад на IPCC. Аз и Кевин някак ще ги отстраним – дори и ако трябва да определим каква е литературата за рецензиране“. Вижте и този имейл на CRU, коментиращ научно списание, извършило смъртния грях да публикува един от еретичните трудове: „Мисля, че трябва да спрем да разглеждаме Climate Research като легитимен рецензионен журнал. Може би трябва да насърчим колегите в общността на климатичното изследване да спрат да пишат за списанието, както и да не цитират негови публикации“. Рецензирането в климатичните среди означава, че „отборът“ препоръчва публикациите на всеки измежду тях, като се опитва да избегне публикуването на всичко извън официалната линия.

Джеймс Мадисън (четвъртият президент на САЩ) ни припомня във „Федералистките документи“, че „никой не може да е съдия на процес срещу себе си, защото неговият интерес определено ще повлияе на оценката му, а не е невероятно и да се допусне, че ще поквари честността му. Със същото, дори още по-силно основание, група хора не могат да са едновременно съдии и страна в даден спор“. Мадисън развива наблюденията си, след като забелязва, че колкото по-малко е едно общество, толкова по-вероятно е едни и същи лица да се явяват съдии и страна в дадени отношения.

Нека обобщя основните проблеми, с които се натъквам аз – един учен, работещ по специалността си, който има по-добра подготовка от повечето в областта на физиката и климата. Въглеродният диоксид наистина е парников газ и стига другите елементи да са непроменливи величини, увеличението му в атмосферата чрез изгаряне на въглища, нефт и природен газ умерено ще увеличи температурата по земната повърхност. Ако другите елементи са постоянни, удвояването на концентрацията на CO2 – от сегашните 390 чнм на 780 чнм – директно ще доведе до затопляне с около градус по Целзий. Със сегашното темпо на увеличение на CO2 в атмосферата – около 2 чнм за година – ще са нужни около 195 години, за да се постигне това удвояване. Комбинацията от малко по-топла Земя и повече въглероден диоксид значително ще увеличат производството на храна, дървесина, фибри и други продукти от зелени растения, следователно увеличението ще е полезно за планетата, като спокойно ще надделее над всякакви негативни ефекти. Предполагаемите бедствия, като ускореното покачване на морското равнище, окисляването на океаните, по-крайният климат, тропическите болести в близост до полюсите и т.н. – всички те са извънредно преувеличени.

„Ограничаването на вредния газ“ и усилията, които са предложени в името на тази цел, ще напълнят джобовете на малцина привилегировани с добри политически връзки – за сметка на огромното мнозинство от човечеството, включително и особено на бедните и жителите на развиващите се страни. Тези усилия имат почти нулев ефект за температурата на Земята. Наскорошният експеримент в Испания със зелена енергия унищожи много повече от заварените професии, отколкото бяха новите професии в тази област – това едва не доведе до банкрут на страната.

Зловещите предупреждения, тиражирани от алармистите за ефектите от удвояването на въглеродния диоксид, се базират на компютърни модели. Тези симулации допускат, че директният затоплящ ефект на CO2 се подсилва многократно от „вторичните фактори“, предизвиквани от CO2 – например промените във водната пара и облаците, които предполагаемо ще допринесат много повече за парниковото затопляне от самото повишаване на CO2. Но има реални данни, получени при непосредствени наблюдения, които показват, че тези вторични фактори са незначителни и дори могат да са с обратен ефект. Компютърните модели не са в добър синхрон с резултатите от наблюденията – колкото и да изглежда, че се вписват добре в покачването на температурата за последните 150 години.

В действителност компютърните програми, които произвеждат модели за промяна на климата, са „настроени“ да изкарват желания резултат. Стойността на различни параметри, като облаци и концентрация на антропогенни аерозоли, са нагласени да бъдат най-подходящите (разбирайте удобни) при наблюдение. И вероятно отчасти на това се дължи фактът, че те са неуспешни в предричането на климата, дори за кратки периоди от по 15 години. Всъщност реалните стойности на повечето параметри и начините, по които влияят на климата, в повечето случаи са твърде слабо познати, за да дават достатъчно точни данни за компютърни прогнози. По моя преценка, както и на много други учени, запознати тези въпроси, основният проблем на компютърните модели е тяхното отношение към облаците – промените в облаците вероятно имат много по-голям ефект върху температурата на планетата, отколкото промените в нивата на CO2.

Какво друго, освен пристрастието към предварително зададен резултат, не е наред с науката? Научният прогрес се дължи на взаимодействието между теорията и фактическото наблюдение. Теорията обяснява наблюдаваното и прави прогнози какво ще бъде наблюдавано в бъдеще. Наблюденията закотвят разбиранията ни и изчистват неработещите теории. Това е научният метод в последните повече от триста години. Възходът на компютрите в последно време направи възможно друг вид изследване: компютърно-симулирани модели. Правилно използвани, тези модели могат да усилят и да ускорят научния напредък. Но те нямат за цел да изместват теорията и наблюденията, нито да служат сами по себе си като авторитет. Знаем, че компютрите редовно се провалят в икономическите модели. Всички предложения за регулации, които биха имали толкова значително въздействие за икономическото бъдеще на хората, се базират на компютърни модели – толкова сложни и объркани, че са необходими много серии от опити, преди да получим „що-годе приблизителен“ отговор по даден въпрос. И все пак моделите се провалят и в най-простите научни прогнози. Дори нямаме теория за това, колко прецизни би трябвало да бъдат тези компютърни модели.

Има много честни и трудолюбиви учени, които са се посветили на  климата и опитват да разберат ефектите от въглеродния диоксид, но тяхната работа е под подозрение заради скандала „Хокеен стик“ и много други преувеличения отностно вредата от увеличението на CO2. Какво промени науката за климата от една обикновена интелектуална дисциплина в област с толкова много противоречия?

Основен проблем е намесването на политиката, болните амбиции, алчността, както и нуждата от справедлива кауза (явно вродена човешка черта) в областта на климатичната наука. Какво по-добро дело от спасяването на планетата? Особено ако в същото време се сдобиеш с щедро и дългосрочно финансиране. Климатичните изследователи и институти могат да се възползват от огромни количества средства, отпускани от някои правителства и заможни фондации.

Финансирането на климатични изследвания е на второ място, като по-приоритетно е единствено това на биологическите разработки. Огромно академично влияние, награди, достъп до почетни общества, сдружения и бонификации – те се дават на тези изследователи, които дават резултати за „спасението на Земята“. Всеки ден четем за някой истински или измислен природен или екологичен ефект, „доказано“ произтичащ от глобалното затопляне. Сборът от такива предявени ефекти вече е трицифрено число, като за всеки от тях се твърди, че е следствие от затоплянето с по-малко от градус по Целзий през последния век. Правителствени субсидии, гарантиране на заеми и загрижени клиенти се пренасочват към зелените компании. Постъпленията от т.нар. въглероден данък се вливат в хазните на властите. Великият Пушкин пише в повестта си „Дубровски“: „Ако има корито, ще се намерят и свине“ (свободен превод). Всяко съмнение относно апокалиптичните сценарии на алармистите може да доведе до премахването на много корита.

Какво да кажем за хората, които се съмняват в научните основания на тези твърдения? Или за тези, които просто не харесват злоупотребите с научните методи? Публикациите с резултати, противоположни на тези в популярните списания, са изключение. Редките еретични статии са резултат от неизбежен, проточен сблъсък с тези, които подкрепят догмата и които имат в ръцете си везните на рецензентвото. Както беше споменато, знаем от Климатгейт и имейлите на IPCC, че отборът е заговорничил да предотврати издаването на „вражески“ материали, като даже е имало разговори за отстраняването на редактор, който, изглежда, е бил склонен да приема такива неудобни публикации.

Мотивите на скептиците са публично поставяни под съмнение; редовно се използват очернящи наименования в медиите и блоговете. А сега виждаме и опити да се използват същите тактики, които Големият брат прилага на героя-скептик Уинстън Смит в „1984“ на Оруел. През 2009 г. беше проведена конференция на „екопсихолози“ в Университета на Западна Англия, за да обсъдят очевидните психологични проблеми на тези, които не се придържат към догмата за глобалното затопляне. Основанието на тези психолози беше, че учени и членове на обществото, които изразяват обективно съмнение относно пропагандирания възглед за глобалното затопляне, страдат от вид психично заболяване. Знаем от съветския опит, че една общност лесно може да обяви дисидентите за душевно побъркани и да действа срещу тях по съответния начин.

Ръководствата на повечето научни общества ентусиазирано се включиха в групата на алармистите. Това не е изненадващо, след като много правителства, цели държави, а и фондации, щедро финансират тези, които подсилват желания от тях резултат – под претекста за спасяване на планетата. Известни частни корпорации също са намесени – това са тези, които имат какво да спечелят от гласуваните правомощия. А има и финансови институции, които усилено инвестират в „зелени технологии“, оправдаването на които ще изчезне в момента, когато стане широко известно, че глобалното затопляне изобщо не е проблем. Знае се за връзки и движения на хора, ангажирани в правителства, научни общества и частната индустрия – всички те имат общата цел да влияят на резултите от поредица програми и инвестиции, подкрепени от предполагаемата заплаха, наречена глобално затопляне.

Собственият ми синдикат, APS (American Physical Society, Американско общество на физиците) е добър пример, но едва ли е най-лошият. В изявление на съвета на APS от 18 ноември 2007 г. се казва: „Доказателствата са безспорни: Има глобално затопляне. Ако не се вземат мерки за неговото намаляване, има вероятност от сериозни разриви във физическата и екологичната система на Земята, в социалните системи, в сигурността и човешкото здраве. Трябва да намалим емисиите на парникови газове, като започнем още сега.“ Това е доста силен език за физици, за които някога скептицизмът спрямо доказателства се смяташе за добродетел и за които нищо не беше безспорно.

През есента на 2009 г. една петиция, организирана от Роджър Коен (члена на Американското общество на физиците) и съдържащо подписите на стотици изявени членове на APS, беше връчено на ръководството на APS с изискване поне наистина неловката дума „безспорни“ да бъде извадена от изявлението. Реакцията на ръководството беше да заплаши подписалите се, докато неохотно назначи комитет, зает с обмисляне на предложението. Беше точно като това (правния абсурд), срещу което Джеймс Мадисън някога е писал. Комитетът включваше членове, чиито кариери зависеха от алармистите, а предвидимият резултат беше, че нито една дума не беше променена. Колкото и лоши да бяха действията на APS, те бяха далеч по-добри от тези на други научни общности, които отказаха дори да преосмислят крайни изявления относно климата.

Ситуацията е още по-печална за широката общественост, която е подхранвана с постоянен пропаганден поток от специалисти по околната среда – в масмедиите и добре финансирани алармистки блогове. Досущ служителите в Оруелското Министерство на истината на „1984“, с мотото си „Невежеството е сила“ редица членове на медиите чинно и безкритично прокарват партийната линия на климатичния поход.

Все пак ситуацията бавно се подобрява. Скептиците са многобройни и по-добре организирани отпреди. В някои случаи бивши изтъкнати поддръжници публично и смело проговориха срещу догмата и нейното ядро от проповедници. Самата IPCC попадна под строга критика от установената международна наука заради сериите от странни грешки и скандали. Под натиска на дисидентска група членове Британското кралско научно дружество реши значимо да смекчи предишната си радикална алармистка позиция. И може би най-важно от всичко, общественият скептицизъм нарасна значително, а с него дойде и значителен спад в подкрепа на алармисткия опит да се завземе контрол над „замърсителя“ CO2.

Започнах с цитат от предговора на първото издание на „Невероятните заблуди и безумства на човечеството“ от Маккей, а си струва да припомня и откъс от предговора на второто издание: „Хората, както сполучливо е отбелязано, мислят стадно; вижда се, че полудяват на стада, докато възвръщането на разума става бавно и поединично.“

Ако опитваче да съхраним сътворения свят, не трябва да се концентрираме върху въглеродния диоксид. Вместо това, трябва да се насочим към проблеми като пораженията върху локални терени и водни пътища от надземното минно дело, неадекаватното възстановяване, рисковете за миньорите, както и изхвърлянето на реални замърсители и отрови, като живак, други тежки метали и органични канцерогени. Много от потенциалните вреди от въгледобива могат да се премахнат, да речем, чрез изисквания земята да бъде възстановявана до състояние най-малко като предишното, а за предпочитане дори по-добро от това, преди да започне добивът.

Животът представлява взимане на решения, а решенията изискват и компромиси. Можем да изберем да популяризираме инвестирането в технологии, които ще работят върху реални проблеми, или в научни изследвания, които ще ни помогнат да се справяме по-успешно с истинските проблеми. Или можем да се озовем по средата на поход, целящ да потуши използването на енергия, икономическия растеж и ползите, идващи от натрупването на национално благосъстояние.

* * *

Автор: Уилям Хапър, професор по физика в Принстънския университет

Превод: Тихомир

Източник: First Things, 2011

Споделете публикацията

Google1

За Григор Самуилов

Автор, коментатор и преводач на статии и обзорни материали в областта а политиката, банкерството, науката, религията и образованието.

Всички публикации

2 коментара за "Вътрешен човек: Истината за парниковите газове и климата"

  1. Тим  21.06.2011 г. | 12:27 ч.

    Като по поръчка от Dnes.bg пуснаха 2 статии в последните 48 часа за мнимия замърсител CO2:

    И залесяването не ни спасява от глобалното затопляне – http://www.dnes.bg/index/2011/06/21/i-zalesiavaneto-ne-ni-spasiava-ot-globalnoto-zatopliane.121890

    Симптоми за масово измиране в океаните – http://www.dnes.bg/world/2011/06/20/simptomi-za-masovo-izmirane-v-okeanite.121877

    Нещата звучат наистина абсурдно, съпоставени с материала на У. Хапър. Особено в първата статия – какви са тези прогнози за следващите 50 години, като дори за 5 години напред не могат да изкарат читава, валидна и доближаваща се до реалността оценка?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.