Беинса Дуно: Цитати за греха и грешките – първа част

Два вида грях съществуват в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен и да следи на кой от двата вида грях ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са й дали известна цена. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 292-293)

Грехът е нещо странно, чуждо за душата. Той представлява груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото Съзнание. То ще работи върху нея хиляди години, за да я организира. Като материя тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно не се пълнете с материята на греха и на злото, за да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 183)

Докато живеете в човешкия порядък, все ще направите някоя грешка. Влезете ли в Божествения Порядък, там не съществуват грешки. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 276)

Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство – в другите царства няма грях. Грях има само в човешкото царство и всички същества, които са пряко или косвено свързани с хората, са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други грешни същества няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не Го разбират и мислят, че целият свят е обърнат наопаки. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, IV серия (1921-22), София 1922, с. 107

Всичко, което Бог е създал, е ценно. Не се противете на Божествения Порядък. Друг е въпросът, ако се натъкнете на човешкия порядък. Дойдете ли до Божествения Свят, там не се позволява да влезе човек с обувки, с немити ръце и крака, с нечисти дрехи. Ще измиете лицето, ръцете и краката си три пъти; ще облечете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влезете в Божествения Свят. Ще внесете в ума си чисти, светли мисли, в сърцето си чисти, благородни чувства и така ще влезете в Божествения Свят. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 67-68)

Казват, че грешките на хората се дължат на недоимък в техния живот. Не, те се дължат на голямо изобилие. Само активният, енергичният може да греши. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 163)

За направени грешки не плачи – изправяй грешките си и мисли. Радвай се за всяка направена грешка, защото имаш възможност да я изправиш и да познаеш силата си. […] На какво се дължат грешките? На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка грешка се крие една велика мисъл. Щом разберете грешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй че всяка грешка води към добро. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 330-331)

Грешките, които вие правите, са допуснати. Може да направите хиляда грешки, 10 хиляди, 20 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона, 100 милиона грешки – те ще ви се простят. Изправете грешките си, понеже при изправянето им вие ще придобиете богатство. Ако изправите 100 милиона грешки, вие ще бъдете един гений в света – гении са онези, които поправят 100 милиона грешки. Онези, които поправят 10 милиона, са талантливи. А онези, които поправят около 100 грешки, са обикновени хора. Обикновените поправят стотина грешки, талантливите десет милиона, гениите сто милиона, а светиите сто милиарда. Сега казвам: Силата ви е в това. Считайте поправянето на една грешка за една възможност, това е едно благо за този, който разбира. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, Лекции пред ООК, год. XVI, 1936-37)

Вие казвате: «Аз не съм най-големия грешник!» Аз бих желал да срещна между вас най-големия грешник. Аз бих желал да срещна и най-големия праведник. По средата хората не ме интересуват. Големият грешник по-лесно може да се изправи, отколкото малките грешници. Човек с малки прегрешения много мъчно може да изправиш. И човек с много големи добродетели също много мъчно може да внесеш в Царството Божие – човек с най-малките добродетели лесно може да влезе. (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред ООК, год. XVI, 1936-37)

Казвате: «Ние сме грешни.» За кои „ние“ говорите? Ако под „ние“ разбирате всички хора, прави сте. Според Писанието няма праведни хора в света. Това се отнася до онези, които не познават Бога. Който е извън греха, той е познал Бога. Той не може де се постави под общ знаменател с другите. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII, 1932-33)

Човек, който греши, не е слаб – той е силен човек. Който не греши е по-слаб. (ЦЯЛОТО И ЧАСТИТЕ, Лекции пред ООК, год. XVI, 1936-37)

Аз говоря за изправимите грешки. На Земята грешките се изправят лесно – една грешка за една минута. В онзи свят обаче една грешка се изправя за 200 години. Там порядъкът е съвсем друг, там 200 години не представляват нищо. Затова именно Земята е място за изправяне на грешките. Дето и да е, на Земята или на оня свят, грешките трябва да се изправят. Ако не се изправят, ще носите последствията им. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 47-48)

Има големи и малки грешки, но и едните, и другите трябва да се изправят. И на оня свят хората се мъчат както и на този. […] И тъй, изучавайте Божията Мъдрост. Как? Като изправяте грешките си. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948,  с. 48)

Какво е разкаяние? Да видя своите грешки, това не значи да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат грешките на близките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите грешки и да ги изправи. Щом ги изправи, той става радостен. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том II, София 1944, с. 47)

Грешките са богатство за човека. Никой не трябва да съжалява, че е направил грешка. Който прави грешки, печели веднъж; който ги изправя – печели два пъти. Който прави грешки, губи веднъж; който не ги изправя – губи два пъти. Изправяйте грешките си. Бог не ви е изпратил в света да съдите. Той ви е изпратил да изправите малките грешки: езикът ви да стане мек, обонянието да стане силно – да усещате най-нежното ухание; слухът ви да стане чувствителен – да схваща и най-фините трептения, най-чистите тонове на справедливостта. (Ibid., с. 48)

Бог е допуснал противоречията, за да се изправят хората. Грешките се изправят само на Земята. Ето защо, когато някой ангел иска да изправи някоя своя грешка, той слиза на Земята в човешка форма. Щом изправи грешката си, отново се връща на Небето и заема мястото си между ангелите. Много ангели има на Земята, дошли да изправят грешките си. И вие сте дошли на Земята да изправяте грешките си и да се научите да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 77)

Има нещо приятно в греха, затова човек прави грешки и престъпления. Ако не беше така, той никога нямаше да греши. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 264)

Когато говоря за нечистото, никого не съдя. Естествено е, че който е слязъл на Земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облечеш – ще съблечеш работната си дреха и ще облечеш чиста. Кога? Когато свършиш работата си. Не можеш да очакваш ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли нещо лошо в мазолите? Мазолите показват, че човек работи. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 140)

Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората седи мисълта какво те не са постъпили както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи: грехът представлява някакво отклонение от Божия Закон, някакво престъпление по отношение на него. Вън от тялото, ума и сърцето на човека обаче престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще престъпи Божия Закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини Законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал дето не трябва, когато той няма очи? (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 293-294)

Силата, величието на човека се състои в това, след като има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт – благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. (Ibid.)

Грехът е в сърцата. Ако не дойде някой да мушне сърцето на човека, злото няма да излезе навън. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 105)

Грехът е резултат от неизпълнението на Волята Божия. Грехът съществува само на Земята, а не и на другите планети от Слънчевата система, понеже съществата там са високо устроени. (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 104)

Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 16)

Не изпъдиха човека от рая за това, че съгреши. Изпъдиха го заради непослушанието му. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Докато човек греши, той не може да разбере Божията Любов. Любовта носи Живот, а човекът на греха не може да разбере Живота. (НАШЕТО МЯСТО, Съборни беседи (1931), София 1932, с. 178)

Грехът е дреха, която човек доброволно е облякъл; глупостта е състояние, което човек доброволно си е наложил; насилието е състояние, към което човек доброволно се е стремял. Всичко отрицателно в човека е придобито от самия него, с негови собствени усилия – никой не му го е наложил отвън. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ, Съборни беседи (1931), том 3, София 1932)

Кога греши човек? Когато не знае да яде правилно. Грехът влиза в човека още при първата хапка, приета неправилно. Казва се, че Ева съгрешила, като яла от забранения плод. Казваш: «Без храна не може.» Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне, а като се намериш в затруднение, ще изядеш и човек. […] Начинът, по който се хранят съвременните хора, е за грешните. Праведните се хранят по друг начин. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 6-7)

Грехът произлиза от факта, че Божествената Любов не се проявява както трябва, вследствие на което става запушване, задръстване на нейните сили. Това задръстване е причина за всички грехове и престъпления, за всичко отрицателно в света. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, ХI серия, 1927-28)

Грехът се дължи на личните чувства у човека. А личните чувства представляват особен род космическа енергия, която, ако не се трансформира и разпредели между всички центрове на мозъка, причинява експлозия. Близо до центъра на личните чувства се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минат. От вас се иска да научите Закона за трансформиране на енергиите, за да ги отправяте от един мозъчен център към друг. Ще работите тъй, както работи природата – за всяко нещо тя има определено време. Когато разбере живота, човек съблюдава всички закони и правила на природата. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 9 ХI 1982)

Отде дойде грехът? Закон е: Само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание, власт, а не от безсилните, невежите същества. Затова именно съвременната наука и богословие са в противоречие помежду си. Науката не признава никакво грехопадение, никакъв грях; тя гледа на греха като на необходимост. Природата използва грешките като условие за човешкото развитие. Богословите пък търсят причината за греха в падането на ангелите. Според тях грехопадението е станало на Земята, поради което тя е минала през няколко катастрофи и крушения. След голямото грехопадение на човечеството станало нужда Земята отново да се пресъздаде. В Битието е казано: В началото Бог създаде Небето и законите. И Земята беше неустроена и пуста. Който е писал историята на Земята, не е искал да каже цялата Истина и премълчал. Земята е устроена според нас – каквито сме ние, такава е и тя. Но да оставим тези въпроси настрана. Те се отнасят до хора с високо съзнание, с широк ум, които разбират дълбокия им смисъл. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 219-220)

Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Някой може да ме запита: «Защо трябва да греша?» За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят. Дайте ми един човек, който не е грешен! Отде се пръкна грехът в Райската градина? Бог ги създаде така, че човек имаше възможност, имаше сила да направи един грях. Бог казва: «Направихте греха – идете да го поправите!» Като ги изпъди от Райската градина, им каза: «Поправете греха, и като го поправите, Аз ще ви приема.» Ние сме вън от рая, за да изправяме прегрешението и сега се разкайваме за това прегрешение. Преводът не е правилен. Ако аз бих превел Библията, ще кажа тъй: «Изпрати ги Господ навън, за да поправят грешката си и да се върнат в Райската градина.» Хубаво е, не е лошо – който разбира, все същият закон е. Тъй стои Великата Истина. Ние питаме: «Защо дойде грехът в света?» За да се покаже нашата сила. «А защо трябва да се разкайваме?» За да увеличим силата си – да бъдем два пъти по-силни. Животът е в двойната сила. Човек, който не е двойно силен, човек, който няма достатъчно сила да поправи своята грешка и да остане още сила за едно добро, е слаб човек. Тогава казвам на другите: «Браво, че си сгрешил, но ако не поправиш греха си, зле си направил.» Някой казва: «Ами защо да страдам?» Защото не си поправил греха си. Вие философствате и казвате: «Трябват условия.» А какви бяха условията в Райската градина, че накараха хората да грешат? (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Защо човек греши? Защото заспива често; тогава съзнанието му не е будно. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 261)

В Божествения Път по-голяма отговорност носят тези, които знаят. Един светия носи по-голяма отговорност, отколкото едно дете. Ако детето направи една грешка и светията направи една грешка, светията ще бъде наказан повече, отколкото детето. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Огрешаването идва от волята, оцапването – от сърцето, а опорочаването – от ума. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 7)

От сърцето излизат помисли лукави (Мат. 15,19). От този стих се подразбира, че сърцето е причината за греха. Грехът е потенциална сила в сърцето, но ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможността да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце – той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява Волята Божия, човек се движи във възходяща посока, където грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, където грехът може всеки момент да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 55)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.