Перверзии в образователната система за деца в Бразилия

Бразилският президент Дилма Русеф се съгласи да елиминира порнографската образователна програма за деца и юноши на Обединените нации, която беше създадена за популяризиране на хомосексуализма и транссексуалното поведение. Решението беше взето след заплахи от страна на протестантски и католически законодатели да заведат съдебни дела. Програмата, спонсорирана от бразилското министерство на образованието, се нарича „Училища без хомофобия“ и включва „антихомофобски помагала“, включващи анимация с дете, което мастурбира, докато фантазира за секс с по-възрастен мъж; юноши, които имат хомосексуални отношения; както и видео с един транссексуален персонаж, наречен Бианка.

В оригиналната версия на клипа Бианка се възбужда от гледката как един мъж уринира в обществена тоалетна – тази сцена по-късно беше премахната, както и една друга, в която две момичета се целуват по устните. Образователната програма осигурява учениците с игри, играчки и песни – всички те са създадени, за да нормализират хомосексуализма и други неестествени сексуални практики. Макар да са правени корекции по някои от най-перверзните материали, останалите продължават да скандализират тамошните родители и просемейни активисти.

Порнобразованието стигна до Бразилия

След като беше оказан силен натиск чрез една интернет кампания и друг натиск от страна на законодателните органи, Русеф призна капитулация и според нейни приближени най-сетне си е позволила да определи програмата на Обединените нации като „ужасна“ и „краят на света“. […] Фернандо Хадад – образователният министър на Русеф – обеща, че в рамките на броени месеци ще предложи нова програма за училищата, след като направи необходимите консултации със „специалисти“.

Тамошната преса пише, че новата програма ще бъде съставена от същите неправителствени организации и сдружения на хомосексуалисти, които бяха създали и програмата, която в момента се прилага в бразилските училища. Жулио Северо, един от  най-влиятелните просемейни активисти в Бразилия, предупреждава, че администрацията на Русеф ще продължи да налага (ако трябва и подмолно) пропагандата на хомосексуалистите – той призова католиците и протестантите да се готвят за продължителна битка.

Автор: Матю Кълинан Хофман

Източник: LifeSiteNews

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

11 коментара за "Перверзии в образователната система за деца в Бразилия"

  1. inranxan  30.05.2011 г. | 18:05 ч.

    после как да си толерантен към геиовете … и малцинствата …да не изпадам в конкретика ….

  2. Нед  31.05.2011 г. | 16:35 ч.

    Бразилия е страна в която бойните спортове като джиу-джицу, са навлезли масово.

    В момента страната има изключително присъствие на ММА (mix martial arts – смесени бойни изкуства) световната сцена.

    Това на мен ми говори, че тази страна действително е световна сила.

    Защото е много трудно да станеш предател на народа си, ако си тренирал боен спорт.

    А това с пропагандирането на хомосекксуализъм е прикрита форма на война – по-малко семейства, повече жени са сами и готови да родят от чужденци.

    Бедността, създадена по изкуствен начин, чрез манипулиране на паричните потоци и лихвените проценти също е война.

    Медиите, които отразяват пропагандно световните събития са част от войната срещу свободния човек.

    Спиращите закони за лична инициатива, разрешителните, лицензите, забраните за доброволна размяна на стоки и услуги са също част от тази война.

    Действа се организирано, задкулисно, плаща се на едни от най – големите умове да разработват програми за поробване на човечеството.

    Ето интересно четиво според мен за размисъл. Писано е от Олдъс Хъксли за романа му „Прекрасния нов свят“ предо повече от 70 години. (Хъксли е работил по експерименти с ЛСД за английското правителство)

    „И ако приемем, че сме способни да се поучим от Хирошима, така както нашите деди са се поучили от Магдебург, тогава можем да се вгледаме напред в един бъдещ период, наистина не на мир, но все пак на ограничена и само частично унищожителна война. Може да се приеме, че през този период атомната енергия ще бъде използвана за промишлени цели. Резултатът съвсем очевидно ще бъде поредица от икономически и социални промени, невиждани по темпове и завършеност, всички съществуващи модели на човешкия живот ще бъдат разрушени и ще трябва да се създадат на бърза ръка нови модели, които да отговарят на противоречащата на човешката природа атомна енергия. Атомният специалист, цял Прокруст[8] в съвременна премяна, ще приготви ложето, на което ще трябва да легне човечеството, а ако се окаже, че то не му е по мярка — е, тогава толкова по-зле за човечеството. Ще се наложат известни разтегляния или някоя и друга ампутацийка — същите онези разтегляния и ампутации, които се извършват, откакто приложната наука набра темпо и заработи бързо и ефикасно, само че този път те ще са доста по-драстични, отколкото в миналото. Тези далеч не безболезнени операции ще бъдат ръководени от силно централизирани тоталитарни правителства. И това е неизбежно, защото най-вероятно е непосредственото бъдеще да прилича на непосредственото минало, а в непосредственото минало бурните технологически промени, извършващи се в икономика с фабрично производство и население, което в по-голямата си част е лишено от собственост, винаги са създавали опасност от икономически и социален хаос. За да се преодолее хаосът, властта бе централизирана, а правителственият контрол — засилен. Твърде вероятно е всички правителства в света да станат в по-голяма или по-малка степен изцяло тоталитарни още преди овладяването на атомната енергия; а че ще бъдат тоталитарни по време и след периода на овладяването й, изглежда почти сигурно. Само едно всеобхватно народно движение към децентрализация и самоподпомагане може да възпре сегашната тенденция към държавно планиране и контрол. Засега все още няма признаци за появата на такова движение.

    Причина, поради която новият тоталитаризъм трябва да прилича на стария, разбира се, не съществува. Правителство, което управлява с помощта на тояги и взводове за екзекуция, принудителен глад, масово хвърляне в затвора и масово изселване, е не само нехуманно (сега вече никого не го е грижа за това), но то е и очевидно непригодно, а в ерата на високо развитата технология непригодността е грях срещу светия дух. Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната армия от управници ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство. В сегашните тоталитарни държави задачата да бъдат накарани хората да заобичат своето робство е възложена на министерствата на пропагандата, на вестникарите и на учителите. Техните методи обаче са все още груби и ненаучни. Самохвалствата на старите йезуити, че ако им бъде възложено обучението на едно дете, те ще могат да гарантират за религиозните убеждения на израсналия от него човек, са плод на самозалъгване. А съвременният педагог е вероятно доста по-некадърен при изграждането на рефлексите у своите питомници, отколкото са били светите отци, възпитавали Волтер. Най-забележителните успехи на пропагандата са постигнати не посредством извършването на нещо, а посредством въздържането от това извършване. Истината е велика, но още по-велико от практическа гледна точка е премълчаването на истината. Като просто заобикалят определени теми и като спускат онова, което господин Чърчил нарича „желязна завеса“, между масите и фактите и доводите, считани от местните политически ръководители за нежелателни, тоталитарните пропагандисти повлияха на светогледа много по-резултатно, отколкото биха повлияли и с най-красноречивите изобличения или с най-неопровержимите логически доказателства. Премълчаването обаче не е достатъчно. Ако се наложи да бъдат избягвани преследването, убиването и другите признаци на социални търкания, тогава положителните страни на пропагандата следва да станат толкова ефективни, колкото и отрицателните. Най-значимите проекти „Манхатън“[9] за бъдещето представляват мащабни, финансирани от правителството проучвания на онова, което политиците и участвуващите научни работници ще наричат „Проблем за щастието“ — с други думи, проблема да се накарат хората да обикнат своето робство. Без икономическа сигурност любовта към робството вероятно не може да се породи — за по-кратко приемам, че всемогъщата изпълнителна власт и нейните управници ще успеят да разрешат проблема за постоянната сигурност. Със сигурността обаче много бързо се свиква. Постигането й е просто привидна, външна революция. Любовта към робството не може да се породи другояче освен в резултат на дълбока, индивидуална революция в човешките умове и сърца. За да се осъществи тази революция, са ни необходими освен всичко останало и следните открития и изобретения. Първо — значително подобрени методи за внушение — първоначално по пътя на обучението още от детска възраст, а по-късно с помощта на препарати от рода на скополамина[10]. Второ — цялостно развита наука за индивидуалните качества на хората, която да улеснява правителствените управници да поставят всеки отделен индивид на полагаемото му се в социалната и икономическа йерархия място. (Индивидите с нестандартно мислене са склонни да хранят опасни за обществения строй мисли и да заразяват и другите със своето недоволство.) Трето (тъй като действителността, макар и утопична, е нещо, от което хората доста често искат да избягат за известно време) — необходим е заместител на алкохола и другите наркотици — нещо по-безвредно, но и същевременно осигуряващо повече наслада от джина или хероина. И четвърто (това ще бъде дългосрочен проект, за чието успешно осъществяване ще са потребни поколения тоталитарно ръководство) — разбираема и за глупците евгенична[11] система, предназначена да стандартизира човешкия продукт и така да улесни задачата на управниците. В „Прекрасният нов свят“ тази стандартизация е тласната до фантастични, макар и вероятно възможни крайности. От техническа и идеологическа гледна точка ние все още сме далеч от бебетата в бутилки и от партидите „Бокановски“ от полуморони[12]. Но знае ли някой какво би могло да се случи към 600-та година С.Н.Ф.? Междувременно от другите характерни черти на този по-честит и по-устойчив свят — от еквивалентите на сомата и хипнопедията и научната кастова система — ни делят вероятно не повече от три-четири поколения. Пълната свобода на половите отношения в „Прекрасният нов свят“ също не изглежда толкова далечна. В някои американски градове броят на разводите е вече равен на броя на браковете. Няма съмнение, че след някоя и друга година разрешителните за встъпване в брак ще се продават като разрешителните за притежаване на куче — валидни за период от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно наведнъж. Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор (освен ако не са му необходими пушечно месо или семейства, с които да колонизира незаселени или новозавоювани територии) ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба. „

  3. P.E.A.C.E.  31.05.2011 г. | 19:03 ч.

    Нед,
    От къде е този текст на Олдъс Хъксли? Той е много интересна личност, която странно защо не е получила като че ли нужното внимание.
    Има ли от къде да се изтегли нещо негово (без „Прекрасният нов свят“, него го имам)?

  4. Мислещ  31.05.2011 г. | 19:14 ч.

    @P.E.A.C.E.
    От тук можеш да свалиш „Дверите На Възприятието, Раят и Адът“ на Олдъс Хъксли. 🙂

  5. Нед  31.05.2011 г. | 20:14 ч.

    Горния текст е от преговора на

    „Прекрасният нов свят“:

    http://chitanka.info/text/20241-prekrasnijat_nov_svjat

  6. P.E.A.C.E.  31.05.2011 г. | 20:33 ч.

    Нед, вярно че е от там 🙂
    Мислещ – балгодаря за линка!

  7. Хитлерист  31.05.2011 г. | 23:06 ч.

    Нед, сори ама си много зле… и ти си някой дето тренира бойни спортове или нещо от типа на ММА… и си изсмукваш от пръстите някакви измишльотини, колко добро нещо е това. Аз пък ще ти кажа, че тоталното извращение на бойните изкуства което напредва със всеки изминат ден, е доказателство за духовната деградация на едно общество. Да не говорим, че в Бразилия са ултра мелези и расови дегенерати, което ЕСТЕСТВЕНО оказва своето влияние в духовния потенциал на тяхното общество, там за етнос, народ или раса не може да говорим, по са се омешали и от хАмериканците. Бразилия е един балон който или ще се спука или в най-добрия случай ще е колос на глинени крака, както Русия, само заради огромната територия, ресурси и многобройно население! Естествено е там да има крайни противници на педерастията и сексуалните извращение, защото не малък процент са доста вманиячени католици основно, но и протестанти, нещо типично за латинска и католическа Америка. Свременните бойни спортове и особено ММА, пак повтарям, са категоричен сигнал за духовен упадък в дадено общество!

  8. Нед  01.06.2011 г. | 15:40 ч.

    С пет пъти в седмицата, след двучасови тренировки по джудо, човек излиза спокоен, уморен, уверен и без капка агресия в душата.

    Аз съм трикратен, републикански медалист. С този спорт съм приключил преди повече от 15 години.

    Спорта в чист вид е изключително благоприятен за духовното развитие на човек. Затова и в манастирите монасите са тренирали бойни изкуства – да се предпазват от въоръжени насилници и да укрепват духа си.

    Коментара ти издава незрялост, некомпетентност и расови предразсъдъци.

  9. обективен  14.10.2011 г. | 00:54 ч.

    тренировката е едно състезанието второ а осакатяването на съперник в бои почти без правила е съвсем трето ММА е извращение което няма нищо общо със спорта а още по-малко с изкуствата пък били те и бойни

  10. P.E.A.C.E.  14.10.2011 г. | 11:49 ч.

    За ММА потвърждавам, всички които тренират и ги познавам, го правят защото искат да бият непознати хора на улицата…
    Искат и да се налагат със сила, да бъдат деспоти в малкото им обкръжение от съмишленици.

  11. P.E.A.C.E.  14.10.2011 г. | 12:43 ч.

    Добре де, не всички (имам навика да съм краен), но голяма част от тях.
    Нямат много от това за което говори Нед.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.