Беинса Дуно: (Ново)раждане, родителство, наследственост и старост

Съществуват няколко закона: за наследствеността, за странстването на душата и за прераждането. Значи една и съща реалност се изразява по три различни начина. Странстването на душата е велика реалност, според която душата излиза от Бога, слиза в материята да се учи и отново се връща при Бога. Законът за прераждането подразбира слизане на душата в материалния свят, докато се усъвършенства. Законът за наследствеността подразбира предаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, ХIV серия (1930), София 1949, с. 132)

Щом се явят майката и бащата, и детето ще дойде. При бащата ще дойде момичето, а при майката – момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, момичета се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече баща си, а момчето – майка си. Бащата предава Любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката й предава своята интелигентност. Ако бащата е телесно слаб, ще предаде тая слабост на дъщеря си. Тя ще бъде физически слаба по бащина линия, а интелигентна – по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има здраво тяло. Случи ли се майката да е слабо интелигентна, и дъщерята ще бъде такава. Добре е при здраво тяло да има добре развит ум. Когато се създава семейство, да се спазват законите на Разумната Природа. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с.15)

Казваш: «Никой не ме обича.» Ти се заблуждаваш. Първо ангелите те обичат. Когато те носеха от Небето, те обиколиха Земята три пъти с тебе заедно. Това не е ли обич? В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на Земята, минава през специфична врата. Никой не може да мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена. Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда. Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат – никой друг да не минава през нея. Ако някой друг си позволи да мине през тази врата, с него всичко е свършено; той скъпо ще плати. Не мислете, че лесно се слиза на Земята. Само през една врата можеш да минеш, и то само когато се отключи. Следователно на Земята можеш да дойдеш само през една врата. Връщаш ли се на Небето, можеш да минеш през много врати – отдето искаш. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 104)

Всички твърдят: «Тъй е казал дядо ми, тъй е казала баба ми – туй е наследствено, онуй е наследствено.» Това не са Божии Черти, това са човешки черти. Наследствеността е творение на човешкия гений, на човешкия дух. Прераждането не е учение, написано от Бога. Прераждане има, защото хората са заставени да се прераждат. Онзи търговец, който има падежи на полиците си, ще се прероди, иначе ще го турят в затвора. Индусите наричат това карма. Ако си плати полиците навреме, това наричат дихарма. При сегашното европейско разбиране – в християнството, ако го турите в затвора, казват: «Той бил грешен.» Ако си плати навреме полиците, го наричат праведен. Какво значи праведен човек? Човек, който си плаща навреме дълговете. Какво значи грешен човек? Този, който само отсрочва дълговете си. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Думата дихарма има ватански корен. Тя има връзка с думата „дар“. Под дихарма християните разбират благодат. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, том I, София 1944, с. 39)

Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, а представляват само условия за тяхното проявяване. Според развитието си, синът и дъщерята сами ще изберат своите родители. Съгласно този закон, развитието на човека определя и неговото бъдеще. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 190)

Родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 205 сл.)

Родителите са само условие за раждането на детето, а то всъщност се ражда от друго място. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Според Закона на прераждането бащата дава тяло на своя син, но в друг живот той ще стане син или дъщеря на сегашния си син, който по този начин ще се изплати на баща си. В третото прераждане синът пак ще стане баща и т.н. В Божествения Свят обаче това не става, понеже там няма смърт – за съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. (НАШЕТО МЯСТО, Съборни беседи (1931), София 1932, с. 182)

Братството по кръв продължава най-много до четири поколения. След четири поколения то се изглажда. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 172)

Когато едно дете се роди, трябва да се следи какъв глас издава, с кой тон започва своя живот – едно започва с до, друго с ре и т.н. Това ще ни покаже какъв ще бъде неговият живот. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи, 1920)

Някоя майка казва: «Аз родих това дете.» Такова раждане е като работата на онзи, който драсва кибритената клечка и запалва огъня. Туй семе е расло с години, като е създало постепенно своите условия. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Раждането не е един временен процес, а е един вечен, непрекъснат процес. Човек се ражда безброй пъти, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. (Ibid.)

Добрият син определя своята майка и своя баща. Хубавият сандък определя какви скъпоценности да се турят в него. На чешми, от които тече чиста, хубава вода, поставят мраморни курни, а на чешми, от които тече твърда вода, поставят прости курни. Според водата и курната. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, Х серия, 1927-28) (Курна – корито на чешма, бел. Стопанина)

Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: „Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят в него всички дарби и способности, които ти си вложил в неговата душа!“ (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 89)

Наследствеността е създадена от хората, а не от природата. Както добрите, така и лошите черти се предават от поколение на поколение, докато станат наследствени черти. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, София 1949, с. 5)

Да се спирате върху миналото – какви са били баща ви, майка ви – това е изгубено време. Каквито и да са били те, добри или лоши, това си е за тях, това е минало време. Единственото важно нещо е да знаете, че във вас се крие мощна сила, чрез която можете да изправите малките грешки на миналото си. Ако не се изправят, малките грешки стават големи; и големите, ако се изправят, стават малки. Всеки човек е в състояние да изправи малките си грешки. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 237)

Много начини има, чрез които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпрос. Това е свещена наука, която не може да се даде в ръцете на сегашните хора. Още не е позволено да се говори за свещените неща. При това един от свещените въпроси на живота е през кое време на деня се зачеват и раждат момчетата и кога момичетата. Точно определено е дали сутрин, на обед или вечер се зачеват момчета или момичета. Точно определени са часът и минутата, когато се зачеват момчета или момичета. При това забелязано е, че момчета се раждат през положителните моменти на деня, а момичета – през отрицателните моменти. Има моменти през деня, когато не се раждат, нито зачеват деца. Те са тъй наречените „мъртви точки“. (Ibid., с. 157)

Да бъде човек създаден по образ и подобие Божие, подразбира да са му дадени две качества: да мисли и да чувства. Мъдростта създава условията за Живота; тия условия пък създават науката. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 191)

И на Никодима е казано, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания – но (те) не (са) прераждания, защото прераждането подразбира процес на пресичане, прекъсване. Прераждането е процес на дисхармония – да се преродиш, значи за почнеш изново работата, която си напуснал. Хващат те, затварят те и като лежиш 10 години, а ти остават още 15 години – един ден избягаш от затвора; но пак те хванат и те турят в затвора за още 10 години, та станат 25 години. След 5 години пак избягаш – хващат те, отново те затварят за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Значи преражда се онзи човек, който не иска да излежи наказанието си. Или с други думи: преражда се онзи, който е пратен на Земята, но не иска да живее тъй, както Бог е определил – той иска да живее по лесен начин, иска да избяга от затвора. Тогава именно ще го хванат, пак ще го турят в затвора. И ако постоянно бяга, този затвор няма да се свърши во веки веков. Законът на Новото раждане подразбира изпълнението на Волята Божия. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи, II серия (1914-17), Пловдив 1933, с. 54 сл.)

За да се роди човек изново, трябва да се свърже с Божествения Дух. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 481)

Думата „изново“ подразбира от вода и дух. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 54)

Ако човек не се роди изново, няма да влезе в Царството Божие. Новораждането подразбира Любовта на Бога към човека, проявено по нов начин. Всеки човек трябва да се роди изново. Какво ще стане с едно плодно дърво, ако го извадите от лошата почва и го посадите в по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговите плодове? Ще се подобри. Това става и с човека, ако го извадим от лошите условия на живота и го поставим при по-добри условия. Това наричаме новораждане. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 123)

«Как е възможно човек да влезе за втори път в утробата на майка си?» За някои вярващи този въпрос е ясен, за други не е. Последните се питат: «Как е възможно човек да се роди втори път? Как е възможно едно яйце да се снесе втори път?» Същото яйце няма да се снесе втори път, но то може да се измъти. Снасянето е раждане по плът, а измътването – раждане по дух. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 54)

Човек трябва да живее не само във физическия свят, но и в духовния. Но той не може да влезе в духовния свят с физическото си тяло. И пилето не може да влезе в живота с черупката си. То трябва да я напусне и така да влезе в новите условия в живота. И човек, като влиза в духовния свят, съблича физическата си дреха и се облича в нова – в духовното тяло, още по-чудно и по-съвършено от физическото, (което е) черупката на неговия физически живот. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 55)

Роденото от плътта, плът е; роденото от духа, дух е. Мнозина мислят, че като вярват, ще влязат в духовния свят. Казано е: „Повярвай в Господа и ще бъдеш спасен.“ Това се отнася до физическия свят – тук ще бъдеш спасен. С тази вяра не можеш да влезеш в другия свят. Ако само вярата спасява, Христос нямаше да каже: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 55)

Прераждането е процес, а раждането е един завършен цикъл от този процес. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, III серия (1915-19), Русе 1929, с. 27)

Всеки човек трябва да роди, и то на време. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 56)

И мъжът ражда, и жената ражда. (Ibid., с. 56)

Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. (Ibid., с. 56)

Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях.“ Всички ние ще почнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като ражда, колко пъшка, вика бабите, колко пъти помисля да пометне детето! Не е въпросът там – това е жертва. Когато дойде Законът за вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, IV серия (1921-22), София 1922, с. 285)

Питате: «Какво значи въплъщение?» Това всеки ще научи, когато съзнанието му се пробуди. Туй се отнася и до религиозните, и до безверниците. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, ХIV серия (1930), София 1949, с. 182)

СТАРОСТ

Какво е старостта? Отклонение от Великия Закон на Живота, от Божествените Методи, при което става подпушване на Божествената Енергия в човека; тя е резултат от изопачаването на правилните методи за живот и мислене. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Остаряването е неестествен процес в живота. Старостта е най-опасната болест в живота; най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тези микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби изяждат, подобно на термитите, всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 139)

За да не остарявате, не се дразнете. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Казват, че някой учен открил в киселото мляко някакъв бацил, който продължавал живота. Всъщност киселото мляко може да продължи живота с 10-20-30 години – не повече. Според статистиките, в България няма човек, който да е живял повече от 150 години. При това малко българи са доживели до 150 години, макар че са се хранили повече с кисело мляко. В Англия пък имало един англичанин, който живял повече от 250 години. Питам: Този човек с кисело мляко ли се е хранил? Не, той не е употребявал кисело мляко, а други са причините, които продължили неговия живот. Тъй че продължителността на живота у българите не се дължи на употребата на киселото мляко. Това е само едно съвпадение. Ако е въпросът за изстудяване на стомаха, когато човек има някакво възпаление, киселото мляко може да помогне, но що се отнася до продължението на Живот от киселото мляко, това още не е доказано. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 9 сл.)

От чисто биологическа и научна гледна точка, продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите на човека. Ако тази жлеза не е развита, човек може и 20 години наред да се храни с кисело мляко, но пак няма да живее дълго време. Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от 100 години. По тази жлеза и по редица други признаци може да се предскаже на човека колко време ще живее. Как може да се предскаже това? Това е предсказание, което почива на чисто математически изчисления. Как се правят тези изчисления, сега няма да обяснявам, но казвам, че мога да направя точни изчисления след колко време ще се свършат въглищата в машината на някой машинист и да му кажа, че например след 150 километра машината му ще спре. Мога да определя точно и мястото, дето машината ще спре. Машинистът казва: «Ти гадаеш по нещо.» Гадая, разбира се. Аз взимам предвид колко въглища има той на разположение, по колко се изгаря на час и колко път му предстои да измине. Като имам тези данни на разположение, аз правя своите изчисления и предсказвам какво може да стане. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 11)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.