Какво се случи с американската култура?

(Преводен материал)

Културата на Съединените щати може да бъде определена като младежка култура, за която типичното са развлеченията: секс, рок музика или съвременните й еквиваленти, електронни игри с насилие, спорт и телевизионни риалити шоута. Тази култура успя да промени страната ни и е на път да измени останалия свят. Дори се срещат знаци, че светските младежи от арабските страни и Иран нямат търпение да бъдат освободени, за да имат свой дял от културата на рок-порното.

Някога властите в Америка имаха отговорност за културата, за прилагането на законите, държаха на презумпцията за невинност, уважението към другите, принципността и добрите обноски – сега всичко това е отритнато настрана. Много американци, особено по-младите, нямат представа какво е изгубено, защото никога не са го имали.

Съдя за всичко това по критиките на някои читатели към скорошните ми публикации, в които отбелязах, че при случая със Строс-Кан, (вече бившият) директор на Международния валутен фонд, нямаше презумпция за невинност в повдигнатото обвинение за сексуален тормоз над хотелската служителка. Бях посочил примери, че правният принцип, според който всеки е невинен до доказване на противното, беше потъпкан от полицията и медиите, а Строс-Кан беше осъден в медиите – не само преди съдебния процес, но и преди издаването на официалния обвинителен акт.

Доминик Строс-Кан

От отзивите на читателите научих, че има хора, които дори не знаят, че всеки човек е невинен до доказване на вината в съдебен процес. Един от тях написа, че „ако той не е виновен, нямаше да го арестуват“. Други пък мислеха, че под „презумпция за невинност“ съм твърдял, че Строс-Кан е невинен. Съответно самият аз бях обвинен, че съм женомразец, а разни хора почнаха да ми изнасят феминистки лекции. Определено някои американки са по-запознати с феминистките мантри, отколкото с правните основи на нашето общество.

Саркози и Обама – вечна, неразделна любов към Ариман.

Много от мъжете също бяха объркани и решиха, че като говоря относно презумпцията за невинност, адвокатствам на Строс-Кан. Някои от тях бяха чували за „невинен до доказване на противното“, но нехаеха за този принцип. Те отново ми изнасяха лекции: Читателите ми от дясното крило искаха Строс-Кан да изчезне от пейзажа, защото бил кандидат от социалистическата партия и най-вероятно щял да разгроми американската марионетка Саркози на изборите за президент във Франция. Саркози бил ценен, защото в негово лице Вашингтон най-накрая разполагал с френски президент, който не показвал какъвто и да било интерес за провеждането на независима или поне полунезависима международна политика за страната си.

Колко съм бил глупав – пишат – щом не осъзнавам, че ако изгубим Саркози, французите може отново да се опъват на нашите войни, както направиха преди години в похода ни срещу Саддам Хюсеин. Благодарение на Саркози, французите са ни тил за бомбардировките в Либия. И как – чудят се – могло да ми хрумне, че смахнатата презумпция за невинност е по-важна от френската подкрепа за нашите войни?

Мнозина от лявото крило също нехаеха за правния принцип, защитаващ невинните. Те искаха да изпият кръвта на Строс-Кан, защото е богат член на международните властници и в качеството си на директор на МВФ накара бедните в Гърция, Ирландия и Испания да плащат за грешките на богатите. Ама какви съм ги разправял – каква презумпция за невинност, какви пет лева? Как може един член на глобалните кукловоди да е невинен? Един от читателите ми дори писа, че съм „платен драскач като преди“ – с това намекваше, че щом говоря за презумпция за невинност, значи все още съм на заплата от властите и защитавам богатите от последиците на техните престъпления.

Нито феминистките, нито тези от дясното крило, нито другите от лявото крило, си задават елементарния въпрос: Щом един могъщ другар на властниците, за какъвто смятат Строс-Кан, няма право на презумпция за невинност, какво остава за обикновените хора като тях?

Независимата мисъл е друго нещо, с което ужасно много американци не са запознати или не обичат. Болшинството искат емоционални решения на проблемите и да им говорят само онова, което искат да чуят. Те вече са си изградили мнение и не искат да ги занимават с принципни въпроси и факти. Работата на един журналист е да проверява фактите. Оказва се обаче, че ако един журналист си върши работата съвестно, според огромна част от читателите и в зависимост от тяхната идеология този съвестен автор е „женомразец“, „розово-либерален комунист“, „слуга на глобалната фашистка диктатура“… Изобщо като че ли всички са съгласни, че такива (като мен) са гадни КС (ориг. SOB; кучи синове – бел. Стопанина)

Както съм писал много пъти досега, изводът от всичко това е, че хората най обичат да тъпчат истината, а заедно с истината – и всичко останало, което вкъщност би трябвало да ценим.

* * *

Автор: Пол Крейг Робъртс (Д-р Пол Крейг Робъртс е бащата на Рейгъномиката – икономическата политика, водена от щатския президент Роналд Рейгън – и бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ. Той води рубрика в The Wall Street Journal и е работил като редактор за това издание. Последната книга на д-р Робъртс се казва „Как пропадна икономиката: Войната на световете“. В нея той описва причините за икономическия и всякакъв упадък на родината си.)

Източник: Prison Planet

Вижте и „Запàдът на западния морал“ от същия автор.

Вижте и лекционния цикъл „Духовете на мрака“, в който са обяснени първопричините за ситуацията в Америка (и не само там), която описва д-р Робъртс. Специално в лекция 7 има няколко параграфа и за отношението, което е разумно да имаме дори към идеологическите си противници.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Какво се случи с американската култура?"

  1. Мислещ  27.05.2011 г. | 12:09 ч.

    Прекрасна статия, с желязна логика и аргументация. А цитатът отдолу е общовалиден за повечето хората по света (не само за американците).

    Независимата мисъл е друго нещо, с което ужасно много американци не са запознати или не обичат. Болшинството искат емоционални решения на проблемите и да им говорят само онова, което искат да чуят.(типичен пример е сегашният ни премиер ББ, винаги говори това което ще се хареса на народа) Те вече са си изградили мнение и не искат да ги занимават с принципни въпроси и факти.
    Работата на един журналист (бих допълнил – и всеки един от нас) е да проверява фактите. Оказва се обаче, че ако един журналист си върши работата съвестно, според огромна част от читателите и в зависимост от тяхната идеология този съвестен автор е „женомразец“, „розово-либерален комунист“, „слуга на глобалната фашистка диктатура“… Изобщо като че ли всички са съгласни, че такива (като мен) са гадни КС (ориг. SOB; кучи синове – бел. Стопанина)

    За мен няма съмнение, че старчето Строс-Кан е нагласен.:)Ударът срещу него е комплексен – целта е „С един куршум няколко заека“.
    Ще се запитате защо? Поводи да искате….

    „Край на амбициите му за президент на Франция“ – Независимо че не е представил официално кандидатурата си, шефът на МВФ бе смятан за най-силната фигура на социалистите, за да спечелят президентството. Арестът му изпепелява тези амбиции. Дори обвиненията срещу него да не се докажат, авторитетът му е ударен почти непоправимо.

    Ще цитирам в. „Либерасион“ който през април публикува интервю с Доминик Строс-Кан, в което той признава, че онова, което може да го спре към Елисейския дворец, „са жените, парите и принадлежността към еврейската общност“. Още тогава той е предположил, че срещу него може да бъдат организирани черни кампании, свързани с жени и дори с обвинение в изнасилване!!!

    „Изместването му от шефския пост в МВФ“ – Все пак той бе станал прекалено влиятелен, “вторият най-могъщ човек след Обама”.

    „Икономически интереси“ – Ареста му разклати петрола и еврото. Еврото е валутата, която ще пострада най-много, предвид ключовата роля, която има фондът за спасителните планове на три страни членки на еврозоната – Гърция, Ирландия и Португалия.

  2. Мислещ  28.05.2011 г. | 17:42 ч.

    Хахаха…… на какво попаднах днес!

    Руският премиер Владимир Путин постави под въпрос достоверността на обстоятелствата по задържането на бившия ръководител на МВФ Доминик Строс-Кан.

    „Не мога да повярвам, че всичко това е така, както е представено първоначално, нещо не ми се връзва“ – каза Путин, отговаряйки на журналистически въпроси.

    Има два момента, или Путин чете сайта „От извора“, респективно моят коментар 🙂 или е прочел този на Пол Крейг Робъртс в сайта „Prison Planet“ – това разбира се в кръга на шегата. 🙂

    Но е показателно, че цялата тази история около старчето Строс-Кан понамирисва.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.