25 правила за дезинформация в политиката и корпоративните медии

(Преводен материал)

Този удобен сборник от правила покрива по-голямата част от нечестните игри, които дезинформационните актьори разиграват в интернет пространството, а и извън него. Като знаете триковете, ще можете да забелязвате и манипулациите им. Дори да сте чели този списък преди, вероятно ще съгласите, че е полезно да бъде преговорен.

Правило 1

Не чувай злото, не виждай злото, не говори за злото. Независимо от това, което знаеш, не го обсъждай – особено ако си обществена личност, новинар или нещо от този тип. Щом няма репортаж за нещо в масмедиите, значи то не се е случило, затова няма и нужда да се разправяш с произтичащите от него проблеми.

Правило 2

Определяй противниците си като подстрекатели на слухове. Избягвай да обсъждаш наболелите проблеми – описвай всички повдигнати въпроси, независимо откъде идват и как са подкрепени, като обикновени клюки и неоснователни обвинения. Този метод работи добре в цензурираната преса, защото единственият начин обществеността да научи за фактите е чрез представянето им за „съмнителни слухове“. Ако използваш интернет, определяй фактите като „неоснователни слухове“ без реални основания.

Правило 3

Направи противника си на „чучело“. Подбери или измисли слабост в аргументацията на твоя опонент, която лесно може да бъде оборена, за да изглеждаш в благоприятна светлина, а противника ти – в лоша. Или си измисли проблем, за който успешно можеш да намекнеш, че съществува, базирайки се на интерпретацията ти на противниковите доводи/ситуация, или избери най-слабата точка в най-слабия аргумент на опонента. Преувеличи значимостта на този проблем или момент и ги разбий по начин, от който да излиза, че всъщност си разбил всичките повдигнати въпроси, вместо само да си избегнал обсъждането на реалните проблеми.

Правило 4

Бил О’Райли: „Как смееш да оспорваш официалната версия за събитията на 11 септември?!“

Прави се на недоумяващ и възмутен. Избягвай дискутирането на ключови проблеми и вместо това, се фокусирай върху страничните проблеми, свързани с тях, като ги използваш, за да покажеш, че те засягат по критичен начин някоя табу група или тема. Този ход е известен като похвата „Как смееш!“ (Името на похвата идва от една често използвана реплика на водещия Бил О’Райли от телевизия FOX, който я използва срещу всеки, който противоречи на „официалната история“ – бел. Стопанина)

Правило 5

Заобиколяй аргументацията на опонентите си, като им лепиш прякори и ги подиграваш. Това е известно като „убий вестоносеца“, въпреки че и други методи влизат в тази квалификация. Вкарвай опонентите си с презрени групи като „лудаци“, „дясно крило“, „либерали“, „ляво крило“, „терористи“, „откачени на тема конспирации“, „радикали“, „войнстващи екстремисти“, „расисти“, „религиозни фанатици“, „сексуално извратени“ и т.н. Това кара останалите участници в дискусията да се отдръпнат и да свият подкрепата си – от страх да не получат същия етикет, а по този начин ти пък отбягваш обсъждането на проблемите.

Правило 6

Нападение и отстъпление. Прилага се най-често в дискусионните форуми. Правиш кратка атака срещу опонента си или срещу неговата позиция, а след това се оттегляш, преди да бъде даден отговор. А ако отговорят, пренебрегваш. Тази тактика работи изключително добре в интернет и в публикации към стопаните на сайтове – може да бъде създаден един непрестанен поток от нови идентичности, общото между които е, че не се дава обяснение за критичното отношение. Просто отправи хула или атакувай по друг начин, не дускутирай проблемите и никога не отговаряй на последвалите отклици, защото това би удостоило с чест гледната точка на опонента ти.

Правило 7

Поставяй под въпрос мотивите. Изкривявай или подсилвай всеки факт, който може да бъде приет в смисъл, че опонентът се ръководи от тайни лични подбуди или от някакъв друг интерес. Така се разводнява обсъждането на проблемите, а опонентът влиза в защитна позиция.

Правило 8

Позовавай се на авторитети. Твърди за себе си, че си такъв авторитет, или цитирай популярна личност. Друг вариант: Изложи аргументите си с претенциозни и технически термини, за да илюстрираш, че си от „знаещите“, а след това просто кажи, че нещата са такива, каквито ти ги описваш и не се налага да защитаваш позицията си или да цитираш източници.

Правило 9

Прави се на глупав. Независимо какви доказателства или логически доводи се предлагат, отбягвай обсъждането, като отричаш насрещната аргументация – нейната достоверност, смисъл, валидност, релевантност, логика или значимост за крайния извод. Смеси тези похвати по умел начин, за да постигнеш максимален ефект.

Правило 10

Свързвай въпросите, повдигнати от опонента, с неактулни (стари) новини. Това е похват, който е сходен с горния за „чучелото“. Настоявай, че проблемите лесно могат да бъдат разрешени или че вече са отстранени. Ако е възможно, предвиждай контра-въпросите на опонентите си и предварително им давай отговори, които те устройват. А останалите въпроси, независимо от тяхната валидност или новите им основания, могат да бъдат свързани с тези, на които вече си отговорил, затова могат да бъдат пренебрегнати. Тази тактика работи още по-добре, когато противникът в момента е или вече е бил свързан по някакъв начин с решаването или създаването на проблемите.

Правило 11

Падни по гръб, без да се нараниш. Използвай несъществени подробности или аспекти на фактите и поемай по „царския път“. Не пропускай да се покажеш честен, като „признаваш“ някои от миналите си грешки. Обясни как си допуснал невинна малка грешка за нещо, но противниците ти са се възползвали от възможността да я раздухат извън всякакви пропорции и да ти припишат по-големи престъпления, които „просто не отговарят на истината“. По-късно, например при последвала дискусия, и други ще използват собствения ти аргумент в твоя защита. Изигран правилно, този ход гарантира симпатии и уважение за „смелостта да признаеш“ и „да поемаш отговорност за грешките си“, без реално да си признал или адресирал много по-сериозни неща.

Правило 12

Загадките нямат разрешение. Наблегни, че проблемното събитие е многостранно (многопластово), а замесените в него са твърде многобройни – по този начин внушаваш, че цялата проблематика е твърде сложна за разрешаване. Това кара тези, които иначе следят развоя на събитията, по-бързо да загубят интерес и да отклонят вниманието си от актуалните проблеми.

Правило 13

Алиса в страната на чудесата логика. Избягвай смислената дискусията, като правиш ретроспекция и обзор на даденото събитие, без да излагаш съществени факти.

Правило 14

Изисквай пълни, всеобхватни решения. Заобикаляй същината на проблемите, като изискваш от опонентите си да намерят цялостните им решения – „или всичко, или нищо“.

Правило 15

Използвай фактите, но ги комбинирай така, че да стигнеш до извод, който те устройва. Тук се налага творческа мисъл, освен ако проблемът по начало не е бил планиран с идеята да се стигне до „правилните“ изводи.

Правило 16

Игнорирай доказателствата и свидетелите. Ако нещо не съществува, значи не е факт, съответно няма нужда да бъде разглеждано.

Правило 17

Променяй темата на разговор. Използвай този похват като помощно средство на останалите описани похвати. Отклонявай дискусията с незначителни или спорни коментари, като се надяваш, че така ще насочиш вниманието към нови и по-лесно управляеми теми. Това работи особено добре с поддръжници, които могат да „спорят“ с теб по новата тема и да поляризират дискусионната арена, за да избегнат обсъждане на повече от главните моменти.

Правило 18

Дразни емоционално, антагонизирай и насъсквай опонентите си. Ако не можеш да направиш нещо друго, използвай упреци и надсмешки към тях, докато изкопчиш емоционални отговори, заради които противниците ти ще изглеждат глупаво и прекалено разпалени. Общо взето, старай се да ги накараш да се изказват колкото се може по-несвързано. Така не само ще избегнеш обсъждането на наболели въпроси, но и ще можеш да акцентираш върху това, колко другите са „чувствителни към всяка критика“.

Правило 19

Пренебрегвай или подценявай представените доказателства, като изискваш невъзможни доказателства. Това донякъде е вариант на правилото „прави се на глупав“. Независимо какви материали предлагат опонентите ти в публичната дискусия, трябва да твърдиш, че те са несъстоятелни и да изискваш доказателства, до които опонентите няма как да се доберат. Такива доказателства може и да съществуват, но да не са на негово разположение в момента, или може да се знае, че са били успешно разрушени или укрити, например оръжие на убийство (или съществуването на духовния свят, който не може да се докаже с конвенционални методи – бел. Стопанина). За да отбегнеш изцяло обсъждането, може да ти се наложи да отричаш категорично и да бъдеш критично настроен към определени медии или книги, тъй като „не са валидни източници на информация“. Може да отричаш твърденията на свидетели и дори да отричаш, че изказвания, направени от правителства или други институции, носят определен смисъл или са в пряка връзка с разискваните теми.

Правило 20

Фалшиви доказателства. Когато е възможно, представи нови факти или улики, изфабрикувани така, че да противоречат на презентацията на опонента, за да неутрализираш чувствителните въпроси и да възпрепятстваш разрешаването им.

Правило 21

Свикай специално жури, специален прокурор или друго оправомощено разследващо лице. Обърни процеса в твоя полза и неутрализирай всички деликатни въпроси без отворена дискусия. Веднъж събрани и предадени, доказателствата и свидетелствата подлежат на секретност по процедурни съображения. Например, ако прокурорът е твой човек, това значи, че журито няма да има достъп до полезни доказателства, а доказателственият матеиал ще е засекретен и недостъпен за последващи изследователи. Щом веднъж бъде издадено съдебно решение в твоя полза (обичайно, тази техника се прилага, за да се осъди някой невинен, но може да бъде подходяща и при повдигане на обвинения срещу самата жертва), случаят може да се сметне за официално приключен.

Правило 22

Изфабрикувай нова истина. Създай си собствени експерти групи, авторитети, изобщо хора с влияние, които са готови да създават нови теории и „факти“ чрез научни, изследователски или социални проучвания. Тези нови „истини“ могат да са от полза не само в конкретен случай, а и в редица следващи. По този начин, ако наистина ти се налага да посрещнеш проблемите, ще си в позиция на пълководец с войска от „авторитети“.

Правило 23

Създай по-значими събития за отвличане на вниманието. Ако горният метод не помага за отвличане на вниманието от наболелите въпроси или не може да удържи нежеланото покритие от страна на някои медии, създай по-големи новинарски истории (или ги раздухай като такива), за да отвлечеш вниманието на масите.

Правило 24

Заглуши критиците. Ако изброените методи не постигнат целта си, можеш да помислиш и за отстраняване на противниците си по абсолютен начин. Това може да стане чрез тяхната смърт, арестуване, задържане, изнудване или опорочаване на репутацията им чрез пускането на очерняща информация. Разбира се, в много случай работата може да я свърши просто сплашването, изнудването или нещо подобно.

Правило 25

Изчезни. Ако си сред главните замесени в дадено събитие или си посветен в неудобни тайни, а положението стане прекалено нагорещено – махни се от печката.

* * *

Автор: Неизвестен Х. Майкъл Суини

Превод от английски: Гергана Мълчанова

Източник: Washington’s Blog

Споделете публикацията

Google1

За Гергана Мълчанова

geri@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата.“

Всички публикации

Един коментар за "25 правила за дезинформация в политиката и корпоративните медии"

  1. Kalcho  24.05.2011 г. | 23:55 ч.

    Авторът е H. Michael Sweeney.
    http://www.whale.to/b/sweeney_h.html

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.