Краят на света: Истината ще ви направи свободни

Вчера трябваше да настъпи едно грандиозно събитие. Един популярен американски проповедник твърдеше, че на 21 май всички праведни хора по света щели да бъдат взети на небето, за да не са на Земята, когато човечеството ще преживее най-тежките изпитания в годините преди Апокалипсиса. Думите на проповедника бяха доволно раздухани от западната преса и телевизии – къде в рубриката „Любопитно“, къде в контекста на „поредната откачалка“. Днес, 22 май, поддръжниците на въпросния проповедник вече твърдят, че пасторът се бил пошегувал. Много шегобийци имаше досега – а такива палячовци ще има и занапред…

Следващата шега е насрочена за 21 или 23 декември идната година, когато целият наивен свят очаква някакво грандиозно събитие, за което се предполага, че било предречено от маите и било указано в техния древен календар. Едни предполагат смяна на полюсите, други гледат към небето за прииждащата планета Нибиру, докато трети… Трети просто чакат да стане „нещо“, заради което ще измират поголовно или ще се събудят просветени и духовни от днес за утре. Блажени са верващите…

Както е обяснено и в този материал, маите нямат никакво пророчество за 2012 г. А календарът им действително указва свършека на една голяма епоха, но и съответното начало на нова епоха. От друга страна, съвсем не е сигурно дали свършекът ще е точно през 2012 година, в по-далечно време, или всъщност вече сме преминали прага на новата епоха. Например по индийското летоброене голямата епоха Кали Юга изтече преди стотина години и вече навлизаме в Сати Юга. Както и да е, нямам основания да съм убеден, че летоброенето на маите е точно изчислено и адаптирано към съвременното летоброене в християнския свят.

Когато древните шумерски жреци и посветени говорят за Нибиру, не става дума за планета и анунаки, идващи с летящи чинии, а става дума за „небесния“ духовен свят, обгръщащ и проникващ земята, с неговите нетленни същества.

Колкото до „планетата Нибиру“, това се очертава като един доста устойчив елемент от съвременната митология, който също няма нищо общо с действителността. Чудя се, дали когато древните шумери, асирийци и вавилонци са говорили за анунаките (елохимите, ангелите и изобщо духовните нетленни същества) и техния Нибиру (небесен или духовен или несетивен свят) са предполагали, че след няколко хилядолетия техните схващания ще бъдат разглеждани толкова материалистично и бих казал… глупаво?

Но ето че „шумерологът“ Закария Сичин с неговата псевдонаучна фантастика си създаде завидна потеря от наивни последователи – те са може би повече от сциентолозите на писателя Л. Рон Хъбард. Обяснението е лесно – да си нюейджър е безплатно, докато членуването в Сциентоложката Църква е скъпо удоволствие, което могат да си позволят само шепа холивудски звезди и тук-там някой политик за колорит.

И като стана дума за сциентология (от лат. scientia: наука, познание), се сещам за друго апокалиптично предупреждение от вчера и преминавам към следващия пример, идващ от академичната и „общоприета“ наука. Докато хиляди невежи християни, слушащи щатския пастор, очакваха да бъдат взети от ангелите на небето, тамошните вестници и телевизии разглеждаха и някои доста „по-сериозни“ пророчества. Научни. Идващи от хора с дипломи и звучни титли. Брей, брей! Например това:

Учени откриха, че ядрото на Земята може би се топи

Ядрото в центъра на Земята може би се топи – откриха наскоро учени. Това топене вероятно е свързано с активността по повърхността на Земята – обявиха изследователите и добавиха, че откритието им може да помогне за обяснението на начините, по които ядрото създава магнитното поле на планетата.

Земното ядро е солидна топка от желязо с приблизителен диаметър от 1500 мили, почти колкото размера на Луната. Тази топка е обвита от друго ядро, съставено предимно от желязно-никелова смес, после от полутечна мантия, а най-отгоре е кората, оформяща лицето на планетата… (и т.н.; източник).

Много страшно звучи. Ядрото изчезвало, а с него, както излиза, може да изчезне и гравитацията. Тогава, след като няма гравитация, ако не дойдат ангелите да ни вземат или не дойде планетата Нибиру да ни смаже, може би ние ще се разхвърчим към небето – я към ангелите, я към митичната планета. Тук дори няма да акцентирам върху манипулативното внушение, че ядрото на Земята се топи заради „активността на повърхността“ – разбирайте: заради глобалното затопляне и човешката дейност.

Устройството на Земята според митологията, в която сляпо вярват и дори се кълнат повечето съвременни „учени“ и „изследователи“.

По-важното е да се запитаме: Откъде тези учени знаят какво има в центъра на Земята? Откъде знаят, че ядрото е съставено от желязо? Откъде знаят какъв е размерът му? Откъде знаят, че ядрото е обвито от смес на никел и разтопено желязо? Откъде знаят, че земната гравитация се дължи на ядрото?

Истината е, че тези учени не знаят, а само предполагат

Достатъчно е да видите само изказа им: „Ядрото в центъра на Земята може би се топи – откриха наскоро учени.“ Какво са открили лично? Нищо! Само едно „може би“. А това „може би“ се отнася не само за топенето на ядрото, но и за самото съществуване на въпросното от никого невиждано ядро. Такива „може би“ всеки може да ги разправя – язък, че са давали толкова пари за диплома, да бъдат „учени“. Тъй наречените „изследователи“ не са били в центъра на планетата – нито лично, нито са достигали там с машини. Най-дълбоката изкуствена дупка в земната кора, създавана от човека, официално е малко над 12 километра. Носят се слухове, че при един секретен руски проект е достигната дълбочина от 40 километра – но дори това е нищожно постижение, което не може да се оприличи и с пробива на комар в човешката кожа.

И пак: Откъде тези „учени“ и „изследователи“ знаят всички тези подробности за устройството на Земята? Кое ги прави учени? Това, че безусловно (и понякога фанатично) вярват в нещо, което са чели от предишните поколения „учени“? Кое ги прави „изследователи“? Това, че лично са изследвали ядрото? Откъде знаят и защо трябва да им вярваме, че знаят?

По тези въпроси дори аналогиите не вършат работа. В късното Средновековие някои са казвали: „Слънцето е кръгло, Луната е кръгла, другите небесни тела са кръгли – следователно и Земята би трябвало да е кръгла.“ Но днешните учени нямат преки наблюдения върху устройството на което и да било небесно тяло, за да твърдят например, че щом Марс или Луната имат ядро от твърдо желязо, значи и Земята има такова.

Истината е, че „учените“ и „изследователите“ не знаят. Те вярват в една митология, която самите те са си създали. Съответно: Защо трябва да разглеждаме небивалиците им за топенето на ядрото и изчезването на гравитацията като нещо по-различно от религиозните наивници и всеки друг човек, очакващ идването на Нибиру? Аз нямам такова основание. И това не важи само по темата за вътрешното устройство на Земята, а за всеки елемент от материалистично-научната митология: за устройството на останалите планети, за устройството и химическия състав на слънцата, за пълнежът или празнотата на Космоса и т.н.

Светът е потънал в потресно невежество

Освен това е обладан от такава арогантност, че повечето днешни хора – омагьосани от измислените цифри за „диаметъра на земното ядро“ и „спектрографските анализи“ на звездите в далечните галактики – ще приемат всяка критика на системата им от вярвания за едва ли не лична обида. Но човек трябва да говори истината, независимо дали ще засегне чувствата на някой „учен“ с десет дипломи, или вярата на друг религиозен.

След като вчера се нагледах и наслушах на изумителни проповеди от щатски пастори и пророците на материалистичната религия, наричана „общоприета наука“, днес ще си позволя моя неделна проповед. А дали говоря истината – това оставям на ваша преценка. Критерият е ясен – истината ни прави свободни. Ако ви освободя, включително от някои заблуди и страхове, значи говоря истината. Ако не го направя, свободни сте да приемете, че лъжа и че съм поредният самозванец като цитираните по-горе.

Земята и човечеството се намират едва в средата на своята предопределена и и неизменна духовна еволюция, така че не можем да говорим за свършек на света – нито сега, нито за в бъдеще. Не казвам, че планетата ще е вечна – един ден тя ще изчезне и няма да е това, което я познаваме днес – но ще бъде пресъздадена, както е била пресъздавана няколко пъти досега.

Вижте следната схема:

Кликнете върху картинката за уголемяване

На най-горния ред съм отбелязал общо 7-те планетарни състояния (или „прераждания“) на Земята, предвидени за духовната еволюция на човечеството. Червената стрелка най-горе посочва, че сега се намираме в четвъртото състояние на Земята, което (просто за сведение) е първото и последното, в което Земята има твърдия материален (минерален) вид, който познаваме. Като се има предвид, че в бъдеще следват още три „прераждания“ на планетата, можем да кажем, че се намираме едва по средата на духовните ни приключения в нашия кът от Космоса.

За да говорим за „прераждане“ на Земята в различни нейни седем планетарни състояния, трябва да приемем, че сегашното четвърто също ще има „край“ или нещо като „смърт“. Но предвид трите предишни и трите следващи състояния на планетата, задаващият се край отново ще е само условен. Същото важи и за „края“ на календара на маите – той също показва един „край“ на нещо, но и началото на друго нещо. Да видим кое е това нещо…

Времето, определено за настоящото четвърто състояние на Земята, се дели на седем големи епохи. Тях съм изброил на втория ред. Те са както следва: 1) поларианска или полярна епоха, 2) хиперборейска епоха, 3) лемурийска епоха, 4) атлантска епоха, 5) следатлантска, арийска или настояща епоха, след която следват още две големи епохи – шеста и седма. Всяка от тези епохи е свързана с появата на нова коренна раса.

Преди третата (лемурийската) епоха обаче Земята е имала твърде различен вид от съвременния – тогава хората още не са били разделени на днешните два пола и минералното царство не е имало днешния „твърд“ вид. Затова лемурийската епоха е най-отдалечената, от която до наши дни е запазено нещо – предимно нейната коренна човешка раса: черната. Съвременните тъмнокожи хора са далечни потомци на прадревните лемурийци, макар и междувременно силно изменени.

През т.нар. атлантска епоха е възходът на жълтата раса, потомци на която са хората от източна Азия и „червенокожите“ индианци в Америките. Моля, имайте предвид, че названията лемурийци и атланти също са условни и тези термини не трябва да се бъркат с изкривените тълкувания на завещаното от Платон и фантастичния ченълинг на много шарлатани.

Водеща роля в петата (следатлантската) епоха има бялата раса. А в следващата шеста епоха щафетата ще бъде поета от идващата шеста раса – наричана светеща или на Божите Синове.

Обърнете внимание на следната подробност в схемата. Всяка от седемте епохи се дели на още седем по-малки културни епохи. Вижте най-долния ред на схемата, където са отбелязани седемте културни епохи на настоящата пета епоха (или пета коренна раса). Такива седем културни епохи е имало и в атлантската епоха, и в лемурийската, и в по-предишните, а ще има за следващите две епохи (раси).

Тук има един важен принцип. Например четвъртата (жълта) раса е била водеща в атлантската епоха, но се появява още през четвъртата културна епоха на лемурийската епоха! Петата (бяла) раса е водещата днес, но се появява още през петата културна епоха на отминалата атлантска епоха. Както се досещате, следващата раса (шестата) ще се появи в шестата (източноевропейска или славянска) културна епоха на нашата пета или следатлантска епоха.

Въплъщението в човек на най-напредналия Слънчев дух – Христос, бележи средата на човешката еволюция.

Живеем в много интересно време и по редица други причини…

Във времето на петата коренна раса стана едно от най-значимите събития за човешката еволюция – въплъщението на Христос в Исус от Назарет. Ако погледнете отново схемата (най-горе при планетарните „прераждания“, отбелязано с бяло кръстче), ще видите, че това велико събитие се пада съвсем малко след условната половина на времето, предвидено за човешкото развитие в тази част от Космоса.

Но нашата следатлантска епоха е ставала свидетел и на други събития от сходна значимост, като се очаква и друго в близко бъдеще. 3000 години преди Христа в далечния Изток (Китай) се въплъщава Луцифер и дава импулса на езическата мъдрост. А през третото хилядолетие след Христа очакваме идването на Ариман (или Антихриста) в плът и кръв, който също има важна мисия за човешкото развитие. Времето, когато Ариман ще живее като човек на Земята, ще е пълно с изпитания и в известен смисъл се явява поредният „край“, но същевременно и ново начало.

Има и друг аспект на нещата: Всяка от епохите си има своя „край“. След всяко от големите седем планетарни състояния има период, наричан пралая. Това е период на изцяло духовно съществуване. На своеобразен край са изложени и по-малките епохи – краят на лемурийската епоха например идва след бурни тектонични размествания и вулканични изригвания; краят на атлантската епоха също променя облика на Земята – изникват едни земи, докато потъват други; а краят на петата коренна раса ще е Апокалипсисът, наричан още Война на всеки срещу всички. Тази война ще се води с особени средства и по егоистични причини, които няма да бъдат разглеждани в този материал.

До същинския Апокалипсис – краят на петата коренна раса – остава много, много, много време. Тепърва ще се въплъти Ариман и неговите сподвижници ще предизвикат един мини-Апокалипсис, после ще дойде шестата културна епоха с нейната шеста раса, после ще има една особена („задънена“) културна епоха с център в Северна Америка и някъде чак тогава можем да говорим за „край на света“ – поне на този свят, който мнозина познават и смятат за единствено възможен. А след края на петата коренна раса идва епохата на шестата раса. След нея идва и епохата на седмата коренна раса, при която най-напредналите човешки души ще заемат най-ниското място в духовната йерархия – под това на ангелите, архангелите, архаите и т.н.

И дори след всичко това остават още три планетарни „прераждания“ – всяко от тях с по седем големи епохи, всяка от които пък на свой ред се дели на седем по-малки отрязъци от време. На човек може да му се замае главата от всичко онова, което ни очаква в бъдеще. А те – глупците – чакат да ги вземат ангелите на 21 май, чакат Нибиру на 21 декември догодина, чакат въображаемото ядро на планетата да се стопи от въображаемото глобално затопляне. Ще има да си чакат. А тези, които знаят истината, са свободни от нелепи очаквания и свързаните с тях страхове.

Край на неделната проповед. 🙂

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

27 коментара за "Краят на света: Истината ще ви направи свободни"

  1. inranxan  23.05.2011 г. | 01:32 ч.

    Ядрото в центъра на Земята може би се топи

    това направо е гениална приказка някаде за около 4-5 годишно дете… а за последователите на американскиа пастор просто ме избива на насилие и хулителство…. а за нибиру – това е лъжата на лъжливото овчарче ,че като доиде Апофис сички да си кажат да бе некав си Апофис същия ще е като Нибиру….

  2. Галин  23.05.2011 г. | 13:56 ч.

    Много полезна и съдържателна статия.
    Определено, който прояви интерес към нея, едва ли ще се задоволи само с прочетеното. Но подобни изложения са един прекрасен старт, едно добро начало. Изключително важно е да се започне от някъде.
    Ако при някого наделяват пророчествата ,които буквално ни заливат от всякъде,негово право е да прецени до колко те са обосновани и имат вътрешната дълбочина да претендират за някаква връзка с обективните духовни реалности.
    Благодарности на Стопанина за отделеното време и усилия в името на Служението !

  3. Aha  23.05.2011 г. | 15:33 ч.

    Благодаря! Наистина е впечетлително, прав е Галин, че който я прочете едва ли ще се спре до тук. Поздрави!

  4. Албена  23.05.2011 г. | 18:44 ч.

    Аз също искам да благодаря! Намирам и препратките към по-старите публикации за много полезни. Като сравнително нов посетител съм приятно изненадана да открия колко ценни неща са били казани досега в сайта. Например, от известно време усилено търся един цитат на Щайнер за българите и оня ден благодарение на препратка в коментар най-накрая го открих. Нищо чудно и точно тук да съм го чела преди време, ама… Така че, Стопанино, благодаря и не пести препратките. 🙂

  5. Hristo  23.05.2011 г. | 23:47 ч.

    Да, хубава е статията, наистина не трябва сляпо да се вярва на всякакви „учени“, „професори“ и „специалисти“. От друга страна смятам че е редно когато човек „цитира“( то не е пряк цитат винаги , но пък е цитиране на информация)някого (Щайнер, Дънов…) е хубаво да го спомене, а не да обявява написаното за „своя проповед“. Е може би тогава чувството за значимост е малко по-малка, но пък Учителят казва – Когато се смириш Бог те повдига.

  6. Стопанина  24.05.2011 г. | 00:22 ч.

    В случая не съм цитирал никого, затова проповедта си е моя – със съответната лична отговорност за верните неща и евентуалните дребни грешки в подробностите, които предлагам на базата на лична опитност и произтичащите от нея познания. Аналогично Щайнер и Дънов са проповядвали доста след Блаватска, която е говорила сходни неща преди тях, но това не значи, че те трябва да се позовават на нея като на източник – защото имат важни различния в гледните точки, правят допълнения на нейните трудове, дори оспорват не един и два аспекта. А за „пралая“, „свършека на века“, прераждането, новите епохи и т.н., са говорили хиляди хора и то хиляди години преди Блаватска.

    Как да цитирам всичките? И защо да цитирам конкретно Щайнер и Дънов, когато това в случая на тази обща информация това позоваване ще изглежда като натрапване на тези имена. Единственият Източник е Изворът. Всичко останало са разклонения на основния поток. И друго – ако се позова на (или ако „цитирам“) Дънов и Щайнер, а се окаже, че не съм интерпретирал правилно някои мои метидативни инспирации и (съно)видения, ще опороча далеч по-чистото, по-точно и по-всеобхватно дело на двамата господа.

    И също така аналогично, когато един пастор държи проповед, ще стане досаден, ако на всяко второ изречение уточнява: „Христос е казал…“. Понякога е достатъчна само смяна в интонацията, а понякога и това не е необходимо и се залага на съобразителността или ерудицията на публиката. Сайтът ми е достатъчно показателен в съдържанието си откъде е взета основната информация. Аз не надценявам интелекта на читателите си, затова и не бих си позволил да претендирам, че имам ексклузивни права върху информацията. Та нали ще изглеждам смешен?

    Колкото до моята лична информация, с която скромно допълвам материалите от Щайнер и Дънов, тя наистина си е „моя“ (в смисъл не съм я чел и не я цитирам или преразказвам) – в това уточнение няма нищо нередно и не е проява на несмиреност. Просто това е честният начин да кажеш нещо от себе си, без да го обличаш в авторитета на двама прочути проповедници с цел да му придадеш една изкуствена тежест. От тази гледна точка бих казал, че всъщност постъпвам доста адекватно и скромно.

  7. Стопанина  24.05.2011 г. | 00:48 ч.

    Ако трябва да цитирам този, който ме е мотивирал и вдъхновил за тази статия, това е Йохан Волфганг фон Гьоте:

    Той казва:

    „Истината трябва да бъде повтаряна постоянно, защото лъжите и заблудите са проповядвани непрекъснато – и то не от малцина, а от мнозинството. В пресата, в енциклопедиите, в училищата и университетите, навсякъде властват заблудите. И тези заблуди са самодоволни и се чувстват удобно, тъй като те (които ги проповядват) знаят, че мнозинството е на тяхна страна.“

  8. dragonn  24.05.2011 г. | 07:43 ч.

    Много ми хареса! Дано да има и други такива неделни проповеди.

  9. Hristo  24.05.2011 г. | 12:45 ч.

    „Аналогично Щайнер и Дънов са проповядвали доста след Блаватска, която е говорила сходни неща преди тях, но това не значи, че те трябва да се позовават на нея като на източник…“
    До колкото съм запознат от проучването ми и на тримата Щайнер, а особено Дънов са имали малко по – различни методи от Блаватска. Всичко което са говорили е било лични, съзнателни и доста ясни опитности от духовните и Божествения светове. В това отношение те са имали доста по-голямо познание от нея.За това те са допълваи и коригирали някои от нейните изказвания. Да не би такъв да е случаят с теб и Щайнер или Дънов, да имаш по-голямо ясновидство от тях? Виж, аз не искам да споря с теб, исках само да немекна нещо. Сега пак ще намекна. Какво значи „Стопанинът“ на какво стопанин – на литературата, на хората в сайта, или на интернет пространството, дадено му? В света аз знам само един Стопанин. Сещаш се Кой Е :)А ние сме негови деца и по между си сме- братя:) Според мен „Домакинът“ е по-подходящо.

  10. Мислещ  24.05.2011 г. | 15:55 ч.

    Добър материал се е получил. Да те попитам Стопанино относно следното:

    …..И дори след всичко това остават още три планетарни „прераждания“ – всяко от тях с по седем големи епохи, всяка от които пък на свой ред се дели на седем по-малки отрязъци от време. На човек може да му се замае главата от всичко онова, което ни очаква в бъдеще.

    В един друг материал „Идването на Ариман“ има сходна таблица за свръхепохите (еони). Там за първи път разбрах, че се делят на седем големи епохи, всяка от които пък на свой ред се дели на седем по-малки отрязъци от време …… Имаш ли отговор, защо Твореца ги е разделил на „Седем“? Какво е заложено в седем, защо не са 10 например! Може и наивен да ти се стори въпросът ми, но аз нямам отговор.

  11. Стопанина  24.05.2011 г. | 16:02 ч.

    Числото 7 символизира пълнотата, съвършенството, чистота отвъртре и красота отвън. Библейското Сътворение е в седем „дни“ – тези „дни“ са алегория за въпросните седем планетарни състояния.

  12. Галин  24.05.2011 г. | 20:54 ч.

    Ако у някого възникне желание да задълбочи проучването по въпросите за миналото
    и бъдещето на света и човека , е хубаво да проучи основополагащата по въпроса
    антропософска литература:

    “ Въведение в Тайната наука“
    По специално главата- “Развитие на света и човека“

    http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=182

    Акашовата летопоис
    http://anthroposophie.byu.edu/bulg/011.pdf
    Изключително подробно и важно изложение .

    Полезно е да се прегледат поне 9 и 10 глави от Апокалипсисът на Йоан
    http://anthroposophie.byu.edu/bulg/104.pdf
    Тук добиваме още по комплексна представа за планетарните въплъщения.

    Еволюцията от гледна точка на истината
    http://www.scribd.com/doc/36423966/GA-132-Еволюцията-от-гл-т-на-истината

    Тук нещата са разгледани от гледна точка на преживяванията на Свръхсетивните Същества.
    Хубаво е да се прочете и изживее !

  13. Албена  24.05.2011 г. | 21:51 ч.

    Галине, благодаря!

  14. Астролог  25.05.2011 г. | 12:05 ч.

    „Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в природата: лисицата дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви.Човек трябва да знае, как да се справя с мъчнотиите си. Не знае ли, той ще бъде победен. Вземете пример от борците. Години наред те се упражняват, за да могат да се противопоставят на всеки, който ги напада, отвън или отвътре. Българите се нападат едни други с тояга, с кривак. Иска ли някой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, къде удря. Англичаните пък се боксират. Обаче, злото не се побеждава нито с кривак, нито с юмруци, нито с боксиране. Човек трябва да знае, как да постъпва със злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време с мъчнотиите си, както и със злото, човек изгубва най-после своя вътрешен мир, вследствие на което животът му се обезсмисля.“

    „И тъй, който попадне в обръча на любовта, той трябва да знае, че е неин пленник. — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в плен. Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само, докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори адепт да я посети. Обаче, така може да постъпва само адептът. Обикновеният човек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Един ден, когато се въоръжи с любовта, той ще воюва със злото и сигурно ще го победи. Днес всеки човек може да стане жертва на злото, но не трябва да се страхува от него. Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. „
    http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1217

  15. Астролог  25.05.2011 г. | 13:54 ч.

    във връзка със статията, искам да акцентирам на това, че освен да знаем за въплъщението на Ариман, и съпътстващите го процеси/признаци, има неща които могат практически да спомогнат за преодоляването на едни или други неблагоприятни за човека влияния – чрез съзнателна и ежедневна духовна практика(няколко метода поне).

  16. Албена  27.05.2011 г. | 11:36 ч.

    Ето една чудесна формулка от Учителя, за всякакви критични ситуации

    „Когато гърмежи започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си следните мисли:
    Всичко, което е добро, мога да приема; всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света.“

  17. Астролог  27.05.2011 г. | 13:56 ч.

    1. „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме Добро, ние сме Истина“

    „И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.

    Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.

    Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина.“

    2.«Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък. Защо? – Защото живея в закона на любовта, в която няма никаква измяна.»

    „Кажете: «Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък. Защо? – Защото живея в закона на любовта, в която няма никаква измяна.» Кажете това и задачата е решена. Аз ще живея по това ново правило. Сега, знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадох? То струва 25 милиарда. Има хора, които в миналото са са прекарвали по 20-25 съществувания, докато научат тази формула. Вие ще кажете: «Много просто нещо е, ние знаем тези неща.» Никога не сте ги знаяли тези неща по този начин, както вървят – топло, свежа, светъл, крепък.
    Сега, като се върнете дома си, искам да приложите това правило. Жените, Като го приложат, да стане по-леко на мъжете и мъжете като го приложат, да стане по-леко на жените. Майките, като го приложат, да стане по-леко на децата, и децата, като го приложат, да стане по-леко на майките. Учителите, като го приложат, да стане по-леко на учениците, и учениците, Като го приложат, да стане по-леко на учителите. Да настане една лекота, и всички да разберем, чес те приложили това правило. „

  18. Албена  28.05.2011 г. | 14:20 ч.

    От гледището на Новото човечество нас не ни очаква никаква голяма катастрофа. Действително в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една Велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото в света.

    Учителя Беинса Дуно за Новото човечество
    http://www.ivanstamenov.com/2011/02/2479/

  19. dragonn  28.05.2011 г. | 14:37 ч.

    Албена, как определяш кое е здраво или гнило в този свят?

  20. dragonn  28.05.2011 г. | 15:14 ч.

    Хайде, няма да те мъча да мислиш. В момента всичко е прогнило (средното положение между здравото и гнилото), което е най-добрата среда за развитие. А такива едностранни идеали като „здраво“ и „гнило“ може да съществуват в 2D пространството. Но в едно по горно пространство като нашето – триизмерно, нещата започват да се обединяват.

  21. Gergana  28.05.2011 г. | 20:27 ч.

    Драконе, а ти как определяш кое е правилно и кое не при постъпките си?
    Как мислиш, не изпадаш ли в морален релативизъм, ако сметнеш,че подобни разграничения (здраво-гнило) са изкуствени? Не по-малко изкуствени от поименното изброяване на злите проявления и на добрите такива. В първия случай говорим за екзистенциален колапс, във втория за псевдоморал от официално-религиозен тип.
    Затова и на сайта се изнасят напътствията на хора, посветили се на живото, т. е. присърце, прилагане на умствените, сърдечните и волевите си способности.
    Ако човек приеме нещата присърце и откаже да участва в изкуствените конструкции от типа „всичко е относително“ или „прочети си записките“, тогава има искрен шанс да развие индивидуалността си и да вижда съдбата си по-ясно. Ако ме разбереш, добре, ако не – може би ще помислиш, че ти натрапвам идеология (напр на Щайнер или Дуно) и се опитвам да те привлека към определена група. Но истината е, че всеки сам (и това е основно правило) се грижи за развитието си, независимо дали го е осъзнал или не. Затова и се казва – човек намира учителя си, когато е готов за него. Единственото, което (също е основно правило) се изисква от един наставник е да не заблуждава търсещите познание съзнателно, т. е. да не руши собствената си и чужда индивидуалност (както пасторът в горната статия постъпва).

    Една малка забележка – не ти ли се струва, че може да обидиш Албена с израз като „Хайде, няма да те мъча да мислиш.“? Може да е добронамерено изказан, но отстрани изглежда така, като че ли се съмняваш в разсъдителната и? способност.

  22. dragonn  29.05.2011 г. | 02:54 ч.

    Драконе, а ти как определяш кое е правилно и кое не при постъпките си?

    С мерак.

    Една малка забележка – не ти ли се струва, че може да обидиш Албена с израз като „Хайде, няма да те мъча да мислиш.“? Може да е добронамерено изказан, но отстрани изглежда така, като че ли се съмняваш в разсъдителната и? способност.

    Не.

  23. Албена  29.05.2011 г. | 11:16 ч.

    🙂 Само за пояснение – първото нещо, което Dragonn направи по отношение на мен преди време, беше да похвали разсъдителните ми способности. Затова не се притеснява, че може да ме обиди..

    На въпроса за „здраво и гнило“ – Слънчевата светлина и топлина най-добре разкриват това. Аз лично се старая да допускам любовта да навлезе навсякъде (в мен самата и изобщо) и гледам какво ще се случи. Ако завони, има нещо гнило.. Но същевременно гледам и за здравото, което ще се раздвижи, ще оживее. Никога не е само зло или само добро, просто зависи кое ще надделее в момента. Ако здравото надделее, продължавам напред. Ако завони прекалено, пооттеглям се временно. А ако става дума за друг човек, обикновено той сам започва да ме избягва ако има нещо гнило. Така се ориентирам Драконе. При тази тактика, наистина, не ми се налага чак много да мисля, за да разгранича здраво от гнило, нито пък ми се налага и да се пазя особено..

    В момента всичко е прогнило (средното положение между здравото и гнилото), което е най-добрата среда за развитие.

    Съгласна съм с горното доколкото се отнася до средата, но защо забравяш семенцата – това, което ще се развива в тази среда – има много здрави семена, които чакат своя час. Средата не е всичко! Изглежда ми сякаш наблюдаваш едно бунище което се разлага, но погледни го след време като се разложи напълно. Или ми кажи – къде са бунищата на древността? Слънцето ще си свърши работата за разлагането, според мен наша работа е да се грижим за добрите семенца!

    Сложих цитата от „Новото човечество“, защото вътре има интересни неща, свързани с темата на тази публикация и се надявах хората да зачетат и малко по-нататък. Прочетох беседата по друг път, но за пореден път се очаровах да я намеря и в този сайт!

  24. Астролог  30.05.2011 г. | 15:08 ч.

    „а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.
    Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога, учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.“

    Посл. към Евр., гл 5,6

    Според Рудолф Щайнер това може да дойде от работа с центъра между веждите (наричан на Изток Аджна), с който се е реботило и в една западноевропеска розенкройцерска скола (и не само: http://www16.brinkster.com/freejobonline/um.asp )

    още нещо, което според мен има отношение към различаването:

    Често се говори за илюзии в религиозния и духовния живот на човека. – По какво се познават илюзиите? – Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а
    умът се съмнява – има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне.
    “Път на мисълта”, беседи, изд. Соф. 1949 г., стр. 59

    за това хармонизиране спомага дишането през едната и другата ноздри, давано и от Учителя.

    В тази връзка по Щайнер – Христос (ритмичната система) е този,
    който регулира между Ариман (главата) и Луцифер (сл. сплит)

  25. Дорина  18.02.2014 г. | 00:04 ч.

    С голямо удоволствие изчетох тази статия – „проповед“! 🙂

    Искам да допълня нещо, което ме интересува, откривам и задълбочавам през последните 2 години – митовете също са пророчества за онова, което днес се случва и предстои. Те са пророчества, създадени от Посветените /ясновидци/ в съответните епохи. И ако успеем да ги „разшифроваме“, което всъщност изисква един вид съвременно осъзнато имагинативно „проучване“, можем да научим много истини… Ето един такъв всъщност много известен мит за човешкият син на Хелиос – Фаетон, знаем го всички. Ето ги именно пророческите моменти. / Моля за извинение за дългия пост, обаче картината е наистина много силна/:

    „— Какво те води при мене в двореца, синко?
    — О, светлина на целия свят, о, татко Хелиос! Само че смея ли да те наричам татко? — извикал Фаетон. — Дай ми доказателство, че ти си моят баща. Премахни, моля те, моето съмнение.
    Хелиос снел лъчезарния венец, повикал при себе си Фаетон, прегърнал го и му казал:
    — Да, ти си мой син; право ти е казала майка ти, Климена. А за да не се съмняваш повече, поискай от мене, каквото желаеш, и кълна се във водите на свещената река Стикс, аз ще изпълня молбата ти.
    Едва изрекъл това Хелиос, и Фаетон започнал да го моли да му позволи да попътува по небето вместо самия Хелиос със златната му колесница. Лъчезарният бог изпаднал в ужас.
    — Безумецо, какво искаш ти! — извикал Хелиос. О, да можех да наруша клетвата си! Ти искаш невъзможното, Фаетоне. Та това не е по силите ти. Ти си смъртен, а нима това е работа за смъртен?
    … Ти мислиш може би, че ще срещнеш по пътя много хубави неща. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен; ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашават те лъкът на кентавъра, яростният лъв, чудовищните скорпион и рак. Много ужаси има по небесния път. Повярвай ми, не искам да бъда причина за твоята гибел. О, ако ти би могъл да надникнеш в сърцето ми и да видиш как се страхувам за тебе! Озърни се наоколо, погледни света, колко много хубави неща има в него! Поискай всичко, каквото пожелаеш, нищо няма да ти откажа, само това не искай. Защото ти искаш не награда, а страшно наказание.
    … — Синко, помни последните ми напътствия, изпълни ги, ако успееш. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще тичат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават през цялото небе. Не се изкачвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще подпалиш земята. Не се отклонявай, помни, нито надясно, нито наляво. Твоят път е точно по средата между змията и жертвеника. Всичко останало предоставям на съдбата, само на нея се надявам.

    … На небето има едно място, където се е проснал чудовищен, страшен скорпион — нататък понасят конете Фаетон. Видял нещастният младеж покрития с тъмна отрова скорпион, който го застрашава със смъртоносното си жило, и обезумял от страх, изпуснал поводите. Почувствували свобода, конете се понасят тогава още по-бързо. Ту възвиват те към самите звезди, ту пък се спускат и се носят над самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница. Загиват големи, богати градове, загиват цели племена. Пламват планините, покрити с гори: двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, зеленият Хеликон, горите на Кавказ, Тмол, Ида, Пелион и Оса. Димът забулва всичко наоколо; поради гъстия дим Фаетон не вижда накъде отива. Водата в реките и в ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей. Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното царство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и морските божества страдат от зноя.
    Знаем краят – Великата богиня Гея – Земята моли Зевс да спаси земята от огъня и от това да бъде напълно унищожена. Фаетон умира, а баща му – божественият Хелиос дълго скърби за него и не се появява на небето…

    Само бих изкоментирала няколко момента за размисъл – човешкият син на Богът-Слънце – Фаетон и неговата роля. Човешкия дух към познание, за което не сме готови. Човечността /очовечаването/ на Бога Слънце – той страда като човек за своя Син. Окултните символи в образи на Съзвездията… и всичко това проектирано в земно.човешката ни история, култура, битие и бъдеще…

  26. zaharia  18.02.2014 г. | 14:06 ч.

    Дорина, здравей,

    искам да те питам коя точно част от този мит за Фаетон те кара да мислиш, че той е един вид „пророчество“ и се отнася за събития, които ще се случват в бъдещето?

    Питам защото, когато аз го четох този мит за първи път (преди време беше), не ми е минало дори през ума, че може да се отнася за бъдещето, а направо към миналото започнах да си правя асоциации. По конкретно към това, което съм чела, че се е случвало между Лемурийската и Атлантската епохи – падането на огън по земята, реките, които завират, пресъхването на моретата, гъстият въздух, изпълнен с дим и с водни пари…

    Опитвам се да разбера аз ли имам някакъв проблем, та все към миналото ме влече да си правя асоциации, защо не ми идват и на мен в главата такива мисли за „пророчества“, предстоящи събития и пр. 🙄

  27. Дорина  18.02.2014 г. | 18:33 ч.

    Здравей, Захария! Радвам се, че се срещаме отново!

    Ще бъда кратка сега – по принцип ми е проблем да се изразявам по-кратко, за което се извинявам. Но причината е, че съм много развълнувана в момента и отивам да празнувам – поредният успех на големия ми син – втори в София, и първи в НГДЕК на областна олимпиада по Български език и литература. Гледам го с удивиление /даже не толкова с гордост/, че ме е избрало да съм му майка! 😳

    Изобщо не мисля, че имаш проблем някакъв – във времената, в които тези митове са писани, сигурно от голяма част от слушателите са били възприемани също тъй буквално и с препратки назад, така мисля. Обаче Посветените хора, които са ги създавали са влагали според мен познанията си и прекия досег с Духа, а при него НЯМА ВРЕМЕ! Те са виждали Духовните процеси ведно – на земен език минало, настояще и бъдеще са се явявали в имагинативни картини. Естествено на нас сега ни е много, много трудно изобщо да разберем не само символиката, но и и да имаме картините на тези процеси – поради силно изразеното ни материалисично, втвърдено и интелектуалистично мислене. Но нали затова се занимаваме с Духовната наука, година след година, стъпка след стъпка, тя отваря сетивата ни… В случая с този мит, можем да смятаме, че той е бил сътворен от Посветен в гръцките мистерийни школи, какъвто е митът за Прометей – този мит обрисува цялата драма на човека и човечеството като цяло:

    „Казва се, че в гръцките мистерийни школи бъдещето е било предсказвано на хората. И това не е бил мъгляв, абстрактен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие. И онова, което все още оставаше да бъде разгърнато като човешка сила, се изобразяваше във величествената мистерийна драма на Прометей.“

    И ето още нещо:

    ГА 93 „… … сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и митовете са израз на дълбоки езотерични истини.“

    ГА 108, Тълкуване на приказките
    „Такива приказки /става дума за народните приказки, Захария!/ са опит на хора от народа, които се намират в междинни състояния между сън и будност. Така също великите митове за боговете на народите са разкази за това, което посветените са изживели на астралния план и на по-висшите полета. Приказките се отнасят към митовете на различните народи по следния начин: Можем да разгадаем великите народни митове, когато се опрем на великите всеобхватни космически отношения, а приказките разгадаваме, когато се опрем на тайните на народа. Всичко в приказките се представя така, че различните процеси и картини не са нищо друго освен разкази за астрални преживявания. Такива астрални преживявания са имали всички хора в определени древни времена. След това те са ставали все по-редки и редки. Някои хора са ги разказвали на другите, другите са ги предавали нататък и така приказките са странствали от област на област.“

    Поздрави от мен! 😳
    /отивам да празнувам!/

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.