Една „Съдба“ във всемира – хем чужда, хем наша

През годините бяха изписани какви ли не статии за начините, по които ни въздейства телевизията. Акцентът обикновено е върху негативното – за насилието в игралните филми и сериали, а също и за зачестяващия разврат в анимациите за деца. Някои критици определено знаят какво говорят – спокойно мога да се подпиша под думите им. Други според мен не са съвсем наясно за дълбочината на нещата, но е похвално, че поне се упражняват.

Дойде и моят ред да се упражня в тази област, като ще подходя положително – вместо да ви убеждавам, че изкуството може да носи поквара (вярвам, че повечето от вас сами са стигнали до този извод), ще опитам да защитя идеята, че в някои редки изключения, идващи от Запад, се съдържат истини, които не са за изпускане. А те лесно могат да останат почти незабелязани, какъвто е случаят със сериала Stargate: Universe (Звездна порта: Вселена). Последният епизод беше излъчен снощи по телевизия SyFy и все още съм под неговото въздействие – затова бързам да се поддам на импулса, иначе може никога да не се осмеля да разглеждам тези теми. Или не в положителен план, защото в близко бъдеще може да нямам друг подходящ повод…

Кратка ретроспекция

Първообраз на поредицата Stargate е едноименният пълнометражен филм с Кърт Ръсел от 1994 г., създаден от холивудските кинаджии Роланд Емерих и Дийн Девлин. След касовия успех на филма двама канадци – Брад Райт и Робърт Купър – започват да продуцират телевизионния сериал Stargate SG-1. Този проект е един от малкото в историята на телевизията, който може да се похвали с 10 сезона по средно 20 серии. В един момент авторите разшириха вселената на Stargate и успоредно с първия сериал, създадоха втори – Stargate Atlantis (Атлантида). А след пет сезона и на втория сериал поредицата като че ли се изчерпа откъм идеи и беше стартиран трети, доста необичаен проект на фона на познатото дотогава. Този трети проект е именно моят така любим сериал Stargate Universe.

„Вселена“ наистина е доста различен от всичко, правено по-рано с марката Stargate,

без обаче да зачерква вече установената (нека я наречем) митология. В първите два сериала бяха разгледани темите за възнесението, възкресението, религиозния фанатизъм, невидимите духовни Същества, които ни помагат от по-горните светове, старите цивилизации на Земята… Дори самата „звездна порта“ (старгейт) може да се разглежда като алегория, иносказание за езотеричния термин „тесните врата“, срещан и в Христовото учение.

Изненадата за мен беше по-сериозният начин, по който тези теми се преродиха в сериала „Вселена“. Изобщо всичко беше някак на по-горно ниво – и бюджетът на всяка серия, и първокласният актьорски състав, и екипът от кинаджии като цяло. А най-разтърсващото и досега по мое мнение си остава основната сюжетна нишка.

Всичко започва със „случайната“ възможност на разнороден екип от военни, учени и цивилни да попадне на космическия кораб Destiny („Съдба“), който преди много милиони години е тръгнал от Земята, движи се със скорост, по-висока от тази на светлината, като междувременно е достигнал далечния край на познатата ни Вселена. И като всяка съдба, следва предварително зададена посока към неизвестна или смътно подозирана цел…

Destiny („Съдба“) устремена за енергия към едно от слънцата във всемира

Първоначално героите вярват, че са попаднали на „Съдба“ по една злощастна случайност. Корабът е стар и необитаем, а тъй като липсват ресурси за поддържането на биологическия живот, встъпителните серии ни занимават с борбата на новодошлите за оцеляване – възстановяват устройството за пречистване на въздуха, търсят вода, храна, а и начини да се върнат на Земята. Обърнете внимание на окултното значение на термини като „пречистване на въздуха (сиреч мислите)“ и „намиране на вода (Живота)“) Само един от героите вярва, че попадането им на „Съдба“ не е никак случайно и всъщност е тяхна… съдба. Разбира се, всички останали го смятат за смахнат и опасен.

Още при тази завръзка разбрах, че този сериал може да се гледа по два начина:

екзотерично (по обикновен начин, чрез акцентиране върху несъществените неща и чрез сетивното удоволствие от специалните ефекти)

или

езотерично (от духовна гледна точка и чрез тълкуване на иносказанията). Убеждението ми се затвърди, когато в един момент – отново в първите серии – се разбра, че „Съдба“ черпи енергията си от слънцата във всемира. И то не по друг начин, а като периодично минава направо през тях. Ако сте чели антропософските материали на сайта, несъмнено вече сте се натъквали на тази духовна истина, свързана с естеството на нашето Слънце и останалите звезди, и разгледана от гледната точка на човешката еволюция.

Неуспехът на проекта „Звездна порта: Вселена“

започна да проличава още в средата на първия сезон, когато рейтингът на сериала постепенно започна да пада. Ако предишните два сериала бяха предимно развлекателни със съответното повърхностно разглеждане на темите, сериозната и донякъде мрачна атмосфера на кораба „Съдба“ не успя да влезе под кожата на масовата публика. Цяло чудо беше, че студиото, което го спонсорираше, даде зелена светлина за втори сезон. И тогава авторите натиснаха педала за газта…

В началото на втори сезон става ясно, че „Съдба“ е изпратена в забравени времена от Съществата – предците на земното човечество – за да събира мъдростта, която е разпиляна из всемира. Разбира се, в самия сериал това е представено екзотерично – корабът парче по парче записва следи от „радиационен шум“ (знак за разум), предшестващ Големия взрив (Сътворението). След като осъзнават, че това познание е много по-важно от егоистичните им копнежи за връщане у дома, героите започват да полагат усилия за взаимното разбирателство и да се адаптират към… своята индивидуална съдба и мисията на „Съдба“ (като символ на заветната цел на цялото човечество).

Тази идея за отказа, заложена в сериала, всъщност е закон в окултизма – всяко обръщане назад е забранено, защото е пагубно за душата. Спомнете си например легендата за Орфей и възлизането му от царството на сенките – за да изведе Евридика (възлюбената си, душата си) от долното царство, е трябвало да следва едно условие: а именно да не се обръща назад.

Младият Илай с неговата окултна тениска

В сериала има около дузина персонажи с по-значително екранно присъствие, но за главен герой се смята младият гений Илай (по нашенски Илия). В началото на историята той е стереотип на типичния наш съвременник, който се храни с полуфабрикати, често сменя интересите си и запълва времето си с компютърни игри. След като попада на „Съдба“, обстоятелствата го принуждават да се вземе в ръце и да работи усърдно не само за собственото си оцеляване, но и за това на останалите.

Тениската, която носи главният герой, също може да се разбира екзотерично и езотерично. В областта на гърдите върху нея е написано с големи букви YOU ARE HERE („Ти си тук“). Екзотерично това означава, че типичният зрител на сериала може да представи себе си на мястото на Илай. А езотеричното значение е, че е в сърцето на Илай, стига да пожелае и да прояви воля, може да се намери място за всеки събрат.

С напредването на приключението Илай постепенно се променя. Всеки епизод (алегория за всеки пореден живот, за превъплъщението) го обогатява с нови опитности. Най-трудно му е да превъзмогне раздялата с болната майка (като символ на рода и народа), тоест да стане наднационален, за да може да приложи гениалните си умения в полза на всички около него – хора от различни националности и с всевъзможни професии (тези хора символизират целокупното човечество).

Подобно на Орфей и други персонажи от окултната митология, Илай губи любимата си. Веднъж по обстоятелства, които не зависят от него. И втори път – с волята си се отказва от егоистичните си романтични копнежи в името на общото благо. С това за първи път героят показва, че е израсъл до идеята за саможертвата.

Не Аз, а Христос в мен

Последната серия на втори сезон, която беше излъчена снощи, постави Илай при едни обстоятелства, които изискваха от него да извърши физическа саможертва – да изиграе ролята на спасител на всички, свързани по един или друг начин с него. Историята на финала беше следната: Бездушни машини нападнаха „Съдба“. Антропософски погледнато, тези безпилотни дронове символизират Духовете на мрака, които нямат свой Аз и които са „програмирани“ да възпрепятстват естествения ход но човешката еволюция, която пък е представена от кораба „Съдба“ в сериала. Интересното е, че в една сцена машините застанаха между „Съдба“ и една звезда (Слънце), което беше единственият сигурен шанс за спасение на нашите герои. Сравнете това с опитите на някои съвременни учени да блокират влиянието на нашето Слънце върху Земята.

Така пътниците на „Съдба“ бяха изправени пред избор: да воюват с оръжие срещу машините в една обречена битка, която неминуемо щеше приключи с погибел за човеците, или да заобиколят сражението. Избраха второто, като се „консервираха“ в едни замразяващи устройства за дългия преход в пространството между две галактики. Сравнете това с факта, че ние също се намираме в преходната област между две големи епохи, наричани в антропософията еон Земя и еон Юпитер.

Оказа се, че замразяващите устройства не достигат за всички – бяха с едно по-малко, така че един от героите трябваше да се жертва. Илай се жертва, като отстъпи мястото си на един от своите събратя, който беше негов пръв приятел (понякога), но и пръв враг (понякога). Тази идея на авторите беше реализирана според мен гениално. Повечето от зрителите вероятно дори не са схванали, че Илай се прояви като своеобразен Христос за останалите. Първо им даде спасителната идея за миротворчеството, чрез което да преминат в бъдещето – в следващата галактика. А също така физически се жертва за своя събрат.

Алегорията за великото дело на Христос беше реализирана, без да се натрапва за зрителя – един принцип, който беше спазван при поднасянето на окултни истини във всички епизоди на сериала. До последния кадър зрителите не виждат физическата смърт на Илай – напротив, той беше показан жив, здрав и усмихнат – като всеки от зрителите е свободен да очаква, че младият гений ще измисли нещо, чрез което в крайна сметка да се спаси.

За „преждевременния“ край на сериала

Сериалът „Звездна порта: Вселена“ беше планиран в пет сезона, но снощи зрителите изгледаха последния епизод на втори сезон, който е последен и за цялата сага. Този трети сериал с марка Stargate остана неразбран от повечето американски зрители, което за мен е напълно разбираемо и очаквано. Факт е, че приключението започна „мудно“ и без излишни пиршества за сетивата, нямаше много епични битки между „нашите“ и „враговете“, нямаше и клиширани персонажи, които могат с остроумия и пушки да разрешат всеки проблем.

Ако в началото сериалът се гледаше от 2 милиона души само в Щатите, в края на приключението го гледаха около 1 милион. Това означава, че половината зрители изгубиха интерес. Което пък означава, че половината рекламодатели също са изгубили интерес да спонсорират продукцията. Няма пари – няма трети, четвърти и пети сезон. Това е екзотеричното тълкуване на причините „Съдба“ да продължи своя зададен курс, без да можем да бъдем странични наблюдатели на приключението.

Езотеричното ми тълкуване обаче е такова, че сериалът приключи точно на мястото, на което трябваше да приключи. А това е мястото, в което днес се намира цялото съвременно човечество. Това, което предстои на екипажа на „Съдба“, е същото, което предстои на мен и на всички вас. Намираме се в момента, когато трябва да се пазим особено внимателно от погрешни действия, за да завършим успешно прехода си към следващата галактика от мъдрост, която ще ни разкрие идното планетарно състояние на планетата. А в по-далечен план, отново подобно на „Съдба“, ще можем все така да събираме парче по парче мъдростта, вложена още в първите мигове при създаването на Вселената.

Сериалът завърши донякъде с отворен финал и с много неразкрити тайни, защото ние също сме далеч от финала и тепърва имаме да разбулваме мистериите на живота. Затова аз не смятам, че краят беше преждевременен, а напълно реалистичен, закономерен и по Божията Повеля.

За материалистичния ум всички аналогии, които правя, може да изглеждат като склонност към фантазиране или дори като симптом на лудост – нека да е така. Но аз на няколко пъти съм писал на един от сценаристите на сериала, Джоузеф Малози, който („случайно“) е и автор на разтърсващия последен епизод. Като особено ерудиран и четящ човек, той е попадал на антропософските идеи. И макар да останах с впечатлението, че не ги приема непременно по начина, по който ги приемам например аз, в него несъмнено е останало нещо – едно семе, което даде плодовете си чрез сериала.

Искам да ме разберете правилно. Не твърдя, че г-н Малози съзнателно е вплитал окултни истини в сюжета на сериала. Напротив – твърдя обратното: Правеше го несъзнателно, защото чрез възприемането на антропософските идеи самият той се беше превърнал в своеобразна „звездна порта“, чрез която някои висши истини преминаваха в нашия свят. Погледнат екзотерично, сериалът можеше да бъде разглеждан донякъде и като ариманически, сиреч твърде материалистичен – все пак ни занимаваше с космически кораб, материална Вселена, Голям взрив и т.н. Но от езотерична гледна точка духовните Същества, които са вдъхновили (инспирирали) ключовите сюжетни нишки, за мен безспорно биеха Ариман с неговите собствени камъни: телевизията.

Самотният Илай пред тясната „звездна порта“

Нищо на този свят не идва, без да е допуснато и изначало породено в духовния свят. Това е окултен факт. А когато говорим конкретно за сериалите по телевизията, за мен въпросният сериал до голяма степен беше отроче на Съществата от духовния свят, които желаят доброто на човечеството – да изпълни своята Съдба, като премине през „тесните врата“ към необятните предели на всемира. Стъпка по стъпка.

* * *

И ще дойде време, ще видиш, без повече сълзи.
И любовта няма да разбива сърцата, а ще пъди страховете.
Прескочи камъка на пътя си и продължи напред
с благост в сърцето и с цветчета в косата.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

18 коментара за "Една „Съдба“ във всемира – хем чужда, хем наша"

  1. zaharia  11.05.2011 г. | 10:18 ч.

    Много ми харесаха коментарите ти, ама нужно ли беше да разказваш толкова подробно фабулата на сериала? Може би трябваше да наблегнеш повече на тълкуването, а на събитията в сериала да се спреш по повърхностно… Искаше ми се да си ги сваля сериите и да ги изгледам, защото си падам по фантастика, обаче нямам кабелна телевизия. Но то сега някак си се губи смисъла, след като вече знам какво се случва… 🙁

  2. Стопанина  11.05.2011 г. | 10:40 ч.

    сега някак си се губи смисъла, след като вече знам какво се случва…

    Вярвай ми, почти нищо не съм разказал. В сериала се случват много, много неща. Дори финалът, който разглеждам в материала, има поне пет-шест аспекта, които пропуснах. Сериалът си струва и заради спецефектите, и заради актьорската игра, и заради второстепенните персонажи, които минават през своя опитност. И музиката на Джоел Голдсмит!

    Друго – непременно, ако ще теглите, теглете HD файловете.

  3. Aha  11.05.2011 г. | 15:21 ч.

    Не си падам по фантастика, оше по-малко по американски филми, но това което сподели ме разтърси. Още повече, че моята съпруга отдавна се опитва да ме накара да гледам Старгейт Юнивърс и въобще Старгейт. Все повече знаци, че трябва да се вслушвам повече в това, което ми казва:)

    От Стопанина: Сериалът е канадски, а не щатски, ако това има значение за предразсъдъците ти. 🙂

  4. Aha  11.05.2011 г. | 15:39 ч.

    Предразсъдиците ми са едно от нещата, които имам да изчиствам:) Затова и Божията воля ме е свързала с моята съпруга, а ме доведе и тук:)

  5. Астролог  11.05.2011 г. | 16:40 ч.

    Много силен сериал. Но според мен е е по-добре да се започне още с игралния филм. Духовни идеи или загарвания за духовното има и в първите части.
    Примерно за обсебване на телата от змееподобни същества със много знания, но използвани за лични цели(егоизма), от които със Воля и Познание може да се освободим, или да бъдат преобразени от Силата на Любовта и да започнат да служат за Добро. Според Учителя злото ще служи на Доброто.
    Относно Възнесението – Пътя на Ученика е Пътя на Христос – Христос показа символично Пътя, който трябва да премине за в бъдеще човек. – И да надрастне ограниченията на физическия свят!

  6. Дам  12.05.2011 г. | 00:15 ч.

    Старгейт е класика ,един от малкото сериали които могат да те накарат да погледнеш отвъд панела…

  7. Мислещ  12.05.2011 г. | 01:34 ч.

    Няма да противореча….. но ще изредя три филма които са не по-малко каращи ни да погледнем отвъд…..

    Minority Report / Специален Доклад (2002)
    Режисьор : Стивън Спилбърг

    Artificial Intelligence / Изкуствен интелект (2001)
    Режисьор : Стивън Спилбърг

    Bicentennial Man / Двестагодишен човек (1999)
    Режисьор : Крис Кълъмбъс

  8. P.E.A.C.E.  12.05.2011 г. | 11:29 ч.

    Трудно ми е да повярвам, че Светли сили биха действали чрез телевизията.
    Същата, а и много по-дълбока и тежка символика има и трилогията „Матрицата“. Пак показват много истини, но те са поднесени с програмираща цел – Predictive programing.
    Аналогията с Христа, саможертвата, го има във всеки 2ри филм вече и това е точно свързано с бъдещето фалшиво пришествие, на материално ниво. Това е което влиза в съзнанието, в комбинация отново с това, че някой друг се жертва за теб/нас и пак чакаме спасение отвън, а не отвътре.

    Не отричам, че е възможна намеса от същества, чиито действия до някаква степен да противоречат на други изцяло негативни същности, но за мен в 99% от случаите те са просто „по-малкото“ зло.

  9. Стопанина  14.05.2011 г. | 21:06 ч.

    @ P.E.A.C.E.

    Говориш със стереотипи и за 99%, като игнорираш примерите, които съм посочил в конкретния случай. Ако решиш да гледаш сериала, което препоръчвам на всички, ще се удивиш още колко истини се предлагат на тепсия в художествена форма.

    Например още в първия епизод на втори сезон една от героините (русата мадама от клипа горе) става жертва на нападение и изпада в кома. Тогава духовните същества й помагат да осъществи една важна среща в астралния свят, където общува с (както по-късно се оказва) починалите духове на част от пасажерите на „Съдба“.

    В епизода Visitation („Посещение“ или дори „Пришествие“) умрелите пасажери се явяват в материална форма, като това има много любопитни последици и разтърсваща развръзка – такава развръзка, за каквато говори Щайнер относно ариманическото възкресение.

    Да твърдим, че светлите Същества не се проявяват чрез телевизията, е абсурдно. Всяка идея, независимо за какво, тръгва от духовния свят. Съответно е човек, който прави телевизия, може да е вдъхновен от светлите сили, от тъмните сили, а понякога и от двете ложи едновременно. Да твърдим, че в телевизията няма нищо позитивно, е чиста проба демонизиране и неразбиране.

  10. Албена  16.05.2011 г. | 00:50 ч.

    Доколкото знам, за да може да съществува един организъм, организация или някаква структура на земята тя не може да е нито 100% добра нито 100% лоша. Според Учителя, има такъв окултен закон, че в едно общество на злото, трябва да има поне 10% добри хора, чрез които да влизат някакви блага, за може то да съществува (те са устата на това общество). Съответно в едно общество от предимно добри хора трябва да има поне 10% лоши, чрез които да изтичат нечистотиите и отпадъчната материя на това общество.(те са отделителна система) Това доколкото знам важи само за земята, и тук нищо не може да е абсолютно лошо, дори и телевизията… а добро може да се намери навсякъде. На този принцип, в настоящия етап не може да се даде на земята и чиста окултна музика, защото с вибрациите си би разрушила материята.

  11. Gergana  17.05.2011 г. | 00:09 ч.

    Добре, че направи този хубав анализ от твоя лична гледна точка на двата сезона на “Зведна порта: Вселена“, иначе нямаше и да се загледам (предишните два проекта – 1 и Атлантис ме отказаха, въпреки, че имаха някои интересни моменти).

    Определено си заслужава. Включвам се сега, именно защото трябваше да изгледам двата сезона.

    Поразрових се за смислени коментари из нета. Не е за вярване, но този, който си предложил тук е досега най-сполучливият, според мен, който успях да намеря (при това блога на продуцента Малози е доста изчерпателно-чаровен).

    Да, най-добре е техниката сама да тегли субтилни къчове на собственика си. 🙂

    Благодаря, епизодите ми допаднаха със своята прямост и неатрапчивост.

  12. Стопанина  17.05.2011 г. | 00:43 ч.

    Поразрових се за смислени коментари из нета. Не е за вярване, но този, който си предложил тук е досега най-сполучливият

    Благодаря. Колкото и да е нескромно, добре ми се получи – моята гледна точка определено е уникална. Има една щатска езотеричка, която също е фенка на поредицата. Тя ми помогна да намеря пророчествата на северноамериканските индианци. Виж колко е постен нейният материал:

    http://www.crystalinks.com/stargatefinale511.html

    блога на продуцента Малози е доста изчерпателно-чаровен

    Малози е страшен пич, но си няма представа, че нещата могат да се тълкуват И по този начин. Брад Райт, друг от продуцентите и нещо като Бащица на сагата, е по-особен случай. За него съм почти сигурен, че е розенкройцер и е много навътре в нещата.

    Много бързо изгледа 40 епизода?!

    Как оценяваш авторската музика на Джоел Голдсмит и актьорската игра? Сега съм подел една акция – ако успея, мистър Голдсмит ще качи някои от парчетата за слушане онлайн. Освен мелодията с пианото и виолончелото в края на последния епизод, имам една любима от епизода Light („Светлина“) в първи сезон. 🙂





  13. Gergana  17.05.2011 г. | 01:03 ч.

    А, всичките не съм ги изгледала в подробности – изгледах втория сезон (почнах от края) и после се нахвърлих на това, което ми се струват ключови моменти от първия (ще наваксам до утре – аз уча нещо в момента, та затова имам повече време 🙂 )

    Актьорската игра ми се стори именно ненатрапчива (хареса ми твоето определение). Обобщителна за определен тип човек, но не в смисъл на клише.

    Музиката е за акустична зала, моят компютър не и? прави съвсем чест.

    За другото, ще се поразровя и погледам повече.

    Лека нощ
    🙂

  14. prob  18.07.2011 г. | 18:56 ч.

    Коментарът ти е добър. но има и нещо друго. незнам дали някой се е интересувал от археология, но си мисля че идеята на продуцентите е да ни представят някои истини които са бели скрити от нас и които малцина знаят, като една която е че преди египет, шумерите е съществувала по развита целивизация от тях че дори и от нас, по първоначална датировка става дума за 16000 години преди новата ера „преди христа“ 🙂 може да намерите нещо за Клаус Дона http://vbox7.com/play:71790dee2f та нека се замислим какво става, и поредицата Сериозно за НЛО ако има в нея 10% истина значи има за какво да се претеснява ме не от тези които нарича ме извънземни а от тези които ни оправляват…

  15. lud za vrazvane  24.06.2012 г. | 02:47 ч.

    Пич, ние един и същи сериал ли сме гледали. такава боза е тая вселена. Актьорите са слаби( с изключение на илай, той си е пълничък) , играта им също. И къв е тоя езотеричен поглед върху филма. Той е измислица. Напомни ми на старите баби дето си мислят, че всичко в сериала е истинско. И серияла е спрян, защото го гледат по-малко от 1 милион души.

  16. Стопанина  24.06.2012 г. | 09:31 ч.

    езотеричен поглед върху филма. Той е измислица. Напомни ми на старите баби

    На мен ти ми напомняш на един слепец, дето твърдял, че няма слънце. И нищо не можело да го убеди в противното.

    Проблемът е в тоя, дето не вижда, а не в това, дето вижда.

    Актьорите са слаби

    Затова Робърт Карлайл взе награда за ролята си, а понеже е слаб актьор, го номинираха и за Еми в Щатите… Луис Ферейра също имаше номинация за ролята си полк. Янг.

    Явно пак хората сме видели нещо в играта им, което ти не виждаш.

  17. Ariweee  05.08.2018 г. | 17:44 ч.

    „Ако предишните два сериала бяха предимно развлекателни със съответното повърхностно разглеждане на темите“ – абсолютни глупости! SG-1 и Atlantis не бяха повърхностни, а много ясни, разбираеми, съдържаха нужното, за да са интересни на зрителите – Ричард Дийн Андерсон беше прекрасен и режисьор, и главен герой. Жертваше се винаги, както и винаги, когато му е било тъжно, той е бил весел, за да е шеговит с/пред всички! Ето това е неповторимо. Имаше и „екшън“, имаше и много хумор! Какво да кажем за Майкъл Шанкс – очарователен и липсващ във всяка серия, защото е нужен за сериала!

  18. Стопанина  07.08.2018 г. | 08:24 ч.

    Ясни, разбираеми, съдържащи нужното, забавни, подкрепени от всеотдайни и/или чаровни актьори… Нито един от тези епитети не променя факта, че те бяха и повърхностни пред това, с което са сравнени.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.