Църквата като инструмент и като предвестник на Антихриста

Събрах доста коментари за статията „Православието в моя мироглед“ и вече мога да обявя резултатите от своеобразния експеримент. Рецензията на т.нар. Символ верую е един от най-добрите материали, които съм писал за сайта. От една страна, постарах се да съм възможно най-кратък и все пак изчерпателен. Получи се. От друга – бях максимално сдържан и принципен.

А бях принципен, доколкото Символ веруюто не е само православно (затова текстът не може да се приема като такъв „конкретно и целенасочено срещу БПЦ“), понеже в него вярват и католици, и протестанти, и адвентисти, и много други християнски деноминации. Това беше изрично посочено на няколко места – и в параграфа с историята на Символ веруюто, та дори и в илюстрациите от неправославни художници…

Защо все пак – и в рецензията, и в други материали – акцентирам върху православието? Намирам, че обяснението е обида за читателския интелект, но явно е необходимо за някои наши съфорумци и съграждани. Причините да говоря предимно за православието са две:

а) няколко милиона българи се определят като православни (без реално да вярват в доктрината на православното учение, както съм посочил на няколко места в самата рецензия). Съответно само се заблуждават, че са такива, а лечението на заблудите е само едно: да му противодействаш с истината;

б) нито католици, нито адвентисти, нито евангелисти, нито дъновисти, нито щайнеристи, нито мохамедани, нито евреи, нито което и да било друго вероизповедание е толкова високо ценено от българските политици, икономисти и банкери. За т.нар. православие ежегодно се отделят най-много средства (седемцифрени суми) от българския бюджет – тоест от моите и вашите пари, изобщо от парите на данъкоплатците.

След като съм принуждаван да плащам за издръжката на едно учение, смятам и занапред да се възползвам от базовото право да задавам въпроси какво проповядва това учение, кой и как го прилага, защото го прилага така, а не го прилага по-добре… А имам и изконното право да вербализирам мислите си – независимо дали плащам за БПЦ с част от 20-те процента на всяка закупена стока, все пак имам право на лично мнение за Църквата. Ако мнението ми е аргументирано, каквото винаги е било досега и ще бъде за в бъдеще, още по-добре.

* * *

Резултатите от експеримента за пореден път доказаха наблюденията ми, че няма значение в какъв стил на писане и с какви аргументи се изнася дадена гледна точка. Жаргонно, нахакано, научно, сдържано – все тая! Мнозина наши съвременници не обичат да ги занимават с факти, защото вече са си изградили мнение. И бранят това свое мнение с фанатизъм и фрапиращи словоизлияния.

#1
Първи резултат от експеримента:

„Не съм чел книгата на другаря, ама съм слушал много за анти-сталинистката му дейност.“ В същия този дух на „народния съд“ бяха няколко изказвания, сред които и това за мен: „Та хубаво е поне, че най-накрая си призна че си Антихрист.“ След като стана ясно, че border  – авторът на мнението, ми приписва думи, каквито не съм казвал, призна, че изобщо не е чел статията ми.

Всеки материал, публикуван в „От извора“, предполага преди всичко… ами четене, следователно няма как да помогна на такива като border. Ясно е какъв им е проблемът – за добро или лошо, ще трябва (заради мързела или предразсъдъците си) да си го решават сами. По трудния начин.

#2
Втори резултат:

Няма да споменавам име (ако желае, авторката нека се разкрие), но една от редовните посетителки на форума ми писа поредица лични бележки. Най-просташките й изказвания няма да ги цитирам, но основното така или иначе беше в по-сдържаната част:

„Здравей, човеко, нарекъл се Иван Стаменов. Сега ще ти кажа нещо, което може да не ти хареса, но трябва да го преживееш. Първо – мислиш ли, че си напълно прав в мислите си и в подхода си? Аз мисля, че нещо много усърдно те гложди и не ти дава мира, и ти трябва да си наясно какво точно е това. Ако ли греша, значи умишлено манипулираш. Значи тук няма място за обида – или се замисляш над първото, или признаваш второто. Ако търсиш грешките на другите, и те ще търсят твоите, с това сигурно си наясно.“

Отговарям публично: Да, мисля, че съм прав и в мислите, и в подхода си. Ако не съм прав – покажи къде не съм прав. Ако не съм прав в подхода, посочи кое може да се подобри. Напълно права си, че нещо ме гложди и не ми дава мира – това е невежеството. И ако смятам, че имам лек за него – давам го безплатно на всички.

Няма никаква логика в изказването, че ако ти грешиш, значи аз манипулирам. Все едно да твърдя, че ако аз греша някъде, читателите ми манипулират. Ако манипулирам за нещо – посочи мястото и в какво се изразява манипулацията. Защото аз твърдя, че в незнанието си стигаш до твърде ограничени „или, или“. Не, направо ще ги нарека глупави, като ти оставям правото да се обиждаш или да се замислиш какви ги пишеш.

Следващото изречение също няма никакъв смисъл. Какво значи че или трябва да се замисля над едно твое твърдение, или трябва да призная друго твое твърдение? Не признавам нито едното, нито другото.

Нямам нищо против, ако търся грешките на другите, съответно другите да търсят моите. Обаче такива читатели като авторката на странната критика признават, че не са достатъчно подготвени, за да търсят грешките ми:

„Хубаво пишеш. Харесва ми. Но има теми, с които не съм запозната, и има въпроси, към които смятам, че трябва да се подхожда по-внимателно. А ти си много агресивен в изказванията си – това е което не ми харесва.“

С други думи – човекът, наричащ се Иван Стаменов, едва ли не трябва да се самоцензурира, защото в противен случай пише за неща, с които други не са запознати. Ами нали затова ги пиша – за да се запознаете. И какво значи, че трябвало да подхождам по-внимателно? Къде и кога не съм подходил внимателно?

Ако на някого не му харесва стила ми на писане, да се чувства свободен да запълва празнотите в познанията си при друг автор, който пише по-внимателно и по-малко агресивно от мен. Дори ролята ми да се изчерпва с това да пренасочвам мисли – пак ще съм щастлив, че съм допринесъл с нещо за обогатяването ви.

Но аз се съмнявам, че критици като цитираната са готови да надраснат себе си и да се проявят като нещо повече от цензори и разпространители на съмнения, че съм бил манипулирал. Инак щяха първо да се запознаят с дадена тема, към която съм насочил вниманието им, а чак след това щяха да дойдат и да дадат оценката си за моята работа, като я съпоставят с други, писали по същата тема.

#3
Трети резултат:

„Еретизма и сатанизма във вашите еретични писания показва, че сте обсебени от бесовете на гордостта и хулния бяс. Единствено покаянието може да ви примири с Бога.“ – пише Стоян Костов, изявен православен апологет, без да уточни кое го кара да се заблуждава, че имам проблем с Бога. В този смисъл бяха още няколко коментара, които не минаха през филтъра поради твърде просташкото им съдържание.

Да хулиш някого, означава да окачествяваш някого, без да се аргументираш. Това е една практика, която Иван Стаменов никога не е използвал. Затова пък Стоян Костов над десет пъти написа класически хули срещу мен и по адрес на Петър Дънов. Без това да има каквото и да било отношение към рецензията ми на Символ верюто!

Още по-напорист беше гостът Lorenzoiv, който предложи километрични препечатки на статии, в които се твърди, че учениците на Петър Дънов избиват по мъчителен начин събратята си, имат безразборни сексуални контакти и си нямат друга работа, освен да съсипват държавата. Поне аз не съм чувал нито един политик или банкер да се определя като последовател на Дънов – защото точно това са хората, които пасват на хулителните памфлети.

Но дори да приемем за момент, че съм най-долното същество на планетата, а Петър Дънов е самият Антихрист, това по какъв начин променя факта, че т.нар. православие изисква от хората да вярват, че ще възкръснат и ще излязат от гробовете си като зомбита? Дали се променя и фактът, че Църквата очаква Христос да се върне в плът и кръв от облаците, след като уж бил отишъл да седи от дясната страна на Господа – отново в плът и кръв?

Разбира се, че хулите срещу мен и Учителя нямат отношение към темата на статията ми за Символ веруюто. Фанатичната „християнска“ тълпа просто за пореден път се надява, че като унищожи Александрийската библиотека и всякакви врагове-идолопоклонници, светът ненадейно ще се измени и изведнъж ще настане Царството Божие на земята.

Обаче, приятели, тая работа така не става.

* * *

От експеримента с „Православието в моя мироглед“ могат да се извадят и други изводи. Но ще направя обобщение само на трите, изброени по-горе. Внимателните читатели вероятно са забелязали, че и трите ги свързва една обща идея, изказвана по различни начини: „Ако пишеш каквото и да било срещу православието, значи си Антихрист.“ „Не знам дали си прав, но не ми харесва какво и как го пишеш.“ „Еретик си за Църквата, значи трябва да се примириш с Бога.“

Или с други думи: За мнозина Църквата е олицетворение на Христос. Други пък приравняват Църквата с Бога.

Христос обаче e на друго становище. Той казва на учениците си, когато го питат как да познаят Последните времена и как да се пазят:

„Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“ (Матей: 24, 23-24)

Църквите много обичат този цитат и не пропускат случай да го развяват срещу критиците си. Какво обаче правят самите Църкви? Да – множественото число е на място. Църквата не е една, а са много. И всяка от тях твърди, че Христос е в нейните черкви. Само там, в някоя от техните черкви, сме можели да чуем Божието Слово; само там сме можели да намерим спасение.

Аз пък казвам, че всички Църкви лъжат. И за разлика от голословните увещания на поповете, ще се аргументирам. И казвам още, че Христос, като е казал тези думи, е имал предвид не само някои користни критици на Църквите, но и самите Църкви. Те лъжат дори само заради това, че разправят как Христос бил при тях. Самият Христос казва да не вярваме, че е тук или там. Някой да е виждал Христос в черквите на православни, католици, протестанти? На думи… може би. А на дела? По плодовете на делата се разпознават лъжехристите от другите.

Всички Църкви лъжат. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан: 8, 32) Може ли някоя Църква да изисква подчинение и да налага ограничения, а да говори истината? Не може. Този, който говори истината, дава и съответната свобода да му вярват или да не му вярват. Елементарна логика за този, който е узрял да мисли.

Всички Църкви лъжат.
Фанатичните им последователи – също. Закономерно е.

Кой поръчва музиката? Който плаща. А кой плаща заплатите на попове, владики и митрополити? Ватикана е първо банка, а после Църква. Колкото до т.нар. Българска православна църква – и там работата е ясна. Ето колко получават всяка година тези, които са я обсебили. Ясно е и кой дава парите: политиците и банките.

Следователно чрез БПЦ не се проявява Бог с Неговата Воля. Чрез тази Църква се проявява волята на кесарите, книжниците и фарисеите. Отново елементарна логика за този, който е узрял да мисли. Ако Христос наистина беше в някоя от черквите, щеше пръв да изгони всеки, който развива търговия там – било като продава свещи, било като кръщава и погребва за пари, било като иска 10 лева, за да разреши снимки в сградата. Да, Христос би изгонил днешните попове, както изгони търгашите от синагогиге преди 2000 години.

Банки като Ватикана и службогонци като тези от БПЦ си знаят сметката, знаят какво правят и срещу какви суми го правят. А какво още може да се каже за фанатичните им последователи? То вече е казано. Много пъти. Сега само ще го цитирам като продължение на рецензията ми за Символ веруюто и неговото материалистично, буквално и наивно тълкуване на Евангелията:

„Проблемът е, че чрез самото Евангелие човек може да дойде само до халюцинации, до видения, но не и до реалности. Евангелието не ни дава действителния Христос, а само една халюцинация за Христос. Истинският Христос днес трябва да бъде търсен чрез всичко, което човек може да придобие от едно духовно знание за света. Самите хора, които се кълнат само в Евангелието и отхвърлят всякакво действително духовно знание, образуват началото на една ариманова тълпа – същата, която Ариман ще увлече, когато се яви в човешка форма в съвременната цивилизация.

От тези кръгове, от тези членове на вероизповедания и секти, които отхвърлят конкретното знание, донесено от духовно усилие, ще се развият цели войнства от последователи на Ариман. И това вече е започнало да се проявява. То е тук, то работи в съвременното човечество и ако човек говори днес на хората със знание от Духовната наука, значи говори в тяхна защита, независимо дали говори на социална, или пък на друга тема. Той много добре знае къде лежат враждебните сили – че те живеят свръхсетивно – както и че хората са техните нещастни жертви. Ето как говори такъв посветен към човечеството: „Освободете се от всички тези неща, които съставляват толкова голямо изкушение, за да не допринесете за триумфа на Ариман!“

Резултатите от експеримента ми с „агресивната“ рецензия на Символ веруюто доказаха всяка от горните думи на Рудолф Щайнер. Цели войнства от невежи апологети на Църквата заместват Христос със самата Църква. А това именно е значението на думата Антихрист –този, който се опитва да замени Христос. Няма друг като Църквите, който тъй нахално и целенасочено да поставя себе си на мястото на Христос или направо на Отца.

Други войнства и ариманови тълпи, изпълнени с ненавист и предразсъдъци, не щат и дума да чуят, ако тази дума се различава от буквалните тълкувания на Евангелията. Просто не им харесвали или не им допадал начинът, по който се изразявам. Едно съм разбрал от дългогодишен опит: Както и да говоря, ако ще мед да капе от устата ми – пак няма да им хареса. Защото проблемът е идеологически, а не стилистичен.

Първата стъпка към това, всеки да може да си помогне сам, е да бъде честен пред себе си. Това означа да признае преди всичко на себе си кое е реалната причина дадено нещо да му харесва или не.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

18 коментара за "Църквата като инструмент и като предвестник на Антихриста"

  1. Стопанина  07.05.2011 г. | 23:21 ч.

    Изтрих едно мнение на Владимир Помаков – едно от многото, пуснати неадекватно в материала с рецензията на Символ веруюто. Понеже не коментира нещата, изложени в статията там, по-удачно е да го разгледам тук:

    Вижте на какъв интересен сайт попаднах, сърфирайки из нета. Съвсем простички констатации, ама я да видим как ще ги оборите.

    Ако трябва да оборя всички твърдения, ще трябва да напиша цяла книга. Едно е сигурно – ксенофобските ти източници нямат място на моя сайт. Това е факт, който не се нуждае нито от доказване, нито от оборване. Ако се наложи да го кажа за двадесети път, защото не съм те предупреждавал по-малко пъти, ще трябва най-сетне да призная, че толерантността ми е мутирала в чиста глупост.

    И ще трябва да взема мерки да лекувам глупостта си. Това ще стане просто като ти отрежа достъпа до сайта. За мене си непоправим случай (в обозримо бъдеще) и съответно няма с какво да допринесеш за „От извора“.

    Относно въпросите и избягването им – бях помолил да се подредят въпросите, които са ми били задавани в една колонка с пореден номер и заявих че ще се опитам да отговоря максимално пълно на всеки един. Не стана.

    Два пъти ти пусках линкове към въпросите. Не ми отговори. Реших трети път да не си правя труда. Оказа се, че решението ми е било правилно, след като започна да ме наричаш как ли не и да ми приписваш какви ли не грехове. Реално с тези епитети и твърдения ми отговори на въпросите. Със същите тези излияния ми даваш основание да те отрежа по всяко време – защото вече си се доказвал многократно, че си тук, единствено за да хулиш Учителя, мен или някой от съмишлениците ми.

    Приеми, че сега ти отговарям на добра воля. Имам всички основания да си кажа: „Владимир Помаков за мене не съществува, докато не стане човек.“

    Помолих също някой/някои от по-знаещите да ми посочи какво качествено ново и различно казва Петър Дънов от това, което е казал Исус Христос в ксвоето учение. Също не стана.

    Учителят е проповедник. Съответно проповядва върху притчите на Христос. Не е необходимо да казва нищо различно. Той разяснява или допълва учението, изложено твърде схематично или иносказателно в Евангелията, като го прави на базата на личните си опитности с духовния свят.

    Веднъж от Стопанина ми беше поставен въпроса, че ако той си спомнял свои 4 или 5 прераждания, значело ли това, че лъжел, когато правел тоя факт достояние на други хора. Тогава не се сетих да доуточня дали той смята тия свои “спомени” като достатъчно доказателство за това че има прераждане? Сега го питам така ли смята?

    Да, така смятам. Ти какво смяташ? Или мога да приема, че си ми отговорил с кавичките? Ти как ще докажеш, че няма прераждане или че лъжа или че се самозаблуждавам?

    И пак да попитам – нали “църква” не значи храм, или храмово настоятелство, или синод, или сбор от догми и канони, или черно и бяло духовенство, а преди всичко общност от хора завладяни от една вяра, от една религиозна идея, в случая Учението на Исус Христос?

    Коя Църква според теб проповядва Учението на Исус Христос? Къде и кога съм излъгал, когато казвам, че Църквата не проповядва Учението на Христос, а някакви нейни си партийни решения и съборни догми?

    Ти Христовото учение ли изповядваш? Затова ли си толкова враждебно настроен срещу алтруизма и миротворчеството?

  2. Gergana  08.05.2011 г. | 01:18 ч.

    Силен коментар, Стопанино. Знаеш, суетата умира последна, а тя води до терзания, съмнение, и болка. „Кажи, метал, на старостта ноктете докоснаха ли царствен ствол…“
    Ще претърпиш, заради делото.
    Блъскам си главата да разбера, защо и безкористието дори е нежелано, и нямам отговор .

  3. Dani  08.05.2011 г. | 09:23 ч.

    Блъскам си главата да разбера, защо и безкористието дори е нежелано, и нямам отговор .

    Гергана, ако те разбирам правилно – безкористието е свобода, няма с какво да те манипулират.

    Поздрав за Стопанина. 🙂

  4. Галин  08.05.2011 г. | 20:42 ч.

    Винаги ми е правело впечатлениe, че ако вземем да четем някаква църковна тълкувателна книга или да слушаме някаква църковна проповед, някак се губи автентичният дух на Библията. Някак нещата се базират само на подбрани думи, базирани на вяра, която се дължи до голяма степен на буквалното тълкуване на писанието. Хората мислещи по този начин, се изживяват като учители, като хора призвани да покажат на другите правият път, да ги спасят от пламъците на ада и т.н. С това си поведение те в повечето случаи отблъскват непредубедено мислещите, защото така потискат правото им на свободен избор.

    Както има класове за учениците, така има и религии, в които хората вярват, за да преминат само през един етап от своето развитие. Религията е само преходна фаза в развитието на човечеството, за да може то да се издигне над нея, му е нужно духовно познание. И чак тогава започва да разбира религиозните документи в тяхната истинска светлина. Разбира ги отвъд всякаква религия, осъзнава тяхната автентична духовна стойност. Много е важно писанията да бъдат облъхнати от разбиране. На днешният етап от развитието на човечеството това разбиране може да бъде дадено от Духовната наука. И ако войнстващите тълпи религиозни фанатици, се изживяват като спасители, вестители и посветени, призвани да спасят хората, то тези, които наистина знаят за какво става въпрос, се чувстват различно.

    Тези, които наистина са наясно с Духовните истини, преди всичко изпитват едно разочарование, една вътрешна душевна болка и страдание. Защото те знаят какво Същество е Човека, какво е мястото му в Духовната Йерархия и най вече колко много жертви е положило Духовното ръководство на Йерархиите за неговото развитие. И най-лошото е, че когато знаещият започва да изтъква ясните си аргументи, с цел неналагайки се да покаже реалните духовни факти, той обикновенно среща само наивно противопоставяне. И в основата на това наивно противопоставяне на определени хора спира да съществува даже поне елементарна логика. Поне тази елементарна логика е добре да е по-узряла в хората, все пак науката се опитва да я култивира, доколкото самата тя е предпазена от заблуждения.

    Нищо лошо няма в това, човек да има религизно преклонение и смирение. Но то трябва да бъде налице само когато духовното познание на човека е напреднало до там да познава истинските Духовни факти. А тяхната веществена сила е гаранция за максимално предпазване от заблуждения, както в подтиците, така и в действията.

    Истинското разбиране на Христос и на Мистерията на Голгота може да стане само когато хората в пълно съзнание оценят истинската стойност на духовно-научното изследване. Или както се казва в един откъс от медитацията за Основополагашият камък на Рудоф Щайнер:

    “Божествена Светлина
    Христос-Слънце
    Сгрей нашите сърца
    Озари нашите глави
    За да бъде добро това, което ние
    от сърцата основаваме
    от главите
    целенасочено да осъществим
    стремим се.”

  5. Стопанина  08.05.2011 г. | 21:13 ч.

    Галин написа:

    „Тези, които наистина са наясно с Духовните истини, преди всичко изпитват едно разочарование, една вътрешна душевна болка и страдание.“

    Точно така е. Не исках да го пиша в текста, за да не драматизирам и за да не реши някой, че очаквам съчувствие, вместо да давам аргументи. Но е факт, че душевната болка, за която пишеш, дори я усещам някак физически – всеки път, когато един човек се държи като побеснял, усещам нещо като удар от юмрук в областта на слънчевия сплит.

    Но това е положението. Не мога да се оплаквам, след като знам мъките, през които е минал Христос. Моите са нищо в сравнение с Неговите. Пък и Учителя казва, че който говори истината, трява да е готов да яде бой. Як съм – ще нося, имам си и здрави балканджийски крака, и здрава духовна подготовка.

    Антропософска карма, брате, ке я носим някак.

    * * *

    Подготвям страхотен материал от Щайнер за публикуване тази вечер или утре.

    Падна ми шапката, докато го четох.

  6. Владимир Помаков  08.05.2011 г. | 22:42 ч.

    Наистина сте едно кръжоче на неспасяеми, скъсали всякакви връзки със здравия разум… Ваша си работа

  7. border  08.05.2011 г. | 23:27 ч.

    Поредната статия в стил „Зъб за чене, око за две“, много християнски, много духовно, много нещо

  8. сприхав  08.05.2011 г. | 23:50 ч.

    Поздрав за Стопанина.

  9. P.E.A.C.E.  09.05.2011 г. | 18:40 ч.

    сприхав, безспорно Луцифер е феноменален музикант.
    Да давам ли цитати от разни песни ма Metalica? Като например „don’t need no crown of thonrs“…

  10. Gergana  10.05.2011 г. | 01:30 ч.

    Поздрав към сприхав (не намеквам, че не го е чул!).

    На мен ми е любимо, защото се промъква като крадец, а има почтени намерения 🙂

  11. Gergana  10.05.2011 г. | 02:05 ч.

    Влади, здравей!

    Не може да сме скъсали връзки със здравия разум, защото такъв още не сме развили. Но ако ти е утеха – една красива приказка.

  12. JammerBg  10.05.2011 г. | 21:33 ч.

    Kогато стане на въпрос, казвам на познати, че колкото повече вярвам в Бог – толкова повече се отдалечавам от църквата, та било тя и „православна“…
    Това не е безболезнено – поради възпитание, социална среда, вътрешна несигурност, лутане тук-там из различни учения и авторитети. Най-страшна е борбата между логиката, навиците и фактите.
    В едно съм сигурен – по какъвто и път да тръгна(тръгнем), ще стигнем до крайната дестинация, та дори и да е с преспиване 🙂
    Благодаря, че Ви(Ни) има!

    п.п. Сигурен съм, че разгорещените спорове тук(а и другаде) са благодарение на това, че всяка „страна“ се опитва да покаже „добрия път“.
    „На сила хубост не става“ – бъдете здрави!
    🙂

  13. mima  23.06.2011 г. | 14:02 ч.

    Според мен политиката ни ограбва материално-пари,данъци и т.н.,а църквата в този и вид ни ограбва духовно.Това са двете лица на една и съща монета.

  14. Unknown  23.06.2011 г. | 15:52 ч.

    Велик закон се налага сега на цялото човечество, Велико съзнание се пробужда в света – нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат Свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът до сега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение.Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете сбогом на вашето минало!

  15. Unknown  25.06.2011 г. | 13:36 ч.

    Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!“ След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година–две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?“ Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искаме да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българският народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат! Зло ли е това? Няма да вземем и пет пари, ние искаме всичко това даром да направим. Даром ще ви го дадем и ще кажем: „Както даром го приехте от нас, така идете и даром го приложете за вашите братя!“

  16. Албена  25.06.2011 г. | 13:54 ч.

    А ето и цялата беседа, от която е този цитат 🙂

    „Новият и старият живот“, 26 август 1922 г.
    http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2520/

  17. Мислещ  23.07.2014 г. | 12:58 ч.

    Ние се притесняваме, че държавността се разпада, а ми то Църквата, която се смята за духовен стожер, първа се е предала на Мамонът, та какво остава за държавниците, политиците и обикновените хора.

    Църквата с автомат за дарения
    Посетителите купуват монети за спомен срещу 4 лева

    Автомати за „златни“ монети помагат на храм-паметника „Свети Александър Невски“ до оцелява в периодите, в които приходите в катедралата не достигат. Устройствата са поставени в предверието на храма, където се продават свещи и сувенири. Срещу 4 лева посетителите получават монета за спомен. Само един от автоматите изкарва по 700 лева на месец. За периода, в който около катедралата и Народното събрание бяха поставени огражденията, храм-паметникът е отчел около 12 хиляди лева по-малко приходи спрямо минали години, оплакали се духовници пред „Телеграф“.

    Автоматите за монетите са на частна фирма, която се е договорила с църквата да отчислява определен процент.

    Еех …….. колко си прав Стопанино

    Кой поръчва музиката? Който плаща. А кой плаща заплатите на попове, владики и митрополити? Ватикана е първо банка, а после Църква. Колкото до т.нар. Българска православна църква – и там работата е ясна. Ето колко получават всяка година тези, които са я обсебили. Ясно е и кой дава парите: политиците и банките.

    Следователно чрез БПЦ не се проявява Бог с Неговата Воля. Чрез тази Църква се проявява волята на кесарите, книжниците и фарисеите.
    Отново елементарна логика за този, който е узрял да мисли.
    Ако Христос наистина беше в някоя от черквите, щеше пръв да изгони всеки, който развива търговия там – било като продава свещи, било като кръщава и погребва за пари, било като иска 10 лева, за да разреши снимки в сградата. Да, Христос би изгонил днешните попове, както изгони търгашите от синагогиге преди 2000 години.

  18. Мислещ  23.07.2014 г. | 12:59 ч.

    Източник на Църквата с автомат за дарения

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.