Женитбата в духовния и женитбата във физическия свят

(Подбрани мисли от Учителя Беинса Дуно)

Когато пред човека се изпречи въпросът за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка и към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, нека тогава пристъпи към решението на този въпрос. Само по този начин той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бъде щастлив в своя живот. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 168)

Майките могат да създадат най-учените хора, най-добрите дипломати, държавници, лекари – всичко това могат да създадат. Ще ме запитате как. – Значи знаете как да се жените, а как да раждате децата не знаете! Ако не знаете, ако сте готови, ще ви дам един съвет: Жена, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, не трябва да се жени за един мъж, за да я гледа – щом се жени, за да я гледат, тя ще създаде на Земята обикновен човек. Той, както животните, ще пасе трева като баща си и майка си. Тя ще създаде една птичка, която да скача от клон на клон като майка си и баща си. Ще краде оттук-оттам, ще взима оттук-оттам. Една жена никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича. И цялата земя да й дадат, да каже: «Не може!» Това да не ви смущава. Ще кажете: «Къде да ги намерим тия?» Ако ги намерите – женете се; ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искат да оправят света. (БЛАГОСЛОВЕН, Неделни беседи, ХХV серия, 1941-42)

Мнозина питат: «Защо говори Учителят за женитбата? Кого има предвид?» Никого нямам предвид. Според мене всички сте женени, и то така, както не трябва да бъде. Който е женен по този начин, ще бъде наказан – за сегашната ви женитба всички ще бъдете наказани. Няма да остане нито един ненаказан. Аз не изключвам и себе си. Онези, които ме родиха, и те се оженили по неправилен път. И досега още не мога да изправя техния живот. Като се връщам назад, виждам, че този-онзи, макар и добри хора, не са живели добре с жените си. Онази, която ме е родила, плътта, моята майка, е била неграмотна, не е знаела да чете, но е била умна жена. Плътта е, която не знае да чете и не разбира Божия Закон. Следователно, като се говори за майката, разбирам плътта. Тя създава всички недоразумения. […] Изобщо земният живот е пълен с противоречия. Един ден, като излезете от този живот, от границите на Земята, и влезете в другия свят, и там ви чака митница, наречена чистилище. Като спреш на митницата, всичко каквото носиш, ще ти секвестират. Няма да ти оставят нито една частица от материята. «Защо?» – Защото не е позволено да се пренася нито една материална частица в духовния свят. Не можеш да пренесеш в другия свят даже една микроскопическа част от етера. Всичко материално ще остане на Земята и ти ще влезеш в другия свят беден, гол и бос – като блудния син даже и рожкови няма да ти дават. При това положение ще бъдеш готов да отидеш при Баща си. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948,  с. 61)

Да кажа истината върху женитбата – не сте готови още, няма да ме разберете. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 196)

Запитаха Христа: «Трябва ли човек да се жени, или неженен да остане?» Апостол Павел говори за отношението на човека към църквата. В това той разбира отношението между човешкия дух и душа. Ето едно правилно съчетание, правилна женитба. Правилно разбиране е нужно на човека. Женитбата е сериозен въпрос. Ако не разбираш предназначението на очите си, в тебе ще се роди едно противоречие, едно изкушение. Ако не разбираш предназначението на ушите си, в тебе ще се роди друго противоречие. Ако не разбираш предназначението на устата, на езика си, няма да можеш да говориш правилно. Всяка дума трябва да се поставя на своето място. На големи противоречия се натъкваш, ако не можеш да виждаш, да слушаш и да говориш правилно. На това именно се дължат недоразуменията в живота. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА, Утринни слова, том 12 (1937-38), София 1948, с. 58)

Защо се женят хората? В Библията се казва, че Господ, като видял Адама, казал, че не е добре човек да бъде сам – работата му е много, трябва му помощник. Или аз бих го казал другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака – че преди Ева той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка; станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще разберете това? Ако го разберете буквално, ще кажете: «Как е възможно Господ да направи човека с един крак? Тогава аз бих ви запитал: Ако човек може да лети във въздуха, без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете, че самолетът лети – той има крака и крила, лети, а човекът се носи от самолета. (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред ООК, год. XVI, 1936-37)

Женитбата е вътрешен процес. Речеш ли да се жениш по външен начин, ще се жениш и ще те разженват. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 36)

Човек трябва да разбира вътрешните процеси, които стават в него. Някой му нашепва да се ожени. Друго нещо в него му нашепва да не се жени. Докато тия два гласа не престанат да говорят, докато и той не утихне, въпросът за женитбата трябва да стои открит. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 6)

Казваш: Ще се оженя, за да бъда щастлив. Ако мислиш, че като се ожениш, ще бъдеш щастлив, ти си загубен. Ако преди женитбата не си бил щастлив, женитбата не ти осигурява никакво щастие. Ти се жениш, за да работиш. Учителят ще те застави да работиш, да учиш уроците си. Това не показва, че не си способен – и да си способен, пак ще учиш и ще работиш.  (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 247)

Човек може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женят за дявола. Как го познават? – Дяволът лесно се познава. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 241)

Бог създаде първите хора умни, добри и здрави и им позволи да се женят. На онези, които не са умни, добри и здрави, Той забранява да се женят. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 128)

Човек се жени всеки момент, без да разбира смисъла на женитбата. Ако човек сдъвче хляба правилно, а стомахът го смели добре, в него се разивва сила. В този смисъл силата, която той придобива, представлява детето, което се ражда от женитбата на човека с хляба. Жени се за хляба само онзи, който е умен, добър и здрав. (Ibid., с. 128)

Мнозина се запитват един друг: «Женен ли си?» Ако някой не е женен, казват му: «Щом не си женен, ти нищо не знаеш.» Невежеството е за предпочитане пред това знание. (Ibid., с. 306)

Когато някой се оплаква от жена си, аз го съветвам да я обича. «Как да я обичам?» – Ще я обичаш – щом си се оженил за нея, ще я обичаш. Защо не мисли, преди да се жениш? Ако беше дошъл при мене по-рано, щях да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мястото на двете ребра в твоя организъм. Женитбата е операция, която само разумният и опитен лекар може да направи. Ако момата може да запълни празнината на гръдния ти кош, за да заеме мястото на двете ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това място и да изпълни празнината, тя ще ти причини най-големите нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освен най-опасната операция в човешкия живот, която води към смъртта. Ще преведа тази идея на разбран език. Не възприемай една мисъл, която не може да се намести в твоето съзнание, за да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намести в сърцето ти, за да извърши нещо благородно. Не влагай във волята си една постъпка, която не може да се изяви навън така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освен техните неразумни мисли, чувства и постъпки, които тровят организма им и ги водят към смъртта. Женитба, в която човек изразходва своите енергии напразно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христос казва: Който се е сподобил с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива. (Ibid., с. 306-307)

Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, знае, че още със слизането си на Земята се е оженил. Всеки човек представлява съчетание между духа и плътта. Значи духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода. Всеки ден тя измисля нови начини как по-здраво да го върже, за да й остане завинаги слуга. Духът пък търси различни пътища, чрез които да задоволи плътта, за да отклони вниманието й от себе си, да се освободи от нея. В този смисъл нито плътта е свободна, нито духът е свободен. Докато не разреши правилно отношенията, които съществуват между духа и плътта, човек не може да разреши отношенията между мъжа и жената. Следователно той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духът е създал голямото разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си, да има тя с какво да се забавлява и да не го смущава отвътре. Плътта пък е измислила всички възли, за да свърже по-здраво духа и да не го изпусне. (Ibid., с. 308)

Какво представлява женитбата? Под женитба съвременните хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жена си слугиня – да му работи цял живот. От своя страна и жената иска да направи мъжа си слуга – да й работи цял живот. Другаде пък мъжът и жената очакват един от друг щастието си. И едното разбиране, и другото са повърхностни. Никой никого не може да направи щастлив; никой на никого не може да слугува. Човек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 148 сл.)

Кой може да се жени? Всеки има право да се жени, но не и ученикът. Омъжената жена не може да бъде ученик; жененият мъж не може да бъде ученик. Защо? Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на училище – господарите им не ги пускат. […]Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни, да не поглеждат към никого. Започнат ли да се раздвояват, да поглеждат към тоя-оня, ще ги изпъдят от училището. […] Някой ученик ме пита може ли да се ожени. Казвам му, че може да се ожени, но след като завърши училището и придобие повече знания. Като женен, той има голямо богатство, от което мъчно може да се освободи. Ще има жена и деца – богатство, което ще го зароби. След това ще съжалява, че се е свързал. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред ООК, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 206-207)

Питат ме женят ли се хората на оня свят. Там няма женитба; там никой не се жени, но раждат деца. «Как става това?» Понеже там живеят за другите, двама от тях, които се обичат, насочват мисълта си към някоя страдаща, грешна душа и й помагат. По тоя начин те се свързват помежду си. Душата, на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен, те считат, че се оженили. Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на Земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размножават и раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. (Ibid., с. 208)

Женитбата е свързване с цел да слугуваш, да помагаш. (Ibid., с. 218)

Като говоря за мъжа и за жената, аз имам ясна представа за тях – зная каква трябва да бъде жената и какъв – мъжът. В едно отношение бих желал всички да сте женени, да не се изкушавате. В друго отношение бих желал всички да не сте женени. (Ibid., с. 218)

Някои мислят, че като умрат, пак ще се женят. На другия свят няма женитба. Умрелият не се жени, но и който се ражда, също не се жени. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 72)

Млада мома се влюбва в красив момък. Не е лошо, че се е влюбила, лошо е, че тя иска да го обсеби, да го задържи като своя собственост. Интересно е как се е явило в нея желанието да го обсеби, да го задържи само за себе си. Като го види, че говори с друга мома, тя се сърди. Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми. Той си казва: «Щом не я обичам, свободен съм да търся и други моми. Тя не ми дава това, което търся.» Момата казва, че това не е право, не е Божествено. Според мене Божествено е само това, в което има разумност, Любов, Истина. Питам момата: «Ти постъпваш ли Божествено? Ако не постъпваш така, нямаш право да се възмущаваш от постъпките на хората.» – «Той не постъпва добре.» «Ти казваш, че е така. Я питай другата мома, да чуеш какво ще ти каже тя. Тя ще ти каже, че момъкът е благороден, добър, честен човек.» Коя от двете моми е на прав път? И тъй, научете се първо вие да обичате, без да очаквате да ви обичат. Понеже Бог е мярка за всичко, щом ти обичаш както трябва, пръв Той ще бъде доволен от твоята Любов. Значи има Един, Който е доволен от твоята Любов. Този, когото обичаш, може да не е оценил твоята Любов – това нищо не значи. Знаеш ли колко векове са минали, докато съзнаеш, че Бог те обича? Той се радва на всяко свое дете, което Го е познало. Той иска всички хора да живеят добре, но не ги насилва. С търпение очаква времето, да се пробуди всяка душа. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 249-250)

Казвам: Всички страдате от преждевременни желания, които искате да постигнете. Ако у някое дете на 10 години, момиче или момче, дойде мисълта да се ожени, какво ще стане? Какъв баща и каква майка ще стане? Казват: «Тази работа не е за тебе – на тебе ти трябват още десет години, да станеш на 21 години.» Сега бързат да ги женят на 19 години. Не ги женете на 19 години. Ако ги ожените на 19 години, ще се бият; ако ги ожените на 18 години, е голямо нещастие, понеже числото 18 е число на Земята. Ако ги ожените на 17 години, ще страдат от неврастения. На 16 години – повикат дявола на гости. На 15 години – ще станат разточителни. Женитбата да става от 21 години нагоре: на 22. 23 може да прескочите – 23 е неприятно число. Казвам: Ако числото 4 е материалистично число или число на несретите, тогава, ако числото 1 представя пролетта, ако 2 представя лятото, 3 представя есента и 4 представя зимата, ти няма ли да се намериш в неразумно положение? Зимно време няма никакви условия за една сполучлива външна работа. Като дойде числото 4, ти трябва да си вкъщи, да запалиш печката, да имаш книги да четеш, да пишеш; [то е за] поети, философи, химикът може да прави опити в лабораторията. Но ако искаш в градината да ходиш с тънки дрехи, ти не разбираш естеството на числото 4. (БЛАГОСЛОВЕН, Неделни беседи, ХХV серия, 1941-42)

Ако се жените, навреме да се жените. Ако раждате, навреме да раждате. […] Не бабувайте на преждевременно родено дете, имайте търпение да дочакате деветия месец. […] Какво се разбира под баща, майка и син? – Бащата дава, майката взима и обработва нещата, а синът изпълнява. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 129-130)

Писанието казва: Което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тъй че като говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да има само между две разумни души – между един разумен и един глупав човек никаква Любов не може да има. Между тях може да има само отношения като между господар и слуга. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 81 сл.)

Мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа. Ако бракът е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи това са човешки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет за по-голям авторитет, но и това не ги спасява. Те трябва да знаят, че женитбата е последната фаза на човешкия живот. Когато завърши всичките си работи и стане философ, човек най-после се оженва и с това завършва учението си на Земята. В това отношение женитбата е диплом, с който хората отиват на гилотината. Това става не само с мъжа в дома, а и с жена му, и с децата му. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 5)

Само един момък е определен за една мома и само една мома за един момък. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 39)

Какво представлява женитбата? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, за да карат заедно кола и казват, че тези млади хора вече са женени. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. В бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, Господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извежения, никакви нечистотии. Те ще бъдат тъй чисти, както са чисти днес къщите на хората. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 134)

Хората казват: «Женитбата е необходим път в живота на човека.» Казвам: В света има три вида женитби. Първата женитба е физическата, по тяло. Втората женитба е по дух – свързване с Бога. Ако си свършил с физическата си жена, свържи се с душата си, тя да роди някоя основна идея, за която ти трябва да пожертваш земния си живот, за да минеш от едно състояние в друго. Това се нарича Възкресение. Онзи, който е възкръснал, е родил нещо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синът се явяват в една и съща форма – те не съществуват отделно. Значи във физическия свят човек едновременно е и баща, и майка, и син – в едно положение той се проявява като баща, в друго – като майка, и в трето – като син. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, ХI серия 1927-28)

Някой казва, че женитбата е условие човек да научи закона на жертвата, на себеотрицанието. – Не е един пътят за постигане на знания – много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 301)

Често се говори, че човек не трябва да се жени. Това е една мисъл, която не е за деца; тя се отнася само за съвършените. За несъвършените казвам: Човек трябва да се жени, колкото пъти иска. «Колко пъти трябва да се женя?» – Жени се 99 пъти по 9. Дойде друг, пита: «Колко пъти трябва да се женя?» – Ти ще се жениш още 85 пъти. На трети казвам: Ти ще се жениш още 80 пъти. Най-после на четвърти казвам: Ти ще се жениш още веднъж. Следователно, който се жени, той се учи от жена си. За да дойде до Закона на съвършенството, човек трябва да е минал през 99 професори. Жената не идва на Земята, за да готви на мъжа си, а се явява като негова професорка, за да му държи лекции. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 308)

Не че не трябва женене – трябва женене, но не за всеки. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Добре ли е човек да се жени? – При днешните условия на живота по-добро нещо от женитбата няма. Защо? Като се ожени, човек ще се освободи от всички илюзии на живота и ще помни какво значи женитба. Когато се ожени, човек влиза в реалността на живота – като се наяде, само тогава човек разбира какво нещо представлява яденето. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1937)

Само бедните имат право да се женят – на богатите ще бъде забранено да се женят. В бъдещата култура ще има един закон: Богатият няма право да се жени. Само бедният ще има право да се жени. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Чудни са хората, като мислят, че двама души могат да живеят добре, ако са близо един до друг! Съберете два коня заедно и вижте, как ще започнат да се ритат! (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 69)

Когато съществата от Невидимия свят искат да се посмеят малко, те говорят за женитбата на хората на Земята. Всъщност женитбата съдържа един велик акт на човешката душа. Да се жениш, това значи да познаваш Великата Истина на Живота, която може да внесе в тебе безсмъртие. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Аз не говоря за женитбата като за един завършен акт – женитбата е един незавършен акт в природата. Който мисли, че веднъж ще го венчаят и с това ще се свърши, това не е никаква женитба. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Ще се спра, за да ви приведа тук един окултен разказ, за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му име, понеже това не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое – говоря ви истината. И името на героинята не давам – аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и тя поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по света да търси методи, чрез които да се домогне до това знание, като минала през разни братства, с които не била запозната. На едно място, за да й дадат знания, трябвало да заложи ума си – заложила го. На друго място, за да й дадат Любов, трябвало да заложи сърцето си – заложила го. На трето място, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си – заложила я. А на четвърто място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че всичко е загубила, а не е придобила нищо. Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ. Ако ние заложим ума си, който Бог ни е дал, ако заложим сърцето си, което Бог ни е дал, волята си, която Бог ни е дал, и душата си, която Бог ни е дал, ние ще усетим, че всичко сме загубили. Това се нарича грехопадение. Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина – това е залагане на всичко, за да придобиеш знания и Любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил. Питам тогава: Как трябва да се намери тази истина в света? Знаете ли как се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака. Един от адептите, от учителите на Великото Бяло Братство, като изпаднала тя, Квистиния, в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казал, че тя погрешно е направила всичко това – Бог да й покаже един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени за нея, за да я спаси – да отдели половината от своя ум, да й даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адама. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женитбата е закон за спасяването на хората, това е една от великите жертви, които човек може да направи. А сега, когато женят някого, как го женят? Поне българите как се женят? […] Ще кажете: «Тъй е направен светът.» Не женете никога никого, не женете – разбирате ли? Онзи, който е готов да пожертва своя живот, за да избави тази Квистиния, нека се ожени, и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, V серия (1922), София 1922, с. 387 сл.)

На Земята женитба не съществува. Който иска да се жени, да отиде в духовния свят. Женитбата е духовен процес. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 174)

Имаш ли добродетели – женен си. Да се ожениш, значи да правиш това, което Бог прави – оженил си се за целия свят, за Бога. Затова се казва, че Бог е нашият възлюблен. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 27)

Човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже на другите пътя към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 299)

Който се жени, непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на живота. След нея се влиза във втората фаза. Това не значи, че бракът съществува само в смъртния живот. Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на Възкресението. Значи бракът в смъртния живот се замества с Възкресението във Вечния Живот. Условието, при което ще живеят Хората на Възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. Това обаче не се отнася за хората от сегашния век. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 7)

Според кабалистите никога не трябва да се жениш за жена от воден произход. Никога не се жени за мома, която произхожда от въздушните духове; никога не се жени за мома, която произхожда от огнените духове. Огнените духове се наричат още саламандри, водните – ундини, а въздушните – силфи. Следователно не се заемай да обработваш мочурлива градина. Обработвай място, където има вода, където ти сам може да бъдеш господар на положението. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, ХIV серия (1930), София 1949, с. 79 сл.)

Някой се жени и иска да бъде щастлив. Всички нещастия в света се раждат все от женитбата. Туй е научно твърдение – не е вяра! Докато Адам не беше женен, беше в рая, но щом се ожени, изпъдиха го от там. Аз засягам въпроса принципно – не съм против женитбата, но казвам, че резултатът е такъв. Адам искаше да се ожени, и като се ожени, Господ му каза: «Хайде сега навън! Женени хора в рая не се търпят.» Онзи, който е скроил преданието за Адам, казва едно – то е по Закона на вярата. Аз научно го развивам. Като се оженил, Господ му казал: «В рая има място за един мъж – няма място и за една жена. Жената още е пълна с тщеславие – раят е малък за нея.» Тя, като погледнала на външния свят, дошъл при нея един кавалер, рицар, и заради това, което направили, Господ трябваше да ги изпъди от рая. Аз не засягам сегашния живот – говоря за Ева. Човек е женен – оженен е за тялото. Щом си в тялото, ти вече си в едно противоречие, особено ако отделиш човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце от живота на тялото. Сам по себе си техният живот се различава, но щом са свързани с материята, започва живот на постоянни промени и човек постоянно усеща разочарования в себе си. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Когато зададоха на Христа въпрос защо Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо на жена си, отговорът беше „заради вашето жестокосърдечие“. Отначало не беше така, отначало между мъжа и жената съществуваше Законът на Любовта, впоследствие обаче условията са се изменили – хората сами внесли разводното писмо. Те се съчетават, женят, развеждат, но това не е Божествено. Правят каквото си искат, но туй не е Божествено. В Божествените Неща туй, което е съчетано Отгоре, никой не може да го спре. Никой не може да венчава, когото Бог венчае – той е венчан от вечността. Христос казва: В края на възкресението нито се женят, нито за мъж отиват. (Ibid.)

Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква във всичко. Видят ли обаче млад момък и мома да разговарят, веднага казват: «Какво са седнали тия на приказки! Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи!» Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, че Бог в младата мома разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те си разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, а бил женен. Питам: Щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените, и неженените са еднакви. Бог никого не е изпратил на Земята женен – хората отпосле са се женили. Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това – човешкият или Божественият? (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 307-308)

Всякога изявявайте Божиите Мисли, Чувства и Постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях. Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример. Казано е в Писанието: Любовта зло не прави. (Ibid., с. 315)

Да бъде човек свободен, това значи да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог е в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да смущаваме нито за себе си, нито за сдругите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. (Ibid., с. 309)

Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена или с някоя мома, нека си каже: «Господ е между тях.» Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът й от ден на ден се поправя, жената, децата, домът му стават по-мили и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешки морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: «Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен!» Същото може да стане и с жената. Като е създал света, Бог е дал свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. (Ibid., с. 308-309)

Любовта не трябва да предизвиква ревност или подозрение – тя трябва да внася живот. (Ibid., с. 310)

Злото не е в любовта между хората, а в изопачаването на Любовта. (Ibid., с. 309)

Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. (Ibid., с. 313)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.