Православието в моя мироглед: Рецензия на едно Символ верую

Това, което дава Свобода, то е и Истината

Пиша тази статия за всеки, който е не само готов да „вярва“ в нещо, но и да знае какво точно е това нещо. В конкретния случай ще разгледам православието (като учение). Винаги, когато стане дума за православие, се сещам за „Мамино детенце“ – класиката на Любен Каравелов. Главният герой Николчо имал затруднение в часовете по вероучение — да наизусти т.нар. Символ верую на Църквата. Въпросното верую е „молитва, в която са изложени накратко и точно основните истини на православната вяра“. Цитатът е от един престижен православен сайт.

Ако един ден — да не дава Господ — вероучението се върне в училищата във вида, който може да се очаква, „образователната“ програма ще включва, простете за израза, дресировка като тази по времето на Каравелов и неговия герой Николчо: наизустяване на Символ веруюто и упражнения по други ритуали като „единствено правилно“ прекръстване, целуване на кръстове и ръце, и т.н., и т.н. Това за мен е, меко казано, смущаващо.

Ето го и самото Символ верую:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.

Изцяло ще пропусна пикантните подробности около гласуването на това Символ верую. Нужно е да бъдат напомнени само два факта. Първият е, че Христос не е присъствал на демократичните църковни събори от четвърти век нататък (когато е съставен Символът), следователно нямаме обективна причина да вярваме, че непременно е съгласен с това, което се проповядва в Негово име. Вторият факт е, че Символ веруюто е прието след много размирици, караници и сръдни — в крайна сметка се е наложило да се намесят държавните власти и войската, за да се стигне до компромисно кредо. Някои са го „гласували с отвращение“ — както става понякога и в днешните политически гласувания — а други християни изобщо не са го гласували, защото са били гонени от съборите, тъй като били смятани за сектанти, еретици и изобщо — за врагове.

С други думи, днешната война на „православни“ и „сектанти“ е още от зората на т.нар. християнство. Не е тайна, че винаги съм симпатизирал на еретиците. Просто защото намирам идеологията, вложена в православното Символ верую, за наивна, от една страна; а от друга – за опасна и съвършено непригодна за съвременния човек. И най-вече: гласуваното по църковните събори не ни занимава с Христовото учение, а с неща от второ- и треторазредна важност.

Моята рецензия на кредото – точка подир точка:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

Почти без уговорки съм съгласен с горното — вярвам в същото. Но е нужно уточнението, че не подкрепям буквалните православни интерпретации на историята за Сътворението във Вехтия завет.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Елохимите – Синове Божий

По ред на твърденията: Христос никъде не се е представял за единосъщен на Отца. Всъщност повечето православни българи, с които съм беседвал, наричат по традиция Христос с думите „наш Господ“, но в същото време признават, че правят ясна разлика между Отец и Христос. Личните ни вярвания може да са всякакви, но под „православие“ се разбира само едно нещо: това, което е заложено в доктрината. По мои субективни впечатления болшинството православни реално не вярват в учението на православието. Съответно само се заблуждават, че са православни.

Твърдението за единосъщие в Символа на вярата се основава в думите на Христос: „Аз и Отец едно сме.“ Това обаче не дава основание да вярваме, че Христос и Бог Отец са едно и също — независимо дали говорим за количествената или за качествената страна на въпроса. Всеки, който изпълнява Божията воля, е „едно с Бог Отец“. Това по мое мнение е смисълът на Христовите думи. Самият Христос го е уточнил с изказването си на същото място (Йоан: 10, 25): „делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене.“

От друга страна, в Евангелията има и момент, когато Христос за миг не е „едно с Отец“ — тогава, когато плакал и питал дали няма начин да избегне мъките. След като преодолял това колебание и се „нагърби с кръста“, Христос отново станал „едно с Отца си“.

Второто ми възражение е срещу твърдението, че Христос е единственият Син Божий. Христос може да е най-издигнатият и най-светлият сред Синовете Божи, но не е единственият. За Синове Божий (bene elohim) се говори в Петокнижието, в Книга на Енох и в други религиозни текстове. Самото Христово учение също има цел, свързана с Божите Синове — да създаде още повече Синове Божи: от нас, самите смъртни хора.

Бих могъл да възразя и срещу други твърдения, заложени във втората извадка от кредото, но и горните две са достатъчно показателни за идеологическия проблем, които имам с т.нар. православно учение.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

И тук приемам твърдението, но с уговорки. В евангелските текстове се казва, че Мария е родила Исус, потомък на цар Давид, наричан още и Младенеца. За Христос се говори чак след кръщението на Исус в река Йордан, което е една причина някои от нас да вярват, че Христос се въплътил в Исус едва в 30-тата му годишнина и чак тогава наистина е станал човек (от плът и кръв). А след това станал и Учител на 12 ученици…

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

Със сигурност е страдал Исус. За Христос — за това не съм сигурен, а Църквата не се смята за задължена да дава аргументи в полза на твърденията си, защото едната гола вяра не ги изисква. Вярата сама по себе си дори не предполага знания или мисъл…

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

Но дали е възкръснал в тялото си от плът и кръв, както проповядва Църквата? Или е възкръснал в едно от нетленните тела, за които говори апостол Павел? По-скоро ще да е второто, след като знаем от евангелските текстове за същността на чудесата, които е правел Христос след Възкресението. И още…

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

Нима Христос е полетял към небесата в тяло от плът и кръв? Какво се разбира тук под „небе“? Облаците във физическия свят? Или става дума за духовния свят, където Христос ще да е отишъл с нетленно (духовно) тяло?

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

Един въпрос, който изповедниците на това Символ верую не са решили в течение на много векове, е с какво право и как точно Христос „ще съди“ онези, които са живели и умрели преди Неговото идване на земята като човек? Дори в римското право няма такава несправедливост — да съдиш някого по закони, които не са били действащи по време на извършване на греха (престъплението). Що за Бог ще остави душите на хора да се мъчат обречени на земята, преди да им изпрати Спасител в лицето на „единородния“ Син?

Микеланджело: Последният съд. Как Христос ще съди живите и мъртвите според представите на католиците и православните.

Относно новото идване: Христос в плът и кръв ли ще дойде пак? Или по-скоро ще ни се яви в едно нетленно (вечно) тяло, за да може царството Му наистина да няма край — да е вечно, нетленно?

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

От начина, по който горното е формулирано, излиза, че Светият Дух е говорил само в минало време от пророците. Това е едно твърдение, което Църквата (с изключение на единични нейни представители) яростно поддържа. И дума не можело да става, че в наши дни също може да има пророци, чрез които говори Дух Божи.

Евангелията обаче са категорични, че проявленията на Духа чрез пророците не са били и няма да бъдат ограничени в някакъв минал отрязък от време:

„И ето, в Последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.“ (Деяния на светите апостоли, 2, 17-18)

И още:

„Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.“ (Послание до коринтяни, 12, 4-11)

Апостол Павел дори ни призовава да развиваме пророческите си заложби:

„Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате. Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.“

И още от Павел за идните поколения:

„И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си – в учението;“ (Послание на ап. Павел до римляните, 12, 6-7)

Има и представители на Църквата, които признават, че Духът постоянно се проявява чрез някои пророци. Но има една подробност — те разпознават пророците от лъжепророците по един основен признак. Въпросният признак обобщено може да се изрази така: пророците били тези, които говорят добре за Църквата; лъжепророци били онези, които критикуват Църквата. Колко удобно…

Признакът обаче е даден в Евангелието на Матей:

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ (Матей, 7, 15-16)

Мнението ми за връзката между вълците грабители и църковните власти е добре познато на редовните читатели и няма да го натрапвам. Тук ще обобщя всичко, което съм писал досега, с думи от същото Евангелие. Просто заменете думата „Йерусалим“ с „Църква“:

„Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!“ (Матей, 23, 37-39)

Накратко, не приемам точка 8 от кредото, защото манипулативно поставя Духа ограничен някъде в историята. Това може да е изключително удобно за комфорта на Църквата, но не отговаря на истината.

9. (Вярвам) В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

Аз пък не смятам, че Църквата ми дава основания да ѝ вярвам. Една съборна църква, в която догмите, каноните и Символ веруюто се гласуват демократично като в парламент, заслужава точно толкова доверие за нейната „безпогрешност“, колкото съборната „Църква“ на жълтите павета.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Йоан Кръстител и Исус

Съвсем не вярвам и не изповядвам, че едното кръщение е достатъчно за опрощаване на греховете. Първо, това не е казано от Христос или от апостол. Второ, това е пагубно вярване, от което произлиза другото вярване, че всеки може да води колкото си иска греховен живот и е достатъчно да се изкъпе в светена вода, за да влезе чист в Царството Божие. Едно наивно схващане, което се е нароило и в множество други, подобни на него — например, че греховете се опрощават, ако направиш дарение на Църквата (особено икона или черква).

Като цяло възразявам срещу ценоразписите за спасителното кръщение. Възразявам и срещу ритуала кръщението да се извършва в черква, а заради това — в котел със застояла (била тя и светена) вода. Исус беше кръстен от Йоан в течащата вода на река. И то не като бебе, а като зрял мъж. Всичко това си има своето значение, което обаче е материал за други статии.

Нека си припомним и думите от Евангелията, че кръщението с вода е било смислено до Йоан Кръстител. Самият Христос обаче кръщава с Огън и Дух.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

И аз го чакам, но не очаквам от гробищата да излязат скелети, които отново да бъдат облечени в плът и кръв. Това е една — поне за мене — гротескна картина, която често свързвам с долнопробните филми за зомбита. Не го правя непременно, за да осмивам православната вяра, но асоциацията — съгласете се — е удачна.

Лука Синьорели: Възкресението на мъртвите в плът – детайл

В моя мироглед винаги е смущаващо, когато зрели мъже и жени се оставят да им говорят като на деца: Да увещават някого, че ако проявява послушание към Църквата, ще получи за награда вечен живот, е същото като да увещаваме едно хлапе, че ако слуша, дядо Коледа ще му донесе подарък в едно специално време на годината. Но си казвам: Добре, някой може да вярва, че след като умре, ще излезе от гроба си като зомби. Той може да намира тази представа за съвършено нормална и достойна за уважение. Това си е негово право.

Но също така се питам: Добре, нека хората вярват в каквото си искат, но защо (опитват да) ме лишават от правото на лично мнение и дори ме упрекват, че проявявам едва ли не „нахалството“ да не вярвам в подобни грозни картини? Ако не съм бил православен — сиреч ако не вярвам в буквалното възкресение на мъртвите и излизането им от гробовете — съм бил: народен предател, враг на Христос, сектант, изрод, мутант, какъв ли не…

Както и да ме наричат — в дивотии не вярвам!

Нещо повече — уверен съм, че огромна част от т.нар. православни българи и по този въпрос реално не са православни, защото също не вярват в буквалното възкресение. (Ако изобщо някога са се замисляли върху същността на това възкресение.) Аз не чакам възкресение от мъртвите — не и такова, каквото го обрисуват католици и православни, които залагат на „сигурното“: сиреч на буквалните интерпретации на Светите Писания.

Тези, които поддържат и вярват в буквалното възкресение на скелетите, замислят ли се как точно ще стане това събитие? Ако от гробовете си излязат всички хора, които са живели в течение на много хилядолетия на Земята, ще има ли достатъчно суша на планетата да побере целия този възкръснал народ? Или възкресението ще е на порции — на групи по милиард след милиард след милиард? Ами как ще възкръснат тези, които нямат (православни) гробове? Как ще излязат от гробовете си изгорените, разчленените…

Най-важното по точка 11 от Символ веруюто за финал: Понеже тъй наречената БПЦ постоянно претендира да е „единствено спасяваща“, нека попитам: Колко нейни представители — все едно някогашни или днешни — успяха да възкръснат? Твърдението за „единствено спасяващата“ роля кога е било подложено на проверка? Защото по мои наблюдения парцелите в гробищата стават все по-дефицитни и скъпи, а едната гола вяра и очакването някой да излезе от гробовете може да се окаже… (изберете си нещо по ваша вяра).

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Аз пък вярвам, че всеки, който пожелае и положи нужните усилия, може да си осигури живот вечен… още сега и без посредничеството на тази или онази Църква! Амин.

* * *

Макар съвсем повърхностно очертани, това бяха проблемите ми с православието (като учение). Бих могъл да добавя, че по-голямата част от Символ веруюто представлява култ към житието (биографията) на Исус и своеобразен култ към Христос като личност. Защо този култ не е към самото учение? Нима най-важното в Евангелията са описанията как се е родил Исус, кой го е разпнал и т.н.?

Доктрината на Църквата е създадена да обслужва интересите на самата Църква (и по-скоро на тези, които развиват религиозна търговия чрез нея), но не и на тези, които се определят като християни. Има огромна бездна между това, което е проповядвал и очаква от нас Христос, с онова, което проповядва и очаква Църквата. Христос не казва на учениците си: Живейте с едната гола вяра и мрете в невежество — чакайте да възкръснете като зомбита. Апостол Павел може би най-кратко и най-красиво е обяснил какво се разбира под Възкресение:

„Не аз, а Христос в мен.“

Но Христос няма да влезе на непочистено място. А чистенето отвътре е нещо, с което всеки лично би трябвало да се захване. Поповете, владиките и митрополитите могат единствено да ни ръсят със светена вода и да ни топят в казана — но само отвън, външно. Кой разбрал — разбрал.

Защо, погледнато от друга страна, нямам никакъв проблем със Символ веруюто и православието?

Моето кредо е, че хората не живеят един живот на земята и че някои са излезли по-рано от Бога в сравнение с други. В резултат на това може да се обясни иносказателно, че едни хора са в първи клас, други – в трети клас, има такива в гимназията, четвърти завършват университет, а периодично се явяват и професори — Учители. От тази гледна точка нямам ни най-малко желание да взимам учебниците на учениците от началното образование, за да им предложа учебниците от по-горен клас, от гимназията или от университетите. Това би било мъчение за децата, както би било мъчение и загуба на време да караме университетските студенти да четат букварите за децата в православния клас.

Мразете ме, колете ме — това е моята вяра.

Разликата между моята вяра и тази, която проповядва православието, е, че моята вяра дава свобода всеки да вярва и да се проявява според степента, до която е стигнал в образоването си (по образ и подобие на Бога). Това, което дава Свобода, то е и Истината — Христос го е казал. Съответно една вяра, която ме заплашва с отлъчване в този живот и вечни мъки в смъртта, се опитва да ме ограничава и да ме задължава да вярвам в нещо, което ми прилича на зловещи приказки за децата. Една такава църковна стратегия не може да е истина. Православието е част от истината, но истината не е в православното учение.

За тези, които не са православни, но воюват за православието, защото било „изконно българско“ или „традиционно“, имам да кажа следното: Първо, имали сме „православни“ предци, но винаги сме имали и „еретици“ сред тях. И то във всеки период на писаната ни история. Даже може да се каже, че по-напред българите са воювали за вяра, считана за еретическа, арианска, а по-късно богомилска, от т.нар. православни. За мен кръвните връзки са без значение. Аз се приемам за духовен наследник на т.нар. еретици. И нямам намерение да се извинявам за това — на когото и да било, по какъвто и да било повод.

Ако някои от предците ни са вярвали в детинщини и суеверия, това може да е било нормално, някак естествено за тяхното време. Те са имали едни уроци, ние имаме други уроци. Има ценни традиции, но има и такива, които не правят нищо добро за един народ — напротив, дори го загробват.

Несъмнено най-лесно е да вървим по-широките пътища на „традиционното“ и „общоприетото“… Но Христовото учение проповядва и изисква обратното — да вървим по неутъпкания Път и да минем през тесните двери. За което е нужна смелост. А и нещо повече от гола вяра и наизустяване на антихристиянски Символи или басни от тъмните векове.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

52 коментара за "Православието в моя мироглед: Рецензия на едно Символ верую"

  1. Стопанина  14.05.2011 г. | 12:27 ч.

    Как така Символ Верую се приема и от католици и от протестанти? Та нали именно един пасаж в него не е приет от католиците и е причината за разделянето на църквата.

    Глупости. Това наистина ли го чете някъде или сега си го измисли?

    И не е случайно защо Учителя казва “Дръжте се за православието”.

    Къде го казва? Цитирай го по-пълно и укажи беседата и годината.

    Другото няма да го коментирам.
    И да искам – не мога. Твърде ми е безсмислено и противоречиво.

  2. Николай  13.07.2011 г. | 11:35 ч.

    Аз и Отец, едно сме… казва Господ Иисус Христос,(По ред на твърденията: Христос никъде не се е представял за единосъщен на Отца.)

  3. Стопанина  13.07.2011 г. | 11:54 ч.

    @ Николай

    Това, което правиш, е същото като да видиш една кафява кокошка и да абсолютизираш наблюдението си: демек да твърдиш, че всички кокошки са кафеви.

    Да игнорираш наблюденията и насоките на другите – това е неистинен метод, който води и до съответните неистинни изводи. А ти правиш точно това – игнорираш коментарите ми за „Аз и Отца ми едно сме“ в текста по-горе.

    Това просто значи, че не търсиш истината.

  4. Владимир Помаков  13.07.2011 г. | 21:16 ч.

    Деси е напълно права – няма нищо общо между Стария Завет и Новия Завет (Христовото учение или както там го наричате вие тук). Дори сред редица изследователи на религията възниква основателно въпроса „Какво е накарало отците на християнската църква в 5 в. да обявят че „Старият и Новият Завет са еднакво свети писания“? (Трябва да е било наистина дебела пачка мерено с днешните мерки!)Старият Завет наистина се отнася само до юдеите (членовете на племето на Юда и Беньямин и групата от тоталните шмекери, Левитите, на които дължим всичко, което днес се случва в тоя шибан свят. Старият Завет е 100% сатанинско творение и в неговата крайна и извратена форма наречена Талмуд е насочен към разрушаването на сега съществуващия свят и изграждането на нов, подчинен изцяло на тази доктрина сатанински свят – това, на което всички ние днес сме свидетели! За повече подробности и особено да намерят отговор на въпроса на Стопанина тук – „сред кои евреи се разпространява“ (Стопанино, виждам някакви празнини в познанията ти – време нямаш да четеш ли? Кво да кажем ние, тфр-тата?) ще дам насока – прочетете „The Controversy Of Zion“ от Дъглас Рийд!
    Бъдете здрави и мислете с главите си, ей!
    Естествено, сега Стопанинът ще изтрие моя коментар – здраве да е!

  5. Стопанина  13.07.2011 г. | 21:34 ч.

    Аз продължавам да настоявам за отговор: „Сред кои евреи се е разпространило християнството?“ Щото единствените, за които се сещам, щом са приели християнството, са престанали да бъдат евреи и са проповядвали онова, че в Христос няма ни елин, ни скит, ни обрязан, ни…

  6. P.E.A.C.E.  14.07.2011 г. | 14:17 ч.

    Аз също смятам, че Вехтия завет е опростен Талмуд за „гои“. Защо има 1200 страници древна история, през призмата на определени хора, преди послдните 200 и нещо страници, където е Христовия Завет?!
    Считам за погрешно вярването, че Яхве е баща на Христа. Има исторически верни неща във Вехтия завет, Иисус най-вероятно е бил от рода който го описват, но това което се случва с Него, няма нищо общо с кръвта, поне не и в материален план.

  7. Нед  21.07.2011 г. | 21:36 ч.

    Цитати от Талмуда:

    „Тези, които любопитстват да разберат еврейската религия, да получат смъртно наказание“. книга – Sanhedrin 59 a

    „Евреите се наричат хора, християните не са хора.“ Kerithuth (6 b, p.48)

    „Християните са мръстни, защото те не са от Синайската планина.“ Abhodah Zarah

    „Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин.“ Makkoth (7 b)

    „Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.“ Zohar (II, 64 b)

    „Изгнание за този евреин, който продаде земя на християнин.“ Iore Dea (335, 43)

    „Забранено е да учите християнин на търговия.“ Iore Dea (154, 2)

    „Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции.“ Babha Bathra (54, b)

    „Позволено е да измамиш християнин.“ Babha Kama (113 b)

    „Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християнина.“ Zohar (I, 160 a)

    „Не спасявайте християни, когато са в смъртна опастност.“ Hilkhoth Akum (X, 1)

    „Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание.“ Hilkhoth Akum (X, 2)

    „Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити.“ Choschen Ham 9425, 5)

    „Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.“ Pesachim (49, b)

    „Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте.“ Zohar ( II, 43 a)

    „Изтреблението на християните е необходима жертва.“ Ialkut Simoni ( 245 c)

    „Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога.“ Zohar ( L, 38 b,39a)

    „Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници.“
    Abhodah Zarah (26 b)

    „Дори и най-добрият от гоите трябва да бъде убит.“ Hilkhoth Akum (338, 16)

    „Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях.“ Sepher Or Israel (177 b)

    „Да удариш евреин е все едно да удариш шамар на Бога.“ Sanhedrin (58 b)

    http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/11/04/kniazyt-na-sveta-i-negoviiat-izbran-narod.428751

    Още преведени цитати от Талмуда:

    http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=6777.0

    След прочитането на следния цитат:

    „Вярно, има още една изградена организация – православната църква. Но ние ще изратим там за свещеници, свои юдейски представители, на които, според талмуда, се разрешава, външно да изпълняват друга религия, запазвайки в душата си своята вяра – юдаизма. Останалите ще подкупим, а неподкупните ще унищожим. Други, повече или по-малко организирани структури, руснаците нямат, защото стадото не е и спообно да се обедини и да ги създаде, понеже руското стадо вече се е пропило и е деградирало, и не е способно за организиране.“

    се замислих за „нашите“ свещеници, които нашумяха с писанията си срещу Ванга и Петър Дънов. Дали не са вълци в овча кожа? И дали не целят да отчуждат от вярата хората? Разбира се Въпроса ми е риторичен.

    Поздрави!

  8. Руси Иванов  27.07.2011 г. | 10:31 ч.

    За православието и Българската църква прочетете писанията на Асен Чилингиров.
    Българска църква е имало преди православието и тя винаги е била против православието защото ТО е омотана имперска религия.
    Самото Християнство е на основата на Христос, а Христос е превод на гръцки от ПОМАЗАН.
    Исус също е превод на гръцки от СПАСИТЕЛ.
    Така че самото християнство като религия на империята е ИЗМИСЛЕНО И НАГЛАСЕНО не като Богоугодно, а като угодно на империята и за това са били тези спорове по „ВСЕЛЕНСКИТЕ“ събори.
    За да спорят българите значи това е против тяхното учение и Юстиниян е решил да основе Първа Юстиниана с новела 131 от 18 Май 535-та година с Българска Архиепископия със седалище град Охрид.
    Протоспатарият Филотей пише за великодостойниците които императорът ще приема и между тях е БЪЛГАРСКИЯТ архиепископ, а годината е 6 308 – 5 508 = 800.
    Писанията на Филотей са от съчинението на К.Багренородни „За церемониала във византийския двор“
    Така че само ВЯРА не е достатъчна – трябва и четене НО народа се държи в немотия, за да не може да си вдигне главата от проблеми и да чете, та да е по удобно да му се пълни главата с разни имишльотини.

  9. Владимир Помаков  31.07.2011 г. | 21:47 ч.

    @Руси Иванов
    Ами да, така е! Първичната скитска или българска църква следва истинното учение на Исус, което далеч не е толкова отвлечено и сложно както някои хора тук си мислят че е – то, освен чисто духовните аспекти на учението, има предвид именно организирането и съществуването на реалното човешко общество в тоя, материалния свят. И не случайно св. Йоан Златоуст, бидейки грък но същевременно почтен човек казва – след като е посещавал службите в хунската църква в Цариград – че хуните/скитите са истински вярващи християни (нещо подобно – не цитирам) за разлика от неговите сънародници, гърците, които естествено никога не могат да бъдат християни, поне защото са паразити, но и по ред други причини. Шибаните гърци обаче са разбрали какъв велик инструмент за власт и обогатяване е църквата и затова полагат всячедски усилия да я овладеят, което те постигат след 6-и в. след Христа. И „покръстването“ на Борис е просто едно клякане пред гръцките мошеници, защото самият той е видял какви облаги ще получи „елитът“ от приемането на „православието“. И както се вижда нещата с българското общество и държава прогресивно се сговняват след въпросното покръстване – чак до трагичното състояние на народ и държава в наши дни!
    @ Стопанино, чудно ми е че не можеш сам да си отговориш на въпроса „кои евреи стават християни?“! Стават евреите от Галилея, които все още са съществували по времето на Исус. Евреите от 10-те „изчезнали“ племена (колена), които – съгласно сериозните проучвания на Дъглас Рийд – просто са се слели с човечеството, докато семката на Юда и на левитите е направила така, че да не се случи това! Т.е. да останат нещо не рода човешки, а от рода сатанински! А защо печелят позиции в света и защо диктуват условията при които човечеството се развива и до днес, мисля че е достатъчно добре изяснено.

  10. Живко  13.10.2011 г. | 22:22 ч.

    И аз мисля, че има определено разминавания в персонажа на Бог в Стария и Новия завет.В Стария завет той е гневлив, наказва, най-общо казано Бог на войната, а в Новия-милостив, всеопрощаващ, вселюбящ най-общо Бог на Любовта.
    Много странно е и това, че Исус казва“Отче открих на света твоето име“
    Мигар до тогава човеците и еврейските племена не са го знаели?
    Също питат Христос“Учителю как да се молим?“
    Мигар не са имали утвърдени в традицията молитви.
    Тогава Христос им дава нова молитва, която да обедини вярващите в него и Новия завет реално.
    Всъщност на него му се противопоставят кои-фарисеите и първосвещениците.Тоест човешките догматици, хора които са си формирали правила, идеология и се опитвали да говорят от името на Бог!
    А са го приели смирените духом.
    Най-вероятно и днес ако дойде тайно, за да изобличи лицемерите, сегашните догматици и горделивци ще го погнат.
    Чудесно е, че милостивия ни Отец всичко основно за живота ни е го направил, за да е достъпно всекиму.Без оглед на материални възможности и етнос-Това са Вярата, Надеждата, Любовта, Молитвата, изначално безсмъртната душа, Спасителят, водител на човешките души и много важно-свободната воля и възможността всеки да познае божието и Бог, всеки да може да проникне в духовното битие…Иван Рилски мигар е бил знатен, но божията благодат е била върху него.И може би много неща е знаел.Защо е живеел и служил Богу в Рилската пустиня, а не в столичния храм в Преслав?Явно нещо е било доста различно?
    В противоречие дори…
    Аз лично горещо вярвам, че ако всеки един от нас искренно и трепетно се стреми да постига Писанията, да постъпва максимално според божиите истини във всяка ситуация ще му бъде въздадено, повече, от най-първия в йерархията светска!
    Как не им се иска да си спомнят Завета на Христа:
    „А вие недейте са нарича Учители, защото един е вашият Учител-Христос, а всички вие сте братя
    …И наставници недейте се нарича, защото един е вашия Наставник-Христос
    По-големият между вас да ви бъде слуга,
    защото който превъзнесе себе си ще бъде унизен, а който се смири ще бъде въздигнат,
    Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте Царството Небесно пред човеците-защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат…“

  11. iavor stanchev  21.06.2012 г. | 15:58 ч.

    Имам доста да поспоря с теб по въпросите които си описал но честно казано такъв повърхностен поглед върху православието и такава липса на задълбоченост с цитиране на 2 цитата без контекста към тях в библията е доста далеч от преценката ти за знание или за претенция, че познаваш темата която задълбаваш.
    При положение обаче ,че до момента не се е намерил нормален богослов който да те светне по темичката- дал съм си e-mail за връзка за да ти разясня някои от нещата.
    Не ми харесва как пишеш за православната църква и я оплюваш в лицето на най лошите и внедрени кадри от държавна сигурност.
    Не е зле първо да се замислиш дали там няма и добри пастири и хора които изпълняват задълженията си и не „обират хората“ или най малкото не слъжат на парите а даже едвам свързват 2та края.
    Ти как мислиш дали тези хора които също имат какво да кажат по темата няма да се засегнат от нея или коментарите как те (духовниците) само се чудят да излислят доктринка за залугване на народа и печатане на пари.
    Доста жалко е че след като си човек със знания и претенции не си запознат с нешата в БПЦ отвътре.
    Защото добрите пастири все още се намират но за пример не се дават.
    А като говориш за символа на вярата – има си тълкования и ясни обяснения за всеки член.
    Като не си си дал труда да ги прочетеш поне не ги коментирай
    И най важното- да християнството е ХРИСТОЦЕНТРИЧНО- то не е учение написано на хартия- то е животът на Христос и неговите дела.
    Никъде в библията Христос не казва че е дошъл да остави учение-
    Аз съм пътят и истината и Животът- това са му думите.
    Не учението ми-АЗ.
    Христос дойде да даде пример за подражание и да примири първородния грях на хората с бог отец.

  12. Стопанина  21.06.2012 г. | 16:37 ч.

    @ iavor stanchev

    Нямам нищо против да поспорите с мен, но имайте предвид, че очаквам нещо повече от аргументация като тази:

    Като не си си дал труда да ги прочетеш поне не ги коментирай

    Как мога да коментирам нещо, ако не съм го чел? Ако твърдите, че коментирам нещо, което не познавам, се налага да посочите как описвам аз официалните тълкувания и какви, от друга страна, са те реално. По този начин недвусмислено бихте посочил колко долен тип съм да приписвам абсурдни неща на БПЦ.

    Вие обаче не правите такова нещо. Това, което правите, е да посявате съмнения в останалите читатели за моята добросъвестност. Бих казал, това е низост от ваша страна. Същото важи и за упрека ви, че нанасям вреда на добросъвестните служители на БПЦ. Всеки, който си е направил труда да вникне във философията ми, е наясно, че имам положително отношение към всеки честен човек. Дори и да си има заблуди.

    Няма да ви пиша по пощата. Ако искате да водим дискусия, ще се запази публична, защото вече е такава. И имайте предвид, че търпя лични нападки от непоканени гости само до време. След което си освобождавам времеви слот, за да обърна внимание на гости, които постъпват коректно и знаят как да се аргументират или поне опитват.

    Казвам го, за да изясним правилата още сега. Не е задължително дискусията да остане в коментари. Ако ви трябва по-голям обем, предлагам и алтернатива да напишете статия с възражение на моята, която се ангажирам да публикувам, независимо как и дали се аргументирате. И си запазвам правото да отговоря на нея или да не го правя.

  13. Архимандрит Иеротей  28.06.2012 г. | 08:36 ч.

    Арианство, несторианство, афтартодокетизъм , всичко сте наблъскали уважаеми стопанин.
    Поне, покрай политическата проблематика, да бяхте, попрочели нещо от трудовете на съответните участници на Съборите по време на които се четат, техните учения. Забравих, че си представяте християнството, като смесица на юдаистични доктринерии с гръцка метафизика, подобно на А. Харнак и мн. други съвременни позитивисти, неохегелианци и структуралисти.
    Ще ви дам един прост пример , за да ви покажа, колко безпочвени са твърденията на Чилингиров и сие.
    Скитските монаси – в началото на VI в. Балканската догматическа школа, продължение на древната апостолическа школа, утвърждава, че Христос е пострадал по плът. и по-точно Бог пострада по плът. Не е пострадал само Иисус, или само Христос и не привидно, а действително. Скитските монаси, съответно признават 4-тия Вселенски събор, както и учението на св. Кирил Александрийски , ако разгледате всички стари български църкви, неминуемо ще откриете неговите изображения там и то на най-главните места в храма. Та, учението на св. Кирил е признато за Ортодоксално, дори въз основа на неговите определения се движат 3, 4 5 и дори 6 Вс. Събори . Кирил признава съответно човешкото естество на И. Х. за единосъщно на нашето, а от друга страна по Божество единосъщно на Бога, в случая Отца.
    Ерго, не може скитските монаси ( балканските духовници и монаси продължители на делото на гетските монаси , в някои отношения и следовници на И. Христос) , да са антимонофизити, от една страна, а от друга да са арианстващи…. както настоява Чилингиров.
    Едното изключва другото. Дори във философията съществува логика.
    Така и още. Ориген – признат богослов, приписвани са му доста щуротии, като учението за метемпсихозата, от което реално самия той се е отказал, в едно последващо свое съчинение. Та Ориген е най-големия , да го кажем християнски елинист,или елинистки християнин. Та скитите , които са в предполагаем двубой описан от д-р Г. Ценов или А. Чилингиров, няма как да са в услуга на най-големия елинист, посетил Атина и възхищавал се от философите. Просто немската казуалност, пречи на Чилингиров да мине над хоризонта на националната проблематика.
    Да не ровим праха на покойния Бакалов, но не е първия и последния учен, който ревизира отношението за някакъв си гигантски двубой на Б-я и Византия или въобще прекарания през погледа двубой на новите националистични тежнения между българи и измислената нация на т.нар. гърци , които до 99% са всъщност българи (славяни- каквото и да означава този термин), които са били елинизирани езиково и отделени подобна на румънци, сърби и албанци. Всъщност това е един народ, една държава с различни културни реалии, но една вяра и една политическа обосновка.

  14. Стопанина  28.06.2012 г. | 09:46 ч.

    Забравих, че си представяте християнството, като смесица на юдаистични доктринерии с гръцка метафизика,

    Не си представям нищо подобно, но ако ви харесва да спорите със собствените си фантазии, няма да ви преча. Теориите, които приписвате на д-р Чилингиров, също не отговарят на действителния му мироглед и тезите, изложени в книгите му.

    Подобно на всеки наперен и самомнителен зилот, ме пращате да чета. Аз няма да ви пращам да четете, но ще отбележа, че четенето само по себе си не е достатъчно. Трябва да се чете внимателно. А ако се чете и с разбиране, чак тогава ще придобиете нещо.

    Горното в контекста: Може би е добре да обърнете внимание, че до нас е останала малка част от „трудовете на участниците в съборите“. И дори да бяха останали всички трудове в пълен комплект, какво правим с трудовете и разбиранията на християнството на онези, които не са викани на съборите и са пъдени? Нима забравихте за тях?

    Мисля, че това, което сте написали за гърците, показва колко отдалечен сте от действителността. Защото може да звучи напълно патриотично, но е съвършено невярно. Съжалявам, че сте попадали на грешните учители по философия и история, но нямам причина и да ви се извинявам.

  15. Светльо  28.06.2012 г. | 10:38 ч.

    Сутрешните коментарии на Архимандрита отново провокират въпроса в мен защо когато се заговори за Богомилите от Църквата скачат така яростно? Толкова години минали от тогава, счита се че са са разправили с тасзи „ерес“ окончателно, че чак и годишнини честват (наскоро гледах 800 годишнина от събора против богомилската ерес). Не е ли това вече минало забравено, кое ги провокира да се ровят отново и отново? И още какво и до къде ни е докарала Светата Църква от тогава до днешни дни – нас Българите, не бяхме ли ние 500 год. под турско робство, не бяхме ли преди под Византийско (а уж би трябвало да сме братя с тях – православни?!?) не сме ли и сега под гнет след като бяхме въвлечени в братоубийствени войни със сърби, румънци, гърци и след това ПСВ, ВСВ и болшевизма. Защо продължаваме да се лутаме и да се чудим защо живеем зле….?

  16. Светльо  28.06.2012 г. | 10:58 ч.

    Без да искам да вменявам, опазил ме Бог, някаква вина на БПЦ за всичко по горе описано, мислил съм си дали това не са някакви изпитания дадени на българския народ през всички тези 800 години, за да направят те своята равносметка за действията на тогавашните официални, политически и духовни водачи на българите?

  17. Arctos  28.06.2012 г. | 13:18 ч.

    Искаш да кажеш, че попчетата са чествали официално 800 години от събора против богомилската „ерес“? :shock::shock:

    Мале, вярно е! 😯 Ето какво четем в pravoslavieto.com:

    Чалга историята и повърхностния мулти-културализъм често изтъкват факта, че България е огнище на богомилството, което се е разпространило през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало тласък на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е Тамплиерския орден, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че едва ли не трябва да се гордеем с този наш принос в „европейската култура“, който бил „мост между европейския Изток и Запад“.

    … 🙄

    За жалост в историческата наука богомилството е навлязло като прогресивно явление, а в българското народното съзнание се е отпечатало като “революционно” движение и защита на неоправданите. Истината е, че богомилството остава огромна рана в тялото на Българската православната църква, става повод за откъсването на членове от нея и спомага на отделилите се да приемат исляма и католицизма в по-късните времена.

    Омерзително!!! 😡

    На пръстите ми е един дълъг и гневен коментар, но няма смисъл – пробудените хора са наясно с тези неща, докато заблудените наши събратя биха се озлобили още по-настървено срещу истината. Нали толкова години им е набивано в главите, че църквата е била единствена опора на българщината през вековете – нападайки църквата, все едно нападаш самите тях. Не само не е била опора, ами точно обратното – винаги е била един изключително коварен и подмолен враг на всичко прогресивно по нашите земи? Най-опасната ерес, върлувала по нашите земи, безмилостно мачкаща всеки порив към истинска духовност и вяра в чистото християнство.

    Безбожници!!! Вие нямате нищо общо нито с Бога, нито с хората. Вие сте просто едни лицензирани посредници, чиято единствена цел е само да смучат и да се развяват като единствени правоносители, досущ като продуцентите и тяхната секта за „авторските права“.

    Свободолюбивият дух обаче не търпи посредници и, рано или късно, тези окови ще бъдат отхвърлени!

  18. Радослав Йорданов  29.06.2012 г. | 20:02 ч.

    По отношение на клеветите против нас отгоре ще се приложи законът: за всяка празна дума да се даде ответ. Хората те укоряват, понеже отначало са си съставили лошо мнеине за теб, но после, щом видят истината, те въздигнат; това е за предпочитане на Земята, вместо първо да ви превъзнасят за светии, а после да ви смаляват. Ние в Братството започнахме с укори от света. Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора.

    „Акордиране на човешката душа“, том №3, автор: Боян Боев

  19. Марги - фанатичка  11.12.2015 г. | 14:02 ч.

    „Мразете ме, колете ме — това е моята вяра.“ – ти сам се мразиш сам се колиш, като се осланяш на себе си. За какъв се имаш гордий тълкувателю на вселенските събори! Робувай си на личното мнение, крепящо се на безмерната ти гордост, (той Сатаната тия най-много ги обича), Върви по неговия път, защото е широк и приятен и ще видиш къде ще те изведе!

  20. Стопанина  11.12.2015 г. | 14:33 ч.

    Ами гледай сега, Фанатичке, аз съм осведомен и кадърен, затова няма нищо по-естествено от това, да се осланям на себе си.

    От друга страна, предвид написаното тук и в коментарите под други теми, е пределно очевидно, че си невежа, затова наистина е най-добре да се оставяш други да ръководят живота ти. Поне докато развиеш нужните качества да се оправяш сама в живота. Заради изостаналите души като тебе, не отричам правото на съществуване на БПЦ – тя е ваша майчица и мащеха, лоша или добра, имате си нужда от нея, инак сте безпомощни.

    Та така… всяка жаба да си знае гьола и да си пее както може. Върви си с добро в ортодоксалните сайтове, за да не се налага да те банвам от тук. Не желая да го правя, но е време да разбереш, че те имам за потискащо и дори някак пародийно неинтелигентна, затова, каквото и да ми говориш, просто ми досаждаш и хабиш от ресурсите ми.

    Айде, сбогом!

  21. Светослав Йорданов  11.12.2015 г. | 18:11 ч.

    Ванка,

    Пожелавам ти да продължаваш да поддържаш и развиваш критичния си начин на мислене, който отхвърля сляпата вяра, а се стреми да проверява фактите. Пожелавам ти да продължаваш да следваш истинския научен път, при който съзнанието на изследователя е отворено към новото, което трябва да се изследва и чак от резултатите да се съди за него. Пожелавам ти да продължаваш да си все така силен и да понасяш ударите от постъпки, водени от чиста емоционалност, а не от логика и последователност. Пожелавам ти и да продължаваш да следваш Христовия път, който не е път на война, ами път мир. Христос се е жертвал за развитието на божественото в човека, а това е неговият Аз. Христос се жертвал, за да може този Аз да се наложи над нагоните и страстите и именно това е показал, чрез живота си. Когато фарисеите го нападат по различни начини, той не им отговаря „До понеделник ще си го получиш.Обещавам!“ , нито ги е обиждал и подобни. Когато той им е отговарял, е говорил със знание и разбиране, а не от незнание и омраза. И когато накрая е разпънат на кръста, той казва: „Боже, прости им, защото не знаят що вършат.“ Т.е. дори и в края на неговия мъченически живот, въпреки хулите, унизяването, побоя от хората, на които той е помагал, той не изпитва и частица омраза. Напротив, той показва любовта си към искрицата божественост на неговите мъчители. „Боже, прости им, защото не знаят що вършат.“ Нека се запитаме колко християнски постъпваме, когато влизаме в дискусия с някого, за да го нараним, водени от гняв и подобни, а не за да беседваме наистина. Неща се запитаме колко християнски са заканите и нека се запитаме дали тази тенденция не я намираме именно във фанатизма, не само в християнските среди, ами и в другите религии. А днешните световни събития са толкова показателни. На кого искаме да приличаме? На кого искаме да поддържаваме?

    Взирам се в тъмата,
    заражда се в нея светлина,
    жива светлина.
    Кой е тази светлина в тъмата?
    Самият Аз съм в моята реалност.
    Тази реалност на Аза
    не навлиза в моя земен живот.
    Аз съм само неин образ.
    Но ще я намеря отново,
    когато,
    с добра воля за Духа,
    премина през портата на смъртта.

    Рудолф Щайнер

    ***

    Ich schaue in die Finsternis
    in ihr ersteht Licht,
    lebendes Licht.
    Wer ist dies Licht in der Finsternis?
    Ich bin es selbst in meiner Wirklichkeit.
    Diese Wirklichkeit des Ich
    Tritt nicht ein in mein Erdendasein.
    Ich bin nur Bild davon.
    Ich werde es aber wiederfinden,
    Wenn ich,
    guten Willens für den Geist,
    Durch des Todes Pforten gegangen

    Rudolf Steiner

  22. Стопанина  11.12.2015 г. | 18:39 ч.

    Прав си, разбира се, Светли, и благодаря за хубавите думи.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.