Учителя за отрицателните прояви (2): пушене, гняв, срам, завист

Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета – минават за аристократи. От време на време мъжът и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организъма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представлява една голяма цигара. Значи животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да сече горите, да сече живите дървета, за да кладе огън. Сечете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да секат горите, хората взимат разрешение от властите на Земята, но никога не искат разрешение от властите на Невидимия свят. Според мене човек няма право да сече живи дървета без разрешение на Невидимия свят. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 292 сл.)

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

Пушенето на тютюн показва една слабост на човека, от която той не може лесно да се освободи. Когато порасне, той ще се откаже от тази слабост. Същото може да се каже за пеленачето – докато е в пелени, детето не може да не се цапа. (ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 181)

[Вследствие на отклонението им от правия път,] много хора се намират под тежестта на ред ненужни мисли и желания, които изопачават живота им. Те трябва да се освободят от непотребните мисли и желания, както пушачът трябва да се освободи от пушенето на тютюн. Първоначално хората не са пушили, но впоследствие са въвели в употреба тютюна, като средство против нервно разстройство. Тютюнът е пренесен от Турция в Америка, а оттам – в цяла Европа. Особено много се е препоръчвал против стесняване на гърдите. За предпочитане е да не се пуши тютюн, отколкото да се пуши. Човек не трябва да употребява нищо, което да произвежда дим, било в главата, било в гърдите, било в стомаха му. Човек се нуждае от чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, без никакъв пушек и дим. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 163)

Дошъл един човек на планината и от голяма ревност един от братята му забранил да пуши тютюн. Той се оплаква, че му забранили да пуши. Казвам: Този, който ти е забранил да пушиш, сам не е разбрал какво трябва да прави. Ето, виж – тук на десетина места са наклали малки огньове, запушили са цялата местност, а на тебе казват да не пушиш. Техните огньове димят повече, отколкото твоята цигара. Както те имат право да палят огньове, така и ти имаш право да пушиш. Какво лошо има в това, че един човек запалил цигара? Той носи огъня в устата си. С това той иска да каже, че си приличате. Неговият огън е в устата, а вашият – отвън. Ще кажете, че не е позволено да се пуши тютюн. ­ Не е позволено да се пуши тютюн, но и живи клекове да се горят не е позволено. Не е въпрос да се оправдава пушенето на тютюн, нито пък може да се забрани кладенето на огън. Ние не сме против огъня, но поддържаме идеята, че огънят трябва да е без дим, без пушек. – Възможно ли е това? – Ако днес не е възможно, в бъдеще ще е възможно. Това значи да дойдем до електрическата енергия – само електрическата енергия може да даде огън без дим. Тъй щото, когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по-висока идея от обикновената. Кажете му, че той може да пуши, но нека намери такъв тютюн, който да не дава пушек и да не съдържа в себе си никакво наркотично вещество. Като кажете така, в този човек ще се събуди нова мисъл и той ще започне да мисли. На всеки трябва да се даде свобода да се прояви според съзнанието си. Не упражнявайте никакво насилие върху съзнанието на човека. Всеки трябва доброволно да прави това или онова. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 22)

СРАМ

Що е срамът? Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха. Праведният, чистият, светият човек не се срамува – той се е издигнал над срама. Едно време срамът е служил за спирачка, въздържал е човека от грях, от престъпления. Днес обаче срамът трябва да се замести с благочестие. Благочестивият човек не може да се срамува. Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може да стане безочлив. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 201-202)

ГНЯВ

По-разрушителна сила от гнева в човека няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, а изправя нещата. Като се разгневи обаче, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)

Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът – в благоразумие, а страстта – във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 11 (24) август 1906 г.)

Как си обяснявате гнева? Гневът зло ли е? Яростта зло ли е? В Писанието се казва, че Бог е гневен, яростен – този гняв или тази ярост като зло или като слабост се счита у Бога? – Гневът, яростта се считат като най-великите Негови Качества. Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на тези думи. Покажете ми един човек – мъж или жена, ангел или светия – който никога да не се е разгневявал. Само този човек не се гневи, който постоянно е гневен. Как ще разберете това? Какво представлява гневът, как и кога се заражда? – Когато човек иска да премахне едно препятствие, което го спъва в пътя му, у него се заражда сила. В този случай гневът е огниво, кремък, който, като се удря в желязото, произвежда топлина. Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака – той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? – Не, той ще се вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Когато кремъкът се търка с някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. Когато обаче този огън се усили много и запали къщата му, това е зло за него – то застрашава и околните къщи. […] Казвам: Бъдете гневливи, но от вашия гняв да излиза огън. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 265 сл., 286)

Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 262)

Добродетелният не се гневи, гневи се само сиромахът – грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 17 (30) VIII 1907 г.)

Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Трябва да го изпращате надолу, а вие го изпращате нагоре и с това се подпушвате. Като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, получава се експлозия. Казвате: «Защо трябва да се гневи?» Не питай защо е дошъл гневът, а не го пускай нагоре. Гневът е една сила, която трябва да се пусне, да се насочи надолу – у волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на Земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се отпращат надолу, в нашето естество. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Ако и при човека това движение се спре, образува се топлина, която се изявава в гняв – гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Някой казва: «Много се разгневих!» Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с розова вода, с някакъв парфюм или с някаква нечистотия и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината било за приятната, било за неприятната миризма, е вън от вас – някой извън вас ви е напръскал. Следователно от вас може само временно да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 109)

Има две същества у нас – едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето. А първото, като грубо и недодялано, си остава тук, на земята, и когато второто същество замине за Небето, то казва на първото същество – на човека в плътта – сбогом, довиждане. (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. – Как? – Ще приложите волята си. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)

Щом се разгневиш, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: «Блудкава е водата!» Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 121)

Ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. «Как да го трансформирам?» Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, гневът веднага изчезва. Ако не го хванеш, други ще го хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: «Слава Богу – минах една криза.» Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 108)

Работете, без да се гневите – Бог има право да се гневи, а не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: «Нямам право да се гневя! Ако си позволя това, всичко ще загубя.» Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга гнева си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това са му нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Не е обаче абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и с Бога. Тогава гневът му ще бъде на място и ще свърши някаква работа. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 97)

ЗАВИСТ

Завистта е едно свойство на духовете, които в умствено отношение са напреднали, а в духовно – изостанали. Тези духове създават много трудности и нещастия на хората. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 18 (31) VIII 1909 г.)

Нисшето естество у човека може да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане – и въгленът под влиянието на голяма топлина и голямо налягане може да се преобрази в диамант. Най-красивите мисли, чувства и желания у човека се създават при най-голямата топлина и при най-голямото налягане, а най-голямата топлина, която е в състояние да разтопи и най-трудностопяемите тела, това е Любовта, т.е. произтича от Любов. Налягането идва от Духа, от знанието, от Светлината. Мъдрецът, докато стане мъдрец, минава през неимоверни изпитания, които обикновеният човек не може да си въобрази. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

ЛЮБОПИТСТВО

Мнозина страдат от любопитство, което не е на място. Те го наричат любознателност. Човек трябва да бъде любознателен, а не любопитен. Той трябва да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицата на хората като по книга. […] Докато обаче се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. И не само че не може да изправи своя живот, но с това пакости на себе си. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 112)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.